08.07.2010 г., с. 7
Пощенска банка с лятна промоция по жилищни и ипотечни кредити
Пощенска банка обяви изгодни промоционални условия по жилищно-ипотечните си продукти. Всички кредитоискатели, които са подали искане за ипотечен кредит през юли и август, няма да заплащат такса кандидатстване. Промоцията обхваща и най-новите кредитни продукти на банката "Сигурен дом", уникален за пазара целеви Жилищен кредит с фиксирана за двугодишен период лихва, и "Активен дом", който позволява на клиентите да обединят Всички свои кредитни и лизингови задължения в един заем. Така клиентите пестят между 50-70 лв.
08.07.2010 г., с. 10
Вдигат терминал за 6 млн. лв. до жп гарата в Драгоман
Стамов, форумът на "Класа"
Терминалът за комбинирани превози, който ще позволи тежкотоварните камиони, които влизат през границата ни със Сърбия, да се качват на влак и така да пътуват до турската граница, има поне три положителни ефекта. Първо, увеличава се натоварването на БДЖ, второ, спира разбиването на пътищата ни и трето, икономисва гориво за камионите.
08.07.2010 г.,с. 11
Спешно e нужен закон за лобизма
Случаят с Лъчезар Иванов показва, че са необходими правила в употребата на влияние
Лъчезар Иванов – зам.-председател на НС, шеф на здравната комисия и на столичната организация на ГЕРБ, бе оттеглен вчера от всички постове. Причините – първо, е оказвал натиск върху медия да не бъде пуснат материал за имотите на митничаря Сергей Банков. И второ - лобирал е пред шефа на митниците Ваньо Танов въпросният Банков да бъде назначен за ръководител на митницата в Калотина. Което обаче не се случило. Затова пък Иванов назначил жената на Банков в здравната комисия.
Какъв е проблемът, при положение че и други политици назначават близките си като експерти? Очевидно натискът на Иванов не е имал особено значение за медията, защото тя го разобличи. Приятелят му Банков със скандално луксозните имоти за заплатата, която получава, също не е бил назначен за шеф. Т. е., по думите на вицепремиера Цветан Цветанов, реални вреди не са настъпили. Значи партия ГЕРБ има предвид нещо друго, когато решава да разжалва един от своите създатели. Какво е то, можем само да гадаем.
Случаят с Иванов обаче постави на дневен ред въпроса за приемане на закон за лобизма. За такъв се говори от 10 години насам, на няколко пъти се внася в НС, но до приемането му не се стига. Което е неправилно, защото ако имаше такъв, правилата в „употребата на влияние“ щяха да са по-ясни.
08.07.2010 г.,с. 16
Държавата ще гарантира 128 млн. лв. за ремонт на мостове и за студенти
Държавата ще гарантира студентските кредити и заем от Световната банка за ремонт на мостове В страната, чиято стойност е 128 млн. лв., реши на Вчерашното си заседание правителството. Кабинетът одобри двете проектни предложения, с които ще се кандидатства през следващата година. По Закона за кредитирането на студентите и докторантите общият размер на държавната гаранция е 40,1 млн. лв. С кредит от Световната банка за 88 млн. лв. ще бъдат ремонтирани 64 мостови съоръжения, които са в лошо състояние.
08.07.2010 г.,с. 4
Сметната палата прати партийна далавера с имоти на прокурор
Наделина Анева
Царската партия и двата големи синдиката въртят сериозен бизнес в Перник с преотдаване на помещения, макар че по закон това им е забранено. Констатациите са в одит на Сметната палата на областната администрация в града, пратен на прокуратурата.
Вторият етаж от бившия Профсъюзен дом в Перник е даден на НДСВ, но партията ползва само едно помещение от 126 кв. м, а останалата част от етажа е преустроена и дадена на охранителна фирма 3SСОТ. В края на м.г. царистите в града са дължали 6778 лв. за наем, от които 5972 лв. - за помещението в града, и 638 лв. - за това в Трън. Тъй като наемите не са били платени за повече от три месеца, одиторите препоръчват на областния управител да прекрати договорите.
В подобна ситуация са се оказали и КТ "Подкрепа" и КНСБ в града. При проверката било установено, че целият партерен етаж на ул. "Кракра Пернишки"1, даден на КНСБ, е обособен като търговска част с 15 магазина. 12 помещения са преотдадени за търговска дейност. Нови наематели има и даденият на профсъюза за безвъзмездно ползване киноклуб. Две помещения са превърнати в казино и дискотека. Дискотеката е преустановила дейността си през есента на 2009 г. От 10 помещения на първи етаж КНСБ ползва едно за склад, а останалите 9 помещения се ползват от езиков център "ФОРС". Други пет помещения се ползват от ДФ "Земеделие". Едно от предоставените на КНСБ за безвъзмездно ползване помещения на етажа е преотдадено под наем на фирма "Метал-97".
КТ "Подкрепа", които са получили седмия етаж на тази сграда, също са се сместили натясно, а част от помещенията им са дадени на редица организации и фирми.
"Неправомерно използваните помещения от НДСВ и от двата синдиката ще им бъдат отнети", бе категоричен зам.областният управител на Перник Георги Шарлачки.
08.07.2010 г.,с. 6
Продажбите на жилища са намалели с още 15% през 2010 г.
Дарина Кахраманова
Опасенията на някои брокери за нова криза на имотния пазар може да се потвърдят - броят на сключените сделки продължава да намалява и през 2010 г. До края на юни у нас са били осъществени 73 867 сделки, което е с 15.54% по- малко в сравнение със същия период на миналата година. Тогава кризата, особено на имотния пазар, беше в разгара си, но у нас все пак са били осъществени 87 459 покупко-продажби на имоти. По брой продажби т.г. у нас е отчетена най-ниска стойност от пет години насам, става ясно от доклад на "Форос" за пазара на жилища през първото полугодие на 2010 г.
Други агенции за недвижими имоти също се оплакаха от задълбочаване на спада в продажбите. През март и април е имало леко раздвижване, но след това 10% от предварителните договори за продажба са пропаднали заради отказ на купувачите, съобщиха от Bulgarian Propertis. Така само тази фирма е отчела 60% спад на сделките спрямо април.
Между 10% и 20% от всички жилища, които се продават, са на собственици, които имат проблеми с бизнеса или семейния бюджет. Очакванията са, че до края на годината процентът им ще нарасне. Увеличава се и броят на хората, които не могат да погасяват вноските си по ипотечните заеми и обявяват жилището си за продажба. Такава е ситуацията с имотите, които се продават от съдебните изпълнители. На търг в момента са обявени около 692 жилища, показват данни на Камарата на частните съдебни изпълнители. Например в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе се продават около 25 000 жилища, а тези обявени от съдебните изпълнители са около 304.
ЦЕНИ
През първото тримесечие на 2010 г. офертните цени на апартаментите са паднали с около 16.7% на годишна база. Най-търсени остават двустайните жилища на нива между 45-55 хил. евро. Брокери припомнят, че сделките реално се сключват на цени с до 10% по- ниски от офертните.
08.07.2010 г.,с. 12
Джулюница опита и меда, и жилото на европейските фондове
Селото на Котоошу по-лесно получило пари от японците, отколкото от ЕС
Наделина Анева
Джулюница е село с малко над 2000 жители. Там се озовах в търсене на напорист селски кмет, който преодолява безброй препятствия, за да се добере до парите от ЕС. Оказа се, че това е мисия невъзможна. Селските кметове са с вързани ръце - без собствен бюджет и без право да организират търгове. Кметът на Джулюница Янко Янков подсказва за още една пречка - колегите му не могат да кандидатстват по никакви проекти. Парадоксално, но читалища, училища, НПО-та, сдружения и всякакви други граждански организации имат това право. В много случаи кметът просто става свидетел на монтажа. Така се случило в миналия мандат на Янков. По царски проект за детска площадка била направена скромна пътека от три базалтови плочки, оградена отстрани с дървена ритловица, която сега е порядъчно изгнила. Към тази пътека добавили катерушка и някой усвоил 5000 лв.
Колкото и да се стараел,
кметът Янков нищо не успял да направи
Той артикулира проблема много ясно - ако не си от една партийна листа с кмета на общината, не можете "да си вържете кончетата". В миналия мандат Янко Янков бил избран от листата на ВМРО, а колегата му от община Лясковец - от БСП. Успели да прокарат един проект по СИФ за ремонт на училището. Сега обаче положението е друго - и Янков, и кметицата на Лясковец са гербери. И нещата с еврофондовете потръгнали. Но само донякъде.
Първата грижа на кмета бил ремонтът на детската градина. "Можехме да кандидатстваме по няколко мерки - по програмата за енергийна ефективност за смяна на дограмата, по проект "Красива България" за фасадата и от безвъзмездната японска помощ", обяснява Янков. И за трите обаче трябва да има подготвени проекти.
Джулюница е близка до сърцето на японците заради Калоян Махлянов - Котоошу. Затова първо в община Лясковец подготвили проект, с който да кандидатстват пред японския фонд за безвъзмездна помощ. Янков е категоричен, че много по-лесно е да ти отпуснат пари японци, отколкото европейци. Първоначално лимитът за проекти бил до 50 000 долара, но вдигнали горната граница на 60 000 евро. Проектът за ремонт на детската градина в Джулюница бил направен за 50 000 долара заедно с количествено-стойностна сметка и оферти от три фирми. Дошли от японското посолство и на място проверили какво ще се прави и как е остойностено.
"Не е възможно метър мазилка да има една цена, а фирмата изпълнител да си напише пет пъти по-висока. Японците са добре осведомени", заяви кметът. Когато третият секретар в посолството внимателно разгледал обекта, заснел го и се запознал с офертите на фирмите,
попитал защо не сменят и дограмата
Обяснил на хората от звеното за европроекти, че горната граница е вдигната и могат да включат и подмяна на прозорците. Лично японският дипломат предложил това и дал срок от една седмица да преработят проекта. След това внимателно проследили за какво точно са дали парите си. В момента на детската градина в Джулюница могат да завидят много родители от София. Капацитетът й е 150 деца, като третият етаж е изолиран, защото не може да се запълни. Тази година за първи път ще прекрачат училищния праг само пет деца. Демографската криза тревожи кмета на това изключително българско село. В съседното Кесарево жителите са доста по-малко, а първокласниците са 26.
Пред входа на детската градина има табела, която сочи, че фасадата и покривът са ремонтирани с пари от ЕС по проект "Красива България".
Джулюница иска да кандидатства към японския фонд и за ремонт на спортната площадка на училището. Децата в селото са се посветили на спорта. Имат хандбален отбор, който играе на републикански полуфинали. "Колко селски училища в страната могат да се похвалят с такива резултати", пита кметът Янко Янков, самият той бивш учител по физическо възпитание. В община Лясковец подготвили втори проект, но се оказало, че японците имат железни правила - не финансират втори път обект на една и съща община. Сега го преработват и ще кандидатства училището на Джулюница. Но пак не са сигурни дали ще получат одобрение, защото
принцип при японците е и да не дават два пъти пари
за едно и също населено място. Дали Джулюница ще стане прецедент, ще се разбере тепърва.
Пред входа на кметството има нова табела с надпис за спечелен проект за изграждане на модерно административно обслужване с "едно гише". Той е с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм на ЕИП. Подписан е на 5 август м.г. и ще приключи през февруари 2011 г. Стойността му е 309 711 евро. До тази модерна табела се мъдрят други, които още по соцвреме призоваваха жителите на селото да пазят чистота.
Най-голямата болка на кмета обаче е довършването на канализацията на Джулюница. Когато през 2007 г. видели, че МОСВ е отворила като приоритетна мярка изграждане на канализация за населени места между 2000 и 10 000 жители, бързо подготвили проект в общината за 17 млн. лв. с пречиствателна станция и го подали. Той обаче отлежал в чекмеджетата, защото някакви "комисари" им поискали непосилна комисиона срещу подкрепа. Сега пък новата власт спря проектите на по-малките общини. 40% от селото нямат канализация, а останалата е отводнителна. "Проектът е интегриран с подмяна и на ВиК инсталацията, защото нашата канализация е с етернитови тръби, които са забранени за употреба заради азбеста", обяснява Янков.
За разлика от японците, при които и делът на съфинансирането, и процедурите са по-облекчени (общината е платила само ДДС),
при фондовете от ЕС се влагат много повече разходи
само за да се подготви един проект. "Отчуждихме 5 дка общинска земя за пречиствателната станция, трябваше да се вземе разрешение от МЗХ за промяна на статута й, общинският съвет в Лясковец гласува 200 000 лв. за съфинансиране на проекта, отделно подготовката му, всичко това струва пари", пресмята кметът. В екоминистерството обаче не отчели какви харчове са направили малките общини за проектите и спрели всички.
Кризата наднича и в Джулюница и затова тук вече не мислят за нови европроекти, поне докато отмине. "Спираме уличното осветление, режем лампи, над 250 трафопоста в общината минаха на режим и скоро това ще се случи и в Джулюница", тревожи се кметът Янков.
В Джулюница е подготвена стратегията на Местна инициативна група (МИГ) по програмата за развитие на селските райони и ако бъдат одобрени, кметът се надява да успеят да реализират няколко малки проекта. По проект към МИГ посетили Унгария през есента. "Там всяко населено място е като община, има си самостоятелен бюджет", обяснява Янков. Бюджетът им се формирал, като 80% дава държавата, а другите 20% са от собствени приходи. Нещо подобно искат селските кметове и у нас.
Янко Янков е в управата на сдружението на кметовете и кметските наместници от малките населени места. То е създадено по инициатива на кмета на Арбанаси, но тази година си постави за цел да увеличи членовете си и да се борят за свои права. Те искат да разполагат с достойни бюджети, които да им позволят да правят реални неща за своите населени места. В момента
бюджетът на Джулюница е 100 000 лв.,
като в това число влиза всичко - заплати, осигуровки, сметоизвозване и т.н. Кметствата нямат право и на извънбюджетни сметки. Дори някой да поиска да дари пари, за да се реши даден проблем в селото, по закон те трябва да отидат в извънбюджетната сметка на общината. Тези суми могат да се получат, ако общинският кмет благоволи да ги даде. Но може и да не се случи.
Янко Янков обаче като че ли повече се вълнува от темата за боклуците. "Вече е демоде да мислим за депа, трябва да се оползотворяват отпадъците, има модерни инсталации за това", казва той. За Джулюница като най-голям проблем сочи липсата на компостери за изхвърляне на растителни и животински отпадъци.
Снимка на две колони- Социалистическите табели с призиви към жителите на селото още висят по стените на обществените сгради.
Снимка на две колони- На новата детска градина могат да завидят много от родителите на софийските деца.
Снимка на три колони- Кметът на Джулюница Янко Янков обяснява трудностите при усвояване на парите от ЕС.
08.07.2010 г., с. 20
Германски опит, европейски субсидии от България
Предприемачът Юрген Айзеле чака да бъде даден старт на схемите за финансиране на технологични центрове и паркове
Юрген Айзеле живее в България вече от пет години. Тук му харесва. Харесва му и това, че в България има добри възможности за бизнес. „Идвам от Карлсруе. През 90-те години компанията, за която работех, имаше търговски връзки с НЕК и ТЕЦ „Варна". Познавам страната оттогава. После реших и да се преместя, за да работя и да живея тук", разказва Айзеле. През последните няколко години той се занимава с организационната работа около изграждането на няколко промишлени зони - в Пловдив, Чепинци, Елин Пелин, с. Столник и др. Последните му начинания са свързани с изграждането на технологичен парк в Горна Малина и технологичен център в София. И за двата проекта той планира да потърси субсидии от Оперативна програма „Конкурентоспособност" (ОПК).
Бюра за стартиращи фирми
Създаването на технологичен център вече е в доста напреднала фаза, казват от компанията на Айзеле - „Инфраструктура". Плановете към момента са официалното му откриване да е през октомври. Така проектът на Айзеле може да се превърне и в първия по рода си в България.
Идеята на технологичния център е той да бъде мястото, където стартиращи фирми ще може да си наемат едно или няколко бюра, за да си открият първия офис - на изгодна цена, но в същото време и достатъчно представителен. Наемните цени за тях ще бъдат доста под пазарните. „Целта на един технологичен център
не е просто да дава бюро или офис под наем, но и да се предоставя помощ на стартиращите фирми", разказва Айзеле. Компаниите ще може да си закупят пакети, в които се включват на сравнително ниски цени различни услуги, като например юридически, счетоводни и др. „Освен това ние разполагаме с подходящи контакти в страната и чужбина, така че можем да им помогнем да си намерят клиенти", казва Айзеле.
В технологичните центрове самите стартиращи фирми също може да се окажат доста полезни една на друга. Например те може да започнат успешно партньорство с някоя друга малка компания, която също има офис в центъра.
„Смятам, че още в края на първата година от функционирането на технологичния център в него ще има поне 35-40 компании", казва Айзеле.
Малко факти и цифри
Технологичният център на германския предприемач ще се намира в офис сграда в близост до бул. „Черни връх". Площта й е около 3 хил. кв. м. В него ще може да се настанят стартиращи фирми, които се занимават основно с иновации. Във фокуса му попадат и такива, които се занимават с трансфер на технологии, т.е. нещо, което е разработено от научни експерти, да може да се използва практически за нуждите на бизнеса. Фирмите ще може да остават там максимум от 3 до 5 години, което се смята за достатъчно време, за да „стъпят на крака" и да могат да се справят сами, без преференциалните условия за наем и възможността да получат евтини консултантски услуги.
Опит от чужбина
Айзеле вярва в проекта си, тъй като има и опит в откриването на подобни технологични центрове в Германия, Австрия, Швейцария и други държави. Горд е и че в един от последните му проекти в родния Карлсруе вече работят 65 фирми. Друга цифра, с която се хвали, е, че 97% от стартиращите компании, които са наемали офис площ в технологичния център, след като са го напуснали, са успели да се задържат на пазара и дори да се разрастват.
Парк, ама не зелен, а технологичен
В момента „Инфраструктура" работи и по друг, още по-мащабен проект - изграждане на технологичен парк в община Горна Малина. Най-общо той ще бъде нещо като мегатехнологичен център. В него основните акценти са свързани с развитие на информационни технологии, алтернативни енергийни източници и разработване на нови строителни материали и технологии. Община Горна Малина подкрепя проекта и участва в него с терен от 200 дка. От „Инфраструктура" казват, че ако всичко върви по план, към 2015 г. паркът вече трябва да бъде готов.
Европари за стартиращи иновации
И двете идеи са класически примери за проекти, които може да бъдат финансирани с европейски субсидии чрез ОПК. Една от приложимите процедури вече бе стартирана през 2009 г. През четвъртото тримесечие на тази година се очаква да започне прием на проекти по още две (вж. карето). „Проектите ни вече са почти готови и се надяваме да получим субсидии", казва Марияна Хуманова, проектен мениджър в „Инфраструктура". За технологичния център компанията се надява да получи финансиране след официалното му откриване, като средствата ще бъдат използвани за бъдещото му развитие. По отношение на технологичния парк компанията ще потърси субсидии за различни проучвания, свързани със старта на проекта. На по-късен етап се надяват, че пак ще може да кандидатстват за външно финансиране чрез европрограмата, вече за самото изграждане на парка.
Дарина Черкезова
08.07.2010 г., с. 20
Процедури
Откъде може да дойдат парите
Открита процедура:
„Подкрепа за създаване на технологични паркове"
- Цел - да насърчи развитието на националната проиновативна инфраструктура
- Общ бюджет - 1.5 млн. EUR
Очакван старт:
„Създаване на нови и укрепване на съществуващи технологични центрове"
- Цел - създаване на благоприятна среда и условия за развитието на иновативни предприятия
- Старт - четвърто тримесечие на 2010 г.
- Общ бюджет - 20 млн. EUR
„Създаване на нови и укрепване на съществуващи офиси за технологичен трансфер"
- Цел - създаване на благоприятна среда и условия за развитието на иновативни предприятия
- Старт - четвърто тримесечие на 2010 г.
- Общ бюджет - 5 млн. EUR
Снимка на три колони - Технологичният център е почти готов. Откриването му е планирано за октомври. Очаква се, че само за първата година от работата му в него ще се настанят 35-40 стартиращи фирми
Снимка на три колони - Към 2015 г. на това място в община Горна Малина ще има технологичен парк
08.07.2010 г., с. 21
Интервю
Ивелина Василева, зам.-министър на околната среда и водите
Очакваме, че до края на 2010 г. ще се усвоят 350 млн. лв.
Най-често срещаните пропуски и нарушения на общините са свързани с обществените поръчки
► Госпожо Василева, Оперативна програма "Околна среда" беше една от най-проблемните, но през последните месеци външната оценка за нея се промени. Има ли все още риск от загуба на средства?
- Много правилно констатирахте, че това действително беше една от най-рисковите програми заради липсата на ясни критерии и приоритети при първите обявени процедури, особено в сектор "Води". Ние обаче прегледахме подадените проекти и разработихме нови насоки към кандидатите, които дават повече яснота. Обособихме 124-те приоритетни агломерации, които трябва да бъдат финансирани по програмата, за да бъдат те в съответствие с европейското законодателство. За това, което предприехме, вече получихме одобрението и подкрепата на Европейската комисия.
Не смятам, че към момента има някакви рискове, като се има предвид, че подходът ни се одобрява. По отношение усвояемостта на средствата няма каквато и да е заплаха от загуба през тази и следващата година. Те бяха очертани като рискови заради забавения ход в старта на програмата, но вече не са.
► Какви цели си поставяте за тази година от гледна точка на процент договорени и реално усвоени средства?
- Очакванията ни са, че до края на годината ще бъдат усвоени около 350 млн. лв. До този момент подписаните договори възлизат на 999 млн. лв., а разплатените средства са над 4% от тази сума.
► Към коя от новите процедури, които ще обявите през тази година, смятате, че ще има най-голям интерес от страна на общините?
- Смятам, че в сектор "Води" ще има най-голям интерес. Все пак обаче очаквам, че и в другите две приоритетни оси ще бъдат подадени значителен брой проекти, тъй като това са важни инвестиции за местните власти.
► Как оценявате проектната готовност на общините?
- Има общини, които са доста напреднали в подготовката. Част от тях получават експертна помощ чрез програмите ИСПА или JASPERS. Има общини, които са подготвили проекти и са подали предложения по двете прекратени процедури в сектор "Води" още в началото на миналата година. Подадените от тях предложения бяха прегледани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и експерти от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Направена е оценка на всеки от тях доколко съответства на критериите и дали е нужно да се модифицира и те ще получат указания какво трябва да направят. Има и такива общини, които са на начален етап в подготовката на проектите си, и затова ще им предоставим средства чрез схемата за техническа помощ, предстояща да стартира през следващата седмица (виж карето).
► Каква оценка бихте поставили на административния капацитет на общините?
- Смятам, че от началото на оперативната програма досега е отбелязан значителен напредък. Общините вече имат по-голяма увереност и умения. Има разлики в капацитета на отделните бенефициенти, но общата воля и усилията, които се полагат, са много големи. Смятам, че голяма част от общините се справят, включително и с подкрепата на министерството. Има обаче какво още да се желае както на етап подготовка, така и в процеса на изпълнение. Трудно ми е да им поставя оценка и не бих желала да се ангажирам с това.
► Кои са основните пропуски и нарушения, които допускат общините?
- Най-често срещаните пропуски и нарушения са свързани с обществените поръчки. Много често общините допускат грешки или по-скоро имат пропуски, свързани с това, че не са обявили тръжната процедура в Официалния европейски вестник или в национални медии. Пропуски има и по отношение на задължителното обявяване при сключване на процедура в Агенцията за обществени поръчки. Понякога се определят квалификационни изисквания, които всъщност поставят дискриминационни, неясни или несъответстващи на предмета на поръчката условия. На етапа на оценката също се допуска включването на недопустими или дискриминационни критерии. Забелязва се, че често се допуска и разделяне на една голяма поръчка на няколко по-малки.
► Наскоро министърът по управлението на средствата от ЕС Томислав Дончев коментира, че е възможно да се въведат типови документи във връзка с организирането на обществените поръчки. Подкрепяте ли идеята?
- Да, това е добра идея. Това беше и наше предложение, на МОСВ. Въвеждането на типови документи и за трите вида поръчки, свързани със строителство, доставка и услуги, е превантивна мярка за избягване на нередности и пропуски от страна на общините. Така ще се предотвратят допусканите грешки и общините ще имат възможност по-лесно и бързо да подготвят своите тръжни процедури.
- Какви съвети бихте дали на общините, за да имат no-добри резултати в усвояването на евросубсидии?
- Съветвам ги да са активни, да участват в консултативните срещи, които провеждаме в министерството всяка седмица. Те трябва да продължават да укрепват звената си, които се занимават с еврофондове, защото в дългосрочен план те ще осигуряват притока на много външни средства, които ще подпомагат общинския бюджет.
Бих ги посъветвала и да се запознават в по-голяма дълбочина с всички нормативни документи, свързани с изпълнението на оперативните програми, тъй като голяма част от грешките, които допускат, са или поради незнание, или поради небрежност. Приканвам ги да участват и в обсъждането на всички проектодокументи, които публикуваме във връзка с новите схеми, които предстои да обявяваме.
► Има ли риск заради прекалено голямата активност на общините да не стигнат парите по програмата дори и за качествени проекти?
- Към настоящия момент разчетите показват, че средствата, които са налични по Оперативна програма "Околна среда", ще бъдат достатъчни за сектор "Води" и "Отпадъци". Не смятам, че има такава опасност, но това не означава,
че общините трябва да се успокоят. За тях е важно да продължат да подават проекти, защото колкото по-бързо правят това, толкова по-бързо ще бъдат оценени и ще може да получат субсидии. Проектите в секторите "Води" и "Отпадъци"
изискват повече време, а програмата е валидна само до 2013 г., като разходите може да бъдат извършвани до 2015 г. Затова общините трябва да предвидят достатъчно време, за да изпълнят проектите си.
Достарыңызбен бөлісу: |