Алтай – Хималаите Николай Рьорих

По пътя срещнахме три каруци ценен товар - рога от сибирски елени: вероятно идват от Руски или Монголски Алтай. Отиват през Урумчи към Гучен - в Китай, за приготвяне на ценни лекарства.

В Шихо не ни пуснаха в двора на бивш руски поданик. Качеството на пътя тук е доста по-добро, отколкото в Кашгар - Аксу - Токсун. Върху широките полета от чакъл би могло много лесно да се направи прекрасно шосе.

Но за китайците - колкото по-малко са пътищата за съобщения, толкова е по-спокойно; колкото по-малко просвещение, толкова по-лесно за „управляващите".

Дойде „изпълнителната власт" за паспортите. И тази бедна власт беше така парцалива, така вонеше и така мъчително се опитваше да чете безбройните йероглифи в триметровия паспорт сгъвка по сгъвка. Дадохме паспорта си на властите не без опасения: и без това ъглите в „ценния" документ вече бяха износени от безчислените огледи.

Е. И. пита: „Ако китайците ни бяха приели добре, нали много би се променило от това?" Много, много!

Никакви сведения от Америка. Кога и къде ще можем да ги получим? Отговор на телеграмата, изпратена на 12 април, още не е дошъл до 16 май. Състоянието на телеграфните стълбове, проводниците и изолаторите показва: „Оставете всякакви надежди." Трябва да кажем на Х. да не изпращат телеграми по морза. Тук и без шифър думите се извращават неузнаваемо.

22 май

Пясъци до самия Чайпетзи, на площ около 16 потая. Леки облачета скриха слънцето, иначе би било непоносимо знойно. Както казва Садък: „Да бяхме убили конете." Никога не сме виждали толкова дивеч: златисти фазани, патици, гъски, юрдечки, чайки, зайци, бекаси, фазаните седят на пътя пред самия екипаж. Тръгнахме в 5 сутринта, стигнахме в 2 и половина. Предлагат да се движим подобре през нощта. Чайпетзи е бедно място, дворовете са мръсни. Спираме извън селището до рекичката. Скриха се назад разклоненията на Тян-Шан, а далеч напред, на север, се показа леката линия на Тарбагатайските планини. Из степта се мяркат китайски гробове във вид на малки кургани (могили). Отново дойде вонящ дрипльо и отнесе нанякъде паспорта. Уморително сверява физиономиите ни със снимките. Безкраен полицейски участък!

Цъфти джилдата, розовее свежият орлов нокът. Привечер ухае на пролетна свежест. Отново ще има драма с коларите: трябва да ги уговорим да се движим през нощта. Решихме да не спим, а да тръгнем в единайсет през нощта.

23 май

Вечерта започна неспокойно. Пристигнаха странни китайци с десетина войници. Изпълняват някакво тайнствено поръчение на генерал-губернатора. Отиват в Пекин и Москва. Плете се някаква мрежа.

Неспокойно е. Така и направихме и излязохме под дъжда и вятъра със заредено оръжие. Вървяхме през дълбоки, тежки за конете пясъци. Осемнайсет потая преход до Улун-Болик ни отнеха 12 часа, от тях два часа за хранене на конете. Улун-Болик е беден хан. Храна няма. Седем потая преди хана пясъците преминаха в тъмно чакъленокаменисто възвишение на Джаирските планини. Всичко стана отчетливо ясно. Надвесиха се ослепителни буреносни облаци и от страната на Чугучак загърмя. Седим на хълма до малък беден китайски храм. Пред нас за последен път се простира и потъва в мъглата грамадата на Небесните планини. Толкова са небесни тоновете им, така великолепни са белите им гребени.

Твърде малко се знае още за калмикските улуси. Кога и на кого ще се удаде да премине през всички лабиринти на закопаните богатства? Цялата далнина трепти в сияещата дъга на изпаренията. Сапфирената пустиня и ефирните планини са се слели с небето. Хълмовете са обагрени в златно. Наистина си много красива ти, Азия. Твой ред е. Приеми чашата на света.

С нас пътуват дунгани и калмици. В тона, с който калмикът говори с нас, звучи някакво доверие и близост. Простодушие разказва как искал да ловува в планините, а местният княз му забранил. През пътя пробягаха шест сиви сърни. Може да си представи човек колко дивеч има в планините.

Каруците отново не дойдоха. Трета нощ ще прекараме без сън.

24 май

Простихме се с Тян-Шан. Пред нас са безснежните ниски куполи на Джаир. Днес е същият този най-опасен ден, за който говорят всички керванджии. Именно в долините на Джаир стават грабежи и убийства. Хълмовете на Джаир ни посрещнаха много сурово. Леден вихър, дъжд, град, а през нощта лед и сняг. Нашият колар се изхитри и измина 17-те потая до Кюлдинен за 22 часа. Пристигнахме в два и половина през нощта. Измъчихме се до крайност да се влачим след каруците със заредени винтовки. Оту е бедна станция по средата на пътя, тънеща в мръсотия. След нас пристигнаха китайците. Започна безобразието минаваха през нас, плюеха, веднага разпалиха огън от тезеци, разяждащ очите, капеха масло и разливаха чай. С радост тръгнахме вечерта към Кюлдинен. Разбойници не видяхме. Сега пък казват, че главното място на разбойниците не е днешният път, а утрешният, между Кюлдинен и Ядмант. По снега се добрахме до Кюлдинен. Настанихме се във воняща колиба и спахме четири часа непробудно. А после отново товарихме, отново се карахме с некадърния колар.

25 май

Целият ден е прекрасен. Вярно, че в тесните долини на червените планини са възможни нападенията. Някъде наблизо по време на гражданската война много ескадрони руснаци са били изклани от киргизите. У нашите хора се чувства напрегнатост. Сякаш нарочно в най-тесния проход се счупи оста на втората каруца и пътят на останалите четири коли се оказа затворен. Най-подходящият момент за грабителите, но те не се появиха. Два часа се бавиха с каруцата. На пътя по склоновете още три каруци се обърнаха.

Киргизи с шапки малахаи яздят като воини от XV век. Калмици с доверчиви лица. Още не бяхме намерили място за стануване в Мапан, когато пристигна един калмик със сведения от изключително значение: „През втория месец, тоест през март, от урумчинския генерал-губернатор се разпространявали из улусите, становете и манастирите известия, че Таши Ламата е избран за китайски император. Още не се е качил на трона, но вече е приел тамгата (печата)". Само живелите в Азия могат да оценят значението на тази измислица за Монголия и Тибет. Разбира се, в дадения случай урумчинският властник има предвид именно Монголия. Да, за тази измислица вестниците не пишат и Ройтер не телеграфира, но именно тези невидими слухове създават бъдещата действителност.

Много вести за Таши Ламата ще бродят из калмикските и монголските простори. За много години!

Примката за Монголия е замислена от генерал-губернатора с широта и той мисли, че никой не знае за това. Но системата на китайските подкупи е такава, че не само яминът на губернатора узнава всички събития, но и всички, които искат, узнават всичко за ямина. Нагласената машина действа в двете посоки.

Всички богатства на тази страна, цялата й красота, цялата й значимост чакат нови пътища, нова култура и самосъзнание. Оценете значението на слуха за новия китайски император. Калмиците се радват на наплив на стоки от Русия. Казват: „Сега в Русия всичко е наред."

26 май

Днес пътят е дълъг - 90 руски версти. Пътуваме през зеленеещата степ. Навсякъде юрти, стада. Над далечните Тарбагатайски планини отново се събират облаци и вятърът захладява. Отдясно са четирите разклонени вериги на Алтай. Минахме през селцето Курта, където пътят се раздели на голям - към Чугучак, и на малък и глинест - към Дюрбюлджин. В Дюрбюлджин са същите пръстени кьщурки, но е още по-голямо смешението от народности. Вече не преобладават сартите или дунганите.

Спираме в „пералнята за вълна" на Князев. Неговият представител Р. любезно ни отстъпи своите две стаи. Жената на Р. неотдавна е дошла от Семипалатинск, но вече я тегли обратно. Казва: „Тук, в китайската мръсотия и тъмнина се задушавам." Хвали живота зад граница.

Много разправии с коларите: трябва да ги уговорим да стигнат за един преход до руския пост. Не ни препоръчват да останем през нощта при китайския пост или в ивицата между постовете (30 руски версти). Там се случват и кражби, и нападения. Ще се опитаме да пропътуваме всичките 75 руски версти до Кузеюн в един пробег. Само дано не ни задържат на китайската митница. Даже Садък (кочияшът) нервничи и ни съветва да не се задържаме при китайския пост.

Още един анекдот: „В Урумчи лежи непогребаното тяло на чугучакския даотай. При тялото живее бял петел, който е докаран при ковчега от Чугучак." Лоши са работите на мъртвеца; от Пекин е получена заповед да се започне посмъртно дело срещу извършените от даотая престъпления и до края на процеса тялото да не се погребва и изпраща към родината. Ето ти вече истински мъртви души и за да е пълен циркът, даже кукурига бял петел. За тези, които не са били в Китай, е невъзможно да повярват на подобни танци на смъртта. Колко малко познават Китай, особено в

Америка. Спомням си, че Лауфер ми казваше в Чикаго: „И какво толкова се заплесват по китайците, без да ги познават." Тогава и ние познавахме още само „музейния" Китай, но не и действителността на Синцзян. Натрупбат се албуми със скици.

27 май

Денят е прекрасен с цветовете си. Сини планини, копринена степ. Отляво - снеговете на Торбагатай, а право на север - склоновете на самия Алтай. Алтай е средата на Азия. Стада в степта. Големи табуни коне, черно-сини и млечнобели юрти. И слънце, и вятър, и невероятна прозрачност на тоновете. Това даже е по-звучно от Ладак.

Когато изминахме петте потая до граничния пункт, започна комедията, но от нея ни се искаше да заплачем. Триметровият паспорт и печатът на генерал-губернатора почти не помогнаха. Полуграмотният митничар искаше да отвори печата на генерал-губернатора. Той искаше да прегледа отново всички вещи и накрая се опита въобще да отнеме китайския ни паспорт, издаден за дългия път до Пекин, докъдето в руската виза. Едва го разубедихме от този замисъл. Но все пак мъченията и измислиците на митническия идиот ни отнеха около четири часа. Едва в шест часа продължихме, за да изминем, а по-точно да пропълзим двадесет и пет версти до следващия пост. Не бяхме изминали и една верста, когато се счупи колелото на каруцата на коларя. Предстоеше ни нощ в планините на найопасното място. Наложи се да се върнем при китайския пост. И ето че отново седим в палатката си. Може би за последен път преди дълго прекъсване. И планините са ни така мили, и палатката ни напомня толкова много. И пълната златна луна безпощадно гледа през отворената завеса. Днес минахме край няколко номадски манастира, които почитат Майтрея. За да избегнем усложненията с китайците, ние не свърнахме от пътя през степта към юртите на манастира. Жалко, жалко.

28 май

Колко е тържествена тази нощ. Край и начало. Сбогом, Джунгария! На прощаване тя се показа не само със сините си заснежени планини, не само с възвишенията от хризопраз, но и с пищната си трева, и с отдавна невижданите цветя. Червено-пурпурни диви божури, жълти лилии, златни главици с огнено-оранжев цвят, перуники, шипки. И въздухът, изпълнен с пролетен полъх. Спускахме се и се изкачвахме по зелените хълмове. Вдигахме повалените талиги.

Следва още един превал и на гребена му купчина малки камъни. Това е краят на Китай.

Здравей, пролетна земя, в твоята нова премяна! И още треви, и още златни главици, и белите стени на граничния пост Кузеюн. Излязоха напети граничари. Разпитваха ни. Споделиха загрижеността си да направят това, което е най-добро за нас. Къде са грубостта и невежеството, с които би могъл да се отличи захвърленият, неотбелязан на картата малък пост!? Следва дълъг и внимателен оглед на вещите. Всичко е прегледано. Извиняват се за продължителността и безпокойството, но всичко трябва да бъде направено без изключение и по задължение. Ето го и началника на поста. Ето го и семейството на неговия помощник Ф. Нощуваме в поста.

29 май

Ето го и Покровское. Повече бели къщички. Насреща ни излиза комендантът. Ето го и началника на стражата. Ето го и помощника на коменданта. Един през друг се стараят да ни настанят в скромните си квартири. Още повече въпроси. Още по-настойчиво чакат поучителни отговори. Искат да сверят своите сведения с нашите. Рамзана, без да разбира езика, отбелязва: „Руснаците са добри хора. Душата им е добра." Питаме как е узнал това. „По очите се вижда."

Оказва се, че нашият параход до Иртиш заминава тази нощ, а следващият е чак след три дена. Коларят добре ни нареди. Но на поста се радват и ни канят да погостуваме при тях поне един ден. Идват при нас вечерта, говорим до късно за най-широки, най-космически неща. Къде има такава гранична комендатура, с която може да се говори за космоса и за световната еволюция?! Радостно ни е.

Настойчиво ни молят утре да им покажем картини и да поприказваме още. На кой граничен пост ще говорят и мислят така?

30 май

На сутринта разглеждахме картини. Обичам тези зрители без предразсъдъци. Свежото око гледа свежо. Обяснявахме разликата в понятията култура и цивилизация. Забележително е, че на Изток толкова лесно разбират тази разлика. И още нещо забележително: съзнанието за дълг и дисциплина. В тази жажда за знания е цялото реално бъдеще и цялата светлина на труда. Е. И. чете писмото за индийската философия. И ние благодарихме на тези нови познати за всичко, чуто от тях. Трябва да се каже, че тези граничари червеноармейци мислят много по-разширено от много интелигенти. Къде е тази ограниченост и грубост, за която говореха фалшивите отзиви?

Джембаев ни изпрати на кон в степта. Сърдечно се сбогувахме. Пропътувахме 45 версти до Тополов нос, до синия Зайсан. Възвишения и хълмове. Полегати кургани. Поувяхнала трева и яркочервени склонове. Аули от киргизки юрти. Не напразно наричат киргизите каракиргизи, тоест черни. Червеноармеецът от конвоя разказва за множество случаи на киргизки грабежи. Киргизът Курбанов организирал шайка от 50 въоръжени ездачи. Минаваме край долина, където неотдавна 22-ма киргизи нападнали и се опитали с ласа да удушат седем граничари. Но те веднага извадили сабите и съсекли 16 души. По-нататък - при хълма - четирима киргизи се нахвърлили на един червеноармеец, той едва се спасил. Неотдавна киргизите отвлекли от парцела на фьодоров 150 коня. В Чугучак и днес още лежи тежко раненият началник на заставата, прострелян от куршумите на киргизките крадци. Селяните се оплакват от постоянните грабежи. На нашата хазяйка са й откраднали четири крави. Много е трудно да бъдат укротени грабителите и червеноармейците-граничари напрягат всички сили.

Нашият колар съвсем оглупя. За 45 версти път имаше девет спирки и повреди. Накрая една талига се обърна с колелата нагоре; неясно е как оцеляха каруцарят и конете. Ето го, синее Зайсан; зад него белее грамадата на Алтайските планини. Не е ли това самата Белуха?

Ето го и Тополов нос, малко селище с бели паянтови къщички. Добрият параход „Роза Люксембург" е заминал вчера и ще ни се наложи да пътуваме с „Алтай". Ще отседнем при старицата фьодорова.

Пием чай. Ядем извара със сметана. На стената виси Никола и премията на сп. „Нива": „Ломоносов показва електрическата машина на Екатерина." Идват племенниците на фьодорова, бивши червеноармейци. Разказват интелигентно за Китай, за Корея, за Чжан Цзо-лин. Искат да ни докарат костури и каракуди от Зайсан. На прозорците червени и лилави цветя и обичайното мушкато. Помислиха нашият хеген за китайски генерал. Колко легенди ще се носят за нашето минаване оттук!

1 юни

Вместо „Алтай" дойде най-лошият параход „Лобков". Е, какво - не било писано да пътуваме на хубав параход, нашият колар ни лиши от това. Езерото прилича на перлена мрежа. Днес се вижда капмикската светиня - планината Сабур, или по-точно Саур.

„Лобков" се оказа съвсем не толкова лош, колкото говореха за него. Настаниха ламата и Рамзана на горната палуба. Всички се настаниха.

Отново чудесия. Още на мостчето около нас се събират товарачите и молят да им „разкажем". На горната палуба ни обкръжават хора от всички възрасти. И всички те еднакво горят от желание да знаят. Всеки си има свой подход, всеки има свои сведения, но всички са с едно горещо желание - да узнаят повече! И как се задълбочават в разказаното! Какви забележки правят! Някой иска да знае за икономическото положение на страните, някой за политика, някой търси сведения за индийските йоги, казвайки: „Ето къде е истината." Народ, който толкова иска да знае, ще получи желаното. Дойде едно момче, иска да пътешества с нас. При Юрий в тясната каюта са се струпали четирима, дружно приказват. На пристана вече не се чуват ругатни. Спори народната работа.

2 юни

„Ето така бих си учил тридесет години, без да спирам, но изкарването на пари пречи" - казва работник от парахода. И очите му горят с истинска жажда за знание.

Напълно безпристрастно гледам в очите тези, които мислят за съвършенството. Каква жажда за знание! Такава жажда движи планини, защото тя дава непоколебимо мъжество за ново строителство. По дългия си път отдавна не бяхме виждали руски очи и тези очи не ни излъгаха. Тук е крепостта на еволюцията. Сутринта дойдоха да ни молят да им прочетем лекция за нашия път. Командата на парахода и пасажерите ни помолиха.

Още през нощта напуснахме езерото Зайсан и заплувахме между полегатите степни брегове на още тесния Иртиш. Водата сега е малко и параходът не един път преминава плитчини. На носа мерят дълбочината. Носят се същите възгласи, както по горното течение на Волга. Селища киргизки тип. Тук-там стада. Много гъски и всякакви диви водни птици.

Следобед имаше беседа. Цялата команда и всички пасажери от трета класа се събраха в тесен кръг и всички слушаха новите сведения с напрегнато внимание. Няма игра, сплетни, злословие, само желанието да знаят привлича тези хора. И те ще узнаят. Трима безпризорни се връщат в родината, за тях събират пари за път. И трогва, и дава нови сили тази изява на растящата сила на народа.

Показаха се зелени хълмове. Привечер ще стигнем до планините. Към шест часа пристигнахме в село Бата; руските къщички вече започват да преобладават. А там са и планините, и бурите над планините. Изумителен е ефектът от светлата степ под сините планини и под вълнистите облаци. Такова облачно богатство отдавна не бяхме виждали.

Вечерта в столовата идва момче: „А няма ли да ме наругаят, ако вляза?" То отива при майка си. Много говори. Защитава киргизите. „Без руснака киргизът няма да открадне." Разказа за намерен от него неизвестен киргизки планински път, „като шосе през самия хребет". Разказва за риболов: „Хванахме щука, тежка два пуда, като крокодил." Спомня си и срещата с мечка: „Аз се изплаших от нея, а сигурно е, че тя още повече от мен."

Късната вечер до полунощ минава в беседа с народен учител за йогите, за общините в Индия, за превъплъщенията. Всички тези въпроси тук са съвсем насъщни и хората живеят с тях. Пишат си. Задават сложни, обмислени въпроси. Радостно е да се видят търсещи, за които паричният знак е засенчен от въпросите на реалното строителство на живота. Животът на тези хора настоятелно ги зове не към теоретичната аптека, а към строежите, вдигнати от човешки ръце. Такива народни учители има много. Те общуват едни с други и чакат нови сведения.* Към полунощ се добрахме до Нови Красноярск. Към парахода тръгна цяла тълпа. Никъде няма ругатни.

З юни

Отново идват хора с въпроси и все за същото: за учението на живота, за Индия, за пътищата на истината. Поголямата част от дните ни е заета с такива разговори. От- белязахме още един сътрудник. Ето къде е насъщно необходимо това, което на Запад се потъпква.

Решаваме да пътуваме с параход по Иртиш от Семипалатинск до Омск. Дълго прекачване, но с влака също не е по-добре. Двайсет часа до Новосибирск; бихме пристигнали там късно през нощта. На парахода има и повече общуване с хора, и въздухът е повече. Сега дните са прохладни и нощите студени. Казват, че от три години има забележими промени в климата. Няма горещини през лятото, но и зимата не е толкова студена.