Алтай – Хималаите Николай Рьорих

22 април

В шест часа сутринта всичко е покрито със сняг. По Богдо-Ула се разстилат кълба млечни облаци.

„Стар лама тръгнал да търси Манджушри, господаря на мъдростта. Дълго вървял. Накрая вижда човека, миещ кожи. И стои пред него ведро с водата от измитите кожи. Само мръсотия. И попитал ламата човека, не е ли чувал за пътя към Манджушри? А той му дава да пие от мръсното ведро. Ламата се ужасил и си тръгнал колкото се може побързо. Но го срещнал лама ясновидещ и го смъмрил: „Глупав лама, та ти си намерил самия Манджушри и самата мръсотия би се превърнала в напитка на мъдростта, ако беше намерил смелост да я опиташ." Така говорят за безстрашието да се докоснеш до материята. Много важни беседи имахме тези дни.

Олетите познават легендата за Иса, също както и торгутите. Още по-необяснимо става злоезичието на мисионерите против този документ. Всеки образован лама спокойно говори за Иса като за всеки друг исторически факт.

Интересно разказва Ат-Табари за пророческото призвание на Мохамед („История на пророците и царете"). „Първото, с което започнало откровението на посланика Божий, били внушенията на истината, които прииждали подобно на утринна светозарност. След това той проникнал в уединението и останал в пещерата на планината Хира. И ето, явил се пред него предвечно Истинният. И му казал: „Мохамед, ти си пратеник Божий."

„Аз застанах на колене - казва пратеникът Божий, - и стоя, и чакам. После бавно излязох. Сърцето ми трепереше. Отидох при Хатидже и казах: „Загърнете ме, загърнете ме" и премина моят страх. И Той отново ми се яви и каза: „Мохамед, аз съм Гавриил, а ти - пратеник Божий." Възклицанието: „Загърнете ме" - придава такъв окултно истинен характер на съобщението.

„Варака, синът на Науфал, казал на Мохамед: „Това е божественото откровение, което беше изпратено на Мойсей, сина на Умран. Ако можех да доживея до това време, когато народът ти ще те изгони! - „Нима ще бъда прогонен от него?" - казал Мохамед. - „Да, отговорил той. - Истина е, никога не се е появявал човек с това, с което се яви ти, без да предизвика към себе си вражда. Наистина ще те считат лъжец, ще ти причиняват неприятности, ще те гонят и ще се сражават с тебе!" Думите на Варака увеличили твърдостта му и разсеяли безпокойството му."

23 април

Този път е затворен. Странно е също, че за извозването на фреските от Дунхуан не е чувал никой, освен ф. Разбира се, Приет трябва да знае всичко това.

3. чете на дуту конституцията на Съветите. Дуту я намира много забележителна и „пригодна за Централен Китай, но не и за неговата провинция". Какъв стар лицемер е дуту! Оказва се, че този стар лицемер даже има юридическо училище в Урумчи. Можем да си представим какво „право" се преподава там. По кой член от това „право" се отчитат всичките грабежи и непосилните данъци, установени от чиновниците? Едни казват: „Китай трябва да се изучава откъм парадния му вход - откъм океана." Но поправилно е да се знаят и скритите недра, където нищо не е „проветрено" и може да се види хилядолетната атрофия. Разбира се, дуту си мисли, че никой няма да стигне до него през пустинята.

Неочаквано дойде писмо от Сиким, от полковник Бейли. Пишат ни за изпратените книги, но голяма част от тях не е дошла. От Америка няма сведения. Вероятно писмата също изчезват или се задържат.

Колко чист е въздухът днес! След смъртта на Ленин,Е Чи-бен писа: „Народите наричат мнозина славни герои, но всъщност такова малко количество хора заслужават това название. Такъв беше той, ползващ се с всеобща любов „ярка звезда на човечеството", и може да бъде сравнен с Шакямуни и с Христос. Небесата са безжалостни; той си отиде от нашия свят, но идеите му ще живеят вечно!" Все някъде има светли и смели, и честни китайци, но нали ние не ги виждаме. А така бихме искали да ги видим!

24 април

Списъкът на поканените на обед е възможно най-безсмисленият: мисионер-католик; Калин - немец; Кавалиери - италианец; Чанишев - мюсюлманин, и някакви китайци. От руската колония е само ф. Ще видим.

Г. ни разказа за селата на „кержаците" в Монголски Алтай. Тези „кержаци", тоест староверци, са съхранили всичките си обичаи: молитвените си помещения, своите схоластици, храната си и пълното отдалечаване от „светското". Не употребяват нито водка, нито тютюн. Занимават се с пчеларство, с добив на кожи, риболов, скотовъдство. Сред дунганите и киргизците се намират три села с по 50-60 къщи и нищо ново не прониква зад оградата им. Вероятно поддържат връзка със своите едноверци в Руски Алтай.

И странно, и чудно - навсякъде по целия край хвалят Алтай. И планините са прекрасни, и кедрите могъщи, и реките бистри, и цветята невиждани. А казват, че на река Катуна Щ^бъде последната в света война. А после - мирен труд. *'..

Преди година за Тибет замина посолството от Монголия - около 30 монголци и трима руснаци. В тибетските проходи умряха 20 монголци и двама руснаци. По описанието те сякаш са били умрели от някакви газове. Разбира се, нещо би могло да се случи в областта на гейзерите и старите вулкани, причина биха могли да бъдат и зимните виелици. Но фактът е любопитен, още повече че е трудно да се измисли.

25 април

Нима Фан си мисли, че нелепият обяд ще изтрие всички оскърбления, понесени от хотанските и карашарските власти? Нито дума за разследване не е произнесена от Фан.

Къде е тя, политиката и дипломацията? На лицето му има само лицемерие, толкова явно, толкова неприкрито. След обеда разтъпкване около изкуствено езеро, с две джонки в плитчината. Следват ниските поклони на Фан.

Минаваме край истукана на губернатора и отиваме при радушния Кавалиери. Денят завършва добре. Кавалиери ни вози с кола по околовръстния път. Свеж вятър. Ясни, наистина небесни планини. Изпаренията на отново падналия сняг правят далечните вериги и върхове въздушни и прозрачно-сапфирени. А по-наблизо са лилавите хълмове и залетите от слънцето глинени зъбчати стени. Толкова е бодро, свежо и прекрасно, че и самият „вегетариански" лицемер Фан започва да се превръща в студенисто водорасло. Калин, представителят на немската фирма „Фауст", е пътувал през Русия и хвали всички условия на пътуването. Съобщава, че от Кулджа отива в Пекин за „магнитните снимки" на филхнер и след седмица навярно ще бъде в Урумчи. Любопитно ще бъде да се срещнем. В Урумчи си спомнят с добро посещението на С. ф. Олденбург.

26 април

Киргизците яздят бели кончета. На главите - памучни цветни калпаци, досущ като древните куяци на руските воини.

На темето снопче пера от бухал. На лакътя понякога сокол с калпаче на очите. Получава се група, подхождаща и за XII, и за XV век. И същевременно тук стои на улицата колата на Кавалиери - силен пакард, изминал, без да се повреди, целия път от Пекин до Урумчи.

Колата принадлежи на Руско-Азиатската банка, но генерал-губернаторът забранил да се използва машината и се наложило да я продадат на безценица. Само с вида си пакардът напомня, че пътят от Урумчи до Пекин може изцяло да се мине с кола. А човешкото невежество и лицемерие настоява за своето мъртвешко „не"!

Днес чуждестранната колония изпраща С. Те заминават по искане на китайците, защото С. твърде много знае. Пощата закъсня със седем дена. Вероятно пречи ледоходът по Иртиш.

Отново студен вятър. Отново синьо-прозрачният небесен Богдо-Ула.

Но ето истински добър знак. Тибетецът-лама, на когото дадохме 100 лана в Карашар (в главната квартира), дойде днес. Донесе пари, извини се, че не може да дойде с нас. Не е успял да продаде конете и овцете. Сега конете са слаби, храна няма, няма на кого да ги продаде. Не може да изостави табуна и заради това не може да дойде с нас. Ще остане тук до отпътуването ни и после ще се върне об-. ратно. Ето това е по тибетски! Той е вървял десет дни, за да ни върне парите и да обясни какво се е случило. Досега нищо лошо не сме видели от тибетците-будисти. Жалко, че няма да дойде с нас. Начетен е и с отлично произношение. Изпи си чая и избърса чашката. Изяде изварата, а чинията избърса и постави стола на мястото му. Юрий и ламата много ще успеят да си кажат.

Бяхме извън града към езерата.

Сега е издадена нова заповед. Да се разреши продажбата на месо в течение на три дена, а после отново да бъде забранена под заплаха със затвор. Повече от всички страда от фетишизма на дуту нашият Тумбал, на когото му трябва месо. Заедно с глупостта за „водния бог" се вършат и други странни неща.

Както и преди, всяка нощ към Хами се отправят отряди дрипави хора. Срещу кого е насочена тази своеобразна „мобилизация"? Може би срещу отрядите от народната армия на фин? Разбира се, всички тези изпращани през нощта дрипльовци не са войници, а просто фетиши, за нищо негодни. Разбира се, от 24 оръдия, сдадени от Аненков, само две са в изправност. Но вероятно и оръдията не се разглеждат като нещо повече от фетиш. Днес е обявен голям парад на „войските".

Питаме се"Защо Фан ни покани на обяд?" Не е ли това намек на някакви нови неприятности? Че нали и в предишните преследвания на даотая започнаха с обяд от 40 блюда с почетни караули и с уверения „ние сме ваши приятели". Изобщо тук при синцзянските китайци думата „приятел" има някакво специално значение и не бива да подхождаме с нашите разбирания към местното понятие.

Накрая дуту се „просвети" V. окончателно забрани откриването на паметника на Ленин. Интересно каква ще бъде съдбата на кокилите, люлките, кеглите и клуба? Друго много опасно занимание в двора на консулството е тенисът. Няма ли да се повтори конфликтът с „водния бог" и при тази противозаконна игра? Някой някъде не знае нищо за фетишизма на дуту.

В Британския музей се пази сборник с указите на дуту и някой е въведен в заблуждение, като приема отживялата вредна вехтория за останки от стара цивилизация. Някой е въведен в заблуждение от „учената степен" на дуту и вегетарианството на Фан. Някой е въведен в заблуждение, мислейки, че останките на фетишизма се крият в далечни тундри и по усамотените острови на далечните океани. Не, тук, в столицата на Синцзян, под мъдрото управление на дуту, фетишизмът е въздигнат в държавна форма на религия и се подкрепя от указите на „управника".

Писма и телеграми не идват. Не се съмняваме, че са задържани. Полицаят питал Е. И. дали водя дневник. Е. И. казала, че дневникът е изпратен от Кашгар за Америка. Дано не изчезнат и нашите тетрадки! Къде да ги крием в това царство на фетишизма?

В Кам хранят конете със сушено леопардово месо и накълцан чай, за да придобият свирепост и пъргавина. Разказват ни за леопардовите петна, появяващи се по задниците на конете.

Закуска при Кавалиери. Сред руснаците има един китаец, Чжу. Разговор за нашите несполуки в Синцзян. Чжу ни казва: „Не съдете за Китай по Синцзян. Добрите китайци не ходят там." Казвам му откровено, че мечтая да видя най-добрите китайци, бих искал да говоря за Китай само най-доброто, но цялата Синцзянска провинция с изключение на трима души не ни даде възможност за добри разсъждения.

Сравняваме светлите настроения от Сиким, Хималаите, Индия, Ладак със затворническите разбирания на Синцзян...

30 април

Ламата от Кобдо организира събиране на средства за ново изображение. Голоките са постановили във войската да постъпват по трима мъже от всяко домакинство. В Лабран са уредени казарми за дунганските войски и антибудисткото направление се подкрепя. Всичко това никъде не е напечатано и всичко това е извънредно важно за бъдещето. Освен вълните, забелязани по света, има и вътрешно вълнение, което може да се прецени само на място. ф. повтаря: „Чжу вчера правилно каза, че порядъчните китайци не ходят в Синцзян." Но веднага споменава случаи на незаконно задържане и в Централен Китай. ф. се съмнява, че заради нашите протести би се променило нещо. Той казва: „Тук привикваш към всичко това, както към пясъка в пустинята."

Неправилно! Та нали даже в Хотан ни се удаде да се справим с грабителя Керим-бек. Невъзможно е да се приемат „равнодушно" доброто и злато. Сега главната ни задача е да се измъкнем от Синцзян. Е. И. не си прави илюзии, тя знае, че ни предстоят разни трудности. Правилно е казано от индийците: „Донеси една рупия и всички ще повярват, но донеси милион и всички ще се усъмнят."

Разболя се Оренбуржец (конят). Пуснаха му кръв. Казват, че трябва още два пъти да обиколи киргизките могили и тогава ще се поправи. Така казват тукашните опитни хора.

В Лхаса има храм на Хесар хан. От двете страни на входа са изобразени два коня - червен й бял. Според преданието, когато Хесар хан се приближава към Лхаса, конете цвилят. Няма ли да чуем скоро този зов на конете?

Обсъждаме вестите от Синин. Чудесно е, че нужните лами идват без закъснение. „Дългото ухо" на Азия работи по-добре от радио. От Кашгар няма отговор на шест радио[грами]. Може да се предположи, че радиото се прехваща и вместо по местоназначение грамите попадат на съвсем друга маса.

7 май

Първомайски празник. В 12 и половина часа обед с китайците. Дворът на консулството е красиво и ярко украсен. Под големия навес с навесени ярки килими са подредени маси за сто човека. Редом стоят трите юрти на мюсюлманите, за които цялата храна е приготвена без свинско под зоркото наблюдение на мюсюлманин. Пред юртите сиротно стърчи пресечена пирамида - подножието на забранения паметник. Невъзможно е да се разбере защо всички плакати са допустими, защо китайските власти пият за процъфтяване, но бюстът на Ленин не може да стои на готовия вече постамент. Цялата чуждестранна колония е налице: тук има и италианци, и немци, и англичани, и сарти, и киргизи, и татари, и др. Работата по обединяването, извършена от консула Бистров за половин година, е невероятна. И всички единодушно се стремят към него с най-добри пожелания. Китайските власти са налице, с изключение на самия дуту, който е счел за правилно „да се разболее" и е предпочел да изпрати вместо себе си своя деветгодишен син. Срещу нас седи фан. Той не яде нищо, освен хляб. Или диета, или ненавист, или върхът на подозрителността. Тук седи също и братът на дуту, старец, изпаднал в немилост пред своя управляващ брат заради либералните си възгледи. На обеда пръв се напи комендантът на крепостта. Започна да безобразничи, счупи няколко чаши, бутна ламата и накрая подритна с крак подноса със сладолед. Този случай със сладоледа принуди китайците да вземат мерки и комендантът на крепостта беше отстранен от полицейския началник и собствените си войници. Повече от всички китайци от поведението на коменданта беше възмутен деветгодишният син на Дуту. Даже се просълзи от негодувание. Той взе със себе си счупената чаша, навярно за да я покаже на баща си. Китайците дружно се чукаха за процъфтяването.

Следобеда се играе на кегли и тенис. След седмица ще откриват клуб. На малката сцена на клуба освен руски пиеси е замислено да се поставят и мюсюлмански, и китайски.

Вечерта идват нови сведения за събитията в Амдоския край; за притесненията на манастирите от китайските войници, за влизането на китайските войски в Лабран, за разрушеното изображение на Майтрея. Времето наближава.

Късно вечерта Тумбал лаеше неистово. Донасят козунаци и яйца от Г. и М. Утре е Великден.

Също както по времето на Пржевалски, сартите мечтаят да се освободят от игото на китайците от стария тип с всичките им непосилни данъци и притеснения. По същия начин се издигат дунганските могили, свидетели на „китайските завоевания". Също така добре си спомнят хората Якуб-Бек, пробляснал за кратко в съзнанието на сартите. Оттогава пазят сартите мечтата си за свобода. Също така са свили гнездо дрязгите в ямините. Също така лицемерничат амбаните, късогледо не отличавайки приятелите от враговете. По същия начин бакшата пее песен за миналите подвизи.

Минало, минало, минало, дошло до края на прага на бъдещето. Ще кажем на нашия познат, китайския свободомислещ студент: „По-скоро въведете новия ред!"

Пристигат вести за движението на кантонските войски. Шепнат и си намигат: „Сега как ли ще се извърти Яндуту?" Защото тук с посичане на богове няма да се отървеш и боят с петли няма да помогне. Мечтата действа и зове неизвестните досега кантонци, които трябва да премахнат амбаните грабители, да обуздаят търговците и да дадат свобода на края си да се развива. За Фан, или както понякога го наричат фин, кой знае защо говорят попредпазливо. Но Кантон привлича народното съзнание.

На войската на Кантон се приписват действителни и недействителни качества.

А правителството на Кантон се нарича и неподкупно, и справедливо. Ако тези две качества се оправдаят, могат да се очакват отвсякъде доброжелатели на Кантон. Така измръзналите от нощния студ пътници чакат изгрева на слънцето. И даже първите проблясъци на светлина вече радват. И ние се радваме. Кой знае? Може би това са тези същите културни, устремени към прогреса и знанието китайци, за които така искрено мечтаехме, приближавайки към Хотан?

Идват, питат нямам ли плоски клещи. „За какво?" „Ами зъб да извадим." В проходите, сред огньовете, беше Босх или старият Брьогел, а тук вече Остаде. Все пак извадиха зъба и върнаха клещите.

Идва китаец: „Кумашка яшка." Какво е това? Смее се, дали това е согдийско наречие, или пък тук има яфетиди? Оказва се, че е: „кутия за хартия". Можете да си представите как се създават комбинациите в наречията, а после ще си спомняме известния анекдот: „Раз-мо-кропо- годилось..."

Самоделните комбинации от всевъзможни езици действително представляват поучително зрелище.

В резултат на това видяхме хора, които изобщо не знаеха нито един език. Малко капмикски, едва-едва тибетски, две-три думи руски, китайски и сартски. Когато подобен лингвист е развълнуван, той започва да говори на всичките пет езика. Бързо и неразбираемо, но по неговите представи много убедително. Той също така не е уверен в своята националност; с необичайна лекота се оказва и руснак, и китаец, и торгут... Горе-долу - „кумашка-яшка". Интернационален език.

2 май

Вчера на обеда някой ни каза, че едва ли скоро ще ни се удаде да си тръгнем от Урумчи. Възможно ли е? Толкова срочни, толкова важни неща са пред нас, а тук пълно бездействие. Седене на сандъците! Очакване на всеки ден. Нищо от Америка. Защо приятелите там не действат? Даже датата на заминаването на М. и 3. е неизвестна. Впрочем може би отново нещо по телеграфа или по пощата се е загубило. Или телеграмите ще пристигнат след половин година. Тук и това се случва. Телеграма от април пристигна през октомври.

3 май

От Кобдо пристигна Цампа-лама; оставил кервана си от 30 камили в Гучен. Самият той беше незабавно извикан при дуту, имаше дълго съвещание и беше настанен в ямина, което се прави само за чинове, не по-ниски от даотай. Те чакат пристигането на двама чиновници от Кобдо. Двама монголски лами както и преди остават в ареста. Слуховете, достигнали до нас от Карашар, се потвърждават. Сведение от Б.: получена е телеграма за транзитна виза. Това значи, че около 15 май можем да потеглим.

4 май

Още и още веднъж може да се оцени „пощата" на ламите. Много по-рано от държавното осведомяване, мнрго по-точно носят ламите най-добрите вести. И с какъв огън, блесват тесните очи, като забележат незнанието на събеседника. И тогава вече не чакайте верни разкази; тогава ще ви настанят в раздела на незаслужаващите внимание; ще махнат пренебрежително с ръка и ще прошепнат: „Пелинг!"

Дойдоха Б., П., Я., С., А., П., К. и други да разгледат серията „Майтрея". Колко добри хора са те всичките.

5 май

Всичко тръгна някак си бързо. Вече се намериха колари. Сега трябва да се избере пътят. Предлагат ни се три комбинации. Едната - към Кулджа, оттам с кола до Ташкент и с пряк влак на изток. Втората - Чугучак, Семипалатинск, Новосибирск. Третата - Тополов нос, Зайсан, Иртиш, Семипалатинск, Новосибирск. Съблазнителна е третата комбинация, където пътуваме с параход по Иртиш сред долини и хълмисти далнини. Много е примамливо. Но няма ли китайците да ни попречат отново? Мненията се разделят. Едни предполагат, че поредната гадост ще бъде извършена, Други мислят, че този път китайците ще се засрамят. Лично аз не съм оптимист. Та нали и в Кашгар ни уверяваха, че повече наглости няма да има, но една от най-големите наглости беше извършена в Карашар, тоест след Кашгар.