Алтай – Хималаите Николай Рьорих

И така всеки ден сред замръзналата равнина с омърлушените мрачни очертания на мъртвите планини. После направихме неголям преход от Чунарген до Шаруген (до един манастир бонпо). Само два часа път и отново в същия плен. Помолихме да ни пуснат в квартирата на Капшьопа в Кам, но ни отговориха: [„Ме, ме, ме", което означава] „не може". Молихме се да ни пуснат в Източен Тибет - отново „ме, ме, ме". Молихме се въобще да ни пуснат обратно назад - „ме, ме, ме". На всичко с „ме, ме, ме". А в същото време генерал Капшьопа ни писа нелепо писмо за „капките на милосърдието, падащи от пресветлите пръсти на Далай Лама". Така минаха седмици. И изведнъж прие тигат самите губернатори на Нагчу. Нечувано нещо - и двамата губернатори да потеглят едновременно. Дойдоха с тъмни очила, с космати шапки малахаи: вдигнаха шум, за да всеят страх. Учудваха се, че придаваме значение на тибетския паспорт и въобще се държаха глупаво и нагло.

Единият от тях - бивш лама, както казват, удушил сининския амбан. Другият - стар манджурист-чиновник, изтъркал зъбите си над доносите. Ние търпеливо понесохме всичките им глупости. Сега ще ни преместят в Нагчу, но това също е плен. А после може би „ще капнат капките на милосърдието" и ще ни разрешат да отидем в Сиким. Разбира се, ще бъде избран най-неподходящият път. Разбира се, при всеки удобен повод ще ни държат още, ще искат още подаръци, но все пак все някога ще се помръднем. Някои от нас се надяват, че нашият плен ще се ограничи в сто дена, но сигурно ще бъде по-правилно да допуснем сто и петдесет дена, а и да прибавим още всички забавяния по пътя. Значи за цялото задържане да предположим половин година. Разбира се, за това време тибетците ни дадоха необичайната възможност да се запознаем с техния живот, обичаи и етика. Без взаимоотношенията с губернаторите, генерала, дзонг-пените, офицерите, старшините и ламите не бихме могли да си съставим мнение за действителността в Тибет.

Свиреп мраз преди разсъмване. Разбира се, повече от 70°С под нулата. Сутринта замръзна конякът на доктора. Колко ли градуса е било, за да замръзне концентратът? Докторът е по прежнему песимистично настроен и има опасения. Здравето на Н. В. и П. К е лошо. На Очер е предсказана смърт. Людмила и Рая, или както ги наричат тибетците - Мила и Рея, се държат.

Колко скучни са хълмовете между Чунарген и Нагчу. Планините отдавна са се разрушили и сега се разпадат на купчини чакъл и баластра. Ни храст, ни дърво; само високи, неприятни за конете туфи, обрасли с бодлива трева. Казват ни, че като стигнем в Централен Тибет, ще бъдем изненадани от промяната на природата. Но други се подсмихват и казват, че до самите Хималаи ще вървим през гробището на ерозиралите планини. Нещастните хорпа. Зъбите им падат от скорбута, мускулите са слаби. Имат по-малко сили от тринайсетгодишната Рая. Разбира се, мършавото сурово месо и шепа мръсна цампа не могат да дадат здраве. И каква безкрайна подозрителност един към друг. Не вярват на никого, страхуват се и са в непрекъснато очакване на опасности. Монголците въпреки дунганските чиновници-интриганти са свободни хора в сравнение с тибетците.

Навсякъде са знаците на кръста. И старите монголски монети на несторианските ханове са с кръст.

Най-накрая губернаторите на Нагчу бяха удовлетворени от подаръците и след съобщението, че парите ни са свършили, решиха да ни изпратят по заобиколен път през Чантанг към Намру-дзонг, Шендза-дзонг, през непосочени на картите проходи на 20 600 фута (около 6300 м) височина, към Сага-дзонг, през Брахмапутра към Тенгри-дзонг, към Шекар-дзонг, към Кампа-дзонг и през Сепола към Сиким. Очевидно са решили са да ни покажат всички области на Тибет, за да не остане у нас никакво съмнение в тази страна. Макар пътят да не е лек, но от Улан-Батор-Хото до Сиким никой още не е вървял.

Неразбираемо е защо дзонг-пените (властите) на тибетските дзонгове (крепости) се стараят да се покажат откъм най-отвратителната си страна. „Гледайте, казват, какви сме мръсни, вонящи, невежи и лъжливи." Народът разказва за лхаското девашунга (правителство) мрачни истории. Недоволства и въстания.

Интересни са само развалините на стария Тибет. Тези древни кули и стени са издигани от някакви други хора. Техните строители са знаели и за Хесар хан и за Владетеля на Шамбала.

Тук са били ашрамите на Великите Махатми. Но сега наистина нищо не е останало от тях.

Спомням си камъните на „чудските" могили в Алтай; оттам са минали готите, разпространили своето влияние из цяла Европа. Ето че и в Трансхималаите срещаме същите древни могили. Намираме места на древни светилища, които пораждат мисълта за слънчевия култ на друидите. Мечовете на северяните, жителите на Транс-хималаите, могат да бъдат извадени и от готска гробница в южноруските степи. Нима раменните фибули от готските погребения не напомнят токите на тибетските племена? И защо Лхаса някога се е наричала Гота (според мисионерските хроники)? И откъде е името на племето - готл? Откъде, накъде и как са се движили гонените от ледниците и суровите морени прародители на готите. Няма ли във застиналото всекидневие на северяните-тибетци древни черти от техните отишли си събратя? Удивително: един хорпа прилича на Молиер, друг е от типа на Д'Артанян, трети прилича на италиански корсар, четвърти е копие от портрет на Хале или Паламедес с дългите си къдрави коси, а този, черният и мрачният, с орловия нос, нима той не е палачът на Филип Втори? Не се страхуваме да сравняваме това, което се набива в очи.

[И накрая в местността Доринг (Дълъг камък) намерихме цяло поле менхири, същото като в Карнак. По време на двата следващи прехода срещнахме още три неголеми групи менхири. За мен беше голяма радост да видя този несъмнен знак от друидската древност.]

„Ки-хохо" - се носи вик от стана на голоките. „Хой-хе" - отговаря нашият стан. Така през цялата нощ враговете взаимно се предупреждават, че станът бди. Но разбира се, голоките вече са се осведомили за оръжието ни, отчели са боеспособността ни. Решението е взето в наша полза и днес ще видим дружеския лик на опасните номади.

Черната вяра бонпо е така хармонична с черните палатки. На дълги въжета, като хищни паяци, безформени се чернеят палатките. Около тях има черни петна - или отпадъци, или мърша. Сухият въздух намалява зловонието на разлагането. Пронизващият вятър отнася изсъхналите кости. Спомняме си многообещаващото пълномощие на ургинския консул. Колко поразително различен е Тибет от разстояние! Приказват и си шепнат за въстания.

При всяко спиране все същото. Ако спрем до обикновено село, нямаме грижи за животните. Ако в селцето живее старшина, неприятните разговори са сигурни. Но ако попаднем в дзонг или манастир, трябва да сме готови за задържане. Нищо не е подготвено, въпреки няколкото даики - писма, изпратени там предварително. Оказва се, че даиките изобщо не са пристигнали, че сякаш по погрешка са ги изпратили в друга посока. Оказва се, че аулите, в които има животни, са много далеч и ще са нужни няколко дни, докато съберат якове и коне. Накрая ще се окаже, че по навик селяните не се вслушват в дзонг-пена и не желаят да изпълняват заповедите му.

Твърде много ги е грабил, твърде много се знае за него и селяните го държат в ръцете си. Отново дзонг-пенът ще ни предложи сами да водим преговорите със селяните и да напишем до аулите писмо с нашия печат; и печатът трябва да бъде червен, иначе ще ни се наложи да престоим около дзонга немалко дни. Или става така, че един старшина ни предлага да арестуваме друг, непокорен. Сам ни води в квартирата и ни предлага да го вържем и изпратим в Лхаса. Случвало се е и така: нашите торгути здраво извиха ръцете на старшината зад гърба и тогава роднините му дотичаха с изплезени езици и се съгласиха да изпълнят указа на Далай Лама. Или - губернаторът ни предложи да арестуваме местния майор и сами да го заведем вързан в Лхаса. При този обрат на нещата майорът снижи тона и стана сговорчив.

Когато хората лъжат за своя изгода, все пак е възможно, макар и с огорчение, да разбереш ниските, им намерения, но когато лъжат против самите себе си, тогава всичко става окончателно мрачно и неразбираемо. Какво ли не разказват тибетците един за друг, за правителството, за самия Далай Лама. Даже са го събрали с някаква монахиня. Приписват му убийство и отравяне на лами и сановници. Направо превръщат управника в някакъв изверг.

Преди Сага-дзонг има два неочаквани прохода, единият е показан на картата, но другият, още по-голям, на повече от 20 000 фута (около 6100 м) не е посочен. Впрочем този път е отбелязан на картата само с пунктир. Никой явно не е минавал по него. Има друг обичаен южен път, но тибетското правителство ни изпраща именно по северния, неизследвания път: нека, казват си, да опознаят по-добре страната ни.

По пътя старшините отказват да ни дават животни и отново искат вместо паспорта от правителството навсякъде да изпращаме писмо с наш печат. Народът не изпълнява заповедите от Лхаса. Но нашият гербов печат от червен восък прави голямо впечатление.

На гребена на превала се показа мощна бяла верига от снежни великани. Ами че това вече е Непал и дългоочакваните Хималаи от тази страна на Брахмапутра.

Сага-дзонг също е малко, сиромашко селце; хранят се с трупове на животни, в ечемика добавят ситна баластра. Задържат ни и отново безкрайно ни лъжат. Мендангите са осквернени от умрели кучета и всякаква гадост.

В стана се появи известно вълнение. Приближаваме се към Брахмапутра, тази същата, която извира от свещения Манасаровар - езерото на великите Наги. Тук се е родила мъдрата Ригведа, наблизо е свещеният Кайлас, където ходят поклонниците, предчувствайки на какъв велик път лежат тези места. Вече се срещат върволици от поклонници; те са с копия, мрачни и разчорлени.

Не, тези нищо не знаят. Просто пълзят в безделие по лицето на земята. Дали не грабят при случай?

Сред скали и пясъци в лилави и пурпурни тонове тече Брахмапутра. През май тя още не е пълна, но разливите на бреговете показват докъде се увеличава реката през юни, когато към топенето на снеговете се прибавят и дъждовете. Уважението към Брахмапутра е по-голямо, отколкотд към Синята река. Синята Янцзъцзян е най-дългата в света река, но Брахмапутра, синът на Брахма, е обгърната от богатата дантела на преданията. Тя свързва свещеното русло на Ганг с Хималаите, а Манасаровар е близо до Сатледж и начало на великия Инд. Там се е зародила и Аряварта.]

Разказва монголският лама: „Живял много учен и забележителен геше. Но той винаги носел най-скромни дрехи. Ето че отишъл геше да навести своя учител, бивш настоятел на голям лабран. Видели надменните приближени на настоятеля скромния посетител и го прогонили. Още веднъж дошъл геше и още веднъж го прогонили. Тогава геше отишъл при един търговец на пазара и го помолил да му заеме богата дреха, и сложил в пояса си няколко камъка, приличащи на кюлчета китайско сребро, и в този вид бил незабавно допуснат до своя учител. Влязъл геше, свалил богатата си дреха, извадил камъните от пояса си и сложил всичко в ъгъла. После се поклонил на камъните и дрехата и чак след това се поклонил на учителя си.

А той попитал геше: „Нима аз не съм вашият учител? Защо се кланяте на камъните и дрехите, преди да сте се поклонили на мен?"

„Истина е - отговорил геше, - вие сте моят учител, но без тези вещи аз не можах да стигна до вас и затова се поклоних на това, което ме доведе до моя почтен учител."

Недалеч от Брахмапутра са се прислонили към скалите на Чату-Гомпа пет манастира. От тях два са на червената секта и три на бонпо, черната вяра. При това манастирите на черната вяра изглеждат доста по-нови и по-чисти, отколкото тези на червената секта. От прозорците на големия дуканг на червения манастир стърчи слама, наоколо унило бродят няколко лами с безнадеждно запуснат вид. Черноверците, узнали, че сме съпричастни на будизма, ни молят дори да не се приближаваме до техните манастири.

С учудване разглеждаме шо - единствената тибетска медна монета в обращение. Нито сребро, нито злато не видяхме в дзонговете или у народа. Гравировката на медните монети е лоша, но затова пък има гръмък надпис: „Правителство, победоносно във всички насоки." Удивително е, че половин шо и четвърт шо са с по-големи размери от самото шо.

Ето го и мястото за минаване през Брахмапутра около манастира Чи-ту. Неголяма лодка-ферибот с резбована фигура на носа. Особено трудно се товарят камилите. Течението е доста бързо.

(Тенгри-дзонг) макар и да се нарича силната крепост, представлява жалко укрепление-играчка, имало значение само до изобретяването на барута. Манастир няма, но има субургани на червената секта със страшни лица и ивици като знак за принадлежност към червената секта. Спомняме си същите страшни ликове по тантрическите танки. Какво ли само няма на тях! И магически мечове, и одрани човешки кожи, и страшни озъбени муцуни, и обърнати надолу триъгълници. Целият набор на черната магия.

Около Тенгри-дзонг се показа Еверест в цялата му искряща красота.

Срещаме хора, които познават Свен Гедин. Хвалят го и съжаляват, че не можел да говори на тибетски. Тук чух за филхнер. Съчинени са вече някакви легенди, че на Синята река той оставил три момченца, а също мишка, порче и съселче. Откъде това? Разбира се, без да се знае езикът е много трудно. Такова щастие, че знанието на Юрий се поставя от самите тибетци на второ място след сър Чарлз Бел, когото нарекоха пред нас „офицер на мира", защото той водил мирните преговори.

Старият манастир Чундю, принадлежащ към кралския манастир Сакя. Видно е, че много неща са ставали под древните стени. Ето го чадърчето над големия субурган знак на предишна кралска награда. Ето ги срутилите се китайски стени - спомен от поробването на Тибет. Ето го дългия ред от старинни субургани - спомен за времената на спокойния век. Ето струпване от стари и нови глухи улички и постройки - изглед от съвременния беден Тибет.

Друго също старинно място е Шекар-дзонг. Когато тибетците са били смели орли, те не се бояли да излитат на ваме му за нашия път. Полковникът познава тибетците и на нищо не се учудва. Едно обстоятелство го изумява: защо е трябвало да ни държат цяла зима по височините? Изпратени са писмата в Америка. Дадоха ни надежден сердар до Дарджилинг. Ще изминем целия път от Ганток за един ден. Но ще се наложи да сменим три коли, защото мостът на Тишта току-що е отнесен и е нужно прекачване. Значи за един ден три коли и десет мили на коне - стръмно изкачване от Тишта през Пешок.

Необходимо е да се съберат и обработят всички натрупани материали. Но това скоро няма да стане. Юрий, докторът, Н. В. и П. К. също водят записки. Бързо ще се разпръснат спътниците ни - кой към Италия, кой към Китай, кой към Австралия. Навсякъде ще си спомнят неповторимата красота на Хималаите. Нашият път вървеше от Хималаите и обратно към тях.

Величествени са Каракорум и леденото царство Сасер. Прекрасен е Куен-Лун. фантастичен е Тян-Шан Небесните планини. Широк е кръгозорът на Алтай. Декоративен е Наншан. Суров е Ангар-Дакчин. Но всичко това е само пролог пред неизразимото величие на Хималаите.

В Хималаите е кристализирала великата Веданта. В Хималаите Буда се възнесе духом. Самият въздух на Хималаите е пропит с духовно напрежение - истинска Майтрея Сангха.

Нашите приятели в Сиким ни разказват, че още през зимата чули, че пред Нагчу стоят силни отряди руска кавалерия. Това сведение причинило много безпокойства. Междувпрочем това беше една от поредните нелепи легенди за нас. За тези години ми се случи да бъда и френски, и американски крал, и командир на руския корпус, и крал на всички будисти. Успях даже два пъти да умра. Успях да бъда едновременно в Америка, в Сибир и в Тибет. По думите на цайдамските монголци аз водих война със сининския амбан; а по думите на хотанския даотай съм докарал малко оръдие, което за десет минути може да унищожи целия Хотан и неговите сто хиляди жители. Ние сме свикнали на всичко и никакви „достоверни" слухове не могат да ни учудят. Монголците добре са запомнили Амери-хан. Така се претвори „Аmerikan" в някакъв си завоевател. От Лхаса ни предаваха цели приказки и ние с труд откривахме в тях себе си.

Странно и удивително е да се върви по същите тези места, по които са минавали Махатмите. Тук е била основаната от тях школа. На два дни път от Сага-дзонг е бил един от техните ашрами, недалеч от Брахмапутра. Тук е спирал Махатмата, бързайки по неотложна работа, и тук е имало синя скромна палатка. В същото време, когато в Европа спорят за съществуването на Махатмите, когато индийците проникновено мълчат за тях, колко хора в просторите на Азия не само познават Махатмите, не само са ги виждали, но и знаят много реални случаи от техните дела и появявания. Винаги очаквани, Махатмите неочаквано са сътворили сред просторите на Азия велик, особен живот. Когато е трябвало, те са се проявявали. Ако е било нужно, те са преминавали незабелязано, като обикновени пътници. Те не пишат на скалите имената си, но сърцата на знаещите пазят тези имена по-здраво от скалите. Защо да подозираме приказка, въображение, измислица, когато сведенията за Махатмите са въплътени в реални форми.

В бързината, при случайното любопитство, няма да познаете дори прост химически опит. Тези, които се докосват до въпроса за Махатмите в безцелен разговор, нима те ще достигнат нещо? Нима празното им любопитство ще бъде удовлетворено? Колко хора биха искали да получат писмо от Махатмите, но нима то би изменило живота им? То би влязло като минута на изумление и смущение, а после всичко би се върнало към предишната рутина, без никаква следа.

Често се чудят защо хората, познаващи Махатмите, са толкова различни по своето обществено положение? Но защо Бьоме е бил обущар? Нима размерът на съзнанието се определя само с външни отличия. Делата на Махатмите и техните заръки към учениците са разказани в литературата, която съвсем не е така малко, както изглежда на тези, които не я познават. Тези дела засягат както вътрешното съзнание, така и външните събития от световно значение. И се проявяват тогава, когато е нужно.

Учените често наричат разговорите за Махатмите предразсъдък. Това са тези учени, които не са виждали Махатмите. Но Крукс или Оливър Лодж не биха говорили така. Вивекананда, винаги позоваващ се на рационалността на наблюденията, познава Махатмите. Познават ги и много индийци и така пазят имената им, че даже са готови да отричат съществуването им, само за да не ги издадат, да не ги предадат.

Само да не ги предадат! Какво очарование е заложено в това разбиране за Гуру, в тези стъпала към възхода.

Мнозина чукат на тези врати на великото знание. Често те не си признават, даже се сърдят, ако се засегне този въпрос. Колко млади хора желаят искрено да могат да си пишат с Гуру! Опитват се да си намерят наставник, чукат по своему. И колко от тях се разочароват, защото не са чукали на правилния адрес и не е била достатъчна енергията на устрема, за да се получи истински отговор.

„Каква е тази лаборатория" - може да възкликне този, който подхожда с технически прийоми към познанието. Да, именно лаборатория, където трудът, настойчивостта и безстрашието се явяват ключове към вратите. Но затова пък в този здрав рационализъм, в този истински и безстрашен материализъм израстват крилете на духа, крилете на съзнанието. Не откъснато от живота, не отклоняващо, а съзидаващо - такова е учението на Махатмите. Те говорят за научните основи на съществуванието. Те насочват към овладяване на енергиите. Те говорят за тези победи на труда, които ще превърнат живота в празник. Всичко пред-лагано от тях не е призрачно, ефимерно, а реално и се отнася до най-разностранното изучаване на възможностите, предлагани ни от живота. Без суеверие и без предразсъдъци. Нима учениците на Махатмите стават жестоки фанатици, сектанти?

Напротив, те стават много жизнени хора, те побеждават в живота и само за кратко време се оттеглят в тези планини, за да се пречистят в излъчванията на прана. В най-тъмните места на Тибет знаят за Махатмите. Знаят много спомени и легенди. Но сега вниманието е насочено към предсказанията за завръщането на Таши Лама в цялата му слава.

В Лхаса е забранено електричеството по улиците. Забранено е киното. От миналата година в Тибет е забранено на светските хора да си подстригват косите, да носят европейски обувки и отново е заповядано да се носят дълги халати. Съвременните форми и обичаи на армията са наречени червени обичаи и са забранени. Така разказват самите тибетци. Значи и това малко, което откриваше пътя на Тибет към обновлението, е пресечено и низвергнато. Значи отново остава мракът на невежеството, с всичките суеверия, убийства, мъчения и отравяния. Този мрак се оправдава с невероятни суеверия.

Изглежда най-странното суеверие, срещано тук, е убеждението, че този, който отрови човек с високо положение, получава за себе си цялото щастие и привилегии .на жертвата. Съществуват даже цели семейства, в които правото за отровителство се предава като родово преимущество и рецептата на специална отрова се пази в рода. Затова доброжелателни тибетци ни съветват да бъдем много внимателни с чужда храна. Могат да се чуят много разкази за това как хора са били отровени с чай или храна, изпратени им вкъщи като знак на особено уважение. Това напомня за стари легенди за отровни предмети и особено пръстени. Случвало се е да видим такива пръстени и кинжали с приспособления за слагане на отрова. Такива вещи биват и непалска изработка. Явно и там отдавна процъфтяват подобни обичаи. Говори се, че и досега при погребението на махараджа старшият брамин трябва да изяде парче от плътта на покойника и за награда ще попадне във висшите сфери на небесата. Много такива неща се разказват, даже е трудно да се повярва. Ако приведем разказите за начините на лечение, пак не ни се вярва, че казаното се отнася за наше време. Но наистина трябва да се внимава с храната, защото освен преднамереното отравяне може да ви сложат просто развалени продукти. Сушеното месо може да не е прясно. Зърното - смесено с всякакъв боклук. Хлябът - недопечен. А китайските консерви, изминали дълъг път и в лоша опаковка, могат да бъдат негодни. Разбира се, едни и същи съдове служат за всевъзможни, неочаквани употреби. Невежеството и чистотата не вървят заедно.

Все пак извървяхме прекият път от Монголия през Цайдам, Тибет и Хималаите. Отначало по пътеката на Джелама, после пресичайки по ново направление Цайдам, през дзонговете на Тибет и през планинските проходи, хранилища на снеговете. Помогна ли ни по пътя паспортът на Далай Лама? Помогна ли ни паспортът, даден ни във „величествения снежен дворец" от губернаторите на Нагчу? Разбира се, сандък със сребърни рупии или китайски долари би помогнал повече. Но затова пък видяхме как старшините отказват да признаят заповедта на Лхаса. Самите губернатори ни предлагаха самоволни действия. И ние имаме право да кажем как пребитият без причина от войниците тибетец ни говореше, изплювайки кръвта от разбитите си зъби: „Виждате ли как се отнася дева-шунг със своя народ."

Има нещо отсъдено в умирането на стария Тибет. Колелото на закона се е превъртяло. Тайната си е отишла. Тибет няма кого да пази и никой не пази Тибет. Изключителността на положението като пазител на будизма не принадлежи повече на Тибет, защото будизмът, по завета на Благословения, става световно достояние. На дълбокото учение не са нужни суеверия. Търсенето на истината няма нищо общо с предразсъдъците.

Първото изображение на Благословения е получено в Тибет от Непал и Китай. Получено е чак през седми век, когато са изминали повече от хиляда години от живота и учението на Благословения. Получено е, след като в Индия вече е била натрупана блестяща литература от последователи на будизма. Първото изображение е получено тогава, когато вече из цяла Азия са се извисявали прекрасни вихари, пред които дукангите на Тибет изглеждат като бедни по-малки братя. Сега, когато възниква мисълта за възстановяването на истинския будизъм, и тази вълна отминава Тибет.

Да вземем черната магия на Тибет. Да си спомним оживяващите им трупове, знаменитото роланг-възкресение, което не е нищо друго, освен груба форма на вампиризъм. Да си спомним блуждаещите духове, които убиват и всячески вредят, при което често биват духове именно на лами. [Да си спомним различните видове обсебване, когато под злото въздействие хората напълно се променят и временно изпадат в истинско безумие.] Да си спомним злите заклинания и привидения, с които се въоръжават ламите, за да плашат безпросветния народ. Да си спомним самоубиващите магически кинжали, тъмните гадания, заклинанията, таласъмите, приели вид на зверове, и всичките измислици на злата воля. Първо, всичко това е много глупаво и тези тъмни занимания на ламите не свидетелстват в тяхна полза. Второ, магьосниците от Малабарския бряг възпроизвеждат цялата черна некромантия много по-силно. За тях знаят, от тях се страхуват, но никой не им се кланя и не ги счита за свещени личности. Малабарските „чудеса" са изпреварили Тибет.