Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Днес за цял ден видяхме един малък керван мулета и един конник. Мъртвото мълчание по големия път съответства изцяло на съвременното мървило в Китай. Ще дойде младежта и ще цъфнат пустините.

Свещите в сандъчетата се разтопиха; жълтото слънце залязва зад кехлибарената планина. Утре трябва да стане по-прохладно - ще минем зад планината, в първата зона на алтайския климат.

9 април

„Там живее светец. Преди той се показваше на хората, а сега никой не го вижда. А знаем, че живее там. И там има като че ли параклисче, само че портите му не се виждат." Така се носи легендата.

Отново вървим през тесен, покрит с буци междуселски път и никой няма да повярва, че това е най-голямата й единствена артерия в цялата област на метрополията. Чудовищно и странно е да се види такова подивяване на цялата страна. Едно е хубаво: меките звуци от звънчетата на дълга върволица камили. Истински кораби на пустинята.

Спираме в Дабан-чен (град на прохода). Вървяхме единадесет часа. Е. И. даже целуна кончето си. До Урумчи останаха двайсет и два потая. Денем е много горещо. Необикновено ярко блещукат звездите. За първи път чухме гонгове в китайски малък храм.

10 април

Вечерта започна виелица. Укрепихме палатките с всичките колчета. Натрупахме наоколо сандъчета за тежест и трудно прекарахме нощта в люлеещата се къщичка. В два часа през нощта в храма зазвъняха гонгове, но така и не можахме да разберем каква нощна служба би могло да бъде това. Сутринта пясъчната буря се усили. Всичко потъна в сиво-жълтия сумрак. Планините изчезнаха. С приближаването към столицата на дуту селищата стават все по-разграбени. Пътят още по-лош, а видът на дунганите - още по-разбойнишки и див. Непонятна е разликата в цената на продуктите. Тук десет яйца струват един сар, а наблизо в селището - наполовина по-евтино. Същото е и с дървата, и с храната на конете.

Сива пустиня с белите прослойки на солта. Движат се кълба прах и се вият опашките на конете. Лесно е да си представиш, че вихрите на Азия могат да преобърнат натоварена с петдесет пуда кола или да спрат тройка коне. Особени трудности имахме с разпъването на палатките в мръсното селце Цай-о-пу. Шатрите се вееха на вятъра, всичко трепереше и слой боклук бързо засипваше всичко. И ето седим сред глухите удари на вихъра, сред слой пясък и боклук. За какво ни беше да минаваме през този свиреп шамал, когато още преди три дена можехме да бъдем в Урумчи? Явно дуту искаше да ни покаже страната си в пълната й безнадеждност. Очите ни се пълнят с прах и в зъбите хрущи пясък. По силата на бученето и по ударите на вятъра това ни напомни последното прекосяване на Атлантика, когато в изявленията [на вестниците] писаха за голяма буря.

Понякога строежът на планините повече от всичко напомня съединение от разноцветни течности и често пустинята гърми с акордите на океана. Привечер шамалът не утихна, както се надяваха керванджиите.

11 април

Разказват от какво били тук вихрите. „Китайската войска преследвала калмикски богатир. Силен бил богатирът. Извикал си на помощ вихър от планините и сам се отдалечил, препускайки, а вихърът помел китайската сила и никой не можел да направи заклинание на вихъра. Така той си и останал тук."

Днес част от хоризонта се прочисти. Блеснаха слабите очертания на планините със снежни гребени. Долу блеснаха стоманените езера, обкръжени от белите ивици на солта. Вихърът продължава. За една нощ всичко замръзна. Вместо шамала настъпи сибирският студен сиверко. Щиле бузите и просълзява очите. Извадихме шубите си. Явно трябва да се изпробват всички особености на местния климат. Пустинята се сменя от оголени сиво-жълти, мълчаливи възвишения. В далечината се синеят планините. Пътят не е къс. Съдейки по времето, четиринайсет потая. Вихърът изгори бузите ни. Далеч, между два хълма, ни показаха Урумчи.

До китайския град вървим през руската фактория. Широка улица с ниски къщи, руски строеж. Четем табели: „Сладкарница", „Бижутер", „Братство Бардигин"... Появява се изпратеният от фирмата „Белианхан" и ни отвежда в приготвената квартира. Ниска бяла къща. Две стаи и антре. Но пак затруднение. Заради нашето настаняване трябва да излязат двама руснаци, това е така неприятно. Отиваме при Гмиркин - представителя на „Белианхан" - да се посъветваме. Оказва се, че в Урумчи всичко е препълнено. Къщи няма. Ще се наложи да отседнем в юрти извън града. Така е по-добре. Юрий и Гмиркин препуснаха да търсят място за лагер. Обикалят някакви хора. Всички те настойчиво искат да знаят кои сме, откъде сме, защо, задълго ли, колко човека са с нас, какво има в сандъците? Обядваме у Гмиркин. Разговори за нашата Америка, за живота там, за напрегнатия труд, за надписите: „Усмихвай се!" Да, да, този надпис е много необходим.

На обеда у Гмиркин цялата маса е руска. Оказа се, че днес е важен ден. Дуту извикал при себе си дунганите и им заявил, че няма нищо против тях. В началото на март тук имало мобилизация; тогава било обявено, че призовават всички, освен дунганите. Дунганите се разтревожили, още повече че дунганите-чиновници били отстранени от някои постове. В самия град действа опасна шайка дунгани. При мобилизацията била изпратена десетхилядна войска в посоката към Хами.

12 април

Следобед отивам при консула Бистров да го помоля да уреди преминаването ни през Алтай, през Сибир, подобно на Приет. Отговор може да получим след две седмици. Не може да се намери по-добра квартира - всички къщи са препълнени. Казват, че след пет дена някой си заминава от града. Дали ще успеем поне за малко да се пренесем в поудобно помещение? „Усмихвай се! Усмихвай се!"

Днес казах на тримата висши чиновници това: „Аз съм на 52 години. Бил съм посрещан с почит в 23 страни. Никой в живота ми не ми е забранявал свободно да се занимавам с мирен художествен труд. Никой в живота ми не ме е арестувал. Никой в живота ми не ми е отнемал оръжието като средство за самозащита. Никой в живота ми не ме е изпращал насилствено в нежелателна за мен посока. Никой в живота ми не е отварял самоволно паричните ми пакети. Никой в живота ми не е карал заедно с мен арестанти. Никой никога не се е държал с мен като с разбойник. Никой никога не е отказвал да вземе под внимание молбата на възрастна дама, отнасяща се до здравето й. Но китайските власти направиха всичко това. Сега нашето единствено желание е да напуснем колкото може по-скоро пределите на Китай, където така оскърбяват мирната културна експедиция на Америка."

Всичко това бе казано. Генерал-губернаторът и вицегубернаторът не възразиха. Увериха ни, че в Урумчи никой няма да ни докосне, а зад гърба ни в същия този момент се е извършвал обиск и Е. И. е трябвало безсмислено да отваря кутии и сандъци. „Усмихвай се!"

13 април

Ще попитате: „Защо гние Китай?" От безпринципност и безчовечност. Ще попитате: „Вие, изглежда, разлюбихте Изтока?" Съвсем не, напротив. Но в името на справедливостта ние сме длъжни да различаваме младите жизнени филизи от сухите клони. И сухите клони трябва да бъдат отсичани за спасението на общото благо. В Китай се извършва велик процес.

Търсим някакъв сносен дом. В Урумчи това е по-трудно от всичко. Тази нощ отмъкнаха коня на Гмиркини. През нощта разбили стената и го изкарали от конюшната. Кучетата лаели. Конярите спели. Крадците се потрудили и конят изчезнал. Разбира се, полицията няма да го намери. Но може би ще й се удаде да го откупи от местните киргизи.

Гърмят барабани. С червено знаме върви новосформираният полк. Отявлени дрипльовци. Но ф. (директорът на Руско-Азиатската банка) ни успокоява: „Това е още нищо, да видите войниците около Хами." Какви банди са там! „Усмихвай се!"

Китайците ни казват, усмихвайки се: „Колко интересно ще бъде, когато разказвате всичките си приключения в Америка."

Някакво странно отношение към самите себе си. [Към Америка] точно като към нещо лековерно и мекотело.

Също е странно, че всички хартии и удостоверения от Америка почти не се .четат и винаги се пита: „А какво още имате?"

Ето и на Приет не му позволиха да прави снимки в Дунхуан, а при това в шестте тома на Пелио тези пещери отдавна са показани.

Дойде Ф., директорът на Руско-Азиатската банка, енергичен и с широки възгледи. Той не знае как да се върне в Шанхай. По така наречения императорски път не бива. По пътя насам той бил арестуван там и задържан, а после попаднал под обстрела на хунхузите, които често са оборудвани по-добре от правителствените войски.

Разказват за минали събития в Сибир. Много лошо мнение за Осендовски. Разказват ужасни неща за Унгерн, за Семьонов. Идва Г. Нови разкази за ужасите на отряда на Аненков. Как поручик Василев изклал шестнайсет офицерски семейства от своя отряд, предварително изнасилвайки жените. Къде е човешкият образ?

14 април

Ярък, слънчев ден. Сияят снеговете по планината Богдо-Ула. Това е същата планина, зад която „живеят светите хора". Мислим си, че може би Алтай им е отреденото място? Днес ще започне празникът Рамазан. Барабани, възгласи от джамиите и тълпи хора.

Интересно би било да се приближим до психологията на местната власт. Тук има от така наречените генерали и министри на финансите, промишлеността и образованието. Трябва да се надяваме, че няма министър на пътищата* и съобщенията, иначе с какво би могло да се обясни отчаяното състояние на пътищата?

Как министърът на образованието просвещава народа? И къде е тя, тайнствената система на промишлеността? Когато министърът на-промишлеността попитал един болен за здравето му, този казал: „Също като вашата промишленост." А дуту „скромно" заявява, че благодарното население му е поставило паметник за процъфтяването на края.

Интересна е данъчната система. Например на златните находища данъкът се взема според броя на работниците, съвсем независимо от резултатите от работата. Сега златотьрсачите по Черни Иртиш стигат до 30 000 човека. Разбира се, всичко това води до похабяване на златоносната почва, Пренасяме се в малка къщичка при Руско-Азиатската банка. Вероятно ще се наложи да останем още седмица-две.

15 април

Управникът утвърждава, че построяването на фабрики и разширяването на производството създават работническа класа и затова не бива да се развива производство и да се строят фабрики.

През 1913 година управителят заподозрял в измяна осемте си родственици. Затова устроил банкет, поканил всички длъжностни лица и по време на обеда собственоръчно застрелял главния заподозрян, а охраната още там, на масата довършила останалите седем. През 1918 година дуту се озлобил срещу един от амбаните. Той изпратил изпадналия в немилост в Хами, а по пътя амбанът бил облепен с хартия и по такъв необикновен начин задушен. В „Градината на мъченията" на Мирбо такова изобретение на злото е пропуснато.

Разбира се, сумите за поставяне на паметник на дуту са били събирани по целия край с насилствена подписка. И от „благодарното население" се появила безобразна фигура от мед, с позлатени еполети и звезди. За подобряване на нравите на своите подчинени дуту им забранява да се абонират за чуждестранни и за най-добрите китайски вестници. Чудовищно е да се наблюдават всички тези средновековни мерки в дните на еволюцията на света. На малкото чувствителни млади чиновници им е много тежко. Припомням си тъжната усмивка на амбана Пан в Аксу. Разбирам защо имаше вестници само от Кавалиери. Надеждата е само една: дуту е много стар и неговото „благотворно" умъртвяване на този край не може да продължи още дълго. Не трябва да се забравя, че населението помни добре малкото китайци, които не са грабили и не са проявявали човеконенавистничество. Говорят хубави неща за известен даотай на Чугучак. С добро, с топлота си спомнят Пан Да-жен, бащата на нашия познат от Аксу. Когато погребвали стария Пан Да-жен, целият град излязъл да го изпрати. Въпреки обичая старият чиновник не оставил никакво състояние, защото не вземал подкупи.

Днес е празникът Рамазан. Градът се е пременил в ярки дрехи. Ходят си едни други на гости. Сутринта около 2000 души слушаха проповедта на моллата на открито поле. Две китайски посещения - на Чжу Да-хен и на фан с преводачи. Младичкият Чжу Да-хен явно ни симпатизира и живите му очи могат да ни гледат спокойно. Доста често отклонява погледът си фан. Сега той си има ново оправдание: всички наши неприятности са произтекли от пекинското правителство, което не е известило Синцзян за пристигането ни. Но нали от 12 октомври до днес Фан е имал достатъчно време, за да се свърже с Пекин. И няма защо да стоварва на Пекин вината на Синцзян.

16 април

Сега по улиците минава „полкът". Нима това сборище от дрипльовци може да окаже някаква съпротива? Хитрият дуту свири на тези скъсани струни. Ще призове към живот ту дунганите, ту мюсюлманите, ту калмиците, ту киргизите. Ще изнесе разноцветни петли и ще каже: чийто петел победи, той ще бъде пръв. А петелът със съответния цвят вече е подготвен и побеждава съперниците си, потвърждавайки желанието на управителя. Или пък управникът ще изобрети несъществуващ заговор или въстание. Голяма е изобретателността на поробителя.

Възмущаваме се от разграбването в Дунхуан, а за пример ни дават разграбването на джамиите в Прикаспийския край през 1918 и 1919 г. В Мерв, Полторацк, в оазиса Анау са изрязани и ограбени от чужденци ценни стенни кахлени плочи, французите разрушават Дамаск. Какво*е това? Нима се изпълняват някакви космически закони? „Отиващите към пропастта, изтръпнали от ужас, продължават своя съдбовен път." Така е казано в ученията на мъдрите за изпълнението на сроковете.

17 април

В тишината на факторията в Урумчи консулът Бистров широкомащабно беседва за задачите на еволюцията пред общината на човечеството, за движението на народите, за знанието, за значението на цвета и звука... Драго е да се слушат тези широки разсъждения. Едни острови се са потопили в бездната и от нея са се възнесли други, по-мощни.

18 април

Пътуване извън града, уредено от Ян Чан-лу и Чжу Дахен. Разгледахме храма на „бога-дявол" с изображение на ада. Храмът е беден, Изображенията са безобразни. Чжу ни уверяваше, че това е будизъм, но после и сам осъзна, че подобна „народна примитивна религия" няма нищо общо с будизма. Адът е представен много недекоративно. В продълговато помещение на пода е разположена тълпа лошо и неотдавна нарисувани фигури. Своеобразна градина на мъченията. Смилат жертвите с воденични камъни, сплескват ги с преса, осеяна с гвоздеи, разпарят кореми, варят в смола, раздират с куки и осакатяват грешниците с / всички известни на китайската фантазия средства. Особено възмутително е поведението на праведниците, нагло и самодоволно наблюдаващи мъченията от мостчетата и балконите на рая. Не е посочено в кой отдел на ада ще бъде настанен самият дуту. Целият този паноптикум прави жалко, ненужно впечатление.

После отиваме при статуята на дуту с цялото й безжизнено медно „величие", към павилионите и малкото изкуствено езеро, направени по негова заповед. Първа проява на зачатьчна общественост. След това се изкачваме от другата страна на реката по планината, към даосисткия храм с бога на всички богове.

От едната му страна е шесторъкият бог на конете и животните, от другата - богът на насекомите. Впечатлението от храма е, че е по-добър и чист, вероятно благодарение на по-усамотеното му място в планината. От близката скала се вижда целият град с всички планини и хълмове наоколо. Най-хубавото място от всичко видяно в Китайски Туркестан. След това остава храмът на бога на гърма беден и безинтересен; а после чай и обяд с измерително седене на пода. Старикът Ян Чан-лу бързо се напива и синът му го изпраща вкъщи.

Хубав разговор с Б. Наистина е поразителна широтата на възгледите му.

От Богдо-Ула се надигат облаци. Привечер захладнява. Трябва да намерим време и да отидем до стария Урумчи, който е на 10 версти. Там е и този червен храм, на който е наречен новият град. Привечер - игра на кегли. В двора на консулството се тълпят хора. Люлки, гимнастика, гигантски крачки на кокили. Руснаци, мюсюлмани, дунгани, китайци, деца. Там ще е добре да се уреди клуб. Просто, по човешки. Весело е да се гледа.

19 април

Захладня. Това не спаси бога на водата от голяма неприятност. Заради сушата генерал-губернаторът заповядал да изнесат водния бог от храма и да му отрежат ръцете и краката. Някога сме чели за диваци, посичащи боговете си заради нехайство, но се оказва, че тези диваци живеят в Урумчи и техен предводител е генерал-губернаторът, обявил себе си за магистър на китайските науки.

Но кой знае дали богът е просто лентяй? Дали не е имал зловредни мисли да настрои хората против генералгубернатора? При такова количество богове могат да се очакват всякакви групировки, вредни за „правителството".

Местните жители дотолкова привикват към подобно управление, че най-странните факти започват да им се струват естествени. Не бива да се строят фабрики - това е естествено. Не бива да се вади нефт - това е естествено. Не бива да се получават вестници - естествено. Не бива да имаш лекар - естествено. Всичко става естествено. От планинските процепи се вият струйки дим - движи се пълзящ подземен пожар от въглищата и така загива най-ценното имущество на този край.

При Гучен, в долината на смъртта, лежат купища кости - следи от многохилядно клане. Множество мъртви развалини стоят като свидетели на клането и предателството. Но провинцията е „спокойна" и само на гробището има поголямо спокойствие. Как да се взриви това спокойствие на смъртта? Кой ще дойде? Откъде ще дойде? Кой ще се възмути отвътре? В мълчанието на гробището е трудно да се разбере чий гроб ще бъде пръв.

През нощта минават някакви банди дрипльовци, наричани войници, по посока на Хами. Казват, че дуту смята, че като събира насилствено дрипльовците от пазара в казармата, освобождава града от опасните елементи. Но каква ще бъде съдбата на тези въоръжени шайки и срещу кого ще обърнат те ръждясалото си оръжие? Дойде шанхайски вестник с описание на разгрома на американската мисия и убийството на мисионера от китайска войска. Преди това известие би развълнувало някого, но сега никой не се изненадва. А как иначе? Питат ни: „Уверени ли сте, че китайците ще ви пропуснат на Чугучак?" Ние отговаряме: „Къде ще ни дянат иначе китайците?" Казват ни: „Всичко е възможно." И привеждат случаи на някакви нелепи забрани и насилия. Когато се изумяваме от „местните дела", тукашните жители ни казват: „А нима в Европа и Америка не знаят какво е това Синцзян?" Ако бяхме знаели и половината от действителността, никога не бихме продължили пътя си през Китай.

На Богдо-Ула падна сняг. Трябва да палим печката.

20 април

21 април

М. казва: „Китайците искат да ги оставят на мира." Съгласен съм и винаги стоя зад неприкосновеността на свободата, но затова пък тя трябва да бъде истинска и нелицемерна. Най-земната гадост - това са лицемерието, невежеството и предателството.