Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Поповци, безпоповци, стригуни, пригуни, поморци, нетовци (които нищо не признават, но се смятат „от старата вяра") - колко непонятни спорове. А към Забайкалието сред семейските, тоест староверците, изпращани в Сибир с целите семейства, все още се причисляват и тъмноверците и калашниците. При тьмноверците всеки си има своя, затворена в ковчеже икона и й се моли сам. Ако друг човек се помоли на същата икона, то тя става недостойна.

Още по-чудати са калашниците. Те се молят на иконата през кръглата дупка на колача. Много сме чували, но такова тьмноверие не ни се е случвало нито да видим, нито да четем. И това става през 1926 година! Тук живеят и хлисти, и пашковци, и штундисти, и молокани. И към тях вече се домогва пъргаво католическо падре. Сред зелените и сини хълмове, сред храсталаците на таигата не можеш да видиш всичко, което е измислено. По брадата и по ниската препаска няма да разберете какво носи със себе си дебело облеченият непознат.

В Уст-Кан е последната телеграфна станция. Подаваме първата телеграма за Америка. Телеграфистът е смутен. Предлага да я изпратим с пощата до Бийск. На него не му се е налагало да има работа с такъв страшен звяр като Америка. Но ние настояваме и той обещава да я изпрати, но предварително ще запита Бийск.

Следващата година е запланувано да се продължи железопътната линия до Котанда, тоест на два прехода от Белуха. Още от довоенно време е било проектирано разклонение на железопътната линия от Барнаул до Котанда, свързвайки сърцето на Алтай със Семипалатинск и Новосибирск. Казват: „Още тогава инженерите са прекарали линията. „Че кога тогава?" - „Ясно е - преди войната." Тайнственото „тогава" става определение за довоенната епоха. Чуйският път вече е проходим за моторни превозни средства до самия Кобдо. Вече може от Пекин да се пътува с додж до самия Урумчи, а значи и до Кудцжа, и до Чугучак, до Семипалатинск. Животът плете живителната мрежа на съобщенията.

Пълзят разкази из Кобдо. На всеки е интересно да предаде поне нещо от неведомата Монголия, от страната на магнитните бури, лъжливите слънца и кръстовидните луни. Всички искат да знаят за Монголия. Всичко е особено. Приказват, че часовоя го изяли кучета. Той съсякъл седем от тях, но не могъл да се спаси от глутницата. Монголският командващ в Улясутай изял човешко сърце. Някой казва руско, а друг предполага, че е китайско. По Иро и към Урянхай има много злато. Също на Иро шаманката родила странно момченце, което съобщило някакво предсказание.

Шепнеха за превъплъщението на монголския богдохеген. А друг такъв, също някак си особен, се родил в Китай. Но познавачите не признават нито единия, нито другия: защото богдо-хегенът никога не се е раждал в Монголия, нито в Китай, а това винаги е ставало в Тибет. На пътя от Улясутай към Кобдо изскочиха някакви диви хора в кожи и хвърляха камъни по колата. Нарекоха ги „охранители". По пътя към Манджурия от скалите изтича в пустинята „минерално масло". И има толкова магнитни места, че даже колата забавя ход.

По кръстопътищата се тъкат сложни килими - от слуховете, заплетени по азиатски. А и как може без вести? Иначе скоро няма да има за какво да се отиде в далечния аул и да се пийне чай със силен бульон от разкази. Монголия привлича вниманието.

„След периода на пробуждането на Изтока настъпва периодът на пряко участие на народите от Изток в решаването на съдбата на целия свят."

„Курумчинските ковачи" - странни, непонятни народи, които не само са преминали, но и са живели в пределите на Алтай и Забайкалието. Общоприетите деления на хуни, алани, готи се разбиват на множество неизяснени подразделения. Дотолкова е неизвестно всичко, че монети с определени дати понякога попадат в напълно несъответстващи установени периоди от време. Еленови камъни, керексури, каменни статуи, стени на безименни градове, макар описани и преброени, но пътищата на народите още не са разкрити.

Колко забележителни са тъканите от последните хунски гробници, които допълваха знаменитите сибирски старини.

Живее предание за черния камък, който се появява по времето на велики събития. Ако се сравнят всички устни срокове от Индия, Тибет, Египет, Монголия, съвпаденията им ще напомнят, че покрай историците се пише и друга история на света. Особено многозначително е сравняването на свидетелствата на съвсем различни народности.

Калмиците и монголците познават вида и количеството на товара по следите на конете и камилите. Ще кажат: „Минал е конник с два коня на повода. Двата коня са преуморени, а третият е бодър." Или: „Минал е табун с двама конници."

Разказваха случки от неотдавнашните войни. Един ездач предложил услугите си да принуди да се предаде цял полк. Взел един приятел и цял конски табун. - „Повече казал - не ни трябва нищо." Подгонил табуна към подветрената страна, а той самият тръгнал с приятеля си да преговаря. Изисква: „Незабавно да се предаде оръжието, иначе ще поведа срещу вас цялата си войска." Помислили, погледнали към стълбовете прах от табуна и предали оръжието. А юначагата заповядва на приятеля си:

„Препускай, отведи войската обратно." Така и принудил цял полк да се предаде. И това не е Чингисова приказка, а неотдавнашно минало.

А слуховете изпреварват даже и колите. На двеста версти езда ходят чай да пият.

Отново ни предават: „Казват, че сте изчезнали." Нима ще ме погребат втори път? Откъде този непресъхващ стремеж към клевети и всякакви лъжливи измислици? Казват, че са разпространени много копия на мои картини. Разказват цели забавни истории и даже назовават няколко имена, припечелили по такъв начин от мен. Казват, В. и Р. - единият в Ленинград, а другият в Москва - доста са поработили. Случвало ми се е да видя няколко имитации още преди войната. Помня една много голяма картина, доста майсторски съставена от фрагменти на разни мои неща. Бедният колекционер, който ме покани да одобря покупката му, беше безкрайно огорчен. Приятели, могат да ви донесат в музея такива имитации, гледайте, бъдете повнимателни.

Толкова често се е случвало да видим и подписани погрешно картини, и даже цели албуми. Помня една картина на Рущиц, подписана с моето име.

Разказват за гибелта на много мои картини. Изчезнала е „Зовът на змея" от Академията, изчезнаха „Поход", „Ункрада", „Построяването на стените", „Святогор" и други. Разбира се, смятат ги за пропаднали, но кой знае? Пътищата на. вещите са толкова неочаквани. Събирайки работи на старинните майстори, сме се натъквали на толкова изтънчената игра на живота.

Дойде минаваща оттук художничка. Пристигна геоложка експедиция. Говорим за художници: здраво работят Юон, Машков, Кончаловски, Лентулов, Сарян, Кустодиев. Размърдал се е Бенуа. Добужински е заминал за Литва. Не споменават Сомов, не знаят, че Бакст е умрял. Израстват младите. Смело действат Щусев и Щуко. Художничката обикаля и скицира стари ъгълчета: вратите, рамките на прозорците, резбованите колони и краищата на покривите, същински последен списък на вещите преди дълъг път. Ще изчезнат от покривите резбованите им краища. И нека си отидат, както и пъстрите капаци. Но с какво ще се заменят те? „Виенският" стол и избеляващата басма не внасят култура. Ето и задачата за младите: да дадат облик на бъдещия живот. От фабричните звънци и от камбанния звън да създадат симфония. Дори това да не им се удаде, то самият замисъл би бил съзвучен. И за обстановката в дома е нужна находчива ръка и замисъл без предразсъдъци. Ето, мстерските, палехските и холуйските иконописци се обновиха и продължават работата си. Колко красиви са произведенията им в Музея на занаятите! Привет на Волтер.

На Изток прилагат екстериоризацията на чувствителността не само към отделните личности, но и към групите и даже към цели местности. Получава се грандиозен опит в използването на психическата енергия. И всичко това се прави мълчаливо и анонимно.

Гледайте и се чудете: и книгите, и картините, и песните, и танците, и строежите - всичко това се пуска анонимно по вълните на света. Книгите по традиция се приписват на определен автор, но нали той самият не е поставил името си на ръкописа. Картините не са подписани. Името на строителя на Потала не е запазено.

На порцелана, на керамиката и на металните изделия виждате понякога марката на производителя, но не и името на автора. И в тази съществена анонимност Изтокът е оставил далеч зад себе си Запада. От Изтока трябва да се учим, но за това трябва да усвоим психологията на Изтока. Изтокът не обича фалшивите пришълци; Изтокът лесно различава маскарадната имитация. И Изтокът никога няма да забрави своето решение. Изпитанието на Изтока се решава още в първия момент. Всевъзможните скърпени поправки само увеличават шутовството на фалшивата премяна.

Откритието на Теремин: „Ние видяхме на екрана движението на човешката ръка, извършвано в същия момент зад стената, в съседната стая." Най-после „чудесното" става просто „научно". Най-после започват да се обръщат към реалното изучаване на всички свойства на енергията.

Именно тогава, когато не сме молили, именно тогава, когато не сме очаквали, той сам каза и показа своето знание за особените места в Тибет. Нашите невежи биха сметнали това за приказка или за необичайно откровение, а той се усмихна, загърна жълтия си халат и показа знанието си, кой и къде живее. „А с това място вече петнайсет години не е имало връзка."

В личните покои на Далай Ламата е поставено неотдавна направено изображение на Буда с пламтящ меч.

„.Буда - Всепокоряващият победител."

При Таши Ламата в Пекин пристигнала група китайци, молещи се да им издаде паспорти за пътуване до Шамбала. Това ни напомни писмото, написано в Бостън до Шамбала. Откъде и как се е срещнала тази китайска група? Скитанията на Лаодзъ ли са ги събрали? Или по-стари писания? Или книгата на утайшанския настоятел? Някога бихме се смели над този факт, но сега много неща се случиха. Така се обогати литературата, че неотдавнашната „измислица" и „магия" са предадени в лабораториите за изследвания.

И скептиците негодуват, но благодарение на тяхната пълна необразованост и непросветеност. Вслушваме се в стъпките на новия свят. Виждаме движението на великата ръка на Азия. Даже най-трудно мислещите питат какво значи това? Може да се говори за значението на случващото се, но самият факт вече не остава незабелязан.

Говори се за опитите на Манойлов, изследващ пола на растенията и минералите, а също така мъжкото и женското начало в човешката кръв. Опитът с минерала пирит дава резултат, отдавна посочен от науката на Изтока. „Пиритът дава кристали от два вида - във вид на куб. и във вид на дванайсетоъгълник. Ако един и същ реактив се налее в епруветка с кубически кристали, ще се получи обезцветяване на течността - мъжка реакция, а ако същото се направи с дванайсетоъгьлните кристали, ще се получи виолетово оцветяване - женска реакция." За Запада това откритие е ново, но Изтокът в своите най-древни формули говори за дванадесетозначника (додекаедрон) на Майката на Света - женското начало. Също така се посочва виолетовото женско физическо излъчване. Представете си с каква спокойна усмивка слуша ученият от Изтока за „новите" открития на Запада. „Хемоглобинът в кръвта на животните и хлорофилът в сока на растенията са сходни по своята природа." И ученият на Изтока кима с глава в знак на отдавна известно съгласие.

Луначарски казва: „Та нали у нас и досега още, е разпространена представата за това, че културата допреди възникването на елементите на пролетарската култура е напълно буржоазна, че тя представлява опасна отрова за всеки правоверен комунист и че трябва по всякакъв начин да се пазят такива правоверни не само от „съвета на нечестивите", тоест хората от старата култура, но и от това, което са произвели. Понякога, слушайки такива хора, може да се помисли, че ние не сме ученици на Маркс, който в колосална степен е владеел старата култура и я ценял, междувпрочем също и в областта на изкуството - да си спомним отношението му към Омир, Шекспир, Балзак, Гьоте и Хайне, - а ученици на някакъв своеобразен Саванарола, почти като в неговите „Ревльовци", боящи се от всяка радост в живота и готови да запалят на площад „Свердлов" голям огън за изгаряне на „Суета на суетите"... Тук е уместно да си припомним как непрекъснато и подчертано се връщаше Владимир Илич към идеята за необходимостта от усвояване на старата култура успоредно със старото изкуство, за което напълно определено говори съставеният от него съответен параграф на нашата програма."

У великия Владимир поразително отсъства отрицанието. Той е включвал и целесъобразно е влагал всеки материал в световния строеж. Именно това включване му е отваряло път към всички части на света. И народите създават ленинската легенда не само по записаните негови постулати, но и по качеството на неговия стремеж. Зад нас са 24 страни и ние сами видяхме в действителност как народите разбраха притегателната сила <...>. Приятели, най-лошият съветник е отрицанието. Зад всяко отрицание е скрито невежество. И в невежеството е цялата хидра на контрареволюцията.

Знайте, знайте без страх и в цялата му пълнота.

Кога най-после хората ще излязат от мъгливите тъмници на „мистиката" за изучаването на слънчевата действителност? Кога криволиците на пещерата ще се сменят със сиянието на простора?

Мараловите рога и мускусът от кабарга и досега са ценна стока. Трябва да се изследват лечебните свойства на стрития рог на марала. Пролетната кръв, изпълнила тези мъхнати рога, разбира се, е наситена със силни натрупвания. В какво се състои разликата между мускуса на тибетския овен и мускуса на алтайската кабарга? Кабаргата се храни с клонките и листата на кедъра и лиственицата. Алтайците дъвчат хвойнова смола. Всички качества на мускуса трябва да бъдат изследвани.

Отсядаме в бивша староверска молитвена стая. По стените още си личат четириъгълниците от свалените икони. В светилището редом е нарисувана на стената червена чаша. Откъде? До вратата седи бяло куче. Тръгна с нас. Откъде?

Белият Бурхан, разбира се, е Благословения Буда. В областта Ак-кем има следи от радиоактивност. Водата в Ак-кем е млечнобяла. Чисто Беловодие. През Ак-кем минава петдесетата ширина. Спомняме си за заключението на Чома де Кьорьош.

По върховете на хълмовете се измерва необикновено висока температура за зимно време. По бележките на Сапожников ледникът на Белуха е намалял за 15 години със сто и осемдесет метра.

Около два часа през нощта на втори август на изток от село Алтайское паднал силно светещ огромен метеорит. На юг от Горни Уймон миналата година на върха на хълма били изхвърлени като от взрив камъни и пясък. Образувала се яма.

Започната е картината „Съсъд неразплискан". Най-сините, най-звънките планини. Самата чистота, като на фалюта. И носи той от планината своя съсъд.

„Кове ковачът съдбата човешка на Сиверските планини." Гробът на Святогор е на Сиверските планини. Сиверските планини са: Сумир, Субур, Сумбир, Сибир - Сумеру. Все същият център от четирите океана. В Алтай, на десния бряг на Катун, има планийа, нейното значение се сравнява със световната планина Сумеру. Саин Галабин судур „Сказание за добрия век".

Всички дървета били омагьосани, за да не вредят на Балдур. Един имел бил забравен; именно стрела от този имел поразила Балдур. Всички животни дали благословията си за построяването на храма в Лхаса, но един сив бик бил забравен, и точно той въстанал после, в облика на нечестивия цар, срещу истинското учение. Нищо истинско не трябва да бъде пренебрегнато при строителството. „Даже мишката ще прегризе възлите."

Приветлива е Катун. Звънки са сините планини. Бяла е Белуха. Ярки са цветята и успокоителни зелените треви и кедри. Кой е казал, че Алтай е жесток и непристъпен? Чие сърце се е побояло от суровата мощ и красота?

На седемнадесети август видяхме Белуха. Беше така чисто и звънко. Точно Звъниград.

А зад Белуха ще се покаже милият на сърцето ни хребет на Куен-Лун, а зад него - „Планината на божествената повелителка" и „Петте съкровища на снеговете", и самата „Повелителка на белите снегове", и всичко писано и неписано, разказано и неразказано.

"Между Иртиш и Аргуня, през Кокуши, през Богогорше, по самия Ергор върви конник..."

XI МОНГОЛИЯ

(1926-1927)

Изстрел. Куршумът проби прозореца. Добре, че Юрий точно в тази минута се отдалечи от него. Кой стреля? Преднамерено ли? Или е просто лудория?

Предупреждават: „Няма да заминете." Отговарям: „Ще заминем, както винаги, няма да отложим с нито един ден." Пристигат нашите американци, с тях е Борис. Присъединява се докторът. След дълга преписка се намери П. К. Людмила и Рая ще тръгнат с нас. Първата тринайсетгодишна пътешественичка в Тибет.

Дойде тибетският доньер (консул), донесе тибетски паспорт и писмо до Далай Ламата. Консулът издава подобни паспорти на поклонниците. Познаването на будизма ни дава право да се ползваме със същото внимание.

Идват четирима бурятски лами, молят ни да ги вземем със себе си. Те шият знаме на експедицията - изображение на Майтрея с Ак-Дордже отгоре. Всички служещи са прикрепили малки значки с Ак-Дордже на шапките си и като опълченци ходят из Улан-Батор-Хото. Юрий ги учи да си служат с оръжието. Купихме още осем карабини-маузери. Всички в столовата се забавляват с механичното оръжие - „Луис". Нека да знаят, че оръжие имаме достатъчно.

Случка по време на маневри. Монголски полк превземал с щурм укрепления, а от другата страна нашият конвой изпълнявал същата задача. Можете да си представите стъписването на двете страни, когато те неочаквано се сблъскали с винтовки пред себе си.

„Владиката на Шамбала". Съвпадение на картината с пророчеството на ламата. „И се показа Великият конник, а главите на всички хора бяха обърнати на запад. Но ръката на Конника обърна всички народи на Изток."

Дойде пълномощник на монголското правителство и помоли да дадем рисунки на храма-хранилище, където ще бъде поставена картината „Владетелят на Шамбала", заедно с други почитани предмети.

Завършва отпечатването на книгите „Основи на будизма" и „Общото благо" („Община"). Трудно е да се даде на книгата подходящият й вид в малката печатница. Предишният лама, сега литограф, с любов прерисува за книгата „Буда Побеждаващият" с огнения меч. Отново пратеник на правителството. Молят за разрешение да преведат на монголски „Основи на будизма".

Много вълнение и очакване. Но все пак няма да отложим заминаването. Е. И. напрегнато стои на вратата и казва: „Чакам как ще разреши всичко Този, който всичко разрешава."

И изведнъж телеграма. Безпокои се Ж.; той много знае. Именно с него понякога може да се беседва за найсъкровените предания. Той ни разказа монголската версия за пътуването на Учителя в Монголия. Странно е да чуеш началото на повестта в Индия, а края й в Монголия. Така се свързва цялата мълчаща пустиня в една напрегната мисъл. Не знаем как ще ни посрещне Тибет. Щом Ладак, наричан Малкия Тибет, е прекрасен, то Големият Тибет трябва да е необикновено величествен. Впрочем човечеството често греши с имената и „малкото" се оказва голямо. Без предразсъдъци и суеверия ще видим действителността.

И отново започнаха всякакви трудности. И отново неочаквани приятели. Между тях е един есперантист от Урга. Те желаят да ни помогнат да потеглим и грижливо ни изпращат. И високо натоварените коли приличат на кули.

На река Иро се родило странно дете. Скоро след раждането си то произнесло пророчество, а след това станало сякаш обикновено момче. Но пророчеството се оказа същото, което ни беше предадено в Сиким от един лама - за бъдещето на Монголия. Монголците са запомнили това завинаги.

В Монголия са необичайно развити волевите действия. Предадоха ни няколко случая на въздействие на далечни разстояния. Неотдавна млад монголски лама написал книга за пътя към Шамбала. Известни са книги, написани за този път от Таши Ламата, настоятеля на Утайшан, бурятски лама. Сега нататък се насочва и мисълта на монголците. А и много съседни народи разбират цялата реалност на значението на Шамбала. Някои монголски лами много знаят. Ние им задавахме въпроси и всичко, което ни отговориха, беше много добре обосновано. Но не е така лесно да се заслужи доверието им. По тези въпроси от най-близките до Улан-Батор-Хото манастири с добра слава се ползва Манджушри Хит, откъдето е бил отвлечен покойният богдо-хеген. Всичко е важно в легендите на Монголия.

По становете сред юртите и стадата, по хълмовете на Гоби се носят песните на нашите монголци. Пеят песента на Шамбала, неотдавна съчинена от монголския герой Сухе-Батор: „Ние отиваме на свещената война на Шамбала. Нека се превъплътим в свещената страна..." Така бодро и звънко изпращат монголците в пространството своите копнежи и надежди. В нова Монголия също знаят за съществуването на Шамбала. Мястото за бъдещия дуканг на Шамбала вече е оградено в Улан-Батор-Хото. Монголците знаят, че Повелителят на Шамбала е идвал в Ердени-Дзо и в Нарабанчи. Знаят за Владетелите. Знаят за великите времена. Знаят за чашата на Буда, която след Пешавар се е пазела в Карашар и временно е изчезнала. Знаят за идването на Благословения на Алтай. Знаят за значението на Алтай. Знаят за Бялата планина. Знаят за свещените знаци над древния субурган до Хотан. Знаят и вести от Китай. Знаят вести от Индия. През безкрайните мълчаливи пространства на Азия се носи гласът на бъдещето, Времето на Майтрея дойде.

Пътуваме с коли през малки реки заради пролетните наводнения. И то с по десет повреди на ден. Ако изминем седемдесет мили, денят вече е щастлив, а понякога и дванайсет мили не можем минем.

Много керексури (стари гробници), кургани - следи от великото преселение. Забележителна каменна статуя - тук разправят, че е живял знаменит разбойник, а сега се е превърнал в покровител на пътя. Пътниците мажат с мазнина устните на изваянието, за да изпросят милост. Нашият Кончок измолва от статуята лек път за нас. На пътя лежат черепи и кости. Труп на дете, увит в овча кожа. Гмурци, диви гъски, всякакви патици летят на север. Стада кулани.

Ясно е, че с колите далеч няма да стигнем. Пътят не е маркиран. Даже местните водачи бъркат посоките. А главното е, че колите са много зле. Само да се доберем до границата, до манастира Юм-Бейсе. Там ще се наложи да наемем камили.

Слушаме легенди. Това, което се говореше за посещението на Повелителя на Шамбала в манастирите Нарабанчи и Ердени-Дзо, се потвърждава от разни места ЮмБейсе е неприятно, ветровито място. Самият манастир е неуютен, а ламите са неприветливи. Над манастира в планината е издигнат огромен фалос...

Безконечни преговори за наемане на керван. Предполагаме, че до Шибочен (след Анси) ще пътуваме три седмици. Краят на април не е добър за камилите; вече е горещо и козината им пада, а с нея си отива и силата на камилата. Намира се водач - стар лама-контрабандист, изпращат. И високо натоварените коли приличат на кули.

На река Иро се родило странно дете. Скоро след раждането си то произнесло пророчество, а след това станало сякаш обикновено момче. Но пророчеството се оказа същото, което ни беше предадено в Сиким от един лама - за бъдещето на Монголия. Монголците са запомнили това завинаги.

В Монголия са необичайно развити волевите действия. Предадоха ни няколко случая на въздействие на далечни разстояния. Неотдавна млад монголски лама написал книга за пътя към Шамбала. Известни са книги, написани за този път от Таши Ламата, настоятеля на Утайшан, бурятски лама. Сега нататък се насочва и мисълта на монголците.

А и много съседни народи разбират цялата реалност на значението на Шамбала. Някои монголски лами много знаят. Ние им задавахме въпроси и всичко, което ни отговориха, беше много добре обосновано. Но не е така лесно да се заслужи доверието им. По тези въпроси от най-близките до Улан-Батор-Хото манастири с добра слава се ползва Манджушри Хит, откъдето е бил отвлечен покойният богдо-хеген. Всичко е важно в легендите на Монголия.

По становете сред юртите и стадата, по хълмовете на Гоби се носят песните на нашите монголци. Пеят песента на Шамбала, неотдавна съчинена от монголския герой Сухе-Батор: „Ние отиваме на свещената война на Шамбала. Нека се превъплътим в свещената страна..." Така бодро и звънко изпращат монголците в пространството своите копнежи и надежди. В нова Монголия също знаят за съществуването на Шамбала. Мястото за бъдещия дуканг на Шамбала вече е оградено в Улан-Батор-Хото. Монголците знаят, че Повелителят на Шамбала е идвал в Ердени-Дзо и в Нарабанчи. Знаят за Владетелите. Знаят за великите времена. Знаят за чашата на Буда, която след Пешавар се е пазела в Карашар и временно е изчезнала. Знаят за идването на Благословения на Алтай. Знаят за значението на Алтай. Знаят за Бялата планина. Знаят за свещените знаци над древния субурган до Хотан. Знаят и вести от Китай. Знаят вести от Индия. През безкрайните мълчаливи пространства на Азия се носи гласът на бъдещето, Времето на Майтрея дойде.