Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Ходихме с Б. извън града, по посока към Богдо-Ула.

Безкрайни дунгански гробища. Редове могилки. На върха на всяка от тях е поставено гърне, съд или парче от гърне - обряд от древните тържествени помени. Въпреки мюсюлманството дунганите са запазили някои своеобразни черти. Китайската народна религия и' шаманизмът са оставили своите следи. Пристигна Филхнер. Изглежда, на него са му позволени всякакви снимки. Странно защо за Германия всичко може?!

6 май

Подреждане. Пазарено с коларите. Три тройки до Тополов нос за 660 лана.

Утро у фан. Всички са притворно любезни. Да беше обещал да не ни пречи да пътуваме през Тополов нос по Зайсан. Много нови вести за Цампа. Както и в Карашар, чухме, че положението е сериозно. Предлагат 10 000 000 лана, за да привлекат 30 монголски хошуни на страната на дуту.

Привечер отидохме на хълмовете край града с Б. Отново гробище. Сред голото поле десетина кръста и два паметника. Историята на един от тях е трагична. Млад човек, войникът Кутейников, пристигнал при баща си след гражданската война. Роднините и добрите му приятели се нахвърлили върху него, всякак го хулили и ругали, и накрая го вързали и затворили в килера, където той се обесил. И ето че над него стои висок паметник с голям черен кръст и сълзливи текстове.

Днес е направо зноен ден, точно като през юли. Снегът на Богдо-Ула доста се е стопил. След осем дни отново на дълъг път. Яковлева казва: ще стигнете до голям град и ще ви бъде мъчно. Точно така е.

8 май

Пълзят слухове: сининският амбан побягнал с 20-хилядна войска под натиска на тангутите. Нима вече голоките са се приближили? Та това е начало на нещо продължително.

Колко странно е да се помисли, че тук и фетишизмът, и примитивният спиритизъм, и суеверието, и викът на моллата, и името на Конфуций - всичко е объркано в неразбиваема буца.

Скоро нашият геше ще си отиде в своите планини. Днес ни разказа, че настоятелят на медицинското училище в Лхаса му е говорил за „азарите", както те наричат Махатмите, които живеят в планините и прилагат своето дълбоко познание в полза на човечеството. Думата „азар" още не бяхме срещали. Това не е санскрит. Но много е трудно да накараме геше да ни разказва такива подробности! Скоро той ще си отиде. Ще предаде на Тоин-ламата всичко, изпуснато от него. Страхът е лош съветник.

9 май

Настоятелят на медицинското училище казал на нашия геше, че самият той е срещнал един такъв азар в планините на Сиким. Трудно е да се узнае повече от това, че там имало малка къща и азарът бил много висок. После азарът се отдалечил от това място. Съвсем същите вести пълзят по цяла Азия.

Ходихме извън града. Кукаше кукувица. Летяха папуняци и звъняха цикади. Привечер - гръм. Е. И. чете записки по основи на будизма. Колко красиво става, когато черупката на по-късните наноси падне, когато трудът и знанието заемат дължимото си място.

10 май

Изведнъж всичко се обърна така, че е необходимо да тръгваме колкото може по-скоро.

Живее и досега сага за Хесар хан: „Изпращат на Хесар-богдохан седем глави, отрязани от седем черни ковачи, а той вари тези седем глави в седем медни котли. Прави от тях чаши, украсява той тези чаши със сребро. И така от седемте глави се получили седем чаши, които Хесар хан напълнил със силно вино. След това той отишъл при мъдрата Манзал Гормо и й дал тези чаши, и я нагостил. Но тя взела тези седем чаши от главите на седемте черни ковачи и ги хвърлила в небето. И образували седемте чаши съзвездието Долон-Обогод (Голямата Мечка), и стои то на стража пред сроковете."

Колко забележително са вплетени символи в тези неясни и сякаш лишени от значение думи, свързващи Хесар хан със седмозначното съзвездие на Севера. Монголската „кабала" и особените чаши от бутанските храмове напомнят за същите стремления и надежди. Утвърждава се едно указание от Трипитака, че „Буда посочил, че чашата му ще стане по времето на новите достижения на света предмет "на търсене, но само чистите носители на общината могат да я намерят." Така, така!

Рибхвасите стремително се носят към Савитри, Слънцето към Сома (Луната)", съгласно мъдростта на Ригведа. На блюдото джил-кор (мандала), в средата е изсечена планината Сумеру, а отстрани четирите посоки на света във вид на големи острови. Като точка на еднакво разстояние от четирите океана...

Ламата провъзгласява: „Да бъде животът твърд като диаман; победоносен като знамето на учителя; силен като орел и да продължава вечно!"

11 май

Приехме покана за закуска у фелдман. Там са Филхнер и католикьт-мисионер. Силен и работоспособен, в кожена куртка, загорелият филхнер е пълен с енергия. Работата му е интересна. Той обединява магнетичните изследвания между Ташкент и Среден Китай. Измерванията са

Спомнихме си неговото произшествие с голоките. Все пак той ги хвали. И обича Азия. Вече завинаги е привлечен от очарованието на азиатските простори. За истинския си маршрут премълча.

Заслужава внимание разговорът с мисионера. Обяснява новото разбиране на будизма, говори за истинското значение на понятието нирвана. Говори за необходимостта на незабавното съпоставяне на будизма и католицизма. [Споменава своето познаване на окултните чудеса.]

Познава литературата. Много интересно.

А студът пълзи от Богдо-Ула и вятърът захладня. Правим всякакви опити да ускорим издаването на китайските паспорти. Вечерта Филхнер помоли консула да съобщи на немския посланик за трудностите, причинени му от фин. Обичайната техника.

12 май

Обичайното тук явление похищаване и продажба на деца е за да им работят, а по-често за разврат. Защо да се свикват лицемерни конференции за нещастниците в Африка, когато в Средна Азия и навсякъде в Китай продажбата на хора е най-обикновено нещо. Всички делови учреждения в този край знаят за тази институция на робството и никой не иска нейното унищожение. Къде са протестите и изискванията?

Получихме покана от генерал-губернатора за закуска утре. Все същите хора: Фан, филхнер, мисионерът, Кавалиери...

На пазара се разнесе слух за поход към Кобдо и последното посещение на генерал-губернатора при консула се свързва с тези слухове. В Шарсюме спешно пристигна даотаят, аптайският командуващ на местните войски. Това обстоятелство още повече усилва слуховете за възможни военни действия.

Ясен, свеж ден. Само да можехме вече да тръгнем! Но няма да успеем да потеглим до събота.

Рин-се, тоест съкровище, се нарича една сякаш каменисто-метална маса, оставаща от изгарянето на мозък, от двата мозъчни задтилни израстъка. По количеството на тази маса съдят за психическото развитие на умрелия. Какво доказателство на материализма! На тибетската граница видяхме такава „маса" след изгарянето на един монголски лама. Прилича на кехлибарено напластяване.

13 май

Сутринта дойде монголски лама. Ето ти радост! Това, което ние знаем от юга, той го знае от севера. Разказва какво именно изпълва съзнанието на народите, какво чакат те. И докато разказва, очите му се изпълват с неподправени сълзи. Нашият приятел Т. Л. беше шест месеца около Ланчжоу и всекидневно говореше за значението на бъдещето. „Отдавна ни е известно - казва ламата, - но не знаехме как ще бъде и ето че времето дойде. Но не на всеки монголец и калмик можем да го кажем, а само на тези, които могат да разберат и действат." И говори ламата за разни „признаци" и никой не би заподозрял такива знания у този скромен човек. Говори ни и за значението на Алтай.

Можеш всякак да оскърбяваш, а после да замазваш всичко с перки от акула. Днес ще запечатат сандъците ни, за да не ни тревожат на границата. Три часа продължи безсмислената, бавна процедура по отключването на сандъците и ненужното преглеждане на вещите. И кога ще се откажат от тази глупост?

Привечер бе извършена познатата ни вече провокация. Някакъв дунганин с отвратителен вид се нахвърлил и набил Рамзана. Заловен, той уверяваше, че взел Рамзана за китаец и затова го набил. Странно обяснение. Още постранно е, че провокацията стана в деня на закуската у генерала. Вечерта ни предупредиха за две опасни места по пътя до Тополов нос. Киргизци ограбват. Разбира се, тук не ни се полага конвой от губернатора. Конвоят е нужен там, където е безопасно.

Разказват как дервишите понякога убиват „неверниците". В тълпата или танцувайки, дервишът одрасква неверника със силно отровен нокът и понякога смъртта настъпва в същия ден. Средновековие!

14 май

Дадоха ни паспорт до Пекин, дълъг колкото мен в цял ръст. Такава безсмислица - да се вписват в паспорта броят и описанието на всички вещи. Колко промени могат да станат на път. Китайци от Синцзян, защо ни се показахте в такъв вид?

Интересни са вулканичните следи в района на Чугучак, Кулджа, Верний и Ташкент. Земята сякаш диша. Сякаш гигантско динамо работи в продължение на месеци.

Днес е прощалният обед у Г. Ох, колко главоболия с подреждането. Вещите са врагове на човека! Ще тръгнем ли утре?

15 май

Слушахме разказ за каракиргизците. Как в 60-те години киргизците сварили в котли три хиляди руски казаци. Такива сведения за варене и изгаряне в пещи от киргизци са известни и в по-близко време. Напътстват ни с цяла серия истории за грабежи. Киргизците ограбили трийсет каруци. Киргизците ограбили пътешественици. Киргизците са завардили клисурата на седем дена път оттук. Киргизците имат бомби. С една дума, някаква киргизка хиляда и една нощ.

16 май

Все пак тръгнахме. След всякакви препирни с коларите някак си се натоварихме. Разбира се, китайците останаха верни на себе си. Последната нощ Сун плакал и казал на ламата, че полицията и яминът му забранили да върви с нас до границата. Кой знае що за смисъл се крие зад това ново нахлуване в нашия живот? Или Сун е давал за нас твърде добри отзиви? Сун е много разстроен.

Все пак ни спряха на митницата. Въпреки триметровия паспорт, отново прегледаха оръжието ни заради нещо безсмислено... По-далече, по-далече...

Спираме в Санджи, селище на 39 версти. Не бива да се спира в покрайнините: през нощта е опасно, а и нашият верен страж Тумбал остана в консулството. Настаняваме се в един двор. Стара сартка в бяло важно ходи из двора. Момиченца с множество черни плитчици пъргаво сноват из къщата. Вече е шест часът, а горещината още не е започнала да намалява. Какво ще стане с Е. И.? Още днес й беше трудно. И какво право имаше този хотански дявол да ни арестува и така да ни задържа? Та нали можехме да минем оттук преди повече от месец, когато нямаше жега! И вместо да разследват възмутителното насилие, ни угощават с лицемерни обеди и притворни тостове. Къде е справедливостта на Синцзян? Израждане.

Вечерта отново идваха някакви типове и гледаха вещите. Разберете, китайци от Туркестан, докато пътниците във вашата страна не са повече от арестанти под наблюдение, дотогава и вие самите ще останете на нивото на затворници. Време е вие да знаете повече и да не настоявате, че течащата на запад река тече на изток, както прави „ученият" комисар по чуждестранните дела. Казват: „Китайците са бивша велика нация." Стига вече с бившите хора. Сега е време за истински хора. Някои дотолкова са привикнали към тукашния произвол, че флегматично отбелязват: И сто години да се съдите с тях - те никакво разследване няма да направят, а решението на техния съд зависи от сумата в хиляди долари, наброени на съдиите." Така казват хората, които живеят отдавна в големите градове на Китай. Колко е трудно на живите китайски семенца, задушени от престъпната еснафщина! Отново си спомням тъжните очи на китайския студент в Америка; сега той ще ни попита: „Какво е мнението ви за китайските чиновници?" Хрумва ни въпросът: откъде се взимат тези прословути чиновници? От народа? Нима?

17 май

В пет сутринта вече е топло. Задава се зноен ден. На пазара към един стълб е привързан човек. Престъпник? Или твърде умен? Опасен? Необичан? Наклеветен? БогдоУла потъна в мъгла, но вляво се простря за цял ден път веригата на Тян-Шан. Истина е - небесни планини. След виолетовите ни обкръжения се виждат светлосини ридове, искрят снеговете. Милите планински снегове! Кога ще ви видим отново?

Спомняме си Б., изключителен тип на нов човек. Селянин, храбър воин с всички „Георгии", участвал във войната от 1914 г., природно богато интелигентен, без суеверия и предразсъдъци, много подвижен и разумно решителен. Страната може да се гордее с такива новгородци. Спомняме си цялата дружна група от урумчинското консулство.

В крайпътните върби пеят славеи. Садък, кочияшът, предлага още тази вечер да изминем 5 потая и с това да съкратим утрешния път. Товарните тройки отново изостанаха. Старикът каруцар ми заяви, че няма да пътува с условия, а както Бог пожелае. Аз поръчах да му преведат, че той и ще се върне, както Бог пожелае. Разстоянието между Олон-Булак и Кулдинен се смята за опасно място. Заради грабежите на всички коли се препоръчва да пътуват заедно и да държат оръжието заредено. Обстрелът започва от двете страни на клисурата.

Привечер горещината се усили. В седем часа няма никакво облекчение. Какъв престъпник е Ма - хотанският даотай. Заради ареста и насилието, извършени от него, загубихме два и половина месеца, а иначе щяхме да бъдем вече далеч извън пределите на китайския танц на смъртта. И нима никой от вас, от тези китайци, които се смятат за цивилизовани, няма да се възмути от произвола на хотанския чиновник?

Нима ще трябва да напусна пределите на Китайски Туркестан с твърдото убеждение, че тази страна е неподходяща за културни посещения? А толкова ни се искаше да кажем за Китай думи на съчувствие, така ни се искаше да намерим най-добри оправдания! И вместо това пътуваме със съзнанието на пленници, измъкнали се от гнездото на грабителска банда.

Знойно и душно.

18 май

Станахме в два и половина през нощта. С всички средства подгонихме гнусния колар и в четири и половина тръгнахме. Сутринта се заоблачи. Облаците се понесоха в опалови гънки. Даже заваля прохладен дъждец. Горещината се надигна чак в един следобед. Пъстрееха планините на Тян-Шан. Лилавееха перуниките. Ярко зеленееше свежата трева и ухаеше чудесно след дъжда. Малко ни развалиха настроението още една митница и третата проверка на паспортите. За какво? Защо да пътуваме по пътищата, щом като свърнем към планините, можем да минем изобщо без проверки. Тези прегледи са за каруците и за незнаещите пътници, но опитният ездач винаги минава леко през всички тези фалшиви застави. Развалините на стария Манас ни напомниха за клането във въстанието на дунганите. Стърчат купчини глинени стени. Останки от храм. Празни дупки на прозорците и вратите. Манас е преместен един потай по-нататък. А днес ще минем всичко 16 1/2 потая.

Настаняваме се у старшината. Тук дворовете са малко по-чисти, отколкото в Кашгарски и в Карашарски окръг. Казват, че и тук ще ни гледат паспорта. Само дано не скъсат това дълго чудо. Иска ми се да го запазя и възпроизведа.

По обед ни се струваше, че пътуваме по равнините на Средна Русия преди около четвърт век. А сега седим в мръсна бяла стаичка. Е. И. си спомня, че точно така сме седели преди 25 години в къщурките в Меречи, или във Велюни на Неман, или до манастирите на Суздал. Или покъсно - в килийките на Сиена и Сан Жеминяно. Ние сме виждали, виждали, виждали!

Денят завърши с трети преглед на оръжието ни и разглеждане на нашия паспорт. Амбанът пратил някакъв полуграмотен пушач на опиум. Четеше сгъвка по сгьвка нашия паспорт. Поиска да извадим оръжието от калъфите и б^язливо пипна револвера. Дълго време той се мотаеше и мърмореше нещо, а после си отиде, като ни остави под опеката на съдържателя на хана. Може ли да се включват такива служители на властта в еволюцията на човечеството? Просто някакви си отрепки. Но тези глупаво-досадни отрепки са способни да помрачат сияещите планини; способни са да превърнат всяко мирно настроение в усещане за затвор. Долу невежеството!

19 май

Какъв добър знак! Така ни казаха. Какво става? Чуваме някаква неприятна музика: писклив кларнет, приличащ на гайда, цимбали и барабан. Тази писклива глупост продължава цяла вечер. Какво става? Оказва се, че в съседство е умрял човек и се готвят да го погребват. Не напразно в Манас в цял ред дюкянчета има много пъстро оцветени, весело изрисувани ковчези. Казват, че ако наблизо умре човек, това е много добър знак за пътешествениците. Неизвестно дали заради знака, или не, на половината път ни падна колело. Трябва да се поправи в най-близкото село.

Пристигнахме още около един и половина. Ясно е, че можехме да минем още 2 1/2 потая. Но цялата беда е в невъзможния колар. Седим в Улан-Усун и чакаме талигата.

Ярък ден. По далечните планини снегът сякаш се е увеличил. Примамливи са отдалечаващите се хребети. Степта е залята от сочна зеленина и лилави перуники. Отчетливо се виждат силуетите на пасящите стада. Ламата отиде настрана и се обърна на изток - моли се. Долита ритъмът на неговите славословия. Вероятно той зове новата ера, времето на Майтрея, за настъпването на което знаят всички будисти. В планините под линията на снеговете са се притаили няколко големи калмикски манастира. Във всеки - по неколкостотин лами. Манастирите в по-голямата си част са в юрти - номадски, но има и храмове. А ние не можем да ги разгледаме. Ако желаете, можете да видите нелепия храм на дявола в Урумчи, но да се разглеждат будистки манастири не може. Безсмислено и глупаво.

А тревата е толкова зелена и скворците и сойките се провикват в листака на карагачите. Кукувицата бързо отброява годините. Над степта се издигат стълбове дим - горят камъш. Тези пушеци от „Половецкия стан" са особено характерни за хоризонта на степите. Спомняме си сънищата-картини от 1912 година: „Змеят се събуди" и „Мечът на мъжеството", когато огненият ангел донася меча на мъжеството на стражите.

Казват, че на Алтай през пролетта цъфтят някакви особени червени лилии. Откъде е това общо почитание към Алтай?

Жега. Предупреждават ни, че тук много се краде. Генерал-губернаторът не е изпратил обещаната заповед за нашето преминаване. В края на краищата е и добре! В крайна сметка у нас няма и капка съзнание за това, че китайците са направили каквото и да било за нас, освен оскърбления, насилия и пречки. От Улан-Усун са четири дена езда до торгутския летен бивак. Едно и също е от Куча, Урумчи и от Улан-Усун.

20 май

Станахме в 4 часа. Колко е красиво! Планините розовеят. Надигат се лилави мъгли. Тревата е още по-пищна. Тръгнахме в 5 1/2 още преди горещината. Бодро пропътувахме 9 потая (36 версти) до Янцзехай. Отличен път. Свежо и сладко ухае сребристата джилда. Пеят птици. Толкова много птици отдавна не сме чували. Минахме през 'равнината, осеяна с хълмчетата на гробове, следи от боевете по време на дунганското въстание. Като неприкосновена стена се издигат сребърно-сините планини. Пристигнахме в 9 и половина'в Янцзехай, и навреме. Слънцето вече започна да изгаря. Всичко се е нагорещило. С радост влизаме в малка пръстена къщурка. Ще бъдем тук до 12 часа през нощта, а после по луна, по хладно, по-нататьк до Шихо. В нещо почти неуловимо вече се чувства близостта на Русия. По-широки ли са улиците на селищата? Повече ли е пашата; по-чисти ли са хановете? Отново седим в малка глинена къщурка. В стаичката цвърчат лястовици - под гредата е гнездото им. И отново си спомняме Подолска или Казанска губерния. Спомняме си Ефим от Ключино.

21 май

По средата на пътя спряхме да нахраним конете. Събра се и тълпа от дунгани и китайци. Блъскаха се, пипаха файтона ни, опитваха да докоснат и нас. Същински диви зверчета! Спомнихме си как преди 15 години в Шарсюме амбанът беше русофил и срещу него бяха изпратени от Урумчи 10 000 дунгани. Но от Зайсан успя да тръгне руски батальон и 10-хилядната урумчинска войска веднага се разбяга. Сега синът на този амбан, олетският княз, живее на един ден път от Шихо. Той е получил образованието си в Русия. В тази посока се намира и големият калмикски манастир. Шихо е на кръстопътя между Урумчи (6 дена), Чугучак (6 дена), Кулджа (9 дена) и Шарсюме (12 дена).