Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Комуто е позната планинската езда из Кавказ или из каньоните на Аризона и Колорадо, той знае как да се изкачва по хълмовете на Сиким. Само че вместо богатата на багри драма на американските чудеса имате възходяща градина, отгледана с тайнствения подем на възвишеното учение. И сега в незнайни пещери седят отшелници и творят легендата за живота на небето на струните на земята.

Който се е приближавал към старите манастири и градища на Рус с техните цъфтящи хълмове и свежо ухаещи борове - той ще разбере, как се чувства приближаването към манастирите на Сиким. Винаги твърдя: ако искате да видите прекрасно място, попитайте кое място тук е найдревното. Умеели са тези незапомнени хора да избират най-добрите места.

Всеки планински проход е увенчан с красив менданг с колелата на живота, с релефи на молитви и с ниши за сядане пред лика на зовящите далнини. Тук медитират лами и пътници. Тук се развяват знамена. Тук всеки ездач ще спре коня си.

След прохода отново се потапяте сред раздалечаващите се хълмове. Разбягват се ребрата на разноцветните възвишения също като гърбове на барсове, тигри и вълци.

След хълмовете отново приказките на гората. Зелени, причудливи горски форми преграждат пътя. Преплели са се зелените нишки. Змии са се преплели около стволовете. Притаили са се мъхести тигри и леопарди. Омагьосан свят.

Най-причудливите хълмове и скали образуват сякаш Свещената чаша - обширна долина. Насред (долината непристъпно се издига опасаната от две реки планина Белият камък, увенчана с манастира Ташидинг, което значи „долина, отворена за небето". Древно място. Опитайте се да претърсите безбройните гънки и падини на всички скали. Опитайте се да намерите съкровищата, събрани около манастира. И вълшебният камък за сбъдването на всички желания, и безсмъртната амрита, и стоте изображения на Буда, и всички свещени, временно укрити книги, и всичко друго, описано в древната ръкописна книга „Пътешествие из Сиким".

Много трудни са подстъпите към Ташидинг. Съвсем отскоро непроходимите пътеки са се превърнали в стръмни пешеходни пътечки. Наистина пътят на духа трябва да бъде извървян с човешки нозе!

Дори само преминаването през висящия бамбуков мост не е лесно. Гърми и лети под него планинската река, носейки ледения поток от Канченджанга. И над моста поу отвесните склонове много пъти ще спрете: ще стигна ли? Много дъх трябва да събереш, за да овладееш вековната планина.

На най-високия склон ни е организирано почетно посрещане от земевладелците. Домашна бира, захарна тръстика и мандарини под плетен навес, украсен с жълти букети. По-нататьк гърмят барабани и звънят сребърни гонгове. Посрещане от манастира. На последното стъпало ни приветстват рогове и тръби.

Сред пъстрата тълпа вървите към старото място. Отвъд портите на манастира ни посрещат лами в пурпурни одежди. Най-отпред стои чудесен старец - настоятелят на манастира. Точно като фина гравюра от XV век. Така стигате до опънатите тюркоазени палатки, сред гора от ступи и разноцветни знамена, сред веселите върволици на огньовете.

На първото пълнолуние след Нова година (беше 20 февруари) в Ташидинг има ежегоден празник. Извършва се чудото на напълването на чашата.

От далечни времена, отпреди повече от осем поколения, е завещано това чудо. От определено място на планинската река се взема с неголям съд вода и се влива в старинна дървена чаша. В присъствието на свидетели и представители на махараджата на Сиким чашата се покрива добре и се запечатва. Точно след година, пак на пълнолуние, при изгрев слънце чашата тържествено се разпечатва и се измерва количеството вода. Понякога водата намалява, но понякога много се увеличава. В годината на голямата война водата се увеличила три пъти, което означавало война и бедствие. Сега водата два пъти- е намаляла, което значи глад и размирици.

Този лош знак се усилва и от друго знамение. На двадесети февруари имаше пълно затъмнение. Небивал знак, недобър.

Забучаха тръбите, пронизително завиха свирките, хора в костюми като от „Снежанка" се устремиха към голямата ступа. Гръмък хор заобиколи тълпата. Мнозина се проснаха с лице към земята. Кънтящо загърмяха барабаните на ламите. Изведнъж ясното лунно небе почерня. Засвяткаха златните огньове на приношенията, като по черно кадифе. Пълно затъмнение! Демонът Раху похити Луната! Такова събитие още не беше се случвало в деня на чудото на Ташидинг!

Асурът Раху казал на Слънцето: „Тъй като ти с измама отнесе Рашиана, ще те погълна, бог на слънцето, по времето, когато на трийсето число ти съединиш възлите на орбитата!" И още произнесъл Раху пророческо пожелание: „Във въздаяние за това, че ти, Луна, когато ме позна, заповяда да ме посекат, ще те хвана и ще те изям на петнайсето число, по време на пълнолуние!"

И внимателно следят хората лунните и слънчевите затъмнения, и бият барабани, и заплашват Раху!

Но имаше и един добър знак. На изгрев слънце старшият лама видял как по върховете на планините се запалили гирлянди от пламъчета.

Когато Луната бе върната на света, около главната ступа започнаха танци. Същински руски хоровод. И песните също точно като руските. Съдържанието им е духовно. „В манастира живее нашият Повелител Буда. На него носим нашите дарове." Така започва една песен. Или: „Голяма е свещената книга, но аз ще намеря място за нея в моето сърце." Или: „Спомням си свещения манастир."

Облечен в бял кафтан се приближава художникът, който рисува стенописите в местния храм. Уговорихме се да дойде с нас и да изрисува Благословения Майтрея. Ще ни покаже техниката на местната живопис.

Червени, жълти, бели, лилави кафтани: алени, зелени^ бели женски ръкави. Островърхи шапки, обточени с кожа. Говор, пеене, две нощи шествия около ступата.

Докосват камъка, на който Учителят Падма Самбхава е благославял това място. Обхождат друг камък, по който има отпечатъци от стъпалата на Учителя и от копита и лапи на зверове. И отново хорове около ступата за сбъдването на всички желания.

Влизайки в храма, вървите от лявата страна до стената на олтара. В храмовете на жълтата секта в средата на олтарната стена има статуя на Буда или даже на Майтрея Буда. При червената секта в центъра е Падма Самбхава, а отдясно - Буда. Понякога долният храм е посветен на Падма Самбхава, а горният на Буда; такова разположение точно съответства на вътрешния смисъл на учението. Буда е небето, Падма Самбхава - земята. Отстрани са изображенията на Авалокитешвара - духовния колектив, многоглав и многорък - като нашата руска Сторъчица, а също статуите на Повелителите на мълниите, на основателите на манастири и шестнайсетте Архати, седящи в покрити с резба пещери. На олтара - светилници и всякакви дарове, седем чаши с вода, паничка с ориз, кадилници с благовония и ракла за реликви.

Стените са покрити със стенописи. Най-често едната стена е олтарна. При входа са образите на пазителите на четирите страни на света. Във всеки храм ще се намери изображение на седемте съкровища, предлагани на човечеството; сред тях е изображението на вълшебния камък на гърба на бял кон.

В специално помещение се пазят свещените книги. Общата мечта на манастирите е да увеличат броя на книгите. Но книгите са скъпи. Свещен сборник струва до хиляда рупии.

Особено трогателно е свещенодействието сред хилядите огньове привечер. Нисък храм с изписани колони и малки колонки. По средата има дълга маса, покрита с огьнчета. Около стените също редица огньове и цялото това море от пламъчета нежно се поклаща и мъждука, покрито от облачетата на сандаловите, ментовите и други благоухания, тлеещи в кадилниците. Стройно и хубаво пяха по време на тази служба.

По всички пътечки се вият кервани от богомолци. Високите седла са покрити с ярки тъкани. Съвсем диви кончета носят тумбести денкове. Всички се тълпят. Търсят място за нощуване. Издигат нови знамена в памет на живите, но по-често за умрелите. Събра се тълпа около дванайсет стотици - но мирна, добра тълпа.

В ранни зори, дълго преди изгрев, когато снеговете по планините са още мътно кехлибарени, лагерът вече се размърдва. Пълзи и се шири неясно бучене. Ранните молитви се смесват с ударите от копитата на конете и на мулетата.

На сутринта към шатрата ни се приближава шествие. Сам старшият лама оглавява поднасянето на даровете. След него, високо вдигнати, следват подноси с ориз, с овнешки ребра, захарна тръстика, домашна бира и плодове. Самият лама предава даровете в походната ни кухня.

Сред ступите са опънати шатрите на богомолците.

Под зелен навес седят лами от Тибет. Жени им обръщат дългите страници на молитвениците. Под звуците на барабани и гонгове ламите пеят тантрическа песен. Къде са Стравински, Стоковски, Прокофиев, къде е Завадски, за да изобразят мощното съзвучие на непоколебимия зов? И колко фино е бяло-златното лице на тази, която обръща страниците пред певците.

Недалеч група от Непал пляска с длани в такт и припява. Сред тях жена със застинало лице танцува в екстаз танца на шерпите, изпълнен с изтънчените движения на чародейството. Понякога тя трепти с ръце като птица и издава някакви птичи звуци. Много интересно.

Наблизо странници от Бутан се молят под червен навес. Преди раздаването на лечебна вода около ступата обикаля свещено шествие. Отпред са тръбачите с високи червени шапки, следват ги ламите с тиари, а после - дълга върволица със свещени книги.

На залез слънце в палатката старият лама тихо говори за светините на Сиким, за „чудесата", чути и видени от самия него. Ту шум от рояк невидими пчели, ту пеене и небесна музика, ту явяване на свещени образи. При нашето отпътуване ламата посочи два добри знака. Насреща по пътя ни вървяха трима с пълни с вода бамбукови кофи и двама дървосекачи с пълни вързопи дърва.

Ташидинг принадлежи към енорията на големия манастир Пемаяндзе, отдалечен на един ден път. Също на връх, Пемаяндзе се извисява величествено. Неотдавна е преустроен, но подновяването е направено с усет. И даже най-новата живопис доставя радост с фината си сложна декорация. Резбата на рамките е приказна, а високите прагове на тежките врати те пренасят в древните храмове на Русия. И достолепни са главните лами. И тържествени са пурпурните одежди. И червените тиари на главите са пълни с достойнство. И все пак още повече си спомняме осемдесетгодишния настоятел на Ташидинг. Той все така се бори и грижи и се старае да подобри своя манастир. И окото му на стопанин прониква навсякъде.

Отвъд портите на Пемаяндзе стоят на стража тристагодишни дървета. Приказният лес на Берендей. А уличката с домовете на ламите цялата е изрисувана и натькмена с цветни портички, чардаци и стьлбички като берендейско селце.

Ето я „Небесната свещена планина" и на върха й блести планинско езерце. Там има малък храм, основан на мястото, където е живял основателят на червената секта в Сиким. От Дубди основателят стигнал до Светото езеро, а оттам в древния Санга Челинг.

Четири са най-древните манастири на Сиким: Дубди, Санга Челинг, Далинг и Роблинг. И значението на названията е точно: „Място за размисъл", „Остров на тайното учение", „Остров на мълнията", „Остров на щастливия устрем".

Чудесен манастир е Санга Челинг. Незабравим е и Далинг с бяло-синия, сякаш порцеланов вход сред бамбуковата горичка. Там при олтара грижливо се пази запечатано сандъче с реликвите на основателя на храма. Знамената са златни на черен фон. В Санга Челинг няма реликви, но затова пък там е камъкът, осветен с благословията на основателя. Когато е чист животът в манастира - здрав е и камъкът. Всяка мръсотия в живота тук кара камъкът да се пука.

Ето ги моите мили новгородски и ярославски портички. Ето я прекрасната живопис на фреските. Ето ги цветните орнаменти, обвили всички рамки на прозорци и врати. Еднакво приведени са гърбовете на богомолците, предани на вярата. И огньовете на усърдните дарители. И нашите кули запалват малък огън. Истинна е лептата на вдовицата. А над тях властно се извисява „Повелителят на мълниите".

Учителят Падма Самбхава не е бил в Пемаяндзе, но в манастира се пазят предмети, принадлежащи на основателя на религията. Вещите са запечатани, но ги показват от време на време. Одежди, украси за глава, броеници, камбанки с чуден звън, два магически кинжала и неголямо чудесно изображение на Буда.

И тръбите са по-гръмки в Пемаяндзе, и драконите-пазители са по-страшни, и влиянието на манастира е по-голямо, и развалините от двореца на махараджата са наблизо. Първият махараджа бил избран по библейски да царува от религиозния глава. Но скулптурата на Майтрея я няма в големия манастир.

Няколко самотни храма с по едно-единствено пламъче, обвеяни от прасковен розов цвят и обсипани с орхидеи и диви божури, ни водят още по-близо по стъпките на простото постигане на Учението.

От гората излиза селянин и главата му е украсена с бели цветя. Къде е възможно това? Само в Сиким.

Бедни ли са сикимците? Там, където няма богатство, там няма и бедност. Просто живеят хората. По хълмовете сред цъфтящи дървета се виждат мирни къщички. През цветните клончета светят ярки звезди и сияят снежни хребети. Хората носят зеленчуци, хората пасат добитъка, хората приветливо се усмихват. С приказна музика вървят по стръмните тесни пътечки в сватбени шествия. Знаейки за превъплъщенията, спокойно изгарят телата на прах. И пеят. Забележете, често пеят.

Вярно е, може да се пее под навес от различни цветове и растения. Орхидеите като цветни очи са се прилепили към стволовете на дървета - великани. Розови, пурпурни и жълти букети обсипват пътя с весели искри. И не са обикновени растения, много от тях са познати от памтивека като лечебни.

Природата ни чака, пълна с дарове. Елате и се излекувайте! Чарура, Парура и Орура - трите важни плода срещу простуда, кашлица и треска. Чарура е като жълта вишна, Парура като зелен кестен, Орура - зелено-жълта ябълчица. Всичките са тръпчиви и пълни с танин. Ето я червената кора Аку омбо за изцеление на рани. Гигантският сух боб Серги пруба е срещу треска. Шута е сух горчив корен против отоци, тумори и за гърло. Басак - кафяв прашец при простуда. Червеното стебло Цо дава фуксин; горчивата на вкус Пурма е за аромат. Варивото от корените на Берекуро - против женски болести. Цветовете на Дангеро за стомах, както и цветовете на червения рододендрон; лист от Дисро - дезинфекцира рани. Мемшинг пати е свещено растение в Непал, с него украсяват главите си при тържества. Безброй са полезните растения, които чакат най-веща употреба и изучаване.

Листата на тревата Ауа дути „размекват" камъни, така както и снежните жаби в Хималаите. Ето защо ако видите на камък отпечатък от копито на елен или лапа на звяр, значи те или са яли, или са се докосвали до вълшебната трева. Още едно връщане към легендата. Около Фалюта по пътя към Канченджанга расте скъпоценно растение - черният аконит. Цветът му свети нощем. По тази светлина и намират това рядко растение. Легендата за руското Жарцвете, вълшебното цвете за изпълнение на всички желания, ни води не към предразсъдък, а към същия извор, където е скрито още толкова много.

Пред вратите ни се оказа странен дар. Клонки от бял бор, рододендрон и още някакво растение лежаха обърнати с листата към нашия дом, прикрити с плосък камък. Това е суниум, заклинание. Човекът, който вдигне този дар от земята, привлича върху себе си това, което е вложено в заклинанието. Или лошо, или добро, или болест, или мъка, или радост. Много дни лежа така този суниум и даже конете не се докосваха до него. Подобно заклинание видяхме в едно предградие на Джайпур. Там на средата на улицата лежаха в плоска кошница дроб от овен, цветя и три сребърни рупии. Никой не се докосваше до тях. Тези заклинания имат много древен произход. Инволтацията на черните магове винаги говори за прокълнати предмети.

Навсякъде са известни легендите за случайно попадане на забранени места, при което бъбривостта предизвиква онемяване или дори смърт. Говори се, че един шикари (ловец) в Асама случайно попаднал и видял тайната на едно свещено място, но когато се опитал да разкаже за това, онемял.

По брега на морето се движи сама пръчка. Тя върви, а на върха й е привързана запалена прахан. Това е дело на магьосниците от Малабарския бряг, които са изпратили заклинание за подпалване на дома на врага. Доктор Джонс от Калкута се опитал да догони такава пръчка, но тя „вървяла" по бързо от него.

Ето легенда, чута около Монголия: „Починала уважаваната майка и синът й пожелал висок лама, владеещ висши сили, да отслужи молебен. Но такъв лама не се намерил. В момента на смъртта синът събрал духа на умиращата в сандалова кутийка и плътно увил това хранилище, а после поканил най-добрите лами от Тибет. Ламите се съсредоточили над кутийката. И ето - лицето на един от тях се изменило. Първо почервеняло, после посиняло. И пред очите на всички кутийката се пръснала и се разлетяла на трески. Този лама успял да освободи духа и затова могъл да извърши службата."

Много се разказва. Трудно е да се различат магическите прийоми от символите.

Всичко знаят. За всичко са чували. За всичко могат да разговарят и да си припомнят в сумрака: нам-иг (небесните писма) - писма и свещени книги, падащи от небето; за пръстени, сменящи цвета на среброто или тюркоаза си като знак за предупреждение или предсказване; зи е камъкмънисто, изпращан от небето за поддържане на здравето. За намиране на предмети, които после изчезват. Всичко това го знаят.

Една жена била много набожна и мечтаела да има изображение на Буда. Работейки една сутрин сред цветята си, тя видяла изображение на Буда и го пренесла при иконостаса, но скоро го забравила и Буда изчезнал оттам. Жената намерила в градината въртящ се сияещ камък. Сложила го в сандъка и го забравила. Камъкът изчезнал. Всяка небрежност предизвиква загуба на изпратеното щастие.

Записвайте не това, което ще ви прочетат от книгите, а това, което ще ви разкажат, защото тези мисли живеят. Не по книгите, а по мислите ще изучавате живота.

В сумрака под изгряващите звезди, в лилавото сияние на мъглата напевно звучи тихият разказ на ламата - за Владетеля на Света, за неговата мощ, за неговите действия и мъдрост, за неговото войнство, където всеки воин ще бъде надарен с необичайна сила. За идването на Новата епоха на Общината.

Предание от стара тибетска книга. Със символични имена са изброени там смените на Далай Лама и Таши Лама, вече осъществили се. Описани са особените физически белези на управниците, при които страната ще бъде завладяна от маймуните. Но после ще се съвземе и тогава ще дойде Някой много голям. Времето на неговото идване е след 12 години. При изчислението излиза 1936 г.

Когато дошло време Благословения Буда да напусне тази земя, четиримата архиереи на Дхармапала го помолили да остави на хората свое изображение. Благословения се съгласил и избрал най-добрия художник. Но художникът не успял да вземе точно мерки, тъй като ръката му треперела, щом се доближавал до Благословения. Тогава Буда казал: „Ще застана до водата. Ти вземи пропорциите от отражението." Успял художникът да го направи и по този начин прризлезли четирите изображения, отляти от свещената смес на седем метала. Две от тях сега са в Лхаса, а другите две засега са скрити, докато им дойде времето.

Тибетски владетел се оженил за китайска и за непалска принцеса, та чрез тях да привлече в Тибет двете свещени изображения на Буда.

Хиляда и двеста години след Буда Учителят Падма Самбхава приближил към земните пътища учението на Благословения. При раждането на Падма Самбхава цялото небе светело и пастирите видели чудни знаци. Осемгодишният Учител се явил на света в цвета на лотос. Падма Самбхава не умрял, а си отишъл, за да учи нови страни. Трябвало да замине, защото светът бил в опасност.

В пещерата Кандро Сампо, недалеч от Ташидинг, около горещите извори е живял самият Падма Самбхава. Някакъв гигант намислил да строи проход към Тибет и се опитвал да проникне в Свещената страна. Тогава се вдигнал Благият Учител, извисил ръст и поразил дръзкия посегател. Така бил унищожен гигантът. И сега в пещерата стои изображение на Падма Самбхава, а зад него каменна врата. Знае се, че Учителят е скрил зад вратата свещени тайни за бъдещето, но времето им още не е дошло.

Защо големите тръби в будистките храмове са тъй звучни? Владетелят на Тибет решил да покани от Индия, от местата, където е живял Благословения, един учен лама, за да очисти основите на учението. С какво да посрещнат госта? Високият лама имал видение и направил чертеж на нова тръба, за да бъде посрещнат гостът с нечуван звук. И посрещането било великолепно. Не с разкоша на златото, а с ценността на звука.

Защо гонговете в храмовете са тъй звучни? Сребърен е звукът на гонговете и звънчетата призори и вечер, когато високите токове са напрегнати. Звънът им напомня легендата за високия лама и китайския император. За да изпита знанието и ясновидството на ламата, императорът му стькмил място за сядане от свещени книги и като го покрил с плат, поканил госта да седне. Ламата казал няколко молитви и седнал. Императорът попитал: „Щом знаете всичко, защо седнахте на свещените книги?" „Тук няма свещени книги" - отговорил ламата. И изуменият император намерил вместо свещени книги празна хартия. И дал императорът на ламата дарове и много камбанки с ясен звън. Но ламата наредил да ги хвърлят в реката, казвайки: „Аз не мога да занеса всичко това. Ако трябва, то реката ще пренесе тези дарове до моя манастир." И реката пренесла камбаните с кристален звън, ясен като речните вълни.

Талисмани. Една майка много пъти молила сина си да й донесе нещичко от свещеното съкровище на Буда. Но момъкът все забравял молбата на майка си. Тя му казала: „Ето, ще умра тук пред теб, ако и сега не ми донесеш." Отишъл синът в Лхаса и отново забравил майчината молба. Чак на половин ден път от къщи се сетил, но къде да намери в пустинята свещени предмети? Няма нищо. И ето съзрял пътникът кучешки череп. Извадил кучешкия зъб и го обвил в жълта коприна. Занесъл го вкъщи. Попитала старата: „Нали не забрави, сине, последната ми молба?" Подал й той увития в коприна кучешки зъб и казал: „Това е зъб на Буда." И поставила майката зъба на иконостаса и произнасяла пред него найсвещените молитви, и обърнала всичките си помисли към своята светиня. И станало чудо. Започнал да грее зъбът с чисти лъчи. И покрай него ставали чудеса и възникнали много свещени предмети.

Един човек дванайсет години търсел Майтрея-Буда. Никъде не го намерил. Разгневил се и се отказал. Вървял по пътя. Видял как един странник с конски косъм пили желязна пръчка и твърди: „Даже ако не ми стигне животът, все пак ще я изпиля." Смутил се човекът: „Какво са в сравнение с такова упорство моите дванайсет години, ще се върна към моите търсения." И тогава се явил на човека самият Майтрея-Буда и казал: „Отдавна вече съм с тебе аз, но не ме забелязваш и ме гониш, и плюеш по мен. Ето ще направим проверка. Иди на пазара. Аз ще бъда на рамото ти." Тръгнал човекът, знаейки, че носи Майтрея, но отскочили от него хората, разбягали се, запушили си носовете и затворили очи. „Защо бягате, хора?" - „Що за ужас е това на рамото ти - цялото в язви смърдящо куче?" И отново не видели хората Майтрея-Буда. Всеки видял това, за което е достоен.

Ламата е казал: „Има три вида учение: един за външните, един за своите, а третият - за посветените, можещите да го разберат. Ето от неразумност те убиват животни и пият вино, и ядат месо, и живеят в мръсотия. А нима

Учението позволява всичко това? Където е красотата там е учението. Където е учението - там е красотата."

Чувствителни са тук хората. Вашите усещания и намерения се предават тук съвсем леко. Ето защо трябва да знаете ясно какво искате. Иначе вместо Буда ще видите куче.

Главното не е в това, което е погребано в миналото, което се е напрашило в старите книги, преписвани и недописани. При новото строителство е важно това, което още сега се върти в живота ви. Не по полиците на библиотеките, а по живото слово се измерва състоянието на духа*.

Под Канченджанга са се притаили пещери, където се съхраняват съкровища. В каменни гробници се молят отшелници, изтезавайки се в името на бъдещето. Но бъдещето вече е огряно от слънце.

Вече не в тайни пещери, а на слънчева светлина се почита и очаква Майтрея-Буда. Вече три години, откакто Таши Ламата в своето Ташилунпо тържествено и явно въздига изображението на Идващото Бъдеще. Върши се невидима, напрегната работа.