Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Дж. Ууд наричаше американския пътешественик Барет „ужасна безсмислица" и казваше, че много ще се радва, когато Рузвелтови се махнат от неговата територия. Въобще отношението към пристигналите от Америка е много лошо; достатъчно е да си припомним подробностите от повече от странното поведение по повод „гибелта" на младия, пълен със сили американец Ленгдън миналата година. Англичаните, спътници на Ленгдън, знаят подробностите около този възмутителен случай. Как биха се'възмутили нашите английски приятели!

Чували сме за някакви гигантски статуи в Централна Азия. Трудно е да се разпознае, може би това са известните статуи в Бамиан - полуразрушен град между Кабул и Балх. Височината на едната от статуите достига 170 фуга (около 52 м). Едни смятат, че имат изцяло будистки произход, други виждат в тях най-дълбока древност. Същата неяснота, както и относно каменните гиганти на Великденските острови.

Нашият китаец е абсолютно оскърбен от властите. Не иска повече да се връща в Китай. Мечтае за Тибет или Русия. Окачил е на вратата някаква огромна, ярка обява (черно и червено). В превод това значи: „Американският художествен офицер Ло забранява на нямащите работа да влизат в двора." Оказва се, че Ло означава Рьорих! Ло на китайски означава „тревожен камбанен звън".

В Хотан имаше нощен пожар. Сартите го приписаха на лошото отношение на властите към добрите гости.

13 януари

Пристигна телеграма: „Вашингтон взема необходимите мерки." Но всичкото ни оръжие е отнесено, а без оръжие аз не излизам да рисувам етюди в чужди страни. Имам много опит и основания за това. Не само хората, но и подивелите кучета са ме научили на този обичай. Нима не е нагло - да се игнорират всички документи и да ни лишат от всички средства за защита? Имало е всякакви случаи за тормоз на експедиции, но такъв акт е неизвестен в литературата. Възлагам тази отговорност на правителството на Китайската република.

15 януари

Пристигна телеграма от Америка, така изопачена, че не беше възможно да се разбере някакъв смисъл. Невидими приятели от пазара донесоха новината за голяма кавга между даотая и амбана.

И даже дните на привидно бездействие са пълни със знаци. Ето забележителна кутийка. Ето сведения за Севера. Ето сведения за манастира до Кулджа. И там - Майтрея. Ето сведения за това, че често управител на област в Китай просто не признава парите на своя предшественик. И хората не знаят в какво да държат парите си. От делничното разсъждение преминаваме към проблемите на обществения строй. Случват се времена, наричани „кълбо на събитията", когато всяко обстоятелство се дотъркулва все към един и същ обществен край. Вече седемнадесет години наблюдаваме явленията на бързащата еволюция. Между гроба на отминаващото и люлката на идното електрони с неописуема енергия се събират в новообразувания. И живописецът-затворник от планинските обители уверено изобразява битката и победата на Майтрея. Уверено нанася чертите и белезите на настъпващото и признаците на отминаващото. И спокойно написва неоспоримо посвещение: „С почит на Повелителя на закона, на славния Владетел на Северна Шамбала." В Бурхан-Булат ще има храм на Шамбала.

7 януари

Властите задълбочават престъпността си. Амбанът започна да отваря пакетите, адресирани за нас. Днес отвори пакет от шанхайската банка. Ще му кажем: „Не забравяйте, амбане, че именно Статуята на Свободата отваря път към сърцето на Америка. Сега цял Хотан знае за получаването на нашите пари, а вие и даотаят ни лишихте от всички средства за самоотбрана."

Амбанът съобщи, че има заповед от Урумчи да се отварят всички писма и да се отнеме оръжието, но че в замяна на оръжието ще ни дадат стража от войници. Отговарям му, че не можем да се доверяваме на техните войници, защото всички те бягат само при вида на едно наше куче. А между другото преди три години именно американска експедиция е трябвало да се защитава със стрелба от нападението на глутница овчарки. Обръщам вниманието на амбана към това, че оръжието, завзето от него, принадлежи на американски учреждения, но той отново изцяло игнорира Америка. [Също му казвам, че войниците му ще завършат с това, че ще се застрелят едни други]. Амбанът още не бе успял да стигне до града, когато като потвърждение на моите забележки за стражата при нас дойде, препускайки, секретарят на даотая, молейки ни да му помогнем в тежък хирургически случай; двамата най-приближени телохранители на даотая стреляли един в друг. Разбира се, ние не сме хирурзи. Оказва се, че офицерът от стражата на даотая крал вещи, другият пазач го забелязал - и в резултат - двама тежко ранени. И ето от тези убийци и крадци даотаят иска да подбере нашата стража. Нашият старик Цай Хан-чен казва: „За отварянето на чуждо писмо в Китай преди се е полагало избождане на очите и отрязване на ръката, но това тук не са офицери, а разбойници." Поучително ще бъде да се види в Урумчи каква е централната власт над цялата провинция Синцзян.

18 януари

Падна първият сняг. Е. И. храни птиците. Маса пъстри птички са я обкръжили. Индийците редовно хранят птичките по време на зимните месеци.

19 януари

Получи се писмо от английския консул в Кашгар. Явно там са се разтичали, за да можем да се измъкнем от ужасния Хотан.

20 януари

Писмо от английския консул. Съобщава, че по негово и на кашгарския даотай ходатайство генерал-губернаторът ни кани незабавно да заминем за Кашгар. Ще видим как и кога ще ни известят тукашните „управници".

Привечер амбанът кратко ни уведоми чрез Худай Берди бай за полученото от генерал-губернатора разрешение да заминем за Кашгар. Даже заповедите на генерал-губернатора се съобщават чрез частна бележка по частен човек. Ето такава е организацията! При първата среща казах на даотая, че Акбар Велики е наричал пътешествениците най-добрите посланици на неговата държава и винаги се е грижил за тяхното добро отношение. Мога да кажа сега на даотая: „Ето, Ма Да-жен, три месеца вие дейно създавахте нашето настроение и аз не криех от вас, че ще описвам всичко, което се случва. Конфуций е казал, че на стореното зло трябва да се отговаря по справедливост. Китай е страната на конфуцианството и според Конфуций аз трябва да напиша на вашия портрет: „Ма Да-жен - невеж и жесток дивак." А в учението на Буда „невежеството е обявено за най-голямото престъпление". М същият мъдър Конфуций е заклеймил всички въставащи срещу изкуството и знанието. Между другото всички ние пътувахме с искреното желание да напишем в дневниците си това, че властите на републикански Китай са станали по-просветени, отколкото по времето на упадъка на империята. И сега отново изпитателно ще се вглеждаме в очите на новите власти, дали не се е притаил зад гърба им невежият Ма Да-жен?

Хората се размърдаха. Приготвяне за път! Най-добри от всички сандъци са американските „Белбер". Не се изкривиха по време на преходите и не пропускат прах. Конят с лекота носи два сандъка. Много по-лоши са кашмирските яхтани.

Нашият китаец ликува; той явно се е боял от директни ексцесии от страна на даотая. Сега признава, че неговото следване на „обичаите" било излишно. Той ни накара да занесем на даотая пушкала в деня на завършването на новия му дом. Той организира шествие с подаръци, когато пристигнахме в Хотан. Той въпреки нашето желание носеше снимки на новия амбан. Съдейки по резултатите, всичко това е било напразно. Той обяснява всичко с това, че те не са офицери, а разбойници, но е съгласен, че тези обичаи трябва да се изоставят.

Както и можеше да се очаква от невежите власти на Хотан, сега те дават да се разбере, че заповедта на генерал-губернатора е дошла заради тяхното ходатайство. Те не знаят, че в писмото на английския консул ясно е изложен начинът, по който е получена заповедта, и мислят, че ние ще им повярваме.

Мафа от Хотан до Кашгар струва 25 сара. Товарен кон - 6 сара.

От проявените негативи твърде много, и то нужни, се оказаха повредени. Някакви черти и черни петна. Още в Индия ни предупреждаваха, че така наречените тропически филми се оказват доста недоброкачествени.

23 януари

Нашият китаец и ламата явно добре познават известен вид китайски власти. Всичко се сбъдва по техните „пророчества". Властите повторно ни уверяват в своята дружба и всичко, което се случи, се стоварва на генералгубернатора на Синцзян. Разбира се, ние сме уверени, че старият началник на областта, или дуту, нищо не знае. Сега властите се чудят под какъв предлог да ни върнат арестуваното оръжие, за да се докара всичко до неуловимото устно изложение и да се каже: „Всичко случило се е фантазия на пътешествениците." За три месеца ние преминахме през отлична школа. Все пак туй-онуй от преминатия от нас курс остава неясно. Например защо властите на всяка цена пречеха на връзката ни с Америка и върнаха телеграмите ни неизпратени, когато на всички е известно, че чрез Кашгар и чрез английския консул винаги можем да се свържем? Местните хора веднага ни предупредиха да не вярваме на властите. И на нашия въпрос защо, тъй като нищо лошо не сме направили, местните брадатковци твърдяха: „Ами защото те са глупаци." Но нали в действията и на отявления глупак има някакъв, макар и извратен смисъл. Значи тук се крие не само глупост, а също и престъпност.

Дойде телеграма от Ню Йорк: „Американският министър действа."

Ще завършим страницата с този Китай, който не видяхме. „Накрая жълтият повелител, Слънцето на Небето, победи дракона на Земята и мрака. Но гигантът в своята агония удари главата си в слънчевия свод и разби на парчета купола от гълъбов нефрит. Звездите загубиха гнездата си и луната блуждаеше без цел сред пръснатите парчета на нощта. В отчаяние повелителят търсеше навсякъде кой би могъл да възстанови небесата. Той търсеше не напразно. От източното море се вдигна повелителката, божествената Ниука, сияеща в доспехите си от пламъци. Тя съедини

петте цвета на дъгата във вълшебното си огнище и възстанови небесата." Така помни Дао.

Няма да забравим цветния прашец на Япония, която още не сме виждали: „Комио, повелителката на Нара, пее: „Ако те откъсна, ръката ми ще те оскверни, о цвете! Такова, каквото те виждам сега на гръдта на ливадата, такова те посвещавам на Будите на миналото, настоящето и бъдещето."

И още една страница от истинския Изток, посветена на Майката на Света: „Скриваща лицето си?! Изтъкала преждата на далечните светове! Посланица на неизреченото! Повелителка на неуловимото! Дарителка на неповторимото! По твоя заповед замлъква океанът и вихрите нанасят чертите на невидими знаци... Тя, закрила Лика си, ще застане сама на стража в сиянието на знаците. И никой няма да изкачи върха. Никой няма да види сиянието на дванайсетозначника на нейната мощ. Сама в мълчание е изтъкала знак от спиралите на светлината.

Тя е предводителка на отиващите на подвиг! Четирите ъгъла, знакът на утвърждаването, е даден от Нея като напътствие за решилите се...

Заповед безмълвна, всепроникваща, неотменна, неделима, неотхвърлима, ослепителна, щедра, неописуема, неповторяема, непогрешима, неизречена, безвременна, неотложна, запалваща, изявена в мълния!"

(1926)

Тимур-бай е нашият нов водач на кервана. Накъдето и да погледнеш - навсякъде някакви исторически имена. Всички са шахове, султани, бейове. Даже и най-незабележимият си прибавя титла - ахун. Той идва да претегли вещите ни. Устройството на кантара ни пренася в неолита. На напречния лост виси пръчка с някакви „магически" кръгчета и знаци. Масивно зелено парче нефрит на връвчица се придвижва в противовес на сандъка и „магът" с кръглата шапчица изрича цифра, очевидна само за него.

Положително сме намирали такива камъни с дупчици от неолита и ги наричахме тежести, но по-вярно е гири.

Предстои ни да отидем на изток и затова утре потегляме на запад. Спирките до Кашгар са: 1. Зава, 2. Пиалма, 3. Зангу (Чуда), 4. Гума-пазар, 5. Чолак, 6. Акин, 7. Каргалик, 8. Позгам, 9. Яркенд, 10. Кокрабат, 11. Кизил, 12. Янгихисар, 13. Яберчат, 14. Кашгар.

Нашите приятели калмиците вчера вече минаха покрай нас по краткия път към Аксу - Карашар. В мрачината на разсъмването край портите ни звъннаха басовите звънчета на техните камили. Карат килими от Хотан на Тоин ламата. Откараха и много ценни известия, които будисткото съзнание може да оцени.

В нашия керван отново има три течения: будистко, мюсюлманско и китайско. Китайското е по-слабо. Последното изобретение на Цай Хан-чен - знаме на експедицията с огромен надпис „Ло" (Рьорих), тоест „тревожен камбанен звън" - е издигнато на яркочервена дръжка. Цай Хан-чен отнесе визитните ни картички на властите и както следваше да се очаква, мошениците - даотаят и амбанът уверявали, че много са ни помогнали.

Дойдоха мафи за ламата и Цай Хан-чен. Ясно е, че тези екипажи не са изменили вида си от XV век и биха подхождали на всеки музей. Худай Берди-бай докара дастархан във вид на печен овен и пирожки. Той така си и остана нашият единствен приятел в Хотан. Впрочем китайският полковник вече разбра, че се е получило нещо лошо. Отново вързопи, отново рунтави шапки, отново яростният лай на Тумбал. Утре сутринта - на път. За последен път долетяха при нас хотанските птички и дойдоха овните. Тумбал е застанал неподвижно на грамада сандъчета, като черна статуя.

28 януари

От седем сутринта приготвяме кервана. Виждали сме ние работата на ладакците, отлична им е работата, бърза, енергична. По-лоша е работата на дардистанците и кашмирците. Добра е работата на непалците, но най-лоша от всичките е работата на хотанците. Трудно е да си представи човек такава леност и неприспособимост. От седем до 12 часа с мъка натовариха четиридесет коня. Ние се разходихме из Хотан и още веднъж се убедихме, че всичко, което носи признаците на стария Хотан, не е чак толкова лошо, има останки от резба, някакви украшения и пропорции. Но всичко ново се е превърнало в безсмислена купчина глина и жалки плетеници. На пазара се срещат нелоши лица, но отнесени и лишени от всякакво изражение.

Ясно е, че в места, подобни на Хотан, са пресушени всички живителни сокове от древността и промяна тук може да настъпи само чрез коренно потресение. Китайците си седят зад глинените стени на китайския град. При тях няма коопериране с населението. Те си остават случайни пришълци, угнетители, и не мислят да помогнат на страната с каквото и да било подобрение. Запрашил се е животът, запрашили са се мозъците. Нужна е искра от силна мълния.

В далечината се мярна силуетът на светлосивия Куен Лун. Болезнено тъжно е отдалечаването от този забележителен хребет. Болезнено е да съзнаваш, че Хималаите се отдалечават. Съзнанието за новите сближавания зове да се обърнем на Изток.

Отново стража от петима войници. Неизвестно е ние ли пазим тях, или те нас. Каракаш-Даря е замръзнала и конете разбиват тънкия лед. Утрото е студено, но по обед слънцето вече пече. По клонките има пъпки. Край пътя са накацали сивички качулати чучулиги.

Минахме край девет пътни кули. Отново сме в Зава. Цай Хан-чен казва, усмихвайки се с беззъба уста: „Даотаят на Хотан мисли, че отново ще се върнем в Хотан. Такъв глупав офицер."

Но сега всякакви съображения за глупави чиновници са далеч от нас. Нали отново сме в пустинята. Отново лилави вечерни пясъци. Отново огньове. Керванът с вещите много закъсня и ние седим разтоварени, сякаш и не ги е имало тези вещи, които така усложняват целия живот. На пясъка - пъстри кечета. Веселите езици на пламъка красиво и дръзко се носят към безкрайно дългите вечерни облаци. Вечерта в Зава се оказа, че прикрепените към нас бек и офицер са се напушили хубаво с опиум. Юрий помоли Цай Хан-чен да ги смъмри. Той каза: „Разбира се, това е много глупаво, но в Калкута е поставена статуя на покровителя на опиума на кон." И светлината на луната, и тишината на нощта отново се изпълниха с човешка отрова...

29 януари

На разсъмване трябваше сами да вдигнем целия керван. Тимур-бай замина нанякъде и се оказа лентяй. Крещях по палатките на тибетски: „Лонг, лонг, лонг" - както викат тибетците рано сутрин, вдигайки народа. На хълма излезе човек с огромен рог и започна протяжно да тръби на всички страни. Оказа се, че мелничарят известява на селяните, че е готов да мели зърното им. Отново пустиня. Отново мазар с гълъби. Но сега навсякъде белее тънкият сняг. Сребристите тонове са станали по-строги. Снежните планини отляво са по-въздушни и по-разнообразни, но пясъците са по прежному измерителни. Рядко сме се изморявали така. В сумрака - вест от пустинята от гърба на неизвестна камила: „В Пиалма водата е пресъхнала." Но все някак си ще се оправим.

В осем часа, в тъмнината, при мътна луна влязохме в Пиалма. Тук ни чакаше шведският мисионер Нистром (на китайски - Лисети). Съдейки по разказите, той е имал с китайските власти много случаи, подобни на нашия. Същата лицемерна неустойчивост и нагла променливост на решенията.

30 януари

Падна мъгла. Наоколо е бяло-сивосинкава мъгла и кръгла чиния - плоскостта на пясъците. Понякога пясъците приемат скулптурен характер или се приближават към перлена раковина. Но както и да е, днес вървим по равна чиния с редки, ниски бархани и стърчащи тънички храстчета. Полузасипан скелет на магаре. Стърчат полуразрушени кули - потаи. Всяка от тях се прави на разстояние от 10 ли. От едната до другата може да се премине с лекота за 40 минути. Вълните на пясъка се сливат с равната линия на хоризонта. Какво ли може да наруши еднообразието на тази чиния?

В Хотанската пустиня се е пуснал слух за нашия пътешественик Козлов. Говори се, че когато Козлов бил в Карашар, там живеел „страшен дракон". Но храбрият руски богатир победил опасния дракон, заклел го и запечатал в стъкленица. Така бил спасен целият край. Приказват за засипани градове и показват с ръка към Такламакан. Някакво почитание и суеверен страх звучат при произнасянето на името на великата пустиня. Натам се точат две нишки на кервани... Идват от Пиалма за гориво. И нищо повече. И никакви звуци. И цветове няма вече. И бисерният прах се издига, виейки се като светлосин балдахин. Като древни катафалки отмерено вървят мафите и широко махат с пурпурните си колела. Ярко гори червеното наметало на китайския офицер. Заради вятъра той е надянал измерителна жълта качулка с предълга червена наметка! Откъде е това изобретение? В него са скрити цели хилядолетия.

Вляво се отдалечава нишка на керван. Къде отива тя? Нали това е посоката направо за Тибет, към Чантанг. Наистина, те отиват към тибетските езера за сол. И още една паметна среща. Мярна се в далечината силует на мъничко човече. Бодро крачи. Но крачката не е сартска, а и китаецът не ходи сам из пустинята. Шапка с наушнИци. Сив ямурлук. Да, това е ладакец. Такъв ще тръгне накъдето и да е сам из пустинята. Изравнихме се. Той се усмихна и сякаш всичките му зъби светнаха. Протегна ръка и ни приветства: „Джули, джули." Потеглил бил към нас. Намериха се общи познати. Говорим си кой накъде е заминал. Кой в Чантанг, кой минал през Кокеяр, кой е мръзнал на Санджу. И какво е това, което така ни сближава с ладакците? В какво се състои този общ език? Откъде е общата бодра крачка? Откъде смелостта да ходиш сам? Искаше ни се да задържим този минаващ край нас приятел.

31 януари

След вятъра и мъглата сияе ярко утро. Ще вървим до Чуд. Хората молят да прекъснем похода до Гума за два дена. Така и ще направим. Китайският отдел на кервана пръв се разпадна. На четвъртия ден Цай Хан-чен вече прилича на мъртвец. Тан Ке-чан изнемогна и даже закъса на пътя. Сун си загуби ръкавиците и изпадна в истерия. Конят на китайския войник падна. С една дума, още веднъж ни беше показано, че китайците са съвсем непригодни за поход. Цай Хан-чен отлично лепи пеперуди. Тан Ке-чан угрижено се върти около постелята си, защото порядъчната китайска постеля трябва да прилича на планина. Сун бойко налита на сартите. Войниците и офицерът с качулката приличат на всичко друго, но не и на воини. И тези винтовки с плътно затъкнати дула и завързани спусъци - ами те са се превърнали от действащ апарат в символ. Разбира се, тук няма разбойници, но цялата тази войска ще се разбяга при вида на първата организирана колона.

Отново се натъкваме на бяло-сини петна сняг. От северната страна на всеки бархан се е притаило такова светло, благоуханно петно. Действително снегът дава почва на някакво благоухание. Трудно е да се повярва, че днес е последният ден на януари - това е пролет. Тюрките работиха днес по-добре, затова получиха овен. Бедните, те ценят всяка проява на внимание. Видно е, че стопанинът на кервана ги експлоатира. Какво ли е това „стълба на октоподите"? Хегенът отново се сърди на китайците.

Приятно е да стигнеш до стоянката преди тъмнината. В Тибет вървят от четири сутринта до един. Да, да, действително е пролет. Рисувах.

1 февруари

Гума-пазар. Вървяхме през някакви фантастични пясъчни образувания. Понякога ни се струваше, че са останки от ступи или кули.

Тук има повече сняг. Белите склонове създават впечатление за брегове, а между тях е същинско море. Толкова убедително е впечатлението за море, че се налага да си спомним, че в пустинята няма такива водни повърхности.

Отново е „приготвена" за нас прашна градина, отново бекове и войници. Още не бяхме успели да опънем палатките, когато пристигна амбанът. Впечатлението е подобро, отколкото в Хотан. Амбанът знае за нашите хотански несгоди. Възмущава се от хотанските власти. Удивлява ' се как може на художник да се забранява да работи и потвърждава, че пътят към Дунхуан през пустинята е много труден и за тай-тай би било невъзможно да пътува по такъв път два месеца („тай-тай" значи „госпожа"). Разговорът преминава на детски теми: в Гума през лятото е много горещо, по-горещо, отколкото в Гансу. В Урумчи сега е много студено и не може като тук да се седи на двора. В Гума няма добри коне, но затова пък в Кашгар има качествени коне, а най-добрите раванлии са в Карашар. Всичко това и без друго го знаем. С амбана е неговият син на 9 години. После настаняват бащата и сина в пъстра каручка на две колела - мафа, и всички заминават. А на Юрий пак му се налага да седне на коня и да върне визитата. До портите тълпа. Над глинените стени стърчат редици от глави с рунтави шапки. Войниците шумно пляскат неканените зрители. Утре ще спрем в Селяк вместо в Чолак. В Чолак е пресъхнала всичката вода.

Вечерта завърши с китайски танци. Пристигна процесия с книжни фенери. Пред портите на градината се събра тесен кръг и започна танц. Първо старец, млада булка и камила. Младата жена бяга от старика, той я лови, а камилата много атрактивно размахва косматата си шия.

После танцът на кораба, съпровождан с песни. В червена книжна ладия се люлее „красавица" и гребец, същински Харон, гребе на носа на ладията. После дракон и ездачи на книжни коне. Пеят: „Както на небето се раждат звездите, така от земята излизат водите."

Простодушно, но нямаше нищо грубо и мерзко. Възрастните гласове се смесваха със звънките млади гласчета. Цялата сянка на нощта беше изпълнена с движенията на простата и негруба тълпа.

2 февруари

Зимна бяла пустиня. Потоците замръзнаха. Веднага след Гума-пазар - плоска равнина. На хоризонта - ниски снежни хълмове. Заради водата трябва да спрем в Селяк в един през деня. Такъв кратък преход още не бяхме имали. Селяк е обикновен глинен кервансарай с няколко хилави дървета сред смълчаната пустиня. Сиво небе. Източен вятър. Някакви камили, половин дузина кучета и наплашените деца на стопанина. Нищо повече. И тук ни догонва странно сведение от Хотан. Керкем-бай, този Молдаван, така поразително приличащ на европеец, се представяше за персийски поданик, но се оказа избягалият директор на Отоманската банка и католик. Ето ти вече наистина безобразно натрупване и стана по-ясно защо той три седмици задържаше нашите телеграми. В неговата работилница правят имитации на килими по изданията на Британския музей. С каква фирма е свързан той в Лондон или Париж и в какви антикварни магазини се срещат имитациите му?

На пазара в Гума жените отметнаха покривалата от лицата си, за да ни разгледат по-добре. Отметнатото покривало се нагъва като кокошник. Навярно формата на някои кокошници се е получила от отметнатото покривало. Бекът на Гума е съвършен Садко и не се нуждае от грим. За всички опери на Римски-Корсаков тук има готови персонажи.

По пътя войниците обясняват на нашия Цай Хан-чен истината защо са толкова лоши конете им. „Защото началството взема от правителството 25-30 сара, а самите те плащат 15 или 10." Всички приказват за убийството на титая на Кашгар от хотанския даотай. Кой знае защо убиецът побързал да довърши арестувания без съд от генералгубернатора. Навсякъде някакви користни причини.