Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Таши Лама отишъл в Монголия през Сиким, Калкута и по пътищата на Китай. Никога не се е случвало нещо подобно. Тайна. Всъщност може би през Сиким е преминал само предният отряд, а самият лама се е отправил към Монголия.

В свещеното утро на планините заблестяха върволици огньове: друга тайна!

Сега се надига вълна на внимание към Тибет. Отвъд стената на планините стават събития. Но тибетската тайна е велика. Сведенията са противоречиви. Къде изчезна Таши Лама? Какви са тези военни действия по границата на Китай?

Какво става на монголската граница? Година на събития!

Наричаха Сиким страна на мълниите! Разбира се, тук има и мълнии, но не е ли по-просто да я назовем „Страна на небесните стъпала"? По-добро преддверие към тайните на бъдещето трудно може да се измисли. Това е неизследвана и трудно достъпна страна на скали и цветя, в която малцина са проникнали.

Като в приказка, като на блюдце за сребърни ябълки се откриват хълмовете и стъпалата на Хималаите. Сто са манастирите на Сиким: навярно има много повече. Всеки от тях е увенчал връх на хълм. Мъничък храм в Чаконг. Голям субурган и манастир в Ринченпонг. На следващата планина белее Пемаяндзе, още по-високо - Санга Челинг. Ташидинг почти не се вижда. От другата страна на долината е Далинг и срещу него Роблинг, а още по-близо - Намдзе. На четиридесет мили се виждат манастири. Да не забравяме, че тук се вижда невероятно надалече.

И отново пред нас е стената на Тибет. Хребетът вече не е като гърба, на огромен гущер, защото белоснежен пояс се е разгърнал по върховете на стената - поясът на земята. Да поставим стрела на север - там трябва да бъдат основите на планината Меру.

Талмудът казва, че гълъбът донесъл първото маслинено клонче на Ной от планината Мория. И планината Мория, и планината Меру са в Азия. Тук е началото на всичко. Тук е началото на всички пътници, на всички търсачи. Тук е въздигнато първото изображение на Благословения Майтрея - Месията - Мунтазар.

Три пъти мощно М! Тук над всички спорове ученията са вдигнали маслиненото клонче на Новия свят. Тук е основана Световната Община.

Приближи се сам, пипна, допря се до нашата шатра. Кой е този човек с дълга черна плитка, с тюркоазена обица на ухото, в бял кафтан? Местният иконописец-лама Пема Дондуб.

Ние попитахме: „Можеш ли да ни нарисуваш Благословения Майтрея така съвършено, какъвто е в Ташилунпо?" Захвана се и ето го - седи на килимче в ъгълчето на бялата галерия и с много цветове изписва пълен със символи Лик. Приготвя тъканта за рисуване, покрива я с левкас (лепило от брашно) и я заглажда с раковина. Също като руските иконописци. По същия начин разтьрква боите, подгрява ги на жарта, по същия начин втъква запасната четка в черните си гъсти коси. И жена му, тибетка, му помага да приготвя боите.

И така в ъгъла на бялата галерия разцъфтява сложен образ. Всички символи подкрепят Благословения. И страшният, птицеподобен Гаруда, и мъдрите Наги, и Ганеша слонът на щастието, и Чинтамани - Конят, носещ на гърба си вълшебния камък - съкровището на Света. Целият свещен хоровод от избрани образи. А върху лика и благите ръце се полага чисто злато.

И също като нашите иконописци, пее ламата-иконописец псалми по време на работа. Псалмите зазвучаха посилно - значи пристъпил е към самия Лик.

И още по-дивно, възможно само в тази страна. В дълбокия сумрак, когато растящата Луна влиза в правата си, из къщата се разнасят сребърни звуци от ръчно изработена флейта. В тъмнината художникът лама, седнал на килимчето, излива пленителни трели пред Лика на Майтрея - Месията - Мунтазар.

Струните на Земята!

III ПИР ПАНДЖАЛ

(1925)

Тук са и пясъчните пустини по пътя към Пешавар; и сините върхове на Сонамарга; и белите склонове на Соджила. И в полета на орлите е същият неуморим дух; и в бързите коне е същото непреклонно движение. Светът на кашмирските рози и шалове не прилича на забравения и скрит свят на кашмирските остриета.

„Пролетно тайнство"! Когато го съчинявахме със Стравински, не сме мислили, че Кашмир ще ни посрещне с тази постановка. В Гари спряхме да нощуваме и когато яркото пролетно небе се обсипа със звезди и планините засиняха, забелязахме върволици огньове по планините. Огньовете се движеха, разминаваха и кръжаха в странен хоровод. И по всички склонове се запалиха тези огнени процесии. И в селото долу закръжиха тъмни силуети, размахвайки насмолени факли на дълги пръти. Огнените кръгове възвещаваха свещената пролет. Този празник е на девети март.

„Бюл-бюл" - славей пее на ябълката. Кукувица отброява дълъг живот. На полянката са разстлани бели платна и кипи самовар. Червени и жълти ябълки и козуначени питки се предлагат на седящите на пролетната трева. Очичките на теменужките и бяло-жълтите нарциси тъкат пъстър килим. А вечер ята диви патици и гъски изпълват плитчините на езерата. А на пролетните полянки излизат малки мечета. И никой не се бои от тях, освен ако това е майчица с децата си...

Полегати са речните брегове. Върволица от бурлаци тегли покрити лодки... По пътя се точат волове и скърцат колела. Тристагодишни чинари и високи тополи пазят пътя. Ведро проблясват зъбите на срещнатите пътници в усмивка за поздрав.

На сеновала лежи селска шейна - като московските. На двора скърца геранилото на кладенеца. Сламеният покрив е прераснал със зелен мъх. Привели са се крайпътните върби. Ромонят приветствията на децата. Къде е това? В Шуя или в Коломна? Това е в Шринагар, града на Слънцето.

Тумбести бели колонки; ситно изписаните орнаменти; стръмните каменни стълбици; позлатеният покрив на храма; скърцащите изрисувани капаци на прозорците; ръждясалите ключалки; ниски вратички „с поклон"; резбовани балюстради, изкривените плочки на каменните подове; миризмата на стар лак; малките стъкълца на прозорците. Къде сме? В Ростовския кремъл? В суздалските манастири? В ярославските храмове? И ята от безброй гарги. И голи клончета зад прозореца. Това е главният дворец на махараджата на Кашмир. Интересно е всичко старинно, което се е съхранило. Всички нови имитации са ужасни.

По пътищата има много мотори на Форд. В столовата на хотела се виждат много лица на американци. В бижутерското магазинче висят редом две картини: едната - изглед от Делхи, другата - от московския Кремъл. Сред кристали, по които се предсказва съдбата, сред кашмирските сапфири и тибетския тюркоаз зеленеят китайски нефрити и като цветни градини са се разпрострели полите на бродираните кафтани. Колко ценни са шаловете, залели стаите на музея със ситна иранска дантела, и закриляната от съдбата Гандхара свързва в едно разединените клони на Изтока и Запада!

В архитектурата на храмовете и джамиите, в ъгловите резбовани дракони, в шатровидната четирикатна кула виждаме изненадващи съчетания от дървените стари църкви на Норвегия и китайските пагоди. От един и същ кладенец са почерпени романската Химера, зверовете в орнаментите на Алтай и зверчетата в Китайски Туркестан и Китай. Еднаквият смисъл на украсите е пренесен надалеч по сибирските пътища.

Твърдо се издига крепостта на Акбар. Но когато се изкачите по всичките извивки и стъпала, се вижда, че старите тухли и глинената замазка се държат едва-едва. Сводовете са готови да се срутят.

Нишад - градината на Акбар - .се разпростира от езерото до възвишенията. Възвишено място. Постройките са скромни, с любимите кулички по ъглите. Характерните простота и изящество.

Шалимар - градината на Джахангир - в унисон с ха/рактера на своя стопанин съществува „сама за себе си". По-малка на външен вид, с повече разкош. Този разкош, който е довел до нищета потомците на моголите. Последният могол в Делхи тайно е продавал мебели от двореца и е разрушил ценните облицовки от стените на Шах-Джахан и Аурангзеб. Такъв е краят на великата династия.

Тъкачът от Кашмир съпровожда всяка шарка с особен напев. Великата хармония на труда изисква съответно търсене на ритъма.

Нито в една песен не се казва защо планината „Тронът на Соломон" носи това име. Знае се, това място е много древно. Още Джанака, синът на Ашока, построил там един от първите будистки храмове. След седем века храмът бил преустроен и посветен на Махадева... Но откъде е името на Соломон? Името на Соломон планината получила от легендата, че Соломон, желаейки да се скрие от суетата на царския живот и дворцовите задължения, се пренасял с летящо килимче на тази планина заедно с любимата си жена. Отново се споменава за „летателния апарат" на Соломон. Такава планина има и в Туркестан, и в Персия.

Не само планината „Тронът на Соломон" пренася съзнанието в библейските сфери. В долината Синда кой знае защо много се почита пророк Илия. Много разпространени са легендите за това, как, седейки в пещерата си, пророкът спасява рибари и пътници. В различни образи, ту благи, ту страшни, пророкът се явява да защити делото на справедливостта и благочестието. Мюсюлмани и индуси, разединени по много причини, еднакво почитат пророк Илия.

Лилавите перуники винаги ще ни напомнят за мюсюлманските гробища. Те са залети с тези цветя. Настана радост: разтвори се люлякът, закимаха момините сълзи, белна се песекинята.

След „миниатюрния рисунък" на съвременен Кашмир си отдъхвате при развалините на Мартанд и Авантипур. И тук през IX и Х век е настъпил разцвет. Тук фантастиката на азиатската люлка на романеска тържествено се е сляла с радостния култ към Вишну. Чувствате, че и тук, на фона на сапфирените предпланини на Хималаите, са се издигали величествени съоръжения. Те са разкрити само частично. Полегатите наносни могили скриват цели дворци и градове. Картината на мощта на Азия още не е проявена напълно. Само искри от нея могат да бъдат забелязани на случайни листчета. Любящите ръце ще съберат чашата на прекрасното съзнание.

„Слава на теб, Хакаура, Хор наш, Бог на битието ни, защитник на страната, обуздаващ пустинята със змията на своя жезъл, изстрелващ стрела без лък, както умее богинята Сихмет. Езикът на царя обръща в бягство азиатците." Това казва химнът в чест на Сенусерт III. Две изречения имат особено значение. „Пускащ стрела без лък" - въздействащ на разстояние. „Обуздаващ пустинята със змията на своя жезъл" - напомня за най-древния култ на Азия - към жената и змията. Змиеобразните капители на колоните в Азия и тези при майте напомнят за същия култ - към мъдрата съпруга. За това свидетелства и старо блюдо, намерено в Кашмир: по средата седи царят на змиите с вълшебно цвете в ръка. Царят има два чифта ръце - черни и светли, тъй като мъдростта разполага с пълно въоръжение. Пред царя стои жена с покривало на главата, на нея царят връчва мъдростта. Цялата група се намира на фона на множество змии, изправени и съединили глави. Около централното изображение има редица отделни фигури на владетели, носещи на шията си изображението на змия.

Този знак на мъдростта заставя всички джинове - и в човешки, и в животински облик - да служат и помагат на владетелите на древния знак. През дълга тръба джиновете предават вести надалеч. Джиновете донасят цветята за украса на живота. Джинове във вид на животни се пренасят по въздуха. Джиновете донасят ковчежета със скъпоценности. Джиновете присъстват като стражи. Така те пазят древния знак на мъдростта.

„Гулиджан-Марда", „Ило-Аладин-Шабаша", „Илайла Сулейман" - провикват се гребците. Веслата със сърцевидни лопатки режат жълтата вода.

Старите мостове трябва скоро да рухнат. Кой е сложил началото на кашмирските канали? Кой е посадил край пътя плътния стобор от тополи? Дали е направил това някой от пришълците от Средна Азия, където зимата налага да се обозначават пътищата и пясъците изискват канали за напояване? И откъде са тези шикара - леки лодки, подобни на гондоли?

По равния бряг се придвижвали, теглени от въже. И жълтите разливи напомнят Волга или Мисисипи. Река Джелам е нервът на Кашмир.

Най-голямото езеро Вулар е най-красивото и найстрашното. Две нощи лодката бе в опасност при глинестите плитчини. Още бихме останали, още бихме поработили, но „ковчегът" можеше да се разцепи. Около това езеро всичко е привлекателно. Целият сияещ в снегове Пир Панджал - на запад. Гъстите гори на север и изток. Далнината на Шринагар - на юг. Преди залез над Пир Панджал се издига изумителната Валхала, а сутрин - кристално-сините планини на изток. По крайбрежните плитчини има стада и всеки кон се вижда ясно отдалеч, защото въздухът е невероятно прозрачен. В източната плитчина се вижда островче. Там има развалини на храм и понякога присядат медитиращи садху и факири. Светът на религията е по-малко забележим в Кашмир.

Детайлите от разрушения храм на островчето могат да бъдат пренесени във всяка катедрала в романски стил. Много са вървели готите и навсякъде са посели своя стил. Украшенията на женските шапчици напомнят готски фибули. Само че в медната рамка са поставени червени стъкълца вместо червен емайл.

Около лодката се носят лястовички. По борда важно крачат удоди. Над полята звъни чучулига. Всред селото е гробището - могила, осеяна с камъни, като нашия северен „жалник". На могилата има кула с шатровиден зелен покрив. Старинни, кокалести чинари пазят покоя. Около селата има остатъци от храмове и „градища" - пясъчни могили със затрупани старини. Гребците надвечер пеят протяжни „бурлашки" песни и гърлено лаят кучета. От далечния север до юг животът е устроен по един и същи начин. Удивително!

На североизток от езерото Вулар планините се събират. В този проход има някаква зовяща убедителност. Още селището Бандипур има вече някакъв специфичен характер. Когато се приближавате към пощенското отделение, разбирате значимостта на мястото. Тук нагоре в планината се издига пътят към Гилгит. Стигате до първата стръмнина и следвате завоите на изкачващия се път. На върха на превала е първата нощувка. После пътят върви по самия гребен, където още белее ивицата на снега, а после се снишава в ново преддверие.

Гилгит и Читрал се пазят много строго. Ако е* особено трудно да се отиде в Ладак, то Гилгит и Читрал винаги са под специална забрана. Съпровождат ни лилави и пурпурни скали, синевата на снежните върхове. Всеки конник с чалма привлича вниманието: не е ли от север? Всяка върволица товарни кончета притегля погледа след себе си. Значително място!

Сандък, караул, самовар, чай, чепрак, кавардак, калпак и много други думи звучат странно и отчетливо в кашмирската реч. И плетените лапти (цървули) напомнят за други, северни пътища.

Лодкарят ни приготвя кашмирски обяд. Идват шестима готвачи. Масата е покрита със сини перуники. От сутринта освен чай нищо не са ни давали. Собра и брат му Рамзана, и пресметливият Ибрахим, и някакви неизвестни братя и чичовци, и може би самият стогодишен дядо, седящ с лула в кухненската лодка - всички са заети с някакво тайнство. Накрая, в седем часа вечерта, се появи тайнственият обяд. Поред ни бяха поднесени 27 блюда. И всяко трябваше да бъде изпробвано. Изброяваме всички изфинени произведения на шестимата готвачи: бадемова супа, пилаф, мехти, табак маз, кебап, руган яш, дупиаз, батха курма, абгош, алюбукар курма, чана курма, марзеванган курма, субзе курма, намки кебап актаби, куфта, куфта тикеа, дампокта, кокарпуту, канди руган иош, мета плов, тула шум, риваш, мета зунт, мета тул, дизи алю, пирини, тула халва. Така се наричаше този апотеоз от овнешко и подправки. И как можехме да кажем, че именно изискаността на обеда ни е толкова чужда!

Кашмирско пеене. Седмина с бели чалми, Единият риж - с дълга ситара. Трима са със саази. В дълбочина седи майстор на две табли (тесни барабани). В ъглите са двамата певци, в средата певица със син шал, със сребърни гривни и обеци. Пеят персийски, арабски, урду и кашмирски песни. Както в асирийските релефи, певицата вдига показалец или лявата си длан, или събира ръцете си на челото. Понякога тя скача и „патешката" меко пробягва в кръг. Персийската песен „Сурам" е песен за разлъка и вечни спомени. „Шахназ" - арабска песен: „И най-богатият не ще вземе със себе си имота след смъртта". „Когато Христос се възнасял - прославяли Го всички слуги." Ето и песен на урду: „Двама приятели на всякакво разстояние мислят взаимно. Светът е нищо и всеки трябва да си отиде от него." „Кошюр" - кашмирска песен: „Ти вървиш по пътя, но невидим си Ти за мен. Даде ми виното на живота и си отиде от мен. Всичко зависи от Бога." „Ако съм видял един човек или жена - вече съм видял целия свят." „Камач" кашмирска песен: „Възхвалявай Христос с всякакви слова. Той беше по-добър от слънцето и луната."

Така на червения килим осем мюсюлмани неочаквано, без да ги молим, до полунощ славословят Христа и мирозданието. Ведно с тях всички лодкари помръдват с белите чалми и се поклащат, припявайки. И саазите ечат като шепота на гората. И нашият конфуцианец китаец твърди по тибетски: „Як поду", тоест - „добре". А после грамофонът повтаря „Песента на Лел" от Римски-Корсаков, изпята от Шаляпин, и чалмите на кашмирците кимат с разбиране. Едно е съзнанието! Завършваме с песента за Акбар. И цялата половина на нощта преминава без отрицателни емоции. Всичко е взаимно почувствано и прието с добра усмивка.

Може ли да се превърне тази нощ на разбирането в пошлост на безобразието? Вероятно може. Виждали сме срамни писма, изпращани от чужденци на туземци. Срамни пазарлъци на плътта. Може ли да се замени усмивката с гримасата на звяра? Разбира се, не е трудно, Може да се извика целият ужас на безобразието. Може да се разруши всеобщото благо. Може да се тръгне с изгарящото клеймо на пошлостта. Може да се потъне в мрака на невежеството и предразсъдъка.

Както в Сиким, така и в Кашмир ни поразява духовната чувствителност. Не сте успели и да помислите, а събеседникът вече ви прави съответен жест. Колко добри мисли могат да се сеят с тези струни на отзивчивостта!

И отново ритмично се провикват гребците: „Ампошпампош", „Дазгир-Кашмир", „Шахан-шах - падишах". А тези викове значат: „Страна на розите", „Храм", „Цар на царете", „Лотос", „Човек", „Всичко хубаво"...

Живеем на възвишенията на Пир Панджал. Бурите са непрестанни, ослепителни, траят по три денонощия. Град като гълъбово яйце. Звезди като свещи! Земетресения - всяка седмица.

В Сибир има такива градища по стръмните могили, опасани от гърмящи потоци. Кедрови и елхови горички сурово пазят тези обиталища, а отгоре проблясват белите шапки на планините. Кълвачи, гургулици, авлиги, мускусни овни и планински кози. Така си живеем в жълтата, небоядисана, пръстена къщичка. Ако грее слънце - всичко е напоено с аромат на хвойна, но когато има буря... Три денонощия свирепо гърмеше и ни заслепяваше през нощта. Пръстенът на мълниите! И се носеха проливни дъждове, и градушката веднага покриваше с бяло зелените хълмове. Страшно!

Разрешението за Малък Тибет е получено след три седмици. Хиляди рупии бяха похарчени за пътувания и телеграми. А... този даже не отговаря на писмата.

Серията „Знамената на Изтока" е завършена. 1 . „Буда Победителят" пред извора на живота. 2. „Мойсей Водачът" - на върха, обкръжен от сиянието на небето. 3. „Сергии Строителят" - работи самосилно. 4. „Стражите на Хималаите" в ледниците. 5. „Конфуций Справедливият" - пътник в изгнание. 6. „Йено Гуйо Дя" - приятелят на пътниците (Япония). 7. „Миларепа Чуващият" - познал гласа на Девите по изгрев. 8. „Дордже Дръзналият" да застане лице в лице със самия Махакала. 9. „Сараха - Благата стрела", който не забавя добрите вести. 10. „Мохамед на планината Хира (вестта на архангел Гавриил)", предание. 1. „Нагарджуна Победителят на змея" вижда знамение на езерото на владетеля на Нагите. 12. „Ойрот - вестителят на Белия Бурхан", поверие от Алтай. И тези, които вече са в музея: 13. „Майката на Света". 14. „Знаците на Христос". 15. „Лаодзъ". 16. „Дзонкапа". 17. „Падма Самбхава". 18. „Чаша". 19. „Змии Древният".

В Монголия има много древен обичай. В случай на народно бедствие или нужда ламите се изкачвали на най-високата планина и със заклинания разхвърляли книжни коне. Конят като символ на Буда, силата и щастието. И въртейки се, плавно се носели тези коне на валкириите, тези Световитови коне, даващи помощ на незнайните хора в беда. На Двина седял св. Прокопий и благославял неизвестните плаващи, а по хребетите на Азия ламите пращали коне на незнайните бедстващи. И в тази неизвестност се таи същата тази грижа за общото благо. Такива обичаи на ламите са ценни. Това не е „седене под дървото", не е молба в пространството и не са алегоричните движения на ритуала, а „заповед" за помощ на незнайните бедстващи, планински глас, изискващ да се умиротворят бедите людски.

И още два трогателни лика не трябва да бъдат забравени. Основателят на така нареченото манихейство, Мани, разпънат на портите на града през III век заради синтеза на ученията и за идеята на Общината. Другият - Гуру Камбала, отдал главата си като символ на преданост и служене на идеята. И Камбала, и конете всъщност също влизат в „Знамената на Изтока".

Манихейството е живяло дълго. В самата Италия манихейците, преследвани, живели до XIV век. Може би Беноцо Гоцоли е възприел от тях съдържанието на пизанската фреска за чешрите срещи на принц Сидхарта-Буда, озарили съзнанието му. Вместо индийския владетел се движи кавалкада от италиански сеньори. И в някои източни трактовки, точно някъде в дълбочината на разбирането, ни се привижда характерната фантастика на Гоцоли, с неговите пищно изписани скали и хвойнови дървета, с неговите позлатени покривала и накрайници на ярките знамена. Обработените леопардови кожи на Изтока са проснати зад седлото и чалмата охотно обвива шлема, като на символите на кръстоносците. Какво е това? Отзвуци от кръстоносните походи, за които е мечтал даже Хери мет де Блее? Или още по-древни правила от синтеза на вярванията на Мани са пронизали и свързали съзнанието на Изтока и Запада? Колко необясними явления! Колко оклеветени имена! Колко истинни, просветени търсения, захвърлени в една купчина с боклука! Основното в бъдещите проучвания трябва да се изразява в справедливостта без предразсъдъци.

И още една подробност, свързваща Изтока и Запада. Помните ли Турфанската Майка на Света с младенеца? Може би несторианите или манихейците са оставили този лик в средата на Азия. Или, по-вярно, този лик е останал претворен от още по-древни времена.

Кали или Гуанин - кой знае на колко века са? Зад тях се крият жена и змеица. Древността на този символ е вече неизчислима. Не към библейските страници, не към символите на кабалата ни води този лик. Несъществуващи вече материци са създали красотата на Майката на Света - тази светоносна материя. Само невежеството приказва за непознаване на древността.

Питате как минаваме без театри? При нас театърът е всекидневие, само че не на сцени, а в живота. Ту китайският театър с легенди за небивали народи. Ту зловещият балет на кашмирските търговци - шейтани. Ту заплашителният монолог на полицейския. Ту драмата на разбивана от вълните лодка. Ту процесиите от коне. Ту тихите вечерни песни. Ту фурията на градушката и земетресението. И не трябва да се окачват вехти декори, не трябва да се гримират лицата, когато целият свят участва в мистерията на еволюцията. Когато обновените понятия влизат в живота настоятелно, в новостите на вселенската красота.

В Монголия походът се обявява с изпращане на стрела от княза-нойон. Стрелата, долетяла при фьодор Тирон, идвала от Изток.

Юрий пътува на кон от Яркенд. Аз и китаецът сме на коне от Хотан. Моят има звезда; яркендският кон има китайско клеймо, кръст в квадрат - знакът на полето - Тиан.