Алтай – Хималаите Николай Рьорих

В борбите и изявите на истината на колесницата на времето се възправят основоположниците на закона за общото благо: неуморният водач Мойсей; суровият Амос; Лъвът-Победител Буда; справедливостта на живота Конфуций; огненият поет на Слънцето Заратустра; преобразеният, отразен със „сенките" Платон; великият в жертвата на безсмъртието - Благият Иса; тълкувателят на мъдростта, самотният Ориген; великият общинник и подвижник Сергии. Всичките вървели неуморно; всичките преследвани от съвременниците си; всичките знаещи, че учението за общото благо ще дойде непременно; всичките знаещи, че всяка жертва за общото благо е само приближаване по пътищата.

В планините говорят за тези учения и ги съблюдават просто. И в пустините, и в степите, в обикновеното си делнично всекидневие хората пеят за вечността и за същото общо благо. Жителите на Тибет, Монголия, бурятите - всички помнят за общото благо.

Как мислят народите на Азия? Алтайците помнят Белия Бурхан. Даже пострадаха преди двадесет години, защото го очакваха. Те се обръщат към Белия Бурхан - на върха на Харем: ^

Вие, истинските зад белите облаци,

Зад сините небеса -

Три Курбустана!

Ти, носещ четири плитки -

Бели Бурхан!

Ти, Дух на Алтаи-

Бели Бурхан!

Ти, поселил в себе си,

В злато и сребро,

Народ, Бели Алтай!

Ти, който светиш денем -

Слънце-Бурхан!

Ти, който светиш нощем -

Месец-Бурхан!

Да се запише зова ми

в книгата Садур!

Белият Бурхан изисква да се изгорят идолите и обещава плодородие на общите земи и пасища. И ето общото благо ще стигне и до алтайските станове. Така претворяват; отдавнашното предание за идването на Буда на Алтай.

Как си го представят народите на Азия? Бурятите пеят:

Ще кажеш: слънце, спри!

Какво означава неговият залез?

Ще кажеш: век, постой!

Какво значи, че той старее?

Ще кажеш: спри, луна?

Какво означава нейният залез?

Ще кажеш: век, постой!

Какво означава, че той старее?

Ще кажеш: сняг, остани!

Какво ли значи неговото топене?

Ще кажеш: старци, останете!

Какво ли значи тяхното заминаване?

Ще кажеш: облак, спри!

Какво ли значи, че той се скрива?

Ще кажеш: старци, спрете!

Какво ли значи тяхното отиване?

Монголците пеят:

Този, който няма вещи,

които да е събирал користолюбиво,

Няма вещи,

с които няма сили да се раздели, Който здраво мисли Постига трайно и прекрасно наслаждение.

Да, Азия мисли непоколебимо. И под чалмата, и под феса, и под тюбетейката - находчив ум и широко прилагано умение.

Древните китайци са съхранили прекрасен химн на Майката на Слънцето, наричайки я Повелителка на Изтока.

Планините, 1925.

ЛАМАЮРА - ЛЕ - ХЕМИ

(1925)

В древните китайски наблюдателни кули били намирани сред ръкописите речници и биографии на'Знаменити жени. По далечните граници е имало такива стремежи.

Мухи, комари, бълхи! Всякакви дарове на Кашмир. Заминаването ни не мина без кръв. В Тангмарг банда негодници нападна кервана и започна да бие хората ни с железни пръти; раниха седмина. Наложи се да въведем ред с револвери и пушки. За излизането от Кашмир може и да се плаща. Платихме и излязохме. В Гунда конярите нахраниха конете с отровна трева; конете започнаха да треперят и легнаха. Цяла нощ се грижихме за тях. Особено пострадаха моят Мастан и Сабза на Юрий. Воловарите запалиха огньове около сандъка с патрони. В палатката под постелята на Юрий пропълзя дива котка. Много мухи, комари, бълхи, а и „шейтани" има в Кашмир.

Дойде Сатар-хан (керванджията), доведе петима дрипльовци: „Това е специална стража от селото. Наблизо обикалят африди (от Афганистан). Могат да ви ограбят." Дрипльовците спаха до палатките. Никой не дойде да краде.

Древните готи не са ли сравнявали Тирол с Кашмир? Или с Рейн? Ажурна, нетрайна е красотата на Кашмир. Трудно е да представиш себе си в мощната Азия. Нататък,

нататък, там, към скалите и кехлибарените пясъци.

Мокрият дъждовен Баптал. Още не сме успели да опънем мокрите палатки, когато изниква нова провокация. Идва пристав с рапорт за това, че нашите хора току-що са унищожили санитарен пост и тежко оскърбили лекаря. За щастие пазачът на пощенската станция не потвърди тази зла измислица. Повтаряме на хората си да не отговарят на никакви оскърбления. Керванджиите ни принудиха да останем още един излишен ден в Балтал заради страха от струтвания при Соджи. Обсъждаха, катериха се по планината и с мъка се решиха да потеглят. Никакви срутвания нямаше, макар че както винаги по планинските корнизи можеше да има отделни падащи камъни. На превала, както винаги, духаше леден вятър. Шубата става по-лека оттюл.

Един балтистанец го заболя коремът. По невнимание му дадоха коняк. Незабавно се „разболяха" още трима; а когато им дадохме очистително, започнаха да искат същото лекарство като на първия.

В полето около Драса работеха изключително красиви жени. Арабски тип, облечени в черни роби, с черна превръзка на главата. Мислехме, че това са дарди, но казаха, че са африди, дошли заради летните пасища от Афганистан; същите тези, от които се страхуват.

Разказват как се унищожават кервани; един тибетски керван бил завзет от сининския амбан. Друг бил напълно унищожен от монголския Джелама, който започнал като национален деец и свършил като феодален бандит. Неговите хошуни и досега грабят в Цайдам. <

Разкази за високите проценти, вземани от китайците. Всички чиновници и офицери дават пари назаем, вземайки до 20% месечна лихва. Ужасно.

Минават насрещни кервани. Всякакви народности дарди, балтистанци, ладакци, асторци, яркендци. Съвсем различни езици. Същинско преселение на народите.

Показа се бреза - бяла сестра. Срещнатият старик отново говори за срутвания на Соджи. Изглежда, че не трябва да продължаваме. Ще изпратим хора да разузнаят. Заради свлачища преседяхме цял ден в Балтал. Много отровни растения има в Балтал и всички си придават благонамерен вид. Опасно е за конете. На Соджи е паднал сняг - много рано за средата на август.

След Соджи всичко се измени. Зад нас остана Кашмир с всичките му отровни треви, холерата и насекомите. Преминали ледените мостове над гърмящата река, сякаш се озовахме в друга страна. И народът е по-честен, и ручеите са здравословни, и билките са целебни, и камъните пъстроцветни. И в самия въздух има бодрост. Сутрин силни мразове. По обед - ясна суха жега. Скалите са пурпурни и зеленикави. Тревите жълтеят като богати килими. И недрата на планината, и крайбрежната тиня, и целебните, ароматни житни растения - всичко е готово да поднесе дар. Тук са възможни големи решения.

След Драс срещнахме първата будистка вест. Край пътя две каменни изваяния, изобразяващи Майтрея. Около тях камък с изображение на конник. Не е ли на бял кон този конник? Не е ли вестител на новия свят? Забележително е, че първото будистко знаме е именно ликът на Майтрея.

В Маулбек гостувахме в типичен тибетски дом със старинна подредба. Изкачихме се по подвижната стълба като по вдигащ се мост. Домашна молитвена стая, мирис на кадене. Солидна вдовица ни е стопанка. От балконите прекрасен изглед към всички планини и фантастичните им изваяния от пясъчник. Тихи одаи. На пода, около вратата, момиче изстисква растително масло за кандилата. На гърба й кожа от як, а на главата тежка украса от тюркоази.

В Драс е само първият знак за Майтрея. Но в древния Маулбек край пътя властно се извисява гигантско изображение на Бъдещия. Всеки пътник трябва да премине край тази скала. Две ръце към небето, като зов към далечни светове. Две ръце надолу, като благославяне на земята. Знаят, Майтрея идва. Дали за това гигантско изображение е писал Сасиен в дневниците си? Възможно е!

Манастирът Маулбек с двата си храма и безбройните развалини увенчава скалите с необикновено героичен акорд. Като скъпоценен бронзов слитьк! И спи страната на забравения героизъм. Забравена е легендата на Херодот за мравките, донасящи злато от бреговете на Инд. Но някой помни за това злато. И Хесар хан обещава в срок да открие златните поля за хората, които успеят достойно да посрещнат идващото време на Майтрея - епохата на общото благо. Епохата на световната Община, завещана от самия Буда.

Ладакските коняри будисти преди всяко хранене си мият ръцете, главата и си изплакват устата. И пеят звънко и радостно. И моят черен коняр започва танц по пътя. Пътуваме весело. Разглеждаме цветовете и очертанията на скалите.

Тези, които са строили Ламаюра и Маулбек, са знаели какво е истинска красота и безстрашие. Пред такъв размах, пред такава декоративност бледнеят италианските градове. И тези тържествени редици на ступите, като радостни светилници върху турмалиновите пясъци. Къде ще намерите такава декорация като замъка „Тигровата наблюдателница" или безбройните развалини от замъци около Тибетското Карбу, увенчали всички канари? Има ли страна, равна на тези забравени места? Да бъдем справедливи и да се преклоним пред истинската красота.

Изключително! В Ламаюра, в тази твърдина не само на червената секта, а даже и на бонпо, между различните образи се издига голямо изображение на Майтрея. Поставено е преди около 200 години. Даже и тук е проникнало това знание. Само Майтрея здраво свързва Махаяна с Хинаяна, включително и Цейлон. В това преклонение са се свързали жълтата и червената секта. Има величие в тази почит към бъдещето.

Насрещните кервани се приветстват едни други. Винаги питат: „Откъде?" Никога не се интересуват: „Кой сте вие?" Личността вече потъва в движението. Над кервана се носят възгласи „шабаш", т. е. добър край, или „каварда", т. е. опасност, внимание. И истина е, по стръмните брегове на жълто-гьрмящия Инд се срещат каменисти сипеи, можещи да поднесат коня в кипежа на потока.

Саспул е открито, весело място. Наоколо има много манастири. До самия път се намира малък манастир, а в него гигантско изображение на седящия Майтрея. От двете страни също гиганти - Манджушри и Авалокитешвара. В предния храм древна каменна мозайка със същите изображения (Х век или по-рано). Ламата при храма съзнателно говори за Майтрея. Този храм почти не е отбелязан в писанията,

Майтрея стои като символ на бъдбщето. Но видяхме и знаци от миналото. По скалите са изобразени елени, витороги планински козли и коне.

Къде сме виждали подобни изображения? По камъните в Северна Америка, на сибирските скали. Същата техника, същата стилизация и същото уважение към животните. Човешките образи са малко. Видяхме само една стрела от лък и някаква върволица хора, може би ритуална. Чрез тези изображения Америка и Азия протягат ръка една на друга. На стената на полупещерата, където се спряхме за почивка, ръката на незнайни пътници също е оставила изображения на животни.

Базго е старинен манастир върху острите скали. Такава причудлива линия без всякакви детайли рядко се среща.

В ладакските села не мирише лошо. Напротив, често се долавят ухания на кадене, дива мента, босилек, ябълки и кайсии.

Минахме Каладзе. Там на моста е била прикована ръката на „разбойника" Сукамир, опитващ се да завладее Ладак за Кашмир. Котка изяла кръвожадната ръка и се наложило да вземат ръка от починал лама, за да не пострада символът. В Каладзе вече има мисионери.

Разположение на становете от Шринагар до Ле: Гандербал, Канган, Гунд, Сонамарг, Балтал (Соджи), Матайан, Драс, Карбу, Каргил, Маулбек, Тибетско Карбу, Ламаюра, Нурла, Саспул (Базго), Ниму. Последният може да бъде пропуснат, ако нощуването в Ле е уредено.

Пшеницата не се бои от 12 000 фута (около 3600 м) височина, а ечемикът се е приспособил на 15 000 фута (около 4600 м). Хранят конете с ечемик, вместо с овес. Някакъв ветеринар се опитал да докаже, че ечемикът е много вреден за конете, но целият Тибет на дело доказал обратното.

По време на войната и революцията се засили търговията между Туркестан и Индия. В Ле е назначен специален търговски агент, бивш политически инспектор от Гилгит.

Брадати лешояди, морски орли и керкенези като кафяво злато летят към сапфирените и турмалинови планини.

На Нова година тибетците поднасят на Буда свежо нацъфтяла зеленина, тъй като тибетската Нова година е в началото на февруари. По това време в Лхаса вече се готвят за работа на полето.

Какво по-хубаво от стремежа да поднесеш на Буда свежи филизи, тези първи вестители на пробудилия се живот?

Или да приемеш цялата действителност такава, каквато е, или да се предадеш на личното суеверие. Разбира се, скъпоценна е действителността. Но тогава трябва да се приемат истинските житейски факти. Тези факти ще донесат и трогателната зеленина на Буда; ще донесат и мечтите за обединението на народите. Ще доведат до изграждане на нови съюзи. А други факти ще покажат колко дребнаво е благополучието на счетоводителя и колко лицемерни са целувките на Лигата на нациите. А да се проверят тези факти може само в пустинята, извън пределите на досегаемостта, извън сферите на влияние; където няма нито клеветници, нито лъжци; където всичко се мисли наново; където решенията не зависят от никакви изживени постановки.

Гледаме неизчерпаемо богатите форми на скалите. Забелязваме къде и как са се раждали образците на изображенията на символите. Природата неотлъчно диктувала епоса и всичките му богати атрибути. Трябва да се покаже как се вливат формите на изображение в планинската обстановка. Именно тези форми, изтъквани на Запад, тук започват да живеят и стават убедителни. Ту чакате появяването на Гуанин, ту е готова разрушителната стихия на Яхаме, ту ликът на Махакала може да се покаже от масива на канарата. И колко омагьосани каменни витязи очакват освобождение! Колко съхранени мечове и шлемове са се притаили в доловете! Това не е неправдоподобният Дюрандал от Рокамадура, това е неподправената трагедия и подвиг на живота. И Бругума на Хесар хан е сродна на Зигфридовата Брунхилда. Ловкият Локи бяга по огнените скали. А под огромното дърво седи в оранжев плащ санясин, съвсем същият и в същата поза, както по времето на Гаутама Буда.

Над планините звучи „Изковаване на меча" и „Зовът на валкириите", „Заклинанието на огъня" и „Ревът на Фафнир". Помня как Стравински се опитваше да унищожи Вагнер. Не, Игор: този героичен реализъм, тези съзвучия на

подвига не можеш унищожи. И музиката на Вагнер също е истинска, и в планините тя звучи необичайно. Рагтаймите и фокстротите не могат да погълнат Вагнер. На скалите в Тирол и в пизанската вила Вагнер се е изпълвал с истински ентусиазъм и размахът му е подходящ за висотите на Азия. А човечеството все пак живее с красотата.

Необикновен огън в селцето Ниму. Бях разбуден от вика на Е. И.: „Огън, огън!" Събудих се и видях силуета на Е. И. на фона на люлеещ се розово-лилав пламък. Оказа се, че когато Е. И. се приближила към постелята си и докоснала одеялото, лумнал пламък с цвета на електрическа искра, топъл, без миризма. Е. И. се опитала да го потуши с ръце, но той се разгарял все по-силно и тогава тя ме извика. Постепенно пламъкът намаля и изчезна, без ни наймалка следа по вещите. Незабравим е този пробягващ пламък, непарещ и ярък. Палатката беше цялата осветена. Както винаги при феномени, чак после можахме да обсъдим необичайните подробности около този огън.

Д-р франке споменава разказа на тибетския си спътник по горното течение на Инд при вида на някои върхове: „Зад тях лежи Баюл, страна на висши същества. Само високо развити хора могат да узнаят нещо за живота в тази Баюл. Но ако обикновен човек се приближи към снежните граници, той чува понякога само непонятни за него гласове."

Ладакска песен:

През вратата на Изтока влезе индийската вяра. ч

Кажете, изминахте ли пътя на свещеното слово?

Персийското царство строи вратата на Юга.

Следвахте ли ги?

Небесната вест от Китай ни отваря западните врати.

Как изминахте пътя на китайския знак?

И вратите на Севера принадлежат на Хесар хан.

Как изминахте пътя на удара на меча?

Минахте ли през вратите, водещи към Лхаса,

където пътят води търсачите на истината?

Изток - вратата на Индия.

Там, почитайки свещеното слово и обичаи,

ние отдъхнахме.

Персийската държава владее портите на Юга.

Там ние почетохме границата на благородните.

Небесната вест на Китай ни отвори западните врати.

Потвърждавайки сроковете, ни даде щастие. Врата към воина Хесар на север. Сред звъна на мечовете минахме край тези народи. И вратите на Лхаса, търсейки истината, преминахме, изпитвайки в мълчание духа си.

Географските несътветствия в песента очевидно произлизат от разноплеменните наслоения.

Чухме и друга хубава ладакска песен:

Някой е удостоен с мъдрост,

а някой само с идването тук.

Някои въобще нищо не могат,

затова трябва да изпитат себе си тук.

Ако някой вече идва с мъдрост,

в това има особено благо.

Нуждае ли се възвишеният от мъдрост деветозначна?

И нуждае ли се от същото посредственият?

Идвате ли вие като приятели от благороден род,

или ви е нужна само кесия?

Дошли ли сте без заплаха?

Искате ли договор за дружба?

Има три вида врагове.

Има три вида приятели.

Искате ли да ги преброите?

Има трима врагове:

Враг, който изпраща болест.

Враг, ненавиждащ духа. Враг, отмъщаващ кърваво. Ние не дойдохме като врагове, Ние сме ваши приятели. Трима приятели назоваваме: Освободителя наш Буда, Съюза на дружното семейство, на Любовта и на кръвта съюза. Ето ги трите вида приятели. Точно така е.

Спомняме си прекрасната книжка на Клод Брегдон „Епизоди от ненаписаната история". Бихме могли да му прибавим още няколко епизода. Винаги е приятно да се срещнеш с Брегдон. Всичко, което прави, е толкова искрено и така изтънчено.

Обърнете внимание на съчетанията Гуанин, Аря-Бало

- Авалокитешвара. Хесар е настоявал за построяване на храма Аря-Бало.

Името на Хесар е стигнало до Волга (Астрахан).

Свързват Хесар с Асур.

Храмът на Хесар хан бил построен на мястото, където се е явил Авалокитешвара.

Ордосците поставят пред дбмовете си знамена с цветовете на дъгата, очаквайки идването на велико същество

- „Тенгирас Очиртай".

Настоятелят на манастира Утайшан в книгата „Ясният път към Шамбала" описва с много подробности пътя към това неприкосновено място. В края й има характерна подробност, че пътникът видял на самата граница на охраняваното място керван на монголци, пренасящи сол, при което те не подозирали близостта на мястото.

Бурятски лама съобщава, че когато вървял към Шамбала, го водели през подземен вход. Проходът понякога толкова се стеснявал, че едва успявали да избутат племенния овен, който водели към неприкосновеното място.

Монголските лами разказват за няколко „охранявани" места в пределите на Хангай и Гоби. Тук идвали извънредни пратеници от Хималаите.

Около Каладзе посочват много места, посветени на Хесар хан: Гаруда - Хесар хан; седлото на Хесар; дайрето на Бругума - жената на Хесар; хурката на Бругума; замъкът на Хесар хан - висока скала, бялото петно е знак за врата.

До Сумур на скалата има изображение на увенчан лъв. Този лъв е и на тибетските военни знамена.

Монголците говорят за скорошното идване на „Меру".

През пролетта в Ладак се чества празникът на Хесар с песни и стрелба с лък. От заглавията на песните се сплита цял венец за Хесар.

Ще запомним заглавията: „Хесар - победителят", „Хесар и съкровището на великаните", „Мъдростта на Бругума", „Баща и Майка всемомогъщи", „Завръщането на Хесар и Бругума", „Гласовете на небето", „Проклятието на стрелата", „Четирите победи на Хесар", „Молитвата на Хесар на върха Шрар", „Хесар - повелителят на мълниите", „Победната песен на Хесар", „Хвала на Хесар".

Самите заглавия показват пътя на народното съзнание, народното достойнство и мечтата на героя за свобода.

И ладакците, и монголците очакват борците и строителите на живота. Даряват ги не само с лъвско мъжество, но и с хитростта на змията и издръжливостта на елена. Колко е чудесно да се наблюдава израстването на съзнанието и гравирането му в героични символи!

Скалните рисунки можем да отнесем към три периода: неолит, древната вяра бонпо, суеверията от по-късно време. В самата техника на изображенията можем да различим твърдата, сочна стилизация на древността и по-сухата, рязка линия на по-късните рисунки.

Името на Орион често се свързва с повествованията за Хесар хан. На Алтай наричат планината Белуха Уч-Сюре. Уч-Орион. Сюре е обител на боговете, съответства на монголската Сумер и индийската Сумеру. На планината Уч-Сюре се изкачват по бял хатък. На планината Уч-Сюре небесната птица победила дракона. Цаган-убугун - белият старик е винаги близо до Голямата мечка.

В керваните се говори, че монголските войници-цирики носят особени знамена и пеят съчинен от тях химн за настъпващото време на Шамбала.

От единия до другия край, от уста на уста.

Не желая да придавам на тукашните изображения етнографски или географски характер. Нека бъдат като знамена: „Светини и твърдини". Нека с общия си тон на героизъм и подвиг разкажат за този край.

Могъщ е манастирът Спитуг. Първият от учението на Дзонкапа. Не е развалина, а жива и действаща община. Настоятелят на манастира и сътрудниците му са знаещи и изумително схватливи. Вие още не сте довършили мисълта си, а те вече са готови да я продължат правилно. В Спитуг има изображение на Майтрея, там знаят за пророчествата. Във филиала на Спитуг в Ле в специално помещение има голямо изображение на Дукар - Майката на Света, с безбройните си всевиждащи очи и със стрелата на справедливостта. До дясната й ръка - Бъдещият Майтрея. Отляво е многоръкото изображение на Авалокитешвара, този колек тив от Братството на Великата община. Запомнете това съчетание на трите символа. Досега то не е било отбелязвано и обяснявано.

Стенописите в двата манастира на Спитуг ни харесаха много с ярките си тонове и фини пропорции. Обещаха да ни намерят художника, който е нарисувал тези звучни стени.

Край лагера ни премина мисионер от Яркенд. Току-що пресякъл на якове Кардонг и загубил понятие за време.

Часовникът му спрял. Повтаряше: „Потресаващо труден път." Каза, че особено трудни били Кардонг и Сасер. През Каракорум, макар и по-високо, било по-леко. Хвалеше хората от Туркестан. Съобщи ни, че амбанът вече ни очаква и ни смята за свои гости.

Манастирът Ше на седем мили от Ле има прекрасно разположение. Вътре се издига огромна фигура на Буда на два етажа. Стенописите са най-хубавите от всички видени досега.

В Трикша също има големи изображения на Буда, Майтрея и Манджушри. Живописта е малко по-обикнбвена. Не видяхме добрите приветливи лами. Появи се само един стар монголски лама, но ако съдим по странния му смях, явно не беше напълно нормален.

Ако искате да видите и обратната страна на будизма, отидете в Хеми. Приближавайки се, вече чувствате атмосферата на мрачност и потиснатост. Ступи с някакви страшни ликове - в гримаси. Тъмни знамена. Черни врани летят наоколо, черни псета глозгат кости. И клисурата се стеснява много. Разбира се, и храмовете, и домовете - всичко е скупчено заедно. В тъмните ъгли са натрупани предмети за службите, също като награбена плячка. Ламите са полуграмотни. Нашият придружител-ловец се смее: „Хеми е голямо име, а манастирът - малък." Разбира се, малък не по размери, а по вътрешно съдържание. Ето ги - суеверието и користта! Най-хубавото беше, когато сутрин на близките остри скали излизаха елени и дълго стояха, обръщайки глава към слънцето.

Манастирът е стар. Основан е от велик лама, оставил книга за Шамбала. И тези ръкописи лежат в забрава; може би хранят мишките.

За манускриптите за Исус отначало имаше пълно отрицание. За наше учудване то дойде преди всичко от мисионерските кръгове. После по малко се промъкнаха откъслечни, боязливи сведения, с които се сдобивахме много трудно. Накрая стана ясно, че старите хора са чували и знаят за ръкописите в Ладак.