Алтай – Хималаите Николай Рьорих

IV ЛАДАК

Индра, Агни и Сурия - въздух, огън и слънце! Индийската Троица - Тримурти остава назад. Древната Сарасвати Вед - великият Инд - ни води към своите снежни извори. Ако Ганг е приветствие, място за седене, съсредоточаване, то Инд е движение, неотклонност и стремителност. И колко притегателно неотклонни са пътищата на движение на народите през Хиндукуш и Памир!

Отново пътуваме с керван. Отново лесно се забравят дните и датите. Качеството на деня става по-значително от неговата дата и название. Подобно на египтяните, назоваващи годините по тяхното качество - „година на битката" или „година на неплодородието", може да се запомни само качеството на дните. Ден на коня, когато конете пропаднаха на снежния мост; нощ на вълка, когато зверовете се промъкнаха към стана; зарята на орела, когато скален орел със свистене налетя на шатрите; залезът на замъка, когато се възнесе най-неочаквано замък, извисил се на медно-огнен връх. Вместо тюрбан иззад камъка се надига мъхната шапка. Път към страната на Буда.

Качествата на Буда: Шакямуни - мъдрецът от рода Шакя, Шакя Синха - Шакя Лъвът, Бхагавад - Благословения, Сатха - Учителя, Джина - Победителя.

Говорел Буда на фанатиците и фарисеите: „Всичките ви правила са низки и смешни. Някой от вас ходи гол; някой не би пил от каната и не би ял от блюдото, няма да седне на масата между двама събеседници или между две блюда; някой няма да приеме подаяние в дом, където има бременна жена или където срещне куче; някой не яде от два съда и на седмата глътка престава да яде; някой лежи гол на бодли или на кравешките пити.

Какво очаквате вие, произволни труженици, за своя „тежък" труд? Очаквате от миряните подаяние и уважение и когато достигнете тази цел, вие здраво се пристрастявате към удобствата на временния живот и не искате да се разделите с тях. Ако съзрете отдалеч посетители, тутакси си давате вид, сякаш са ви заварили в дълбок размисъл. Когато ви подадат груба храна, вие я давате на другите, а всяко вкусно ядене оставяте за себе си. Отдавайки се на пороци и страсти, вие си надявате маската на скромността. Не е такова истинното подвижничество!"

Шест години отделил Буда за убеждаването на Кашяпа. Даже палел огньовете на чужди нему олтари, докато упорството на старите убеждения на Кашяпа било сломено и Буда успял да присъедини към новото учение „стария авторитет". Там, където се издига красотата, научният подход и просветената жизненост, там „старите крепости" са особено здрави. Трябва да разберем всички трудности, които е имал Буда при разчупването на предразсъдъците, щом на един човек са били нужни шест години, за да усвои прекрасната простота, за да потуши огньовете на никому ненужните жертви на суеверието.

Да бъдеш в продължение на осемдесет години Учител, да виждаш с очите си как се извращава учението, да разбираш, че много господари и свещеници приемат учението само от користни съображения, да предчувстваш вече приготовляваната обвивка на новата условност...

Той самият, обяснявайки нищожността на всяка власт, казва: „Вървете вие, нищи, носете спасение и благо на народите." Дори само в тази дума „нищи" се съдържа цяла програма. Дойде времето, когато иззад позлатата на идола се появява ликът на Буда, великия общинник, проповядващ срещу собствеността, против убийството, пиянството, излишествата. Появява се могъщият му лик, зовящ към преоценка на ценностите, към труд и познание.

Много пъти са очиствали учението на Буда и въпреки това то много бързо било засипвано със саждите на предразсъдъците. Жизнеността му се превръщала в купчина трактати и метафизическа номенклатура. Защо да се учудваме, щом и сега още се възвисяват стените на манастира Ламаюра - крепост на вярванията бонпо, с техните шамански призиви, разпространени дълго преди раждането на Буда?

Но все пак израснало съзнанието: привикнали да очистват учението. Разбира се, не на прословутите събори в Раджагриха, Весали и Патна са връщали учението към първоначалната простота на Общината. Но силните духом отделни учители искрено се опитвали отново да покажат прекрасното лице на учението. Атиша, премахвайки условностите, се борел с тъмните отживелици на суеверието бонпо. Асвагхоша, основател на цялата Махаяна на севера, използвал за убедителност и нагледност формата на театралните представления.

Смелият Нагарджуна, почерпил мъдрост от беседите си с Наг - царя на змиите, на езерото Юмцзо. Тибетският Орфей - Миларепа, обкръжен от животни и слушащ вещите гласове на планините. Преодолелият силите на природата Падма Самбхава, мощен, макар и изкривен от условностите на „червенокапците". Ясният и действен Дзонкапа, така обикнат от целия Север, основателят на „жълтокапците". И много други, самотни, разбиращи предсказаната еволюция, очиствали праха на условностите от заветите на Буда. Техните трудове отново се покривали с мухлясалия слой на механичните ритуали. Условният ум на „еснафа", даже признавайки учението на Буда, все пак се опитва да го облече със своите предразсъдъци.

Нито при Алара Калама, нито при Удака Рамапута не намерил Буда спасително решение. Преобразователят, утвърждаващ жизнеността, не бил удовлетворен от простото претьлкуване на Ригведа. Далеч отишъл Буда, в тайни планински местности. Преданието довежда смелия търсач до Алтай. И сказанието за Белия Бурхан е съхранено в Алтай с цялата му жизненост. Около тайнствената Урувела Буда се приближава към най-простия израз на всички натрупани знания. И на брега на Наиранжара бил озарен от решението да изговори словата си за Общината, за отричането от лична собственост, за значението на труда за общото благо и за смисъла на познанието. Да се установи научен подход към религията е било истински подвиг. Да се изобличи користолюбието на жреците и брамините е било висше безстрашие. Да се обяснят истинните лостове на скритите човешки сили било невероятно трудно. Необикновено прекрасно е било царят да се появи в образа на могъщ бедняк!

В осъзнаването на еволюцията на човечеството образът на радетеля на Общината Буда заема неоспоримо, прекрасно място.

Буда е трябвало приживе да чуе грохота от разрушаването на родния му град Капилавасту. Конфуций принудително е пътувал като изгнаник от място на място. Колесницата от странстванията му е поставена в храма заедно с неговите съчинения и музикални инструменти. Не е чудно, че в основата на учението на Конфуций лежи същата Община. Да си спомним неговото учение: „Ако сърцата на смъртните бъдат възпламенени от любов, то целият свят ще заприлича на едно семейство. Всички хора ще представляват един човек и всички неща, поради удивителния взаимен порядък и съюз, ще бъдат еднакви по същество. Ние трябва да обичаме другите като самите себе си, следователно трябва да им желаем всичко това, което желаем на себе си." „Лицемерието е най-лошият порок." „Този, който се прикрива с външна добродетел, прилича на злодей, който денем се показва като честен човек, а нощем се занимава с похищение на имуществото на ближния си."

„Пази се от тези, които се превръщат по-скоро в хвалители на добродетелта, отколкото в нейни последователи. Не се лъжи от учените им разсъждения, които макар и да наподобяват изрази на убедена душа, се явяват само плод на изкривен ум и измислени подбуди на сърцето. Тези, които говорят с някакъв вид чувствителност за смиреномъдрието, общо взето за благото, не винаги сами са примери затова."

„Въздържание, простота в облеклото, приличие, изучаване на науките и изкуствата, отвращение към ласкателите, любов към нисшите, безкористност, благоразумие, постоянство, доброта - в това е същността на предписаните задължения."

„Учи се от науките и изящните изкуства, ползвай се от наставленията на мъдростта." „Скъперникът, обхванат от постоянно безпокойство, се превръща за другите в страшен и отвратителен предмет. Благоразумието да управлява всичките твои дела."

„За опознаване на хората, добри ли са те или зли, няма по-добър начин от гледането на зеницата; защото зеницата на окото не може да скрие порока, таящ се в сърцето."

„Не позволявай на нисшия да почувства високото ти положение, не изтъквай преимуществото на твоите заслуги на равния."

„Няма нищо, което да не може да бъде постигнато с постоянство. Мога всеки ден да донасям кошница земя и' ако продължавам, то накрая ще въздигна планина."

„Човекът трябва да стане сътрудник на Небето и Земята."

„Всички същества се хранят едно от друго."

„Законите за движението на светилата се извършват едновременно, без да се нарушават едни други."

„Действията на небето и земята се разделят на безбройни потоци, действайки на всяко същество поотделно.

Тяхното общо действие извършва велики превращения ето в какво е величието на небето и земята."

„Съзнанието, човечността и мъжеството се явяват трите световни качества, но за да бъдат приложени, е нужна искреност."

„Човек, който не осъзнава своето предназначение, не може да се смята за велик човек."

„Не съществува ли панацея за всичко съществуващо? Не е ли това любовта към човечеството? Не правете на друг това, което не желаете за себе си."

„Ако човек умее да управлява себе си, каква трудност би могъл да срещне при управление на държава?"

„Мъдрецът е твърд, но не упорит. Бъдете бавни в думите и бързи в действията си."

„Мъдрият очаква всичко от самия себе си, нищожеството - всичко от другите."

„Аз обичам блясъка на добродетелта, който не се проявява с гръмки слова и надменни движения. Шумотевицата, провъзгласяването са много второстепенни неща в преобразуването на народите."

„Невежият, който се гордее със своето знание; нищожният, желаещ прекомерна свобода; човекът, който се възвръща към древните обичаи - всички те са изложени на неминуеми бедствия."

„Стрелецът служи за пример за мъдреца. Когато не попадне в средата на целта, той търси причината в себе си."

Поучавайки за общото благо, Конфуций трябвало винаги да има под ръка своята колесница...

Разсъждава старият китаец за Конфуций. Тези стари мисли се сливат със следите на старите китайски пътешественици, оставили толкова полезни сведения за Индия и цялата Средна Азия.

Ако .е трудно зад идола Буда да се види възвишеният Лик на Буда Учителя, то още по-неочаквано е да срещнеш в тибетските планини прекрасни редове за Исус. Будистки манастир пази учението на Исус и ламите отдават почит на Исус, преминал и учил се тук. Ако някой прекалено се съмнява в съществуването на такива документи за живота на Христос в Азия, той изобщо не може да си представи колко нашироко са били разпространени навремето си несторианите и колко много от така наречените апокрифни легенди са били разпространени от тях в най-древни времена. И колко истина съдържат апокрифите!

Ламите знаят, че Исус, минавайки през Индия и Хималаите, се е обръщал не към брамините и кшатриите, а към шудрите - към трудещите се и към унижените. Писанията на ламите помнят как Исус е възвеличавал жената - Майката на Света. Ламите разказват колко отрицателно се е отнасял Исус към така наречените чудеса.

Писанията на ламите доказват, че Исус не е бил убит от еврейския народ, а от представителите на римското правителство. Империята и богатите са убили Великия 06щинник, носещ светлина и на трудещите се, и на бедните. Път на подвига на светлината!

Да послушаме как говорят в Хималаите за Христос. В древните ръкописи отпреди около 1500 години може да се прочете: Иса (Исус) тайно напуснал родителите си и заедно с търговците от Йерусалим се отправил към Инд, за да се усъвършенства и да изучава законите на Учителя.

Той прекарал известно време в древните градове на Индия Джагарнат, Раджагрих, Бенарес. Всички го обичали. Иса живеел в мир с вайшите и шудрите, които обучавал, ч

Но брамините и кшатриите му казали, че Брахма е забранил да се приближават до сътвореното от червата и нозете му. Вайшите могат да слушат Ведите само по празници, а на шудрите е забранено да присъстват не само при четенето на Ведите, но даже да ги гледат. Шудрите са задължени само вечно да служат като роби на брамините и кшатриите.

Но Иса не слушал речите на брамините, а ходел при шудрите да проповядва против брамините и кшатриите. Той силно въставал против това човек да си присвоява правото да лишава ближните си от човешко достойнство.

Иса казвал, че човекът е напълнил храмовете с мерзост. За да угоди на камъка и метала, човек принася в жертва хора, в които обитава частица от Висшия Дух. Човек унижава работещите с пот на челото, за да придобие милостта на тунеядеца, седящ на разкошно подредена маса. Но лишаващите братята си от общото блаженство сами ще бъдат лишени от него, и брамините и кшатриите ще станат шудри на шудрите, с които Висшият дух ще пребъде вечно.

Вайшите и шудрите били поразени и изумени и попитали какво трябва да правят. Иса говорел: „Не се кланяйте на идоли. Не смятайте себе си винаги за първи и не унижавайте ближния си. Помагайте на бедните, подкрепяйте слабите, не правете зло никому, не желайте това, което нямате, но което виждате у другите."

Мнозина, узнали за тези слова, решили да убият Иса. Но Иса, предупреден, напуснал през нощта тези места.

После Иса бил в Непал и в Хималайските планини...

„Направи чудо" - казвали му служителите от храма. Тогава Иса им рекъл: „Чудесата са започнали да се проявяват от първия ден на сътворението на света. Този, който не ги вижда, е лишен от един от най-големите дарове на живота. Но горко вам, противници на хората, горко ви, ако очаквате, че Той ще ви засвидетелства своето могъщество с чудеса."

Иса учел не да се стараеш да виждаш със собствените си очи Вечния дух, но да го чувстваш със сърцето си и да станеш чиста и достойна душа ..... Не само не извършвайте човешки жертвоприношения, но и не колете животните, защото всичко е дадено в полза на човека. Не крадете чуждото, защото така ограбвате ближния си. Не се кланяйте на слънцето, то е само част от света."

„Докато народите не са имали жреци, ги е управлявал естественият закон и те са съхранявали непорочността на душите си."

„И казвам: бойте се от всичко, което ви отклонява от истинския път и изпълва хората със суеверие и предразсъдъци, заслепяващо виждащите и проповядващо поклонението на предмети."

Иса бил на 29 години, когато се завърнал в страната Израилева. Иса учел: „Не изпадайте в отчаяние, не напускайте дома си, не губете благородството на чувствата си, не се кланяйте на идоли, изпълвайте се с надежда и търпение. Повдигнете падналите, дайте храна на гладните, помогнете на недъгавите, за да бъдете съвършено чисти и праведни в последния ден, който съм ви приготвил. Ако искате да извършвате дела на благост и любов, правете ги с щедро сърце. Да няма в тези действия надежда за печалба или търговска сметка. Делата за печалба и сметка няма да ви приближат."

Тогава Пилат, управникът на Йерусалим, заповядал да заловят проповедника Иса и да го предадат на съдиите, без да предизвикват недоволството на народа.

Но Иса учел: „Не търсете прави пътища в тъмнината и със страх, а съберете сили и се поддържайте един друг. Подкрепящият съседа си укрепва самия себе си.

Нима не виждате, че могъщите и богатите сеят духа на недоволството срещу вечното небесно съзнание.

Аз се постарах да възстановя в сърцата на хората законите на Мойсей. И ви казвам, че вие не разбирате истинския им смисъл, защото те ни учат не на мъст, а ра опрощение, но значението на тези закони е изопачено."

Управникът се разгневил и изпратил при Иса преоблечените си слуги, за да следят за всичките му действия и да доносничат за словата му към народа.

„Праведни човече - казали на Иса преоблечените слуги на управника на Йерусалим, - научи ни нужно ли е да изпълняваме волята на кесаря, или да чакаме близкото

освобождение?"

Но Иса, разпознавайки преоблечените прислужници, казал: „Аз не съм ви предсказвал, че ще се освободите от кесаря - казах, че душата, потънала в грях, ще бъде освободена от него."

В това време стара жена се приближила към тълпата, но била отстранена от един от преоблечените. Тогава Иса казал: „Почитайте жената, майка на вселената; в нея е истината на творението. Тя е основа на всичко добро и прекрасно. Тя е източникът на живота и смъртта. От нея зависи съществуването на човека, защото тя е опора в труда му. Тя ви ражда в мъки. Тя ви наглежда, докато израснете. До самата й смърт вие й причинявате мъка. Благославяйте я. Почитайте я. Тя е вашият единствен другар и опора на земята. Тачете я. Защитавайте я. Обичайте жените си и ги уважавайте, защото утре те ще бъдат майки, а по-късно и прамайки на целия род. Любовта им прави човека благороден, смекчава ожесточените сърца и укротява звяра. Жената и майката са неоценимо съкровище, те са украшение на вселената. От тях се ражда всичко, което населява света.

Както светлината се отделя от тъмнината, така жената владее дарбата да отделя в човека добрите намерения от злите мисли. Вашите най-добри мисли трябва да принадлежат на жената. Черпете от тях нравствените сили, необходими ви, за да помагате на ближния. Не я подлагайте на унижение, с това само ще унизите самите себе си. С това ще загубите чувството на любов, без което тук на земята нищо не съществува. Поднесете почитта си на жената и тя ще ви защити. Всичко, което ще направите за майка, жена, вдовица или друга жена в скръб, ще го направите за духа си."

Така е учил Иса; но управникът Пилат, изплашен от привързаността на народа към Иса, който, ако се вярва на противниците му, искал да вдигне народа - заповядал на един бт съгледвачите да го обвини.

Иса, мислещ само за блаженството на братята си, страдал. Казал Иса: „Не е далеч това време, когато по Висша воля народът ще се очисти, защото ще се появи вестта за освобождението на народите и съединението им в едно семейство."

И после се обърнал към управника: „Защо унижаваш достойнството си и учиш подчинените си да живеят в лъжа, когато и без това имаш възможност да обвиниш невинния?"

Така се създават преданията и легендите. Такъв възвишен и близък на всички народи образ на Исус съхраняват будистите в планинските си манастири. И не е чудно, че ученията на Христа и Буда събират хората в едно семейство, но е чудно това, че светлата идея на Общината е изразена толкова ясно. И кой ще бъде против тази идея? Кой ще подцени най-простите и красиви решения в живота? И Общината земна така леко и научно се влива във великата Община на всички светове. Заветите на Исус и Буда лежат на една полица. И знаците на древния санскрит и пали обединяват търсенията.

Друг източник, по-малко известен, говори също за живота на Исус в Тибет. „Около Лхаса имало храм на ученията, богат с ръкописи. Исус искал да се запознае с тях сам. Минг-Сте, великият мъдрец на целия Изток, бил в този храм. След много време, сред най-големи опасности, Исус и водачът достигнали до този храм в Тибет. И Минг-Сте, и всички учители широко отворили портите и приветствали еврейския мъдрец. Често Минг-Сте беседвал с Исус за бъдещия век и свещеното задължение, прието от народа на този век. Накрая Исус достигнал планинския проход и в главния град на Ладак - Ле, бил радостно приет от монасите и бедните хора. И Исус учел в манастирите и по пазарите; там, където се събирал простият народ, именно там учел той.

Недалеч живеела жена, чийто син умрял и тя го донесла на Исус. И в присъствие на множество хора той положил ръка на детето и детето оздравяло. И мнозина носели деца, и Исус полагал ръце върху тях, лекувайки ги.

Сред ладакците Исус прекарал много дни; той ги учил как да лекуват и как да превърнат земята в небе на радостта. Те го обикнали и когато дошъл денят на заминаването, тъгували като деца.

И на сутринта мнозина дошли да се простят с него.

Исус повтарял: „Аз дойдох да ви покажа човешките възможности. Това, което правя, могат да правят всички хора. И всички хора могат да бъдат като мен. Тези дарове принадлежат на народите от всички страни - те са водата и хлябът на живота."

Споменал Исус и за изкусните певци: „Откъде са техните таланти и тази сила? За един кратък живот, разбира се, те не са могли да натрупат и качество на гласа, и знание на законите за съзвучията. Чудеса ли са това? Не, защото всички неща произхождат от естествените закони. Още преди много хиляди години тези хора вече са събирали своята хармония и качества. И те идват отново да се учат от различни прояви."

След жизнения образ на Исус, съхранен в Азия, не можем да не си спомним думите на Евсевий в труда му „Животът на Константин": „За да се придаде на християнството по-голяма привлекателност в очите на благородните, свещениците приели външни одежди и украшения, употребявани в езическите култове." Всеки, познаващ култа към Митра, оценява справедливостта на тази забележка. Преданият почитател на древната философия, неоплатоникът Климент Александрийски, поучавал християнските епископи.

Незнание! Руските князе гинели в ханските палати заради нежеланието си да почетат изображението на Буда; в същото време тибетските манастири вече пазели прекрасни редове за Исус. Кирил Александрийски погубил подвижницата Ипатия, но именно на нейния ученик Синезий било предложено епископството на Птолемаидите даже преди тяхното кръщение.

Суеверие! Иероним съветвал новопокръстените християни да тъпчат тялото на езическата си майка.

Цинизъм! Папа Лъв Х възкликнал: „Колко ни е полезна тази притча Христова!"

Не трябва да бъде забравен Ориген, познаващ значението на древните мистерии и разбиращ истинския смисъл на учението на Исус. Ориген също могъл да каже със словата на „Деяния": „Всички вярващи били заедно и всичко било общо, продавали именията си и всякаква собственост и разделяли всичко според нуждата на всеки. И всеки ден пребивавали в единодушие и разчупвайки хляба за всеки дом, приемали храната във веселие и сърдечна простота."

Ориген знаел защо е важно това общо благо и поглеждал дълбоко в истината. Заради това църквата, понякога много щедра на свети звания, го лишила от тази титла. Но даже враговете не отказали да назоват Ориген учител. Защото той подхождал към учението научно и не се боял да говори за очевидното.

В какво са обвинявали Ориген? „Житията на светиите" казват: „Ориген, чудо на своя век по грамадността на своя ум и дълбочината на учеността, на двата Александрийски събора и след кончината му на Константинополския събор бил осъден като еретик. Ориген мислел неправилно за много истини на християнската църква. Развивайки неправрсла|ното учение за предсъществуването на душите, той мислел неправилно за Христа, предполагайки, че са били създадени определен брой духовни същества с равни достойнства, от които един се устремил с такава пламенна'любов, че се съединил неразривно с Висшето Слово и станал негов носител на земята. Придържайки се към еретическия възглед за въплъщаването на Бога-Слово и сътворението на света, Ориген разбирал неправилно и смъртта Христова на кръста, представяйки я за нещо духовно повторяемо в духовния свят. Ориген приписвал твърде много действие на обикновените сили, с които е надарена нашата природа..." Добри били съборите, които можели да говорят против безкрайния, космически смисъл на материята!

Сергии, Строителят на Общините, забранявал на своите сътрудници да приемат подаяния. Храна и вещи можело да бъдат приемани само в замяна на труд. Гладувайки, самият той предлагал работата си. Строенето на общината и просвещението били единствените занимания на този забележителен човек. Отказът от митрополитски сан и от носенето на ценни метали в неговия живот се явяват естествени постъпки без всякаква поза. Неуморност в труда; подбор на млади, никому неизвестни сътрудници, простота както на върха, така и в низините. Отказ от лична собственост не по заповед, а поради осъзнаването на вредността на това понятие. В списъка на строителите на общината Сергии заема първостепенно място.

Те не са толкова много - строителите на живота, отговарящ с вътрешния си смисъл на идващата еволюция. И внимателно трябва да избираме тези имена на бъдещия свят, продължавайки списъка им до съвременността.

Един от великите Махатми на Индия казва: „На вас ви е казано, че знанието ни се ограничава до нашата Слънчева система; значи като философи, желаещи да бъдат достойни за това наименование, ние не можем нито да отричаме, нито да утвърждаваме съществуването на наричаното от вас висше, всемогъщо, разумно същество отвъд пределите на нашата Слънчева система. Но ако такова съществуване не е напълно невъзможно и само ако съгласуваността на природните закони не се нарушава в тези предели, ние се придържаме към предположението, че то във висока степен е невероятно. Въпреки това ние горещо отричаме предположението на агностицизма в тази посока относно нашата Слънчева система. Нашето учение не познава компромис: или утвърждава, или отрича, защото то учи само на това, което е известно като истина, и затова ние отричаме Бога като философи и като будисти. Ние знаем, че в нашата система няма такова същество като Бог, личен или безличен."