Алтай – Хималаите Николай Рьорих

В Джида - преддверието на Мека - мюсюлманите с огромна почит пазят така наречения гроб на Ева. Съвсем същият - от Стария и от Новия Завет - архангел Гавриил дал знак на Мохамед да започне проповедта си на планината Хира.

Моголските царици са носили почетната титла Мириам. Мириам, Мария, Майката на Света. Много отдавна найдревните забравени храмове славословят очакването на новите епохи.

В древния град Киш неотдавна е намерен храм на Майката на Света.

Сарнатх и Гая, местата на личния подвиг на Буда, лежат в развалини. Служат само като места за поклонение. Така както и Йерусалим си остава само място на поклонничество. „Нали и самият Исус е свидетелствал, че никой не е пророк собственото си отечество."

Според преданието Буда е приел посвещение в присъствието на висшите. Мястото на посвещението е наречено „светейша ступа", но къде е - не е посочено. Известни са местата на подвизите на Буда на Ганг. Известни са местата на раждането и смъртта на Учителя - в Непал. Според

някои указания посвещаването е било извършено още по на север отвъд Хималаите, тъй като Буда е дошъл от север, за да извърши подвизите си.

Но къде е бил Исус до тридесетата си година? Кой познава тези блажени убежища? Къде са тези Кориа Мориа? Може ли да се разкаже за тях?

Легендарната планина Меру от „Махабхарата" и също така легендарната висина Шамбала в будистките учения и двете се намирали на север и са служили като възвишени места за посвещаване. И никъде не е разказано подробно за такива места на високото знание.

Мъдри общения. Отгоре се вижда по-добре. Вместо дребнавите кавги на отрицанието историята ни напомня за изначалната истина на международните връзки. Утвърдено е като исторически факт, че монголският богдохан бил спасен от болест при „явяването на св. Николай". Монголските хутухти, чието знание и духовност се смятат за много високи, ни припомнят това. Всичко е пълно със знаци. Само не ги пропускайте. Гледайте зорко и радостно, и живо.

На китката на тибетска жена се вижда странен син знак. Вгледахме се. Оказа се татуиран син равностранен кръст. Попитахме откъде е този знак. Обясниха ни, че знакът е направен от тибетски лекар по време на „много опасна кашлица" - явно възпаление на дробовете. Под такъв знак тибетските лекари обикновено впръскват лекарствата. Този знак е бил направен от личния лекар на Далай Лама по време на тригодишното му пребиваване в Дарджилинг.

Този знак е символ на зараждането на живота и огъня.

Според пророчеството на лама Царинпоче и сегашният опит да се покори Еверест ще завърши само със загуби. Ще видим прав ли е старият лама.

Ламата се изуми от желанието на чуждоземците непременно да се изкачат на Еверест. „Защо да си даваме

толкова труд в земното тяло? Не в ли- по-просто да го посетим с духа си?" Ламите лесно отделят астралното си тяло, за което, разбира се, никоя висина не е препятствие.

От този прозорец върховният свещеник е изпращал молитви към обезпокоявания от китайците Тибет. Три години е бодърствал пред стената на Хималаите. Обикновено Далай Лама не ляга да спи. Когато си почива, остава седнал, в молитвена поза..

По време на старите йезуитски мисии, преди около триста години, в Лхаса е имало християнски параклис. Великите лами са го посещавали. Сега никой не помни даже приблизителното му местоположение.

Ламата се оплаква от минаващите ловци. Дошли и убили много елени. И сега, когато той отива в гората, при него идват съвсем малко елени. А той обича при него да идват животни. Не „диво", а културно звучи тази жалба. Напомня сказанието за стареца Аврамий, който пасял овцете си отвъд Урал и когато се обръщал на изток, всичките му овце мълком се обръщали към изгрева на Слънцето.

В будистките манастири имало обичай да затварят в библиотеката загубилия в научен спор. Поучи се още! Отличен обичай.

„Китайският амбан (губернатор), човек зъл и разпътен, се домогвал да посети почитаемия свят настоятел на местния манастир в Тибет. Настойчиво и властно поискал среща. Но когато влязъл в приемната, където бил настоятелят, на трона вместо светеца видял образа на уродлива свиня. И избягал в ужас. Разпътният човек, влязъл насила, намерил облик, за какъвто бил достоен." Чудесно напомняне за всички насилници. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери."

Средноазиатско предание говори за тайнствения подземен народ на агартите. Приближавайки се към входовете на блаженото му царство, всички живи същества замлъкват и благоговейно спират на пътя. Да си спомним руското предание за тайнствената Чуд, изчезнала под земята от преследванията на злите сили. Свещената легенда за подземния град Китеж водм към същата тайна.

По цялата земя се говори за подземни градове, хранилища и храмове, потънали под водата. И руският, и нормандският селянин знае това еднакво сигурно. Така както жителят на пустинята знае за съкровищата, проблясващи понякога изпод пясъчните вълни и отново - до известно време - изчезващи под земята. Около един огън се събират помнещите определените срокове. Не за суеверие, за знание говорим. За знание, изразено в прекрасни символи. Защо да съчиняваме, когато истинското е толкова много, когато в Ламанша и досега се вижда градът, „изчезнал под водата".

За подземни жилища в областите Лхаса и Кукунор съобщават много източници. Монголски лама си спомня предание: когато строели основите на манастира Гандан по време на Учителя Дзонкапа (XIV век), забелязали, че от цепнатините на скалите се издигат струи дим. Прекарали тунел и намерили пещера, където неподвижно седял старец. Дзонкапа го извел от екстаза. Той поискал чашка мляко. Попитал какво е сега учението на земята. И после изчезнал. Също се посочва, че в Потала, двореца на Далай Лама, има^скритиI помещения от дълбока древност. Разбира се, случайният пътешественик не може да провери това. По изражението на лицата на високите лами нищо няма да разберете. По друг път трябва да се търси.

Ако толкова много лежи под земята, то колко ли много лежи под мълчанието! Наивно е да се твърди въз основа на първия внимателен отговор. Опитен астролог уверява, че той нищо не знае, просто само нещичко е чул. Знаещият пътя към много древности твърдеше, че не е и чувал за тях. Че и как иначе? Не би предал. Най-горчивото е предателството. И така предателите са много. Виждаме и истинска преданост, която води до дълбока непокътнатост.

Соломон проявил такава преданост към делото на построяването на храма, че даже когато духът му си заминал, тялото му останало непреклонно в молитва, докато мравката не разяла тоягата му. Само да не прекъсне, да не попречи на работата по строежа. Пример за непоколебимост и преданост.

Останал е неразгадан стремежът на Соломон към единното начало, приютило всички следващи прояви на знанието. Изоставеният Фатехпур Сикри - около Агра - е пълен със знаци на Единното начало, което е разбрал Акбар Велики, проповядвайки Единен храм. В средата на дворцовия двор още стои храмът на обединената религия. Лекомислените писатели се изумяват защо по стените на този загадъчен дом още се виждат останки от толкова разнородни изображения. Следите от будизма са смесени с индуистки и християнски фрагменти. Единният светилник вече се е проявявал в живота.

„Премъдър по сърце и мощен по сила. Кой е въставал против него и е оставал в покой? Той Сам простира небесата и ходи по морското висине. Сътворил е Ас, Кесил и Хима (Голямата мечка, Орион и Плеядите) и скривалищата южни, върши дела велики, неизследими и чудни, безброй" - възкликва Иов за Единния. Не водят ли нататък указанията с тайнствените знаци на вотан и сензар, получавани от великите лами? Попитали един лама: „Вярно ли е, че е наближил празникът на Общината?" Той погледнал и казал: „Такива са предсказанията."

От 1924 година по тибетското летоброене започва Новата ера. Един век се смята не за сто, а за шестдесет години.

Присъствате на четене на Бхагавадгита. Чувате възгласите на будистки служители. Слушате пеенето на клира.

И нима не застава пред вас Единният лик, Единната воля за щастие и радост, за единение на съзнанието? Нежният и покоряващ, и възвишаващ, и научаващ АУМ.

Не трябва ли да се замислим защо навсякъде, във всички завети е изявено едно и също действено начало? Защо проявяването на феномените винаги се съпровожда с едни и същи необясними думи, но винаги е ярък акт на съзнанието? Писанията казват: „Повдигна се духом". И без това чудесно „повдигане на духа", без това невидимо действие, никакви формули не са истински. Той осъзнал и се озарил. Изпълнил се с несъкрушимо мъжество.

Самите формули често ни поразяват със своята общочовечност. В тях се съединяват възгласите на мистериите с молитвите на най-неочаквани култове, разделени от цели епохи, от цели континенти. Езикът на Майката на Света е еднакъв за всички люлки.

„Алилуя, алилуя, апилуя" или „Алелу, алелу, алелу" е заклинание от древните служби против демони. От халдейците, вавилонците, през израилтяните то е стигнало до християнството. То също е известно на някои племена в Индия.

Обикновен човек, водачът ни изведнъж се обръща насред път и пита: „Нали хората най-после трябва да признаят, .че всичко е единно и всички са равни? Нали скоро ще дойде Този, Който ще съедини?" Така мисли и разпитва простият и беден човек сред синеещите хълмове на Сиким. Иззад очакванията на придружителя се чува мощното при* знание на Вивекананда:

„Ако срещна на пътя си Исус, с кръвта на сърцето си (бих измил нозете Му." Откровено го е потвърдил мъжественият Вивекананда; опитвал се е да върви по близък път с езика на сърцето. Без отрицание, само с всемогьщо обобщение и благо разбиране. Иска ни се свещениците на Запада така да мислят за Буда, както просветените, лами говорят за Исус. Само в такова благостно разбирателство е залогът на бъдещото строителство. Всички съзидатели на общината трябва да бъдат опознати.

Главното е - по-малко невежествени отрицания.

Трудно ни се удава да намерим растенията, с които се хранят мускусните овни. Но как да пренесем тази планинска хвойна до лабораторията? По-ниско от шест хиляди фута (1800 м) растенията загиват.

Откъм Бутан редовно пълзят мъхнати сивосинкави кълба облаци. Не само снежният хребет, но всички предпланински подходи пропадат в гъстата мъгла. Трудно е да се повярва на скритото блещукане. Няма ли да започнем да отричаме самото съществуване на Хималаите? Щом не се виждат - значи ги няма. Щом нещо сега е невидимо значи то не съществува. Така смята ограничеността.

Планинските пътища са сложни. Толкова завои! Толкова сипеи под копитата! Толкова пресичащи потоци и ручеи с мъртвешка сивота изпод зелено-сините листа. Вярно е, много са змиите под цветята. И езикът на шумоленето в листата е неразгадаем.

Рано изгряват звездите. На изток неугасимо гори тройното светило на Орион. През всички учения преминава това поразително съзвездие. Надяваме се, че в архивите на старите обсерватории може да се намерят много забележителни неща за него. Култът, обгръщащ някои съзвездия като Голямата мечка и Орион, учудва със своята разпространеност.

Шаманската мъдрост им се кланя. Не случайно Иов отбелязва точно тях като акт на висше постижение. Проблясъците са разпръснати навсякъде. В последния брой на списанието на Лондонското Азиатско общество има многозначителна неочаквана забележка: „Император Бабур казва в началото на своите мемоари: „В покрайнините на Баракух се намира джамия, наречена Джауза Маджид."

Истинското значение на това название е „Домът на Орион". Джауза е името на Орион." С какъв древен култ се е сляла джамията, посочена от Бабур, сега вероятно отнесена от пясъците на великата пустиня? Орион непрестанно привлича човешките очи. Отново астрономическите бюлетини съобщават за непонятните розови лъчи, избухнали в това съзвездие. Съзвездието Орион включва знаците „Тримата Магове". В древните учения значението на Орион се е приравнявало със значението на Атлас, крепящ товара на света. Звездата на Изтока!.

Само на Изток усещате жизнения смисъл на астрологията в нейното научно разбиране. Обсерваториите в Джайпур и Делхи покоряват със своята фантастична убедителност.

Въздухът е чист. Малките лепча - сикимските кули носят на гърба си огромни камъни нагоре по планината. Към незнаен строеж. Главите им така ниско са се навели, че не можете да видите лицата им под превръзката и металните верижки и пръстени. Ще ги занесат ли? Може ли непосилната тежест на камъка да претовари четирифутовото тяло? Но вместо скърцане със зъби - смях се разнася изпод сгънатия гръб. Много смях се чува в Сиким. Колкото по-близо до Тибет - толкова по-разговорливи са хората. И пеят по-често, и изпращат с шега. Въздухът тук е по-добър.

Сердар се нарича началникът на кервана. Плътно е седнал на бяло планинско конче, облечен в лилав кафтан. Много бели коне има тук.

Далече са още пещерите на Канченджанга в които са се пазели съкровища. В една от пещерите се намира статуя на Падма Самбхава (Учителя на Тибет), а зад нея се вижда каменна врата - никога никому неотваряна. А те казват: „Нищо скрито не е останало!"

„Човешкото съзнание често е като опашка на куче. Акоо вече се е свила на кравай, колкото и да я изправяш,

пак ще се навие." Така са казали древните китайци.

Но също се знае как изцяло се преобразява съзнанието само от едно прикосновение.

„Защо не говорите подробно за това, което знаете? Всичко е сякаш сипете бисери или поставяте жалони." Вие сами ще преминете целия път по жалените. Сами - с човешките нозе. Сами ще си подберете бисерите според големината. С ръце ще проберете бисерите. Със своите ръце ще развиете динамика. „Отдайте", излъчете своята воля.

Иначе материята отново няма да се прояви в „песента на немлъкващия труд". По този начин ще се отдели празното любопитство от истинския стремеж. Един „съвременен мъдрец" предлагал да основе институт, където всеки' дошъл от улицата би могъл незабавно да се убеди във феномените. „Мъдрецът" забравил само да предложи тези приходящи от улицата поне да си измиват ръцете преди опита. Душът на очистването на съзнанието също далеч не би бил излишен. Има пътища, които трябва да бъдат извървени с чисти ръце и собствена воля.

И ако през обвивката на нещата всеки ден ви се удава да разглеждате висините на космоса - какъв нов, чудесен, неизчерпаем аспект ще придобие светът за освободеното око. Древната медицина твърди, че смехът е много добър за очистване на щитовидните жлези. Колко ли трябва да е полезна усмивката за мозъка! И треперещото заклинание на страха ще се превърне в смелия възглас на радостта.
ТАШИДИНГ

Разноцветната тълпа от фигури на ада е отъпкана от мощните нозе на Белите Владетели. Червени и зелени „пазители на входовете", многоръко, страшно озъбени, заплашват нарушителите. Взривно се къдрят златните езици на стихийния пламък. Мъждукат бледоцветните аури на сиянията...

Почтително-хладновато или писарски-научно разглеждаме тибетските и непалските знамена-картини в Британския музей или в музея Гиме в Париж, или в музея фийлдс в Чикаго. Съвсем различно подхождате към тези картини на място. И те ви говорят съвсем другояче. Всяко движение на ръката на Буда е пълно със живо значение за тукашния свят. Добрите и злите същности с техните безчислени символи от орнаменти се преобразяват в живеещ епос. Сътворени са образи с изумителна хармония на тоновете. По-добра е старинната изработка, но и сред новите картини има отлични.

Предсказваме на тези изображения голямо бъдеще, така както преди двадесет години беше предсказано бъдещото значение на руските икони.

Беше оказано справедливо внимание на китайското и японското изкуство. Сложна литература е изкристализирала от тази тънка художественост. Но след изучаването на класическия Египет, след японската зоркост, след романтичния Китай и след дантелените персийски и моголски миниатюри, сега се е появил нов обект за изучаване и любуване. Идва средноазиатското изкуство. В пламенната фантастика, във величието на изтънчената форма, в напрегнатата сложна гама на цветовете е изявено съвършено оригинално ярко творчество. Със своя спокоен израз това изкуство отговаря на тайната за люлката на човечеството. Създава от себе си Азия, към която навреме са отправени въпроси и търсения.

Само трябва да се почука на вратата на тази красота без заплахи, без оръжие, без грабежи. С пълна готовност да се съберат бисерите на най-дълбоките анонимни постижения. И без външно научно лицемерие, и без подкупно предателство.

Да изучаваш живота на славея, като го убиваш, не е ли това варварство?

Ярко сме запомнили някои предмети, намерени от Козлов в Хара-Хото, в Монголия. Припомняме си чудесно изображение на женска глава. Ако такива хора са живели в смълчаните градове на пустинята, то колко далеч са били тези места от диващината?

Мъдро, мъдро, че пустините са успели да съхранят за човечеството нови съкровища. И не само съкровища от предмети...

Не само за татарските мечове трябва да си спомняме, представяйки си живота на Средна Азия. Там са шатрите на всички пътници и изследователи. Духовността на Монголия и сега се счита за висока. Даже към ханските дворове са канели най-добрите художници.

Помня как се измъчваше един млад лекар, изпратен на работа в Ургу, в Монголия. Бедният, той не знаеше какво да търси. Ако знаеше младежта какви съкровища вече са приготвени за нея и лежат края пътя невдигнати! Понякога трябва само да ги вземеш.

Пастирче намерило три пуда злато в скитски предмети, понеже го заинтригувала искрица от метала, проблеснала в стръмнината на свлечения от дъждовете хълм. Колко такива искри блестят, но често очите са пълни с леност.

Благословеният Майтрея - месията, винаги се изобразява с венец, в едър план. В Ташилунпо (манастир на Таши Ламата) преди три години е поставено гигантско изображение на Майтрея - носителя на Новата епоха на световната Община. Тази идея донесе настъпващият век на тибетското летоброене.

По време на службите в храмовете разнасят димящ тибетски чай. Присъства идеята за Граала в това напълване на съдовете пред Лика на Благословения. Не оставяйте съда празен - това е против обичая на Изтока. И в съпровод тези гигантски тръби, като тътен на буря с гръмотевици, с призив към бъдещето. И приведените гърбове в пурпурни плащове мислят за бъдещето. Сто и осем огънчета като поле от пламъци се преливат под лика на Мечтата на Света.

В специално помещение се съхраняват маските на пазителите. Нима страшните маски могат да символизират пътя на благата? Те не са символи на благата, а образи на земните стихийни сили. На небето и на земята.

Даже физическият свят на тантристкото -учение, пригоден към съвременното разбиране, трябва да бъде почувстван като възвишен. Не би могъл учителят Падма Самбхава да даде учение само за по-нисшите нива.

Разглеждам стара картина от манастира Далинг. Деянията на Учителя Падма Самбхава. Всичките му магически сили са изобразени в действие. Ето учителя във вид на черноглав лама със Соломоновата звезда върху украсата за глава побеждава дракона. Ето учителя, който предизвиква дъжд; ето тук спасява давещ се; пленява малки злобни духове; без оръжие покорява зверове и с магически кинжал поразява тигър, предварително покрил главата му със свещен триъгълник. Ето учителя обезврежда змии; ето го - заклина бурен поток и изпраща дъжд. Ето го безстрашно беседва с гигантски планински дух. А там учителят лети по-високо от всички планини. От убежището на пещерата той бърза на помощ на света. И накрая, в кръга на бедно семейство, се моли за щастливото плаване на отсъстващия стопанин. Както и да бъде помрачавано сега учението му, жизнеността му е изобразена достатъчно.

Или друга старинна картина - „Раят на Падма Самбхава". Учителят седи в храма, обкръжен от праведни. Храмът се издига на планина, отделена от земния свят чрез синя река. През реката са опънати бели хатъци (шалове) и по тях самоотвержените пътници извършват прехода към храма. Отново ясната картина на озарено въздигане. Разбира се, тълкувателите са замърсили и това явление, както са претоварени с лъжлива догма и всички останали религии.

Естествено Учителят Дзонкапа ни е още по-близък. Той се е извисил отвъд пределите на магията и е забранил на монасите да проявяват магически сили. Неговото учение - Жълтите лами - ни се струва по-малко изопачено.

Срещу Нова година, на четвърти февруари, след залез слънце в манастирите по хълмовете избухват огньове. И звучи звън на гонгове и далечни барабани... На сутринта танци.

Преди Нова година унищожават злите същности със заклинания и танци. В танца на елена се разсича фигура на зла същност и частите й се разхвърлят. И гордо пристъпва в кръг Покровителят на Учението, размахвайки меч.

И се въртят, размахвайки като криле широките си ръкави, черноглави лами. Музикантите с жълти високи шапки пристъпват като берендеите в „Снежанка". И орлите косо прелитат из въздуха над изписаните ъгли на храма. По площадките на хълма пъстреят събралите се тълпи.

И самите танци със страшните символи на злите същности и скелети в деня на Новата година придобиват жизненоважно значение. И колко е различно впечатлението от страшните маски на слънчевия фон на Хималаите от онова в потискащата чернота на музейните ъгли, където такива атрибути често се поставят, за да плашат посетителите като същества от ада. Разбира се, целият този ад е създаден за слаборазвитите души. Много фантазия е вложена в измайсторяването на тези адски физиономии.

В манастира на „червенокапците" впечатлението не е така светло. Там, където е по-близо Благословения Майтрея, там са по-звучни и по-светли движенията и по-мощни гласовете на тръбите. В Червените манастири на Падма Самбхава символиката е по-условно земна. Действието започва с простата „мистерия" на съда над умрелия. Идва важният владетел на ада със своите помощници. Звероподобните служители влачат черната душа на умрелия злодей: претеглят престъпленията. Чашата на простъпките натежава и злодеят тутакси бива хвърлен в кипящия котел. Същото става и с душата на престъпницата.

Но ето че водят светец - в одежди на лама. Бял шал го украсява. Разбира се, съдът е милостив, и трима вестители на радостта водят възнесения в рая.

Преди петнадесет години починал забележителен лама, дошъл от Монголия. Астрологически той е установил редица важни събития от бъдещето. Видяхме негово изображение - прилича на руски отшелник. Силно лице, непобедимо твърди скули, остро зорки очи. „По времето, когато си отивал този силен дух, дъга се появила над основания от него манастир." Той имал редки книги.

Да се доставят книги е трудно. Трябва да се изпрати доверено лице на дълъг път. Съществуват забележителни книги. Има книга на един Таши Лама за посещението му в свещената Шамбала. Има сборници със символични притчи, има трактат за преселението на душите. Те не са преведени.

Ученията, пренесени от Шамбала, попадат и в трудовете на учени от Европа. В гробището на Дарджилинг е погребан странен човек, унгарец по рождение, живял в началото на XIX век. Той дошъл пеш от Унгария в Тибет и прекарал много години в неизвестни манастири. През тридесетте години на миналия век Чома де Кьорьош починал. В своите трудове той се позовава на учението от Шамбала, установило идващата след Буда йерархия. Този учен е дошъл от Унгария - характерно. Загадъчна е дейността му.

Още една искра за Шамбала. Известен Таши Лама често изпадал в екстаз по време на беседите си с учениците. Понякога сякаш и съвсем изчезвал, пренасяйки се в светилището на Шамбала. Тези екстази спонтанно ни пренасят във времената на беседите на св. Йоан Делакроа със св. Тереза, когато двамата блажени събеседници, обзети от възторг, се издигали към тавана на стаята.

Сред такива благи действия си припомняме и искри на възмущение. Хулител се приближил към Буда, но Благословения така се възмутил, че искрата на мълния поразила дръзналия. Разбира се, Благословения спрял обратния удар и върнал към живот нечестивеца. Но той бил вече толкова потресен от случилото се, че забравил всички свои приготовления за нападение. Искрите на обратния удар.

Известен е случаят, когато Сенген Лама, преди да го екзекутират в Лхаса, предсказал, че скоро отново ще се въплъти на земята. И действително много скоро в Китайски Туркестан се родило момченце със същия рядък характерен физически недостатък на коляното, с който се отличавал покойният лама. Сега този монголски княз е на повече от двадесет години. При нас беше синът на слугата на покойния лама, пътуващ на кон към младия княз по поръчение на баща си.