Ангел Димов Власт на всяка цена Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8вn 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга
жүктеу/скачать 2.38 Mb.
|
|
На 13 декември 1995 г. сутриш^ докато влизах в пленарната зала на НС, ме пресрещна журналистът Георги Коритаров от американското радио "Свободна Европа". Каза, че ме очаквал да се върна от чужбина, за да поговорим за зърнената криза. Попита ме дали има такава "криза". Пред-
ния ден бях видял в Министерството на външната търговия списъка на фирмите и количествата на изнесеното от тях зърно и отговорих, че ако то не достига в страната, значи има зърнена криза. После направи магнетофонен запис на нашия разговор. Ето извадка от излъченото вечерта на 13 декември 1995 г. по радио "Свободна Европа" интервю с мен, озаглавено: "Депутатът Ангел Димов повдигна завесата около зърнената афера". Георги Коритаров (Г.К.): Как се стигна до проблемите със зърното при правителството на Виденов? Ангел Димов (А.Д.): За съжаление, Министерството на търговията, което сега се ръководи от Кирил Цочев, не промени тази система за износ на зърно... Г.К. ...която беше въведена от Луканов... А.Д. ...от Луканов и най-вече от Филип Димитров... Когато разбрах кои фирми търгуват със зърно, разбрах, убедих се, че тази система трудно ще се промени... Г.К. Кои са тези фирми? А.Д. Това са фирми, които злоупотребяват с положението на селяните и на зе- 202 меделските кооперации. Г.К. Конкретно кои са фирмите? А.Д. Това са разни групировки... Г.К. Но ги знаете. А.Д. Зная ги, но това може най-лесно да се провери от раздадените квоти. Защо аз трябва да ги споменавам? Г.К. Ама кажете ги Вие, какъв е проблемът? А.Д. Питайте онези, които призоваваха да се изнася зърно, че мухлясвало в складовете... Г.К. Кои са те? А.Д. Разни организации от типа на Конфедерацията по земеделие. Г.К. Кой е лидерът на тази конфедерация? А.Д. Ами Тодор Пандов ... Г.К. Тодор Пандов е депутат от левицата в момента. С кого е свързан Тодор Пандов? С кои групировки? А.Д. Той беше министър в правителството на Андрей Луканов. Водещ: Макар мъчително Ангел Димов от БСП се опитва да повдигне завесата за зърнената афера в интервю с Георги Коритаров.
На 14 декември 1996 г. във в. "Труд" беше публикувано съобщение за излъченото на 13 декември вечерта по радио "Свободна Европа" мое интервю. Очаквах казаното в него да стресне Андрей Луканов и да го накара да прекрати "активното мероприятие", наречено "зърнена афера". Изглежда обаче неговият щаб в БЗК (за чието съществуване научих чак следващото лято) е предпочел да продължи да тиражира лъжата за зърното, а моето "повдигане на завесата" да бъде представено като междуличностни конфликти между мен и Тодор Пандов. Още повече че в разглежданото импровизирано интервю е посочено неговото име. Афектирай, той още същия ден повтори пред медиите лъжата и клеветата, че "близката до правителството групировка "Орион" е участвала в зърнената афера". В отговор на това излъченият по "Дарик радио" мой коментар беше по-скоро препоръка към Тодор Пандов да се запознае с действителните факти. Иначе рискува да бъде осъден за клевета от фирмата "Орион", която не беше изнесла в чужбина нито грам българско зърно. На 15 декември сутринта журналис-
ти от в. "24 часа" едновременно интервю-ираха мен и Тодор Пандов, още докато си бяхме по домовете. Използвах този разговор с журналиста Мартин Кръстев преди всичко, за да разкрия ролята на Андрей Луканов в "зърнената афера". Избегнах сценария "междуличностни отношения", защото числата и фактите за българския износ на зърно щяха да останат на заден план и биха направили услуга на линията за оклеветяване и очерняне на невинния министър-председател Жан Виденов. Ето някои от основните моменти в това интервю. Ангел Димов: Луканов иска да свали Жан със зърнената афера.
205 Власт на Всяка цена ника социалистите. Този подход на Луканов е като на хунвейбините по времето на китайската "културна" революция (60-те години на 20 в.) - компрометиране по пътя на аналогията. Сега, за да компрометират Виденов, говорят за "Орион".
206 он , групировката, която изнесе зърното. Няма да се учудя, ако Луканов един ден свали Жан и го вкара в затвора. Защото Луканов тикна в затвора Тодор Живков. Собственикът на фирмата "Орион" Румен Спасов съм виждал общо 3 пъти. Последният път беше преди няколко дни (13 декември 1996 г, б.р.) на откриването на китайския комплекс в Бояна. Казах му да седне при мен и го питах колко зърно изнесе "Орион". Нито грам, ми отговори той. "А приятелите ти?", попитах. 25 000 тона, отговори. Тези тонове ли решават изхранването на населението?
207 Власт на Всяка цена ната с неговия подпис е в архива на ВНС. Второ, Луканов закри Комитета за държавен контрол, когато държавната собственост бе 95%. Така държавното се даде на грабители. Трето, под командата на Луканов бяха махнати хиляди служители от МВР и Държавна сигурност, които се жертваха за България и я пазеха. Тогава Луканов просто се плашеше, че тези хора могат в един момент да се обърнат срещу него и да го свалят. А той мислеше да седи като премиер поне 10 години. И четвърто, Луканов плати на американеца Ричард Ран да разработи програма за разбиването на икономиката ни. Когато Луканов падна, СДС продължи да изпълнява тази програма. Сега няма да му простя на Луканов, че повлия на НС да бъде нанесен поредният удар на селячеството и то да не получи част от хранителната промишленост. Така тези предприятия ще попаднат в ръцете на Лукановите фирми-прекупвачи, които ще съдерат кожата на селянина.
208 явно има фирми, които са платили на Пан-дов, за да излезе на пресконференция през май и да дърдори, че зърното в хамбарите мухлясва и че трябва да се изнася.
Виденов не промени системата на Луканов за безконтролен внос и износ, доразвита от Филип Димитров. Второ, Виденов имаше ДФ "Земеделие", с който негласно върнахме на практика монопола във външната търговия със зърно, но кой ти разбира или кой ти чете закона. Трето, агроминистерството още не го е разбрало, субсидията от 650 (неденоми-
нирани - б.р.) лева на тон зърно я дадоха на изкупвачите, вместо направо на производителите. Така се оскъпи хлябът. Заслужава внимание и интервюто на Тодор Пандов. Представям го с незначителни съкращения.
Ако следователите и прокурорите докажат, че тя пряко не е участвала в износа на зърно, аз съм готов да се извиня.
210 основните и най-големи земеделски кооперации, при нас са научни институти, аг-робизнесмени.
211 Власт на Всяка цена трябва да се говори не само за "Орион", а и за едрия капитал, трябва да се говори за социалната политика на партията, защото ние няма да бъдем партия само на бедните и на средните (курсивът е мой - А.Д.).
Това интервю потвърждава истината, че министър-председателят Жан Виденов 212 по никакъв начин не е бил обвързан с фирмата "Орион" на Румен Спасов. В него Тодор Пандов със закъснение признава, че всичко, което е говорил пред медиите за износа на зърно от "Орион" е по слухове (разпространявани от щаба на Андрей Луканов) и изразява готовност да се извини на "Орионовци" задето публично е злос-ловил по техен адрес. Въпросното интервю издава и буржоазния характер на воденото от Андрей Луканов "социалдемократическо" крило в БСП. Открито се заявява, че "ние няма да бъдем партия само на бедните и на средните" (а и на олигарсите?). В интервюто ясно проличава негативното отношение на "социалдемократите" към БЗПБ, която бе преждевременно ликвидирана, за да не засенчи БЗК на Атанас Тилев. Някои от тях не се задоволяваха с писането на доноси до главния прокурор срещу БЗПБ и заблуждаваха обществото, че "никой" не създавал такава банка. В САЩ близо сто години (от 1916 г.) функционира "Фермерска кооперативна банка" (с държавни парични ресурси). Тази банка предоставя нисколихвени креди-
ти на милиони фермери, които осигуряват една четвърт от световния износ на храни. Американската кооперативна банка, с клонове в почти всички щати, е създадена преди появата на организираната мафия в тази огромна страна. В интерес на мафията е селяните да нямат специализирана, държавна или кооперативна, аграрна банка, за да може лесно да бъдат манипулирани и ограбвани. Близо два месеца след отпечатването на моето интервю за "зърнената афера" Андрей Луканов ми се сърдеше и дори не ме поздравяваше. Но един ден в сградата на Народното събрание се приближи до мен и ме попита дали съм съгласен да си поговорим. Изчака ме да купя две чаши чай и седнахме на намиращото се извън клуба на народния представител канапе. Забелязах, че изпитва неудобство и гледах да не накърня достойнството му. Каза, че във въпросното ми интервю имало справедлива критика за извършената у нас демонополизация, либерализация и приватизация на държавни финансови и търговски организации и предприятия. Но тези процеси били започнали с влезлия в началото
на 1989 г. в сила "Указ 56", т.е. преди той да стане министър-председател. Одобрително приех това негово оправдание. После взех от гардероба моята чанта, извадих и му показах подписания от него кратък проектозакон за отмяна на Закона за държавен монопол на външната търговия с петрол и петролни продукти. Отговори ми, че за приемането на такъв закон върху него упражнили силен натиск местни и чуждестранни (отвъдокеански) лица. Казах, че името на всеки български министър-председател се записва в учебниците по история и то би трябвало да бъде споменавано с добри дела, а не да се поставя редом до прякорите на петролни, нарко и други гангстери.11 "При твоето управление - добавих аз - възпитанието и моралът в армията и милицията позволяваше за една нощ да се справиш със зараждащата се организирана престъпност". При тези думи по лицето му се появиха капки пот и той започна да си бърше очилата. Сменихме темата на разговора и се разделихме другарски. След като бе отнета съдебната регистрация на БЗПБ (пролетта на 1996 г.), Ан- 215 Власт на Всяка цена дрей Луканов ми каза, че хилядите земеделски кооперации би следвало да се обединяват с БЗК на Атанас Тилев. За мен беше пределно ясно, че тази "поръчка" на неговия мафиотски клан е почти неизпълнима. Но в негово присъствие позвъних на проф. Атанас Ганев (председателя на Съюза на земеделските кооперации) и го помолих да се срещнат (последния деликатно отклони насрочването на такава среща). След това Андрей Луканов голословно повтори, че "Орионци" са "мародери" и подробно ми разказа за "лицето" Румен Спасов, който в качеството си на член на комисията за честване на 1300-годишни-ната от създаването на българската държава, вършел злоупотреби с икони и други предмети.12 Слушах го с внимание, но ми беше жал за унизителното положение, в което бившият български министър-пред-седател е поставен от жадната за власт и богатство финансова и търговска мафия. 216 Лихвеният процент Към края на 1995 г. "социалдемократите" на Андрей Луканов се "снишиха", но продължиха курса към отстраняване на пречката - ми-нистър-председателя Жан Виденов. В началото на януари 1996 г. техният съзаклятник и председател на СДС Иван Костов поиска вот на недоверие на социалистическото правителство заради "зърнената афера". Направи ми впечатление, че от нашата ПГ за участие в дебата по този въпрос бяха определени колеги, заемащи двойствена позиция. В предварително представените им изказвания липсваше категорична защита на министър-председателя от клеветническите нападки. Това ме накара да подготвя "за всеки случай" кратка, но правдива реч. Произнесох я след като депутата Йордан Соколов (верен съратник на Иван Костов) от СДС отново завъртя изтърканата плоча за Жан и "Орион". В изказването си заявих: "...опитите 217 Власт на Всяка цена на тъмни сили да свалят социалистическото правителство се провалиха, още когато се доказа, че то не е замесено в зърнени афери. Когато стана ясно, че зърнените афери си остават патент на Филип-Димит-ровото правителство. ...Сега напъните на опозицията да използва зърнения проблем за сваляне на социалистическото правителство заприличва на комедия. Преди всичко защото тази кампания се води от бивши премиери и министри, които бяха в основата на нелегалния износ на слънчоглед, на зърнени далавери (даване на зърнени квоти срещу превеждане на милиони долари в сметките на центрове и фондации за "демокрация"). ...В бъдеще правителството би трябвало да отстрани пропуските, допуснати при определяне баланса на зърното и външнотърговския режим, както и да се справи с разрушаващия държавата едър мафиотски капитал". Поредният политически провал на водените от Андрей Луканов "социалдемократи" в БСП и на неговите съзаклятници от СДС още повече ги дискредитира пред обществото. Но интуицията ми подсказ- 218 ваше, че и след този провал няма да миря-сат. Понеже нямах пряк достъп до минис-тър-председателя Жан Виденов, се опитвах да му подскажа това чрез печата. За мой късмет непосредствено след състоялия се в НС вот у дома дойде да ме интер-вюира журналистката от в. "Труд" Валерия Велева.1 Изглежда, нейното интервю още се помни от читателите на многоти-ражния вестник, защото където и да отида из страната, срещам хора, които продължават да ме разпитват за подробности по поставените в него въпроси. Представям отговорите на поставените от Валерия Велева въпроси с изключение на тези, които се отнасят за личния ми живот.
219 Власт на Всяка цена изпъкна най-главното - казах, че на нашето небе не трябва да допускаме такива шпионски самолети. И оттогава почувствах, че мога да се занимавам с обществена дейност. След казармата почти 12 години съм работил в комсомола. Смятам, че от нашето поколение, който не е минал през комсомола, сега не може да се занимава с политика.
220 лъзне някоя неподходяща и неточна дума . И се концентрирам.
221 Власт на Всяка цена е най-големият приятел. Той ме нарича "господин Димов", а аз винаги му казвам "другарю Савов". Вчера си говорихме с него и той ми каза: "Какъв човек си ти? Ако те предложат за някакъв пост, ще гласувам за теб". Не вярвам да е лицемерие. И аз не го разглеждам като класов враг, а като политик с тежест.
222 на много хора от БСП, кой има даде министерски постове? Жан не ме послуша. Досега не съм му искал услуга. (Замисля се.) Жан е честно момче. Той въстана срещу мафиотския капитал и те няма да му простят. Ако успеят да го свалят, ще го изкарат дори най-долния човек. ВПС ми забрани да се изказвам в залата за зърнената криза, но като чух Соколов да говори, че Жан е изнесъл зърното, не се сдържах... Честните хора не трябва да грешат. За покварените това е нещо обикновено. Жан не трябва да греши, защото е посегнал на мафиотския капитал. Дебнат го отвсякъде...". В бюфета на Народното събрание, дни след като бях произнесъл парламентарната си реч за "зърнената афера", един авторитетен депутат от ДПС ми извести, че с мен желаел да се запознае босът на "Мул-тигруп" Илия Павлов. В кръга на шегата отвърнах, че не си спомням да съм говорил срещу тази икономическа групировка. (Само бях намеквал, че през 1995 г. нейната фирма "Балканагро" е изнесла в чужбина близо 100 хил. т зърнени храни.) Но според уважавания от мен колега (понас-
тоящем е ректор на висше училище) целта на поканата била да "видя", че "Илийчо е добро момче". Полюбопитствах и заедно с депутата отидохме до масата, където ни очакваше Илия Павлов. Още щом се запознахме, той каза, че се надявал да му помогна при решаването на два въпроса: да го свържа с наши професори, които да му дадат консултация относно бременността на живеещата в САЩ негова съпруга; да изразходвам (по мое усмотрение) предвидените в годишния бюджет на корпорацията "Мултигруп" 1,8 млн. щ.д. за връзки с обществеността. Моят лаконичен отговор беше: "Считайте първия въпрос за решен, но по втория не съм компетентен". После Илия Павлов записа имената и телефоните на мои приятели медици и до края на кратката ни (и единствена) среща се държа почтително. По нищо не личеше, че е бил гангстер. В началото на 1996 г. Андрей Луканов продължаваше да се мъчи да седне на министър-председателското кресло, чрез компрометиране на Жан Виденов и предизвикване на правителствена криза. Дори на един партиен пленум (10 март 1996
г.) "отправи безадресно обвинение, че в България и в БСП се възраждала ... политическата и партийната полиция" ? Вероятно на този пленум в Андрей Луканов е просветнала идеята за вътрешнопартиен преврат (предхождащ правителствения). Тогава той призова за незабавно насрочване на парламентарни избори. Взех думата и изтъкнах, че като ловък политик, той знае защо трябва веднага да снеме този лозунг. Когато седнах на мястото си, депутатът Стойчо Шапатов и други другари ме попитаха какво съм искал да кажа с това "той знае защо". Обясних им, че при провеждането на предсрочни избори от действащото партийно ръководство е твърде възможно Андрей Луканов и някои членове на неговото ОСД да бъдат изключени от кандидат-депутатските партийни листи. Моето изказване на посочения пленум беше за запазване на партийното единство и за колективно търсене на свежи идеи, насочени към решаване на сложните народни проблеми. Но, изглежда, Андрей Луканов е направил заден ход, само докато бъде сменено централното ръководст- 225 Власт на Всяка цена во на БСП. С оглед на това до неговото убийство (2 октомври 1996 г.) е извършена активна подготвителна работа и са реализирани множество срещи с авторитетни партийни деятели. Едва ли е случаен фактът, че на състоялия се през декември 1996 г. извънреден конгрес на БСП под проекторезолюция (оформена във вид на брошура) за смяна на министър-председателя Жан Виденов стояха имената и подписите на над 150 депутати (в т.ч. Александър Лилов, Янаки Стоилов и Николай Камов), на кметове и културни дейци, включително на артиста Стефан Данаилов. За съставяне на такава подписка е извършена къртовска организационна дейност. Участниците в тази работа бяха ръководени от Александър Лилов, който довърши започнатата от неговия враг Андрей Луканов подготовка за извършване на вътрешнопартиен и държавен преврат. Двамата ръководеха отделни котерии в БСП, но еднакво обслужваха интересите на перестроечната номенклатура. Случилото се на въпросния пленум и десет години след него дава основание да 226 се заключи, че още тогава в БСП са протичали процеси на нравствена и обществена деградация и израждане по посока към нейното свеждане до обикновена политическа котерия. Тогава (по мнението на Жан Виденов) предложението у нас да се предизвикват предсрочни парламентарни избори от партията на власт беше равносилно на политическо "харакири". По онова време не допусках, че заради овладяването на висшите органи на БСП Андрей Луканов и приближените му "социалдемократи" ще започнат да причиняват злини на своя народ, като следват така наречената политика на влошаване. След като не успяха с компромати, клевети и лъжи за "зърнени афери" да отстранят Жан Виденов от министър-председа-телския пост, те прибегнаха до прилагане на банкови инструменти за съсипване на националното производство и настройване на трудовите хора срещу социалистическото правителство. След много лутания и проби за постигане на своите котерийни цели "социалдемократите" в БСП пуснаха в действие мощното оръжие, наречено основен лих- 227 Власт на Всяка цена вен процент". През първото десетдневие на септември 1996 г. издигнатият от тях шеф на Българската народна банка (БНБ) инж. Любомир Филипов (бивш служител на Съвета за икономическа взаимопомощ - СИВ, Москва, където Андрей Луканов беше много години наш постоянен представител) повиши лихвата на над 300%. Този акт е извършен в полза на финансовата олигархия и за предизвикване на народното недоволство срещу министър-пред-седателя Жан Виденов. Тогава (а и сега) малцина знаеха, че БНБ е независима от Министерския съвет институция, чиито управители се избират от Народното събрание. Но това повишаване на основния лихвен процент у нас се оказа "оръжие за масово унищожение" на българската икономика. Може би то е без прецедент в нашата и в световната история. Бях изследвал икономическата категория "лихва" през 1991 г. след нейното административно повишаване (по време на коалиционния правителствен кабинет на Димитър Попов и министъра на финансите Иван Костов) на над 36 на сто. Тогава публикувах във в. "Дума" статията, озаг-
лавена: "Лихвеният процент съсипва националното производство".3 В тази статия напомних азбучната икономическа трактовка, че лихвата е част от печалбата на получилото кредит предприятие. Нейната величина се определя от постигнатата в страната средна норма на печалбата. Кредитираното предприятие може да обслужва кредита си примерно с 5-6% лихва при положение, че годишната му рентабилност (приходи минус разходи) превишава 20 на сто. При системата на държавен социализъм у нас хилядите промишлени и други предприятия с мно-гочислен (1000-5000 души) персонал ежемесечно теглиха от БНБ кредити за работни заплати и други оборотни средства с лихва 2-2,5%. След мафиотското повишаване на основния лихвен процент на над 36 на сто (1991 г.), само за няколко месеца, повечето от тези наши предприятия натрупаха дългове и изпаднаха във финансов колапс. При тогавашните условия на глобално преразпределяне на националните и международните пазари въпросните предприятия не бяха в състояние да си осигуряват обикновени печалби, та камо ли
да постигнат рентабилност 50-100% и да обслужват високолихвените си кредити. По принцип основният лихвен процент се повишава регулативно за кратко време при кризи на свръхпроизводство, с оглед то да бъде ограничено и да се преодолеят възникналите стопански диспро-порции. Доколкото си спомням, при управлението на Роналд Рейгън в САЩ (80-те години на 20 в.) лихвата беше повишена за няколко месеца до 18%, за да се ограничи голямото свръхпроизводство. До 1989 г. българската икономика беше дефицитна, т.е. не достигаха стоки - автомобили, перални, печки, хладилници. Вдигането на лихвения процент доведе родните предприятия до банкрут и способства за още по-голямо увеличаване на дефицитността на българската икономика. Служителите на Международния валутен фонд (МВФ, който се използва като оръдие главно на отвъдокеанските транс-национални корпорации) дават препоръки у нас да се прилагат монетарни механизми, чрез които се съсипва националното производство и се улеснява пласирането на западни стоки на българския пазар. 230 Налагат на нашите банкери да повишават основния лихвен процент, с което се поддържа на ниско ниво курса на долара. Още повече, че има пряка връзка между валутния курс и лихвения процент.4 При повишаване на основния лихвен процент в нашите банки вложителите предпочитат да дават на депозит парите си в левове (заради високата лихва). Мнозина доларови притежатели извършват обмен на доларите си (чиято депозитна лихва остава ниска и е съобразена с международните стандарти) срещу левове. Така се увеличава търсенето на левове в страната и се намалява курса на долара. А това, от своя страна, позволява да бъдат продавани западни стоки на местните пазари. Тези операции се представят от апологетите на финансовата мафия и олигархия като мерки за обуздаване на инфлацията. Макар да е доказано, че връзката между лихвения процент и инфлацията е второстепенна, опосредствана чрез валутния курс. Инфлацията е монетарно явление, което възниква главно когато в страната има недостиг на производство на търсени стоки, в т.ч. и от първа необходимост. То
се появява и под влияние на множество други фактори: голям обем на външния дълг, който през 1996 г. у нас е 9,8 млрд. щатски долара; системно пасивно годишно външнотърговско салдо; безконтролен и масов износ на валута от страната (както беше през януари и февруари 1997 г. у нас), вследствие на който се засилва нейното търсене на вътрешния пазар и шоково се обезценява българския лев; спекулативно натрупания вътрешен дълг, който през 1996 г. у нас достигна 160 на сто от БВП и за обслужването му практически бе ангажиран целия държавен бюджет.5 Банковите тузове на създадените с държавни пари десетки частни банки в нашата страна се бяха впили като пиявици в нейните стопански структури. Отпускаха заеми с огромни лихви предимно на държавни предприятия, които неминуемо изпадаха в несъстоятелност, а дълговете им се прехвърляха за обслужване на държавния бюджет. Тези частни търговски банки получаваха от БНБ милиарди народни левове уж за тяхното оздравяване. С част от тези пари, обаче банкови мафиоти си купуваха печеливши "банкрутирали" заво-
ди и луксозни лимузини. Частните търговски банки отпускаха на държавни предприятия високолихвени заеми (50-60%), които теоретически не могат да бъдат върнати, дори при положение че за това се използва цялата печалба и фонд "Работна заплата" на кредитираните предприятия. Банковите мафиоти смятаха, че каквото и да стане, ще си върнат парите от данъците на данъкоплатците, т.е. от държавния бюджет. Но както се предполагаше, в един момент и държавата стана неплатежоспособна. Въпросните банки изпаднаха в несъстоятелност, а новоизлюпените "банкери" започнаха да разпространяват хули и клевети по адрес на министър-председа-теля Жан Виденов. За фалита на мафиотските частни банки способстваха и техните вложители. Те си въобразяваха, че могат да натрупат много пари от лихвите по депозитите. Насърчаваха ги и лъжеполитици, които проявяваха фалшива загриженост за народа и на публични места постоянно повтаряха, че лихвите по депозитите трябвало да бъдат по-високи от темповете на растеж на инфлацията. Те не се и опитваха да вникнат
в същността на лихвената политика и да проумеят, че прекомерното повишаване на лихвите води до непрекъснато намаляване на националното производство и до форсиране на инфлационните процеси. Милионите български пенсионери също си внасяха месечните мизерни пенсии на краткосрочни влогове в банките за получаване на доходи от лихви по депозитите. Спомням си през 1996 г. на едно пен-сионерско събрание в читалище "Христо Смирненски" (на булеварда за стадиона гр. Пловдив) едва не бях освиркан, когато казах, че главна задача на социалистическата държавна власт е максимално да намали лихвите по кредитите и депозитите и да предотврати срива на банковата система, тъй като в една държава не би могло всички хора да бъдат лихвари и рентиери. Междувременно Международният валутен фонд и разни неправителствени организации на Джордж Сорос и други ма-фиоти не допускаха държавна намеса на нашия трудов и стоков, включително аграрен пазар. Но "съветваха" шефовете на БНБ системно да се интервенира паричния ни пазар, където се правеха гешефти 234 в големи мащаби и се стопяваше валутния резерв на страната. Така се поддържаше и ниския курс на щатския долар спрямо нашия лев (с оглед на вътрешния ни пазар да бъде осигуряван пласмент на западни стоки на обща стойност няколко милиарда долара годишно). БНБ интервенираше на паричния пазар у нас и се извършваха мащабни валутни спекулативни сделки. Така непрекъснато българският лев бе девалвиран с оглед да се обезценят и стопят взетите от държавните банки огромни мафиотски кредити. Ето защо през периода 1991-1996 г. в десетки публикации и интервюта постоянно повтарях, че за да се излезе от този омагьосан кръг, е необходимо да бъдат реализирани "революционни мерки",6 а именно: намаляване на основния лихвен процент под 10 на сто; обмяна на парите по прогресивна скала; отписване на вътрешния държавен дълг към частните търговски банки. Обосновавах несъстоятелността на "шарлатанскататеория",7 според която инфлацията може да се обуздава чрез повишаване на основния лихвен процент. Обикновено с постулати на тази тео- 235 Власт на Всяка цена рия финансовата мафия и олигархия оправдаваше пладнешкото присвояване на народните пари и имоти. Ръководството на БНБ и фракциите в БСП на Андрей Луканов и Александър Лилов обслужваха мафиотски интереси и реализираха мерки за омаломощаване и колонизиране на българската икономика. Впрочем, както вече посочих, инж. Любомир Филипов е бил подчинен на Андрей Луканов служител в системата на въшноикономическите връзки на България със страните-членки на СИВ. Едва ли е случаен и факта, че след неговото освобождаване (1997 г.) от длъжността управител на БНБ, той веднага бе взет от Илия Павлов на работа в корпорацията "Мултиг-руп". Избирането на инж. Любомир Филипов за управител на БНБ стана по късата процедура през пролетта на 1996 г. в Народното събрание. Преди това той беше един от заместниците на предишния управител на тази институция проф. Тодор Вълчев. Ден преди да бъде извършен изборът му, посетих министър-председате-ля Жан Виденов в сградата на Министерския съвет. Направих го по настояване на
председателя на Съюза на земеделските кооперации проф. Атанас Ганев, на който всеотдайно помагах, проникнат от мисълта, че така допринасям за претворяване на кооперативната идея в живота. Тъкмо с проф. Атанас Ганев седнахме около работната масичка в кабинета на министър-председателя и беше донесена проектоза-повед за назначение на бившия управител на БНБ проф. Тодор Вълчев на послани-ческа длъжност. По този повод Жан Виденов видимо разтревожен сподели, че през последните месеци в БНБ почти е стопен валутния резерв на страната. Той изрази съжаление, че не е извършил освобождаването на гуверньора веднага след предсрочните парламентарни избори (есента на 1994 г.), както съм препоръчвал на летния пленум на ВС на БСП.8 Така от дума на дума министър-пред-седателят ме попита дали нямам предвид някоя подходяща кандидатура за управител на БНБ. Стори ми се, че съм спечелил неговото доверие и поех да изпълня поставената задача. Още същия ден се сетих за моя колега проф. Милчо Стоименов -основател на "Булбанк" и финансист от ка-
риерата. Вечерта му позвъних и го убедих да си напише автобиография (без притеснение да спомене, че е работил и в отдел "Икономически" на ЦК на БКП) и да ми я донесе рано сутринта пред сградата на Народното събрание. Изпратих автобиографията му по служебната поща на минис-тър-председателя и след около час тя е била върната в Народното събрание. Виденов е поставил резолюция до председателя на ПГ Красимир Премянов с указание бързо да бъде разгледана в групата и внесена за приемане от НС. При откриването на втората част на сутрешното заседание на парламента (11,30 часа) ме извика секретарката на Красимир Премянов и ми каза, че министърът на земеделието ме очаква в министерството. Понечих да се върна в пленарната зала, но тя добави, че колата ме чака. В Министерството на земеделието ме уведомиха, че от няколко дни министъра е извън София. Използвах идването си за решаване на някои жалби на избиратели. После разбрах, че когато съм потеглил от НС, говорителката на нашата ПГ Мариела Митева, поискала половин час
почивка и групата се е събрала на заседание в зала "Изток". На това заседание е докладвано (от избрания за постоянен докладчик на групата депутата Емил Филипов - брат на инж. Любомир Филипов), че трябва спешно да бъде избран управител на БНБ. Били постъпили предложения за две кандидатури, но едната не трябвало да бъде обсъждана, тъй като нейният вносител "отсъства".9 Останала само кандидатурата на инж. Любомир Филипов, който бил избран с мнозинство и представен за утвърждаване от НС. След като ми разказаха за взетото в мое "отсъствие" решение на ПГ, бързо се утеших, защото поне не е била обсъждана и унижавана предложената от мен кандидатура. Но констатирах, че значително е отслабнало влиянието на министър-пред-седателя в парламентарната ни група. (Месец преди това на дълго заседание бе отхвърлено - от обединилите се фракции на Андрей Луканов и Александър Лилов -предложението на Виденов да бъде сменен шефа на Българската национална телевизия Иван Гранитски.) Впрочем това предложение сигурно е 239 първото, което министър-председателят Жан Виденов не можа да прокара пред парламентарната група на БСП. Тогава той изтъкна, че телевизионният шеф отказвал да прекрати договорите на БНТ с частни фирми, които под формата на коопродук-ции (от типа на предаването "Всяка неделя") получавали по няколко хиляди долара за едно предаване и фактически присвоявали значителна част от печалбите на държавната медиа. Депутатите от фракциите на Андрей Луканов и Александър Лилов се опълчиха срещу искането на минис-тър-председателя и го обвиниха в потъпкване на свободата на словото. Впоследствие ми беше обяснено, че те правели това и за да запазят на работа в БНТ някои от приближените им (като Тома Томов) телевизионни журналисти. Както споменах, в началото на септември 1996 г. ръководената от инж. Любомир Филипов БНБ повиши основния лихвен процент у нас на над 300%. Тази по принцип безумна и престъпна мярка беше предприета след завръщане от поредното си посещение в САЩ и точно когато предстоеше прибирането на селскос-
топанската продукция - домати, пипер, ябълки, грозде, царевица, слънчоглед. Ръководствата на стотиците модерни храни-телно-вкусови предприятия (консервни, винарски, маслопреработвателни) заявиха, че не могат да си позволят да теглят толкова високолихвени заеми, за да изкупуват селскостопанската реколта. Земеделските производители също нямаха пари за есенна сеитба и предупредиха, че ще оставят продуктите да изгният на полето. Помолих председателя на НС и мой приятел, акад. Благовест Сендов, да извика "подчинения" му управител на БНБ и човешки да го убеди да направи нужното за намаляване на основния лихвен процент. Той правилно прецени, че това трябва да се направи с мое участие и в присъствието на председателя на ПГ Красимир Премянов, председателя на Комисията по земеделие Бончо Рашков (заел тази длъжност след самоубийството на Тодор Тодоров от Добрички избирателен район). Срещата с управителя на БНБ се състоя в кабинета на председателя на НС. По време на разговора спазвах предварителната уговорка и мълчах, за да не "разсърдя" с "ви-
сокия си тон" гуверньора. Но на всеки апел на акад. Сендов към него да направи нещо за спасяване на селскостопанската реколта и за изхранването на населението, той непреклонно отговаряше, че само чрез високата лихва можело да бъде "преустановена пълзящата инфлация". Наруших мълчанието и съвсем спокойно го запитах дали би обяснил каква е зависимостта между основния лихвен процент и инфлацията. Вместо да се опита да защити тезата си, пренебрежително издърдори, че такива въпроси мога да задавам, когато "седна на неговия стол". Избухнах и му казах, че ако има елементарна икономическа и политическа грамотност би трябвало веднага да напише и да връчи на председателя на НС своята оставка. След като изрекох тези думи, в разговора се намеси Красимир Премянов, който зае позата на арбитър между мен и гуверньора. А той можеше с един замах да защити народните интереси (и Жан Виденов) от позицията си на ръководител на парламентарното мнозинство и фактически "работодател" на управителя на БНБ инж. Любомир Филипов. С решително и
мълниеносно намаляване на основния лихвен процент до естествените му граници (под 5%) сигурно щеше да се нормализира икономическата обстановка в нашата страна. Така щеше да бъде възвърната загубената вяра на селяните, много от които на събрания и срещи открито ми заявяваха, че повече няма да гласуват за кан-дидат-депутати на БСП и за обявения неин кандидат-президент Георги Пирински. Намаляването на основния лихвен процент щеше да бъде и ответен съкрушителен удар върху мафиотските кланове ("Мултигруп" и БЗК) на Андрей Луканов. То щеше да открие възможности за възстановяване на единството на раздиращата се от противоречия, безпринципност и поквара БСП. За жалост обаче въпросната среща при председателя на НС не даде резултат. Единственият резултат бяха изпросените с мъка от гуверньора мъгляви обещания, че след 2-3 месеца може да бъде извършено намаление на превишаващия 300% основен лихвен процент. Посредством този процент есента на 1996 г. беше нанесен "ядрен" разрушителен удар върху българ- 243 Власт на Всяка цена ското селско стопанство, а също и върху нашата хранително-вкусова промишленост. Вследствие на това значителна част от есенната селскостопанска реколта остана неприбрана и изгни на полето. В страната се появи остър дефицит на потребителски стоки и се увеличи техния внос (срещу валута) от чужбина. БСП загуби безрезервната подкрепа на над 1 милион селяни. Като народен представител бях лишен от моралното право да искам помощ (при ситуации, подобни на тази през януари 1997 г.) от хилядите ръководители и член-кооператори на земеделските производствени кооперации. Започна стремително обезценяване на българския лев спрямо щатския долар. За последните три-четири месеца на 1996 г., т.е. до приемането в НС на оставката на министър-председателя Жан Виденов (28 декември), левът се обезцени неколкократно. Впрочем вината и за повишаването (през 1996 г.) на основния лихвен процент у нас се приписва на тогавашния минис-тър-председател Жан Виденов. Родните "социалдемократи" и представители на 244 финансовия капитал умело прикриват факта, че до въвеждането на валутния борд през 1997 г. БНБ водеше независима от правителството кредитна и парична политика, а нейните шефове формално се отчитаха пред Народното събрание. През последното десетилетие представители на местната и отвъдоеканската финансова олигархия всячески се мъчат да втълпят на хората, че шоковото (януари и февруари 1997 г.) обезценяване на лева и респективно на работните заплати и пенсии е последица от двегодишното управление на Жан Виденов. Води се пропагандна кампания за потулване на собствените им лихварски и валутно-финансови престъпления, довели до стопяване на раздадените от държавните банки колосални необезпечени кредити, а също и на многогодишните парични спестявания (над 25 млрд. долара) на българското население. Истината е, че в началото на 1995 г., когато Жан Виденов стана министър-пред-седател, един долар се разменяше за 70 не-деноминирани лева. Това съотношение беше поддържано (въпреки големите гешеф-ти и спекулативни сделки на паричния па- 245 Власт на Всяка цена зар) до май 1996 г., когато подтикваните от мафията "социалдемократи" в БСП започнаха по-широко да прилагат политиката на "влошаване" на живота на народа с цел да предизвикат неговото недоволство и да свалят социалистическото правителство. Затова беше използвано и обстоятелството, че у нас имаше голяма суша и слаба реколта и се очертаваше отрицателно външнотърговско салдо на страната (което от своя страна води до обезценяване на българския лев), независимо че през
Благодарение на находчивостта на 246 правителствения кабинет и особено на първия зам.-министър на земеделието Димо Узунов се събраха извънбанкови парични ресурси (от ДФ "Земеделие" и чрез облагане с високи текси на износителите на слънчоглед) и бяха засети в срок достатъчно декари есенни житни култури. През 1997 г. в нашата страна бяха прибрани 6,2 млн. т зърно, в т.ч. 3,6 млн. т пшеница 12 (при 1,8 млн. т през 1996 г.). При прочитането на този текст в ръкописа Жан Виденов е отбелязал, че с безпрецедентното повишаване на лихвения процент "социалдемократите" едновременно са постигнали три цели:
Очевидно предвожданите от Андрей Луканов "социалдемократи" използваха основния лихвен процент като главен инструмент за разрушаване и опустошаване 247 Власт на Всяка цена на нашето национално стопанство, а също и за влошаване на материалното положение на работния български народ. Така те успяха да настроят обществото срещу Жан Виденов,13 да подготвят общественото мнение за извършване на държавен и вътрешнопартиен преврат и за завладяване на висшите ръководни органи на БСП. 248 Десетоянуарският пуч Сутринта на 2 октомври 1996 г., в пленарната зала на Народното събрание, неговият председател акад. Благовест Сендов с прискърбие съобщи, че бил застрелян бившият ми-нистър-председател и народен представител Андрей Луканов. Този ужасен акт бил извършен пред собствения му дом в гр. София на ул. „Ла-тинка". Бях покрусен, но не можех да приема, че той е мъртъв, тъй като пет дни, преди да бъде убит, заедно с него и проф. Жак Аройо бяхме в кафенето на Народното събрание и разговаряхме на различни теми. Тогава проф. Жак Аройо, с когото сме работили над 15 години в Института по международни отношения и социалистическа интеграция, беше дошъл в НС да му дам интересуващи го закони. Докато седяхме на една маса в кафенето, забелязах, че Андрей Луканов търси място и го поканих да седне до нас. Представих му голе- 249 Власт на Всяка цена мия български икономист, а той с усмивка отвърна, че отдавна се познават и поведе разговор с него. Виждаше се, че му е приятно в компанията на известния учен. Още повече, че през последните месеци от своя живот в парламента сякаш го мъчеше самота. След съобщението за убийството на Андрей Луканов заседанието на НС беше прекратено. Вероятно заради станалото година по-рано спречкване между нас, при излизането ми от пленарната зала парламентарните репортери най-напред се втурнаха към мен за коментар на ужасното събитие. Без колебание заявих, че убийството на Андрей Луканов е политическо. Имах предвид, че Андрей Луканов се бореше на всяка цена отново да стане ми-нистър-председател на Република България. А като „перестройчик" (1985-1990 г.) на държавния социализъм, задкулисен вдъхновител на извършените десетоноем-врийски (1989 г.) партийни и държавни промени у нас и първи „посткомунистически" министър-председател той си беше създал множество опасни врагове. Не бива да се забравя, че Андрей Луканов ра-
ботеше за връщането си в изпълнителната държавна власт, когато трескаво се подготвяше войната срещу съседна Югославия. Той беше против „предоставяне на българската територия и инсталации" за провеждането на военни операции на международни сили" 1 на югославска територия. Освен това Андрей Луканов се представяше за „демократ" и хуманист, а щом се сдоби с власт започна да преследва, реп-ресира и унижава своите довчерашни партийни и държавни съратници и ръководители. Спрямо тези „другари", той постъпи вероломно. Веднага след състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум Андрей Луканов и избраният на мястото на Тодор Живков нов партиен и държавен глава -Петър Младенов, се уединили в Министерството на външните работи и решили да се отметнат от казаното на пленума, че на бившите „другари" ще бъдат запазени обществените привилегии и пожизнено ще им се оказва почит. По внушения на Луканов започват чистки в държавния апарат, съдебни дела по т. нар. възродителен процес (за извър- 251 Власт на Всяка цена шената в края на 1984 г. смяна на имената на тюркоезичните българи), арестуване на Тодор Живков (януари 1990 г.). Обвиняеми по възродителния процес бяха бивши членове на Политбюро на ЦК на БКП като Димитър Стоянов (бивш многогодишен министър на вътрешните работи), който е с големи заслуги към нашето Отечество. Те бяха тероризирани и тормозени чрез ежедневни явявания на разпити и разпис-вания в прокуратурата.2 Към Андрей Луканов изпитваха свирепа омраза и уволнени по негово нареждане служители на Министерството на вътрешните работи. Много от тях не можеха да му простят, че след многогодишна честна и вярна служба на българския народ бяха буквално изхвърлени на улицата. Мнозина от тези служители на органите на реда се поставиха в услуга на мафиотски босове. Сигурно дълбоко в душите си са таели жажда за отмъщение към човека, който е способствал за отстраняването им от любимата и престижна обществена и семейна професия. Поставеното от Андрей Луканов начало на реставрацията на капитализма у 252 нас (чрез „демонополизация" и „малка приватизация" на държавната собственост) даде тласък и на бързото формиране на организираната българска мафия. При това той застана на страната на мощни (с много пари и „охранители") нейни кланове, чиито босове впоследствие видяха, че повече не им е нужен и влязоха в остър конфликт с него. Може би Андрей Луканов допусна фатална грешка и като посегна на бившия първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Вероятно той е направил това от страх да не би, бидейки на свобода и в обкръжението на предани нему професионалисти от Управлението за безопасност и охрана (УБО), обиграният стар диктатор да си възвърне загубената власт и да си разчисти сметките с предалите го „другари" (макар че тогава такива отмъстителни акции можеха да се направляват и от затвора). Арестуването на Тодор Живков и разкарването му (с едно одеяло) по арестантски стаи и съдилища беше показвано по телевизията и настрои широките народни маси срещу новите български управници и главно срещу Андрей Луканов. Особено
на фона на тогавашното драстично, в сравнение с Живковото властване, обедняване на мнозинството от българския народ и развихрилата се масова мизерия и безработица в страната. Дори и при упражняване на насилие над своите политически опоненти „социалдемократът" и бивш министър-предсе-дател на Република България Андрей Луканов се е ръководел единствено от личните си чувства и интереси. В онази епоха на абсолютна глобална олигархична власт, той не можа да направи почти нищо полезно за мнозинството от българския народ. Следователно „социалдемократът" Андрей Луканов и неговите съвременни последователи се стремят предимно да се себеуреждат и да живеят добре, като си осигуряват постоянно, но безотговорно присъствие във всички власти на българската държава. Те не са имали и нямат честна, справедлива и народополезна кауза. След убийството на Андрей Луканов представители на българската и чуждестранната мафия и олигархия започнаха с още по-голямо настървение да водят борба за пълно овладяване на висшата дър- 254 жавна власт. Смятаха, че така ще могат безпрепятствено да присвояват държавните имоти и пари. За целта "социалдемократите" от Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП се обединиха с ненавистния им фракционен противник от същата партия Александър Лилов. Заедно продължиха да плетат заговора за отстраняване на министър-председателя Жан Виденов. Първи общ документ на това котерий-но обединение беше публикуваното във в. "Дума" писмо с призива за смяна на министър-председателя, включително и за това, че не успял да осигури на народа достатъчно "дърва за огрев". Писмото е подписано от 19 представители на различни фракционни групи в БСП, в т.ч. и от тогавашните членове на Изпълнителното бюро на ВС Николай Камов, Янаки Стоилов и Никола Койчев. Въпросното писмо беше разисквано и на състоялия се на 11-12 ноември 1996 г. партиен пленум, на който министър-председателят Жан Виденов поиска да му бъде гласуван вот на доверие. В патетична, но безидейна реч, Александър Лилов предложи "да осъмнем с нов
министър-председател , но за приемането на това предложение не стигнаха 18 гласа. Впрочем след този пленум в печата бяха публикувани снимки с моя лик и се намекваше, че изказването ми е повлияло за отхвърляне на посоченото предложение. Всъщност тогава само изразих разочарованието си от словото на Александър Лилов, когото до онзи момент считах за "най-мъдрия човек в БСП". Попитах го "какво мъдро" има в това да се иска свалянето на министър-председател (на държава с парламентарна форма на управление), без да се посочва кой ще бъде неговия заместник и най-важното, без да се представят "свежи идеи" за формиране на нова, по-ефикасна и народополезна политика. След всичко това, на състоялия се на 21-24 декември 1996 г. извънреден конгрес на БСП, Жан Виденов прецени, че в бъдеще трудно ще се сработва с партийната „социалдемократическа" върхушка, която следва противонародна политика, и подаде оставка3 като партиен лидер и министър-председател на Република България. Той извърши този съдбоносен за нацията политически акт, вярвайки, че не-
говите заместници ще изпълнят обещанието си да съставят второ "силно и супер-силно" социалистическо правителство. Напоследък в частни разговори Жан Виденов ми е споделял, че на въпросния извънреден конгрес на БСП е било сигурно преизбирането му за неин лидер. Партийният "стратег" Александър Лилов и други фракционери са кроили планове, когато той е начело на БСП, да я доведат до положение да се откаже от държавната власт и да премине в опозиция. После те да излязат на открито и да изглеждат като велики политици, а Жан да "опере пешкира" пред народа и историята. Жан Виденов обаче изпревари с оставката си реализацията на този коварен "другарски" план, и то с ясното съзнание, че капитулантска-та, безпринципна и продажна политика на БСП е гибелна за българската нация и държава. През последните десет години много пъти на събрания или в лични разговори са ме питали защо Жан Виденов не е използвал позициите си на първи партиен лидер за изчистване на БСП от фракционери като Андрей Луканов и Александър
Лилов. Винаги съм отговарял, че това трудно би могло да стане поради следните по-важни причини: въпросните лица бяха популярни фигури в партията и държавата и отстраняването им от висшите етажи на властта щеше да има обратен ефект; когато стана лидер на БСП, Жан Виденов завари тежко кадрово наследство и имаше ограничени възможности за подбор на личности, с които да бъде формиран подходящ управленски екип; като партиен лидер Жан Виденов превъзхождаше (по политически и нравствени добродетели) своите заместници, но както впоследствие се видя, в критични моменти те го предадоха. Измежду няколкото кандидатури за председател на БСП беше предпочетен и избран Георги Първанов, който обеща да се възползва от конституционното право и да изпълни конгресното решение за съставяне на второ социалистическо правителство. Препоръчител му беше все още действащият министър-председател Жан Виденов. Първоначално той предлагаше да бъде запазено съвместяването на двата поста - председател на БСП и министър-
председател на страната. Препоръчваше в конкретния случай двата поста да се заемат от Николай Добрев. Но завладелите висшето партийно ръководство фракцио-нери наложиха на конгреса решение за разделяне на въпросните постове с цел техните отговорности да се размият и да си гарантират трайно присъствие в партийната и държавата власт. Както е известно, Георги Първанов не изпълни приетото на извънредния конгрес на БСП (1996 г.) решение за съставяне на второ социалистическо правителство. Като председател на Парламентарната група (ПГ) на БСП, той върна на българския президент предоставения правителствен мандат. Но той и други "социалдемократи" се мъчат да оправдаят това деяние, като непрекъснато напомнят, че на този конгрес и Жан Виденов е подал оставка от постовете председател на БСП и министър-пред-седател на страната. Правят внушения, че и тази оставка е станала причина за преживените след 1996 г. от повечето българи трудности и несгоди. Във връзка с оставката на Жан Виденов в печата се правят какви ли не "хипо- 259 Власт на Всяка цена тези". Едни твърдят, че това е направено под влияние на външни сили, а други - за да бъдат "наказани" безотговорните фактори, които му приписваха собствените си афери, далавери и гешефти. Впрочем такива публикации не съм срещал за еднолично подадената оставка от "социалдемократа" Андрей Луканов. Макар че по време на неговото злополучно управление за десет месеца българската икономика и държава се срина и бе наложен мораториум на плащанията по външния дълг. При двегодишното управление на Жан Виденов (1995-1996 г.) през първата година беше постигнат значителен икономически растеж и бяха изплатени над 2 млрд. долара външен държавен борч. Настъпилата през 1996 г. икономическа и зърнена криза е следствие на обективни и субективни фактори, и най-вече на раздиращата се от фракционни борби БСП. Година и половина фракционерите в БСП, и преди всичко групата на Андрей Луканов, заедно с Иван Костов, главния редактор на в. "Дума" - Стефан Продев, и шефове на мафиотските икономически групировки и банки, разпъваха Жан Виденов на кръст.
За отстраняването му от МС се водеше яростна кампания и се използваха долнопробни "борчески" средства: заговори; преврати, компромати (за връзки с дребните търговци около фирмата "Орион" и зърнени афери и далавери); несправедливи обвинения в политическа "полицейщи-на" и "ликвидация" на банки; открити писма; подписки. През онези бурни години (1995-1997 г.) в българската държава се водеше битка за разграбване и преразпределяне на народното богатство. В тази битка главният агресор беше местната и международната мафия и олигархия, чиито представители с всички средства (и с убийства) отнемаха благата, създадени за близо половин век от милиони български граждани. Граби-телите искаха да сложат ръка предимно върху държавните банки, стратегически отрасли и производства (енергетични, металургични, химически) на нашата икономика, и също и върху българските земи и гори. Широките народни маси се уповаваха единствено на БСП да запази създаденото с колективен труд и лишения огром- 261 Власт на Всяка цена но богатство. Но лидерите на овладелите тази партия "социалдемократи" сдаваха (декември 1990 г. и 4 февруари 1997 г.) на други мафиотски кланове спечелената на честни избори народна власт и спомогнаха за разграбването на народните имоти и пари. Влиятелният и популярен "социалдемократ" в БСП Андрей Луканов осигуряваше свободен достъп до нашето държавно съкровище на най-големите български и отвъдокеански гангстери и мафио-ти. Докато малцина народни представители от тази партия хвърляха всичките си сили и способности и с перо и слово бранеха държавното и кооперативното имущество, други въртяха бизнес и си "приватизираха" мелници, винзаводи, консервни комбинати, фармацевтични, козметични, машиностроителни и т.н. заводи. Преди и по време на управлението на БСП (1995-1996 г), трябваше да се провежда народополезна българска банкова, индустриална, аграрна, външнотърговска и външна политика. В нея да бъдат включвани механизми, чрез които да се съчетават народните интереси и да се осигурява обществен прогрес и просперитет на българ-
ската нация и държава. Вместо това партийните "теоретици", "стратези" и "книжници" изтъкваха "тактически съображения" за по-дълго задържане на БСП в изпълнителната държавна власт, без да се пречи на извършващото се от мафията пладнешко ограбване на държавните обекти. Според тях БСП щяла да продължи още известно време да властва в страната, ако през май и най-късно ноември 1996 г. правителството на Жан Виденов било подало оставка. Само че никой от тези "тактици" не посочваше кои партийни или извънпартийни лица ще заменят подалото оставка правителство, какво ще бъде новото, различното в тяхната политика. За разработването и прилагането на такава политика се изискват много знания, трудолюбие и любов към род и отечество.4 А по върховете на БСП се подвизаваха предимно формални и неформални "социалдемократи" ("катраници" на мафията) и нагаждачи, които бяха скъсали с комунистическите идеи и своя народ и обслужваха местни и чуждестранни мафиоти и олигарси, които им плащаха с крадени от държавата пари и им осигуряваха депутатски места и държавни служби. 263 Власт на Всяка цена "Социалдемократите" Андрей Луканов и Александър Лилов (водачи на фракции в БСП) всячески се стремяха да отстранят непокорния министър-председател Жан Виденов и да го заменят с някой свой "послушник" като Иван Костов или живеещия в Лондон Димитър Иванов. Посочените фракционни лидери искаха задкулисно да властват в страната във вреда на народа. С присъщото си чувство за историческа отговорност министър-председателят Жан Виденов се противопоставяше, доколкото можеше, на упорито налагания от народните грабители частен монопол в услугите, банковото дело, търговията. В отговор мафиотската преса, платени "поли-толози" и "коментатори", а също и членове на правителствения кабинет, перманентно водеха яростна кампания за неговото отстраняване от държавната изпълнителна власт. В тази кампания бяха включвани и популярни личности като гимнастич-ката Нешка Робева от БСП. Спомням си как в дълго предаване по Националната телевизия, "безгрешната" Нешка Робева де-монизираше Жан Виденов и накрая при-
зова всеки българин да хвърли срещу него "камък". Тогава се питах защо тя и други изявени деятели на спорта и изкуството се месят в непонятната им висша политика и изливат злъч и злоба срещу младия и нравствено неопетнен Жан Виденов. Днес отговорите на тези въпроси могат да се получат, като се научат спонсорите на техните художествени изложби и спектакли. Подвластните на мафиотския финансов капитал родни "социалдемократи" се нахвърлиха срещу министър-председателя Жан Виденов и задето е "ликвидирал" банки, в т.ч. Първа частна банка. А тази банка, с бляскави офиси и луксозни автомобили, беше създадена с милиардите долари, взети от ликвидираната българска държавна електронна индустрия. В нея БНБ наля още милиарди долари за "оздравяване". Парите на тази банка обаче сякаш потъваха в пясъка или се изнасяха извън страната. В същото време се проявяваше фалшива загриженост за системно ограбваните и експлоатирани трудови хора. На тях менторите в БСП "обясняваха", че левият министър-предсе-дател Жан Виденов, водил дясна политика, в полза на капиталистите. 265 Власт на Всяка цена В такава отровна вътрешнопартийна атмосфера Жан Виденов не получи нужната подкрепа на извънредния конгрес на БСП (1996 г.). Много от делегатите дойдоха предварително надъхани и обработени срещу него, а други го подкрепиха, но гласуваха (заради криворазбираната "балансираност" във ВС) и за фракционери-те и представителите на мафията в БСП. Новият лидер на БСП - Георги Първанов, е продължител на "социалдемократическото" дело на Андрей Луканов, чиято коронна идея беше при реставрацията на капитализма у нас да бъде съставено коалиционно "ляво центристко" правителство от министри на БСП и "либерални" партии. Има сведения, че той е водил тайни преговори за съставяне на такова правителство, но в последния момент е бил изигран от властолюбивия си партньор и "командир" на СДС Иван Костов. Впрочем бившият министър-предсе-дател Жан Виденов свидетелства, че през месец януари 1997 г. с посредничеството на главния редактор на в. "Стандарт" Юлий Москов са се състояли (в местността Копитото, на Витоша) не по-малко от 266 10 срещи и между Иван Костов и номи-нирания за премиер Николай Добрев. На тези срещи сигурно са обсъждани варианти за съставяне на коалиционно правителство. Едва ли е случаен фактът, че до 3 януари 1997 г., т.е. в продължение на десет дни след подадената от министър-предсе-дателя оставка, в българския политически живот цареше пълно затишие. Новите лидери на БСП протакаха получаването на правителствения мандат (за съставяне на второ социалистическо правителство) от българския президент, а опозиционните партийни и синдикални босове и организации не предприемаха обществени антип-равителствени акции (стачки, митинги, шествия). Изглежда през въпросното "мирно" десетдневие съгласувано е подготвян сценарий за принуждаване (чрез улични акции и живи вериги около парламента) на повечето народни представители от БСП да гласуват декларация за саморазпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори. В началото на януари 1997 г. край централната сграда на БСП (ул. "Позитано" 20) 267 Власт на Всяка цена премина шумно шествие на активисти на СДС и столични реститути. По този повод министърът на вътрешните работи (номи-ниран за министър-председател) Николай Добрев, заяви по медиите, че полицията ще стои настрана от подобни "демократични" мероприятия. След това изявление плахите и опипващи почвата превратаджии станаха брутални в публичните си прояви. Първият организиран пуч, т.е. опит за извършване на държавен преврат, беше направен на 10 януари 1997 г.5 Фактите показват, че това е трябвало да стане чрез окупация на парламента, сплашване и дори саморазправяне с някои народни представители (сред които е споменавано и моето име), за да бъдат заставени да гласуват декларация, постановяваща саморазпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори. Предсрочните парламентарни избори трябваше да се проведат по пропорционалната избирателна система и да се използват главно за: - включване на повече мафиотски представители в кандидат-депутатските партийни листи;
- извършване на вътрешнопартийни преврати (в БСП и СДС) чрез изчистване на кандидат-депутатските листи от бранещи държавното богатство народни представители. През първата част на деня -10 януари 1997 г. - край източната стена на парламентарната сграда бяха се събрали около стотина "протестиращи". Някои депутати от БСП, включително и нейният председател Георги Първанов, свободно напуснаха парламента. Към обяд обаче, щатният сътрудник на Парламентарната група на БСП (днес шеф на президентската канцелария) Красимир Стоянов, покани депутатите в зала "Изток" и ги "посъветва" да не си тръгват след края (14,00 ч) на парламентарното заседание, за да не "дразнят" събралата се отвън тълпа. Той бил подготвил колективно извозване на народните представители с "джипове" (вън падаха снежинки). Междувременно по "Дарик радио" и други мафиотски медии, се отправяха призиви към столичани да дойдат до парламента и да изразят подкрепата си за "реформите" (без да се пояснява, че става ду- 269 Власт на Всяка цена ма за реституцията и приватизацията на държавни и общински обекти). За няколко часа се събраха хиляди столичани. Много от тях имаха интерес да бъдат отстранени социалистите от държавната власт и с помощта на управници на СДС и други реститутски партии да получат (под формата на реституция и "малка приватизация") общински и държавни обекти - магазини, жилища, ателиета, гаражи. Сред събралите се на площадите до Народното събрание столичани, бяха и жертви на водената година и половина медийна комп-роматна война срещу министър-председа-теля Жан Виденов. Те сляпо вярваха на тиражираните клевети и лъжи, като тази, че бил изнесъл в чужбина българското зърно и у нас настъпила "хлебна криза". Към обяд пристигнаха (със знамена) стотина члена на ВМРО, партийни и синдикални активисти, платени цигани и бо-дигардове (въоръжени с бухалки, железни прътове и болтове) на икономически групировки. Те заеха предните позиции на "протестиращите". Поставиха се под командата на облечените в "партизански" униформи ген. Богомил Бонев и предсе-
дателя на Софийската организация на СДС Евгени Бакърджиев, който (по сведения на очевидци) минавал край сложените от полицията подвижни ограждения и тихо заповядвал на бухалкаджиите да не допуснат "нито един комунист да излезе жив". Привечер на 10 януари 1997 г. погро-маджиите подпалиха сградата на Народното събрание, чупиха нейните врати и прозорци (през които хвърляха болтове и димки) преобърнаха и смачкаха намиращите се наоколо държавни автомобили. Въоръжените с бухалки и железни прътове щурмоваци направиха няколко опита да проникнат в пленарната зала, където бяха събрани останалите народни представители от коалицията на БСП (депутатите от СДС можеха свободно да минават край тълпата, да влизат и излизат от парламентарната сграда и да бъдат налице при гласуването на прословутата декларация). Окупаторите не можаха да преодолеят барикадите, издигнати от началника на Националната служба за охрана (НСО) ген. Димитър Владимиров, началника на групата за охрана на НС полк. Веселин Павлов и десетина служители на НСО 271 Власт на Всяка цена (Емил Василев, Петър Скорецов, Паулин Молдовански, Димитър Димитров, Добри Добриков, Кръстю Дренев, Борис Орлов, Пламен Султанов, Красимир Георгиев и др.). Със завидна находчивост и ловкост малцината пазители на реда успяха да отблъснат атаките на стотици вандали и пог-ромаджии и да ги задържат до идването на бойци от Специализирания отряд за борба с тероризма ("червени барети"). Охраната на депутатите в парламентарната сграда и около нея се ръководеше от тогавашния директор на Столичната дирекция на МВР ген. Красимир Петров. Под негова команда бяха група служители на НСО и няколко десетки полицаи, чиято задача беше да не допуснат нападатели да преминат разположените в близост до парламента подвижни железни заграждения. След първоначалния погром на парламента събралите се в пленарната зала народни представители бършеха сълзящите си очи, засегнати от пуснатия сълзотворен газ, но бяха уверени, че няма да се стигне до кървави схватки. Спокойствие им вдъхваше и бдящият за тяхната сигурност в залата деен квестор Димитър Димитров. 272 Под външен натиск ръководството на обсаденото НС предложи поименно да се гласува предлаганата от превратаджиите декларация за саморазпускане на парламента и насрочване на предсрочни парламентарни избори. Тази декларация не беше приета. Но при нейното поименно гласуване, депутатите от обединилите се ан-тижановистки фракции в БСП гласуваха с "въздържал се". Сравнително малко на брой бяхме произнеслите думата "против". След като беше отхвърлена въпросната декларация, беше предприета по воен-ному организирана и масирана акция за превземане на парламента. Сигурно по сценарий е трябвало определени народни представители да бъдат линчувани и силово накарани да кажат "за" саморазпускане на НС. Впрочем случайно можах да видя последния най-яростен опит на бандити да проникнат в парламента. Минути преди това бях повикан от машинописката Зоя Трифонова да си взема напечатания ръкопис на изследването, озаглавено "Аграрна политика" (тъй като имало опасност да "изгори"). Напуснах пленарната зала и се 273 Власт на Всяка цена качих на втория етаж на североизточното крило на парламентарната сграда. Тъкмо взех въпросния ръкопис и понечих да се върна в пленарната зала, започна щурм на обезумели злосторници към северната врата на сградата. Всеки от тях се мъчеше с бухалка в ръка да си проправи път през барикадата откъм вътрешната страна на вратата (бюра за писане, фотьойли, дивани, и други тежки предмети). Но зад барикадата стоеше охранителят Илия Найденов (среден на ръст, смел, силен и сръчен), който машинално издърпваше от бандита подадената напред бухалка и с нея го принуждаваше да се оттегли и да се върне при тълпата извън сградата. Така в продължение на десетина минути бяха "укротени" много нападатели и бе опазен живота на невинни народни представители. Точно тези минути бяха нужни на пътуващите (по нареждане на Жан Виденов) от Горубляне до парламента въоръжени "червени барети". Тяхното идване след извършено вече кръвопролитие щеше да бъде твърде закъсняло.6 Влезлите в парламента и разположени около пленарната зала въоръжени "чер-
вени барети" объркаха сметките на превратаджиите. Техните предводители (Иван Костов, Богомил Бонев, Евгений Бакърд-жиев) се уединиха в югозападния ъгъл на пленарната зала и дълго обсъждаха как да продължат борбата за власт. Накрая взели решение през нощта депутатите-социалис-ти да бъдат държани в пленарната зала като заложници. На другия ден да бъдат принудени да гласуват въпросната декларация чрез упражняване на още по-голям натиск от докарани междувременно пловдивски и врачански членове и активисти на СДС. Но и този превратаджийски план пропадна, понеже в полунощ всички депутати бяха изведени от Народното събрание. Преди полунощ в пленарната зала лидерът на Демократическата партия Стефан Савов ми даде кутия с бисквити. Купил я при едно от излизанията си от парламентарната сграда (след обяд на 10 януари 1997 г. бюфетът на НС беше затворен). Каза ми, че не бил посветен в заверата на пу-чистите и с възмущение се разграничи от тях. После в кръга на шегата сподели, че ще му бъде приятно някой ден да си припомня за донесените от него бисквити (от
които и той яде) и да го призная за свой "ятак". Към 24,00 ч по нареждане на Иван Костов всички депутати, с изключение на лекаря Васил Михайлов и Спас Димитров от СДС, напуснаха пленарната зала и парламента. Останаха само народните представители от коалицията на БСП. Използвах случая и излязох с квестора Димитър Димитров извън пленарната зала, където осветлението се поддържаше с фенери и свещи. В коридорите бяха заели отбранителни позиции тежко въоръжени "червени барети". Кимнах им за поздрав и продължих да вървя, мислейки, че за тях съм обикновен непознат. Всички станаха и отговориха на поздрава ми, а командирът им ме назова по име и ми каза да бъда напълно спокоен. Бях възхитен от готовността на тези прекрасни момчета да пазят реда в разпадащата се социална държава. Чувството им за дълг контрастираше на себе-любието и склонността към предателство на повечето политици. Впрочем това пролича и на 10 януари 1997 г. в пленарната зала, където пред свои съпартийци Иван Костов изрече фраза, 276 оголваща себичния му характер. Той държеше предсрочните парламентарни избори да се състоят незабавно (а не през есента на 1997 г., както предложи председателят на НС акад. Благовест Сендов) с мотива, че социалистическото правителство е засяло достатъчно декари с есенни житни култури, добивите от зърно ще бъдат високи и до есенните избори "избирателите ще забравят" за изпитвания през 1996 г. в страната "недостиг на зърно и хляб". Неговият стремеж е да се докопа до върховната държавна власт. Особено след като за нейното придобиване през периода 1995-1996 г. изкуствено са причинявани злини на мнозинството от българския народ. Сега много съжалявам, че в онзи критичен момент не записах (на светлината на свещите) имената на будещите респект "червени барети". Изпитвам съжаление и от факта, че нямам спомен за всички имена на ръководените от ген. Димитър Владимиров и полк Веселин Павлов бойци, които отблъснаха атаките на стотици терористи, напиращи да влязат в парламента и да се саморазправят с народни представители.
През втората половина на нощта срещу 11 януари край парламентарната сграда бяха оставени да бдят около 200-300 погромаджии. Техните главатари поддържаха връзка с шарещите из парламентарните кулоари „репортерки" по мобифони и получаваха сведения за движението на отделните депутати. Към 2,00 ч в полунощ командващият депутатската охрана полк. Красимир Петров започна операцията по извеждане на депутатите-заложници от парламента и извозването им по домовете. На ул. „Шипка" (до сградата на Софийския университет) чакаха малки автобуси, които ни извозиха в НСО. Придвижването до автобусите стана в колона по един, като от двете страни на депутатската колона се движеха полицаи с щитове и гумени палки. (До мен неотлъчно вървяха и две момчета от НСО.) Виждайки колоната от депутати, нападателите се втурнаха към нея и замерваха хората с камъни, железа и дървета. Някои се опитаха да спрат движението, но полицаите моментално ги изтласкаха назад и разчистиха пътя. Въпреки голямото старание на охра- жүктеу/скачать 2.38 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|