Ангел Димов Власт на всяка цена Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8вn 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга

печата изпълняваха указания на шефове на партии и мафиотски групировки, но при тайното гласуване щяха да предпочетат да подкрепят предложеното социалистичес­ко правителство, за да си останат в парла­мента; второ, по същите съображения за соцкабинет щяха да гласуват и половина­та депутати от СДС (това ми бяха довери­ли мнозина от тях).

Впрочем след 4 февруари 1997 г. Ни­колай Добрев не направи нищо за разоб­личаване на 14-те депутати от БСП, които проглушиха света, че няма да гласуват за второ социалистическо правителство. Но той работеше за все по-пълно изолиране на свързаните с Жан Виденов кадри от пар­тийния и политическия живот в страната.

Относно втората причина го посъвет­вах да направи "тайния запис" на разгово­ра на висш партиен лидер с Иван Костов обществено достояние. Но той поклати глава и ми даде да разбра, че никога не би го направил. Стори ми се решен да пожер­тва себе си, но да не предизвиква нови сът­ресения в БСП. В онзи момент за мен бе­ше неуместно, неетично, а и излишно да питам за името на висшия партиен лидер,

който зад гърба на своите "другари" е пре­говарял с Иван Костов за предаване на за­конно спечелената от БСП и мнозинство­то от народа държавна власт. Още повече, че този факт караше Кольо да се чувства предаден и дълбоко натъжаваше неговото почти мъртвешко лице. Виждах, че му ста­ва все по-трудно да стои прав и побързах да изразя пълно съгласие с направената от него констатация за лошото идейно и ор­ганизационно състояние на БСП. Приех за основателни опасенията му, че като минис-тър-председател той много малко би мо­гъл да разчита на помощта на нейното опартизанено и покварено ръководство в центъра и по места.

През последните десет години предс­тавители на българската и чуждестранна­та мафия и олигархия все още изразяват признателност за отстъпената им на 4 фев­руари 1997 г. държавна власт. Хвалят из­вършителите на този акт, тъй като така им бе открита възможността за "мирно" зав­ладяване и присвояване на българските държавни и общински, стопански и фи­нансови обекти, гори и земи.

На пресконференция, състояла се през

ноември 2006 г. в Националния дворец на културата, избраният за втори президент­ски мандат Георги Първанов заяви, че вместо да пустеели, българските земедел­ски земи трябвало да бъдат продадени на чужденци, които щели да ги обработват. Така у нас щели да бъдат привлечени чуж­дестранни инвестиции. Едва ли Георги Първанов не знае азбучните истини, че зе­меделски земи се закупуват за заселване, а желаещите да инвестират в земеделие­то наемат земя под аренда.

Той носи голяма вина задето сега над една трета от обработваемата българска зе­мя пустее. Първо, защото с въвеждането на колониален валутен борд нашите селс­ки стопани получават символични селс­костопански субсидии, и второ, след при­съединяването на България към военните структури на НАТО още повече се огра­ничи достъпа на земеделските ни произ­водители до необятните руски пазари.

Много данни и факти (васализация на българската държава, предаване на народ­ните пари, имоти и земи в ръцете на чуж­денци, тънещо в мизерия и нищета мно­зинство от нашето население), показват,

че след 4 февруари 1997 г. у нас политика­та, която се следва, е пагубна за българс­ката нация и държава. Но съдейки по не­отдавна даденото от президента на Р Бъл­гария Георги Първанов интервю,³ тази ис­тина все още не се признава и не са извле­чени поуки от станалите тогава полити­чески събития.

Във въпросното интервю се твърди например, че след като бил номиниран за министър-председател Николай Добрев бил извършил "титанично по размера си изследване" на икономическите, включи­телно финансовите ресурси у нас. Макар да е всеизвестно, че той правеше не "изс­ледване", а консултации с някои "финан­систи" (предимно от мафиотски икономи­чески групировки и отвъдокеанската ор­ганизация "Отворено общество"), които го "съветваха" да върне на президента пра­вителствения мандат. Такова "изследване" не е представено и на състоялите се през януари и февруари 1997 г. множество пле­нуми на ВС на БСП. Ако то беше направе­но, сигурно щеше да съдържа заключени­ето, че по онова време в нашата страна е имало достатъчно финансови, производс-

305

Власт на Всяка цена

твени и т.н. ресурси за ефикасно социа­листическо управление. Но както невол­но се признава в посоченото интервю, ко­гато са избрани за партийни лидери (24 де­кември 1996 г.) Георги Първанов и Нико­лай Добрев вече са били убедени, че не трябва да съставят второ социалистичес­ко правителство. Още тогава "витаела ми­сълта (налагана от мафиотски босове), че успешно управление при тези (кои?) ре­сурси и обстановка не е възможно..."

На 4 февруари 1997 г. в България бе­ше извършен не само държавен, но и со­циален преврат. След тази дата у нас бе осъществена тотална приватизация (узако­нена кражба) на държавните и общински­те банки и предприятия, които станаха собственост предимно на чуждестранни мафиоти и олигарси. Постепенно се отне­мат и придобитите социални придобивки - след многогодишни класови борби на трудещите се срещу капиталистите и след десетки хиляди човешки жертви. Това са правото на труд и социални осигуровки, достъпно здравеопазване и образование.

Само за периода 4-12 февруари 1997 г., тоест за десетина дни след този прев-

рат, българският лев беше неколкократно обезценен (размяната му от 1000 недено-минирани лв. за 1 щатски долар достигна близо 3000 неденоминирани лв. за 1 до­лар) и се стопиха многогодишните спес­тявания на българските граждани, възли­защи общо на около 25 милиарда щатски долара. Същевременно се стопиха и взе­тите от държавни банки кредити, чрез ко­ито хиляди лица в нашата страна станаха милионери. Шоковата обезценка на лева доведе и до рязко намаляване на работни­те заплати и пенсиите в страната.

През 1997 г. под егидата на американ­ската администрация и Международния валутен фонд у нас беше въведен колони­ален валутен борд (паричен съвет). Него­вите основни функции са да не позволява на БНБ да дава правителствени заеми; да принуждава българското правителство да взема високолихвени заеми от МВФ, Све­товната банка и други западни банки; да осигурява връщането на нашия външен дълг чрез подлагане на работния ни народ на жестока експлоатация и принуждаване на местните колониални администратори да продават на чужденци хилядите българ-

307

Власт на Всяка цена

ски компании, държавни обекти и земи.

Така под предлог, че в нашата страна се установява „финансова стабилизация", държавата ни стана васална на отвъдоке-анската финансова олигархия. За едно де­сетилетие (1997-2006 г.) нашият външен дълг се увеличи неколкократно и възлезе на 19,2 млрд. евро (в. "Дневник", 1 март 2007 г.), или на над 25 млрд. щ.д. Днес над 90 на сто от намиращите се в обращение парични ресурси у нас принадлежат на чуждестранни банки - гръцки, австрийс­ки, американски, турски. Чужденци са ста­нали собственици и на стратегическите български отрасли и производства.

В сравнение с 1996 г., т.е. с кризис­ния период от управлението на Жан Ви­денов, жизненото равнище на повечето български граждани е спаднало двукрат­но. Средната работна заплата е увеличена около три-четири пъти, но цените на ос­новните потребителски стоки (хляб, ток, парно, вода, телефон, автобусни билети) са повишени пет-десет пъти.

По данни на Националния статисти­чески институт за периода 1997-2006 г, т.е. след въвеждането на колониалния валутен

308

борд (1997 г.) българските граждани са обеднели 10 пъти. Животът им е поскъп­нал почти 1000%.⁴

Над един милион българи емигрира­ха в чужбина, където се мъчат да оцелеят като черноработници, гледачи на деца и възрастни хора, а също и като роби. Бъл­гарската нация е подложена на мъчителен геноцид и постепенно се топи. Броят на умрелите през всяка година е неколкократ­но по-голям от този на новородените бе­бета.

Впрочем напоследък често се поста­вя въпроса защо повечето български граж­дани, които живеят два пъти по-зле, откол­кото при управлението на Жан Виденов, не излизат по улиците и площадите, за да протестират срещу своите управници. При търсенето на отговор на този въпрос би следвало да се отчитат следните обстоя­телства:

- днес у нас агресивните обществени групи вече са взели и притежават части от държавните, общинските и кооперативни­те пари, имоти и средства за производст­во и нямат интерес да се борят за „сини", „демократични" и т.н. фикс идеи;

309

Власт на Всяка цена

• 
  както в края на 19 век е писал беле­
  житият наш публицист Захари Стоянов
  „ураджиите и „митингаджиите" (през яну­
  ари и февруари 1997 г.) останаха на „праз­
  на ясла"⁵ и разбраха, че са били употребе­
  ни от местни и чуждестранни мафиоти и
  служби;
  
• 
  след 1997 г. за чужбина заминават
  да търсят препитание стотици хиляди буд­
  ни българи;
  
• 
  широките народни маси все още ня­
  мат водители и партии, въоръжени, както
  с прогресивни идеи, така и с печатни и
  електронни медии, клубна база и финан­
  сови ресурси за разгръщане на организа­
  ционна и пропагандна дейност.
  

българо-руско икономическо сътрудничес­тво и за осигуряване на свободен достъп на родните производители до традицион­ните им руски пазари.

Вследствие на извършения на 4 фев­руари 1997 г. държавен преврат България на 1 януари 2007 г. стана най-бедната и не­равностойна членка на включващия 27 държави Европейски съюз. Предоставени­те й от Евросъюза квоти за производство (през периода 2007-2013 г.) на селскосто­пански стоки са определени на базата на техните количества, произвеждани по вре­ме на управлението на Иван Костов (1999-2001 г.), т.е., когато българската икономи­ка вече е доведена до пълна разруха.

Така например годишната квота за производство на българско мляко е под 1 млн. тона (т.е. два и половина пъти по-мал­ко, отколкото ежегодно произвежданите през 80-те години на 20 в. у нас количест­ва). При евентуално превишаване на тази квота, българската държава ще бъде зас­тавяна да плаща на Европейския съюз ог­ромни парични глоби.

Въпросната млечна квота сигурно ще бъде съпровождана с по-нататъшно нама-

311

Власт на Всяка цена

ляване на потреблението на мляко от на­шето население (през 1989 г. това потреб­ление е било 190 л мляко на човек от насе­лението, през 1996 г. - 61 л, а през 2006 г. -47 литра).⁶ Сегашното потребление на мляко у нас вече е под необходимата нор­ма за здравословно хранене на повечето български граждани.

След официалното присъединяване на България към ЕС (1 януари 2007 г.) по­вечето български граждани са поставени в почти робска зависимост главно от два външни центъра на олигархична власт. Единият е отвъдокеанският, който още дълго време може да васализира българс­ката държава чрез въведения през 1997 г. у нас колониален валутен борд, и особено с помощта на военнополитическия меж­дудържавен блок НАТО и разположените на наша територия американски военни бази. Другият властови център е в Брюк­сел, където се определят основните насо­ки на българската икономическа, включи­телно структурна, аграрна и митническа политика, и се налагат нейните финансо­ви, институционални, квотни и т.н. меха­низми. Поставят се лимити на наши стра-

312

тегически селскостопански производства и се координира изземването на продук­тите на труда на работния български на­род.

Независимо от всичко това, през пос­ледните няколко години в България се от­чита "висок" (над 5%) икономически рас­теж. Но този растеж е кух.⁷ При неговото изчисляване се включват например и при­ходите, получавани под формата на чуж­дестранни инвестиции, към които се при­числяват купуваните български имоти от чужденци (земя, жилища, държавни заво­ди и компании). През 2006 г. чужденци са купили наши имоти на стойност над 1,2 млрд евро. За икономически растеж се смятат и парите (за 2006 г. - над 600 млн. евро), които се превеждат от работещите в чужбина над 1 млн. българи. Значителна част от тези пари се изразходват за услу­ги и придобиване на потребителски, в т.ч. хранителни стоки.

Твърде голямо за мащабите на наша­та малка държава е постоянно растящото отрицателно външнотърговско салдо. През 2006 г. вносът на чуждестранни стоки у нас превишава техния износ с над 8 млрд. до-

лара.⁸ Доходите на повечето български граждани са най-ниските в ЕС. С тези до­ходи едва се поддържа физическото съ­ществуване на хората. А при формиралия се у нас олигархичен обществен строй е почти невъзможно да се извърши масово и бързо увеличаване на работните запла­ти и на пенсиите. Особено при наличието на вече споменатия колониален валутен борд. При неговия режим ежегодно на­раства и българският външен дълг. За обс­лужване на лихвите и главницата по този дълг всяка година в българския държавен бюджет се залагат "излишъци", т.е. при­ходи, които значително превишават пла­нираните разходи.

В полза на богатите е и решението на лидерите на управляващите партии (БСП, ДПС и НДСВ) от 13 януари 2008 г. у нас да бъде въведен нисък (десетпроцентов) "плосък", т.е. еднакъв за всички български граждани данък. Това решение сигурно е взето по волята на "чуждестранните ин­веститори", които вече притежават пове­чето парични ресурси и средства за прои­зводство в нашата страна. Тези "инвести­тори" имат интерес максимално да експло-

314

атират работната сила на българите и да плащат на българската държава възможно най-ниски данъци. Така ще се увеличават техните печалби. Ниските доходи на тру­довите хора ще се запазят или незна­чително ще бъдат увеличени, но много­кратно ще нараснат техните разходи за жи-зненонеобходими стоки, а също и за час­тни здравни, образователни и други услу­ги. Все повече ще се ограничават възмож­ностите и условията за развитие на българ­ската наука, образование и здравеопазване. Едва ли е случаен фактът, че засега нисък "плосък" данък е въведен предимно във васализирани от финансовата олигар­хия страни като Албания и Македония. "Експерти" от т. нар. неправителствени центрове и институти за "пазарна ико­номика", които обслужват предимно отвъдокеански колонизатори и "чуждест­ранни инвеститори", почти ежедневно се появяват в печата и по медиите и обясняват "ползите" от въвеждането на нисък "пло­сък" данък. Постоянно повтарят, че чрез въвеждане на този данък щели да се уве­личат данъчните приходи, тъй като сен­честият мафиотски бизнес в индустрията,

услугите (включително проституцията) и търговията щял да излезе "на светло".

Очевидно извършеният на 4 февруа­ри 1997 г. у нас държавен и социален прев­рат носи големи ползи на местната и чуж­дестранната мафия и олигархия и има ка­тастрофални последици за трудовите хо­ра. Този преврат е поредно доказателство, че родните „социалдемократи" гледат на нашия народ само като на електорат и с лека ръка го предават, борейки се за пар­тийна и безопасна държавна „власт на вся­ка цена".

Съвсем друго е отношението към държавната власт на големи политици като например някогашния френски президент генерал Шарл Де Гол. Този бивш полков­ник е станал политически лидер на петде-сетгодишна възраст (средата на 20 век) и е участвал в политическия живот само когато е могъл да допринесе за добрува­нето на народа. Подобно на много българ­ски лъжеполитици, той би могъл до края на своя живот (ноември 1970 г.) да бъде депутат и да търка столовете на френския парламент. Защото е бил популярна лич-

ност и всепризнат национален герой, кой­то през периода 1940-1944 г. е ръководил френската съпротива и освобождението на Франция от германските нацистки окупа­тори, а през 1944-1945 г. оглавявал времен­ното правителство (с участието на кому­нисти), което извършва масова национа­лизация на частни предприятия, в т.ч. на сътрудничилия на германците производи­тел на автомобили Луи Рено. Но през 1946 г. ген. Де Гол доброволно е слязъл от поли­тическата сцена (морално чист, по думи на изтъкнати политици от онова време). Де Гол разбирал, че в условията на парла­ментарната република е почти невъзможно да бъде осигурено "величието на Фран­ция". ⁹ Изпълнен с патриотизъм (ро-долюбие) и натрупани всестранни зна­ния,¹⁰ той не можел да се примири с факта, че френската държава става все по-зависима от "помощите" на "отвъдокеан-ския закрилник" и се заселил в Коломбе (на 250 км от Париж), където около едно десетилетие води провинциален живот.

През 1958 г. ген. Де Гол отново е зас­танал начело на френската държава и в продължение на едно десетилетие е бил

317

Власт на Всяка цена

неин президент. Тогава в самата Франция и колонията й Алжир са възникнали кон­фликти, които са заставили партийни ли­дери и военни командири да поканят гене­рала за министър-председател. Той охотно се съгласява понеже най-сетне е било прие­то неговото предложение за реформиране на "държавния строй". Постигната е дого­вореност френската държава да се превър­не от парламентарна в президентска репу­блика.¹¹

При президентстването на Де Гол се възвръща независимостта и величието на Франция. Френската държава излиза от военните структури на НАТО и са премах­нати разположените на нейна територия американски военни бази.

Година преди Де Гол да се върне във върховната власт (1957 г.), в Рим е подпи­сан договора за създаване на Европейската икономическа общност, преименувана през 1994 г. на Европейски съюз.

Така е поставено началото и на реали­зирането на идеята на ген. Де Гол за "обе­диняване на Европа по пътя на създаване на асоциация на нейните народи от Исла­ндия до Истанбул и от Гибралтар до Урал".

318

В бъдеще у нас би трябвало да се осъ­ществява народополезна политика. Дър­жавната власт да се използва предимно за възстановяване на националната незави­симост и за трасиране на съответстващ на съвременните реалности български път на социално-икономическо развитие. Българ­ският път е своеобразен политически об­ществен модел, при който би могло спо­лучливо да се решават жизненоважни сто­пански, социални, демографски и култур­ни проблеми. Българският път е насочен към: повишаване на жизнения стандарт на народа и осигуряване на всенародно бла­годенствие. За успешно движение по бъл­гарския път е нужна всестранна помощ на братска Русия, която напоследък увелича­ва своята икономическа и военна мощ и отново има решаваща дума в междудър­жавните отношения. Освен това за изграж­дане на българския път ще благоприятст­ва и вече започналото преминаване от ед-нополярно (доминирано от една хиперсил-на държава) към многополярно глобално общество.

Засега българската народополезна по-

319

Власт на Всяка цена

литика би трябвало да обхваща:

• 
  Извършване на комплекс от подгот­
  вителни мероприятия за незабавна отмя­
  на на въведения през 1997 г. у нас колони­
  ален валутен борд;
  
• 
  Формиране и развитие на ефективен,
  конкурентоспособен и самостоятелно фун­
  кциониращ държавен сектор, съставен от
  стратегически отрасли и производства,
  банки, застрахователни и външнотъргов­
  ски компании;
  
• 
  Адаптиране на българските към за­
  падноевропейските поземлени отноше­
  ния, при които е трудно чужденци от дър­
  жави извън Европейския съюз (ЕС) да при­
  добиват собственост върху български зе­
  меделски земи;
  
• 
  Прилагане на западноевропейски
  тип протекционна външнотърговска поли­
  тика и установяване на система на държа­
  вен контрол върху търговията с определе­
  ни стоки (оръжие, петрол, вторични суро­
  вини);
  
• 
  Разширяване и задълбочаване на
  българо-руското сътрудничество в облас­
  тта на нанотехнологиите, машиностроене­
  то, оръжейната индустрия, енергетиката,
  

селското стопанство и туризма;

• 
  Равноправно и взаимноизгодно
  членство на България в ЕС;
  
• 
  Извеждане на българската държава
  от военните структури на НАТО;
  
• 
  Приемане на конституционна поп­
  равка, съгласно която в мирно време на
  българска територия, не могат да бъдат
  разполагани чуждестранни войски и воен­
  ни бази;
  
• 
  Въвеждане на мажоритарна (личнос­
  тна) или смесена система за избиране на
  народни представители и премахване на
  въведения при управлението на Симеон
  Сакскобургготски имуществен избирате­
  лен ценз.
  
• 
  Създаване на кредитни, застраховател­
  ни, снабдителни, изкупвателни, преработ­
  вателни и пласментни земеделски коопера­
  тиви, които ще способстват за намаляване
  на зависимостта на земеделските произво­
  дители от системно ограбващите ги лихва­
  ри и прекупвачи и за рационално оползот­
  воряване на селскостопанските субсидии;
  

служващи и пласментни кооперативи¹² е почти невъзможно да бъде даден тласък на развитието на съвременното ни земе­делие. Особено в рамките на ЕС, където днес целите, принципите и механизмите на аграрната политика се определят глав­но от Общата конфедерация на земеделс­ките кооперативи в ЕС, Комитета на про­фесионалните организации в ЕС и ръко­водителите на над 40 хил. земеделски ко­оперативи (вкл. международни), които об­хващат над 17 млн. фермери и земевладел­ци, държат по-голямата част от европейс­ките пазари на пресни и преработени сел­скостопански стоки (млечни и месни про­дукти, вина, зехтин, и т.н.) и ежегодно из­вършват оборот за над 300 млрд. евро.

Българската народополезна политика включва ефикасни механизми за възстано­вяване независимостта на нашата държа­ва. Нейното прилагане у нас ще способс­тва за увеличаване темповете на икономи­чески растеж и за подобряване живота на народа.

322

Заключение

След 1989 г. в източноевропейските страни, включително България, бяха из­вършени дълбоки политически и соци-ално-икономически промени. По пътя на преобразуването на голяма част от дър­жавната собственост в частна бяха фор­мирани нов тип обществени отношения. В нашата страна беше извършена смяна на системата на държавен социализъм с олигархичен капитализъм. При това, ка­то се създаваха законодателни и органи­зационни предпоставки за разграбване на държавните банки и предприятия от местни и чуждестранни мафиоти и оли-гарси.

Началото на тези дълбоки социал-но-икономически преобразувания у нас е поставено от формални и неформални „социалдемократи" в БСП. Прилаганата от тях и правителствата на Андрей Лу-