Ангел Димов Власт на всяка цена Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8вn 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга

ект се запознах по време на обсъждането му във въпросната комисия. Забелязах, че от него са махнати клаузите, позволяващи предоставяне на държавни предприятия на техните колективи. Бяха включени разпо­редби, съгласно които българските гражда­ни могат да използват предоставените им бонове за получаване на акции от държав­ни предприятия, но чрез специално създа­дени приватизационни фондове и холдин-ги. При учредяването на такъв фонд се изис­кваше наличие на собствен капитал, възли­защ на няколко милиона лева. Не можах да се въздържа и в присъствието на много жур­налисти попитах председателя на икономи­ческата комисия Атанас Папаризов кой е вносител на това "противонародно творе­ние". Той ми посочи седналия на централ­но място нов директор на Центъра за масо­ва приватизация Калин Митрев, който се смути и не отговори на въпросите ми откъ­де идва и защо при управлението на БСП се внася проектозакон, насочен срещу ра­ботниците и селяните. Вместо него зам.-председателят на икономическата комисия Александър Божков (от СДС) каза, че БСП вече не е партия на трудовите хора. По све-

дения на тогавашния секретар на Минис­терския съвет Валентин Коркинов (с кого­то се свързах по време на въпросното засе­дание), преди да бъде назначен за дирек­тор на Центъра за масова приватизация, Ка­лин Митрев е работил като експерт в цент­ралата на "Мултигруп". Министър-предсе-дателят знаел това и няколко пъти връщал заповедта за назначаването му в Министер­ския съвет. В края на краищата подписал заповедта. Отстъпил пред ходатайствата на тогавашната зам.-министърка на външни­те работи и други "социалдемократи" в БСП.

Очевидно и през онези години бъл­гарската мафия подбираше и поставяше свои хора на ключови постове в държав­ния апарат. Но тази задача се изпълнява­ше главно от Андрей Луканов и членове на фракционното Обединение за социал­на демокрация в БСП.

При така формиралите се у нас общес­твени и политически отношения Андрей Луканов се ангажираше с реализацията на все повече мафиотски проекти. Ето как стана обикновен заложник на мафията.

Нашето спречкване

Към края на 1995 г., когато бъл­гарски чуждестранни мафиоти бя­ха подели бясна кампания срещу из­правилия се на пътя им министър-председател Жан Виденов, стана и моето спречкване с Андрей Лука­нов. Той излезе на светло и без зад­ръжки работеше за предаването на най-печелившите български дър­жавни банки и предприятия в ръце­те на банкери, гангстери и мафиот­ски босове. Конкретният повод за нашето спречкване бе обсъждането в ПГ на моето предложение за из­менение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това предложение бях депозирал в Народ­ното събрание. Предвиждаше земеделски­те производители да получат срещу при­ватизационни бонове до 20 на сто от ак­циите на държавните хранително-вкусови предприятия (консервни, млечни, мелнич­ни, винарски и т.н.). Основните ми моти-

181

Власт на Всяка цена

ви бяха да се гарантира запазването на те­зи модерно оборудвани предприятия, ка­то се интегрират с производството на сел­скостопански суровини, както и да се ели­минира огромния брой прекупвачи. Те из­купуваха земеделската продукция на без­ценица и я продаваха на неколкократно по-високи цени. При изготвянето на предло­жението, заедно с депутата Златимир Ор-сов, съм се ръководил предимно от народ­ните интереси и не предполагах, че в про­цедура за придобиване на собственост вър­ху такива държавни хранително-вкусови предприятия освен мафиотски групиров­ки били и деца на депутати и външнотър­говски кадри, приближени на Андрей Лу­канов.

В средата на ноември 1995 г. ПГ обсъ­ди предложението с нагласата да бъде при­ето от НС. По време на разискванията пръв се изказа Андрей Луканов и призова депу­татите да гласуват против предложението, защото с него съм връщал "Тодор-Живко-вите Аграрно-промишлени комплекси (АПК)". Обясних, че в създадените през 70-те години на 20 век у нас държавни АПК бяха обединени организационно (на райо-

182

нен принцип) земеделски стопанства и хра-нително-вкусови предприятия, докато предложението ми цели да бъде осъщест­вявана аграрно-промишлена интеграция чрез трансформация на държавна собстве­ност в частна (акционерна, кооперативна). Преди края на заседанието на ПГ из­лязох от салона на ул. "Позитано" 20 и оти­дох във фоайето, където ме чакаха депу­татите Стойчо Шапатов, от гр. Първомай, Донка Дончева, от гр. Карлово, Христоз Христозов, от гр. Хисар, и Росен Михай­лов, от гр. Стара Загора. Напомниха ми, че закъсняваме за мероприятие, което от­давна бяхме планирали. От западния край на салона обаче излезе Андрей Луканов и с бързи крачки се запъти към нас. Когато ни наближи извика: "Искаш да дадем ця­лата хранителна промишленост на лице­то Румен Спасов", изпсува и се шмугна в заседателната зала. Докато се опомня, Стойчо ми каза да не му обръщам внима­ние и да стоя настрана от мафиотските икономически групировки. Едва тогава вникнах в цитираните думи на Луканов, който сигурно по презумпция е допускал, че моето предложение ще ощети изолира-

ния от селяните негов приятел и собстве­ник на Банка за земеделски кредит (БЗК) Атанас Тилев и ще облагодетелства едва ли не свързалите се със земеделските коо­перации фирми на Румен Спасов и други "орионовци". Техен юридически съветник беше съавторът на предложението Злати-мир Орсов.

Не беше тайна, че Атанас Тилев е бил агент на Шесто управление на Държавна сигурност и познат на "орионци" (Румен Спасов, Михаил Данов, Любомир Кола­ров, Николай Кривошиев, Красимир Рай-довски) от външното разузнаване. Пове­чето от тях станали "бизнесмени", защото владеят западни езици и имат връзки в чужбина. Още преди БЗК да бъде прива­тизирана от Атанас Тилев, неговият бивш колега Румен Спасов изтеглил от банката кредит на сума няколко милиона долара. Новият собственик на БЗК неоснователно обявил взетия от Румен Спасов кредит за "предсрочно изискуем". Може да се пред­полага, че това е направено по личното на­реждане на Андрей Луканов, който проя­вявал неистова омраза към бащата на Ру­мен, бивш завеждащ отдел "Международ-

184

ни връзки" на ЦК на БКП Мирчо Спасов. Бивши разузнавачи твърдят, че през 1988-1989 г. Мирчо Спасов по поръчение на То­дор Живков наблюдавал шпионските връз­ки на Андрей Луканов с агенти на съветс­кия Комитет за държавна сигурност (КГБ). Изглежда, Андрей Луканов е в дъното и на избухналата между Атанас Тилев и Ру­мен Спасов долнопробна компроматна война. Вследствие на тази война, преди още да заработи, беше отнета съдебната регистрация на учредената към края на

1994 г. Българска земеделска и промиш­
лена банка (БЗПБ). Основните й акционе­
ри бяха "орионци" и над хиляда земеделс­
ки кооперации.

Друга причина за избухването на по­сочената война също е свързана с много пари. Лятото на 1995 г. беше създаден Дър­жавен фонд "Земеделие" и двете банки -БЗПБ и БЗК, която само по име беше зе­меделска, а се занимаваше с внос на лук­созни автомобили, се бориха да обслуж­ват огромните му парични ресурси.

Впрочем ДФ "Земеделие" беше създа­ден по силата на приетия през лятото на

1995 г. Закон за защита на земеделските

производители (ЗЗЗП). Още докато изгот­вях посочения закон (1992-1994 г.), "спо­ровете" се въртяха не около това как да бъ­дат осигурявани високи доходи на непос­редствените земеделски производители и да се обработва земята, а през кои банки да минават парите на ДФ "Земеделие". В ЗЗЗП бях включил специална глава Чет­върта - "Учредяване на държавна земедел­ска банка", и по съвета на висококвалифи­цирания банкер Кирил Николов (от Ми­нералбанк) бях записал, че неин основен акционер ще бъде ДФ "Земеделие". Пре-дугаждах, че срещу това ще има съпроти­ва и организирах обсъждане на проекто­закона с участието на депутати от "соци­алдемократическата" фракция на Андрей Луканов (тук е мястото да благодаря на стенографката Виолета Йорданова Тасева от НС). Предложението на проф. Тодор Пандов беше вместо Глава Четвърта ("Уч­редяване на държавна земеделска банка") да се запише само клауза със следния текст: "Управителният съвет на фонда въз основа на експертна оценка определя кои ще се кредитират и ги предоставя в тър­говската банка за реализация".¹

Разглежданият ЗЗЗП беше депозиран в НС на 23 юни 1994 г, т.е. още при уп­равлението на правителството на проф. Любен Беров с мандатоносител партията Движение за права и свободи (ДПС). За­конопроектът така и не беше приет, защо­то веднага след лятото парламентът се раз­пусна. С встъпването си като министър-председател Жан Виденов поръча да пре­доставя закона на Министерския съвет. Той правилно бе преценил, че внесен от името на МС, този дългоочакван от селя­ните закон ще бъде приет по-бързо от НС. Но мафиотското лоби в МС все пак успя да изпълни целта си - от ЗЗЗП бе махната Четвърта глава ("Учредяване на държавна земеделска банка"). Когато в НС бе полу­чен осакатеният проектозакон за закрила на земеделските производители, протести­рах пред министъра на правосъдието Мла­ден Червеняков, но напразно. При второ­то четене внесох официално заведено предложение за включване на липсваща­та глава, но и то не беше прието. Остава­ше възможността да се приеме закона в предложения от МС вид, а после да се про­дължи борбата за създаване на специали-

зирана държавна земеделска банка.

След множество препятствия ЗЗЗП беше приет.² Въз основа на него бе учре­ден и ДФ "Земеделие". Без него днес у нас щяха да пустеят още много милиони де­кара плодородна земя. Само че изпълне­нието на този закон започна през 1997 г., при режима на министър-председателя Иван Костов, понеже октоподът на мафи­ята в Министерството на земеделието по­вече от година забави изготвянето на пра­вилника за неговото приложение. До вли­зането на закона в сила ежегодно отпуска­ните от държавния бюджет 50-60 млн. до­лара за селското стопанство се разпреде­ляха от министри и чиновници в това ми­нистерство. Малко от тези пари стигаха до селяните за сеитба на пшеница, останали­те потъваха в мафиотски структури, в час­тни банки (за покриване на баснословни лихви от 30-40% по кредити на земеделс­ки производители),³ застрахователни ком­пании, търговски фирми. Първият вариант на ЗЗЗП, приет от НС, разпореждаше да се осигуряват: защитни и гарантиращи пе­чалби на земеделските производители из­купни цени на основни земеделски про-

дукти; защита на местното производство от внос на селскостопански стоки; крат­косрочно и дългосрочно нисколихвено кредитиране; гарантирани доходи на про­изводителите в случай на суша, масово из­мръзване на растенията и други природни бедствия; създаване на широка мрежа от организации за обслужване на земеделс­ките производители.⁴

През 1997 г., по силата на ЗЗЗП, бъл­гарските селяни за първи и последен път получиха гарантирани изкупни цени на зърнени продукти и си мислеха, че това е дело на управляващите от СДС. В нашето земеделие настъпи известно оживление, което секна след 1998 г, когато в условия­та на въведения предната година валутен борд бяха приети изменения в ЗЗЗП и се възстанови старата система - ежегодно за­деляните от държавния бюджет пари за селскостопански субсидии да се присвоя­ват предимно от банкери, застрахователи, търговци и собственици на приватизирани държавни зърнохранилища.⁵

При всяко обсъждане на ЗЗЗП редов­но присъстваше и взимаше отношение проф. Тодор Пандов. Преди внасянето на

този закон в деловодството на НС, го по­молих първи да постави своя подпис. Той обаче се подписа на второ място и каза: "Редно е да се подпишеш първи под този закон, защото ти си го правил".

През 1996 г, когато в Комисията по земеделие на НС се разглеждаше първия у нас Закон за арендата, депутати от БЗНС (Георги Пинчев, Моньо Христов, Анаста­сия Мозер) помолиха Тодор Пандов, като професор, да обясни същността на иконо­мическата категория "рента". Той посочи към мен с думите: "По теориите се обръ­щайте към бай Ангел". Забелязах, че не бя­ха много очаровани от направеното приз­нание.⁶

С Тодор Пандов имахме другарски и колегиални отношения. Нямахме прин­ципни различия по някои от основните на­соки на българската аграрна политика. Той обаче нямаше нужната политическа кул­тура и се оставяше да бъде използван (ка­то име с научни степени и звания и бивш министър в правителството на Андрей Лу­канов) за удовлетворяване на интересите на мафиотски фирми-износителки на зър­нени храни, както и на тогавашните арен-

датори, които си бяха обикновени кредит­ни милионери. Те плащаха за неговите по­сещения в чужбина и прословутите му пресконференции, на които упражняваше натиск върху социалистическото прави­телство да премахне забраната за износ на зърно.

"Социалдемократите" в БСП и лично Андрей Луканов го тикаха напред. Смята­ха чрез него да привличат на своя страна българското селячество. По тертипа на италианските християндемократи и у нас беше създадена селска организация "Кон­федерация по земеделие" (като алтернати­ва на Съюза на земеделските кооперации в България) с председател Тодор Пандов. С характерното си дребнодушие някои от нашите "социалдемократи" го въвличаха в интриги, включително и след създава­нето на Българската аграрна камара (на­чело на която също беше Тодор Пандов). Тази камара би трябвало да отстоява селс­ките интереси, а още щом получи съдеб­на регистрация, нейното ръководство се опита да обезличи ръководения от проф. Атанас Ганев Съюз на земеделските коо­перации.

191

Власт на Всяка цена

Впрочем идеята за учредяване на та­зи камара у нас ми беше подсказана от чешки парламентаристи, които гостуваха на българския парламент. Те бяха дошли да се запознаят с философията на ЗЗЗП и ДФ "Земеделие", чиито функции бяха по­вече от тези на създадения през 1991 г. Чешки държавен фонд за регулиране на хранителния пазар.

Водих ги и в Пловдивски окръг (един от чешките депутати беше завършил Плов­дивския аграрен университет). В читали­щето на прочутото с. Цалапица се състоя грандиозна среща на делегацията с мест­ното население. При представянето на чле­новете на делегацията казах за нейния млад ръководител, че е от чешка партия, подобна на нашия СДС. Но когато той из­ложи прогресивните си идеи за закрила на селските труженици, председателят на ту­кашната земеделска кооперация инж. Ран­гел Керкенезов го поздрави и с болка спо­дели, че у нас на хора с такава загриже­ност за земеделието лепят етиката "кому­нист".

По време на пребиваването на чеш­ките колеги у нас ги помолих да изпратят

устава на Чешката аграрна камара на Ко­мисията по земеделие на нашето НС. Те изпълнили това поръчение и изпратили покана за ответна визита на наши парла­ментаристи. Така няколко български депу­тати, ръководени от Тодор Пандов, посе­тили Чехия за изучаване опита на Чешка­та аграрна камара.

По настояване на Андрей Луканов проф. Чавдар Кюранов и други шефове на "Социалдемократическото" крило в БСП бе свикан партиен пленум, посветен на аг­рарната политика. Ръководителите на то­ва крило смятаха да докажат, че юристът Златимир Орсов е неподходящ да оглавя­ва партийната Комисия по земеделие и на негово място да бъде избран Тодор Пан­дов. С моя помощ Златимир Орсов прера­боти своя предварително раздаден доклад за аграрната политика на БСП и претен­дентите за неговия пост бяха обезоръже-ни. По време на пленума критиките им сре­щу него се ограничиха само до грешки, до­пустими за всеки, който активно работи.

По онова време някои "социалдемок­рати" в БСП задкулисно пишеха доноси до главния прокурор на Република България

с настоятелни искания да бъде отнета съ­дебната регистрация на Съюза на земедел­ските кооперации и на БЗПБ. Съюзът бил регистриран от Радка Налбантова в гр. Пловдив без да са спазени всички законо­ви процедури, а в банката, от 1018 коопе-рации-акционери, 7-8 били "фантоми". Месеци наред почти през ден за това се пишеше във в. "Континент", чийто собст­веник бе Атанас Тилев. По този повод два пъти посещавах главния прокурор Иван Татарчев, с когото сме в добри отношения. Успях да предотвратя ликвидацията на Съ­юза на земеделските кооперации, в който членуваха над един милион селяни. Но за водените дела срещу БЗПБ научих твърде късно и нейната съдебна регистрация бе­ше отнета, преди да заработи. Впрочем по време на водената от мафиотския клан на Андрей Луканов кампания срещу БЗПБ много се писа и говори за председателка­та на управителния й съвет Веска Меджи-диева. Един ден прочетох във в. "Конти­нент", че е завлякла БЗК на Атанас Тилев със 700 хил. щатски долара. Повярвах на написаното и като поддръжник на земе­делските кооперации-акционери на БЗПБ

незабавно я поканих (чрез Златимир Ор-сов) да дойде в сградата на НС. Седнахме в Клуба на народния представител и тя из­вади от дамската си чанта документи, в ко­ито се доказваше, че две трети от тегле­ния от БЗК заем (преди да бъде "привати­зирана" от Атанас Тилев) е изплатен, а за погасяване на останалата сума падежът ще настъпи след две години. После Меджи-диева ми разказа, че при управлението на Андрей Луканов (1990 г.) ежедневно са правени "обиски" в жилището на нейния свекър Мирчо Спасов. Съпругът й Румен Спасов бил уволнен и безработен. Тя има­ла второ дете, на няколко месеца, и от въл­нение й секнала кърмата. Едва след някол­ко години и нейният мъж се захванал с тър­говия и забогатял. Злонамерени са и слу­ховете, че Веска Меджидиева избягала в чужбина с парите на земеделските коопе­рации. През 1997 г. синдиците на БЗПБ ми показаха документи, от които е видно, че сумата от дяловите вноски на земеделски­те кооперации е почти равна на общото ко­личество на взетите от тях (по време на краткото съществуване на банката), но не-върнати кредити.

В навечерието на извънредния конг­рес на БСП (21-24 декември 1996 г.) във в. "Труд" беше публикувано интервю на То­дор Пандов под гръмкото заглавие: "Ор-сов и Димов провалиха аграрната полити­ка на БСП".⁷В това интервю пак прозира подготовката на "социалдемократите" за овладяване на централното партийно ръ­ководство. Встъпителните бележки на журналистката са написани с цел ланси­ране на Тодор Пандов сред водещите фи­гури в БСП. При това, като се атакува и отрича прокарваната от мен и Орсов аг­рарна политика. Според проф. Пандов "провал" в тази политика било светкавич­ното махане на ликвидационните съвети на ТКЗС (запазването на тези съвети бе­ше в интерес на мафиотски структури); създаването на нови земеделски коопера­ции; учредяването (през 1994 г.) на БЗПБ, тъй като тази банка нямала "възможност да дава пари на кооперациите".

Месеци преди Тодор Пандов да почи­не (2000 г.), се срещнахме случайно до Ху­дожествената галерия на ул. "Шипка" 6. Видя ми се уплашен и отслабнал. Оплака ми се, че платени "охранители" на мафи-

196

отска фирма (основен акционер в създа­дения от него приватизационен фонд "Зе­нит" са "тършували" в жилището му и го орезилили пред съседи и съкварталци (търсели няколко хиляди долара). Пред­ложих да му осигуря защита от този "на­цистки тероризъм". Той беше категоричен, че вече се е поуспокоил и не би могъл да преживее нов подобен "ужас". Приех това като стон срещу въведения от Иван Кос­тов мафиотски политически и икономи­чески (в т.ч. приватизационен) режим. В думите на Пандов сякаш имаше и нотка на съжаление, че е бил употребен от чуж­ди на неговия интелект мафиоти.

Дни след като Андрей Луканов ме на­руга (ноември 1995 г.) заминах на едноме­сечно посещение в САЩ. По време на пре­биваването ми във Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго и щата Небраска, се срещнах с кон-гресмени,, федерални и щатски админис­тратори, банкери, ръководители на земе­делски, фермерски кооперативи. Основна тема на нашите разговори бяха механиз­мите на американската и българската аг­рарна политика.

На една от деловите срещи висши

американски политици изтъкнаха, че БСП е спечелила предсрочните парламентарни избори (края на 1994 г.) с гласовете на из­бирателите от селата и малките градове. Според тях това до голяма степен се дъл­жало на прокарваната от мен протекцион-на аграрна политика, и най-вече на изгот­вения и публикуван (във в. "Земя" през 1993 г.) проектозакон за закрила на земе­делските производители.

Когато пребивавах във Вашингтон, българската посланичка Снежана Ботуша­рова ми съобщи, че нашият парламент е отхвърлил моето предложение за предос­тавяне на акции от българските хранител-но-вкусови предприятия на земеделските производители. Повечето депутати гласу­вали това под натиска на Андрей Луканов.

След първата десетдневка на декемв­ри 1995 г. се завърнах от САЩ и първона­чално възнамерявах да поговоря с Андрей Луканов и да го убедя да не пречи на тру­дещите се селяни. Планирах при първата възможност отново да депозирам в парла­мента отхвърленото предложение за пре­доставяне на акции от хранително-вкусо-вите предприятия на земеделските произ-

водители. Това направих през лятото на 1996 г., но пак ударих на камък, защото процесът на тайната "приватизация" на те­зи предприятия беше вече в напреднала фаза.

Едва когато прегледах броевете на в. "168 часа" (докато съм бил извън страна­та), реших да дам силен отпор на прома-фиотската политика на Андрей Луканов. Със заглавия от рода на "Бардакът "Ори-он" в посочения вестник се внушаваше на обществото, че министър-председателят Жан Виденов е изнесъл българското зър­но чрез "Орионските" дребни фирми. Зна­ех, че това е лъжа, но за всеки случай (ка­то бивш комсомолски организационен ра­ботник) отидох в Министерството на вън­шната търговия и с очите си видях списъ­ка на фирмите, изнесли през 1995 г. зър­но. Оказа се, че не Орионовските фирми, а тези на приятелите на Андрей Луканов са изнесли по-големите количества зърно от България. В списъка на фирмите, кои­то през 1995 г. са изнесли зърнени храни с най-големи количества (по 90-100 хил. т) водещо място заемат тези на добре извес­тния Марк Рич ("Гленкор"), на Атанас Ти-

199

Власт на Всяка цена

лев и на "Мултигруп" ("Балканагро"). Те­зи и други, свързани с Андрей Луканов фирми, са изнесли общо две трети от реа­лизирания през 1995 г. български износ на зърно. Тогава за първи път у мен възник­на подозрението, че Андрей Луканов от­ново се цели във върховната държавна власт. Редица позабравени покрай интен­зивната работа факти ми даваха основание да предположа, че той крои нещо, за да принуди министър-председателя Жан Ви­денов да подаде оставка и да заеме поста му.

Най-напред се сетих, че през лятото на 1995 г. в деня на първото четене на ЗЗЗП, свързани с него депутати предизви­каха извънредно обсъждане в залата на шестия етаж на ул. "Позитано" 20, и пред­ложиха да бъде отложено разглеждането му от НС. За да ги склоня да подкрепят закона, изпълних мафиотското им искане да се запише клауза, според която защит­ната изкупна цена на пшеницата не тряб­ва да превишава 80 на сто от нейната меж­дународна цена (така всъщност техните синове можеха да продължат да изнасят пшеница в Казахстан и други страни).⁸

200

Увлечен в работата, бях забравил как през септември 1995 г. съзаклятникът и председател на СДС Иван Костов взема­ше думата от името на своята ПГ и повта­ряше една и съща лъжа, че "Орион" и Жан Виденов изнесли българското зърно. Съг­ласно правилника на НС, депутат не може да прави реплика на говорещ от името на ПГ. Веднъж не издържах и от място изви­ках на Иван Костов да спре да лъже като "дърт циганин". Той се смути и неусетно изтърва фразата: "И Вие, г-н Димов, сте свързан с "Орион". За тази лъжа (макар и с голямо закъснение) Комисията по етика на НС го наказа с "мъмрене".⁹ Останах не­удовлетворен и реших да заведа граждан­ско дело за клевета. Но административни шефове задължили стенографките да за­личат името ми и да остане "И Вие (посо­чи на ляво) сте свързани с "Орион".