Глава 7 Левитиращият светец

— Вчера на една групова среща видях йогин, който се за­държа във въздуха, няколко стъпки над земята - впечатлен ми каза моят приятел Упендра Мохун Чоудхури.

Усмихнах му се ентусиазирано:

— Може би ще успея да позная името му. Да не би това да е Бхадури Махасая от Горния околовръстен път?

Упендра кимна, леко огорчен, че това не беше новост за мен. Сред приятелите ми беше добре известно моето любо­питство към светците; доставяше им удоволствие да ме на­сочват към пресни следи.

— Този йогин живее толкова близо до дома ми, че често го посещавам. - Тези думи предизвикаха жив интерес върху лицето на Упендра и аз продължих:

— Виждал съм негови удивителни изяви. С голяма вещина той е овладял различните пранаями⁴⁰ на древната осемчленна йога, очертана от Патанджали⁴¹. Веднъж Бхадури Махасая из­пълни пред мен пранаяма вастрика с такава изумителна сила, че изглеждаше сякаш в стаята се е разразила истинска буря! След това прекрати гръмоподобното дихание и остана непод­вижен във високо състояние на свръхсъзнание⁴². Атмосфе­рата на покой след бурята беше незабравима.

— Чувал съм, че светецът никога не е напускал дома си. - В тона на Упендра се усещаше леко недоверие.

— Това наистина е така! Той не е излизал от дома си през последните дванадесет години, но леко облекчава самоналоженото си правило по време на свещените празници, когато излиза на тротоара пред къщата! Просяците се струпват там, защото светият Бхадури е известен с щедрото си сърце.

— Как така той остава във въздуха, без да зачита закона за гравитацията?

— Тялото на йога става по-фино след използването на оп­ределени пранаями. Тогава то може да левитира или да подс­кача като жаба. Известно е, че дори светците, които не прак­тикуват формално йога⁴³, левитират в състояние на дълбока отдаденост на Бога.

— Бих искал да знам повече за този мъдрец. Ти посеща­вал ли си вечерните им сбирки? - Очите на Упендра светеха от любопитство.

— Да, често. Много ценя остроумието в неговата мъдрост. Понякога продължителният ми смях нарушава тържественост­та на тези събирания. Светецът не се сърди, но учениците му ме гледат кръвнишки!

Същият следобед, като се връщах от училище, аз минах край дома на Бхадури Махасая и реших да вляза. Йогинът бе­ше недостъпен за широката публика. Един самотен ученик, заемащ долния етаж, охраняваше неприкосновеносттта на учи­теля. Той беше малко педантичен; официално се осведоми да­ли имам „уговорка". Гуруто му се появи точно навреме, за да ме спаси от неминуемо изхвърляне.

— Нека Мукунда дойде, щом желае. - Очите на светеца проблясваха. - Моето уединение не е заради собственото ми удобство, а за това на другите. Мирските хора не харесват пря­мотата, унищожаваща техните илюзии. Светците са не само рядкост, те предизвикват смут. Дори в Писанията се посочва, че те често поставят хората в затруднено положение!

Последвах Бхадури Махасая към аскетичната му кварти­ра на горния етаж, откъдето той рядко излизаше. Учителите често пренебрегват панорамата на земната суета, тяхното вни­мание е насочено към вековете. Съвременници на мъдреца са не само тези от тясното му настояще.

— Махариши⁴⁴, вие сте първият йогин, когото познавам, който винаги си стои в къщи.

— Понякога Бог посажда светците си на неочаквана поч­ва, за да не би да си помислим, че можем да Го сведем до едно правило!

Светецът затвори вибрациите на тялото си в поза лотос. На своите седемдесет години той не проявяваше никакви не­приятни признаци на възрастта или уседналия живот. Здрав и строен, той беше във всяко отношение идеален. Лицето му беше лице на риши, както го описват древните текстове. С величествена глава и пищна брада, той винаги седеше съвър­шено изправен, спокойните му очи бяха съсредоточени върху Всеприсъстващия.

Светецът и аз влязохме в медитативно състояние. След един час нежният му глас ме размърда:

— Ти често отиваш в тишината, но развил ли си „анубхава"⁴⁵? - Той ми напомни да обичам Бога повече от медитаци­ята. - Недей да смесваш техниката с Целта.

После ми предложи мангови плодове. И с онова добро­душно остроумие, което толкова харесвах в суровата му при­рода, отбеляза:

— Обикновено хората повече обичат джала-йога (едине­ние с храната), отколкото дхяна-йога (единение с Бога).

Този йога-каламбур ми подейства развеселяващо.

— Какъв смях имаш! - В погледа му преминаха нежни отблясъци. Самото му лице беше винаги сериозно, но все пак озарено от усмивка на екстаз. В големите му лотосови очи се криеше божествен смях.

— Тези писма са дошли от далечна Америка. - Мъдрецът посочи няколко дебели плика на масата. - Пиша си с няколко общества, чиито членове се интересуват от йога. Сега те пре­откриват Индия с по-добър усет за посока от Колумб. С радост им помагам. Знанието на йога е достъпно за всеки, който иска да го приеме, също като всепроникващата дневна светлина.

Не трябва заради Запада да се разводнява това, което ри­шите приемат като същностно за човешкото спасение. Сход­ни по душа, макар и различни по външна проява, нито Запа­дът, нито Изтокът ще постигнат разцвет, ако не се практику­ва някаква форма на дисциплинираща йога.

Светецът задържа върху мен спокойния си поглед. Тога­ва не осъзнавах, че думите му са завоалирано пророческо на­пътствие. Едва сега, когато пиша това, разбирам пълния сми­съл на случайните намеци, с които той често ми казваше, че един ден ще занеса ученията на Индия в Америка.

— Махариши, бих искал да напишете книга по йога за бла­гото на света.

— Аз обучавам ученици. Те и техните ученици ще бъдат живите книги, защитени от естествената разруха на времето и неестествените интерпретации на критиката. - Остроуми­ето на Бхадури ме накара отново да избухна в смях.

Останах сам с йогина до вечерта, когато пристигнаха уче­ниците му. Бхадури Махасая започна една от неподражаемите си беседи. Като спокоен поток той отмиваше умствените на­слоявания у своите слушатели, носейки ги към Бога. Удиви­телните му притчи се изричаха на безупречен бенгалски език.

Тази вечер Бхадури разясни различни философски въпро­си, свързани с живота на Мирабай, средновековна раджпутанска принцеса, напуснала дворцовия живот, за да търси общес­твото на светците. Един велик саннясин отказал да я приеме, защото е жена, но нейният отговор го накарал да се хвърли смирено в нозете й.

— Кажи на учителя - рекла тя, - че не зная във вселената да има друг мъж освен Бога; нима ние всички не сме жени пред него? (Концепцията на Свещените писания за Бога като Позитивен Съзидателен Принцип, Неговото творение не е ни­що друго освен пасивна мая.)

Мирабай композира много екстатични песни, все още съх­ранявани в Индия. Тук превеждам една от тях:

Ако с ежедневно къпане се осъзнава Бог,

ще се превърна в кит от дълбините;

ако със ядене на плодове и корени ще Го позная,

то с радост бих избрала козе тяло;

ако прехвърляне на броеници Го разкрива,

с мамутски огърлици ще се моля;

ако почитане на каменните образи ще го покаже,

смирено ще се поклоня на планината;

ако със млякото и Господ се поема,

теленца и деца ще го познават;

ако отхвърлянето на съпругата ще доведе до Бога,

то всички ще решат да са евнуси.

Но знае Мирабай: Божествения за да видиш,

единствено Любов ти е необходима.

Някои ученици поставяха рупии в чехлите на Бхадури, ко­ито стояха до него, докато той седеше в поза лотос. Това поч­тително приношение, обичайно за Индия, показваше, че уче­никът поставя своите материални блага в краката на учите­ля. Благодарните приятели са само замаскираният Бог, гри­жещ се за самия себе си.

— Учителю, вие сте чудесен! - каза един ученик, хвър­ляйки пламенно прощален поглед на патриархалния светец. - Вие сте се отрекли от богатствата и удобствата, за да тър­сите Бога и да ни учите на мъдрост! - Беше добре известно, че Бхадури Махасая в ранното си детство се е отказал от го­лямо семейно богатство, когато всеотдайно поел по пътя на йога.

— Ти преобръщаш нещата! - На лицето на светеца се появи мек упрек. - Аз изоставих няколко жалки рупии, няколко незначителни удоволствия, за да придобия космическата империя на безкрайното блаженство. Какво съм си отказал? Знам радостта от споделянето на богатството. Нима това е жертва? Късогледият човешки род - това са тези, които наистина са се отрекли! Те отхвърлят несравнимото божествено притежание за една шепа земни играчки!

Засмях се на този парадоксален възглед за отречението, възглед, който поставяше короната на Крез върху главата на всеки свят просяк и превръщаше гордите милионери в неосъзнати мъченици.

— Божественият ред подрежда бъдещето ни по-мъдро от всяка застрахователна компания. - Заключителните думи на учителя бяха осъзнатото кредо на неговата вяра. - Светът е пълен с неспокойни хора, вярващи във външната сигурност. Техните тежки мисли са като белези по челата им. Този, кой­то ни дава въздух и мляко с първото ни дихание, знае как да обезпечи ден след ден онези, които са му предани.

Продължих своите следучилищни поклонничества до до­ма на светеца. С тихо усърдие той ми помагаше да достигна анубхава. Един ден той се премести на улица „Рам Мохан Рой", далеч от дома ми, който се намираше на улица „Гурпар". Оби­чащите го ученици му бяха построили ново жилище, извест­но като „Нагендра Мат"⁴⁶.

Въпреки че това ме прехвърля напред в разказа ми с ня­колко години, тук ще приведа последните думи, казани ми от Бхадури Махасая. Малко преди отпътуването ми на Запад аз го потърсих и смирено коленичих за прощалната му благо­словия:

— Синко, иди в Америка. Направи достойнството на древ­на Индия свой щит. На челото ти е написана победа, далечни­те благородни хора ще те посрещнат добре.

— Изобретяването на радиото от Джагадиш Чандра Бос предшества изобретенията на Маркони.

Случайно дочувайки тази провокираща забележка, аз се приближих до една група професори, заети с научна дискусия на тротоара. Ако мотивът ми да се присъединя към тях беше гордостта на расата, то съжалявам. Но не мога да отричам дълбокия си интерес към доказателствата, че Индия може да играе водеща роля не само в метафизиката, но и във физиката.

— Какво имате предвид, господине?

Професорът любезно обясни:

— Бос пръв е изобретил безжичен кохерер и уред за отчи­тане рефракцията на електрическите вълни. Но индийският учен не е използвал изобретенията си комерсиално. Скоро на­сочва вниманието си от неорганичния към органичния свят. Революционните му открития в областта на физиология на растенията надминават дори фундаменталните му постиже­ния като физик.

Вежливо поблагодарих на обясняващия. Той прибави:

— Великият учен ми е колега в Президентския колеж. На следващия ден посетих този мъдрец в неговия дом, който беше близо до моя на улица „Гурпар". Дълго му се възхищавах от почтително разстояние. Сериозният и усамотен ботаник ме поздрави учтиво. Той беше хубав и здрав мъж на около петдесет години с гъста коса, широко чело и замисле­ния поглед на мечтател. Прецизността в гласа му разкриваше дълги научни навици.

— Наскоро се завърнах от пътуване до научните общества на Запад. Техните членове проявяват силен интерес към изобретените от мен фини прибори, които показват неделимото единство на живота⁴⁷. Крескографът⁴⁸ на Бос има неве­роятната способност да увеличава десет милиона пъти. Мик­роскопът уголемява само няколко хиляди пъти и все пак е дал силен тласък за развитие на биологията. Крескографът разкрива невероятни перспективи.

— Господине, вие сте направили много, за да ускорите обединението на Изтока и Запада с безкористните средства на науката.

— Получих образованието си в Кембридж. Колко възхи­тителен е западният метод, подлагащ всяка теория на щател­на експериментална проверка! Тази емпирична процедура вър­ви ръка за ръка със способността за самоанализ, която е мо­ето източно наследство. В съчетание двете ми позволяват да прекъсна дългото мълчание на природното царство. Сигнал­ните карти на моя крескограф доказват и на най-скептични­те, че растенията имат чувствителна нервна система и разно­образен емоционален живот. Любовта, омразата, радостта, страхът, удоволствието, болката, възбудимостта, вцепенени­ето и безброй други адекватни реакции на външните дразне­ния са така присъщи на растенията, както и на животните.

— Преди вас, професоре, уникалният пулс на живота в цялото творение е изглеждал само поетична метафора. Един светец, когото познавах, никога не късаше цветя: „Мога ли да открадна гордостта на красотата от розовия храст? Мога ли жестоко да нараня достойнството й с грубо разсъбличане?" Неговите състрадателни думи буквално се потвърждават от вашите открития!

— Поетът е на ти с истината, а ученият я достига трудно. Елате някой ден в лабораторията ми, за да видите недву­смисленото свидетелство на крескографа.

Аз приех поканата с благодарност и си тръгнах. По-късно научих, че ботаникът е напуснал Президентския колеж и пла­нира създаването на изследователски център в Калкута.

Когато Институтът Бос беше открит, аз присъствах на освещаването му. Стотици ентусиасти се разхождаха из помещенията. Бях очарован от артистизма и духовния символизъм на новия дом на науката. Входната му врата, както забе­лязax, беше вековна реликва от отдалечено светилище. Зад фонтана с форма на лотос⁴⁹ скулптурата на жена с факел изразяваше уважението на индийците към жената като безсмърт­на носителка на живот. В градината имаше малък храм, пос­ветен на ноуменалното, скрито зад явленията. Мисълта за бо­жествената безтелесност се внушаваше чрез липсата на ка­къвто и да било образ върху олтара.

Речта на Бос при това велико събитие можеше да е из­лязла от устата на някой вдъхновен древен риши.

— Днес аз освещавам този институт не просто като лабо­ратория, а като храм. - Благоговейната му тържественост об­виваше като невидим плащ претъпканата аудитория. - В хода на своите изследвания аз несъзнателно достигнах до гранична­та област между физиката и физиологията. За свое учудване установих, че граничната черта изчезва и се появяват точки на съприкосновение между царствата на живото и на неживото. Неорганичната материя престана да се възприема като нещо инертно, тя трепти под въздействието на множество сили.

Изглежда, една универсална реакция подвежда металите, растенията и животните под общ закон. В същността си всич­ки те проявяват едно и също явление: умора или униние с възможност за възстановяване и развитие, както и неизмен­но отсъствие на реакции след смъртта. Изпълнен с благоговение от това изумително единство, аз с голяма надежда из­ложих резултатите си - резултати, демонстрирани от опитите - пред Кралското общество. Но присъстващите физиолози ме посъветваха да се огранича с физични изследвания, където успехът ми е сигурен, и да не си присвоявам тяхната територия. Неволно бях навлязъл в областта на неофициалната кастова система и бях нарушил нейния етикет.

Налице беше и неосъзнато теологично предубеждение, смесващо невежеството с вяра. Често се забравя, че Този, който ни е заобиколил с вечно развиващото се тайнство на тво­рението, е вселил в нас и желанието да питаме и да разбира­ме. След много години погрешно схващане аз осъзнах, че жи­вотът на този, който се е посветил на науката, неизбежно е изпълнен с безкрайна борба. Той трябва да поднесе живота си като пламенна жертва - разглеждайки печалбата и загуба­та, победата и неуспеха като едно цяло.

С времето водещите научни общества по света приеха мо­ите теории и резултати и признаха важността на индийския принос към науката⁵⁰. Могло ли е някога нещо дребно и нез­начително да задоволи ума на Индия? Благодарение на вечно живата традиция и подмладяващата жизнена сила тази стра­на непрекъснато се преобразява посредством многобройни трансформации. Винаги е имало индийци, които, пренебрег­вайки непосредствената и увлекателна моментна награда, са търсели осъществяване на най-висшите идеали в живота - и то не чрез пасивно отричане, а посредством активна борба. Слабоволевият, който се отказва от конфликтите, не постига нищо и няма нищо, от което да се откаже. Единствено този, който се е борил и е победил, може да обогати света, дарявай­ки му плодовете на своята победа.

Работата върху отклика на материята, проведена в моята лаборатория, и неочакваните открития за живота на растенията ни отварят извънредно широки области за изследване във физи­ката, психологията, медицината, селското стопанство и дори в психологията. Проблеми, смятани досега за неразрешими, вече се поставят в сферата на експерименталното изследване.

Но големият успех не може да бъде достигнат без строга точност. Това налага дългата серия конструирани от мене свръх­чувствителни прибори и апарати, които днес стоят пред вас в кутиите си във входната зала. Те ви разказват за продължител­ните усилия да се отиде отвъд измамната привидност в облас­тта, оставаща невидима, за непрекъснатия труд, постоянство и изобретателност, призвани да преодолеят човешките ограни­чения. Всички съзидателни учени знаят, че истинската лабора­тория е умът, където зад илюзията се откриват законите на истината.

Лекциите, които ще изнасям тук, няма да са просто преповтаряне на знания от втора ръка. Те ще възвестят новите открития, демонстрирани за първи път в тези зали. Чрез ре­довни публикации на работата на института този индийски принос ще достигне целия свят. Никога няма да взимаме патенти. Духът на нашата национална култура изисква никога да не бъдем подвластни на светотатството да използваме зна­нието за лична изгода.

Така че моето по-нататъшно желание е апаратурата на ин­ститута да е достъпна, доколкото е възможно, за учени от всич­ки страни. По този начин аз се опитвам да прокарам традици­ята на своята страна. Още преди двадесет и пет столетия Ин­дия е посрещала в древните си университети в Наланда и Таксила учени от всички краища на света.

Въпреки че науката не е нито на Изтока, нито на Запада, а по-скоро е интернационална по своята универсалност, все пак Индия е особено годна да осъществи значителни приноси⁵¹. Пла­менното индийско въображение, което може да изтръгне нов ред от масата явно противоречиви факти, се сдържа от навика за концентрация. Това ограничение дава силата с безкрайно търпение умът винаги да бъде държан по пътя на истината."

При заключителните думи на учения в очите ми се появи­ха сълзи. Не е ли наистина „търпението" синоним на Индия, объркващ и Времето, и историците?

Скоро след отварянето му отново посетих изследователс­кия център. Великият ботаник не беше забравил за обещани­ето си и ме заведе в своята тиха лаборатория.

— Ще прикрепя крескографа към тази папрат; увеличени­ето е огромно. Ако в същата степен увеличим пъпленето на ох­люва, ще изглежда, че създанието се движи като експрес!

Погледът ми нетърпеливо се беше насочил към екрана, кой­то отразяваше увеличения силует на папратта. Сега се долавя­ха и най-малките движения на живота; растението растеше мно­го бавно пред очарованите ми очи. Ученият докосна върха му с малка метална пръчка. Разгръщащата се пантомима рязко спря, възобновявайки изразителните си ритми веднага щом пръчка­та беше отдръпната.

— Сега виждаш как всяка лека външна намеса е пагубна за чувствителните тъкани - отбеляза Бос. - Гледай: сега ще дам хлороформ, а после противоотрова.

Въздействието на хлороформа прекъсна всякакъв растеж; противоотровата го възобнови. Развиващите се движения по екрана ме поглъщаха повече от всеки филмов сюжет. Събесед­никът ми (тук в ролята на злодей) промуши тънък инструмент през част от растението; болката се индикира от спазматични потрепвания. Когато частично прокара бръснач през стеблото, силуетът силно се развълнува, после утихна в последната точка на смъртта.

— Когато първо дам хлороформ на голямо дърво, пости­гам успешно пресаждане. Обикновено тези горски монарси бързо умират, след като се преместят. - Джагадиш щастливо се усмихна, разказвайки за животоспасяващата маневра. - Диа­грамите на моите чувствителни апарати доказаха, че дърве­тата притежават система на циркулация. Движението на тех­ните сокове съответства на кръвното налягане в телата на животните. Изкачването на соковете е необяснимо въз осно­ва на обикновено предлаганите механични обосновки, на­пример капилярното привличане. Чрез крескографа това яв­ление се разгадава - това е дейността на живите клетки. Перисталтични вълни излизат от една цилиндрична тръба, ко­ято се разпростира по протежение на дървото и служи като истинско сърце! Колкото по-дълбоко възприемаме, толкова по-очевидно става доказателството, че всяка форма в много­образната природа е обединена от един единен план.

Великият учен посочи друг свой инструмент:

— Ще ти покажа опити с късче олово. Жизнената сила в металите откликва враждебно или благосклонно на дразните­лите. Мастилените знаци ще регистрират различните реакции.

Дълбоко завладян, аз наблюдавах диаграмите, които за­писваха характерните за атомната структура вълни. Когато професорът допря хлороформ до оловото, записването на виб­рациите спря. То се възстанови, когато металът бавно въз­върна нормалното си състояние. Моят събеседник приготви отровен химикал. Едновременно с трептящите краища на оло­вото писецът драматично записа върху таблицата съобщение за смъртта.

— Инструментите ми показват, че металите, например стоманата, използвана за направата на ножици и различни машини, са подложени на умора и възстановяват ефикаснос­тта си чрез периодична почивка. Жизненият пулс на метали­те сериозно се уврежда и даже спира при прилагането на елек­трически ток или тежък натиск.

Огледах стаята, пълна с многобройни уреди - красноре­чиво доказателство за неуморна изобретателност.

— Господине, печално е, че развитието на масово земеде­лие не се ускорява от пълноценната употреба на чудните ви механизми. Не би ли било възможно някои от тях да се изпол­зват в бързи лабораторни експерименти, за да покажат въз­действието на различните торове върху растежа на растенията?

— Прав си. Бъдните поколения ще намерят безчислени приложения на тези инструменти. Учените рядко получават награда от съвременниците си. Достатъчно е да притежаваш радостта от творческото служене.

С изражение на безрезервна признателност към неуморния мъдрец аз си тръгнах. „Възможно ли е изумителната плодови­тост на неговия гений някога да бъде унищожена?" - мислех аз.

С годините не настъпи никакво намаляване. След като изобрети един сложен прибор, „резонантния кардиограф", Бос осъществи широки изследвания върху неизброимо много ин­дийски растения. Беше открита огромна, неподозирана апте­ка от полезни лекарства. Кардиографът беше конструиран с такава непогрешима точност, че една стотна от секундата се регистрираше на диаграмата. Резонансните записи измерват безкрайно малките пулсации в растителната, животинската и човешката структура. Великият ботаник предсказа, че изпол­зването на неговия кардиограф ще доведе до вивисекция не на животни, а на растения.

— Стъпка по стъпка записите за действията на лекарства, давани едновременно на растения и животни, показват удиви­телно единодушен резултат - посочваше той. - Всичко в чове­ка е било предвидено по растенията. Експериментите върху флората ще допринесат за намаляване на човешките страдания.

Години по-късно пионерските открития на Бос за расте­нията бяха потвърдени от други учени. Работата, извършена през 1938 г. от Колумбийския университет, е предадена по следния начин в Ню Йорк Таймс:

„През последните няколко години се установи, че когато нервите предават информация между мозъка и другите части на тялото, се генерират фини електрически импулси. Тези им­пулси са били измервани с чувствителни галванометри и са били увеличавани милиони пъти със съвременна апаратура. Досега не беше открит никакъв задоволителен метод за изуча­ване на потоците от импулси по нервните фибри в живите жи­вотни и човека поради голямата скорост, с която се движат тези импулси."

Докторите К. С. Коул и X. Дж. Къртис съобщават за откри­тието, че дългите единични клетки на растението нитела, жи­веещо в прясната вода, която често се използва в аквариумите, са фактически идентични с тези на единичните нервни фибри. Освен това те установили, че при възбуждане фибрите на ните­ла разпространяват електрически вълни, напълно подобни на импулсите от нервните фибри на животните и човека с изклю­чение на скоростта. Електрическите нервни импулси на расте­нията са много по-бавни от тези на животните. Затова колум­бийските изследователи се обърнали към това откритие като към средство за получаване на картини за движението на по­тоците от електрични импулси в нервите.

Така растението нитела може да стане способ за дешифри­ране на здраво охраняваните тайни, намиращи се на самата граница на ума и материята.

Поетът Рабиндранат Тагор е бил верен приятел на идеалистичния индийски учен. На него сладкогласният бенгалски пе­вец е посветил следните стихове:

О, Отшелнико, призови с истинските думи

на онзи древен химн, наречен Сама: „Стани! Събуди се!"

Стресни човека, който се гордее с научни познания,

от напразните педантични разпри без полза,

призови този глупав самохвалец да излезе напред,

да посрещне природата, тази ширна земя.

Изпрати този призив сред своите учени братя,

нека заедно покрай жертвения ти огън

всички те се сберат. И нека нашата Индия,

нашата древна страна се завърне към себе си,

о, нека още веднъж се завърне към упорития труд,

към дълга и набожната преданост и към транса

на дълбоката медитация. Нека седне

още веднъж, невъзмутима, безстрастна,

безконфликтна и чиста,

о, още веднъж на своето място високо,

на подиум - тя - Учител на всички народи.