Българската идея и демосферата – д-р Светлозар Попов

И така, курс към обновена, демократизирана, мирна и обединена Европа! Какво означава това? На първо място това означава България да измине своя трънлив път към Европа. Да преодолее икономическата катастрофа, политическата нестабилност и грубия азиатски манталитет. Означава осъзнат избор на европейската ценностна система и културно-исторически свят, потвърден чрез консенсус между основните политически сили и закрепен с конституционни гаранции. А също – политическа воля и отговорност пред България и българите! От друга страна, приобщаването ни към Европа означава тя също да извърви своя път към България. Да загърби граничещия й с цинизъм прагматизъм, егоцентризъм, двуличие и малоценностните си комплекси към учителите си по нравственост още от времето на Средновековието. И поне веднъж да бъде справедлива! Защото точно ние, българите няма да забравим стореното ни от Дизраели, Клемансо и Чърчил и животинската им омраза към нас, по която с нищо не се различават от “бащицата” Сталин.

Последното пък означава, че не трябва да живеем с илюзии и да бъдем наивници. Че ние трябва да бъдем активната страна – находчиви, пъргави и точни в действията си. Да изискваме и налагаме равнопоставеност и признание на собствените си постижения, национални интереси и достойнство. Да ги приучим да ни зачитат и уважават!

Отсега е ясно, че пътят към Европа и нейните структури няма да е нито кратък, нито гладък. Въпросът е, можем ли да си позволим десетилетия без гаранции за собствената си отбрана и суверенитет? При това с армия в незавидно състояние: технически амортизирана, числено намаляваща, нравствено деморализирана, с очиновничено офицерство, слугуващо на овехтели военно-стратегически концепции и идеологеми, програмирано и възпитано за целите и нуждите на чужди интереси? Още повече, при продължаващите с години военни пожари в съседство?

Отговорът на така поставените въпроси е от ясен, по-ясен. България не може да бъде пасивен наблюдател на международните събития и да разчита единствено на добрата воля на другите. Това не може да си позволи никоя страна, загрижена за собственото си бъдеще. Да се осланяме на обстоятелствата, че не позволиха да станем нито съветска , нито югорепублика и това ни спаси от ужасите на Вуковар и Сараево, на Косово и Чечения е наивност, безволие и лицемерие. В състояние ли сме тогава да предприемем нещо за собственото си спокойствие и гаранции сами, без Европа, но и без да влизаме в противоречие с нея при нейното разбиране и съдействие? Струва ни се, че първата стъпка в правилната посока е вече извървяна. Българското правителство стана един от инициаторите за балканска сигурност и общобалкански военни сили, с което на практика потърси специални гаранции за националната ни сигурност, поне що се отнася до непосредствените ни съседни държави, с изключение единствено на Югославия и по-точно на Сърбия. Затова следва да се запитаме, допустима ли е една евентуална сръбска агресия срещу нас? Трезвият анализ на международната обстановка в самата Югославия и по отношение на Косово, и по отношение на последните събития в Метохия, и в контекста на назряващия конфликт в Черна гора. Единствената опасност в това отношение, колкото и хипотетична и минимална да е тя, може да възникне от предстоящите събития в самата Сърбия. Защото никой не е в състояние да прогнозира поведението на един диктаторски режим, изправен пред опасността от гражданска война. А историята сочи, че в такива моменти ирационалните решения съвсем не са изключение. Тогава личните интереси изместват националните. Затова нека си пожелаем това да не се случва и същевременно да бъдем внимателни и подготвени за всякакви изненади.

Съществува ли опасност от страна на черноморската ни граница? Смятаме, че такава липсва, но да не забравяме непредвидимите процеси в самата Русия, предвид сепаратистките тенденции в отделни нейни части. Собственото си отношение към Русия можем да определим като към всяка Велика сила – уважение пред нейния авторитет, но и достойнство в междудържавните отношения. Колкото до голямото “братство”, то освен да се приказва, нека се и доказва. Всяко военно-стратегическо обвързване обаче с нея смятаме за рисковано, опасно и недопустимо, отчитайки горчивия опит от вековните ни отношения (малоценностните й комплекси и великоруските й имперски амбиции).

Смятаме, че двустранните ни отношения с Украйна изискват повече от направеното досега. Не трябва да забравяме общите етнически корени на народите си от времето на Ирник (Слав) досега, общото в културата и историята ни, дори и общата ни съдба на турски васали и руски сателити. Надяваме се, че това изоставане ще бъде преодоляно за благото на двете държави, а общата кръв ще разкрие неограничени перспективи за общуването ни.

Особено значение отреждаме на тристранните отношения между България, Турция и Грузия, в контекста на коментирания геостратегически проект за възстановяване на някогашния “Път на коприната” и оживените търговски контакти Изток-Запад (Азия-Европа). Ето защо, развитието не само на икономическото, но и на военното сътрудничество помежду ни с едничката цел – осигуряване на спокойствие и сигурност за всяка една страна следва да бъде сериозно обсъдено. Защото стабилността на всяка една от тях е необходимо и задължително условие както за черноморската сигурност, така и за нормалното функциониране на стратегическия проект, върху който ще градим бъдещето си.

Все в контекста на казаното, но в малко по-широка перспектива следва да се разглежда и привличането на Израел към споменатата тройка. Неговата роля на балансиращ фактор за войнствения ислямски фундаментализъм е доказана по неоспорим начин, а мирът и спокойствието в Близкия Изток и цяла Предна Азия – условие за икономическото ни развитие. По наше мнение наличието на един юдейско-християнско-мюсюлмански съюз би бил най-достойният отговор на бляновете по компроментираните и несъстояли се православни дъги.

Така виждам перспективите пред България на прага на настъпващото трето хилядолетие. Преминала дълъг и противоречив път към себе си, препатила и помъдряла, страната ни е на път да се измъкне от задушаващата мечешка прегръдка на “големия брат” и да заеме подобаващото й се достойно място в цивилизования свят. Както се вижда, настоящото управление на ОДС – президент, парламент и правителство са доловили тенденциите на новото време и полагат усилия според възможностите си не само да я изведат от болшевишкото тресавище, но и да я поведат в правилната посока. И успехите им са видими! За непредубедените и независимите. За това и навън не се скъпят да ги отбелязват. Не ги виждат единствено “независимата” ни преса и “националните” медии – петата колона на Москва у нас. А воят и щедро ръсената кал само показват кой и за какво го боли.

Казаното от нас до голяма степен само маркира вече извървяни стъпки. В този смисъл то не претендира за изключителност и оригиналност. Убедени сме обаче, че то съвсем не е безпредметно. Надяваме се то да помогне за изграждането на една по-цялостна и завършена представа за предприетите през последните три години действия на преориентация – икономическа и политическа, вътрешна и външна. От страна със застаряла и неефективна и едностранно обвързана промишленост към оживен транспортен, комуникативен, търговски и курортен център – европейски и световен. От страна – чужд сателит в свободна, независима и демократична държава. От средище за износ на идеологията на нетърпимостта и противопоставянето и класовата омраза в генератор на духовност и култура.

Надяваме се да сме подсказали и нещо оригинално, което би могло да намери място в бъдещите приоритети на страната. Надяваме се, че мнозина биха постъпили като нас, допълвайки вече казаното с нови и по-свежи идеи. Българинът е умен и находчив човек. Народът ни е талантлив и мъдър далеч повече, отколкото ни внушават глезени и развратени интелектуалци. Оставен сам на себе си, без да му се пречи отвън, той винаги ще надмогне тежестите и несгодите. Ще ги преодолее, както толкова пъти досега. Няма да търпи дълго да го лъжат и насилват мутри, муцуни и фараони. Сам ще отхвърли фалша, лицемерието и демагогията. Сам ще спре разрухата и ще се откаже от щедро обещаваната му “сполука”!

Аз вярвам в бъдещето на България! Вярвам в силите и способностите на българския народ! И всички трябва да повярваме в себе си и собственото си бъдеще! Убеден съм, че с разум и добра воля ще преодолеем и пораженията от поредицата катастрофи, сполетели България през отминалия XX век. Както и последната, най-голямата и страшната, от която още не сме излезли. Народ, издигнал и развил идеята за кооперациите в свое дело и верую, отдавна и на практика е доказал, че далеч преди великия Х. Селие е проумял предимствата на алтруизма пред егоизма. Затова е и устоявал и оцелявал през хилядолетната си история. Такъв народ не може да изчезне! Както и България!

Така виждаме и оценяваме перспективите пред бъдещото развитие на България. С едно малко допълнение – Антарктида – ледената красавица накрай света. Можем само да се гордеем, че притежаваме скромна, но собствена полярна станция на о. Ливингстън. Защото днес разкриването й може да изглежда като екзотична приумица на шепа ентусиасти, но националното й значение е само въпрос на време. Тъй или иначе, развитието на транспорта и технологиите, както и повишаващите се нужди на човечеството ще посегне един ден на девствените й богатства. Както днес вече ползва от неизчерпаемите й рибни богатства. Да не забравяме, че близо 90% от сладководните ресурси на планетата са концентрирани именно тук, а водата някои вече определиха като стратегическа суровина № 1 за новото столетие.