Събирал бе сили цяло столетие.
В ремаркето на третия камион в колоната, сред другите ранени, Алиша лежеше завързана с дебели ремъци за
носилката
през раменете, кръста и коленете; четвърти ремък минаваше през челото ѝ. Десният ѝ
крак беше
шиниран от глезена до хълбока; едната ѝ ръка, дясната, беше завързана за гърдите ѝ. Цялата беше в бинтове, шевове
и превръзки.
Тялото ѝ се възстановяваше бързо. Но процесът беше сложен и несъвършен заради многобройните наранявания
и особено заради раздробената бедрена кост. Тялото ѝ на вирал бе способно на много подвизи, но не можеше да
подреди пъзел.
Можеше да се каже, че Алиша Донадио още диша само по навик — заради решимостта си да
довършва докрай всичко, с което се захване. Но всякакво желание за действие се беше изпарило. Всеки изминал час
на друсане по неравния път ѝ се струваше като наказание и доказателство, че Питър беше прав.
Предателка. Знаела
Достарыңызбен бөлісу: