Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Искаш да ме целунеш, нали?
Въпросът бе толкова неочакван и директен, че Кейлъб се стъписа. Искаше ли да я целуне? Защо го попита точно това? Сега Пим се смееше неприкрито — смееше се с очите си. Знам, че ме разбираш, каза тя. Кейлъб ѝ отговори с ръце: Научих се. Заради мен или просто защото искаш? Кейлъб се смути. И двете. Целувал ли си се някога? Не беше целувал никого, но се надяваше някой ден да му се предостави възможност. Осъзнаваше, че се е изчервил. Няколко пъти. Не е вярно. Ръцете не лъжат. Права беше. Въпреки всички упражнения не бе забелязал очевидния факт, който Пим му демонстрира само за секунди: жестомимичният език налагаше да си напълно прям. С толкова лаконичен начин на изразяване не оставаше много място за увъртания и полуистини. Искаш ли? Пим се изправи и застана срещу него. Добре. Целунаха се. Кейлъб затвори очи, тъй като си мислеше, че така се прави, наклони глава настрани и се приведе напред. Носовете им се сблъскаха, след това се разминаха и устните им се срещнаха. Докато се усети, целувката приключи. Хареса ли ти? Кейлъб още не можеше да повярва, че изобщо се е случило. Отговори ѝ с жестове: Много. Сега си отвори устата. Така му хареса още повече. Нещо меко се прокрадна в устата му и той осъзна, че е езикът ѝ. Последва примера ѝ и започнаха да се целуват истински. Кейлъб винаги си бе представял целуването като леко докосване на устните, но сега разбра, че е много по-сложно. Представляваше по-скоро сливане, отколкото докосване. Целуваха се известно време, изучаваха устите си, след което Пим се отдръпна по начин, който показваше недвусмислено, че са приключили. Искаше му се да продължат; можеше да го прави още дълго. И тогава разбра защо Пим се беше дръпнала. Сара ги викаше от брега. Пим му се усмихна. Целуваш се страхотно. И това беше всичко, поне за момента. След време отново се целуваха и правиха други неща, но не кой знае какво, а и постепенно в живота на Кейлъб се появиха други момичета. Въпреки това онези няколко минути на язовирната стена си оставаха най-важното събитие в живота му. Когато постъпи в армията на осемнайсет години, командирът му каза да пише писма до някой у дома. Кейлъб избра Пим. Писмата му бяха лековати и бодри, оплакваше се от храната и разказваше весели истории за приятелите си, но нейните отговори бяха невероятно проницателни и пълни с живот. Понякога приличаха на поезия. Често с дни си спомняше някоя фраза, описваща съвсем обикновено нещо — как слънцето огрявало листата, какво казал някой познат, уханието на ястие върху котлона. За разлика от лаконичните жестове, върху хартия думите на Пим преливаха от чувства — по-изразителна истина, по-близка до сърцето ѝ. Кейлъб пишеше на Пим при всяка възможност и жадуваше да получи отговор от нея. Най-накрая чуваше гласа ѝ и скоро започна да се влюбва. Когато ѝ каза, не в писмо, а очи в очи, при завръщането си в Кървил за тридневен отпуск, със засмени очи и жестове тя го попита: Значи най-накрая го осъзна? С тези спомени Кейлъб заспа. По някое време се събуди и видя, че Пим не е до него. Не се притесни; тя си падаше малко нощна птица. Тео спеше. Кейлъб си обу панталона, запали фенера, взе пушката от ъгъла зад вратата и излезе навън. Пим седеше облегната на пъна, върху който Кейлъб сечеше дърва. Всичко наред ли е? Угаси светлината и ела да седнеш. Облечена беше само с нощница въпреки студа; краката ѝ бяха боси. Кейлъб седна до нея и угаси лампата. В тъмното си имаха ритуал. Тя го хвана за ръката и в дланта му написа с жест: Виж. Какво? Всичко. Разбра какво има предвид. Това е нашият дом. Тук ми харесва. Радвам се. Кейлъб долови движение в храстите. След миг отново се чу шумолене. Идваше отляво. Не беше енот или опосум, а нещо по-голямо. Пим усети, че е застанал нащрек. Какво? Чакай. Запали отново фенера и той хвърли кръг светлина върху земята. Сега шумът идваше от няколко различни места, но като цяло от една посока. Кейлъб вдигна пушката и я притисна с лакът към тялото си. С фенера в една ръка и оръжието в другата се прокрадна към мястото, от което идваше шумът. Светлината огря нещо: проблясване на очи. Млад елен. Животното замръзна и впери очи в него. Тогава видя и другите — общо шест. За миг всички застинаха — човек и елени се гледаха стъписано. После обаче, сякаш наставлявани от общо съзнание, животните се обърнаха като едно и хукнаха да бягат. Какво му оставаше, освен да се разсмее? |