Градът на огледалата

— Технически подробности. Едва ли ще разбереш.
— Според теб защо съм тук, Майкъл?
Играеха си на гатанки като петгодишни.
— Обзел те е внезапен интерес относно кораборемонтните дейности?
Дънк го изгледа пронизително.
— Тук съм, защото не изпълняваш обещанията си към мен. Отвориха Мистик за заселници. Това означава, че
има търсене на стоки. Трябва ми нов бойлер. Днес.
Майкъл се провикна към скелето.
— Намерихте ли Кръпката?
— Търсим го!
Той отново се обърна към Дънк. Какво говедо беше! Трябваше да го впрегнат в някой плуг.
— В момента съм зает.
— Нека ти припомня договорката ни. Ти поддържаш спиртоварната, аз ти давам десет процента от печалбата.
Не е толкова трудно да го запомниш.
Майкъл отново се провикна:
— Размърдайте се!
В следващия миг Дънк го блъсна в стената и притисна лакът в гърлото му.
— Сега ще ми обърнеш ли внимание?
Сплесканият му червен нос беше на сантиметри от лицето на Майкъл; дъхът му вонеше на кисело.
— Спокойно, амиго. Да не правим сцени пред децата.
— Ти работиш за мен!
— Изслушай ме. Ако ми счупиш врата, ще изпиташ удоволствие, но това няма да ти осигури още алкохол.
— Всичко наред ли е, Майкъл?
Ранд стоеше зад Дънк с още двама мъже — Фасто и Уиър. Ранд държеше голям гаечен ключ; другите двама
носеха тръби. Държаха ги небрежно, сякаш просто ги бяха взели в процеса на работа.
— Обикновено недоразумение — отвърна Майкъл. — Нали, Дънк? Няма нужда да създаваме проблеми. Разбрах
те.
Дънк притисна ръка в гърлото му по-силно.
— Майната ти.
Майкъл погледна през рамото на Дънк към Уиър и Фасто.
— Вие двамата вървете да видите какво е положението в спиртоварната и ми докладвайте. — След това се
обърна към Дънк. — Ще се погрижа за всичко. Не се тревожи.
— От двайсет години търпя глупостите ти. Търпя това… хоби.
— Напълно те разбирам. Не биваше да ти държа тон. Ще получиш нови, изправни бойлери.
Дънк продължаваше да го гледа вбесено. Не беше ясно какво ще направи. Накрая го блъсна за последно и го
пусна, след което се обърна към хората на Майкъл и ги прикова с поглед.
— Вие тримата внимавайте.
Майкъл сдържа кашлицата си, докато Дънк се скри от поглед.
— Боже, Майкъл — Ранд го гледаше загрижено.
— Днес просто не е на кеф. Ще му мине. Вие двамата, връщайте се на работа. Ранд, ти ела с мен.
Уиър се намръщи.
— Нали искаше да огледаме спиртоварната?
— Няма нужда, аз ще отида по-късно.
Уиър и Фасто си тръгнаха.
— Не бива да го провокираш така — каза Ранд.
Майкъл се изкашля отново. Чувстваше се малко глупаво, но, от друга страна, сблъсъкът му донесе и
удовлетворение. Добре беше хората да си казват какво мислят в очите.
— Виждал ли си Гриър?
— Излезе с лодка тази сутрин.
Значи беше ден за хранене. Майкъл се тревожеше — Ейми все още се опитваше да убие Гриър — но Лушъс не
придаваше голяма важност на този факт. С изключение на Ранд, който беше с него от самото начало, никой от
хората на Майкъл не знаеше за Ейми, Картър, Шеврон Маринър и тубите с кръв, които Гриър носеше на кораба на
всеки шейсет дни.
Ранд се озърна.
— Как мислиш, с колко време разполагаме, преди виралите да се завърнат? — попита той тихо. — Едва ли е
много.

Майкъл сви рамене.
— Не искам да оставаш с впечатление, че съм неблагодарен. Всички сме ти признателни. Но трябва да сме
готови.
— Ако всички си вършат работата, ще сме заминали дълго преди да дойдат. — Майкъл преметна чантата с
инструменти на рамо. — И, за бога, някой да намери Кръпката! Няма да го чакам цял ден.
Майкъл излезе на палубата чак вечерта. Коленете ужасно го боляха; вратът също. Отгоре на всичко не успя да
открие теча.
Но в крайна сметка щеше да го намери; винаги успяваше. Щеше да открие този и всеки друг теч, всяка
ръждясала гайка и обгоряла жица сред километрите кабели и тръби на Бергенсфиорд и скоро, само след месеци,
щяха да заредят акумулаторите, да тестват двигателите и, ако всичко вървеше по план, щяха да са готови. Майкъл
обичаше да си представя този ден. Бученето на помпите, водата, изливаща се в дока, отварянето на шлюза и двайсет
хиляди тонният Бергенсфиорд плъзващ се елегантно в морето.
В продължение на две десетилетия Майкъл не бе мислил за почти нищо друго. Да се договорят с Дънк беше
идея на Гриър — при това гениална. Трябваха им много пари. Какво можеха да продават? Месец след като показа на
Лушъс вестника от Бергенсфиорд, Майкъл се бе озовал в задна стаичка на игралната зала на име „При братовчеда“
на маса с Дънк Уитърс. Майкъл знаеше, че Дънк е напълно безскрупулен, воден от чисто материални подбуди;
животът на Майкъл или който и да било друг не значеше нищо за него. Но Майкъл се беше подготвил, а и
репутацията му го предшестваше. Заяви, че скоро ще отворят портата и много хора ще се преместят в новите селища.
Отбеляза, че това предоставя много възможности, но в същото време се усъмни дали търговците ще успеят да
отговорят на търсенето. Какво би казал Дънк, ако Майкъл можеше да увеличи три пъти — не, четири пъти —
производителността му? Това също така би гарантирало снабдяването с муниции. Освен това Майкъл знаел място,
където търговците можели да работят в пълна безопасност, далеч от юрисдикцията на военните и цивилната власт,
но близо до Кървил и новите селища. Заяви, че може да направи Дънк Уитърс невъобразимо богат.
И така се роди идеята за провлака.
В началото изгубиха много време. Преди Майкъл да има възможност да затегне дори една гайка на

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: