И така като инспектор в ССА на БГА

Ще опиша само 2 – 3 фрапиращи случая. Пролетта на 1978 г. събрах 60 бр. самолети и вертолети: Ан-2; Z-37 и Ка-27 на аеродрум Толбухин за срочно пръскане на пшеница, нападната от житна дървеница.

Сутринта преди да дадем старт за излитане, пристигнаха 2 джипки от УБО и ни спряха: Никой да не излита. Др. Пенчо Кубадински ще ловува в района с вертолет. В залесителните пояси бе пълно със сърни и елени. И тъй ловува 3 дни – изби към 20 бр. сърни, а посевите загиваха. Наложи се с командира на Толбухинския отряд, който бе бивш партизанин, да се оплачем на първия секретар на БКП в Толбухин др. Ганчо Кръстев. Той се огъна и каза, че не може да се противопостави на член на ПБ на БКП. И така хлябът на народа умираше, но големецът ловуваше.

Минаха години, аз вече бях на село като партиен секретар.

Дойде на гости Кубадински, а Кръстев вече бе председател на АПК в София град. Аз като корав шоп казах:

– Др. Кубадински, ама голям лов падна 1978 г. в района на Толбухин.

– Ама ти откъде знаеш?

– Аз бях организирал пръскане на житата, но те загинаха.

– Видя ли какъв голям ловец съм, аз съм учил на лов и др. Живков.

– Браво, рекох с такива ловци като вас народа ще ликува.

А Кръстев ме сръга в ребрата, за да млъкна.

Ето картината на миналите и днешни ръководители. Всички са едни и същи. Битието определя мисленето!

Факт и болка, която още изживявам.

Обектът бе 25 бр. огромни резервоари за петролни горива: Като най-малките бяха 5000 м³, а най-големите 20 000 м³.

Срок за строителство 2 години.

Още не бях успял да се адаптирам и началникът на обекта се разболя – изпадна в нервна криза (почна сам да си говори). Наложи се да поема ръководството. Получих подкрепа от посолството от посланика Ангелов и парторга Георгиев. Работниците бяха 60 души: 25 заварчици, 20 монтажници и 15 монтьори. Инспекторът по качеството бе англичанин. Той ги подложи на изпит за плътна заварка и скъса 19 човека. Работата спря. Наложи се да викам от България и от другите обекти заварчици. Организирах двусменна работа по 10 ч. смяна. Напрежението бе огромно, пари не достигаха, материали също, Ирак бе във война с Иран. Липсваше на пазара дори петрол и масла. Но с огромен труд в края на втората година обектът бе готов за сдаване! Но уви? Последната нощ една бака от 20 000 м³ гръмна (не отвори вечерта люк).

Получи се вакуум (един от случаите на Ойлер) и баката (резервоарът) се сплеска като книжен плик. Пак огромни ядове, но направихме наново, сдадох обекта 2 месеца предсрочно и без загуби.

Бих описал хиляди други случаи, но тук не е мястото. Само искам да подчертая, че ако нямах авиационната си закалка, не бих се справил. Благодаря на авиацията! Обикнах Ирак и си заминах. Сега следя трагедията в Ирак и страдам!

Пристигнах в Аман – столицата на Йордания. Обектът беше стратегическа магистрала Маан Азрак през пустинята.

Нашият дял бе 100 км, след това още 100 км. Строеше фирма “Партизански ПУТ” от Югославия. Нашата фирма беше “Булгаргеоман”.

Като пристигнах, заварих “ад”. Обектът бе смесено Българо-йорданско дружество със 151 технически средства: скрепери, булдозери, фадроми, валяци, грейдери, камиони, водоноски и 15 леки коли. Но началниците купили техника на старо, а я отчели като нова. Накраднали се яко и един по един офейкали. Там гл. инженер беше директорът на тракторо-ремонтния завод на с. Столник до Елин Пелин, но офейкал. Аз постъпих пак като гл. инженер. Но още с пристигането ми началникът на обекта инж. Добровски ме остави като негов заместник и прескочи уж до София и не се върна, милицията го прибра.

Какво заварих:

1. Полицията спряла техниката от работа.

2. Хората нямаха пари, хляб, вода.

3. Бедуините не получавали заплати с месец и се бунтуват, а там всеки носи свободно оръжие.

4. Наемните булдозери не получили парите си!

5. Бедуините легнаха пред бараката ми и искат пари!

Обърнах се за помощ към нашия търговски представител, но той вдигна ръце. Няколко от бедуините трактористи налитаха да ме колят. Не можех да спя. Бях на 500 км от Аман, а нямах пари за бензин да отида дотам за евентуална помощ. След дълго умуване реших да опитам следния вариант:

Пратих телеграма до София до министерството на икономиката до мой верен приятел и съученик от техникума, а сега първи зам.-министър на чл. на Политбюро Тодор Божинов със следния текст.

“Кольо прати на обекта 3 000 000 $ спешно, или умирам, а България тук загива.”

Той се обърнал към Политбюро, а аз залудях из страната от полуда. И ето случаен шанс:

Влизам в музея на бащата на шейха, който е бил водач на революцията при освобождаване от турско робство и пиша в книгата (чрез преводача си).

Хвалби, похвали и всичко най-най..., и си пиша адреса с подпис: инж. Георгиев

Отивам с преводача и шофьора и се напивам от мъка.

И чакам, какво чакам и аз не знам! Но след 6 дни пристига телеграма: превеждат ми 3 млн. $.

Почнах разплащане, пуснах техниката в ход. Пратих на началника на полицията 1 варел бензин и 50 кг моторно масло, каса уиски и той освободи средствата.

Купих храна, вода и работата тръгна. Таман бях в стихията си и ето ти беля: една сутрин спира кола на полицията и питат “Кой е инж. Георгиев?” Хайде в колата. Изтръпнах, те се смеят. Вика те шейхът г-н Тарик. Отивам във вилата му: палат с 10 декара овошки, зеленчуци, басейн и други. А той ме чака с голяма тава оризон и газелка с главата нагоре – знак че съм скъп гост. Думите му бяха:

“Аз те осиновявам в памет на моя баща, чийто музей си посетил и писал за него, страната ми и за нашия крал! Кралят лично ми позвъни и моли да ти благодаря! Аз те осиновявам (той беше 72-годишен). Давам ти червена карта за неприкосновеност и те питам какво още искаш? Знай, че пустинята е моя и аз мога да Ви защитя или изгоня.”

Той повика началника на полицията, командира на близкото летище и ракетната база и им нареди да поемат охраната ни от набезите на бедуините. Поиска ми 20 хил. долара за себе си и аз му обещах и после дадох. Неговата защита бе желязна сила: той бе член на старейшините (съветници) на краля.

А петимата му синове бяха:

Единият – началник охраната на крал Хюсеин.

Вторият – началник на летището Аман.

Третит – министър на вътрешните дела.

Четвъртият – генерал от армията.

Петият – пройдоха, който пред мен застреля един съперник на приятелката му.

Това стана на Червено море на плажа на Акаба, без да го лежи!

След известно време при мен дойдоха хора от българска телевизия. Заведох ги у шейха. Това бе точката на кипене в кариерата ми. Работата кипеше. Дойде генералният директор на “Булгаргеомин” – изядохме 2 – 3 агнета, а той доволен ми прати помощник от София с голям опит в пътното строителство. Това бе Христоско Механджийски, който е бил директор на магистрала “Хемус”. Човек с огромен опит и работар, патриот до мозъка на костите, но не познава манталитета на арабите и те го ликвидираха. Пратих го в София с метален ковчег и довърших обекта за 2 години с печалба.

Написах изложение и предложение до М. С. на НРБ “Как трябва да организира работата ни в чужбина и да се печели, а не да се губи като нашите обекти в Либия и другите страни.”

Но за съжаление почти всички началници в тия обекти бяха връзкари и крадци и нищо не се подобри.

На шейха разработих 50 декара имот в пустинята и му оставих сонда с вода и техника без пари.

А там, в арабската пустиня има ли вода – всичко се ражда, тъй като земята е пълна с торове и фосфати. След 2 години в Йордания се завърнах на село.

Станах партиен секретар и помагах на хората с каквото можех.

След 1986 г. бях началник охрана на около 25 – 30 човека в двореца и стопанството на “Врана” – София. 8 години като началник в арабския свят получавах средно за 5 години по 1000 долара месечно, а като началник охрана по 1000 лв. средно. Внасях си пенсионни осигуровки и сега си осигурих добра пенсия. Това е келепирът ми.

От арабския свят имам хиляди случки и събития – добри и лоши, но добре опознах арабите и обикнах пустините, особено Арабската.

Велика, огромна, безмерна, жестока, черна, зловеща – това е Арабска пустиня!

С Желю имахме 8-годишна съвместна военна служба във ВВС на БА.

Заедно влязохме и завършихме 5-годишния курс на ВА“Г. С. Раковски” – София през 1964 г. Прослужихме заедно 3 години в летище Узунджово. След това той продължи службата си като зам.-командир по ИАС на авиополка в летище Безмер и като главен инженер в ОСО София.

Беше широко скроена колоритна личност. Интересуваше се всестранно от живота, от развитието на авиацията, политиката и другите науки.

Вземаше участие във всички начинания от живота на авиацията.

Като гл. инженер на ОСО написва и се узаконяват “ЕР” (единни регламенти) за техническо обслужване на учебните самолети: 1. Гаврон; 2. Вилга; 3. Ан-2; 4. Як-50; 5. Злин-42; 6. Тренер, както и за някои безмоторни самолети.

След пенсионирането си издава книга: “Авиотехническа професия”. Става председател на земеделската кооперация в родното си с. Елена – Хасковско и чл. на ЦК на БКП и първи секретар на ОК на БКП в Хасково.

Умира на 74 години след трети инсулт 2004 г.

От 21 май 1966 г. до септември 1986 г. бях на длъжност старши щурман на 2 дПВО гр. Ямбол.

Командири на 2 иае – м-р Мазнев, к-н Кичуков, м-р Добрев.

Командири на 21 иап – подп. Василев, подп. Теодосиев, полк. Йорданов, м-р Славов, подп. Киселков, подп. Цоков, подп. Киряков.

Летял съм на: Як-11, Л-29, УМиГ-15, МиГ-15 – всички модификации, МиГ-17 – всички модификации, Ми-19с, МиГ-21 – всички модификации без МиГ-21ф, АП – 3 ескадрили (впоследствие 2), ТЕЧ-1, КП, F-13.

Обучението на личният състав на нов тип самолет по принцип преминаваше на курсови начала. Със заповед на командира на полка или на по-горното командване се назначаваха: Началник на курса, инструктори, инженерно-технически състав, щабни и ПП офицер, самолети от всички видове осигурявания съгласно НПП, по заявка от щаба на курса с предимство. Фактически курсовете функционираха като отделна ескадрила, която имаше за цел в кратки срокове да даде необходимите знания, умения и навици на личния състав по експлоатацията на новия тип самолет на земята и във въздуха.

Заделяше се всичко най-добро, което имаше на разположение. За изпълнението на задачите се подхождаше с повишено чувство за отговорност и небивал ентусиазъм. На курсови начала съм приучаван на самолети МиГ-17, МиГ-19, L-29 и МиГ-21, а впоследствие съм участвал и като инструктор. Спомените са много, но аз ще се постарая накратко да опиша една от моите най-големи изненади от първия си самостоятелен полет на МиГ-19с. Самолетът няма учебно-тренировъчен вариант и затова всички летци, летели на него, могат да имат самочувствието, че са били “летци-изпитатели” с тази разлика, че на нас имаше кой да споделя своя опит макар и на думи, което не е никак малко.

Самолет МиГ-19с ми стана и така си остана най-любимият самолет. Защо? Бързо набира скорост и височина и бързо ги погасява, маневрен с мощно артилерийско и ракетно (НУРС) въоръжение. Мечта за всеки летец изтребител.

Дойде многоочакваният ден месец юни 1966 г. Събраха ни всички лейтенанти на СКП да слушаме и гледаме как се изпълнява полет по кръга. РП за деня беше командирът на полка подп. Сашо Василев – той изпълни показния полет, говорейки по радиото от запуска до установяване на двигателите на стоянката на всеки етап от полета за своите действия.

Изпращайки ме в полет, моят инструктор к-н Спасов (Велю Ротора) от стълбичката за последно ми каза: “И ако на вторият завой висотомерът показва 1800 метра вместо 800 да знаеш, че висотомерът не е отказал”. Това малко ме озадачи, но и амбицира да не допусна чак пък толкова голяма грешка. С отпускането на спирачките, слушах спокойният глас на РП, изпълнявах неговите указания доколкото мога по-точно, и когато излязох от втория завой погледнах висотомера – показваше точно 1800 м.

И така ден, след ден за радост на нашият началник на курса – Жеката, инструктори, командване на гарнизона и за целият колектив, приучването завърши и ни разпределиха по ескадрилите...

За кратко време новите командири ни изведоха на рубежа – годни за участие в учения, тренировки и носене на бойно дежурство...

“Носенето на бойно дежурство е изпълнение на бойна задача в мирно време”...

“Всяко нарушение при носенето на БД е извънредно произшествие”...

В един прекрасен ден дежурна двойка летци № 2 са назначени подп. Керезов (вуйката) – водач и воден летец ст. лейтенант Костадин Василев Иванов-Школника. За същата вечер са планирани полети НСМУ, в които ст. лейт. Иванов-Школника е планиран, защото му форсират подготовката за “военен летец” – 1-ви клас. За да му се осигури 4 часа нормална почивка за нощни полети, командирът взема решение да бъде сменен с летец от следващия випуск (нашия), някои от които добихме право за носене на БД вчерашния ден, и то след обяд, когато заповедите са си дадени. Речено – сторено. Около обяд ме представиха на водача, сменихме бонетата, нагласих коланите, приех самолета, подп. Керезов докладва в КП за смяната, а от там заповядаха запуск и излитане. Горна граница на облаците 11 000 метра, задачата по принцип се поставя след излитане. Залепил съм се като гербова марка до водача и разбрах, че причината за нашето излитане е турски тактически изтребител, който се намира в непосредствена близост до нашата граница. След един час дежурство във въздуха кацнахме, 30** (минути) зарядка, водачът докладва в КП, че двойката е готова, последва команда: запуск и излитане... И така за 4 часа дежурство изпълнихме 3 аналогични полета, с 3 часа нальот и съгласно правилника за носене на БД бяхме сменени.

Споменавам този случай, защото едва ли има такъв случай в практиката, както се казва за “половин работен ден” да си изпълниш нормата за цял.

Запознат съм с много любопитни факти по въпроса за носенето на БД, които са завършвали благополучно при странни обстоятелства, но може би това е предмет на отделна книга или за “чашка”...

Летателно-тактическите учения на ескадрилите и авиополка даваха сравнително точна оценка за готовността на гарнизона като цяло за борба с въздушния противник и нанасяне удари по наземни цели с бомбово, артилерийско и ракетно въоръжение. Сериозно внимание се обръщаше на въпроса за организиране взаимодействието с ПВО на страната и СПВ (сухопътни войски).

Много трагични и комични случаи бих могъл да опиша, защото за 20 години съм участвал почти във всички учения. Най-грандиозни бяха тези на министъра на народната отбрана и командващия Варшавския договор. За около 20 дни полка сменяше от 2 до 3 летища.

Ще се спра само на една проверка на БГ на АП от страна на 10 САК. По това време бях щурман на АП и моето място по боен разчет бе в подземния КП на АП.

Вечерта 12 летци от АП даваха банкет в ресторант “Република” – Хасково по случай, че им бе присвоено званието “военен летец” – 1 клас. На банкета присъстваше и ЗК па 10 САК полк. Разсолков – поканен като председател на изпитната комисия. Някои от летците предимно по випуски продължиха допиването по домовете – ресторантът затвори към полунощ. За отбелязване е че командирът на АП полк. Йорданов (Дано) не присъстваше на банкета.

Сутринта в 4 часа гарнизонът бе вдигнат по тревога. Началник-щаба на 10 САК връчи обичайните документи на командира и дейността на гарнизона започна да тече по утвърдения алгоритъм.

Прескачам всички елементи на подготовката на КП, летци, техници и другите видове осигурявания до прочитане на бойната заповед. До този момент целият гарнизон беше разбрал, че летците са пияни и че най-вероятно началник-щаба на 10 САК ще отмени реалните бойни действия...

Командирът каза: “Реших реално...

... АП с целият си състав да нанесе удар по полигон “Питово”...

... След изпълнението на задачата да кацне на летище “Окоп”, да се подготви и нанесе повторен удар по полигон “Питово”...

Аз изтръпнах, погледнах към летците и те се споглеждат един друг, невярвайки на ушите си. Камъкът бе хвърлен. Излязохме от залата на източната дежурна стоянка, не бързахме да тръгнем за КП, имаше време и какво видяхме...

Командирът на 1 иае к-н Колев (Графа) строил летците в десен пеленг по звена в последователност от плановата таблица. Помислих, че ще разиграе задачата “пешком по летешки” – нищо подобно. Тръгнаха към самолетите с бодра стъпка, пеейки на висок глас.

Първият откачил бомбите на полигона бе к-н Колев с точност +1 сек. при норматив за отличен + 30 сек. Оценката от първия удар беше отличен, а от вторият добър, защото двойката на ст. лейт. Гагов не откри полигона и кацнаха с бомбите. На финала най-много работа имаше кислородната кола – летците бяха изгълтали всичкия кислород!!!

За командир на полка на летището за деня беше ЗКлЧ – подп. Захари Добрев. Офицер за взаимодействие с командира на Хасковската СПД – подп. Иван Стойков. Представител на 10 САК към командира на СПД – командирът на 10 САК ген. м-р Трифонов.

Представител на командващия ПВО и ВВС към командира на СПД – ген. м-р Станев.

Сериозно съвместно тактическо учение на полигон “Корен”.

Задачата на 2 иае беше: Да подави (унищожи) активните средства (артилерия и бронетанкова техника) на противника в основното направление на главния удар за настъпление на “червените”.

Да, да ама не!

Метеорологическата обстановка беше: долна граница около 100 метра, по количество 10/10, видимост по-голяма от 10 км с ръмеж. И изведнъж заповед да излетя с УТИ-МиГ-15 и в определеното “Ч” да имитирам удар на авиацията само с картечни­цата!!!

Излетяхме с к-н Русев, той от втора кабина и над полигона доложих, че същият е зает от 8 биволици, и че АРК-10 отказа. Попитахме за долната граница на облаците над полигона и видимостта. Доложих “По барометрически висотомер – 80 м, по радиовисотомер – 60 м, видимост – 12 км, прекратявам изпълнението на задачата, отивам за кацане под облаци”.

Пак по заповед на генерал Трифонов изпълнихме полет по схемата, без АРК и кацане под минимума.

Споменавам този случай не за да подчертая моята подготовка (защото по това време в полка бяха останали и други летци, подготвени на малка и пределно малка височина над суша и море), а защото колкото и да е голям един командир в авиацията няма право да нарушава документите, регламентиращи летателната дейност. В дадения случай 2 заповядани ППП в 1 полет.

АП беше 2 години първенец в социалистическо съревнование на ПВО и ВВС под командването на полк. Йорданов, а 2-ра ескадрила многократно в 10 САК и ПВО и ВВС под командването на майор Георгиев (Гецата) и ЗК по ИАС подп. Коста Русев.

През 1974 г. 2 иае под командването на к-н Андонов участва в грандиозен въздушен парад по случай 30 години от победата над фашистка Германия – на 9.09. Парадът водеше ген. л-т Симеонов като командващ ПВО и ВВС.

През септември 1975 г. под ръководството на командващия ПВО и ВВС се проведоха авиационни състезания между бойните полкове на ПВО и ВВС. “Отборите” бяха съсредоточени на летищата Граф Игнатиево и Садово с по 7 самолета (звено, двойка и единичен). Само ние прелетяхме на летище Садово 5 самолета. Прозорците за прихват и за действия по земни цели разрешаваха една от двойките на звеното да изпълни и тази задача. Другата особено важна причина беше, че същата двойка, която не бе пребазирана, вечерта трябваше да се явява на изпит за званието “военен летец” – 2 клас на летище Узунджово заедно с една немалка група. При изготвянето на общата планова таблица нашият вариант бе бойкотиран от един черен полковник*-инспектор от 10 САК, който отговаряше за подготовката на друг полк – разбираемо нали.

ЗК на АП подп. Байчев поиска разрешение двойката ст. л-т Калчев и ст. л-т Йотов да прелети и се включи в предварителната подготовка, до началото на която имаше цели 2 часа – поради намесата на същия “инспектор” се получи отказ. Мачът не беше започнал, а ни свириха 2 дузпи – неспасяеми!!!

При това положение летците се наговорихме, за бомбите няма как. Задачата на ескадрилата беше да премине в сгъстен боен ред 10/10 – 10 самолета МиГ-17 форма триъгълник. Характерното беше, че в останалите групи участваха генерали, полковници, подполковници, майори и капитани, а нашата група я кръстиха групата на лейтенантите. В интерес на истината имахме двама капитани. Общата подготовка се проведе на летищата Узунджово и Доброславци с отговорник за Узунжодвския отбор ЗК на АП – подп. Колю Байчев – той и лейт. Милчев бяха в позиция 11 и 12 като резерв, но дотам не се стигна.

Задачата бе изпълнена отлично и неофициално групата бе класирана на 1-во място, а официално на 2-ро с награда магнетофон – “Грундик”. Първата награда телевизор бе дадена на Доброславци по простата причина че товарът върху видовете осигурявания се стовари върху тях.

Състав на групата летци:

Водач – кап. Андонов, кап. Петков – воден в тил.

Водени – ляв пеленг – л-т Пахарски (Хари), л-т Георгиев (Гец).

– десен пеленг – л-т Йотов, л-т Джурелов, л-т Гагов

– средни водени (по хоризонтала) основата на триъгълника – от ляво на дясно – л-т Хубенов, ст. л-т Господинов.

Резерв: от наземната снимка – подп. Байчев – крайният в ляво, л-т Милчев – крайният вдясно, но при стрелбата да пуснем по 1 серия в мишените на колегите от летище Садово.

Доложих на нашия талисман ЗК на полка подп. Байчев, а той спокойно ни убеди с думите: “В момента няма нито един полк, на който звената и двойките да могат да работят от различни направления на полигон, а в нашия полк всички звена работят по различни схеми, та преди седмица, когато като РП на полигона и аз ги обърках. И така ще ги бием. Малко ли футболни мачове са завършвали с победа за отбора с по-малко играчи...”

На КП на полигона “Бодрово” присъстваха всички командири на полкове, съединения, командващ ПВО и ВВС, представители от ГЩ, МНО и от Варшавския договор – за толкова много години за пръв път бе организирано такова състезание, мисля, че и за последен.

... Последваха опити за още 2 дузпи, но нашите вратари бяха като Михайлов през 1994 г.

Резултати: на прихват – отличен

на бомби и стрелба по з. ц. – отличен

Класация: отборно – 2 място

звено – 1 място

единичен – 2 място

Състезанието се водеше по точкова система: летци и техници, видове осигурявания носеха точки. Класирахме се втори след първия на 2 точки с непълен отбор...

Ако беше допусната двойката ни и нищо да не бяха свършили на прихват и на полигон, само с точките им от излитане и кацане щеше да ги бием разгромяващо...

Състав на звеното:

водач к-н Андонов – командир на 2 иае

воден ст. л-т Чорбаджийски – ВСП на 2 иае

вълк единак – ст. л-т Русев Р. – щурман 2 иае

МиГ-19 е създаден в условия на надпревара във въоръжаването вследствие на студената война. Като първи свръхзвуков изтребител имаше немалко кусури, които се налагаше да бъдат отстранявани по частите. НР Китай откупи лиценза, поставиха конус на входния дифузьор и други доработки и го превърнаха в основен боен самолет на Китайските ВВС.

МиГ-21 е най-масово произведен боен самолет в света, защото е с оптимални качества. Все пак цената не е никак за подценяване.

Месец декември 196... г. Полети ДСМУ. Излетяхме 8 самолета за зачотен полет на прихват – звено на звено над облаци. На височина 8000 м в района Карнобат – Бургас от КП на полка прекратиха задачата и ни изпратиха за кацане на летище Безмер. След кацането командира на 2 иае м-р Александър Мазнев отиде на СКП да се запознае с обстановката на летище Узунджово, а ние гадаехме кой е загинал на полосата при излитане...

Сашо, връщайки се към нас усмихнат до ушите, каза: Сняг 40 см и продължава да вали.

Указанията са да закрием створките за въздуха на тялото на самолета и да чакаме. Чакахме цяла седмица, дойде заповед да се приберем с влака...

Започна филма “Всички на пистата”. Самолетите в откритите укрития затрупани нацяло (3 м височина) на летателното поле снежна покривка като на Боровец – по-дебела от 1,5 м. Никога не съм предполагал, че Хасковската дивизия има толкова много войници. Пристигаха пешком в колона по един и когато челната колона влизаше в гарнизона, последните бяха на баира до Винпром. Ако не бяха те, скоро нямаше да се оправим. Изчистихме снега, но на ПИК се получиха отстрани прагове толкова високи, че като излезе самолет на пистата, му се вижда 1/3 от вертикалния стабилизатор. С огромен риск при излитане поединично някой самолет да не изгуби направление (катастрофата или аварията бяха неизбежни) полкът се пребазира на летище Безмер, където снегът беше 1 – 2 см, и то на грунда.

Прибрахме се обратно за 8 март, от праговете край Пик бяха останали ивици сняг и лед с височина 30 – 50 см.

Какви мъки и изпитания изживяха семействата в “гарадока”, само те си знаят...

Най-много съм удовлетворен, че партията, правителството и колегите авиатори от редника до командващия ми дадоха възможност да изпълня една от детските си мечти – да летя и бъда достоен защитник на отечеството си.

За първата част гарантирам, че се изпълни, за втората оставям на моите командири и колеги авиатори да кажат...

Не съм удовлетворен от себе си, че не можах да науча някои мои колеги, (за щастие се броят на едната ми ръка) да бъдат по скромни, да чакат да бъдат поканени, да поискат малко време да си помислят, като млада булка и чак тогава да бъдат повишени в длъжност, постъпилите обратно съдбата малко ги наказа.

Пуснаха ни в домашен отпуск. Още със слизането от автобуса пощаджията ми връчи телеграма да се явя незабавно в частта си. По обратния маршрут се отбих до инженера по РО на Безмер в гр. Ямбол да се запозная с обстановката.

М-р Атанасов, като стар комшия от “гарадока” в Безмер много се зарадва, че съм го уважил и от вратата – на масата.

Разбрах, че започва учението “Родопи”, и че предварителната подготовка е утре. Спокойно си пийнахме яката, от масата на влака, в 8,00 на стоянката – направо от влака за “предварителна”.

М-р Мазнев – ковандирът на 2 иае ми заповяда бързо да се обличам, защото съм 2-ра двойка за прелитане по команда от КП на летище Бършен. Доложих, че съм пиян, не съм почивал, летище Бършен не съм го и виждал, че е грундово, а с МиГ-19с на грунд не съм кацал.

Той ми каза, че ще направи всичко възможно с командира на полка нашата двойка да прелети последна, за да дремна малко, и че водачът ми на двойка к-н Пилев е добър водач (аз добавям много добър), важното да не го загубя по кръга след раз­пуска.

И накрая ми каза “Ако искаш да останеш сам в Узунджово да ти се смеят и жените – оставай. Сигурен съм, че ще се справиш”.

Справих се, но спрях в уловката за най-голямо съжаление на техника на самолета капитан Пантев, когото гледах като напикано дете майка си. Когато усети че съм пиян, се усмихна и ме успокои, като ми каза “Ти да си здрав и друг път съм вадил самолета от уловката”. И така взаимното ни уважение продължи.

Друго нарушение, което съм правил, е минаване над главна на пределно малка височина, но след като бях придобил подготовка денем и нощем над суша и море – едни му казват хулиганство, други келешлък – прави са си хората.

След като се пенсионирах, работих като охранител в гр. Хасково към фирма “Скорпио” унизителна работа, но демократите бяха ни сложили ножа – таван на пенсиите.

Удовлетворението идваше, че пак бяхме заедно с полк. Павлов, подп. Ангелов, подп. Филипов, полк. Славов, с-на Желев и др. все узунджовци.

Позволявам си да “зачисля” в списъка на АП някои офицери, които никога не са били в щата, но по мое мнение са допринесли много за нашите успехи.

– От ПВО и ВВС – полк. Петров – бивш командир на Равнец и колегите му старши инспектори полк. Колев, полк. Величков и полк. Р. Димитров.

– От 10 САК – ЗК на корпуса – полк. Костов, ст. инспекторите полк. Георги Костов – ЩН, полк. Страхил Пенев, полк. Гълъб Киряков, полк. Досев, полк. Карамитев, полк. Иван Ерев – последните трима приучили полка на МиГ-21.

– От 19 полк – м-р Валентин Пашов, к-н Тончо Чакъров, к-н Игнат Начев, м-р Емо Митев.

Познавайки организационната структура на авиацията на всеки ще му направи впечатление, как така от ст. пилот, прескачайки две-три стъпала, заместник-командир на ескадрила.

Истината е, че до 1961 г. такава длъжност в ескадрилата нямаше. В партийния комитет е имало обсъждане, решили и поставили задача на командира на ескадрилата м-р Мазнев да проведе беседа с мен. Отказах категорично с железните мотиви:

– Доколкото познавам ескадрилата, за тази работа най-добре подхожда м-р Кулин, Разложки комунист и в червата, тих, скромен, улегнал човек, а когато вземе думата, всички го гледаме, слушаме внимателно и възхищаваме.

– Командирите на звена и началниците на служби са от по-големите випуски, инструктори с висока класна квалификация.

– Партийната работа все някой трябва да я върши, но според моята самооценка на този етап освен за комсомолски секретар, друго не.

– Знаете ли какви приказки ще почнат не само в гарнизона, но и жените в “гара­дока”:

“Андон вчера дойде, но нали живее в един блок с Мазнев, Заека, Каменчо, Хаджито, Пешо Златанов – те го направиха”.

М-р Мазнев ми каза така: “С летците аз ще се оправя, с техниците ще се оправи Трайчето, а пък мало и голямо ти казва “Бай Андон”, няма от какво да се плашиш, а и заповедта вече пътува. Станах най-младият ЗКПЧ в авиацията.

В личностен план това повишение за мен изигра много голяма роля и като летец и човек.

Полетях като инструктор със съвипускници и по-възрастни и разбрах най-важното за един летец – “Има и по-добри от теб”.