История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16: 18

5. 
   Възвеличаване на двамата свидетели
   

Да се спрем на още едно събитие, което подготвя последното и най-мощно прогласяване на адвентната вест: убиването, възкресяването и възвеличаването на двамата свидетели. Откровение 11 глава.

Звяра, който излиза от бездната от хаоса е Франция по времето на революцията. Този звяр влезе в бой с двамата свидетели. Светът наблюдава как една нация до скоро религиозна до суеверие, набожна до престъпност, сега отиде в другия край да отрече напълно Създателя и да влезе в бой с вярата в Него.

На 5 август 1793 г се издава нов календар, който скъсва с 1800 годишното християнство.

На 7 ноември с.г.се провъзгласява атеизма със закон. Франция е първата държава, която прави това.

На 10 ноември с.г. в Конвента и катедралата Нотр дам дьо Пари се провъзгласява култа към разума. Народа се покланя на богинята на разума - една преоблечена артистка от Операта.

На 20 ноември с.г Конвента издава закон с който се забранява всеки култ и богослужение. В заседателната зала на Конвента се разиграва пошла сцена - влизат мъже облечени със стари свещенически дрехи, носят на носилка празнични църковни потребности. Засвирват фанфари. Говорителя на групата някой си Дюбоа тържествено възвестява края на християнската религия. Той провъзгласил: “Разумът току що извоюва голяма победа над фанатизма. Една религия на ужаси и кръв е погребана. От 18 века насам тя е причинявала само ужаси и кръв по лицето на земята… Нека тя изчезне от лицето на земята… Тогава щастието ще се роди и хората ще станат един народ и братя. Ние се кълнем /вдига ръката си/, че няма да има вече друг култ освен на разума, свободата, равенството…”. Председателя на Конвента отговорил: “В една минута ние унищожихме заблудата от 18 век… Събранието приема клетвата ви в името на Републиката”. Всички извикали “ние ще удържим”.

Във Франция настъпват антирелигиозни изстъпления. По градове и села се горят Библии и други религиозни книги по площадите. Църквите се затварят. Хиляди служители на религията биват избивани. Терора владее с нова сила и изстъпления.
в) Краткотрайния триумф на бунта срещу Бога - Откровение 11:9. Този стих описва чувствата и реакцията на другите народи. Един учуден свят наблюдава мерзостите извършени над двамата свидетели. Вярващите от другите народи гледаха с тревога на Франция. Хиляди започнаха да се молят за този обезумял народ. Това доведе до ново религиозно пробуждане в Европа и Америка.

“О, Франция, безпримерна в постъпките си - пише Лаватер, проповедник от Цюрих - не ни ли служиш ти за предупреждение. Не ни ли показваш до какво долно ниво може да слез един народ.”

Точно този удар срещу Библията във Франция послужи за пробуждане на християнството на всякъде.

Откровение 11:11 - “три и половина” пророчески дни. На 20 ноември 1793 г. Франция прие закон за забрана на религията. Три години по-късно в началото на 1797 г. в Конвента се внася законопроект за анулиране на този закон и даване свобода на Библията и вярата. Това предложение остава да лежи в бюрото на председателя по необясними причини. Няма никакви сведения защо се е забавило гласуването му с цели 6 месеца.

През май 1797 година е гласуван единодушно от съвета на петстотинте. Много оратори говорили за страшната деморализация, която е настъпила в цяла Франция. Специална комисия изработва “Нов закон за верите”. На 17 юни председателя на народното събрание, Камий Жордан произнася прочувствена реч. Провъзгласява пред нацията и света реабилитирането на религията.

С Божествените неща винаги е било така. Когато всичко е доведено до там, че да изглеждат ликвидирани, точно тогава е началото на техния триумф. Когато във Франция нанесоха смъртоносен удар на Божието Слово, точно тогава се постави началото на небивалия триумф на Библията.

1799 - Трактатно дружество;

1804 - Британско Библейско дружество (момичето Мери Джоунс);

1808 - Американско Библейско дружество;

1810 - Американски мисионерски съюз;

1812 - Витенбергски мисионерски съюз;

1813 - Веслейско мисионерско дружество;

1817 - Баптистко мисионерско дружество;

1818 - Протестантско библейско общество Париж.
Така се откри века на библията - нейното небивало разпространение по света. Милиони хора, потресени от това което става във Франция, изучават с нов и небивал интерес Божието Слово.

Така през 18 век Бог подготви света чрез редица събития за последното разпространение на адвентната вест. Предстоеше окончателното разпечатване на Данииловите пророчества, разнасянето на тройната ангелска вест. Светът бе готов за това!

Духът на пророчеството казва, че този ангел стъпил на море и суша е Исус Христос. Той държи разпечатана книжка. Това е Данииловата книга - Даниил 12:4. Последното време настъпи в 1798 г. Дойде времето да се разпечати напълно Данииловата книга.

Между пророчествата на Даниил, за едно се споменава изрично, че е запечатано - Даниил 8:26.

До 1798 г. изследователите на Библията и пророчествата на Даниил са разбирали повечето от символите на неговите пророчества. Никой до тогава не е разбирал кога е началото и края на 2300 денонощия (връзката със 70-те седмици от Даниил 9:24-27).

Дойде времето и Господ Исус разпечата и последното запечатано пророчество. Човек остава смаян когато чете църковна история от онова време - десетки изследователи на Библията, които живеят в различни страни и не се познават, не поддържат никаква връзка по между си, достигат до едни и същи заключения - 2300 денонощия са тясно свързани с 70-те седмици от Даниил 9:24 и изтичат в 1844 година.

Списанието “Среднощен вик” (списание на адвентистите в Америка), в броя си от 15 юни 1842 г. дава списък на Библейски изследователи, които от различни страни на света, са стигнали до едни и същи заключения:

А.И.Круп - Филаделфия;

Дейвид Грегор - щата Мейн;

Едуард Ървинг - Англия;

Архибалд Масон -Шотландия;

Йосиф Волф - от Германия;

Александър Кямбел - Англия;

Капитан Лахдрес - Ливърпул;

Мануел Лакунца - Испания;

Хенцепетер - Холандия;

Д-р Кападозе - Холандия;

Рау - Бавария;

Библейски ученици - от Йемен;

Руси - от бреговете на Каспийско море.
Като се съпоставят трудовете на тези и още мнозина, живели в едно и също време в различни страни без да се познават, стигаме до чудния извод - всички са ръководени от Божия Дух да достигнат до истината за края на 2300 денонощия.

Даниил 12:4,7,8 Последното време дойде и Божия Дух разпечата пророчествата пред умовете им. Повече от 60 автори от различни изповедания в онова време, са изучавали пророчеството за 2300 д.н. и са стигнали до аналогични резултати още преди Уилям Милър.

Заключение
Пастор Мартин пише: “Голямото пробуждане относно очакването на вярващите да се завърне Христос, което от Европа прескочи Атлантика, беше подкрепено от една вълна прочути и знаменити учени, вярващи в Библейските пророчества. Въпреки, че самия Милър не беше учен, имаше десетки и десетки учени от Европа и Америка, които поддържаха учението за 2300 денонощия още преди той да почне да го проповядва.”
Началото на 19 век е най-плодовития по отношение на тълкование пророчествата на Данаил. От всички географски и религиозни точки на хоризонта се появяват мъже, които със проповед и перо известяваха близкото идване на Христа. Повече от стотици трудове се появяват на тази тема, без да говорим за хилядите проповеди и събрания в църквите на тази тема.
И което е най-интересно за нас, адвентната вест е започнала да се разпространява първо в Европа и след това в Америка. Отново трябва да подчертаем, че европейските и американските изследователи на пророчествата на Даниил, на са се познавали помежду си. Времето дойде и книгата се разпечата.

Подобно на Павел можем да кажем:

Тази знаменита книга трябваше да остане затворена и запечатана през дългите векове до последното време.

Периода “последно време” започва в 1798 година. Книгата трябваше да се разтвори и разпечата. Това дело на разпечатване е представено във величествената пророческа картина в Откровение 10 глава.

Този ангел е Исус (ЕГВ). Той разпечатва книгата пред умовете на хората. Стотици мъже в Европа, Англия, Северна и Южна Америка са подбудени да изучават пророчествата. Написват се стотици книги и брошури върху Данииловите пророчества и по-специално върху 2300 денонощия. Вестта се разнася в повече от 20 страни по света. Адвентната вест се проповядва мощно. Това поражда религиозно пробуждане каквото не е отбелязано от апостолско време.

Това религиозно пробуждане роди Адвентното движение. Големия въпрос, който ангажира вниманието е близкото идване на Исуса в слава. Повече от 60 автори от различни страни и християнски изповедания изучаваха 2300 денонощия и още преди Милър бяха стигнали до аналогични резултати.
Как се разнася адвентната вест и се развива адвентното движение в различни страни по света?
1. Великобритания

През 20-те години на 19-ти век в Англия, около 40 проповедници на различни църкви стъпиха на основата на пророчествата на Даниил. В 1826 година се основава “Общество за изучаване на пророчествата”. Великобритания става център на адвентното движение. Историците го наричат Промилеризъм. Луиз Уей и Джоузеф Фрей започват да издават вестник. Известния банкер от онова време Хенри Дръмонд посвещава цялото си богатство и ентусиазъм на това движение. Малко по-късно към тях се присъединява и Йосиф Волф - евреин, който още в младините си приема християнството и става по-късно известен като най-великия мисионер след ап.Павел. Членовете на това общество работят не само в Англия, но и в Европа. Публикуват литература на много езици и в мисионските си старания достигат чак до Русия. Йосиф Волф (за него ще говорим допълнително) предприема 5 големи мисионски пътешествия и проповядва в повече от 24 страни на Европа, Азия, Африка и Америка. Америка изпитва влиянието на това движение.

“Обществото за изучаване на пророчествата” организирало между 1826 - 1830 година ежегодни конференции в Олдри Парк, южно от Лондон. Към тях вече се присъединява и най-известния проповедник на Англия - Едуард Ървинг.

Списанието “Милениум” по онова време пише: “Над 700 проповедници от англиканската църква проповядват вестта за идващия Спасител”. Това силно адвентно движение в Англия чрез своите мисионери и книги проникнало в езическите и мюсюлманските страни. То просъществувало до 1845 година.

Ето имената на други известни деятели на това движение:

Арчибал Месон - презвитериански пастир от Шотландия, доктор по теология.

Едуард Елиот (1793 - 1875) - учен, голям тълкувател на пророчествата. Автор на най-големите трудове писани върху пророчествата на книгата Откровение. Книгата му върху Откровението съдържа 2500 страници.

Уилям Консигам - пастир, конгрешанин, автор на 22 книги върху пророчествата на Библията.

Томас Маклай, известен член на английския парламент пише за онова време:

“Голям брой християни вярват, че Месия идва скоро. Ние няма да се запитаме тук дали това учение е правилни или не. Числото, които вярват това е по-голямо от евреите в Англия. Мнозина от тези които приемат тази вест се различават по ранг, богатство и таланти. Благородни личности и членове на парламента са в тяхна защита”

Той бил син на еврейски равин. Още като юноша се интересувал за християнството - изучавал християнска литература и станал католик. Жаден за наука Волф заминал за Рим, където папа Пий 7-ми го приел много любезно и му отпуснал църковна стипендия за да продължи следването си. В Рим Волф скоро влязъл в конфликт със своите съученици и с някои от професорите. Между тях се породил спор по някои точки от католическото вероучение, които неговия здрав разум не бил склонен да приеме. Волф добре познавал Св.Писание и виждал, че католическото учение е в противоречие с Него. Един ден по време на закуската, между Волф и приятелите му започнал следния разговор:

- Волф, ти знаеш ли, че папата е Бог? - казал един от тях.

- Как се осмелявате да говорите подобно нещо? Папата е пръст, земна пръст, както всички други хора.” - отговорил младия Волф.

При един друг случай по време на класно занимание, Волф заявил, че църквата няма право да изгаря хора (езичници):

- Докажи това! - извикал преподавателят.

- Заповедта гласи: “Не убивай!” - бил отговора на Волф.

- Нима - възразил учителя - пастира не трябва да убие вълкът, когато грабне от кошарата овците му?

- Човекът не е животно - отговорил Волф.

Недоразуменията между него и католическите свещеници се изострили много и Волф решил да се завърне в Англия. Тук следвал 2 години в Кеймбридж, а после подпомогнат материално от Хенри Дръмонд, заминал за Близкия Изток, като мисионер между евреите. По това време още не бил запознат с адвентната вест. След 5 години пак се завърнал в Англия. Тук влязъл във връзка със Едуард Ървинг и с други изследователи на пророчествата. Въз основа на направените от тях проучвания и след своя собствена проверка, относно правилността на тълкуванието на книгата на Даниил и там 8:9-14, той дошъл до заключение, че Христос трябва скоро да дойде, вероятно към 1847 година.

В продължение на 24 години той пътува навсякъде. В Африка Волф посетил Египет и Абисиния. В Азия пропътувал Сирия, Персия, Бухара и Индия. Посетил САЩ, след като на отиване проповядва на о-в Света Елена.

През август 1837 г. Волф дошъл в Ню Йорк. След като говорил в този град, той проповядвал във Филаделфия и Балтимор. После заминава за Вашингтон. “Тук - казва той - по предложение на президента Адамс, в една от залите на конгреса ми бе предоставена на разположение за една проповед. Присъстваха всички духовници. Истинска почит ми бе оказана от управителите на щата Ню Джърси и Пенсилвания, в чието присъствие държах лекции върху моите изследвания в Азини и върху личното управление на Христа.”

Йосиф Волф пропътувал нецивилизованите страни без закрилата на някое правителство. Той преживял много трудности и бил заобиколен от безброй опасности. Получавал е удари с пръчки по ходилата, трябвало е да гладува, бил е продаван като роб и 3 пъти осъждан на смърт. Нападан от разбойници и по някога едва не е умирал от жажда и глад. При един случай му обрали всичко, което имал. Трябвало да върви пеша стотици километри през планина. Снегът го шибал право в лицето, а босите му крака били вдървени от студ.

При своите пътувания той срещнал учението за скорошното идване на Христа в Бухара в едно отдалечено племе. “Арабите на Йемен притежават една книга наречена Сеера, която дава осветление за Христовото пришествие и неговото царуване в слава. Те очакват, че в 1840 година ще станат големи събития”

“В Йемен аз прекарах 6 дни с Рихавовите потомци. Те не пият вино нито садят лозя. Живеят в шатри. Размишляват върху думите на Йонадав, синът на Рихав. При тях се намираха израилтяни от племето на Дан, които заедно с Рихавовците очакваха скорошното идване на Месия в небесните облаци.” /ЕГБ, “Великата борба”/

Когато го предупреждаваха да не отива невъоръжен между диви и враждебни племена, той обясняваше, че е въоръжен с “щит”, а именно - с “молитвата, ревността за Христос и доверието в Неговата помощ”. Той често казваше: “Аз имам също любовта към Бога и към моя ближен в сърцето си и Библията в ръката си” /ЕГВ, “Великата борба”/

Във Витенберг се създава колония от неколкостотин християни, които проповядват близкото идване на Христа.Един от най-даровитите богослови и проповедници на онова време Хенгстенберг разнася вестта в различни части на Германия.

Бр.Конради пише в “Ревю енд Хералд” от 1893 г.:

“Бенгел запали любовта за идването на Господа в много сърца. Хиляди бяха подбудени да изучават пророчествата. Огънят пламва из цяла Германия. Печатат се стотици книги върху пророчествата на Даниил и особено 2300 денонощия. Последвало гонение. Тогава стотици вярващи семейства се изселват в Русия. Там в Южна Русия се разпространява вестта. След като пастирите завършвали своите проповеди в църквите, много от вярващите отивали в домовете и продължавали разискванията върху пророчествата. От Южна Русия, вестта отишла в Кавказ и от там в Сибир.

В Дюселдорф проповедникът Гаснер проповядвал редовно пред 15000 души вестта за близкото идване на Христа.
3.Франция

Главната фигура в адвентното движение и проповядването на адвентната вест е Луи Госен. Като изследва старателно пророчествата той стига до убеждението, че идването на Господа е близо. Решава да разпространи тази велика истина сред хората. Но се натъква на голяма опозиция и предразсъдък, че Данииловите пророчества са запечатани. Тогава Госен започва да проповядва тази истина най-напред между децата. Постепенно започват да идват и родители. За широката си дейност неодобрена от официалната църква, Госен е уволнен от длъжност. Но това не спира неговата дейност.

Тук вестта е разпространена от уредника на кралския музей в Хага Хенцепетер. Той разказва, че вниманието му върху пророчеството най-напред е било обърнато от един особен сън. След като изследвал пророчествата в 1830 година издава един трактат. Десет години по-късно издава втори. За Уилям Милър и неговите проповеди върху 2300 денонощия чува за първи път в 1842 година.

Най-големи размери Адвентното движение достига в САЩ. Родоначалник на движението е:

Роден в 1789 г. в Питсфилд щата Масачузец. От начало попаднал под влияние на атеистичните идеи на Волтер. През 1810 година е назначен за капитан в армията. В 1812 г. напуска армията и се заселва в Лоу Хямптън, щата Ню Йорк. Там се отдава на земеделие и изучаване на Библията. Разбира великата истина за изкупление чрез вяра в Христа. Тогава се предава напълно на Бога. Започва времето на задълбочено изучаване на пророчествата. През това време достига до истината за 2300 денонощия и близкия край на света.

Един вътрешен глас му казва: “Иди кажи това на хората!”. Но той все отговарял: “Не мога Господи!”. Това става в 1815 г. Борбата между Божия зов и Милеровия отказ трае 15 години.

Борбата престанала, когато Милър обещал че ще отиде, където Господ го изпрати но ако стане така, че някой проповедник го повика да говори. “Аз се успокоих - пише той - защото знаех, че никой не ме познава като проповедник и едва ли ще бъда поканен някога.”

В този час Милър не знаел, че по улицата към неговия дом се приближавал внукът му Ървинг Гуидфолд изпратен от пастира на църквата в гр.Дрезден, на около 16 км от дома му. Неговия баща, пастир на църквата бил възпрепятстван да говори на другия ден в неделя и молил Милър да го замести. Изненадата на Милър била голяма. Той се борил с Бога близо час. Най-после се съгласил и обещал да отиде. Така в началото на август 1831 г. Милър за първи път се качва на амвона.

В 1833 г. той е назначен за проповедник на църквата на баптистите. Това е началото на първата ангелска вест. Тя според символа в Левит 23 глава трябваше да се разнесе 10 дни преди деня на умилостивението.

През януари 1844 г. Милър пише: “За 12 години аз устроих над 4500 събрания на които са присъствали около 500 000 души.”
б) Йосиф Хаймс (Joshua V. Himes)- втората голяма фигура в адвентното движение в Америка. Пастир на една от църквите в Бостън.

През 1839 г. той поканил Милър да изнесе серия проповеди за Второто Пришествие.

- Ти вярваш ли наистина в това учение? - попитал Хаймс.

- Разбира се! Иначе не бих го проповядвал - отговорил Милър.

- А какво правиш за да се разнесе то по света? - запитал Хаймс.

- Направих и правя всичко, което мога.

- Добре, но всичко е много малко и ограничено. Щом Христос идва, няма време за губене. На света и църквата трябва да се даде сериозно предупреждение.

- Зная това, бр.Хаймс, но какво може да стори един стар селянин? Много работих, много проповядвах, видях мнозина да се покайват, но нито един не навлезе в духа на моята работа така, че да ми стане помощник. Те обичат да им проповядвам, да им изграждам църквите и с това се свършва интереса. Аз гледам за помощ! Аз се нуждая за помощ!”

Тези думи докоснали сърцето на Хаймс. Той решил да се посвети на делото на Милър.

Хаймс е роден на 19 май 1810 г. Баща му известен гражданин и член на епископалната църква. Майка му притежава благ характер и дълбока религиозна опитност.

След приемането на адвентната вест в 1839 г. той става първия помощник на Милър. В 1840 г. започва издаването на сп.”Знамения на времето”(Това е първото списание на адвентното движение. Хаймс основава собствена печатница, в която работят над 50 души). В това влага всичкия си труд енергия и средства. В следващите 4 години той непрекъснато придружава Милър и проповядва заедно с него.
в) Карл Фич

При самоотвержената му работа за Господа, той дълго мисли върху Авакум 2:2,3. В отговор на Божия зов той пръв е създател на пророческите карти. Един от ревностните помощници на Милър в голямото адвентно движение.

На 14 октомври 1844 г. той кръщава една голяма група в едно езеро. Като се връща към дома срещнал друга група, която искала да се кръсти. Кръстил и нея. После нещата се повторили с трета група. Но другия ден легнал тежко болен и след няколко дни завършва живота си с думите: “Вярвам в обещанията на Господа.”

г) Йосия Лич (Josiah Litch)

Роден във Филаделфия. През 1838 г. се присъединява към движението на Милър. Издава брошурата: “Среднощния вик”. Там за първи път отпечатва вестта за второто идване на Христа. Един от големите идеолози на адвентното движение.