История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16: 18

След “Голямото разочарование” на 22 октомври 1844 г. адвентното движение се разпръсна. Всеки реагира според степента на личното си посвещение, на вярата си, степента на покаянието и верността. Едни се запиляват в широкия свят. Други се ожесточават. Трети изпадат в крайности и фанатизъм.

Издават се различни вестници и списания от старите водачи на адвентното движение, но всеки работи независимо и излага своите идеи.

Във вестник “Адвентен вестител” Хаймс и Близ излагат своите идеи.

Вестник “Библейски изпитател” бил издаван от Сторз.

Вестник “Адвентен предвестник” издавал Джордж Марш.

Кук и Пикънд издавали “Гласът на четвъртия ангел”.

б) В тази сложна и объркана обстановка на разногласие и разделение, само Бог може да изведе бъдещата си църква и да я натовари със световната задача - да разнесе тройната ангелска вест по света: Откровение 14:6-12; Матей 24:14.

Той го направи! За кой ли път вече!

- Официалните власти Го мразеха. Успяха да го заловят и осъдят на смърт.

- Голямото множество, което ентусиазирано Го следваше, бързо се отказа и викаше “Разпни Го”.

- Учениците - объркани, обезсърчени се изпокриха.

Но след възкресението си, Господ Исус Ги събра, насърчи, обдари със сила и от тази малка обезсърчена група, създаде Църквата Си, която съществува и до днес.

в) Създаването на Адвентната църква не може да се препише на една личност. Тя е дело на хора от Адвентното движение.

В края на 1844 г. в североизточните щати САЩ се оформят независимо една от друга три групи адвентисти, които по-късно се обединяват в едно и дават началото на ЦАСД.

Още тук трябва да се каже, че човекът когото Бог употреби да обедини тези три групи в едно е посветения, изключителния Йосиф Бейтс.

г) За начало на ЦАСД обикновено се посочва годината 1863 когато се провежда първата Г.К.

Но преди да се стигне до тази година, трябва да говорим за един дълъг, 20 годишен подготвителен период на усърдна, трогателно себеотрицателна работа на пионерите на ЦАСД: Йосиф Бейтс, Джеймс и Елена Вайт, Хайръм Едсън, Джон Андрюс, Урия и Ана Смит.

В този подготвителен период трябва да се отбележат два важни момента:

1. Във времето между 1844 - 1850 г. верните вярващи се посветиха на усърдно изследване на писанията за намиране отговор на неизяснените въпроси след голямото разочарование от 1844 г. В известните съботни конференции, проведени между 1848 и 1850 г. след много разисквания се стига до оформянето на основните Библейски истини.

2. В периода 1850 - 1863 се развива голяма мисионска дейност и се оформя постепенно църковната организация.

Но да се върнем на трите групи:

По времето на голямото адвентно движение там се създала група адвентисти. Начело стоял Хайръм Едсън (Hiram Edson). Неговия дом е църквата им. Негов близък приятел и помощник бил д-р Франклин Хаан. Между тях бил и Оуен Кроузиър - младеж на около 20 години, сирак, с много буден ум. През 1844г. тримата издавали от време на време малък вестник “Утринна зора”. Младия Кроузиър се изявил като добър писател.

Когато се разсъмнало, повечето адвентисти си отишли по домовете. Но малкото останали, Хайръм Едсън казал: “Нека да отидем в хамбара и там да се помолим”.

“Молихме се искрено, защото чувствахме нужда от това. Продължихме да се молим, докато получихме свидетелството от Духа, че молитвата ни е приета - ще бъде дадена светлина и разочарованието ни ще бъде обяснено”.

След закуска, Едсън казал на един от тях: “Нека да отидем и да насърчим братята и сестрите.”

По едно време Едсън се спрял. Сякаш някой го докоснал по рамото. Когато повдигнал очите си към небето, в съзнанието му проблеснала истината за светилището. Припомнил си устройството на земното светилище, направено от Мойсей. А то беше подобие на небесното. Както първосвещеникът в определено време преминаваше да служи в Светая и Светая Светих, така и Христос трябва да премине в определено време да служи в Св.Светих на Небесното светилище.

По-късно той пише: “Като че ли небето се отвори и видях съвсем ясно, че вместо нашия Първосвещеник да излезе от Св.Светих и да дойде на земята в десетия ден от седмия месец в края на периода от 2300 д.н., Той влиза в Второто отделение на светилището и Му предстои да извърши едно велико дело преди пришествието.” (Хайръм Едсън, автобиографичен ръкопис съхраняващ се в библиотеката на университета “Андрюс”)

Приятелят му не забелязал, че Едсън се спрял. Извикал отдалече: “Бр.Едсън, за какво се спря?”- Едсън отговорил - “Бог отговори на нашата молитва”. После обяснил на дълго и нашироко на приятеля си своето прозрение на службата на Исуса в Небесното Светилище. Тези двама Едсън и приятеля му, приличаха на двамата които Исус настигна по пътя за Емаус.

Двамата Исусови ученици бяха потресени от страшните събития, които се разиграха в Ерусалим през последните дни. Те вървяха отчаяни, обезсърчени в пътя си. Към тях се приближи един човек. Той започна да им обяснява Писанията, които бяха чели. Колко много светлина нахлу в душите им когато им говореше. Страданията на Исуса бяха предсказани от всичките пророци и те бяха победа, а не поражение, както мислеха до сега.

Така Исус вървеше невидим до онези двама в ранното утро на 23 октомври 1844 г. и им разкри великата истина на писанието - Неговата служба в Св.Светих на небето. Когато привърши службата си, тогава ще дойде на земята в слава и величие.

Едсън разказва своето разбиране за небесното светилище. Братята и сестрите били окуражени. Тримата - Едсън, д-р Хаан и Кроузиър се заели с денонощно изследване на Библията и истината за светилището.

През пролетта на 1845 г. завършили своята работа. Истината за светилището и неговото очистване в края на 2300 денонощия заблестяла от писанията на Ст. и Н.Завет.

Решили да издадат отново един брой на вестника “Утринна зора”. Това станало през май 1845 г. Бързо изпратили вестника на адресите на адвентисти които познавали. Между получателите били Йосиф Бейтс, Джеймс Вайт и други. Те също вървели във вярна посока, но тук в истината за светилището видели ясен, Божествен път, който приветствали от сърце.

В град Цинцинати имало също група адвентисти. Между тях бил Джейкъпс. Той издавал преди това вестник “Дневна звезда”. Поканил да се напише по въпросите за светилището във неговия вестник. Едсън и Хаан възложили на Кроузиър да напише по-пълно изложение на истината за светилището. Той се заел с това. Обширния материал бил отпечатан в извънредно издание на вестника на 7 септември 1845 г.

Като поддържал кореспонденция с всички, които приели истината за светилището, Едсън изпратил покана за една конференция в Порт Джипсън. На поканата отговорили Дж.Вайт и Бейтс.

Конференцията се състояла през есента на 1845 г. Между мнозината бил и Бейтс. Въпросът за светилището бил разискван обстойно. След като приключили този въпрос, Бейтс изнесъл истината за съботния ден. Едсън разучавал този въпрос още преди разочарованието и сега веднага с радост приел истината за съботата. Към него се присъединил и Хаан. Кроузиър се колебаел: “Да не бързаме братя! Да не стъпваме върху дъската, преди да сме сигурни, че тя ще издържи.” “Аз съм я изпитал и знам, че ще издържи - отговорил Едсън и от следващата събота започнал да освещава Божия ден.

Така групата в Порт Джипсън са първите адвентисти, които стъпили на двата основни камъка: светилището и съботата.

В началото на 1844 г., още преди двете разочарования, християните се събрали на неделно утринно богослужение в Ню Хемпшир (New Hampshire), щата Вашингтон. Събранието се ръководело от проповедника Фредерик Уелър (Frederick Wheeler).

Проповедникът забелязал една жена, която внимателно следяла проповедта му. В проповедта си той заявил: “Всички, които изповядват Христа трябва да са готови да следват Бога и да пазят всичките Му заповеди”. Когато произнесъл тези думи, жената особено го наблюдавала.

Няколко дни по-късно той срещнал тази жена в дома на семейство Фарнсфорд. Жената се казвала Рахил Оукс.

- Пастир Уелър, помните ли, че по време на проповедта си вие казахте, че трябва да пазим всичките Божии заповеди?

- Да - отговорил Уелър.

- Тогава исках да стана и кажа нещо на всички.

- Забелязах това. Какво искахте да кажете?

- Исках да кажа, че е по-добре да се откажете да проповядвате и да покриете амвона с парче плат, докато започнете да пазите всички Божии заповеди.

Пастир Уелър седнал удивен на стола. Та нима той не пазил Божиите заповеди?

Тогава Рахил Оукс му дала обширни обяснения от Библията върху четвъртата заповед - съботния ден. Това било резултатна проповед.

Пастир Уелър си отишъл дълбоко развълнуван. Много седмици той изучавал въпроса от своята Библия. Малко по-късно отпразнувал своята първа събота. След това държал обстойна проповед по въпроса за съботния ден. Това било в началото на март 1844 г. Постепенно към него се присъединили и други адвентисти.

През 1827 г. Бейтс напуска кораба и навлиза във втория бурен период от живота си. В продължение на 12 години той се занимава с най-различни дейности: организирани на въздържателни движения (през 1834 г. Бейтс става вегетарианец), участва активно в протестните акции и кампании срещу робството, бори се за повишаване нивото на образованието, за издигане на морала особено сред моряците и подпомагането на вдовиците на загиналите моряци. През този период обръща внимание на Библията и се кръщава в християнска църква.

В 1839 г. Йосиф Бейтс възприема Милеровия възглед за Второто пришествие. От този момент всичката му енергия е насочена към една цел - укрепване на Адвентното движение. На следващата година той е вече в ръководния комитет на движението, а през 1842 г. става ръководител. В началото на 1844 г. Бейтс продава имота си и заедно с приятеля си, ковача Х. Гърни, обикаля надлъж и нашир щата Мериленд, за да проповядва на хората благата вест.

Голямото разочарование нанася тежък удар на неговата вяра, но не я прекършва. Той се отдава на усърдна молитва и търпеливо чака Божия отговор.

Малко по-късно Бейтс научил, че в Ню Хемпшир има група, която пази съботния ден. Той веднага решава да ги посети. Взема влака и късно вечерта Фредерик Уелър посрещнал своя гост от далече. Прекарали заедно със семейство Фарнсфорд. След два дни Бейтс се връща у дома. По пътя за дома, на един дървен мост среща своя съсед и приятел Джеймс Хол.

- Какво ново, капитан Бейтс? - извикал той.

- Новото е, че съботата е ден на нашия Господ Исус Христос!

- Ще проверя това в моята Библия - отговорил съседа.

Рано през 1846 г. Бейтс решава да напише брошура за съботния въпрос. Но как да започне като всичките му пари били 1 Йоркски шилинг и 12 цента. Но Бейтс взема своето решение на колене, като решава, че финансовия проблем е Божий проблем. Той започва да пише.

Едва работил един час, когато вратата се отваря и неговата жена му съобщава:

- Йосиф, нямам брашно да си довърша готвенето.

- Колко брашно ти трябва?

- Около един килограм.

- Много добре - казал той, станал и излязъл. След малко се върнал с един килограм брашно. Жена му я нямало в кухнята. След малко тя влязла:

- Йосиф, ти ли донесе това брашно?

- Да, нали толкова ти трябва?

- Но ти, който си преплувал океаните, сега купи само един килограм брашно!?

- Жено, аз дадох за това последните си пари.

Това бил тежък удар. Жената заплакала.

- Какво ще правим сега?

- Господ ще промисли!

- Да, ти винаги така казваш - казала тя и с горчив плач напуснала стаята.

Бейтс продължил да пише. След около половин час получил внушение, че трябва да отиде до пощата, защото има писмо до него. Наистина имало писмо за него, но в бързината изпращача бил забравил да постави марка. Бейтс нямал нито цент.

- Не се безпокойте капитан Бейтс, вземете писмото. Друг път ще ми платите.

- Не, аз ще го платя и тогава ще го взема. Отворете писмото, мисля че в него има пари.

Чиновника го отворил и извадил 10 доларова банкнота. От тези пари си прибрал таксата.

Изпращача пишел, че получил внушение от Бога, че брат Бейтс се нуждае от пари и бързо изпратил сумата.

Бейтс отишъл на пазара, купил едно буре брашно и много други продукти, наел една кола и посочил на носача да ги остави на адреса въпреки, че жената може да се противи. След това отива в печатницата и дава капаро за 1000 броя от брошурата, която пишел.

В къщи го посрещнала една разтревожена съпруга.

Един човек ги докара. Аз му казах, че има грешка, но той не ме послуша и ги остави.

Е добре, Господ ги изпрати. Чети това - казал той и подал писмото. Тя прочела и отново по лицето и се стичат сълзи, но този път от радост.

Книжката: “Съботата - един вечен знак на Бога” излиза през август 1846 г.

През лятото на 1846 г на едно събрание в Ню Бетфорд, Бейтс говори подробно върху съботния проблем. На събранието присъствали Елена Хармон и Джеймс Вайт. Те женели високо голямата работа, която Бейтс извършва в адвентното движение и били обаяни от неговата бащинска любов и грижа. Но мислели, че той греши като поставя такова голямо ударение върху пазенето на съботата. Според тях тя била еврейски празник и не се отнасяла до християните. Все пак вестта на бр.Бейтс не излизала от умът им.

На 30 август 1846 г. те се оженили. Брат Бейтс им подарил една книжка върху съботния въпрос, която току що била излязла от печат. След сватбата те я изучавали с усърдие и преди края на годината Джеймс и Елена Вайт започнали да пазят съботата.

По отношение на съботата Е.Вайт пише: “Аз бях убедена в пазенето на съботата още преди да получа видение за това!” /АБК - Енциклопедия, стр.1251/

През април 1847 г. тя получава видение за значението на съботата. Тя вижда Небесното Светилище, двете плочи на закона. “Аз бях учудена като в центъра на Божествените предписания видях, четвъртата заповед обградена с една нежна светлина” /”Живот и дейност”/

През 1847 г. Йосиф Бейтс издава за втори път книжката за съботата, като този път я разширява. Той се спира специално върху Данаил 7:25 и други текстове от пророческото слово. Той обяснява, че споменатия белег на звяра в Откровение 13:16 е неделята.

Трябва да се отбележи, че нито една от особените истини на Библията на които ние адвентистите наблягаме: истините за съботата, закона, светилището, състоянието на мъртвите и други не са получени и приети чрез видения от Елена Вайт. До тях е достигнато чрез усърдно изучаване на Библията. Виденията след това само са потвърждавали правилността на формулираните истини.
3. Групата около Елена Хармон (Вайт)
Хейзън Фос /Hazen Foss/ - втория получил видения от Бога след Уилям Фой.

Живял е в Поланд (Poland) на 30 мили на север от Портланд (Portland). Чака с цялата си фамилия идването на Исуса на 22.10.1844г. През септември 1844 г. имал видение, в което му бил показан пътя на Божия народ към Божия град. Били му показани трудностите и разочарованията, които щели да бъдат преживяни. Получил наставление да разкаже това, което видял, но той бил така уверен във Второто пришествие и безпроблемното му осъществяване, щото не намерил сили да разкаже нещо, което не допускал, че ще стане и отказал да разкаже видението. Дошло голямото разочарование. След това Фос се чувствал като измамен човек, затова му било дадено второ видение и получил предупреждението, че ако не го разкаже ще бъде дадено на “най-слабия между слабите”. Някои близки разбрали, че има видение и пожелали да им разкаже, но той се забавил и тогава го обзело много странно чувство. Чул глас, който му казал “Ти пропъди Божия Дух”. Тогава той страшно уплашен казал на Бога, че ще разкаже видението. Обявил своята готовност, събрало се голямо събрание в уредена зала. На подиума с него били други служители. По външен вид бил представителен човек (висок, строен, млад, антипод на Фой). Представили го официално и той застанал пред слушателите да разкаже това, което бил видял. Всички очаквали да започне да разказва, но той необяснимо мълчал. След няколко минути, той с едно безкрайно отчаяние се обърнал към хората, които били с него и им казал: “Бог изпълни това което ми каза. Той отне видението от мен. Нищо не мога да си спомня. Божия Дух ме напусна”. Това според някои присъстващи било най-тъжното събрание на което са присъствали. Във втората половина на декември 1844 г. Елена Хармон има първото си видение, като тя не е знаела за опитността на Фос. Но през февруари 1845 г. тя отишла в Поланд, където нейната сестра Мария била омъжена за Самуел Фос (не е абсолютно сигурно, но е вероятно негов брат). Тя била известна вече с това, че имала видение. Там тя била поканена да го разкаже. Някои, които знаели опитността на Фос му настояли да дойде да слуша. Той категорично отказал. Някой му предложил да остане до вратата, вън от помещението. На това той се съгласил. Той слушал и след това във следващата февруарска сутрин Хейзън срещнал Елена. Той и разказал, че чул от вратата това, което тя е разказвала в църквата. Декларирал, че Господ е показал на нея това което преди това е дал на него и допълнил: “Аз бях горд. Аз не можех да приема разочарованието. Аз негодувах срещу Бога и аз исках за себе си смъртта. Тогава аз почувствах едно странно чувство да идва върху мене. Почувствах се като мъртвец към духовните неща. Аз вярвам, че видението е взето от мене и е дадено на тебе. Не се колебай да слушаш Бога, защото ако се колебаеш ще получиш голяма загуба за душата си. Аз съм загубен човек. Ти си избрана от Бога. Бъди вярна във вършенето на Неговата работа и короната, която аз можех да имам сега ти ще получиш.”

Тази необичайна опитност направила незабравимо впечатление върху Елена. Тя решила никога да не похули Светия Дух, а Хейзън Фос след това загубил всякакъв религиозен интерес.

Елена Гулд Хармон (Ellen Gould Harmon ) е родена на 26 ноември 1827г. в Горхам (Gorham), щата Мейн (Maine) заедно със своята сестра - близначка Елизабет (Elizabeth M. Harmon). Малко след това нейните родители се преместват в Портланд.

През 1837г. на връщане от училище, едно по-голямо момиче я удря с камък в лицето. Три седмици е в безсъзнание и никой не е очаквал, че Елена ще оздравее. Но тя оживява. Ударът се отразява зле върху понататъшното й физическо развитие и здраве.

През март 1840 г. Уилям Милър е в Портланд и изнася няколко беседи на ул. Каско (Casco). Цялото семейство слуша за Второто пришествие. Елена е на 12 години и се убеждава заедно с брат си Робърт, че това е истина. Цялото семейство стават адвентисти.

През лятото на 1842 г. сем. Хармон се намират в Бъкстон на едно методистко събрание. Елена и сестра й се убеждават, че трябва да се кръстят. Слушат една проповед: “Аз ще отида при царя и ако загина, нека загина”/Естир/. На 26 юни 1842г./неделя следобед/ на предложението за кръщение Елена се отзовава заедно с още 11 човека. Проповедника я пита: “С поръсване или с потапяне?”. Тя решава с потапяне. Елена е на 14 години и 7 месеца. По-късно същата година идва отново Милър. В това време Елена вижда два съня. Единия - Небесния храм, я в другия вижда Исус, който й казва: “Не бой се!”. Тя поучава мир в душата си, докато физическото й състояние е критично. По това време тя отива при един адвентен проповедник бр.Леви Стокмън (Levi F. Stockman) и му разказва своите опитности. Когато я изслушва, той й казва: “Елена ти си само едно дете. Твоята опитност е твърде голяма. Исус може би те подготвя за едно голямо и специално дело…”

Елена разказва същата вечер на събранието своята опитност, но била разочарована защото не била приета. Когато тя заявила, че търси освещение, един брат й казва: “Ти получаваш освещение чрез методизма…”. Двамата с брат си Робърт решават да не ходят на това събрание. Проповедника на методистката църква ги предупредил, че ако продължават да проповядват и живеят според Милеризма ще ги изключат. Така те биват изключени през есента на 1842г.

Елена се вълнува от въпроса за безсмъртието на душата и разговаря с майка си, която й обяснява, че няма такова, а има възкресение.

На 21 април 1844г. очакват Второто пришествие и преживяват Първото разочарование, но намират обяснение. През август 1844г. в Есхетер (Exeter) на едно лагерно събрание се уточнява датата 22 октомври 1844г.(вторник) - Йон Кипур - великия ден на умилостивението.

През лятото на 1844г. младия проповедник Джеймс Вайт посетил адвентистите в Портланд и проповядвал там. Още тогава Елена му направила впечатление с християнското си поведение, чистота и пламенност. Но в тези дни преди непосредствено преди идването на Спасителя, никой не е мислил за женитба.

Очаквания ден 22 октомври отминава и донася дълбоко разочарование и тревога на адвентистите.