История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16: 18

След разочарованието Елена е в много лошо физическо състояние (туберкулоза, не може да диша, нощем е стояла седнала). В това време г-жа Елизабет Хайнес (Elizabeth Haines) я поканва на гости в дома й (южната част на Портланд). Времето не било много-сурово, въпреки че било средата на декември и Елена се съгласила да отиде при приятелката си за няколко дни (заедно с още три жени).

Докато се молили тя изпада в състояние на видение, като загубва съзнание (за пръв път й се случва). Близките й се притеснили (не диша, а сърцето й бие).

Една година по-късно тя пише на Енох Джейкъбс (Enoch Jacobs), редактор на “Day stars” и му разказва първото си видението (“стръмната и тясна пътека…среднощния вик…бяло облаче…144 000 извикват алилуя…пътуване 7 дни…новия град…” - “Ранни писания” или “Автобиография”). Когато Елена се събужда пита “Къде съм?” и разказва за хубавото място, където е била в къщи когато се прибира.

На 24 януари 1846г. видението е публикувано във вестника.

Елена чува глас: “Направи познато това което ти се показа на другите!”. В нея започва една голяма борба (тя е само на 17 години и няма никакъв служебен авторитет). Две години по-късно тя пише на Бейтс: “Аз бях млада…”. Поради това, че хората знаели за нейната опитност, тя отива по-далече при една приятелка, но отново в нея имало едно вътрешно убеждение, че трябва да разкаже на хората това, което й е открито. От друга страна тя била изключена и се опасявала от предубежденията на хората.

Йосиф Търнър (Joseph Turner) - водач на милеристите в Портланд (издател на Милеровите съчинения в града) бил посетен от Елена. Той й предложил да отидат в нейния дом (където се провеждали молитвени събрания), но тя отказала. Елена отива в една от стаите и там Търнър я открива да се моли. Той я попитал дали не е добре да отидат в дома на баща й, но тя отговаря отрицателно. Елена прекарва тежък ден, като почувствала, че Бог я е оставил, а Търнър отишъл в дома на Хармон.

Независимо от това тя получила второ видение една седмица след първото, което й обяснявало състоянието й и това което й предстояло - трудностите които трябвало да премине и голямата съпротива която ще срещне, но получила уверение, че Божията милост е голяма за нея и Господ ще я укрепи. В резултат на молитвите й, Божият мир скоро се установил върху нея, след като тя преди това копнеела за смъртта (изтощена и болнава). Тя известно време участвала в събранията в техния дом. Една вечер била поканена по-специално а присъства. Джон Пирсън (John Pearson), един от служителите я окуражил да съобрази своята воля с волята Божия. След време тя споделя: “Докато се молех, почувствах сила и кураж да изнеса вестта на хората тук. Тъмнината която ме обгръщаше изчезна от тук и като, че ли светлина ме огря. Стори ми се, че нещо като огнена топка ме удари от дясната страна на сърцето. Моята сила се загуби и аз паднах на пода. Изглеждаше, че аз съм в присъствието на ангели. Едно от тези същества отново ми напомни думите: “Направи познато на другите това, което ти е открито!”

Старейшина Пирсън, който поради ревматизъм не можел да коленичи, сега се изправил и декларирал: “Аз видях нещо, което никога не съм виждал. Една огнена топка слезна от небето и удари сестра Елена Хармон отдясно на сърцето…Аз я видях! Аз я видях!…Това промени отношението ми и от тази вечер аз никога няма да се съмнявам.”

Елена се страхувала да не се възгордее и казала това на ангела. Той й отговорил: “Твоите молитви са чути…ако това зло те постигне някога, ръката на Господа ще бъде върху тебе, така че непременно да се смириш. Затова изнасяй вестта право…и ще ядеш от дървото на живот и пиеш от водата на живот.” С това Елена била готова да изпълни всичко, което Бог и заповяда.

Господ я призоваваше да потърси в околността разпръснатите адвентни групи и да им предаде всичко, което й е открито, да ги насърчи и укрепи. Въпреки телесната си слабост и боязливост, в началото на 1845г. тя започва своята дейност - да пътува и говори онова, което Бог й открива.

От начало Елена среща съпротива и неразбиране. Адвентистите бяха настроени скептично против всякакви манифестации на видения и откровения.

Най-напред съпротивата дошла от групата в Портланд, където живеели родителите й. Но Божия Дух дава уверение на водителите на вярващите в Портланд. “Сестра Елена, от днес нататък ти ще имаш нашата подкрепа” - казва един от старейшините. Около 60 души адвентисти се съединяват в подкрепа на Елена Хармон.

След това един по един водителите на адвентистите след голямото разочарование, приемат Духа на пророчеството чрез Елена Хармон.

Елена Хармон посети Ню Бедфорд (където живееше Бейтс) няколко пъти през 1846г., но той все отсъстваше.

През ноември 1846г. е свикана конференция на адвентистите в Топсхайм (Topsham), щата Мейн. На тази конференция е поканен да присъства Йосиф Бейтс като стар и опитен водач. Тук е и Елена Хармон, задомена през август същата година и приела вече името Вайт (White). На тази конференция Бейтс се убеждава, че Елена Вайт получава виденията си от Бога и приема Духа на пророчеството.

Ето как става това:

Йосиф Бейтс като стар морски капитан е познавал постиженията на астрономията в онова време и продължавал да се интересува от нея. Наскоро бе прочел един обширен доклад на английския астроном Уилям Росе за неговите открития в съзвездието Орион, направени с най-големия за онова време телескоп. Астрономът пишел за обширния коридор в съзвездието Орион. Още холандеца Хюгенс в 1655г. бе писал за този необикновен “коридор”. По-късно астрономът Хершел и неговия син също са правили наблюдения на този необикновен обект в небето.

Йосиф Бейтс чел този доклад наскоро преди конференцията в Топсхайм и бил все още под незабравимите впечатления.

По време на конференцията Бейтс по едно време заговорил Елена Вайт за астрономията. Разбира се остава много разочарован. Тя му отговорила, че никога не се е занимавала с астрономия и нищо не знае по този въпрос.

По време на едно от събранията Елена Вайт изпада във видение. Тя започва да говори за един обширен коридор в небесата, който се намира в съзвездието Орион и води към величествен рай на неописуема слава. Йосиф Бейтс се изправил и почнал да се разхожда из стаята. “Това описание далеч надхвърля всичко което съм чел за отворения коридор във Ориона. Как бих искал лорд Уилиам Росе да беше тук тази вечер.”

- Кой е този лорд Уилиам Росе? - запитал бр. Вайт

Велик английски астроном. Бих искал да бъде тук за да чуе описанието за “Отворените небеса”, което тази жена даде. То далече надхвърля всичко което зная по този въпрос.

От тази вечер брат Бейтс променя отношението си към виденията на Е.Г.Вайт и приема техния небесен произход. В една брошура, която била публикувана наскоро, озаглавена “Видения” /през 1847г./, в която се описва едно от виденията за съботата и за времето на скръбта, бр. Бейтс пише: “Аз благодаря на Бога за благоприятния случай, който имах заедно с други да бъда свидетел на тези неща…Аз вярвам, че това е Божие дело и е дадено за да укрепи и успокои Неговия пръснат и наскърбен народ” /Спалдинг 90/
Ето трите групи, които отначало се развиват самостоятелно ръководени от Божия Дух.

На първата Бог даде истината за съботата.

На втората - истината за светилището.

На третата - дарът на пророчеството.

После трите групи се обединяват в едно и след време дават началото на Адвентната църква.

Трябва да се отбележи, че човекът, когото Бог употреби да свърже трите групи в едно е този великолепен Йосиф Бейтс.

А) Някъде около април 1845г. той посещава групата пазители на съботата в Ню Хямпшир.

Б) През есента на 1845г. той посещава групата в Порт Джипсън, на която Бог откри истината за светилището. Той от своя страна им занася истината за съботата.

В) На групата около ЕГВ в Портланд той занася истината за съботата и светилището, а сам той се уверява в Дарът на пророчеството /ноември 1846г./.

Така през 1845, 1846г. трите групи се обединяват в едно.

Години по-късно, Елена Вайт писа:

“Много от нашите хора не знаят колко здраво бяха положени основите на нашата вяра. Моят съпруг, старейшината Бейтс, пастир Пиърс(Stephen Pierce), старейшината (Хайръм)Едсън и други…след отминаването на времето от 1844г. търсеха истината като скрито съкровище. Ние се срещахме, учехме се и се молихме сериозно. Често оставахме заедно до късно, а по някога и по цяла нощ, молейки се за просветление в изучаване на Словото…” /Спалдинг 115/

Голяма роля изиграват в този период Джеймс и Елена Вайт. Те предприемат постоянни пътувания.

След сватбата семейство Вайт живее в Горхам, щата Мейн. От октомври 1847 до юни 1849 г. в Топсхайм, щата Мейн.

Отначало поради големи финансови затруднения те ограничават своите пътувания само в щата Мейн. Но когато поканите от адвентистите от другите щати ставаха все по-настоятелни, те разбраха, че Бог ги зове и там. Брат Вайт не е имал постоянна работа и заплата. Той е припечелвал по малко като горски работник, като работник по строежа на ж.п. линии, като носач. Живели са в голяма оскъдност и мизерия.

Една сутрин, като излизат да иде на работа, бр. Вайт дал последните си 9 цента на жена си Елена. Те щели да стигнат за литър и половина мляко. Но малкия Хенри бил почти гол и въпросът, който сестра Вайт трябвало да реши бил дали да купи мляко за нея и детето или да купи малко басма за да му ушие дрешка. И тя купила басма.

Какво начало на църквата! Двамата пионери Йосиф Бейтс и Джеймс Вайт основават бъдещата църква, единия с един шилинг, а другия с 9 цента. Какво начинание, какво себеотрицание и какво скромно начало!

От месец февруари 1848г. те предприемат по-дълги пътувания и участват в шестте важни съботни конференции, проведени през тази година.
Шестте съботни конференции през 1848 година
Между 22-те съботни конференции, проведени в периода 1848 - 1850г., от най-голямо значение са шестте, проведени през 1848г.

а) Първата съботна конференция се състояла в Роки Хил (Rocky Hill) от 20 до 24 април в дома на брат Алберт Белден(Albert Belden) - в неговата ферма.

Брат Е.Л.Чембърлейн (E.L.H.Chamberlain) от град Мидълтаун(Middletown), щата Кънектикът поканил хората които били известни като адвентисти пазещи съботата на тази конференция. Вайт тръгнал с 5$ за там, които нямало да стигнат да се доберат до града. Но пътят им минавал през Дорчестър(Dorchester) и г-жа Никълс(Nichols) им дала още 5$ и с тези пари достигнали до Мидълтаун. Никой не ги посрещнал, а и те никого не познавали. Останали само с 5 цента, оставили куфарите си върху трупи и продължили докато намерят брат Чембърлейн.

Вечерта присъствали 15 души, а на другия ден 50 души - с различни вярвания освен съботата. На тази конференция се уточняват различията.

Събранието се провело на втория етаж на къщата(която още не била изкарана), на което място в последствие щяло да се появи издателското дело. Брат Бейтс говорил обикновено за Божия закон, а Джеймс за тройната ангелска вест.

б) Втората конференция - 18 август в гр.Волни(Volney) близо до Ню Йорк. Семейство Вайт получили покана този път от Хайръм Едсън. А пари за пътуването откъде? Сега брат Вайт станал косач. Спечелил 40$, достатъчни за живот и пътуване.

Събранието станало в хамбара на бр.Дейвид Арнолд(David Arnold). Тук била и първата среща на сестра Вайт с брат Едсън. Присъствал бр.Бейтс, бр.Чембърлейн и др. Събрали се общо около 35 души.

Това била една тежка и мъчителна конференция. Умовете на мнозина били объркани от най-различни криви учения и заблуждения. Самия домакин, бр.Дейвид вярвал, че 1000 годишната била минала и се противопоставял на Господната вечеря, която трябвало да се празнува само на пасхата. На конференцията се възцарил духът на разногласията.

Тежко бреме паднало върху водачите, особено върху Елена Вайт. Тя припаднала от притеснение и мъка. Братята се помолили за нея и тя дошла в съзнание. След малко Божия Дух я обладал и тя изпаднала във видение.

С една голяма и тежка Библия в ръка, издигната от слабичките й ръце, тя разлиствала страница след страница и посочвала стиховете обясняващи истините в противовес на заблудите. Било й заповядано да каже на заблудилите се да оставят заблудите си и да се обединят. Била извоювана победа. Самия Арнолд променил своите разбирания. В събранието настъпил мир и единство. Разделили се с най-добри чувства един към друг. Домакинът Арнолд Дейвид станал един от големите проповедници и защитници на истината и вярата. Той използвал дори обществения печат за да пише статии и проповядва.

в) Третата конференция се състояла на 27 и 28 август в Порт Джипсън(Port Gibson), щата Ню Йорк, в дома на Хайръм Едсън, в същия онзи хамбар, в който рано сутринта на 23 октомври 1844 г. се събрали разочарованите адвентисти на молитва.

Пак имало разногласия, но те били много по-малко. Накрая се постигнало единодушие. Конференцията завършила успешно.

г) Четвъртата конференция се провела отново в Роки Хил на 8 и 9 септември отново в дома на бр. Белден.

д) Петата конференция се провела този път в гр. Топсхайм, щата Мейн от 20 до 22 октомври. Тук вече обсъждат въпроса за издаване на вестник. Джеймс Вайт отдавна обмислял този въпрос. Но за печатане на вестник са нужни пари. Той нямал никакви, а останалите адвентисти също били бедни хора. Въпросът бил оставен за друг път. В предвид сложния живот(на постоянно пътуване), който водят сем. Вайт, става ясно, че не е възможно малкото дете да пътува с тях. Семейство Хоулънд (Howland) им предлагат Хенри(Henry) да остане при тях. Вайт се съгласява и детето прекарва 5 години в дома им срещу 1$ на седмица, който щели да дават сем. Никълс от Дорчестър.

е) Шестата конференция била проведена в дома на Отис Никълс от Рочестър близо до Бостън, щата Масачузец, на 18 ноември 1848г. По време на тази конференция Елена Вайт има видение в което се казва нещо за литературата. После тя казва на своя съпруг следното: “Имам вест за тебе. Ти трябва да започнеш издаването на едно списание и да го разпространиш между хората. Нека то бъде малко, но когато хората го прочетат, те ще ти изпратят средства и това ще бъде успех още от самото начало”.

Така излязло първото списание на адвентистите. Джеймс Вайт го нарекъл ”Настоящата истина” (“The present truth”). В първия брой той писал по трите важни предмета: Съботната истина, Светилището и Духът на пророчеството.

Това са най-важните съботни конференции. През 1849г. имало още 6 конференции. Сем.Вайт присъствали на последните 3 - Четвъртата в Парис (Paris), щата Мейн; петата в Осуиего (Oswego) и шестата в Ню Йорк. През 1850г. били проведени останалите 10 съботни конференции, на 8 от които Вайт присъствали. Водещи служители били Йосиф Бейтс, Джеймс Вайт, Хайръм Едсън, Стефан Пиърс и др.

В резултат на съботните конференции в периода 1848 - 1850 се оформили основните истини:

1. 
   Пришествието на Исуса е близко и предстоящо събитие.
   
2. 
   Пророческите периоди на Данаил и Откровение са верни. Сбъркани бяха събитията, които стават в края на тези периоди.
   
3. 
   Човекът не притежава безсмъртна душа, а ще получи безсмъртие при пришествието.
   
4. 
   Ходатайствената служба на Исуса в двете отделения на Небесното светилище.
   

Тези велики истини на последното време се проповядват и до днес. Те представляват сливане на трите основни истини до които достигнаха адвентистите след разочарованието през 1844г.: за светилището, съботата и Духът на пророчеството, заедно с адвентната надежда, основана на пророчествата на Данаил и Откровение заедно с фундаменталните и вечни истини на Божието слово - изкуплението и вярата в Исуса.

С много молитва, изучаване на Словото и дълги разисквания се формулират основните истини на вярата, някои от тях проповядвани през вековете, други отдавна забравени и потъпкани.

След 1850 г. започва все по-усилена и посветена мисионска дейност и проповядване. Броя на пазителите на съботата започва да расте. Тогава започват да се появяват проблеми, които най-добре могат да се решават при наличие на организация. А такава не съществувала. В периода 1850 - 1863 година се полагат основите на организацията на ЦАСД. И в този период може да съзрем ясно, чудното ръководство на Светия Дух, който водеше стъпка по стъпка създаването на тази организация.

Тук трябва да отбележим отрицателното становище на адвентистите след 1844г. към всякаква организация. В това време владее пълен хаос. Всеки бил тълкувател на Словото за себе си и не искал да слуша друг. Това състояние на обърканост и разединение се задълбочило още повече след злополучната конференция в Олбани през април 1845 г. /стр. 32/

Още преди разочарованието, Милър и останалите водачи на адвентното движение били против създаването на каквато и да била църковна организация.

Още преди разочарованието Джон Сторз пише: “Внимавайте да не търсите създаването на друга църква. Човек не може да създаде никаква друга църква освен Вавилон, в момента в който тя бъде организирана.”

При това настроение, всеки опит да се създаде църковна организация щял да бъде обречен на провал.

Можем само да благодарим и се преклоним пред Бога, който ръководеше своите верни деца и служители в периода между 1845-50г.

Той не постави пред тях проблема за създаването на църква. Божият Свят дух създаде най-напред братството на любовта, единството на вярата и надеждата. В началото трите групи се свързват в едно, не чрез наложен сборник от правила и закони, а от величието на истината. Единството на адвентистите в началото се осъществява чрез общата вяра, надежда и любов. В началото на 50-те години то вече е налице.

Тогава Светият Дух започва да подготвя и създава стъпка по стъпка бъдещата организация.

Така беше изградена от Св.Дух организацията в първата църква - бавно, постепенно, стъпка по стъпка.

1. Най-напред беше създадено единството на обща вяра, любов и братство - Деяния 4:32-37

2. После възникна нуждата от дякони. Светия Дух посочи начина на нейното решаване - Деяния 6:1-7

3. После възникна нуждата от ръкополагане на служители. И тук Св. Дух се намеси - Деяния 13:1,2

4. Възникна опасността от разногласия и разцепления. Божия Дух пеши проблема чрез събор - Деяния 15 глава

5. После се стигна до организиране на отделни църкви с ръководещи братя - Деяния 14:21-23

Години по-късно Павел пише на Тит - 1:5-10

Възникването на организацията на първата църква и преминаването й през посочените етапи става в продължение на години.
По същия начин Божия Дух създава постепенно организацията на ЦАСД в периода 1850 - 1863г.

През 1853г. Джеймс Вайт пише няколко статии в “Ревю енд Херълд” (Review and Herald) по въпроса за създаването на една организация и развива един определен план и ред.Той посочва, че е необходимо да има ред в църквата за да не се превърнем действително във Вавилон.

През 1854г. Елена Вайт пише статията “Църковен ред” отпечатана сега в нашата книга “Опитности и видения”.

Ще проследим последователните етапи в създаването на църковната организация през посочения период 1850 - 1863г.

Това става за първи път през 1851г. в групата на вярващите ръководена от Бейтс в гр.Ферхейвън.

Същата година се избират дякони в Дортмунт, щата Масачузец и градовете Джаксън и Силван в щата Мичиган.

Дякона бил единствения църковен служител, който се грижел за всичко - от реда за провеждане на богослуженията до осигуряване пастир за Господна вечеря.

По-късно възникнала необходимостта да се разделят многостранните нужди на църквата между дякон и старейшина.

2. Уреждане на проповедническата служба

Между адвентистите, останали вън от трите групи, владеело все по-голямо объркване. Старите адвентни водачи проповядвали какви ли не объркани идеи.

Възникнала необходимостта да се ограничи достъпа до амвона на всякакви говорители.

На амвона можел да застане и говори онзи проповедник, който е снабден с проповедническо пълномощие подписано от Джеймс Вайт и Йосиф Бейтс.

По това време се урежда въпроса за ръкополагането на нови проповедници. До сега действуващите били ръкоположени още от времето на Милър. За един от първите ръкоположени проповедници след 1844г. се споменава Лоубъроу, ръкоположен през юни 1854г.

3. Издръжката на проповедниците е следващия възникнал проблем.

До тогава проповедниците се издържали сами и за това изнемогвали, от една страна от бедност и мизерия, от тежка физическа работа, която наемали временно, и от друга страна постоянния труд и усилия в проповядване и организиране на вярващите. А Божието дело се разширявало и нуждите разстели непрекъснато.

В начало, поради голямата бедност на самите адвентисти, проповедниците получавали в натура крина жито, или половин шиле, или пита мед.

През 1858г. бр.Андрюс е натоварен заедно с една група, да проучат Библията и да дадат библейско предложение за издръжка на проповедниците. Проучването е публикувано на 3 февруари 1858г. в страниците на Р.Х. и прието от една конференция на адвентистите на 3 юни 1858г.

Планът предвиждал всеки брат между 18 и 60 години да дава от 5 до 25 цента седмично. Всяка сестра между 18 и 60г. да дава от 2 до 10 цента. Към това на всеки 100 долара придобито имущество да се отделят до 5 цента.

Този начин съществувал до 1879г., когато е въведена системата на десятъка.

Издателското дело води своето начало от 1849г. с издаването на малко периодично списание “Настоящата истина”. Неговия главен редактор е Джеймс Вайт, който всъщност носи главната тежест на издателското дело до смъртта си през 1881г.

Вярно е, че във времето между 1846 и 1849г. са отпечатани няколко брошури и листовки от Пребъл, Бейтс, Джеймс Вайт, но те не са периодични издания.

Видението, което Елена Вайт има по време на съботната конференция в Дорчестър, щата Масачузец през ноември 1848г. е специалната вест от Бога до нейния мъж да започне издаването на малко периодично списание. През 1849г. излизат първите 11 броя на “Настоящата истина”. След това Дж. Вайт се заема с издаването на един постоянен официален орган на адвентистите под заглавие “Ревю енд Херълд”. И до днес то е официален орган на ЦАСД. /Последните години е наименувано “Адвентист ревю”/

От април 1852 г. семейство Вайт живее в Рочесър (Rochester). Още същата година братята и сестрите събират огромни дарения и закупуват една ръчна преса и така се поставя началото на първата адвентна печатница.

В това време адвентистите от гр.Батъл Крик (Battle Creek) купуват земя и издигат две дървени постройки. Едната е предвидена за издателско дело и печатница, а другата за молитвен дом.

През 1855г. семейство Вайт се преселва да живее в Батъл Крик и там остават до 1875г. Тук е първия център на ЦАСД.

5. Създаване на инвентарно дружество

Създаването на първата печатница и молитвен дом в Батъл Крик поставят все по-настоятелно проблема за собствеността на тези имоти. От 1849г. всичко се води на името на бр.Вайт. Той все по-често започва да повдига въпроса за собствеността и че повече не може да носи отговорност всичко да бъде на негово име. През септември 1860г. се свиква специална конференция по този въпрос в Батъл Крик с представители от няколко щата. Решават да се създаде законно издателство. Тази задача е възложена на 5 души. На следващата година, май 1861г. се организира издателство на адвентистите от седмия ден. На 2 юни същата година бр.Вайт прехвърля всичкото си имущество на издателството.

На конференцията през месец септември 1860г. се поставя въпроса за името на църквата. Предлага се: “Съботни пазители”, “Малкото стадо”, “Останалите верни”, “Църквата на Бога”. Но трябвало да се избере име, което най-добре сочи на света вестта, която църквата носи. Избрано било името “Църква на адвентистите от седмия ден”.

Елена Вайт подкрепила това име, като казала: “И името ЦАСД дава точните черти на нашата вяра и е едно убеждение за търсещия ум. Като стрела от Божия Дух ще уцелва престъпниците на Божия закон и ще води до покаяние и вяра в Господа Исуса”

Това е последния етап в окончателното организиране на църквата на адвентистите.

Първата конференция по този въпрос се състояла на 26 - 29 април 1861г. в Батъл Крик. Разработен е план църквите в определена географска област да се организират в Съединение /Конференция/. Този план бил отпечатан в страниците на Р.Х.

Той предлагал 3 степени на организация:

1. Местна църква

2. Няколко църкви да образуват Съединение, което да се грижи за църквите и упълномощава проповедници.

3. Няколко съединения да се обединят в Генерална конференция, на която трябва да намира израз волята на всички църкви.

През октомври 1861г. в Батъл Крик се основава първото Съединение на всички църкви от щата Мичиган под наименованието “Мичиганска конференция / Съединение на адвентистите от седмия ден”.

През 1862г. останалите църкви в САЩ се организират в Съединения подобно на това в щата Мичиган.

Първата Генерална конференция

Това историческо събрание се провежда на 20 - 23 май 1863г. в Батъл Крик. Тук били изпратени представители на 3600 адвентисти, организирани в 125 църкви и 30 ръкоположени проповедници. Делегатите били 20 души.

Избрани били комисии:

1. За изработване устав на ГК

2. Устав на Съединенията

3. За акредитивни писма на проповедници

4. Комисия за избиране Съвет на ГК.

Представен бил устав, който съдържа 10 члена.

Председател: Джеймс Вайт

Секретар: Урия Смит (Uriah Smith)

Касиер: Е.Уокър.

Изпълнителен съвет: Дж.Вайт, Д.Байнгтън, Лоубъроу, Д. Андрюс, Д.Амадон(G.W.Amadon).

Дж.Вайт категорично отказал да бъде председател, защото той бил най-усърдния деятел за създаването на организацията и вярващите могли да се съблазнят, че той го е направил за себе си. При този категоричен отказ, за председател бил избран Джон Байнгтън (John Byington). Това е първия председател на ГК на ЦАСД.

В последствие Дж.Вайт бил избран 3 пъти за водач на ГК.

Така се завършва изграждането на организацията на ЦАСД. Благодарим на Бога за чудното дело извършено тогава.

Почти от самото начало, някои проповедници обръщат внимание на подрастващите в църквата.