История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16: 18

Основател на методисткото движение е Джон Уесли (1703 -1791). (Във фамилията са 17 деца. Имали са чудесна майка, която отделяла специално време за всяко от тях.) На 22 години е ръкоположен за пастир на Англиканската църква. На следващата година станал професор в Оксфордския университет. По същото време се записал в университета и неговия по-млад брат Чарлз. В едно късо време около Чарлз се събрала група приятели, която по-късно образувала “Дружество за взаимно сътрудничество” и за “взаимно духовно усъвършенстване.” Джон Уесли не само одобрил новооснованото дружество но сам поел ръководната работа /1729/. Това малобройно Оксфордско дружество, постепенно се ориентирало към обособяване и отделна църковна общност, чиито членове заедно се молили, заедно постили, заедно участвали в Господната вечеря. Всяка вечер те се събирали, четели Свещеното писание, разменяли свои опитности, подтиквали се един друг към любов и добри дела, а през свободното си време посещавали болни и затворници. Благочестивия живот към който се стремели, вършенето на всичко в един определен ред, систематично, методически, направило силно впечатление на техните приятели състуденти и те започнали да ги наричат методисти. Това име, родило се в Оксфорд, останало на Уеслиевите привърженици завинаги.

Групата около Чарлз и Джон Уесли разбрала, че истинската религия е религия на сърцето и че Божият закон обхваща не само думите и делата, но и мислите. Въпреки стремежа им за свят живот, те не се чувствали освободени от осъждението на греха, нито освободени от неговата сила. Бог им разкрива истината за оправдание чрез вяра чрез Моравските братя, с които ги срещнал на път за Америка, отивайки да проповядват на индианците в 1735г. Джон Уесли разбрал, че човек се спасява не чрез дела,а чрез вяра в Христа след като се върнал в Англия. Там на събранията на моравските братя, той преживял своето действително обръщане, слушайки проповедите на Бьолер върху Лютеровия предговор на посланието към Римляните.

През течение на своята проповедническа дейност Джон Уесли е пропътувал 300 000 км и държал 40 000 проповеди.

Един от неговите изтъкнати сътрудници бил Джордж Уайтфилд, починал през 1770 г. Той е най-славния проповедник в Англия през 18 век. Уайтфилд изнасял по 10 проповеди седмично. Той имал мощен и мелодичен глас и можел да говори пред 30 000 слушатели, така че всички да го чуват добре. Един от неговите биографи пише, че той изговарял думите по такъв начин, с такъв топъл, убедителен глас, че разплаквал слушателите. Последната седмица от своя живот говори пред голямо събрание. От присъстващите: “Смъртта е изписана на лицето му” - “Моята работа е уморителна, но аз не съм уморен”. Рано сутринта е починал.

Д-р Кок (1747-1814г.) може да бъде характеризиран като голям пионер на методисткото дело. Отличавал се с неизчерпаема енергия за Божието просветление в далечни страни. Преди да стане методист бил пастир на англиканската църква. В 1776г. Уесли му отправил поканата: “Братко, върви! Върви и разнасяй евангелската вест по целия свят!”. Д-р Кок проповядвал в Западна Африка и по-късно в Америка. На 65 години потеглил за Индия но по пътя починал.
б) Пиетизма в Германия

Състоянието на протестантската лютеранска църква в Германия през 17 век не било по-добро от това на англиканската. Любовта и ревността към Бога угаснали. Липсвала жива и сърдечна вяра. Налагали се пробуждане и реформи. Подтик за такива реформи, дало движението на пиетистите.

Завръща се в Германия и става проповедник на църквата във Франкфурт на Майн. През 1675 година написва прочутата книга “Копнеж на сърцето”. В този труд Шпенер развива истината, че Реформацията ще бъде завършена, ако отделната личност се реформира и преобрази. Това съчинение направило дълбоко впечатление на много искрени християни. Мнозина били подтикнати към възвишен духовен живот. В множество църкви се създали молитвени групи. Така се създало голямо движение за истинско лично благочестие. Така Шпенер бил наречен “реформатор на Реформацията” и “баща на пиетизма”. Официалните протестантски водачи се обявили против книгата и дейността на Шпенер.

Един от първите сътрудници на Шпенер, следвал в Лайпцигския университет. Изучавал Библията и съзрял нейното величие. Отдал сърцето си на Христа и се посветил на проповядване. Известно време живее заедно със Шпенер в Дрезден. После се завръща в Лайпциг. Основал молитвени групи и клубове за изучаване на Библията. Клубовете били посещавани от много студенти и професори. И тук официалната Лютеранска църква се отнесла враждебно към дейността на Франк. Прикачили им с насмешка името “пиетисти”, хора, които се отдават на смирен, нравствен и благочестив живот.

В 1690 година на Франк забранили дейността в основаните от него клубове и той бил принуден да напусне Лайпциг. Заминал за Ерфурт, но и тук положението било същото. Отишъл в Хале. Там приятели му осигурили професорска катедра в университета. Тук Франк развил най-плодотворната си дейност. Основал Богословски факултет, сиропиталище, благотворително дружество. Тук известно време учил граф Цицендорф. Движението на пиетистите за чист, личен духовен живот се разпространило широко в град Хале.

в) Моравските братя

Граф Цицендорф (1700 - 1760) е основателя на “Братска общност - църква в църквата”. В своето голямо имение в Саксония той давал убежище на преследваните от католицизма членове на моравската църква. Тук била основана църква съставена предимно от прогонени от родината си чехи и моравци, стари наследници на Хус.

Цицендорф учи най-напред при Франк в Хале. Пътува много в Европа и Америка. В Новия Континент подпомага предимно моравската колония в Пенсилвания. Цицендорф проповядвал, че християните трябва да живеят в послушание на Божия закон включително и четвъртата заповед. Той пише: “Вече години наред аз посвещавам съботния ден за почивка, а неделята за проповядване. Празнувам съботата защото сам Бог си почина след сътворението и още защото Исус си почина в гроба след кръстната си смърт.” Съботния ден освещавала и Витлеемската колония на моравските братя в щата Пенсилвания. Това става след посещението на Цицендорф. Църковния съвет обстойно разгледал въпроса за съботата и през 1741 година взел решение да се празнува съботата според Божия закон.

Така тези религиозни пробуждания и движения съживили религиозния дух, угаснал след реформацията. Те подготвиха света за следващите Божествени действия за разнасянето на адвентната вест и създаването на адвентното движение в 19 век.
2. Умножаване на пророческото знание
Даниил 11:33-35 Тук става дума за дългата средновековна скръб, гоненията и страданията на които ще бъдат подложени верните. Но те ще траят до “последното време”.

Даниил 12:4,8,9 Думите ще останат затворени и запечатани до последното време. Но тогава мнозина ще изследват и знанието ще се умножава. Този стих трябва да се разбира първо за умножаване на знанието въобще и второ умножаване на знанието за пророчествата и специално книгата на Данаил.

а) Острата реакция на католицизма срещу реформацията и жестоките мерки да се смаже тя, дават отражение върху облика и развитието на протестантските църкви. Постепенно протестантизма се превръща във войнстваща сила, която брани с оръжие своята вяра и своите права. През целия 16 век Западна Европа е разтърсвана от непрекъснати битки между католици и протестанти.

Сключения през 1552 г. Аугсбургски мир поражда надежда за мирно съществуване между католици и протестанти. Но то е привидно. Напрежението непрекъснато расте. Неговата кулминация е в 30 годишната война 1618 - 1648г. Войната започва с въстание в Бохемия. Постепенно обхваща цяла западна Европа. Във войната участват Чехия, Австрия, Германия, Франция, Дания и накрая и Швеция. Европа е потопена в кръв.

“Имаш име, че си жив…” Откр.3:2

Мнозина започват да се отвръщат от религията изобщо. Реакцията на интелектуалния свят се изявява в нови философски учения. Зараждат се рационализма и деизма.

Направление в идеалистическата философия, според което разума е единствения източник на познание и основен негов критерий. “Мисля следователно съществувам” е крилата фраза на рационалистите. Постепенно рационализма става ръководен принцип на философията, науката, политиката и обществото. Стига се дори до поклонението на разума във времето на френската революция.(Христо Ботев силно повлиян: “Боже не ти който си на небесата, а в мен сърцето и душата”)

Така голямата атака сега срещу Божественото откровение, срещу Библията, срещу истината, срещу вярата в Бога дошла от философията.

Бог подбуди мъже да изследват искрено и задълбочено Св. Писания. Божия Дух ги води по страниците на пророческото Слово, разкрива им Неговите тайни и посочва изпълнението на великите пророчества в историята. Повече от 2000 години бяха изминали от времето на Даниил. Много от пророчествата се бяха изпълнили. Тяхното изпълнение се виждаше ярко, точно и недвусмислено. Наближаваше времето за пълното разпечатване на Данииловата книга и Божия Дух подготвяше това.

Нека изброим някои от тях:
Йосиф Мейд (1586 - 1638г), английски учен, един от първите, който прокарва път за изучаване на пророчествата. Той получи известност чрез съчинението си: “Ключът на Откровението”. Мейд нарича пророчествата за четирите царства от Даниил 2 и 7 глави:

Азбука на пророчествата; Свят календар; Велик пророчески алманах.

Според него “Малкия рог” означава голямото отпадане на папството, отпадане от истинската вяра, което ще трае 1260 години.
Томас Годвин (1600 - 1680)

Той приема, че шестата тръба е Турция. Змея от Откровение 12 глава е Рим, а звяра от Откровение 13 глава е папския Рим. Франция е десетата част от папството и че някога ще отпадне от църквата. Откр.11 глава.

а) Vikarius Filii Dei;

б) Дукс клери.

Всяко от тях съдържа - 666.

Хелвинг заключава, че тайнственото име трябва:

1/ Да даде търсената цифра 666;

2/ Трябва да отговаря на папското влияние и на неговия ранг(сан);

3/ Не бива да бъде неблагозвучно или неприлично име, каквото папските врагове евентуално биха му прикачили;

4/ Трябва да бъде име с което самия папа би се гордял.

Така стига до името: “VIKARIUS FILII DEI”(заместник на Божия Син), което най-правилно отговаря на посочените изисквания.

След тази констатация Хелвинг пише: “Папата се обявява за Христов наследник, макар че на Исус Христос не му е нужен наследник. Той иска да го наричат “отец на цялата църква”, макар че никой не бива да нарича себе си с името отец. Той се нарича Великия или Първосвещеника на християните, макар че Исус Христос е нашия Първосвещеник. Той счита себе си за глава на църквата, макар че само Христос е глава и основател на църквата.”
Матийо Котериус - Хугенотски проповедник. Написва книгите “Обяснение на Откровението” и “Мануел”. Според него Двамата свидетели в Откровение 11 глава са Стария и Новия Завет. Те ще проповядват във вретище 1260 години - времето на църквата в пустинята.

В книгата “Мануел” дава кратко описание на Римската църква.

Първото пророчество от Даниил 2 глава, в което лежи основата е най-лесното. Всяко следващо видение придава по нещо ново на предишното. Материала от който е бил създаден великия образ, който Навуходоносор е видял на сън представлява 4 светски царства: Вавилонското царство, Персия, Гърция, Рим. Чрез нахлуването на много северни народи Римското царство е разделено на множество малки държави, които са представени чрез пръстите на стъпалата на образа - смес от желязо и кал.

Даниил 7 глава съдържа някои “нови податки” - лъвът има 2 крила, мечката…и в края Човешкия Син дохожда и това е Съдния Ден. Четирите звяра са споменатите вече четири царства…

Според Нютон единадесетия рог или така наречения “малък рог” има свои особени белези: “Това е царство по-различно от останалите 10 царства, то има своя отделна душа, има очи и уста, която говори големи работи, изменя времена и закони и следователно е пророк и владетел, а подобен владетел е именно Римската църква…”

Говорейки за Даниил 8:13,14, Нютон посочва, че потъпкването на светилището не се отнася за Антиох, а за Антихриста. 2300 денонощия са равни на 2300 години, а очистването на светилището е въпрос на бъдещето. Той не фиксира точна дата от която би трябвало да започне броенето на споменатите 2300 денонощия.

Седемдесетте седмици от Даниил 9 глава означават 490 години и Нютон започва да ги пресмята от 457 г.пр.Хр., като 7-ма година от царуването на Артаксеркс (Ездра 7:7,8). Артаксеровата 7-ма година от царуването му съвпада с 3-тата година на 80-тата Олимпиада - следователно Ездра е отишъл в Ерусалим в 4257 година от Юлианския календар или 457 г.пр.Хр.

Нютон изтъква, че в последното време знанието върху библейските въпроси ще се умножи много и по специално върху библейските пророчества - Даниил 12:4. Истините които дълго време са били забравени или занемарени, ще бъдат отново разкрити и възвестени на всички народи преди падането на Вавилон и преди да дойдат язвите и края на света.
Томас Нютон (1704 - 1783) - Бристолски епископ. В 1754 година написва “Дисертация върху пророчествата”. Трактата е преведен на немски и датски език. Той казва, че първото възкресение, Милениума и връзването на сатана още не е започнало. Четвъртото царство е Рим, а не Селевкидско царство. Цитирайки Еберхард(1240г), който взема Малкия Рог за символ на папството, Нютон отстоява същото гледище, че Малкия Рог е папството, а не Антиох Епифан Според него падналата звезда от Откровение 9:1 е Мохамед. Духовния Вавилон от Откровение 17 глава е папството. В края на Милениума ще последва общо възкресение и сатана ще бъде развързан за малко и след това унищожен. Тогава Бог ще създаде ново небе и нова земя.
Йохан Бенгел (1687 - 1752) ученик на немските пиетисти Шпенер и Франк. В 1713 година става професор в Дюселдорф. В1741(1740) издава книгата “Обяснение на Откровението на ап. Йоан”. Той набляга особено на личната подготовка на вярващите за среща с Христа при второто пришествие. Всред тогавашния свят влиянието на Бенгел е било твърде голямо.
Йохан Петри (1718 - 1803), проповедник от Ирландия. Пише особено върху книгата на пророк Даниил. И той поддържа тезата, че 2300 денонощия започват да текат в едно и също време с периода от 70 седмици. Първия и по-кратък период ни довежда до първото идване на Христа, а втория и по-дълъг период ни довежда до събитията свързани с второто му идване.
В заключение можем да кажем, че първите лъчи светлина са дадени от небето върху пророческото слово през 18 век. По-късно в началото на 19 век, сам Исус ще даде голямата светлина върху пророческото слово представено в Откровение 10 глава. Това ще роди последната вест до този свят.
3. Знамения в природата
а) Лисабонското земетресение.

Земни трусове винаги са разтърсвали земята. Статистиките говорят, че те непрекъснато се увеличават. Земята става все по-неспокойна и в това отношение.

Но в пророческото слово на две места има посочен голям трус, който трябва да стане в строго определено време. Четем Матей 24:29 “Веднага след скръбта на онези дни” - това е голямата средновековна скръб на църквата. Откровение 6:12 “Като се отвори шестия печат”. Голямата скръб причинена от неограничената власт на папството (Откровение 13:5-7, 12:6-14 и Даниил 7:25), която ще трае 1260 години. Този период изтича в 1798 година. Но имаме уверение от Христа, че времето на скръбта ще се съкрати - Матей 24:21,22. Това трябваше да се очаква малко преди 1798 година - изпълнението на пророчеството за големия трус.

Това става в Лисабон на 1.11.1755 г.

Едно от най-катастрофалните земетресения в историята на човечеството. Само в Лисабон са загинали над 60000 души. Това земетресение е било почувствано по целия свят.
Земетресението разтърсва и умовете на хората

Хората започват да мислят, че края на света е близо. Ето някои свидетелства от онова време:

Списанието “Джентълменс магазин”, Лондон февруари 1756 г : “Считам, - пише автора - че станалото в Европа не е нищо друго освен изпълнение на Лука 21:25,26. Бог протяга ръката си със желязна тояга за да я очисти, поправяйки пътя за великия Милениум и да накара хората да отправят погледа си нагоре.”

Гьоте пише: “…неописуем страх обзе свикналия на мир и спокойствие свят. Задълго време вниманието на света се насочваше към това събитие и възбудените от голямото нещастие духове се изпълваха все повече със страх и грижа. Да, сигурно демонът на ужаса никога не се е разпростирал така бързо и така могъщо своята трепет по земята.”

Волтер пише поема за Лисабонското унищожение. Той се предава на меланхолия и ужас. Представя големите мъчнотии по въпросите за произхода на злото и признава че е невъзможно човек да го разреши.

Кант дава подробно описание на труса и пораженията от него. Той го определя като най-страшното земетресение станало някога на нашата земя.

Мелхиор Гьоцен, пастир на църквата в Хамбург: “Наистина Господ е в това земетресение, от което и до сега е развълнувана по-голяма част от земното кълбо.”

Така това земетресение, предвидено от Господа преди 17 века трябваше да подбуди хората за наближаващото време на съда.

Това е необикновено тъмния ден в Америка на 19 май 1780 г. Събитието се повтаря в Европа на 24 май 1783 г.

В “Мемоари на американската академия” стр. 234 проф.Билиам от Кеймбридж пише: “В къщите се запалиха свещи. Птичките запяха вечерните си песни и се скриха. Кокошките се прибраха и петлите пееха като на разсъмване. Към 11 часа настъпи пълна нощ.”

Причините са неизвестни

Д-р Самуил Щерн : “Че тази тъмнина не е предизвикана от слънчево затъмнение е явно от положението на планетите и луната през онези дни… Истинската причина трябва да се крие в Онзи, който владее небесата. Това затъмнение може да е знак на Неговото недоволство от неправдите и жестокостите на човечеството и едно предзнаменование за идващата погибел.”

Въздействие на събитието

Кореспондент на Бостънски вестник пише: “Какви ли иска да ни каже Божието провидение се мисли и говори различно. Някои мислят, че то възвестява последните дни. Моето желание е това събитие да упражни мощно влияние над сърцата на безбожниците, да бъдат покани да приготвят за среща с Господа”
4. Края на папското владичество
В края на 1797 година френската Директория отправя искане до папа Пий VI да отмени всички були и декрети издадени от него от началото на революцията. Папата отказва да стори това. В отговор на този отказ Директорията предлага на Наполеон да унищожи папството и да не допуска за в бъдеще избиране на нов папа. На 1 януари 1798 г. Директорията издава нареждане на ген.Бертие да превзема Рим и да провъзгласи Римска република. Бертие се отправя към Рим. Спира пред самия град и изчакал покана да влезе. Такава му била отправена от римските патриоти и на 10.02.1798 г. той влязъл в Рим. Бертие предложил на коменданта на папската резиденция да предаде крепостта “Сан Анжело”. Коменданта отказал и френските войски я превземат. Издава се заповед да се премахнат всички знаци в Рим, които напомнят за папската власт и провъзгласяват Рим за република. На 15.02 на Капитолийския хълм било посадено дървото на свободата. Същия ден, папата празнувал в резиденцията си годишнината си от своето избиране в Сикстинската капела. Войниците на ген.Халер влизат в капелата и генерала обявява папата за пленен. Откаран във Флоренция, после в Парма, от тук в Торино, накрая в крепостта Валенция. На 28 юли същата година починал. Тогава били произнесени надгробни слова не за папата, а за папството. В своята прокламация, издадена от генерал Бертие на 15.02.1798 г , между другото се казва: “Главнокомандващия войските признава предложеното от народа временно правителство за най-висша власт. Поради това всяка друга власт, която произхожда от бившето папско управление е отстранена и вече не може да изпълнява никакви функции…”

Така 1798 година представлява края на папското господство, което продължи 1260 години. Още едно удивително изпълнение на пророчествата на Даниил и Откровение.

Изследователи на Библията отбелязват:

Английския богослов Едуард Кинг (1736 - 1807) в книгата “Бележки относно белезите на времето” пише: “Дали не е настанал края на някогашната мощна римска власт? Не означава ли това края на онази сила, за който пророчествата предсказваха, че ще настъпи след 1260 години? Не предрече ли Данаил, че този край ще настъпи след “време, времена и половин време”, което се отнася до същия период? Тази е именно годината 1798 !”