История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16: 18

Създателите на това движение вярваха, че в изтичането на 2300 денонощия Исус ще дойде в слава и ще извърши съд на земята и ще очисти света от греховете му. Така се разнесе първата ангелска вест от Откровение 14:6.

Но според пророчеството от Откровение 10:3-7 вестта трябва да се проповядва между 6-та и 7-ма тръби и то с висок глас.

Кога и как е станало проповядването на Първата ангелска вест с висок вик?

Йосия Лич е човекът, на когото Господ дава светлина върху пророчествата за седемте тръби от Откровението.

Откровение 9:15 - Въз основа на това пророчество Йосия Лич публикува в 1838г. тълкуванието си, че на 11 август 1840г. Турция ще капитулира пред великите сили. Неговите възгледи били отбелязани и осмивани в списания и атеистични клубове на Америка. Но когато се разнесли новините за залеза на Турската империя, всички били потресени. Това чудно изпълнение на пророчеството публикувано 2 години преди това, прави огромно впечатление на света. За няколко месеца Лич получил повече от 1000 писма от изтъкнати атеисти, в които последните заявявали, че се отказват от борбата против Библията и я приемат като божествено откровение до човека.Някои от тях стават ревностни изследователи и проповедници на Библията.

Подробности за пророчеството:

Понеже в Откровение 9гл. се говори за исляма изобщо (араби и турци), тези два периода ст.10,15 се разглеждат свързани за първи път от Уилям Милър.

В 1838г. Лич приема за начална дата на първия период 27 юли 1299г. – битката при Бафия, близо до Никодимия (съгласни историка Гибон – първото нападение на турците над Византия ). Към края на 1448г. новият византийски император Константин Палеолог поискал разрешение от турския султан Мурад II преди да се възкачи на трона и получил разрешението. Затова Йосия Лич счита, че 1449г. е залеза на Византия и края на 150 годишния период, през който османските турци щяха да “мъчат”(ст.5) Византия. След това непосредствено той прибавя втория период от 391 год. и 15 дни (съгласно Числа 14:34 и Езекил 4:6) и стига до август 1840г. Той проповядвал, че в този ден турската империя ще падне. Обаче в началото той не фиксирал точна дата през август. Кратко време преди изтичането на периода той декларирал, че Турция ще падне на 11 август 1840г (В този ден турския емисар Рифат Бей пристига в Александрия с условията от Лондонската конвенция. В този ден посланиците на четирите велики сили получават съобщение със запитване на султана какви мерки трябва да се вземат при евентуална опасност за империята му. Отговарят му, че са взети необходимите. Това е признаване от страна на Турция, че независимостта й е вече изгубена, че тя приема закрилата на великите сили.)
Резултатите
На проповядването на първата ангелска вест е даден мощен тласък.

През 1840 г. Е.Г.Уилямс приема вестта. Той поканва Милър и Хаймс да дойдат и проповядват в Рочестър на хилядите негови съграждани. Братята му отговорили, че нямат средства да наемат салони. Тогава той им предоставил огромна палатка 18/36. В продължение на много време през лятото Милър и Хаймс проповядват в тази палатка всекидневно на повече от 2000 души. През зимата се наемали най-големите градски салони, за да се проповядва. От тогава започва проповядването на палатки.

През 1842 г. повече от 600 души проповедници на различни църкви проповядват заедно с Милър близкото идване на Исуса.

Генерални конференции оформят принципите и работните методи на Милеровите сътрудници. Между 1840 и 1842 г. се провеждат 16 Генерални конференции. В 1843 г. Хаймс започва издаването на ежедневник “Среднощен вик”.

Лагерните събрания през 1842-44 изведоха адвентното движение на върха. На всяко лагерно събрание са се събирали между 4000 и 10000 души. Милър е притежавал най-голямата палатка за събрания - около 6000 души. В 1843 г. са построени и големи салони за техните проповеди. В Бостън сграда за 300 места.

В периода 1840 - 1844 г. само в САЩ са приели вестта в близкото второ идване на Исуса над 1 милион души при население 17 милиона.

“Беше средата на февруари 1844 г. - пише бр.Вайт - ясно, че до края оставаха още няколко седмици. Бяха набелязани 12 места където да проповядвам. Трябваше да държа по 20 проповеди на седмица…”

В този период 1840 - 1844 освен стотиците книги, отпечатани по въпросите за близкото идване на Исуса, бяха отпечатани хиляди и хиляди вестници и списания, разпръснати из цялата страна и отвъд океаните на изток и запад. Изчислява се, че през този период са отпечатани около 5 милиона страници.
Духа на пророчеството в Първата ангелска вест
Уилям Фой /William Ellis Foy/ (1818 - 1893г.)

Бил е проповедник в Милеристкото движение. Неговото име е свързано с две видения. Той е бил мулат. Живеел е в Нова Англия. Още в 1835 г. предал сърцето си на Бога. Междувременно станал член на свободната Баптистка църква.

През 1842 г. е бил подготвен за ръкополагане в Епископалната църква. По това време получил две видения и това го води към адвентното движение. Съдържанието на двете видения било оповестено през 1845 г. в една брошура издадена в Портланд, щата Мейн (родното място на ЕГВ). Първото видение получил на 18.01.1842г. докато провеждал религиозна служба в Бостънската църква на ул. “Саутхарк стриит”. Очевидците казват, че е бил във видение 2 часа и половина. Лекарите заявяват, че в него няма белези на живот с изключение на работещото сърце. В своите автобиографични бележки Фой заявява: “Диханието ме напусна”. В това първо откровение той видял славната награда на вярващите и заплатата на грешниците. Той почувствал дълг да разкаже видението на другите, но не бил изрично упътен за това и затова не го казал на никого. Нямал мир в мисълта си.

Във второто откровение(12,5h) на 4.021842г. видял множествата на земята (тези, които няма да умрат и тези които ще възкръснат от мъртвите), събрани всички заедно за да получат своята награда. Във връзка с това си откровение, той получил упътването: “Ти трябва да разкриеш тези неща които си видял, а също и да предупредиш своите съчовеци да избягат от злото, което идва”. Фой се поколебал, поради факта, че не бил белокож. Чудел се как и дали ще го приемат. Често се питал: “Защо тези неща ми бяха дадени, та точно аз да предупредя света?”. Няколко дни по-късно пастира на църквата на ул.”Блунфийлд” /Бостън/ помолил Фой да разкаже виденията в тази църква. Той се съгласил и следващата вечер намерил огромно множество народ събрано в църквата да го очаква, да разкаже своята вест. Когато започнал да говори неговия страх го напуснал и той бил изпълнен с голяма свобода, разказвайки това което бил видял. Събранието го слушало с голямо внимание. Това събрание сложило началото на 3 месечни постоянни пътувания при които той разказвал своята опитност на всички деноминации. Той имал добър стил. Когато описвал небесния свят и Новия Ерусалим и също несравнимата любов на Исус и апелирал към непокаяните да търсят Бога, мнозина отговаряли на неговите апели. За съжаление поради материални трудности, тъй като нямало кой да издържа неговото семейство, Фой напуснал публичната си дейност и започнал да работи. Бил ангажиран в това 3 месеца след което почувствал отново призив да застане пред хората и да им говори, че трябва да се подготвят за скорошната среща със своя Спасител. Когато говорел той бил облечен с облеклото на пастор от епископалната църква. Според брат Лоубъроу /Loughbourough/ близо до времето на 1844 г. той имал трето видение показващо му три платформи, което той не можел да разбере в светлината на своето вярване в съвсем скорошното идване на Исуса. Според Лоубъроу по тази причина Фой напуснал публичната работа. Знайно е, че в 1850 г. и след това той е застанал на позициите на свободната баптистка църква и е бил пастор към нея в щати Масачузец и Мейн. След това се установил в областта Съливан /Мейн/ като фермер. Няма нищо точно известно за по-късните му опитности. В интервю в 1912 г. ЕГВ казва, че се е видяла с него.

“Разгънатата книжка”, така сладка в устата на пророка, сега се вгорчи - Откровение 10:9,10.

Времето между 21 март и 22 октомври 1844 година съдържат важни моменти в развитието на Божието дело и проповядването на тройната ангелска вест. Ще ги разгледаме последователно:
Втората ангелска вест - Откровение 14:8
а) Поведението на”Злия раб” - Матей 24:48,49

Много от хората, които приеха адвентната вест и се бяха включили в адвентното движение от страх, а не със сърдечно покаяние и любов, сега отстъпиха и станаха най-злите врагове и противници.

- че Исус няма да дойде буквално и видимо, а духовно.

- че целия свят преди това ще се покае.

- че евреите трябва да се върнат в Палестина да построят храм и възстановят службата в него.

През пролетта и лятото на 1844 г. в Америка се разиграват срамни и недостойни сцени в различните църкви. Вярващите бяха свикнали в църквите на пируване.

През май 1844 г. в Рочестър Милър проповядва пред неколкостотин адвентисти. Неговата проповед е времето на забавяне от притчата в Матей 25 глава.”Дръж здраво това, което имаш” е неговия апел. Скоро ще имаме повече светлина по този въпрос. Наблизо в подземието на една голяма църква други стотици бяха събрани на пируване като демонстрация на глупостта с която “лековерно приели”, че Исус ще дойде скоро. Един богослов ги занимава като осмива Милър. Друг им продава сладолед и сладкиши заедно с трактат: “Едно изложение на Милеризма”. Устройвали се други подобни пиршества. Църквите строени през онова време имали салон за закуски и пируване. Приписвали си имена: “Лудия крадец”, “Рибни блата”.

Милър пише за онова време: “Един от пастирите на Рочестър /не споменава нито името му, нито църквата/ написа един трактат против Милеризма и повика дамите и господата в църквата. Устрои им пиршество, продавал им сладкиши с чай и кафе подобно на Валтасаровия пир, заедно с трактати против второто пришествие. Вечерта на друго място в друга църква е устроено такова пиршество…Щастлив съм да узная, че някои от вярващите не са одобрили подобни вавилонски пиршества.”

Опозицията на протестантските църкви в Америка след 21 март срещу адвентистите расте със всеки изминат ден. Започва всеобщо отстраняване от църквите на всички които продължават да вярват във второто идване на Христа.

На основание, че Исус не дойде на 21 март, те предлагали да се откажат от вярата си за близкото идване на Исуса, да спрат да говорят за това или да бъдат изключени. Хиляди били отстранени от църквите. Нещо повече, фанатизирани вярващи от тук нататък създавали трудности и пречели на всяко събрание на адвентистите. Само намесата на властите предотвратявала нещастни случаи.

Това обстоятелство принуждава водачите Фич, Сторс, Марш, Сноу да прокламират: “Излезте от нея люде мои”. Така се разнася Втората ангелска вест през лятото на 1844 г. Повечето от адвентистите се отзовават вън от църквите, без да имат своя организация, свързани само с общата вяра в Христа. Около 100 000 вярващи са били изключени от църквите след 21 март 1844 г.

Всички адвентисти след 21 март 1844 г. бяха в недоумение и разочарование, но не всички бяха в отчаяние.

Едни се заеха да изследват отново 2300 денонощия и по-специално въпроса за края на периода. Пръв Самуел Сноу пише още през февруари 1844 г. в списанието “Среднощен вик”, че 2300 денонощия не могат да приключат преди есента на 1844 г(Какви са основанията му ще видим след малко).

Други видяха светлина в пророчеството на Авакум 2:2,3 и притчата в Матей 25:1-10. И на двете места се говори за забавяне. Техните изследвания могат да се обобщят както следва:

1. На основани на Авакум 2:2,3 ние живеем в периода на забавянето на младоженеца - Матей 25:5.

2. 2300 денонощия трябва да се свършат не през пролетта на 21 март 1844 г., я на 22 октомври 1844 г. Определянето на тази дата има следните основания:

а) Началото на 2300 д.н. не трябва да се приема подписването на декрета на Актаксеркс. Израза излизането на заповедта не се разбира от момента на редактиране и подписване, а от нейното обнародване в Юдея. А това става през есента на 457 г.пр.Хр.

б) Исус бе пожертван като Агнец Божий точно в деня на пасхата - 14 ден на първия месец. По аналогия великата финална служба в небесното светилище трябва да стане в същото време когато на земята се извършваше очистването на светилището - седмия месец, десетия ден. Съгласно най-точния юдейски календар по онова време на Юдеите - Караити, десетия ден на седмия месец се падал в тази година на 22 октомври.

в) Считаха, че очистването на светилището означава очистването на земята чрез огън при пришествието на Христа.

Следователно очистването чрез пришествието ще стане на 22 октомври 1844 г.

3. Притчата за десетте девици според тях не беше само притча но и пророчество. Нейните подробности трябва да имат пророчески характер. Един пророчески ден е равен на една година. “по сред нощ” това означава по средата на втората половина на деня - вторите 6 месеца - трябва да се разнесе викът “ето младоженеца иде”. От 21 март до 22 октомври са точно 6 месеца.

Така в лятото на 1844 г. се ражда ново мощно пробуждане и движение сред адвентистите наречено среднощен вик или още движението на седмия месец.

Джеймс Вайт бил между слушателите. Той приема обясненията с голям ентусиазъм. На събора присъствува Йосиф Бейтс. Той също се съгласява с учението за среднощния вик.

Старите водачи Милър и Хаймс не присъствали. Те били на проповедническа обиколка в други щати. Хаймс приел колебливо новите идеи, а Милър не се съгласил. Едва няколко седмици преди 22 октомври бил склонен да приеме обясненията за “Среднощния вик”.

По този повод Елена Вайт пише:

“Към края на втората ангелска вест, аз видях една голяма светлина от небето да огрява Божия народ. Лъчите на тази светлина светеха като слънцето. Аз чух ангелски гласов да викат “Ето младоженеца иде…” Това беше среднощния вик, който даваше сила на втората ангелска вест. Изпратени бяха ангели от небето да разтърсят обезсърчените светии и да ги подготвят за голямото им дело. Не най-даровитите мъже приеха тази вест. Ангели бяха изпратени при смирените и предани души, които ги принуждаваха да издигнат гласа си “ето младоженеца иде”. Беше им поръчано да бързат с този вик и те проповядваха вестта със силата на Св.Дух и събуждаха обезсърчените си братя. Това дело устояваше не с човешка мъдрост, но с Божията сила. Най-напредналите духовно приемаха първи вестта, а такива, които по-рано са били в делото, бяха последните, които я приеха. /”Опитности и видения”, ЕГВ/

Ръководството на движението сега е в ръцете на Самуил Сноу и Сторс, а не на старите водачи Милър и Хаймс. Възрастта и болестта бяха дали вече своето отражение върху Милър.

В началото на месец октомври старите водачи се съгласяват с датата 22 октомври. Хаймс започва да печата статии в своята печатница по този въпрос. Две седмици преди определената дата се провеждат събрания всеки ден. Мнозина изоставили полската си работа, затворили магазините си за да участват в събранията. Реколтата остава неприбрана.
Голямото разочарование - 22 октомври 1844 г.
Дълго чакания ден дойде

Със сериозност и тържествено очакване Адвентистите се събраха по домовете си или в местата за събрания на определената дата за да посрещнат своя Господ. Те бяха уредили всичко в земния си живот за да бъдат готови.

Дали ще бъде сутринта? Сутрешната слана се стопила под лъчите на изгряващото слънце.

Може би на обяд? Слънцето преминало зенита и започнало да клони на запад.

Разбира се, ще дойде привечер! Но тъмнината ставала все по-гъста.

Все още има надежда! - Марко 13:35

Минало полунощ. Имало много молитви, надежди, тревоги…Петлите пропели и възвестили идването на новия ден. Господ не дойде.

Разочарованието бе голямо. През следващите седмици владеят смущения и объркване. Вярата на адвентистите беше тежко изпитана. Всички бяха като стадо без пастир. Водачи и народ бяха еднакво объркани.

Атаките и подигравките сега бяха много по-остри и тежки от тези отправени към адвентистите през март 1844 г. Във атаките сега се включва и официалната преса. Особено е атакуван бр.Хаймс.

Множеството адвентисти се пръсна. Броя на адвентистите, които очакваха близкото идване на Исуса през март бе около 1 млн. души. Около 50 000 приеха “Среднощния вик”. Сега останаха малцина. Множеството, което бе приело без дълбоко покаяние си отдъхна и се запиля по света. Това бяха хора подобни на “множеството другоземци”(Числа 11:4) по времето на движението в пустиня за Ханаан. Те винаги бяха първи, когато роптаеха.

Не всички загубиха вярата си. Те запазиха дълбокото си убеждение, че въпреки отминаването на 22 октомври 1844 г., Исус ще дойде скоро.

На 18 ноември 1844 г. Милър пише: “…Ние изпълнихме нашата задача като предупредихме грешните хора и се опитахме да събудим една формално вярваща църква. В своята промисъл Господ затвори вратата. Ние можем само да се окуражаваме взаимно и да бъдем внимателни за да затвърдим нашето призвание и избиране. /”Адвент Хералд” - 11.12.1844г./

- Религиозна нетолерантност и нетърпимост бяха отъпкали почвата и то не поникна.

- рационализъм, философия, деизъм бяха вкаменили сърцата и макар, че навсякъде бързо поникна, то и скоро припламна и изгоря.

- То попадна и в тлъстата почва на големите градове, но тръните и глоговете на търговия и предприемачество го заглушиха.

Оформила се втора група, в която вярвали, че църквата ще се възнесе на небето преди голямата скръб, която предхожда пришествието. Това са така наречените “плимутски братя”.Но сложната и тежка икономическа обстановка в Европа, непрекъснатите войни и революции заглушили това движение. То заглъхнало.

По тази причина, след голямото разочарование то се разпада на различни групи с различни становища и мнения.

За да се постигне някакво единство, изтъкнатите водачи на адвентното движение организирали конференция в гр.Олбани на 29 април 1845 г. Присъствали Милър, Хаймс, Лич, Хъчисън, проф.Уайтинг и други.

Водещите създатели на адвентната църква Бейтс, Джеймс Вайт, Едсън, Елена Хармон не присъствали.

На тази конференция говорителите се обявили против две важни Библейски истини:

- Безсъзнателното състояние на мъртвите и надеждата за възкресение.

- Еврейски измислици и човешки заповеди за пазене за съботата.

Въпреки положените усилия конференцията в Олбани имала малък успех.

На конференцията в Олбани присъствали около 60 проповедника. Милър вече не играел никаква роля. Възрастен и болен той почива на 20.12.1849 г.

Групата, след много борби и разцепления в 1858 г. придобива името “Американска асоциация на хилядолетното царство”. Скоро се преименуват в “Евангелски адвентисти”. Приема учението за съзнателно състояние на мъртвите и вечно горящия ад. Групата намалява и отслабва. Хаймс ги напуска през 1864 г. В 1916 година вече не съществува нито един последовател.

2. Групата на Джон Сторз

През 1863 г. оформят “Съюза на адвента и живота”. Съществуват и до днес като най-малката група в САЩ от адвентното движение.

Малка екстремна група. Те издигат и проповядват учението за “Затворената врата”. Според тях благодатното време е отминало. Вратата на благодатта е затворена. Исус е дошъл духовно в сърцата на вярващите. 1000 годишното царство е настъпило. Главните водачи са Търнър и Самуил Сноу. Последния изпаднал в краен фанатизъм - обявил се за пророк Илия. Учили, че не трябва да се работи никакъв ръчен труд и че светиите вече не могат да грешат. Тази група не просъществува дълго. /Жалко особено за Самуил Сноу. Това беше човекът, който даде най-голям тласък на движението “Среднощен вик” в лятото на 1844 г./

Тя прилежаваше в изучаването на Библията. Разкрита бе истината за светилището. Разбрана бе истината за съботата. Тази група образува по-късно “Църквата на адвентистите от седмия ден” (ЦАСД). За нея по-подробно в следващата глава.

Но разочарованието бе пророкувано преди 1800 години - Откровение 10:8-11.

То имаше място в Божия предвечен план. Дават се много правдиви обяснения, но пълния отговор ще получим във вечността.

2. С това приключи шестия, Филаделфийския период на църквата.

3. Милър не е основател на ЦАСД. Нито адвентното движение може да се прибави към адвентната църква. Това са две различни неща.

Адвентното движение можем да сравним с ракета - носител. Тя извежда в космическото пространство спътник, лаборатория или космическа станция. Когато се достигне определената цел, ракетата се откъсва, движи се самостоятелно, постепенно потъва в атмосферата и изчезва.

Така стана и с Адвентното движение. То постигна поставената от Бога цел. Църквата на адвентистите продължи Божието дело докато го завърши.