Иван Георгиев Иванов биосинтез на галантамин от растителни in vitro системи на leucojum



бет2/11
Дата19.07.2016
өлшемі3.78 Mb.
#209601
түріАвтореферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

6. Методи за изолиране и анализ


Количествено определяне на алкалоиди. Алкалоидите се определят количествено чрез разработен нов HPLC метод за анализ, описан в „Резултати и дискусия”.

Количествено определяне на фенолни киселини. Фенолните киселини се определят чрез HPLC анализ – колона Discovery HS C18, 5μm (25 cm x 4.6 mm). Елуирането се осъществява градиентно с разтворител А (2% оцетна киселина) и разтворител В [ацетонитрил/0.5% оцетна киселина (1:1)] и детекцията при λ=280 и 320 nm.

Анализ на алкалоидните профили. Газхроматограф Agilent Technology Hewlett Packard 7890 A+/MSD 5975 (Hewlett Packard, Palo Alto, CA, USA). Масдетектор Agilent Technology 5975 inert XL EI/CI MSD при 70 eV. Колона HP-5 MS (30 m x 0.25 mm x 0.25 μm). Температурна програма: от 100 до 180°С с градиент 15°С/min и от 180 до 300°С с 5°С/мин. и задържане за 10 мин. Температура на инжектора – 250°С. Носещият газ (хелий) е със скорост 1.0 ml/min. Степен на разреждане – 1:20. Обем на инжектираната проба – 1μl. Компонентите в алкалоидните смеси се идентифицират чрез сравнение на техните масспектрални фрагменти със стандартни масспектрални фрагменти в базата данни на NIST 08 (NIST Mass Spectral Database, PC-Version 5.0, 2008) – National Institute of Standartization and Technology (Gaithersburg, MD, USA) – и чрез литературни данни (Berkov et al., 2008; Torras-Clivera et al., 2010).

Количествен анализ на хлорофил А и хлорофил Б. Съдържанието на хлорофили в ацетоновите екстракти се определят спектрофотометрично по метод, описан от Bajracharya (2003).

Анализ на фенилаланин амоняк лиаза E.C. 4.3.1.5. Анализът е проведен по модифициран от нас метод на Hino et al., (1982).

Анализ на тирозин декарбоксилаза E.C. 4.1.1.25. Анализът е проведен по модифициран от нас метод на Ivano and Brodelius (1988).

Определяне на ацетилхолинестераза инхибираща активност. Анализът е проведен по модифициран от нас метод на Lopez et al., (2002).

Анализ на общи феноли. Анализът е проведен по метода на FolinCiocalteu.

Анализ на общи протеини. Анализът е проведен с тест кит RANDOX®.


Количествен анализ на захароза, глюкоза и фруктоза. Анализът е проведен с ензимни тест-комбинации на Megazyme®.

Количествен анализ на нитратните, амониевите и фосфатните йони. Анализът е проведен с химични тест-комбинации Spectroquant®.


Определяне на развитието на in vitro културите. Развитието на shoot културите се определя чрез акумулираната суха биомаса и растежния индекс по уравненията.

7. Използван софтуер и статистическа обработка на данните. Всички представени данни са обобщени стойности от два независими експеримента, извършени в трикратна повторяемост. Статистическият анализ и графичното оформление на получените резултати са извършени със Scientific Graph System SigmaPlot v.7.0 (Systat Software, Inc., USA), MINITAB 14 (Minitab Inc.), Microsoft Excel 2000 (Microsoft, Redmond, USA), Microsoft Word 2000 (Microsoft, Redmond, USA), ACD ChemSketch (Advanced Chemistry Development, Inc., Canada), NIST 08 (National Institute of Standards and Technology, USA), AMDIS v.2.68 (Automated Mass Spectral Deconvolution and Identification System, USA) и Brееzе ТМ 3.30 (Waters, Ireland).




РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ
1. HPLC метод за количествено определяне на галантамин, норгалантамин и ликорин, биосинтезирани от Amaryllidaceae растителни in vitro системи
Описаните HPLC методи в научната литература не разглеждат въпроса за съвместен анализа на алкалоидни екстракти, съдържащи галантамин, ликорин и норгалантамин – основните алкалоиди, биосинтезирани от L. aestivum G 80 shoot културата, което е предмет на изследванията в настоящата дисертация. Към настоящия момент за количествен анализ на галантамин е използван TLC денситометричен метод, базиран на QuentiScan софтуера. Този метод не предлага възможност за ефективно разделяне и количествено определяне на норгалантамина и ликорина. Всички изброени дотук обстоятелства насочиха нашето внимание към разработването на подходящ за нашата биологична матрица HPLC метод.

За целта хроматографската система на Sellés et al. (1999) беше променена чрез моделиране на подвижната фаза (градиент и рН на неорганичния компонент) и скоростта на потока. За хроматографското разделяне е използвана колона Symmetry® C18 (150 mm x 4.6 mm, 5μm) (Waters Milford, USA). Най-добро разделяне на алкалоидите се постига, когато рН на 1% амониев ацетат (Разтвор Б) е 6.6. Наред с рН на неорганичния компонент е оптимизирано и съотношението между неорганичния и органичния компонент на подвижната фаза в началото на метода, както и градиентът на промените в това съотношение. Частта на органичната фаза (ацетонитрил) се намалява от 31% (разтвор А) на 10% и по време на разделянето се увеличава до 90% за 18 минути вместо до 70% за 10 мин. при оригиналния метод (Табл. 1). Друга съществена промяна е намалената скорост на изтичане в началните етапи на процеса на разделяне. След оптимизиране на метода се получава перфектно разделяне на стандартите на целевите алкалоиди (Фиг. 1 Б). Освен за моделни системи методът следва да е подходящ и за анализа на комплексните растителни екстракти. Получените резултати по анализа на алкалоидните фракции на L. aestivum shoot културата категорично показаха, че методът е приложим за количественото определяне на галантамина, норгалантамина и ликорина (Фиг. 2).


Табл. 1. Градиентни профили на оптимизираната HPLC система и системата на Sellés et al. (1999).




Градиентен профил на системата на Sellés et al. (1999)

Градиентен профил на подобрения метод

Време, min

Скорост на изтичане, ml/min

%A



Време, min

Скорост на изтичане, ml/min

%A



1.




0.5

31

69




0.4

10

90

2.

6

0.5

31

69

11

0.3

31

69

3.

9

0.5

70

30

15

0.5

70

30

4.

10

0.5

70

30

16

0.5

90

10

5.

12

0.5

31

69

18

0.5

90

10

6.

20

0.5

31

69

20

0.4

31

69

7.

-

-

-

-

22

0.4

10

90

8.

-

-

-

-

31

0.4

10

90




Фиг. 1. HPLC хроматограма на стандарти. (А) Градиентна систена, описана от Sellés et al. (1999). (Б) Оптимизирана градиентна система: 1) норгалантамин, 2) ликорин и 3) галантамин.


Фиг. 2. HPLC хроматограма на алкалоидни екстракти на shoot култура на L. aestivum: 1) норгалантамин, 2) ликорин и 3) галантамин.
За количествено определяне на алкалоидите е използван методът на вътрешния стандарт. Изготвени са стандартните права за всеки от изследваните алкалоиди. Изведени са корелационните уравнения, описващи площта на пика и концентрацията на анализирания алкалоид. Стандартните прави са с линейни участъци между 1–150 μg/ml за трите алкалоида с високи коефициенти на корелация r2 > 0.999.

Резултатите от теста за възпроизводимост на резултатите, показващи надеждността на използвания HPLC метод за количествено определяне на концентрациите на изследваните компоненти, са представени на Табл. 2.


Табл. 2. Възпроизводимост на HPLC метода за определяне на норгалантамин, ликорин и галантамин в shoot култура на L. aestivum.




L.aestivum in vitro shoot култура

Норгалантамин, μg/ml

Ликорин, μg/ml

Галантамин, μg/ml

1

51.78

9.10

48.19

2

54.65

8.32

49.82

3

53.73

9.27

50.94

4

52.52

8.49

52.33

5

58.26

8,99

49.75

Mean ± SD

54.19 ± 2.53

8.83 ± 0.40

50.20 ± 1.53

Относителна грешка, %

3.40

4.20

2.20

CV%

4.67

4.61

3.06

Mean – Средна стойност
Анализът ясно показва надеждността на разработения HPLC метод за количествено определяне на галантамина, ликорина и норгалантамина. Точността на предлагания метод се характеризира с ниска относителна грешка (между 2% и 4%) и коефициент на вариабилност (между 3% и 4%).

Създаденият метод за качествен и количествен контрол на алкалоидите галантамин, ликорин и норгалантамин в алкалоидни екстракти на shoot култури на L. аestivum е добра методична база за следващите изследвания от настоящата дисертация.


2. Биосинтез на галантамин от L. aestivum L. G 80 shoot тип култура в различни биореакторни системи
Независимо от непрекъснато нарастващия интерес към растителните in vitro технологии за получаване на биологично активни вещества (в това число и на галантамин), понастоящем не е реализирана едромащабна технология, основана на растителни органови култури. Една от основните причини за ограниченото промишлено приложение на растителните shoot култури са трудностите, свързани с култивирането им в големи обеми.
2.1. Биосинтез на галантамин от L. aestivum L. G 80 shoot тип култура в система с временно разбъркване тип RITA®
Изследван е процесът на биосинтез на галантамин от shoot култура на L. aestivum G 80 при режими на култивиране с период на разбъркване 15 min и 4, 6, 8, 10 и 12 h периоди на покой. Shoot културата показва балансиран растеж при всички изследвани режими. По време на култивационния процес отделните прорастъци увеличават значително дължината си. В същото време голям брой от меристемните тъкани образуват нови прорастъци. Най-голямо количество суха биомаса (2.40 g/RITA) L. aestivum G 80 акумулира по време на култивирането си в система тип RITA при режим с 15 min период на разбъркване и 8 h период на покой (Табл. 3). При този режим се постига и най-високият растежен индекс – 2.98.

Влияние върху развитието на културата оказва и температурата на култивиране, поради което е анализиран процесът на култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в система с временно разбъркване, при 18°С, 22°С, 26°С и 30°С и режим на култивиране с 15 min период на разбъркване и 8 h период на покой, доколкото при този режим на разбъркване се получават максималните стойности по отношение на акумулираната суха биомаса и растежния индекс. Получените резултати показват, че най-подходящата температура на култивиране е 26°С, при която L. aestivum G 80 натрупва 2.40 g/RITA биомаса (Табл. 3). Растежният индекс (2.98) е по-висок от този, постигнат при L. aestivum shoot линия G 80, култивирана в колби (2.50).


Табл. 3. Максимални стойности на акумулираната биомаса и растежни индекси, получени при култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в система с временно разбъркване тип RITA.

Условия на култивиране

Акумулирана суха биомаса,

g/RITA

Растежен индекс

Режим на култивиране,

разбъркване/покой min/h

Температура,

°C

15 / 8

18

1.17 ±0.38

1.12 ±0.40

15 / 8

22

1.49 ±0.25

1.32 ±0.32

15 / 4

26

2.28 ±0.49

2.06 ±0.15

15 / 6

26

1.55 ±0.43

1.39 ±0.36

15 / 8

26

2.40 ±0.54

2.98 ±0.64

15 / 10

26

2.17 ±0.05

2.10 ±0.18

15 / 12

26

1.46 ±0.37

1.83 ±0.35

15 / 8

30

2.13 ±0.04

1.34 ±0.31

Във връзка с миксотрофния тип на хранене е изследвано влиянието на условията на култивиране върху фотосинтетичния потенциал на L. aestivum shoot линия G 80 при култивирането й в система с временно разбъркване чрез количествено определяне на фотосинтетичните пигменти хлорофил А и хлорофил Б (Табл. 4). Количеството биосинтезиран хлорофил зависи правопропорционално от продължителността на периодите на покой и не зависи от температурата на култивиране. Максимално количество хлорофил (0.85 mg/RITA – 0.46 mg/RITA хлорофил А и 0.39 mg/RITA хлорофил Б) се биосинтезира при режим с 15 min период на разбъркване, 8 h период на покой и 26°С – оптималните условия за синтез на биомаса. Следователно оптималните условия за синтеза на биомаса осигуряват и максимална експресия на фотосинтетичния потенциал на L. aestivum G 80 – факт с важно значение, защото е известно, че биосинтезът на галантамин зависи от режима на осветеност при култивирането на shoot култури от L. aestivum (Berkov et al., 2009).


Табл. 4. Максимални количества хлорофил, получени при култивиране на L. aestivum shoot линия G 80 в система с временно разбъркване тип RITA.

Условия на култивиране

Хлорофил A

mg/RITA

Хлорофил Б

mg/RITA

Режим на култивиране,

разбъркване/покой min/h

Температура,

°C

15 / 8

18

0.41 ±0.02

0.30 ±0.01

15 / 8

22

0.50 ±0.01

0.33 ±0.01

15 / 4

26

0.15 ±0.01

0.15 ±0.02

15 / 6

26

0.28 ±0.02

0.24 ±0.01

15 / 8

26

0.46 ±0.01

0.39 ±0.03

15 / 10

26

0.42 ±0.02

0.36 ±0.02

15 / 12

26

0.26 ±0.04

0.23 ±0.03

15 / 8

30

0.45 ±0.02

0.34 ±0.01



Фиг. 3 Количества захароза, глюкоза и фруктоза в края на култивационния процес и степен на усвояване на захарите в % (*) от L. aestivum shoot линия G 80, култивирана в система с временно разбъркване с различни периоди на разбъркване (А) и при различни температури (Б).

Забележка: Началната концентрация на захарозата е 60 g/L.

Най-високата степен на усвояване на захарозата се постига, когато L. aestivum shoot линия G 80 се развива при 26°С и режим на култивиране с 15 min период на разбъркване и 8 h период на покой (Фиг. 3).



Периодът на разбъркване и температурата на култивиране не влияят върху усвояването на нитратните и амониевите йони от L. aestivum shoot линия G 80 (Фиг. 4). Данните, получени относно усвояването на основните компоненти на хранителната среда, използвана за култивиране на L. aestivum shoot линия G 80, показват, че култивационната система с временно разбъркване тип RITA осигурява основните хранителни нужди на изследваната култура.


Фиг. 4. Степен на усвояване на фосфатни, амониеви и нитратни йони от L. aestivum shoot линия G 80, култивирана в система с временно разбъркване с различни периоди на разбъркване (А) и при различни температури (Б).
Полученитe резултати относно биосинтеза на галантамин от L. aestivum shoot линия G 80 по време на култивирането й в система с временно разбъркване ясно показват, че режимът на разбъркване и температурата на култивиране силно влияят на биосинтетичния процес. Те обаче не повлияват съотношението между биосинтезираните вътреклетъчни алкалоиди и секретираните в културалната течност външноклетъчни алкалоиди (Фиг. 5 и Фиг. 6). Най-високи количества галантамин (265.0 μg/RITA – 190.7 μg/RITA вътреклетъчен и 74.3 μg/RITA външноклетъчен) L. aestivum shoot линия G 80 биосинтезира при режим на култивиране с 15 min период на разбъркване и 8 h период на покой (Фиг. 5 А). Следва да се отбележи, че секретираният в културалната течност галантамин е около 1/3 от общото количество биосинтезиран галантамин при всички режими на култивиране.


Фиг. 5. Влияние на честотата на разбъркване върху биосинтеза на галантамин (А), ликорин (Б) и норгалантамин (В) от L.aestivum shoot линия G 80 при култивиране в система с временно разбъркване. Забележка: Температурата на култивиране е 26°С.
Количеството биосинтезиран галантамин от L. aestivum shoot линия G 80 е най-високо (265.0 μg/RITA – 190.7 μg/RITA вътреклетъчен и 74.3 μg/RITA външноклетъчен) при температура на култивиране 26°С (Фиг. 30 А). Тази стойност се различава значително от дневните температури по време на цъфтеж (22°С, http://iasas.government.bg), като през този период се отчита максимален биосинтез на галантамин в интактни растения.



Фиг. 6. Влияние на температурата на култивиране върху биосинтеза на галантамин (А), ликорин (Б) и норгалантамин (В) от L. aestivum shoot линия G 80 при култивирането й в система с временно разбъркване. Забележка: Режимът на култивиране е с 15 min период на разбъркване и 8 h период на покой.
Освен галантамин L. aestivum shoot линия G 80 биосинтезира значителни количества ликорин (Фиг. 5 Б и Фиг. 6 Б). Периодът на разбъркване влияе силно върху биосинтеза на ликорин от L. aestivum shoot линия G 80, като 15 min период на разбъркване и 10 h период на покой (при 26°С) е най-подходящият режим за биосинтеза му [1699 μg/RITA (992.2 μg/RITA вътреклетъчен и 706.8 μg/RITA външноклетъчен)] (Фиг. 5 Б). Оптималната температура за биосинтез и на ликорина, и на галантамина съвпада – 26°С (Фиг. 6). Освен галантамин и ликорин L. aestivum shoot линия G 80 продуцира и биосинтетичния предшественик на галантамина – норгалантамина. Очаквано максимално ниво на норгалантамин (225 μg/RITA) се постига при условията за максимален биосинтез на галантамин от L. aestivum shoot линия G 80 (15 min период на разбъркване и 8 h период на покой) (Фиг. 5 В). Оптималната температура за биосинтез на норгалантамин е 22°С, различна от тази за биосинтез на галантамин – 26°С (Фиг. 6 В). Тази разлика се дължи вероятно на ензима, катализиращ последната стъпка в биосинтетичния път на галантамина (метилиране на норгалантамина до галантамин), притежаващ температурен оптимум, различен от 22°С. При 22°С L. aestivum shoot линия G 80 продуцира 388 μg/RITA (293.0 μg/RITA вътреклетъчен и 95.0 μg/RITA външноклетъчен) норгалантамин.

Резултатите, получени при анализа на влиянието на периода на разбъркване и температурата на култивиране върху биосинтеза на галантамин и съпътстващите алкалоиди от L. aestivum shoot линия G 80, показват значимостта на изследваните независими променливи. На база на резултатите от този анализ (Табл. 5) са изведени регресионните уравнения, описващи влиянието на периода на покой (Х1) и температурата (Х2) върху добива от биомаса – Y1, галантамин – Y2, норгалантамин – Y3, и ликорин – Y4:



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет