Обучение чрез примери: вашата роля при възпитаването на дете, способно да разрешава проблеми

Когато децата ни наблюдават, че обсъждаме спокойно един проблем, като претегляме алтернативните решения, те ес­тествено започват да оценяват това поведение и да му под­ражават. От друга страна, ако станем раздразнителни, свадливи, депресирани или съкрушени от проблемите си или ако се престорим, че те просто ще отминат и ще се решат от са­мо себе си, на какво бихме могли да научим децата си?

По различни психологически причини някои родители не могат да моделират умения за разрешаване на проблеми у дома. въпреки че умеят добре да разрешават проблеми в работата и в обществото. Преценете реакциите на Дан, ба­ща на три деца и фармацевт във верига от универсални ма­газини. Той работи по девет, понякога по десет часа на ден. Освен това посещава курс за получаване на докторска сте­пен с надеждата, че един ден ще се занимава с научноизсле­дователска работа във фармацевтичната компания. Дан се гордее със способностите си да се справя с „всичко, което му се изпречи". Той се смята за хладнокръвен и благоразу­мен, мъж, на когото винаги може да се разчита, ако възник­не проблем. Но у дома той трябва да си почива от пробле­мите. „Домът ми трябва да бъде светилище - място за по­чивка и презареждане на моя дух" - казва Дан на съпругата си. Когато се прибира от работа към 6.30 ч и вечерята още не е готова, той реагира остро: „Пак си закъсняла! Не мога ли поне веднъж в месеца да вечерям навреме?" Когато на вечерята най-голямата му дъщеря съобщава, че е получила „добър" по правопис, той изръмжава: „Е, ако беше учила, както винаги съм ти казвал, щеше да получиш „отличен". Никой не си върши работата тук, Всеки гледа лесното. За­боля ме главата." И бесен напуска масата.

Голяма загадка е защо толкова често се държим по-добре със случайни познати, отколкото с хората, които обича­ме. А с малко усилие това може да не се случва. В Печелив­шото семейство психологът Луис Харт обяснява, че кога­то родителите поемат ролята на водачи в семейството, те са отличен модел за децата си. За вашето дете вие сте личност с необикновена сила - дори по-голяма и от президента! Според д-р Харт има шест качества на водачи, които роди­телите трябва да демонстрират, за да запазят щастието и взаимното уважение в семейството:

1. Трябва да имат перспектива, насока и цел.

2. Общувайки, трябва да налагат водачеството ефективно.

3. Непрекъснато трябва да насочват семейството към це­лите му.

4. Трябва да зачитат потребностите на другите.

5. Трябва да подкрепят прогреса.

6. Трябва да очакват успехи и да ги получават.

Показвате ли на децата как да разрешават проблеми чрез ежедневното си поведение и реч? Помислете за скорошен проблем, който е засегнал цялото семейство. Закъснели ли сте с плащането на сметките? Боледували ли сте и дали то­ва е повлияло на обичайните ви дейности? Държало ли се е лошо едно от децата? А сега, като използвате таблицата по-долу, определете с кой от начините сте разрешили пробле­ма.

Списък за разрешаване на проблем

----- Помислихте ли за няколко стратегии за разрешаване на проблема?

----- Ясно ли дефинирахте проблема?

----- Дадохте ли възможност на всеки замесен в проблема да даде мнение за разрешаването му?

----- Обсъдихте ли добрите и лошите страни на всяка идея, дори и на тази, която не е ваша?

----- Запазихте ли спокойствие и въздържахте ли се да не обвинявате другите?

----- Положихте ли честни усилия разрешаването на проб­лема да заработи?

----- Признахте ли заслугите на другите членове за нами­рането на решението?

----- Подготвихте ли резервен план, ако решението не по­могне?

Отговорихте ли с „да" на повече от половината от тези въпроси? Ако ли не, прочетете ги отново!

Малко родители биха оспорили, че от тях зависи децата им да усвоят добри навици за разрешаването на даден проблем. Много от тях обаче не отделят време за това. Един от гаран­тираните начини да моделирате тези умения у детето си е като насрочвате всяка седмица семейни събрания, на които всеки задължително трябва да присъства. По този начин ще изпратите послание до децата, че приемате сериозно ролята си на водач в семейството и че сте се ангажирали да им помогнете да развият емоционални и социални умения в име­то на техния успех.

Семейните събрания трябва да продължават половин час и родителят, който води събранието, трябва да изисква следните основни правила:

* Да се започва и завършва навреме.

* Да не се прекъсва този, който говори.

* Да не се критикува мнението или чувствата на другите.

* Да се даде възможност на всеки да участва, но никой да не се насилва, ако не желае да участва.

Половината от времето може да се отдели за лични проблеми, а другата половина - за проблеми, които засягат цялото семейство. Всеки трябва да може да дискутира и да „намисли" своя проблем. Това е добра възможност за вас да поставите за разглеждане ваш собствен проблем, подходящ за дискусия в семейството.

Докато се обсъжда поставеният проблем, създайте петстепенна процедура за разрешаването му:

1. Идентифицирайте проблема.

2. Помислете за възможни решения.

3. Сравнете всяко решение.

4. Изберете най-доброто решение.

5. На следващото събрание докладвайте как върви реша­ването и обсъдете всички модификации, които се нала­гат.

Например мисис Гарви всеки ден се прибира от работа с главоболие и е необичайно рязка с децата и съпруга си. На едно семейно събрание десетгодишното й дете я пита какво не е наред. Майката на трите деца обяснява, че напрежени­ето в работата я натоварва и тревожи. Мисис Гарви е помощник-юрист в голяма фирма и двама от юристите, с ко­ито работи, й дават повече работа, отколкото може да пое­ме. Тя не иска да се оплаче, защото очаква повишение, а двамата юристи изискват от нея работата им да бъде свър­шена приоритетно. Тя разглежда проблема си на семейно събрание, като използва петстепенната процедура:

1. Идентифициране на проблема: „Имам повече работа, от­колкото мога да поема."

2. Предлагане на възможни решения: „Мога: а) да кажа на двамата юристи, че съм претрупана; б) да работя вкъщи през нощта и през почивните дни; в) да им препоръчам да наемат временно служител и аз да го наблюдавам."

3. Сравняване на решенията: „Първото решение само прехвърля проблема върху юристите, натоварвайки ги допълнително, което няма да им хареса. Второто реше­ние ще затрудни мен и моето семейство. Последният ва­риант признава проблема и дава разумно решение, което не затруднява мен или някой друг."

4. Избиране на най-доброто решение: „Третото. За кратък период ще струва малко пари на фирмата, но в дългос­рочна перспектива работата ще бъде свършена по-бързо и по-ефективно."

От този пример е ясно, че децата на мисис Гарви могат да се поучат, наблюдавайки я как разрешава проблема си пред всички. Ако се наложи, те ще постъпят по съшия на­чин, за да решат своите проблеми и конфликти. Този случай е полезен и с това, че мисис Гарви отделя време да разсъж­дава върху проблема, като споделя със своето семейство защо е била раздразнителна и получава емоционална подк­репа от всички.

Щом веднъж сте моделирали процеса за разрешаване на проблема, децата ви ще имат възможност, ако желаят, да обсъждат свои проблеми. По-малките деца се нуждаят от напътствие, докато преминават през всяка от степените, но ще се изненадате колко бързо схващат дори и петгодишни­те деца. Всеки член на семейството може да потърси помощ от останалите. Децата обичат да им се дава възможност да помагат на родителите си за важни неща и тяхното мнение трябва да се уважава. Запомнете, че разрешаването на проблеми е процес, при който не винаги вземаме правилни решения. Също така това е дейност, която не само доприна­ся за емоционалната интелигентност на децата, но и изграж­да чувство на семейна сплотеност и подкрепа.

ВАЖНИ ТОЧКИ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ

• По-малките деца се научават да преодоляват трудности­те чрез опит. Предизвиквайте ги сами да се справят с проблема, а не да разчитат на вашата намеса.

• Създайте атмосфера за разрешаване на проблема у дома чрез семейни събрания, показвайки на децата как прео­долявате проблемите от вашия живот.

Езикът, на който се решават проблеми

Една от най-широко разпространените научноизследова­телски програми за преподаване на умения за разрешаване на проблеми бе започната през 70-те години от филаделфийските психолози Дейвид Спивак и Мирна Шуър. След повече от 25 години клинични проучвания програмата „Аз мога да разрешавам проблеми" (АМРП) е демонстрирала, че дори импулсивните три-четиригодишни деца могат да се научат да мислят върху проблемите, вместо да ги създават. Децата се научили да помолят и да споделят чуждата играч­ка, вместо да я вземат, да казват, че са ядосани, вместо да се бият, да говорят за себе си, вместо да се затварят в себе си и да се цупят. Веднъж усвоени, тези умения остават трайни. Научните изследвания показват, че децата, обучени в АМРП в предучилищна група, имат по-малко проблеми в детската градина. Тези деца са по-малко импулсивни, без­чувствени, агресивни или антисоциални - те имат по-добри постижения и в академичната програма.

Програмата АМРП започва с научаването на малките деца на шест двойки думи, формиращи основите, върху ко­ито се изграждат уменията за разрешаване на проблеми. Първоначално може да използвате тези думи под формата на игра, за да накарате децата да започнат да ги използват редовно и да ги свързват със забавни дейности, а когато възникне някой междуличностен проблем, има твърде голя­ма вероятност те да си послужат с думичките - например за да размислят дали да си приготвят домашното сега или по-късно, какво се е случило преди да се сбият и какво след то­ва. Първоначалните двойки са:

е/не е

някои/всички

преди/след

сега/по-късно

същото/различно

Може да използвате игри с тези думи, за да подсилите употребата на специалния език за разрешаване на пробле­ми. Играйте с децата тези игри възможно най-често и на най-много места - в трапезарията, в гастронома, на пъте­шествие с кола... винаги, когато сте заедно с тях. Естестве­но всички други възрастни, които по различни причини са с децата ви - учители, бавачки, баби и дядовци - също биха могли да играят на игрите с думичките. И както е при уче­нето на чужд език, колкото повече се подсилва и демонст­рира употребата на този език за разрешаване на проблеми, толково по-добре. Игрите с думи са измислени, за да помог­нат на малките деца да видят разликите в двойките думи, както е показано в примерите по-долу:

Мама: Хайде да играем на една игра, наречена „Е/Не е", докато сме в магазина. Ето един кекс. Той е десерт, не е главно ястие. Ето една ябълка. Тя главно ястие ли е?

Стейси: Не, не е. Тя е плод. Тя е като лека закуска.

Мама: Точно така. Тя не е главно ястие. Тя е десерт или лека закуска. Можеш ли да ми посочиш нещо дру­го, което да ядем на вечеря, но да не е главно яс­тие?

Или ако детето ви е по-голямо, може да започнете подо­бен разговор на път за училище:

Татко: Помниш ли играта „Преди и след"? Хайде да я изиграем сега, за да планираме деня, о'кей?

Джеръми: О'кей.

Татко: Кога ще направиш домашното - преди или след вечеря?

Джеръми: Преди вечеря.

Татко: Добре. Това е правило в нашата къща. Домаш­ното трябва да бъде завършено преди вечеря. Кога изяде закуската си в училище - преди или след като се срещна с групата по четене?

Джеръми: Преди. Мис Харви казва, че закуската ни кара да внимаваме, а не да мислим, че сме гладни.

Татко: О, не знаех това. Това е добра идея. Между дру­гото, кога изгладняваш - преди или след като изядеш една купа със сладолед?

Джереми: Това е глупаво. Преди да изям сладоледа, разби­ра се.

С по-големите деца бихте могли да играете тази игра, до­като упражнявате академични умения. Това е играта със „същото/различно", която изпитва децата по основни мате­матически задачи:

Мама: 1x3 еднакво ли е с 3x1 или различно?

Еми: Еднакво.

Мама: Правилно. Добре. А 6:2 еднакво ли е с 12:3 или различно?

Еми: Това е трудно. Нека да го напиша... О, те са различни числа. Три и четири са отговорите.

Даа, различно е.

Мама: Много добре. Можеш ли да си намислиш две произведения, които имат един и същи отговор?

Като 2x4=8 и 8x1=8. И двата отговора са съвсем еднакви.

В началото връзката между тези базови игри с думи и уме­нията за разрешаване на проблеми може да не е съвсем оче­видна, но те са аналогични на упражняването на гамата, преди да започнете да свирите на пиано. Уменията, повтаря­ни при тези игри, изграждат у децата основни навици за раз­решаване на проблеми, или „къде се намират нотите", кое­то ги приучва бързо да мислят - точно както пръстите на ръцете придобиват сръчност от упражняването на гамите.

Ето какво се случва, когато шестгодишният Алекс, нау­чил игрите с двойките думи, отива, плачейки, при майка си, след като неговата единайсетгодишна сестра и приятелките й са му се присмели:

Алекс: (Плачейки) Мразя Марта! Толкова е подла с мен!

Мама: (Спокойно) Какво се случи, преди да се разплачеш?

Алекс: Марта каза, че съм бебе и не мога да гледам телевизия с нея.

Мама: А какво се случи преди това?

Алекс: (Вече не толкова разстроен) Влязох в стаята и ка­зах, че искам да гледам телевизия с Марта и нейни­те приятелки и че те гледат цяла сутрин, а сега е мой ред.

Мама: Разбирам, че си искал заедно да гледате телевизия, което е добре. Но не мисля, че начинът, по който си действал, ти е помогнал да разрешиш проблема си. По същия начин ли попита дали можеш да гледаш телевизия, или беше различно?

Алекс: (Вече не плаче, мисли) Предполагам, че беше раз­лично.

Мама: Точно така, различно е. Мислиш ли, че начинът по който попита Марта, беше правилен или не?

Алекс: Струва ми се, че не беше правилен.

Мама: Защо мислиш така?

Алекс: Защото Марта беше нечестна с мен и аз се разпла­ках.

Мама: Да, това е вярно. Но не това те попитах. Мислиш ли, че начинът, по който я попита, беше правилен?

Алекс: Не. Не казах „моля".

Мама: Точно така. Какво друго би могъл да направиш раз­лично?

Алекс: Можех да бъда по-любезен.

Мама: Правилно. Това щеше да бъде верният начин. А се­га би ли желал да опиташ отново?

Щом децата ви научат и започнат да практикуват първо­началните двойки думи, бихте могли да въведете и нова гру­па думи, които да им помогнат да свържат причината и следствието от поведението им:

Това не е добро време за мен да ти чета приказки. След вечеря ще бъде по-добро време.

Ако приготвиш домашното си, когато се прибереш от училище, тогава ще можеш да гледаш телевизия след вече­ря.

Ако дразня Били, той би могъл и да не иска вече да иг­рае с мен.

Може би ще си играем заедно с неговите играчки, ако съм мил с него.

защо/защото

Обяснението защо нямам с кого да си играя е, защото не поканих никого.

Честно е, че Браян може да стои по докъсно, защото е по-голям, но не е честно, когато бяга от домакинската рабо­та, за да ходи на тренировка по бейзбол.

Щом веднъж свикнете да мислите с понятията на тези иг­ри с думи, упражнявайте ги често и ги използвайте настойчиво, когато детето ви има проблем. За да ги запомни и за да го подсещате да използва именно този език за разреша­ване на проблеми, бихте могли да напишете думите на картончета и да ги изваждате при необходимост. Те ще бъдат сигнал, че това е начинът проблемът да бъде разрешен, а ва­шите малчугани накрая ще могат да използват автоматично езика за разрешаване на проблеми. (Това всъщност е една условна реакция. Видът на картончетата за разрешаване на проблеми ще приведе в действие едно заучено поведение.) Научаването на уменията за разрешаване на проблеми е като всяко друго ново умение. В началото е необходима по­вече практика, за да бъде то овладяно, докато стане почти като втора природа. Може би си задавате въпроса дали на­истина си заслужава труда. Могат ли такива елементарни игри да помагат толкова много? Отговорът е, да. Техниките АМРП се прилагат от двайсет и пет години и са доказали, че са успешни при хиляди деца, които отначало са охарак­теризирали като нечувствителни, импулсивни, затворени в себе си, агресивни или антисоциални. Когато родителите са отдадени да помагат на децата си и отделят време за това, проблемите - дори и най-сериозните - биват разкривани и разрешавани.

ВАЖНИ ПРАВИЛА С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ

* Когато децата станат на около четири години, може да започнете да ги учите на езика, на който се разрешават проблеми.

* Започнете с прости игри с думи и след това ги приложе­те в ситуации, в които вашето дете ви представя проблем за разрешаване.
Трениране на решения

Дори и най-малките деца почти винаги имат повече от една възможна стратегия за решаване на даден проблем. Девет­месечно бебе, което се опитва да вкара квадратно колче в кръгъл отвор, се мъчи най-напред да го набие в него, след това да го завърти, да опита с нов отвор и накрая може да го захвърли в безсилието си (това също е начин да се раз­реши един неразрешим проблем). Но когато децата започ­нат да учат официално в училище, обикновено азбуката, осъзнават, че има „верни" и „грешни" отговори. Постепен­но започват все по-малко да се доверяват на естествените си възможности и да създават алтернативни стратегии и ре­шения.

Когато осемгодишната Мари е хваната да краде парите за обяд от класната стая, докато другите деца са на спортна­та площадка, тя обяснява на учителката си, че майка й е без работа и няма достатъчно пари да й плаща обяда всеки ден. Тя си помислила, че би могла да вземе по малко от всяко де­те, което има повече пари. Когато мисис Отис я попитала дали няма друг начин да се разреши проблемът, Мари наве­ла засрамено глава и се разплакала. Тя разбрала, че учител­ката очаква един „правилен" отговор, а тя не знае какъв е той. Усещала, че ако даде „грешен" отговор, това само ще влоши нещата.

Това, което мисис Отис наистина искала, е да накара Ма­ри да помисли за други възможни решения на нейното раз­бираемо затруднено положение. Естествената способност на Мари да достига до алтернативни решения била победе­на от страха й от евентуално социално порицание. Емоциите на Мари, срамът от залавянето и страхът от отхвърляне са попречили на естествената й способност да види, че един проблем има много решения. В „Решаване на проблеми от деца" психоложката проф. Стефани Торнтън обяснява, че когато не са замесени емоции, децата инстинктивно науча­ват много различни стратегии, за да разрешат един-единствен проблем. Когато на един второкласник се даде прост сбор от 5+3, той би могъл да използва поне четири различ­ни начина да реши задачата:

• Запомня отговора, защото познава задачата.

• Пресмята сбора на пръсти.

• Преброява на пръсти само от 5 нагоре, за да получи 8.

• Разлага по-голямото число 5, като знае, че то се състои от 2+3, че 3+3=6 и още 2 прави 8.

Торнтън обяснява, че на тази възраст децата имат склон­ност да разнообразяват стратегиите си в зависимост от то­ва, как виждат сложността на проблема и от миналите им асоциации, свързани с успех. Чрез повторение децата изби­рат стратегията, която има най-голяма вероятност да дейст­ва за всяка индивидуална задача.

При междуличностни проблеми връзката между логич­ния и емоционалния мозък може да се прекъсне. Изразено с неврологични термини, това означава, че амигдалата губи способността си да образува свързващи пътища с мозъчна­та кора и по този начин разчита изключително само на соб­ствената си „емоционална логика", която оформя основата на интуицията и може да бъде достатъчна за разрешаване на някои видове проблеми. В много случаи обаче, особено ко­гато участват силни емоции, само безпристрастната помощ на мозъчната кора може да насочи мозъка към намиране на реални и ефектни решения. Когато децата практикуват на­миране на решения на проблемите си, те установяват свър­зващи пътища между емоционалната и логическата част на мозъка.

Както и в други аспекти на научаването на умения за разре­шаване на проблеми, намерените решения могат да се пов­тарят в рамките на различни игри, докато се превърнат в ав­томатични реакции за посрещането на един проблем. При играта „Главоблъсканица" трябва да накарате децата да из­мислят възможно най-много решения на един проблем и след това да изберат най-добрите. Особено важно е да се помогне на децата да подходят към проблемите с повече гъвкавост и творчество. Тази игра може да се играе нався­къде и помага на децата от всички възрасти да разрешават по-творчески проблемите.

Преди няколко години ме помолиха да говоря пред деца от една детска градина за начините, по които можеха да се справят с разпространилото се сред тях мъчително дразне­не, вследствие на което няколко деца се прибираха у дома разплакали почти всеки ден. За да подготвя децата да об­мислят възможни решения на този проблем, им казах, че ще играем на „Главоблъсканица". Помолих всяко дете да по­мисли дали има друг начин за използване на зеленото ме­тално кошче за отпадъци до бюрото на учителката.

- Няма значение колко глупаво може да прозвучат ваши­те идеи - обясних аз. - Целта на играта е да се дадат въз­можно най-много решения, а след това да прецените и да из­берете най-добрите.

Разделих групата на отбори, като всеки щеше да получи точка за всяка нова идея. Помолих децата да измислят най-малко 20 идеи за пет минути. Те предложиха 27. Ето някои от тях:

• Да поставяме в него играчки.

• Да го слагаме на главите си като шапка.

• Да правим пиш в него.

• Да го използваме като кофичка за пясък.

• Да го използваме като кош за баскетбол.

• Да го използваме за мръсни дрехи.

• Да слагаме вътре малката си сестричка.

• Да слагаме вътре пари, като в банка.

Записах всички идеи, след това ги прегледахме отново, като заградих с кръгче добрите и пренебрегнах глупавите. Помолих групата да изиграе същата игра, но този път тряб­ваше да предложат 20 неща, които могат да се направят, ко­гато се дразнят помежду си. Ето някои от предложенията:

• Да отвърне със същото.

• Да каже на учителя.

• Да не обърне внимание.

• Да си намери някой друг, с когото да си играе.

• Да му се изплези.

• Да попита защо го дразнят.

Отново записах всички предложения и заградих с кръг­че онези, които сметнахме за най-добри. След това продъл­жихме да обсъждаме как тези решения биха имали ефект в тяхната група.

Както при всички умения с ЕК, които включват логика и съответен език в мислещата част на мозъка, необходима е дълга практика, преди децата да започнат автоматично да вземат възможни решения на даден проблем. Когато се иг­рае „Главоблъсканица", обикновено е подходящо първите един-два рунда да се изиграят с подходящи за възрастта евентуални междуличностни проблеми, например:

• Джейми и Джонатан искат да гледат различни тв-програми по едно и също време. Какво да направят?

• Беатрис се страхува да ходи на училище, защото по-го­лемите момичета я тормозят. Какво да направи?

* Крис обича да играе баскетбол, но той е най-ниското момче в класа и никога не го избират за отбора. Какво би могъл да направи?

След това играта трябва да се играе с проблеми, взети непосредствено от ежедневието на децата, како трябва да се помни, че подходящите предложения са ключова съставна част при научаването на новите умения за разрешаване на проблеми. Тази игра е особено полезна, когато проблемът упорито се е „запънал" на децата. Докато развиват умения­та си за разрешаването му чрез изпитани вече стратегии и решения, трябва да изоставят напълно предишни подходи, които не са имали ефект и да започнат на чисто.

Друга игра, която би помогнала на вашите деца да прак­тикуват намирането на решения на проблемите си, е описа­на от д-р Мирна Шуър в книгата й Да възпитаме едно мис­лещо дете. Д-р Шуър моли децата да играят „Играта за ре­шения тик-так-тоу" като един забавен начин да съставят процес за разрешаване на проблеми.