Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

ГЪРЦИЯ В ШЕСТИ ВЕК ПРЕДИ НАШАТА ЕРА

Учениците на Орфей винаги припомнят върховната власт на Делфийския храм и не престават да повтарят, че споровете, възникващи между държавите в Гърция, трябва да бъдат разглеждани от Амфиктионията. Това смущава както демагозите, така и тираните. Омир, който вероятно е посветен в тайните в храма на Тир, може би наистина не познава дориеца Орфей, защото неговата традиция се пази във все по-голяма тайна заради гоненията. Колкото до Хезиод, роден близо до Парнас, той би трябвало да знае и името на Орфей, и учението на Делфийския храм, но онези, които са го посветили в тайните, със сигурност са му наложили мълчание.

Орфей обаче продължава да живее както в делото си и чрез своите ученици, така и в хората, които отричат неговото съществуване. Какво е това дело? Къде трябва да търсим тази душа на живота? Дали в свирепата военна олигархия на Спарта, където науката е презряна, а невежеството - узаконено, където бруталността е необходимо допълнение към смелостта? Дали в безпощадните войни на Месина, когато спартанците методично унищожават един съседен народ, когато много преди Тарпейската скала и кървавите лаври на Капитолия тези гръцки "римляни" хвърлят в пропастта Аристодем - героичния защитник на страната си? Дали да я търсим в шумната демокрация на Атина, която винаги е на прага да се превърне в тирания? Дали в преторианската гвардия на Пизистрат или в ножа на Хармодий и Аристогейтон, скрит в миртов клон? Дали в многобройните градове на Елада, на велика Гърция и на Мала Азия, чиито противоположности са Атина и Спарта? Дали да я търсим във всички тези демокрации и завистливи тирании, винаги готови да се разкъсат взаимно? Не, душата на Гърция не се намира там. Тя е запазена в нейните храмове, в тай ните им и в посветените в тях. Тя се намира в светилището на Юпитер в Олимп, в храма на Юнона в Аргос, в храма на Церера в Елевзина. Тя царува над Атина с Минерва, сияе в Делфи с Аполон, който господства над всички храмове и ги облива със светлината си. Ето къде се намира центърът на елинския живот, мозъкът и сърцето на Гърция. Там отиват да се учат поетите, които предават на народа възвишените истини чрез омайни картини, там отиват да черпят знания мъдреците, които разпространяват истините с помощта на една остроумна диалектика. Духът на Орфей живее навсякъде където тупти сърцето на безсмъртната Гърция. Ние го намираме в стремленията на поезията, в Делфийските и Олимпийските игри, щастливи начинания, измислени от наследниците на учителя, за да се сближават и обединят дванайсетте гръцки племена. Ние го срещаме в Амфиктионията, в този съвет на великите посветени в тайните, в този върховен арбитражен съд, който се събира в Делфи, в тази велика власт на справедливостта и съгласието, в която Гърция намира своето единство в моменти на героизъм и себеотрицание* /*Кле- твата в Амфиктонията дава известно понятие за величието и силата на този институт: "Ние се заклеваме никога да не разоряваме амфиктионските градове, никога, нито в мирно, нито във военно време, да не спираме керваните със стоки, необходими за тях. Ако някоя сила се осмели да предприеме подобно нещо, ние ще се възправим срещу нея и ще разорим нейните градове. Ако нечестиви хора похитят приношенията в храма на Аполон, ние се кълнем да си послужим с краката си, с ръцете си, с главата си, с всичките си сили против тях и техните съучастници."/.

Гърция на Орфей, чийто разум е едно чисто учение, опазвано в храмовете, душата й - една светла вяра, а тялото и - един висш съд със средище Делфи, тази Гърция започва да запада още в VII в. пр. н. е. Заповедите на Делфийския храм вече не се спазват нарушава се неприкосновеността на свещените места. Това се дължи на обстоятелството, че изчезва духът на великите посветени в тайните. Умственото и нравственото равнище на храмовете запада. Жреците се предават на политическата власт. Тайните загубват своята стойност. Гърция се променя. Древното духовно и стопанско управление се замества някъде с откровена тирания, другаде с военна аристокрация или с анархистична демокрация. Храмовете вече са безсилни да пред отвратят разложението. Те имат нужда от нов помощник. Мисълта на Орфей може да живее и разцъфтява с целия си блясък само след като науката на храмовете се съсредоточава в ръцете на политическата власт. Ето защо тя се вплита под различни форми в мисълта на гражданските законодатели, в песните на поетите, в размишленията на философите. Философите, както и самият Орфей, разбират, че е нужно да се развиват паралелно две учения: едното народно, а другото тайно, но и двете да разкриват една и съща истина, макар и в различни форми и мащаби, съответно на развитието на учениците им. Тази еволюция дарява Гърция с нейните три века великолепно художествено творчество и интелектуален блясък. Тя дава възможност на орфическата мисъл, която е едновременно първото пробуждане и съвършеният синтез на Гърция, да съсредоточи цялата си светлина и да я разпръсне по целия свят, преди политическата и свобода, подкопана от вътрешни раздори, да се разклати под ударите на Македония и накрая да рухне под желязната ръка на Рим.

Еволюцията, за която става дума, се дължи на много вдъхновени мъже. Тя привлича вниманието на физици като Талес, на законодатели като Солон, на поети като Пиндар, на герои като Епаминонд, но има един признат водител, един първокласен посветен в тайните, една висша творческа и организаторска мисъл. Питагор е учителят на светска Гърция, както Орфей е учителят на духовна Гърция. Той тълкува, продължава религиозната мисъл на предшественика си и я приспособява към новите времена. Но неговото тълкуване е истинско творчество, защото от орфическите вдъхновения той създава една цялостна система, използва научното доказателство в метода си на преподаване и моралното доказателство в методите си на възпита ние.

Питагор се превръща в митичен герой, макар и да играе важна роля в историята. Това се дължи най-вече на ожесточеното му преследване в Сицилия и на гоненията спрямо неговите последователи. Едни от тях загиват под развалините на опожарената школа, други умират от глад в един храм. Паметта и учението на великия учител се съхраняват от малцината оцелели, които успяват да избягат в Гърция. Много трудно и на висока цена Платон взема от Архит един ръкопис на учителя, който обаче за езотеричното си учение пише винаги с тайни знаци и с много символи. Истинското му дело, както делото на всички реформатори, е в устните поучения и наставления. Но същността на неговата система се намира в "Златните стихове" на Лизид, в коментарите на Хераклид Понтийски, в откъсите на Филолай и Архит, както и в диалога на Платон "Тимей", който съдържа космогонията на Питагор. Писателите на древността имат много спомени за философа от Кротон. Неизчерпаеми са анекдотите, които описват мъдростта му, неговата красота и голямото му влияние над хората. Александрийските неоплатоници, гностиците, дори и първите църковни отци го цитират като авторитет. В тези скъпоценни свидетелства винаги се усеща мощната вълна на въодушевлението, което великата личност на Питагор съумява да вдъхне на Гърция и чиито последни отгласи се чувстват дори осем века след смъртта му.

Неговото учение, отворено с ключовете на сравнителния езотеризъм, представлява великолепна цялост, чиито части са свързани чрез основното схващане. В учението ние намираме възпроизведено езотерично то учение на Индия и Египет, но придобило тук елинска яснота и простота и обогатено с повече енергия на чувствата и с по-изчистена идея за свободата на човека.

По същото време в различни точки на земното кълбо велики реформатори разпространяват сред народа подобни учения. В Китай се появява Лао Дзъ; последният Буда, Шакямуни, проповядва по бреговете на Ганг; в Италия етруското духовенство изпраща в Рим един посветен в тайните, царя Нума, който с помощта на Сибилинските книги се стреми да обуздае с мъдри начинания заплашителните амбиции на римския сенат. Тези реформатори неслучайно се появяват едновременно при различни народи. Тяхната мисъл е устремена към обща цел. Те са доказателството, че в различни епохи едно и също духовно течение по загадъчен начин минава през цялото човечество. Откъде идва това течение? От божествения свят, който ние не можем да виждаме, но чиито пратеници и свидетели са гениите и пророците.

Питагор обхожда целия древен свят, преди да се появи в Гърция. Той опознава Африка и Азия, Мемфис и Вавилон, тяхната политика и посвещаването в тайните. Бурният му живот прилича на кораб, плаващ сред буря - с опънати платна той гони целта си, без да се отклонява от своя път сред бесните стихии. Неговото учение прилича на прохладна нощ след горещината на деня. То ни кара да мислим за красотата на небето, което постепенно разкрива светлите си архипелази и ефирната си хармония пред очите на съзерцателя.

Нека се опитаме да разкрием учението на Питагор, като разтворим завесата на легендата и надникнем зад булото, изтъкано от предразсъдъците на различни школи.