Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

СЕФЕР БЕРЕСХИТ

Мойсей трябва да бъде много силен, за да извърши делото, което обмисля. Преди него Рама, Кришна, Хермес, Заратустра и Фо-Хи са създали религии на своите народи, но Мойсей иска да създаде един народ за Вечната религия. Това толкова смело, толкова ново и толкова гигантско намерение трябва да бъде поставено на мощна и здрава основа.

Затова той написва своя "Сефер Бересхит", своята "Книга за принципите" – една енциклопедия на науката на миналото и рамка на науката на бъдещето, един ключ към тайните, светилник за посветените в тях и опорна точка на целия народ.

Как Мойсей възприема книгата Битие? Няма съмнение, че в неговия ум тя е била огрявана от друга светлина, че е обхващала светове много по-широки от детинския свят и малката земя, които виждаме в гръцкия превод на седемдесетте преводачи на Библията или в латинския превод на свети Жером!

Съвременната библейска екзогетика издигна модната идея, че Битие не е произведение на Мойсей, че този пророк може би дори не е съществувал, а е легенда, създадена от еврейското духовенство четири или пет века по-късно, за да си придаде то божествен произход. Този възглед се основава на обстоятелството, че Битие е съставено от различни откъси (Елохист и Яхвисти) че сегашната му редакция е поне с четиристотин години по-късна от времето, когато израилтяните излизат от Египет. Установените от съвременна та наука факти за времето,когато е направена последната редакция на текстовете, са точни, но заключения та са произволни и нелогични. От това, че елохистите и яхвистите са писали четиристотин години след Изхода, не може да се прави извод, че те са измислили Битие, а не - че са работили върху по-стар и може би недобре разбиран текст. От това, че Петокнижието представя един легендарен разказ за живота на Мойсей, също не може да се прави извод, че то не съдържа нищо вярно. Мойсей оживява и цялото негово чудесно извисяване се изяснява, когато го поставим в родната му среда - в храма в Мемфис, посветен на Слънцето. А и самите дълбини на Битие се разкриват само в блясъка на светилниците при посвещаването на Изида и Озирис.

Една религия не може да бъде създадена от само себе си, без някой да я основе. Съдиите, пророците, цялата история на Израел доказват съществуването на Мойсей, дори Исус не може да бъде разбран без него. Ето защо Битие съдържа същността на историята на Мойсей. Каквито и изменения да е претърпяла тази високо почитана мумия под праха на вековете, именно тя съдържа основополагащата идея, живата мисъл, завещанието на пророка на Израел.

Народът на Израел се върти около Мойсей така неизбежно, както Земята се върти около Слънцето. Но по-важно е да разберем кои са били основополагащите идеи, които Мойсей е искал да остави на потомството в тайното си завещание "Сефер Бересхит". Този проблем може да бъде разрешен само от езотерична гледна точка и затова трябва да бъде поставен по следния начин.
Тъй като Мойсей е египтянин, посветен в тайните, неговата образованост без съмнение е на висотата на египетската наука, а тя утвърждава, както и съвременната, неизменността на вселенските закони, развитие то на световете чрез постепенна еволюция и освен това има обширни, точни и основателни възгледи за душата и за невидимата природа. Ако такава е науката по времето на Мойсей (а той като жрец на Озирис не би могъл да не я обладава), как да я примирим с детинските идеи на Битие за сътворението на света и за произхода на човека? Този разказ сега се възприема буквално и предизвиква снизходителна усмивка дори у учениците, но нима не крие символичен смисъл и нима не съществува ключ за разгадаването на тайната, която той съдържа? Какъв е този смисъл? Къде да намерим ключа?

Този ключ намираме: първо, в египетските символи; второ, в символите на всички дребни религии; трето, в синтеза на учението на посветените в тайните, до който можем да стигнем, ако тръгнем от ведийска Индия и стигнем до първите християни, посветени в тайните.

Гръцките писатели твърдят, че египетските жреци са използвали три начина за изразяване на мисълта си. "Първият е бил ясен и прост, Вторият - символичен и образен, третият - свещен и йероглифен. Една и съ ща дума е имала според желанието им пряк, образен или тайнствен смисъл. Толкова гениален е бил техният език. Хераклит превъзходно е формулирал трите различни стила: говорещ, означаващ и скриващ*/*Фабър д'Оливие, Vers dores de Pythagor./.

В теогоничните и космогоничните науки египетските жреци използват винаги третия начин на изразяване. Йероглифите имат три различни смисъла. Последните два могат да бъдат разбирани само с таен ключ. Този загадъчен и съсредоточен начин на изразяване се предписва от основната догма в учението на Хермес, според която един закон управлява природния, човешкия и божествения свят. Този език с чудодейна лаконичност, неразбираем за обикновените хора, е особено красноречив за посветените в тайните, защото само в един знак той представя принципите, причините и следствията, които сияят в божествеността и се отразяват върху сляпата природа, върху човешкото съзнание и върху света на чистите духове. При този на чин на изразяване посветеният в тайните обгръща и трите свята с един-единствен поглед.

Два примера ще ни дадат възможност да разберем какъв е бил свещеният език на античните храмове и как трите смисъла на египетските символи съответстват на символите на Битие. На много египетски паметници се вижда жена с корона, която в едната си ръка държи кръст - символа на вечния живот, а в другата – скиптър, обкичен с лотоси, символа на посвещаването в тайните. Тази жена е богинята Изида. Тя носи троен смисъл. Преди всичко това е жената и женският род. Освен това тя олицетворява цялата природа с всички нейни сили. На трето място тя е символ на небесната и невидима природа, на елемента на душите и духовете, на духовната светлина, която сама разбира себе си, която дава посвещаването в тайните. Символът, който съответства на Изида в юдео-християнството, е Еве, Хеве, Вечната Жена. Тази Ева е не само жена на Адам, но и съпруга на Бога. Тя съдържа три четвърти от неговата същност. Защото името на Вечния Иеве, когото ние неуместно наричаме Иехова или Яхве, е съставено от приставката иод и от името Еве Веднъж в годината йерусалимският първосвещеник произнася божественото име почти буква по буква по следния начин: Иод-хе-вау-хе. Първата буква изразява божествената мисъл*/*Спиноза, Nаtura naturans./ теогоничните науки, а трите букви на името Еве изразяват трите степени на природата*/*Пак там./, трите свята, в които тази мисъл се реализира, и космогоничните, психичните и физичните науки, които съответстват на божествената мисъл*/*Ето как Фабър д'Оливие обяснява името Иеве:"Най-напред това е знакът на живота, удвоен и образуващ живия корен ЕЕ (ПП). Този корен никога не се използва като име и е единственият, на който е дадено това право. Той е не просто глагол, той е първият глагол, от който са произлез ли другите - това е глаголът ЕЕЕ (съществувам - съм). Както се вижда и както съм обяснил в граматиката си, разбираемият знак m (вау) стои в средата на корена на живота. Мойсей взема този глагол, за да образува собственото име на Съществото на Съществата, прибавя към него знака на могъщото проявление и на Вечността т (1) и поличава Иеве, където "съществувам" стои между минало без начало и бъдеще без край Така че чудодейното име означава: Съществото, което е, което е било и името ще бъде."/. Неизразимият съдържа в себе си вечно мъжкото и вечно женското. В тяхната неразрушима връзка е неговото могъщество и тайната му. И точно това Мойсей, врагът на всеки образ на божеството, не казва на народа, но го запазва чрез образи във фонетичния строеж на Божието име и го обяснява на най-близките си последователи. По този начин скритата същност на юдейската религия е в самото име на Бога. А съпругата на Адам, любопитната, виновна и прелестна жена, разкрива дълбините си сходства със земната и божествена Изида, майката на боговете.

Друг пример. Едно същество, което играе голяма роля в мита за Адам и Ева, е змията. В Битие тя е наречена Нахасх. А какво е значението на змията в древните храмове? Тайните на Индия, Египет и Гърция отговарят еднотипно: змията, убита в кръг, означава универсалния живот, чийто магически деятел е звездната светлина. В един още по-дълбок смисъл Нахасх означава силата, която задвижва живота, и привличане то, в което някои виждат причината за гравитацията. Гърците наричат това привличане Ерос - Любов или Желание. Ако наложим тези две значения върху мита за Адам, Ева и змията, ще видим как грехопадение то се превръща в едно величествено убиване на божествената и универсалната природа заедно с царствата, родовете и видовете й около грамадния и незаличим кръг на живота.

Тези два примера дават възможност да надзърнем в дълбините на Мойсеевото Битие. Вече виждаме каква е космогонията на един посветен в тайните и нейните разлики от съвременната космогония.

За модерната наука космогонията е по-скоро космография. В нея може да се открие описанието на една част от видимата вселена чрез проучване и свързване на причините и физическите действия в някаква сфера. Пример за това е възгледът на Лаплас за образуването на Слънчевата система. За произхода й се съди по нейното сегашно функциониране, което се дължи на самото движение на материята - а това е чиста хипотеза. Също такъв пример са и хипотезите за произхода на Земята чрез изследване на земните пластове, които са неоспорими свидетели на зараждането на планетата. Дребната наука познава това развитие на видимата вселена - в сравнение с модерната наука тя си служи с по-неясни понятия, но това не й пречи още тогава да формулира умозрително общите му закони.
За индийските и египетските мъдреци обаче това е само повърхностният образ на света, неговото отразително движение. Те искат да обяснят същността му чрез редица други закони, които можем да открием единствено с разума си. За дребната наука безкрайната вселена не е само мъртва материя, управлявана от механични закони, но и нещо цяло, живо, надарено с разум, душа и воля. Това голямо свещено животно има безброй органи, отговарящи на безкрайните му способности. Както движенията на човешкото тяло се дължат на душата, която мисли, и на волята, която действа, така в схващанията на дребната наука видимият ред във Вселената е само отражение на един невидим ред, т.е. на космогонични сили и на духовни монади, царства, родове, видове, които чрез вечното си обвиване в материята провеждат еволюцията на живота.

Докато модерната наука вижда само външността, повърхността на вселената, науката на дребните храмове има за цел да разкрие същността, скрития механизъм. Тя не извежда разума от материята, а материята - от разума. Не приписва пораждането на вселената на слепия танц на атомите, а, обратно: обяснява произхода на атомите като резултат от движенията на универсалната душа. С други думи, тази наука върви в концентрични кръгове от общото към частното, от Невидимото към Видимото, от Духа към организираната Субстанция, от Бога към човека. Този низходящ ред на Силите и на Душите, обратно пропорционален на Възходящия ред на живота, е онтологията и основата на космогонията.

Всички велики посветени на Индия, Египет, Юдея и Гърция - Кришна, Хермес, Мойсей, Орфей - са познавали този ред на принципите, на силите, на душите, на поколенията, които произлизат от първопричината, от Бащата, който не може да се изкаже.

Низходящият ред на въплъщенията е едновременен с възходящия ред на съществуванията. Обвиването провежда и обяснява еволюцията.

В Гърция дорийските (мъжките) храмове на Юпитер и Аполон, особено Делфийският храм, са единствените, които обладават низходящия ред. Йонийските (женските) „храмове го познават съвсем бегло. Цялата гръцка цивилизация е йонийска и затова дорийската наука постепенно е заличена. Но безспорно великите гръцки посветени, героите и философите от Орфей до Питагор, от Питагор до Платон и до последния от александрийците, излизат от дорийските храмове. Всички те признават Хермес за свой учител.

Но нека се върнем към Битие. В мисълта на Мойсей, този син на Хермес, десетте първи глави на Битие са истинска онтология според реда и взаимната връзка на принципите. Всичко, което има начало, трябва да има и край. Битие ни разказва едновременно за еволюцията във времето и за създаването на вечността - а това е присъщо единствено на Бога.

Запазваме си правото в книгата за Питагор да представим теогонията и езотеричната космогония в по-конкретна и по-близка до съвремието форма. Въпреки политеистичната си форма и изключителното разнообразие на символите си Питагоровата космогония според орфическото посвещаване и светилищата на Аполон изглежда идентична в основата си с космогонията на пророка на Израел. При Питагор тя става по-ясна с естественото си допълнение: учението за душата и за нейната еволюция. В гръцките светилища тя се въплътява в мита за Персефона, или както още го наричат, Земната и небесна история на Психея. Този мит, който християнството назовава Изкупление, напълно отсъства в Стария завет. Той е познат на Мойсей и на пророците, но според тях простолюдието е недостойно и те го запазват в устната традиция за посветените в тайните. Божествената Психея остава дълго време скрита под херметическите символи на Израел, за да бъде олицетворена в етерното и блестящо появяване на Христос.

Що се отнася до Мойсеевата космогония, тя се отличава със строгата лаконичност и синтезираност на семитския дух и с математическата точност на египетския. Стилът на разказа напомня за мумиите в египетските гробници: изправени, сухи и строги, те крият в суровата си голота някаква непроницаема тайна. Тяхната цялост вдъхва чувството за херметична затвореност, но от време на време, като изригване на лава сред исполински скали, мисълта на Мойсей избликва със стремителността на свещения огън иззад стиховете на преводачите. В първите, нямащи равни по величието си глави се усеща дъхът на Елохим, който развръща тежките страници на вселената.

Преди да продължим нататък, нека се взрем в някои от тези могъщи йероглифи на синайския порок. Всеки от тях се отваря като вратата на подземен храм и води в галериите на тайните истини, които освестяват с неподвижните си светилници световете и времената. Нека се опитаме да вникнем в могъществото на тези странни символи, на тези магически формули така, както ги е виждал посветеният в тайните жрец на Озирис по времето, когато те са били изписвани с огнени знаци в неговата мисъл.

В една гробница в храма на Иотор Мойсей седи върху саркофаг и размишлява. Стените и колоните са покрити с йероглифи и изображения, които са имената и лицата на боговете на всички народи. Тези символи резюмират историята на изчезналите векове и предсказват бъдещето. Един светилник, поставен на земята, едва осветява тези знаци и те говорят на своя език. Мойсей изобщо не вижда външния свят, а търси думи те за книгата си, образите за творбата си, онази Дума, която ще се превърне в Действие. Светилникът угасва, но сред тъмнината на гробницата пламва името.

Първата буква И е в белия цвят на светлината. Другите три букви блестят като променлив огън във всички цветове на дъгата. Колко странно живи са тези букви! В първата Мойсей вижда мъжкия Принцип, Озирис, сътворяващия Дух, а в Еве - способността за зачеване, Небесната Изида. Така божиите способности, които съдържат всички светове, се развиват и подреждат в лоното на Бога. Чрез тяхното пълно единение Бащата и Майката, които не могат да се изкажат, образуват Сина, живото Слово, което създава вселената. Ето тайната на тайните, скрита за чувствата, но говореща със знака на Вечния, както Дух говори на Дух. И свещената тетраграма сияе с все по-силна светилна. Мойсей вижда да избликват от нея трите свята, царствата на природата и възвишеният порядък на науките. Неговият пламенен поглед се съсредоточава върху мъжкия знак на сътворяващия Дух. Него той призовава, за да му обясни порядъка на сътворяването и да почерпи сила от Неговата върховна воля, за да извърши своето сътворяване, след като е съзерцавал творението на Вечния.

И ето че в тъмнината на подземната гробница засиява другото Божие име.

Елохим

"Да бъде светлина. И стана светлина." Дъхът на Елохим е светлина! От тази първоначална и невеществена светлина започват първите шест дни на мирозданието, т. е. зародишите, принципите, формите, душите на живота на всички неща. Това е вселената, действаща според волята на Духа. А коя е последната дума на сътворението, формулата, която побира в себе си деятелното Същество, кое е живото Слово, в което се проявява първата и последната мисъл на абсолютното Същество? Тя е

Мъжът - Жена. Този символ съвсем не е първата двойка човеци на земята, както учат в нашата църква и както мислят нашите тълкуватели - това е Бог, действащ във вселената, и олицетворението на човешкия род; световното човечество във всички небеса. "И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде." Тази божествена двойка е световното слово, в което Иеве проявява собствената си същност в световете. Сферата, която той обитава и която Мойсей обгръща с мощната си сила, не е Едемската градина, легендарният земен рай, а безграничната сфера на Заратустра, Висшата земя на Платон, вселенското небесно царство Хедем, Хадама, което е присъщо на всички светове. Но каква е еволюцията на човечеството във времето и в пространството? Мойсей я вижда и съзерцава отведнъж в историята на грехопадението. В Битие Психея, човешката душа, се нарича Айсха, друго име на Еве*/*Битие, 2: 23. Айсха, душата, В текста Жената, е съпругата на Аисх, Разума, Мъжа. Тя е взета от него и е негова не разделна част. Същото отношение съществува между Дионис и Персефона в орфическите мистерии./. Тя е родена в Схамайм, Небето, и живее щастливо в божествения етер, но без да се самоосъзнава; наслаждава се на небето, но не го разбира. Защото, за да го разбере, тя трябва да го забрави и после отново да си го спомни; за да го обича, трябва да го изгуби и после отново да го спечели. Само чрез падението и страдани ето тя може да го разбере. Колко дълбоко трагично е падението в детинската Библия, която четем! Увлече на в мрачните бездни от желанието за познание, Айсха пропада... Тя вече не е чистата душа, която има само астрално тяло и живее в божествения етер; облича се в материално тяло и влиза в кръга на поколения та. И въплъщенията й са стотици хиляди, във все по-груби тела - според звездите, които обитава. Тя слиза от свят в свят... тя слиза и забравя... Черно було покрива вътрешните й очи: сред грубата тъкан на материя та изчезва божественото съзнание, заглъхва споменът за небето. Само слабо Възпоминание за някогашно то нейно блаженство блещука в нея като изгубена надежда! От тази искра тя ще трябва отново да се роди, да възроди самата себе си.

Да, Айсха живее в голата млада жена, която лежи беззащитно на тази дива земя, под сурово небе в гръмотевична буря. Кой е изгубеният Рай? Това е забуленият небесен простор зад нея и пред нея!

Ето така вижда Мойсей поколенията на Адам във вселената. После той съзерцава съдбините на човека на земята. Прозира в изминалите векове и в настоящето. Именно в земната Айсха, в душата на човечеството, бе блеснало познанието на Бога с пламъка на Агни в страната Куш, по склоновете на Хималаите.

Но това познание е готово да угасне в идолопоклонството, под натиска на плътските страсти, на асирийския деспотизъм, сред народи, които се гърчат в раздори, и сред богове, които взаимно се разкъсват. Мой сей се заклева да го разкрие на хората чрез религията на Елохим.

Тогава Мойсей осмисля и разбира книгата и делото си, изследва тъмнината на човешката душа и обявява война на земната Ева, на слабата и развратена природа. За да я победи и възстанови, той призовава Духа, първоначалния и всемогъщ Огън Иеве, за да укрепи силата си. Пророкът усеща как тези проникновения го каляват като стомана и как волята му става непреклонна. Сред мрачното мълчание на подземната гробница Мойсей чува глас, който излиза от дълбините на съзнанието му. Той трепти като светлина и казва: "Иди в планината на Бога, иди в Хорив."

ВИДЕНИЕТО В СИНАЙ

Мрачни гранитни скали, толкова голи, толкова ерозирали под блясъка на слънцето, че човек би помислил, че са набраздени от светкавици и изровени от гръмотевици - това е Върхът на Синай, престолът на Елохим, както го наричат децата на пустинята. Срещу него се виждат скалите на Сербал - по-ниска, но пак така дива и стръмна планина. В недрата й има медна руда и пещери. Между двете планини лежи мрачна и черна долина - един каменен хаос, който арабите наричат Хориб, Ереб според семитската легенда. Печал на е тази усамотена долина, когато там настане нощ под сянката на Синай, още по-печална е тя, когато планината се забули в облаци и светкавици. Страшен вятър започва да духа тогава в тесния планински процеп. Казват, че там Елохим побеждава онези, които искат да премерят силите си с него, и ги хвърля в пропастите, превърнати в бесни реки от дъжд. Там, казват и мадиамците, блуждаят сенките на злите великани, на Рефаимите, които замерват със скали онези, които се опитват да се покатерят на това свято място. Легендата разказва също, че Богът на Синай се появява понякога сред светкавиците като глава на медуза с орлови пера. Тежко на онзи, който види лицето му - той ще трябва да умре.

Ето какво разказват скитниците вечер в шатрите, когато камилите и жените спят. Истината е, че само най-смелите от посветените в тайните на Иотор са се изкачвали до пещерата на Сербал, за да прекарат там няколко дни в пост и молитва. Там мъдреците на Юдея биват осенени от вдъхновение. От незапомнени времена това място е посветено на свръхестествените видения, на Елохим или на духовете на светлината. Ни кой жрец или ловец не би се съгласил да заведе там поклонници.

Мойсей се изкачва смело, минавайки през Хориб. С неустрашимо сърце той прекосява долината на смъртта, хаоса от скали. Както всяко човешко усилие, и посвещаването в тайните има етапи на смирение и на гордост. Когато се катери по скалите на планината, Мойсей достига върха на гордостта си, защото е постигнал върха на човешката сила. Той вече вярва, че стои на Висотата на върховното същество. Слънцето В пламтящо зарево залязва зад вулканичния масив на Синай и морави сенки падат над долината, когато Мойсей стига пред входа на пещера, скрит зад рехава растителност. Той се готви да влезе, но е заслепен от внезапна светлина, която го обгръща. Струва му се, че земята под него гори и че гранитните планини са се превърнали в море от пламъци. Пред входа на пещерата едно ослепително видение го гледа и с меч препречва пътя му. Мойсей пада с лице към земята, като поразен от гръмотевичен удар. Цялата му гордост е разбита. Погледът на Ангела го пронизва със светлината си. А после, с финия усет на унесено дете, той разбира, че това същество ще му наложи страшен дълг, и иска да се откаже от мисията си, да потъне в земята като презряно Влечуго.

Тогава чува глас, който казва:

- Мойсей! Мойсей! И той отговаря:

- Ето ме!

- Не се приближавай! Събуй обувките от краката си, защото си стъпил на свята земя.

Мойсей покрива лицето си с ръце. Той се бои да съзре Ангела и да срещне погледа му.

А Ангелът го пита:

- Ти, който търсиш Елохим, защо трепериш пред мен?

- Кой си ти?

- Един от лъчите на Елохим, слънчев Ангел, пратеник на Онзи, който е и който ще бъде.

- Какао ми заповядваш?

- Ти ще кажеш на децата на Израел:

Вечният, Богът на бащите ви, Богът на Авраам, Богът на Исаак, Богът на Иаков ме е изпратил при Вас, за да ви изведа от страната на робството.

- Но кой съм аз - казва Мойсей, - за да изведа от Египет децата на Израел?

- Върви - отвръща Ангелът, - защото аз ще бъда с тебе! Ще положа огъня на Елохим в сърцето ти и словото Му в устата ти. Ти Го призоваваш от четирийсет години. Твоят глас стигна до Него. Ето, аз те приветствам в Негово Име. Сине на Елохим, ти ми принадлежиш завинаги.

И Мойсей събира смелост и извиква:

- Покажи ми Елохим! Нека Видя Неговия жив огън!

Той вдига глава, но морето от пламъци е изчезнало и Ангелът се е изгубил като светкавица. Слънцето е залязло зад угасналите вулкани на Синайската планина. Мъртвешко мълчание цари в долината на Хориб и един глас тътне в небесната синева и се губи в безкрайността, казвайки: "Аз съм Онзи, който съм."

Това видение поразява Мойсей. В първия момент той мисли, че тялото му е изгорено в огъня на етера. Но духът му е по-силен. И когато слиза към храма на Иотор, той е готов за делото си. Неговата мисия върви пред него като Ангела, въоръжен с огнен меч.

ИЗХОД. ПУСТИНЯТА. МАГИЯ И ЧУДОТВОРСТВО

Планът на Мойсей е сред най-необикновените и най-смелите, които някога човек е замислял. Да изтръгне един народ от робството на толкова могъща империя като египетската, да го поведе към завоюване на страна, заселена с по-добре въоръжени неприятелски племена, да броди с него из пустинята двайсет, трийсет или четирийсет години, да го измъчи с жажда, да го изтощи от глад; да го дразни като чистокръвен кон под стрелите на хетите и амалекитяните, готови да го съсекат; да го уедини със Скинията му сред идолопоклонническите народи, с огнена пръчка да му наложи монотеизъм и да му вдъхне такъв страх, такова почитание към този единствен Бог, че той да се въплъти в плътта му, да стане негов национален символ. Такова е изключителното дело на Мойсей.

Пророкът, старейшините на израилтяните и Иотор дълго обмислят и подготвят Изхода. Мойсей се възползва от времето, когато Менефтах, вече фараон, трябва да отблъсне страшното нашествие на царя на либийците Мермайд, за да осъществи плана си.

Бени-Израел тръгват на път. Дългата върволица от кервани с шатри, натоварени на гърбовете на камили, следвани от големи стада, се готви да заобиколи Червено море. Сега те са само няколко хиляди души. По-късно преселниците се увеличават с "всякакви видове хора", както казва Библията - ханаанци, едомити, араби, различни семити, привлечени и обаяни от пророка на пустинята, който ги призовава от всички краища на света, за да създаде от тях нов народ. Сърцевината на този народ е Бени-Израел - хора умни, но жестоки и упорити. Техните хаги са ги научили да се покланят на единствения Бог и ,това е възвишена патриархална традиция. Но монотеизмът не е пуснал здрави корени в душите на тези първобитни и буйни натури. Щом се пробудят техните лоши страсти, надделява политеизмът, толкова естествен за човека. Тогава те отново биват обладавани от суеверията си, от магьосничеството и от идолопоклонническите навици на Египет и Финикия, срещу които Мойсей се готви да се бори с жестоки закони.

Около пророка, този повелител на народа, застават някои жреци начело с неговия брат по посвещаване Ааарон и с пророчицата Мириам (Мария), която олицетворява женското посвещаване в Израел. Приближени на пророка на Иеве са и седемдесетте старейшини -миряни, посветени в тайните - и той ще им повери тайното си учение и устните си предания, ще им предаде част от Властта си и понякога ще споделя с тях своите вдъхновения и Видения.

Тези негови съмишленици носят златния кивот. Мойсей заема идеята за този кивот от египетските храмове, където в свещен ковчег се пазят тайните книги, но променя Вида му според собствените си планове. Кивотът на Израел има четири златни херувими, подобни на сфинксове и на четирите символични животни от видението на Иезекиил. Едното е с лъвска глава, другото - с волска, третото - с орлова, а четвъртото - с глава на човек. Те олицетворяват четирите елемента на Вселената: земята, Водата, въздуха и огъня, как то и четирите свята, предоставени чрез буквите на божествената тетраграма. С крилете си херувимите покриват очистителната жертва.

С този кивот жрецът на Озирис ще прави магии с електричеството и светлината, а магиите ще бъдат хиперболизирани и ще породят библейските разкази. Златният кивот освен други книги съдържа и "Сефер Бересхит", или "Книгата за космогонията", написана от Мойсей с египетски йероглифи, и магическата тояга на пророка, наречена в Библията "пръчка". Той съдържа и книгата на съюза, и Синайския закон. Мойсей нарича кивота "престол на Елохим", защото в него е светото предание, мисията на Израел, идеята на Иеве.

Какво политическо устройство дава Мойсей на своя народ? Тук трябва да цитираме един от най-любопитните пасажи на Изход. Този пасаж изглежда по-стар и по-автентичен, защото посочва слабостта на Мой сей, склонността му към духовна гордост, към теокрация, възпирана от посветения етиопец.

На другия ден седна Мойсей да съди народа, и народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер.

И видя (Иотор) тъстът Мойсеев всичко, що той правеше с народа и каза : Какво правиш ти с народа? Защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?

Отговори Мойсей на тъста си: народът дохожда при мене да иска съд от Бога; кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.

Но тъстът Мойсеев му каза: тъй, както правиш, не е добре

Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе , защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши; затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за на рода и представяй на Бога работите (му); учи ги на (Божите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат, а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари); нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят заедно с тебе товара; ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива сми ром на мястото.

И послуша Мойсей душите на тъста си и направи всичко, що (му) говори*/*Изход, 18: 13 - 24. В "Мисията на евреите" Сент Ив напълно правилно изтъква значението на този пасаж от гледна точка на обществено то устройство на Израел.*.

От този откъс можем да направим избода, че в управлението на Израел, установено от Мойсей, изпълнителната власт произтича от съдебната и е под контрола на духовната. Такова е устройството, завещано от Мойсей на наследниците му благодарение на мъдрия съвет на Иотор. То се запазва и при съдиите - от Иосия до Самуил и дори до нашествието на Саул. Под властта на царете унизеното духовенство забравя истинското предание на Мойсей, което живее само у пророците.

Казахме вече, че Мойсей не е родолюбец - той обуздава народа си, грижейки се за цялото човечество. За него израилтяните са само средство, целта му е световната религия, а мисълта му лети към бъдещите времена. От излизането от Египет до смъртта на Мойсей историята на Израел е само дълъг двубой между пророка и неговия народ.

В началото Мойсей завежда племената на Израел в Синай, в тази безводна пустиня, пред планината, посметена на Елохим от всички семити, където и самият той навремето е получил откровението. Така както Ангелът бе обладал пророка, и пророкът пожелава да вдъхнови своя народ и да сложи на челото му печата на Иеве: десетте божи заповеди, които са квинтесенция на нравствения закон и допълнение към истината, съдържаща се в херметично затворената в кивота книга.

Няма нищо по-трагично от първия разговор между пророка и народа му. Тогава стават странни, кървави и страшни събития, които дамгосват умъртвената плът на Израел. Зад хиперболите на библейската легенда можем да узнаем автентичните факти.

Избраниците на племената лагеруват във фараонската равнина пред див проход, който води към скалите на Сербал. Застрашителният връх на Синайската планина господства над тази камениста и Вулканична местност. Пред цялото събрание Мойсей известяла тържествено, че ще отиде на върха, за да се посъветва с Елохим и да донесе оттам закона, изсечен на каменна плоча. Той заповядва на народа си да бди и да пос- ти, да го чака в чистота и молитва. Поверява на седемдесетте старейшини кивота в шатрата на Скинията и се изгубва в прохода с верния си ученик Осия (по-късно Мойсей го назовава Исус Навин).

Минават дни, а Мойсей не се завръща. Отначало народът се тревожи, а после започва да роптае; "Защо ни доведе в тази ужасна пустиня и ни остави под стрелите на амалекитяните? Мойсей ни обеща, че ще ни заведе в Ханаанската земя, където тече мляко и мед, а сега умираме в тази пустиня. По-добре бяхме в Египет, отколкото тук. Дано бъде угодно на Бога пак да имаме месото, което ядяхме там! Ако Богът на Мой сей е истински Бог, нека го докаже, но нека и всичките му врагове бъдат разпръснати, за да влезем веднага в Обетованата земя." Ропотът се засилва, народът се вълнува, старейшините се опитват да го успокоят.

И ето че идват някакви жени и нещо си шепнат. Това са моавитски дъщери с черна кожа, с гъвкави извая ни тела - наложници или слугини на едомитски старейшини, които са се присъединили към Израел. Жени те са си спомнили, че някога са били жрици на Иштар (Астарта) и са чествали нейните празници в свещените гори на родната земя. Те чувстват, че е дошъл отново техният час, и идват обкичени със злато, с дрехи в ярки цветове, усмихнати, подобни на хубави змии, които излизат от земята, за да изложат на слънцето грациозните си тела с метални отблясъци. Жените се приближават към роптаещите, омагьосват ги с блестящите си очи, обгръщат ги с ръце, окичени с медни гривни, и ги обайват с цветисти думи:

- Какво струва този египетски жрец и неговият Бог? Сигурно е умрял в Синайската планина. Рефаимите са го хвърлили в някоя пропаст и той не може да ви заведе в Ханаанската земя. Но нека децата на Израел призоват моавитските богове Баал и Иштар! Те ще ги заведат в Ханаанската земя!

Развълнуваното множество слуша моавитските жени и крещи:

- Аароне, направи богове, които да ни водят, защото Мойсей ни накара да напуснем Египет, но не знаем какво му се е случило.

Напразно Аарон се опитва да успокои множеството. Дъщерите на моавитите викат финикийски жреци. Те пристигат с цял керван, носят статуя на Астарта и я поставят на каменен олтар. Множеството заплашва Ааарон, че ще го убие, ако не излее златно теле - едно от изображенията на Баал. После народът принася бикове и овни в жертва на чуждите богове и започва пиршество. Множеството начело с моавитските жени танцува около идолите под звуците на небели, кинори и тамбури, на които свирят жени.

Седемдесетте старейшини, избрани от Мойсей да пазят свещения кивот, напразно увещават народа да спре недостойното празненство. Те седят на земята с глави, посипани с пепел, около Скинията на кивота и в ужас и страх слушат дивашките викове, сладострастните песни, молитвите към прокълнатите богове, към демоните на разточителството и жестокостта. Старейшините виждат как този народ, обладан от зла радост, въстава срещу собствения си Бог. Какво ще стане с кивота, с Книгата, с израилтяните, ако Мойсей не се завърне?

Но Мойсей се завръща. От дългото си усамотение в планината на Елохим той донася скрижалите*/* В древността текстовете, изсечени върху камъни, са се считали за най-свети.Първосвещеникът на Елевсин е четял на посветените в тайните текстове, написани върху каменни плочи, а те са се заклевали предварително, че няма да ги съобщават на никого./ на Закона. Пророкът влиза в лагера и вижда своя народ сред буйни танци и пиршества пред идолите на Баал и Иштар. Когато народът вижда жреца на Озирис, пророка на Елохим, танците спират, чуждите жреци побягват, а протестът заглъхва. Мойсей кипи от ярост. Той счупва каменните плочи и всички чувстват, че той би разбил по същия начин и целия народ и че Бог се е вселил в него.

Израилтяните треперят, а непримирените стаяват омразата зад страха си. Само една дума, един миг колебание - и хидрата на идолопоклонническата анархия би издигнала срещу пророка хилядите си глави и би затрупала с грамада от камъни свещения кивот, пророка и неговата идея. Но Мойсей е смел с подкрепата на невидимите сили, които го покровителстват. Той разбира, че трябва да укрепи духа на седемдесетте старейшини и чрез тях духа на целия народ. Затова призовава Елохим-Иеве, мъжкия Дух, Принципа-Огън от дъното на своето същество и от дъното на небесата.

- Нека седемдесетимата дойдат при мене! - извиква Мойсей. - Нека вземат кивота и да се изкачат заедно с мене на Божията планина. А колкото до този народ, нека чака и нека трепери. Аз ще му донеса присъдата на Елохим.

Левитите вземат от Скинията златния кивот, покрит с тъкани, и шествието на седемдесетте старейшини се изгубва в проходите на Синайската планина.

Не се знае кой се страхува повече: дали левитите - от онова, което им предстои да видят, или народът - от наказанието, с което Мойсей ги заплашва като с невидим меч.

- О да можехме да избягаме от страшните ръце на този жрец на Озирис, на този пророк на нещастието! - се окайват бунтовниците.
И половината от народа набързо свива шатрите, оседлава камилите и тръгва да бяга. Но изведнъж пада странен мрак, прах се разстила по небето и земята. Остър вятър започва да духа от Червено море, пустиня та става бледочервеникава и зад Синайската планина се трупат грамадни облаци. Небето почернява. Извива се пясъчна буря, светкавици раздират облаците, които покриват Синайската планина. Излива се пороен дъжд. Пада гръмотевица и тътенът и, повтарян във всички проходи на планината, се носи над лагера с оглушителен трясък. Народът не се съмнява, че това е гневът на Елохим, призован от Мойсей Моавитски те дъщери побягват. Народът събаря идолите, старейшините коленичат, децата и жените се крият под камилите. Бурята продължава цяла нощ и цял ден. Гръмотевици падат върху шатрите, убиват хора и живот ни.

Привечер бурята утихва, но облаците все така обвиват Синайската планина и небето остава черно. Но ето че се появяват седемдесетте старейшини с Мойсей начело. И сред неясния здрач лицата на пророка и на неговите избраници блестят със свръхестествена светлина, сякаш носят отпечатъка на някакво сияйно и възвишено видение. Над златния кивот, над херувимите с огнените криле трепти електрическа светлина като фосфоресциращ огнен стълб. Пред тази необикновена гледка старейшините и народът, мъжете и жените коленичат със страхопочитание.

- Онези, които избират Вечния, нека дойдат при мен! - казва Мойсей.

Три четвърти от старейшините на израилтяните се нареждат около Мойсей, а метежниците се крият в шатрите. Тогава пророкът пристъпва напред и заповядва на верните си хора да посекат с мечове предводителите на метежа и жреците на Астарта, за да треперят винаги израилтяните пред Елохим, да помнят Синайския закон и първата му заповед: "Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от до ма на робството; да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир, и никакво изображение на онова ,що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята…*/*Изход, 20: 2 - 4./

С тази смесица от страхопочитание и тайнственост Мойсей налага закона и вярата си на своя народ. С огнени букви трябваше да се изпише в душата на израилтяните идеята за Иеве и само с безпощадност моно теизмът можеше да възтържествува над политеизма, който постоянно нахлуваше от Финикия и Вавилон.

Но какво бяха видели седемдесетте старейшини на Синайската планина? Второзаконие (петата Мойсеева книга) говори за едно изумително видение - за хиляди светци, явили се сред бурята в Синайската планина, обляна в светлината на Иеве*/*Второзаконие, 32: 2./. Дали всички дребни мъдреци, посветени в тайните - арии, индийци, перси, египтяни, всички благородни синове на Азия, земята на Бога, - се бяха явили да помогнат на Мойсей и да убедят неговите последователи? Духовните сили, които бдят над човечеството, винаги са нащрек, но булото, което ни разделя от тях, се раздира само във велики мигове и за малцина избраници. Каквото и да е станало, Мойсей заразява старейшините с божествения огън и с енергията на собствената си воля. Преди храма на Соломон те са първият - живият - храм на вярата, сърцето на Израел, царствената светлина на Бога. Със синайските видения, с масовите наказания на бунтуващите се Мойсей придобива власт над скитниците семити и ги управлява с желязната си ръка.Но още чудеса очакват народа на Израел в дългото му пътуване към Ханаанската земя. Мойсей, както Мохамед, трябва да бъде пророк, военачалник и обществен организатор. Той се бори с изнурението, с клеветите и заговорите. След ме тежите пък обуздава гордостта на левитите, които искат да бъдат равни нему и твърдят, че получават вдъхновението си направо от Иеве. Пророкът трябва да предотвратява и опасните заговори на някои славолюбиви старейшини, като Корей, Датан и Авирон, които убеждават народа да въстане, за да свали пророка и да прогласи някого за цар - израилтяните ще направят това по-късно със Саул въпреки съпротивата на Самуил. В тази борба Мойсей изпитва ту негодувание, ту съжаление, понякога го обзема бащинска нежност, друг път - гняв срещу народа, който се бори със собствения си дух. Отглас от чувствата на Мойсей намираме в разговорите, които библейският разказ предава, между пророка и неговия Бог. Тези разговори вероятно предават това, което е ставало в душата на жреца на Озирис.

В Петокнижието Мойсей преодолява всички трудности и пречки чрез неимоверни чудеса. Иехова, схващан като единствен Бог, е винаги на негово разположение. Той се появява над Скинията като блестящ облак, наричан в Библията "Слава Господня". Само Мойсей може да влиза в Скинията - невежите, които се приближават кум нея, биват поразявани със смърт. Тази Скиния, в която се пази свещеният кивот, в библейския разказ прилича на гигантска електрическа батерия, която поразява като гръмотевица, изпълнена с огъня на Иехова. Синовете на Аарон, двеста и петдесет последователи на Датан и още четиринайсет хиляди души*/*Атаката срещу Делфийския храм е отблъсквана два пъти по същия начин. Според Херодот през 480 г. пр. н. е. войските на Ксеркс нападат този храм и отстъпват пред бурята, придружена от под земни пламъци и падащи скали. През 279 г. пр. н. е. същият храм отново е нападнат от нахлулите в страната гали и кимбри. Храмът се пази само от малобройна фокийска войска. Варварите нападат и в момента, когато трябва да проникнат в храма, се разразява ужасна буря и фокийците отблъскват галите. - Виж. Тиери, А. Историята на галите. Книга II./ са убити там. Освен това Мойсей предизвиква земетресение, кое то поглъща трима разбунтували се старейшини заедно с шатрите и със семействата им. Този откъс се отличава със страшната си и величава поетичност. Но правдоподобността му е незащитима - толкова очевидни са хиперболизациите в него. Екзотичността на библейските разкази се дължи на Иехова в ролята му на неумолим и непостоянен Бог. Той Винаги е готов да накаже и унищожи, докато Мойсей е олицетворение на милосърдието и мъдростта. Това толкова детинско и противоречиво схващане на божествеността е твърде странно за съзнанието на един жрец на Озирис, посветен в тайните. Колосалните хиперболи изглежда произтичат от проявите на магическата власт на Мойсей, които не са необичайни в традицията на дребни те храмове. Тук е мястото да се уточни какво в тези мними чудеса би могло да бъде достоверно от гледна точка на рационалната теософия и на езотеричната наука. Дребните митологии приписват на много от великите посветени способността по собствена воля да предизвикват електрически явления. Халдейската традиция я приписва на маговете, гръцката и латинската - на някои жреци на Юпитер и Аполон. Очевидно е, че всички чудеса в подобни случаи са електрически явления, но електричеството, акумулирано в земната атмосфера, трябва да бъде активирано от някаква фина, неуловима и универсална сила, която е разпространена навсякъде и която посветените в тайните умеят да привличат, да съсредоточават и да използват. Тази сила брахманите наричат акаша, халдейските магове - огън-принцип, а средновековните кабалисти велик магически деятел. От гледна точка на модерната наука тя би могла да се назове етерна сила. Тази сила би могла да бъде привличана или предизвиквана с помощта на невидими съзнателни или полусъзнателни сили, с ка- квито е изпълнена земната атмосфера и които маговете могат да подчиняват на волята си. Тази теория не противоречи на рационалното схващане на вселената и дори е необходима, за да бъдат обяснени множество иначе непонятни феномени. Трябва да добавим, че тези феномени се подчиняват на неизменни закони, които са съизмерими с умствената, моралната и магнетическата сила на посветения в природните тайни.

Би било антирационално и антифилософско да се смята, че всяко човешко същество може да предизвиква тези явления чрез първопричината, чрез Бога, защото това би означавало, че човек се уподобява с Бога. Човек се извисява само относително към Него в мисълта си или в молитвата си, в дейния живот или в унеса си. Бог действа във вселената само косвено, по йерархичен начин, чрез универсални закони, които изразя ват мисълта му, както и чрез членовете на земното и божественото човечество, които го представляват частично и ограничено в безкрайността на пространството и на времето. Приемайки тези основни положения, ние смятаме за напълно възможно Мойсей, подкрепян от духовните сили, които го покровителстват, и въоръжен с научното знание за етерната сила, да си е служел със свещения кивот като с генератор на електрическа енергия. Самият той, неговите жреци и последователите му са използвали като изолатори ленени дрехи и благовония, които са ги предпазвали от етерния огън. Но тези явления във всеки случай са били много редки. Библейският разказ ги умножава и преувеличава. За Мойсей е било напълно достатъчно да порази смъртоносно само няколко разбунтували се старейшини или няколко непослушни левити, за да подчини и обуздае целия народ.

СМЪРТТА НА МОИСЕЙ

Когато Мойсей отвежда своя народ пред Ханаанската земя, той знае, че мисията му вече е изпълнена. Какво представлява Иеве-Елохим за Синайския ясновидец? Това е Божията промисъл, видяна изцяло, във всички сфери на вселената, и осъществена на видимата земя с прозрението за небесната йерархия и за вечната истина. Не, той ненапразно бе съзерцавал лицето на Вечния, което се отразява във всички светове. Книгата е в кивота и кивотът се пази от един силен народ, жив храм на Бога. Вярата в единствения Бог е възцарена на земята, името на Иеве блести с огнени букви в съзнанието на Израел, вековете могат да заливат с вълните си непостоянната и изменчива душа на човечеството, но те никога вече няма да заличат в нея името на Вечния.

Мойсей разбира всичко това и затова призовава Ангела на смъртта. Пророкът полага ръцете си върху своя наследник Исус Навин пред Скинията, за да проникне в него Духът на Бога, после благославя цялото човечество чрез дванайсетте племена на Израел и се изкачва в планината Нево, придружен само от Исус и от двама левити. Аарон вече се е "прибрал при бащите си", пророчицата Мария също го е последвала. Редът е на Мойсей.

Какви мисли бушуват в ума на сто и двайсет годишния пророк, когато се оттегля в голямата планина на Елохим и очите му вече не виждат лагера на израилтяните?

Какво изпитва той, оглеждайки Обетованата земя от Галаад до Йерихон - града на палмите? Един истински поет (Алфред дьо Вини) предава неговото душевно състояние с възклицанието:

О, Господи, живях могъщ и уединен,

Позволи ми да заспя в сън земен.

Тези хубави стихове разкриват душата на Мойсей по-добре, отколкото коментарите на стотици теолози. Тази душа прилича на голямата пирамида в Гиза - огромна, гола и затворена, тя крие велики тайни и в средата й лежи саркофаг, наричан "саркофаг на възкресението" от посветените в тайните. Оттам през дълъг коридор се вижда полярната звезда. Така и неуловимият дух на Мойсей вижда от своя център крайната цел на нещата.

Да, всички силни хора изпитват онова чувство на уединеност, което създава величието, но Мойсей е по-усамотен от другите, защото неговият принцип е по-абсолютен, по-съзерцателен. Неговият Бог е предимно мъжкият Принцип, чистият Дух. За да го всади в ума на хората, той обявява война на женския принцип, на богинята Природа, на Хеве, вечната жена, която живее в душата на земята и в сърцето на мъжа. Той е принуден непрестанно и безпощадно да се бори с нея, но не за да я унищожи, а за да я подчини и обуздае. Тогава няма нищо удивително в това, че Природата и Жената, свързани в тайно съглашение, треперят пред него? Нищо удивително няма в това, че те се радват на неговото заминаване, очаквайки с трепет времето, когато сянката на Мойсей няма да хвърля върху тях предчувствието за смърт, за да възвърнат силата си? Несъмнено такива са мислите на ясновидеца, когато се изкачва по пустата планина Нево. Хората не могат да го обичат, защото той обича само Бога. Дали делото му ще пребъде? Дали народът му ще остане верен на своята мисия? О съдбовна проницателност на умиращия, трагична дарба на пророка, която в последния миг повдига всички завеси! Колкото духът на Мойсей се издига над земята, толкова по-ясно вижда той ужасяващото бъдеще: той вижда измяната на Израел, вижда анархията да набира сили, вижда царете да заместват съдиите и да оскверняват Божия храм; вижда книгата си неразбрана, а мисълта си - изопачавана и унизена от невежи и лицемерни свещеници; вижда вероотстъпничеството на царете, вижда прелюбодеянието на Юдея с идолопоклонническите народи; вижда задушено свещеното и чисто учение, прогонени и преследвани пророците, обладаващи живото слово.

Седнал в една пещера на планината Нево, Мойсей вижда всичко това. Но смъртта простира крилото си над него и полага студената си ръка на сърцето му. Тогава това лъвско сърце се опитва още веднъж да прореве, възбудено от народа на Израел. Мойсей призовава отмъщението на Елохим върху народа на Юда. Той вдига отмалялата си ръка и Исус и левитите, стоящи край него, със страх чуват думите на умиращия пророк:

- Израел измени на своя Бог и нека бъде разпръснат по четирите ветрове на небето!

Ужасени, левитите и Исус виждат учителя си безжизнен. Последната му дума е проклятие. Дали с нея е изпуснал и последния си дъх? Но

Мойсей отваря очи за последен път и казва:

- Върнете се при Израел. Защото Господ ми каза: "Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк ще говори от Мое име, от него ще диря сметка*/*Второзаконие, 18: 18 - 19./.

След тези пророчески думи Мойсей издъхва. Слънчевият Ангел с огнения меч, който пръв се появява пред него на Синайската планина, вече го чака. Той го издига към просторните обятия на небесната Изида, към вълните на светлината, която е Съпругата на Бога. Далеч от земните светове, те летят сред сонмове души с все по-силен блясък. Най-после Ангелът Господен му показва дух с магическа красота и с небесна кротост, толкова лъчезарен и така сияен в светлината си, че пред нея Мойсеевата светлина е само сянка. Този дух носи не меча на наказанието, а палмата на саможертвата и на победата. Мойсей разбира, че този дух ще довърши неговото дело и ще обърне хората към небесния им Баща чрез могъществото на Вечната Жена, чрез божествената благодат и чрез пълната и съвършена любов.

И законодателят пада на колене пред Изкупителя - Мойсей се покланя на Исус Христос.

жүктеу/скачать 1.3 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: