Книга ще ни помогне да разберем: Как да използваме дълбокия сън, пълния покой и да достигаме го извора на живота

Възможно е в хода на еволюцията човек някога да е бил животно, но той не може да се роди отново като животно. В процеса на еволюцията човек не може да се върне назад, регресията е невъзможна. Можеш да продължиш напред от предишната форма на раждане, но е невъзможно да се върнеш обратно от по-напредналата форма на раждане. В този свят няма път назад, за това никакви шансове. Има само два пътя - или да се движиш напред, или да останеш там, където си, но не можеш да се върнеш назад.

Както детето, завършило първи клас, преминава във втори, а ако се учи зле, остава в първи клас. То не може да бъде свалено по-ниско от първи клас. По същия начин, ако не се справи с втори клас, може да остане да повтаря, но не може отново да слезе в първи клас. Ние можем да останем в този вид, в който сме сега, или да се движим напред, но не можем да се върнем във вид, по-нисш от този, в който сме.

Разбира се, възможно е по-рано някой да е бил животно или птица, и вероятно е бил. Ако навлезем в миналите си животи, ще можем да си спомним всички проявление, през които сме преминали досега. Може би били животни, птици, малки врабчета и по-ниско, и по-ниско. Някога, навярно, сме били в такава точка на инертност, където е трудно да се открие какъвто и да е признак на съзнание.

Планините също са живи, но независимо от това в тях почти няма съзнание, защото те съдържат деветдесет и девет процента инертност и един процент съзнание. Съгласно еволюцията на живота, съзнанието продължава да расте, а инертността да намалява. Божествеността е сто процента съзнание. Разликата между Божественото и материята е процентна. Разликата е количествена, а не качествена. Именно затова в края на пътя материята може да стане Бог.

Няма нищо странно да приемем, че човек в минал живот е бил животно. Действително потресаващото е това, че ние, хората, се държим като животни! Не е удивително, че в минали животи сме били животни, а това, че дори в качеството си на хора нашето съзнание може да бъде толкова ниско, че да изглеждаме хора само физически. Ако разгледаме нашите склонности, можем да видим, че макар вече да не сме животни, още не сме се превърнали в човешки същества. Просто сме спрели някъде по средата. Щом възникне възможност, без да се замисляме, отново слизаме на животинското ниво.

Например, ти вървиш по пътя като джентълмен, а към теб приближава някакъв младеж, който започва да те оскърбява и бие. В този миг джентълменът отстъпва назад и ти се проявяваш като животно, каквото навярно си бил в един от миналите си животи. Достатъчно е малко да надникнеш под повърхността и се появява звярьт, който нахлува толкова насилствено, че чак се чудиш дали даден човек е бил човешко същество.

Днешното състояние на нашето същество съдържа в себе си всичко, което сме били по-рано. Вътре в нас има много слоеве, свидетелстващи за всичко, през които сме преминали в миналото. Ако се заровим още по-навътре, може да достигнем вътрешните слоеве на нашето същество - дори до нивото, когато сме били камък - това също е вътрешен слой. Дълбоко вътре ние все още сме камък, защото когато някой ни тласне към този слой, ние се държим като камъни, или действаме като камъни. Можем да действаме и като животни - както всъщност и правим. Това, което е пред нас, е само потенциал - това не са слоеве. Макар понякога да се извисяваме и да докосваме този потенциал, скоро отново падаме на земята.

Някога може да станем богове, но сега не сме богове. Притежаваме потенциала да станем богове, но носим в себе си всичко, което сме били в миналото.

Затова има два пътя - ако задълбаваме навътре, ще се сблъскаме с разнообразни минали състояния на нашата същност, а ако ни хвърлят напред във веригата на ражданията, ще изпитаме състояния, които ни предстоят. По-точно, когато човек извършва скок, за миг той се откъсва от земята и излита във въздуха, но в следващия миг се връща на земята. Така от време на време ние скачаме над своето животинско състояние и ставаме човешки същества, но след това отново се връщаме към нега. Ако наблюдаваме внимателно, ще открием, че за период от двадесет и четири часа само в отделни мигове действаме като човешки същества. И много добре осъзнаваме това.

Вероятно сте наблюдавали просяците. Те винаги идват да просят сутринта. Никога не просят вечер, защото вечерта почти не е останало нищо от човешкото същество. Сутрин, когато човек става, обновен от нощния сън, свеж и весел, просяците се надяват, че той ще бъде по-човечен. Те не очакват подаяние вечер, защото знаят, че човек е преминал през целия ден - офис, пазар, протести, проблеми, политика - и всичко това е създало в него бъркотия. Събитията от деня са изострили и активизирали вътре в него животинските слоеве. Вечерта човек е уморен, превърнал се е в звяр. Именно затова в нощните клубове можеш да видиш зверове, проявяващи животински наклонности. Човек, изморен да бъде човешко същество през деня, жадува за алкохол, шум, игри, танци, стриптийз - просто иска да бъде сред другите зверове. Нощните клубове обслужват звяра в човека. Затова за молитвите е по-подходящо утрото, а не вечерта. В храмовете камбаните бият сутрин, нощем се откриват нощните клубове, казината, баровете. Проститутките не могат да намерят клиенти сутрин, те канят клиентите си само вечер. След тежката работа, в края на деня човек се превръща в животно, затова нощният свят се различава от дневния. Джамията призовава за молитва сутрин, в храма камбаните звънят сутрин. Има надежда, че след като се събуди, човек ще се обърне към Бога, много по-малка е надеждата да го направи, вечерта когато е уморен.

По същата причина, има по-голяма надежда децата да се обърнат към Бог, а не старите хора - те са в зенита на живота си, в този момент животът е взел почти всичко от тях. Затова човек трябва да започне пътешествието си колкото може по-рано, колкото се може по-рано сутрин. Вечерта сама ще дойде. Но преди това, ако почнем пътешествието сутринта, има по-голяма вероятност и вечерта да се окажем в храма.

Абсолютно логичен е въпросът възможно ли е в свой минал живот човек да е бил животно или птица. Но по-важно е да осъзнаете, че в този си живот, човек не трябва да продължи да бъде птица или животно.

Преди да навлезем в медитацията се отпуснете напълно. Ако запазите дори малко контрол, това ще бъде преграда пред медитацията. Отпуснете се така, сякаш сте мъртви, сякаш действително сте умрели. Приемете смъртта, сякаш вече е дошла, сякаш вече всичко е мъртво. Потънете по-навътре и по-навътре. Нека оживее само това, което всякога оживява.

Нека отхвърлим всичко останало, всичко, което може да умре. Затова ви казах, че това е експеримент със смъртта.

Този експеримент се състои от три части. Първата - отпускане на тялото; втората - отпускане на дишането; третата - отпускане на ума. Тялото, дишането и умът - всички те трябва постепенно да се отпуснат.

Седнете на известно разстояние един от друг. Някой може да падне, затова нека помежду ви има разстояние. Преместете се малко напред или назад, погрижете се да не сте твърде близо един до друг, иначе по време на медитацията ще сте заети с мисълта да не паднете върху някого.

Когато, тялото се отпусне може да падне напред или назад, не е ясно накъде. Щом отпуснеш тялото, то автоматично пада. Щом отпуснеш вътрешния захват, кой ще държи тялото? То задължително ще падне. А ако си зает с това да го държиш да не падне, ще останеш на предишното си място и няма да се придвижиш в медитацията. Затова, ако усетиш, че тялото ти пада, приеми го като благословия. Веднага го отпусни. Не го задържай, защото в противен случай не си позволяваш да влезеш навътре. Ако нечия глава за известно време полежи върху коленете ти, нека бъде така, нека това не те безпокои.

А сега, затворете очи. Затворете ги меко. Отпуснете тялото. Нека бъде напълно свободно, сякаш в него няма живот. Отзовете цялата енергия от тялото и я съберете вътре. Според това как енергията се движи навътре ще се отпуска и тялото.

Тялото става свободно... ние ставаме мълчаливо... почувствай как тялото става свободно... Отпусни... Движи се навътре, както човек влиза в дома си. Движи се навътре... движи се навътре... Тялото се отпуска... отпусни се напълно... нека тялото бъде безжизнено, сякаш е мъртво. Тялото се отпуска, тялото се отпуска, тялото е съвършено отпуснато...

Предполагам, че напълно сте отпуснали тялото, напълно сте премахнали контрола. Ако тялото падне, нека пада, ако се наклони, нека се накланя. Позволете да се случва всичко, което се случва - отпуснете се. Нищо не задържайте. Погледнете навътре, за да се убедите, че не задържате нищо. Трябва да сте в състояние да кажете:

— Не задържам нищо. Абсолютно съм отпуснат.

Тялото е отпуснато, тялото е свободно. Дишането се успокоява, дишането се забавя. Почувствай това... Дишането се забавя. Отпусни се напълно. Отпусни своедишане, престани да го контролираш. Дишането се забавя, дишането се успокоява... Дишането се успокоява Дишането се забавя...

Дишането се е успокоило... мислите също се успокояват. Почувствай това. Мислите стават мълчаливи... отпусни! Отпуснал си тялото, отпуснал си дишането, сега отпусни и мислите. Отдели се... влез напълно навътре, отдели се от мислите.

Всичко е мълчаливо, сякаш е мъртво. Всичко е мъртво... всичко е мълчаливо... вътре е останало само съзнанието... горящият светилник на съзнанието - всичко друго е мъртво. Отпусни се... отпусни се напълно - сякаш те няма. Отпусни се напълно... сякаш тялото ти е мъртво, сякаш тялото ти го няма. Дишането ти е спокойно, мислите са спокойни - сякаш е настъпила смъртта.

Движи се навътре, движи се навътре. Отпусни се... отпусни всичко. Отпусни се напълно, не задържай нищо. Ти си мъртъв.

Почувствай как сякаш всичко е мъртво, всичко е умряла - вътре е останал само горещият светилник, всичко друго е мъртво. Всичко останало е мъртво, изтрито. Изгуби се в тази пустота за десет минути. Бъди свидетел. Продължавай да наблюдаваш тази смърт. Всичко вътре в теб е изчезнало. Тялото е далеч назад, далеч - ти просто го наблюдаваш. Продължавай да наблюдаваш, остани свидетел. Продължавай десет минути да гледаш навътре.

Продължавай да гледаш навътре... отвън всичко е мъртво. Отпусни се... бъди напълно мъртъв. Продължавай да наблюдаваш, остани свидетел... Отпусни напълно всичко, сякаш си мъртъв, и тялото отвън е мъртво Тялото е спокойно, мислите са спокойни, остава само наблюдаващият светилник на съзнанието, остава само виждащият, остава само свидетелят. Отпусни се... отпусни се... отпусни се напълно...

Нека се случва всичко, което се случва. Отпусни се напълно, просто продължавай да наблюдаваш навътре и отпусни всичко останало. Премахни напълно своя контрол. Умът става мълчалив и празен, умът е съвършено пуст... Умът е съвършено пуст, умът е съвършено пуст. Вие все още малко задържате, отпуснете и това. Отпуснете се напълно, изчезнете - вече ви няма. Умът е съвършено пуст... умът е мълчалив и пуст... Умът е съвършено пуст...

Продължавай да гледаш навътре, продължавай да гледаш навътре с осъзнатост - всичко е станало мълчаливо. Тялото е останало назад, далеч назад; умът е останал назад... само горящият светилник, светилникът на съзнанието, останала е само горящата светлина...

Сега бавно направете няколко вдишвания. Продължавайте да наблюдавате дишането... С всяко вдишване мълчанието ще става по-дълбоко. Направи бавно няколко вдишвания и продължи да гледаш навътре; остани свидетел на дишането. Умът става още по-мълчалив... Направи бавно няколко вдишвания и леко отвори очи. Ако някой е паднал, нека първоначално да направи дълбоко вдишване, след това бавно да се надигне. Не бързай, ако не можеш да станеш, не бързай, ако ти е трудно да отвориш очи... Първо направи дълбоко вдишване, след това бавно отвори очи, повдигни се много меко. Не прави никакви движения - не се повдигай, не отваряй очи...

Нашата сутрешна медитация завърши.

Един приятел попита:

Ти ни показа метода за достигане до истината или Божественото чрез отрицание - метода на изключване на всичко несъществено, за да познаем себе си. Не може ли този резултат да се достигне по противоположния път? Не можем ли да се опитаме да видим Бог във всичко? Не можем ли да го почувстваме във всичко?

Полезно е да разберете следното. Човек, който не е способен да познае Бог в себе си, никога няма да може да го осъзнае във всичко останало. Човек, който още не е познал Бог в себе си, никога не може да го познае в другите. "Аз" е най-близо до теб. Всеки друг, който се намира на известно разстояние, е далеч. Ако не можеш да видиш Бог в самия себе си, т.е. в най-близкото нещо, как ще можеш да го видиш в тези, които са далеч. Първо трябва да познаеш Бог в себе си, първо там трябва да откриеш Божественото - това е най-близката врата.

Запомни, най-невероятното е, че същността, която влиза в "себе си", едновременно с това открива и вратата към цялото. Вратата вътре в теб е врата към всичко. Щом човек влезе в себе си, изведнъж открива, че е влязъл във всичко, защото отвън сме различни, но отвътре не сме.

Отвън листата се различават помежду си. Но ако човек може да проникне в поне един лист, ще достигне до източника на дървото, където всички листа са в съзвучие. Ако листата се разглеждат индивидуално, всеки лист има свои особености, но веднъж познал листа отвътре, ти достигаш до източника, от който идват всички листа, и в който всички листа се разтварят. Затова този, който влезе в себе си, влиза едновременно и във всичко съществуващо.

Разликата между "ти" и "аз" се запазва само докато не сме навлезли в себе си. В деня, в който човек навлезе в себе си, "аз" и "ти" изчезват, а това, което остава, е всичко.

"Всичко" не означава сбора на "ти" и "аз". "Всичко" означава, че "ти" и "аз" са се разтворили, и това, което е останало, е всичко. Ако "аз" не е разтворено, човек може да събере "аз" и "ти", но получената сума не е равна на истина. Дори ако човек събере заедно всички листа, това не прави съществуването на дървото, нищо, че в него са събрани всички листа. Дървото е повече от пълния сбор на листата му. То няма нищо общо със сбора, самото събиране е погрешно. Добавяйки един лист към друг, ние предполагаме, че листата са отделени един от друг. А дървото не се състои от отделни листа.

Затова щом влезем в "аз", той спира да съществува. Първото, което изчезва, когато влезем вътре, е усещането за отделна същност. И когато изчезне чувството за "аз", с него изчезва и чувството за "ти", "другото". И това, което остава, е всичко.

Всъщност, неправилно е да го наричаме всичко, защото под "всичко" се подразбира съществуването на предишното старо "аз". Затова тези, които знаят, не го наричат "всичко", те питат:

"Сбор от какво? Какво събираме?" Дори обявяват, ако остане едно. Това е проява на колебание, защото твърдението за "едно", създава впечатление, че има "две", дава идея, че "едно" няма смисъл без "две", без съответното понятие за две. Едно съществува само в контекста на две. Затова тези, които стигат до по-дълбоко разбиране, няма да кажат, че е останало "едно", а ще кажат, че е останала адвайта, не-двойственост.

Много интересно. Хората казват: "Две не остана". Не казват: "Остана едно". Те казват: "Две не остана". Адвайта означава, че няма две.

Може да се зададе въпросът: "Защо говорите с такива заобикалки? Кажете просто, че има едно!" Ако говорим за "едно", това поражда опасност от повдигане на въпроса за "две". А когато казваме, че две не съществува, от това следва, че няма нито три, нито едно, нито множество, нито всичко. Подобно възприятие е основано на съществуването на "аз". Затова с прекратяване на "аз" остава цялото, неделимото.

Но за да осъзнаем всичко това, можем ли постъпим така, както предлага нашият приятел - да визуализираме Бог във всеки? Ако го направим, то няма да е нищо повече от фантазия, а да фантазираш и да възприемаш истината не е едно и също.

Преди много години доведоха при мен един светец. Казаха ми, че той вижда Бог във всичко. През последните трийсет години виждал Бог в цветята, в растенията, в камъните - във всичко. Попитах го, дали е започнал да вижда Бог във всичко в резултат на практика, защото ако е така, това видение е лъжливо. Той не ме разбра. Отново го попитах:

- Фантазирал ли си как можеш да видиш Бог във всичко?

- Разбира се! - каза той. - Преди тридесет години започнах една садхана, опитвах се да виждам Бог в камъните, в растенията, в планините - във всичко. И наистина започнах да виждам Бог във всичко.

Помолих го да остане с мен три дни и през това време да престане на вижда Бог във всичко.

Той се съгласи. Още на следващия ден ми каза:

- Ти ми причини огромна вреда. Само дванайсет часа изминаха откакто прекратих своята обичайна практика и вече започнах да виждам в скалата скала, а в планината - планина. Ти открадна моя Бог. Какъв човек си?

- Ако този Бог може да бъде изгубен, ако се прекрати една практика само за дванайсет часа, значи това, което си виждал, не е било Бог, а резултат от твоите постоянни упражнения.

По същия начин ако човек непрекъснато повтаря нещо, създава илюзията, че го има. Не, Бог не трябва да се вижда в скалите; по-скоро човек трябва да достигне състоянието, в което да не вижда в скалата нищо друго, освен Бог. А това са две различни неща.

Ти започваш да виждаш Бог в скалата в резултат на положените усилия, но този Бог не е нищо друго освен умствена проекция. Този Бог е наложен със сила от теб върху скалата, той е плод на твоето въображение. Този Бог е твое произведение и изцяло е плод на въображението ти. Подобен Бог не е нищо повече от една мечта - мечта, която се поддържа с постоянно усилие. Такъв Бог можеш да видиш без много трудности, но това озазначава да живееш в илюзия, а не да влезеш в истината

Един ден се случва така, че самата индивидуалност изчезва и като резултат не вижда нищо друго, освен Бог. Тогава човек не чувства, че Бог е в скалата, тогава възниква усещането: "Къде е тази скала? Има само Бог!" Разбирате ли разликата, за която говоря!? Тогава вие не чувствате, че Бог съществува в растенията и в скалите, че самото растението то има и в него съществува Бог - няма нищо подобно. Ето какво чувства човек в подобен момент: "Къде е растението? Къде е скалата? Къде е планината?" ... Няма ги, всичко наоколо, всичко, което може да се види, всичко съществуващо е Бог. Тогава виждането на Бог не зависи от това, дали изпълняваш практиката си, зависи само от преживяването, от опита.

Голямата опасност в света на садханите, на духовните практики, е опасността от размаха на въображението. Ние можем да си въобразим всяка истина, докато всъщност тя трябва да се достигне чрез личен опит човек, който цял ден е бил гладен, яде нощем на сън и чувства огромно удовлетворение. Може би когато се храни наяве, не намира такава радост в храната, както на сън - на сън може да изяде всяко блюдо, което пожелае. Но независимо от това на сутринта стомахът му отново е празен и храната, изядена на сън, не го засища. Ако човек реши да остане жив, хранейки се само с храната, която поема на сън, рано или късно ще умре. Не е важно колко вкусна е сънуваната храна, в реалността тя не е храна. Не може да стане нито част от кръвта, нито част от плътта, нито кости, нито мозък. Сънят може да донесе само измама. И не само обядът се състои от сънища, от сънища се състои и Бог. От сънища се състои дори мокша - освобождението. Има мълчание, състоящо се от сънища, има истини, състоящи се от сънища. Най-великата способност на човешкия ум е способността за самоизмама. Но независимо от всичко, никой не може да постигне радост и освобождение чрез подобни измами.

Затова ви моля да не започвате да виждате Бог във всичко. Моля ви само да започнете да гледате навътре и да видите какво има там. Когато започнете да гледате навътре, първото, което ще изчезне, ще бъдеш самия ти - ще престанеш да съществуваш. Първо ще откриеш, че твоето "аз" е било илюзия, която тя се е изпарила, изчезнала е. Щом погледнеш навътре, "аз", егото , си отива. Усещането "аз съм" се запазва само дотогава, докато не погледнеш в себе си. И може би причината за това, да не гледаме в себе си, е страхът ад не се изгубим.

Сигурно сте виждал как човек върти факла и създава огнен кръг. В реалността няма такъв кръг, само когато факлата се върти с голяма скорост, отдалеч се създава впечатление, че има кръг. Ако го видите от близко разстояние, ще разберете, че огненият кръг е само зрителна измама. По подобен начин ако погледнем навътре и наблюдаваме внимателно, ще открием, че "аз" е нещо абсолютно лъжливо. Точно както бързото въртене на факлата създава илюзията за огнен кръг, така и бързото движение на съзнанието създава илюзията за "аз". Това е научна истина и тя трябвала бъде разбрана.

Може би не си забелязвал, но всички илюзии в живота се създават от неща, които се въртят с голяма скорост. Стената изглежда много твърда, камъкът изглежда много твърд, но учените твърдят, че няма такова нещо като твърд камък. Днес това е общоизвестен факт - колкото по-отблизо учените наблюдават материята, толкова повече тя изчезва. Докато ученият се намира на разстояние от материята, той вярва в нея. Дори учени, които твърдели, че има материя, днес твърдят, че материята не съществува. Учените казват, че бързото движение на електрически частици създава илюзия за плътност. Плътността, като такава, не съществува.

Когато електрическият вентилатор се движи с голяма скорост, ние не можем да видим, че се въртят три перки. Не можем да преброим колко са въртящите се перки. А ако се движи още по-бързо, изглежда, че се върти кръгъл метален лист. Ако го накараме да се върти още по-бързо, дори да седнем върху него, няма да почъвстваме промеждутъка между перките, ще чувстваме, че седим върху цял метален лист.

Частиците в материята се движат с огромна скорост, но частиците не са материя, те са бързо движеща се електрическа енергия. Материята изглежда плътна само поради бързото движение на електрическите частици. Цялата материя е продукт на бързото движение на енергията, затова макар че изглежда съществуваща, в действителност тя не съществува. По подобен начин енергията на съзнанието се движи толкова бързо, че създава илюзията за "аз".

В този свят има два вида илюзии: първият е илюзията за материята, вторият - илюзията за "аз", егото. И двете явления в основата си са лъжливи, но човек осъзнава, че не съществуват, само когато се приближи много близо до тях. Когато науката се приближава до материята, материята изчезва; когато религията се приближава до аза, азът изчезва. Религията е открила, че "аз" не съществува, а науката е открила, че материята не съществува. Колкото по-близо приближаваме, толкова повече се освобождаваме от илюзиите си.

Затова ви казвам - идете навътре и гледайте внимателно - има ли вътре някакъв "аз"? Не ви моля да вярвате, че няма "аз". Ако вярвате, това ще се превърне в лъжливо вярване. Ако повярвате на думите ми и започнете да мислите: "Мен ме няма, егото е лъжливо, аз съм атман, аз съм Братан; егото е лъжливо", ще се объркате. И ако го повтаряте достатъчно дълго, просто ще повтаряте в една лъжа. Не искам от вас такова повторение. Казвам ви само - иди навътре, гледай, познай кой си. Човек, който гледа навътре и познава себе си, открива, че "Мен ме няма. Тогава кой е вътре? Ако мен ме няма, трябва да има някой друг". Всъщност, това, че ме няма, не означава, че няма никой, защото е нужен някой, за да признае тази илюзия.

Ако мен ме няма, кой е? Опитът, оставащ след изчезването на "аз", е опит на Бога. Опитът веднага се разпространява - когато отпадне "аз", отпада и "ти", и "той", и остава само океанът на съзнанието. В това състояние ти виждаш, че има само Бог. Тогава ще бъда лъжливо дори да се казва, че съществува само Бог, защото е излишно.

Излишно е да казваш, че Бог съществува, защото Бог е другото име на това Това-Което-Е. "Това-Което Е" е Бог - затова думите "Бог е" са тавтология. Какво означава "Бог е"? Ние свързваме с "е" нещо, което може да "не бъде". Ние казваме: "Масата е", защото е възможно масата утре да я няма или да не е съществувала вчера. Нещо, което не е съществувало по-рано, може би отново да престане да съществува. Тогава какъв смисъл да казваме, че "това е"? Бог не е нещо, което не е съществувало по-рано, невъзможно е и да престане да съществува след време. Затова да се казва "Бог е" е безсмислено. То е. Фактически, другото име на Бог е Това Което-Е. Бог означава съществуване.

Според мен, ако ние натрапваме на нашия Бог Това-Което—Е, само ще се забъркаме в лъжа и измама. Помнете, боговете, които сме създали, са създадени различно. Всеки от тях има съответна търговска марка. Индуистът е създал своя бог, мюсюлманинът - своя. Християнинът, джайнистът, будистът - всеки има свой бог. Всеки е изсякъл собствена монета, всеки е създал собствен бог. Великата индустрия по производството на богове процъфтява! В своите домове хората произвеждат съответстващи им богове; всеки си изработва собствен бог. А след това производителите на богове се бият помежду си за пазара, точно както правят стокопроизводителите. Богът на всеки се отличава от Бога на другия.

Докато "аз съм", всичко, което създавам, ще се различава от "твоето". Докато "аз съм", моята религия, моят бог ще се различават от боговете и религиите на другите хора, защото ще са създадени от "аз", от егото. Тъй като се смятаме за отделни същества, всичко, което създаваме, е отделно. Ако имаше свобода в създаването на религиите, в света щеше да има толкова религии, колкото и хора, нито една по-малко. В света има толкова малко религии само заради отсъствието на свобода.

Индуисткият баща взима всички мерки синът му да стане индуист, докато още не е независим. Мюсюлманският баща прави от сина си мюсюлманин, докато той все още не е разумен, защото стане ли разумен, може да пожелае да стане индуист или мюсюлманин. Затова съзнанието на детето се пълни с всички видове глупости по-рано, преди да стане разумно.

Всички родители с всички сили се стремят да научат децата на религия още от детството им, защото когато детето порасне, започва да мисли и да създава проблеми. Повдига всевъзможни въпроси и ако не намери удовлетворение в отговорите, започва да прави неща, които родителите трудно възприемат. Затова родителите толкова много държат да учат децата на религия още от детството. Когато детето не осъзнава много, когато е уязвимо, можеш да го научиш на всякакви глупости. Именно така хората стават мюсюлмани, индуисти, джайнисти, будисти, християни - на каквото ги учат, това стават.

Затова тези, които наричаме религиозни хора, често се оказват неразумни. Не им достига разум, защото това, с което са ни отровили още преди да станем разумни, ние наричаме религия. Дори впоследствие този вътрешен захват продължава да действа. Не е чудно, че мюсюлмани и индуисти се сражават помежду си в името на бога, в името на своите храмове и джамии.

Има ли Бог много разновидности? Отнася ли се Богът на когото се кланят индуистите, към един тип, а Богът, на когото се кланят мюсюлманите - към друг? Затова ли индуистите казват, че техният Бог е оскърбен, ако е разрушен един идол, а мюсюлманите - че техният бог е опозорен, ако е изгорена или разрушена някоя джамия?

Бог е Това-Което-Е. В джамията той съществува точно толкова, колкото и в храма. Той съществува толкова, както в светотатствените места, така и в местата за поклонение. Той съществува толкова в кръчмата, колкото и в джамията. Той присъства еднакво и в крадеца и в светеца - нито на йота по-малко. Кой още живее в крадеца, ако не Божественото? Той присъства както в Рама, така и в Равана - в Равана не е по-малко. Той съществува в мюсюлманина точно толкова, колкото и в индуиста.

Проблемът е, че ако започнем да вярваме, че една и съща божественост съществува във всеки от нас, това ще нанесе тежък удар върху богопроизводителната индустрия. За да предотвратим това, ние продължаваме да си създаваме съответни богове. Ако индуистът погледне едно цвете, той проектира върху него своя бог, вижда в него своя бог, докато мюсюлманинът визуализира своя бог. Могат дори да се скарат, макар че индуисткомюсюлманският конфликт до известна степен е изсмукан от пръстите.

Учрежденията им са на близко разстояние едни от други и караниците възникват дори заради тясно свързаните "магазини за божественост". Например, между Варанаси и Мека има голямо разстояние, но в самия Варанаси между храмовете на Кришна и Рама разстоянието е малко. И на двете места има проблеми.

Веднъж чух за един велик светец... Наричам го велик, защото го наричали велик хората, и светец, защото хората го наричали светец.

Той бил предан на Рама. Веднъж го завели в храм Кришна. Когато видял изображението на Кришна с флейта в ръка, той отказал да се поклони пред изображението. Стоейки пред него, казал: "Само ако вземеш лък и стрели, тогава ще ти се поклоня. Тогава ти ще бъдеш мой Бог". Колко странно! Ние поставяме условия дори на Бога - как, в какъв вид, в каква поза трябва да се появява. Предписваме реда и поставяме изисквания, само тогава сме готови да се поклоним.

Толкова е странно - ние определяме какъв да бъде нашият Бог. И така е било винаги. Това, което досега сме отъждествявали като Бог, е продукт на нашите собствени описания. Докато този направен от човека Бог стои на пътя ни, няма да можем да познаем онзи Бог, който не е създаден от нас. Никога няма да познаем този, който създава нас самите. Затова трябва да се освободим от измисления от хората Бог, ако искаме да познаем онзи Бог, който е. Но това е трудно - трудно е дори за най-смелия човек. Да се освободи от направения от хората Бог е трудно дори за този, когото смятаме за човек на разбирането. Той толкова се е вкопчил в тази глупост, колкото и глупакът. На глупците им е простено, но за човека на разбирането е непростимо.

Хат Абдул Джафар Хан неотдавна беше в Индия. Той проповядва из цялата страна индуисткомюсюлманско единство, но самият той е непоколебим мюсюлманин. Не го смущава фактът, че се моли в джамията като правоверен мюсюлманин и в същото време проповядва индуистко-мюсюлманско единство. Ганди беше непоколебим индуист и също учеше на индуистко-мюсюлманско единство. Какъвто гуруто, такъв и ученикът - гуруто беше признат индуист, ученикът - признат мюсюлманин. Докато в света има признати индуисти и признати мюсюлмани, как може да възникне някакво единство? Трябва да се променят, само тогава е възможно някакво единство. Всички ревностни индуисти и мюсюлмани са причината за търканията между двете религии, нищо че самата причина не се вижда ясно. Тези, които проповядват индуистко-мюсюлманско единство, нямат и най-малко понятие как да го претворят в живота.

Докато Бог е различно нещо за различните хора, докато хората имат различни места за поклонения, докато има различни молитви и писания - за някого Коранът е баща, за друг - Гитата е майка - проблемите между религиите никога няма да свършат. Ние се вкопчваме в Корана и Гитата. Казваме: "Чети Корана и учи хората да отхвърлят враждата и да станат едно. Чети Гитата и учи хората да отхвърлят враждата и да станат едно". И не разбираме, че самите думи на Гитата и Корана са причината за всички проблеми.

Ако отрежат опашката на някоя крава, избухват индуистко-мюсюлмански въстания, а за спора обвиняваме хулиганите. Забавното е, че нито един хулиган не е проповядвал, че кравата е наша свещена майка. В действителност, на това учат нашите Махатми, нашите светци, които обвиняват "хулиганите"... Защото когато отрежат опашката на кравата, според замисъла на Махатмите, това не е опашка на крава, това е опашката на свещената майка! Когато заговорят за това на хората, започват безредици, в които въвличат и хулиганите, а след това ги обвиняват, че те са започнали.

Ето как хората, които наричаме Махатми, в действителност са коренната причина за всички религиозни проблеми. Ако останат встрани, хулиганите ще са много безобидни, защото няма да имат сили да се бият. Те черпят сили от Махатмите. Но Махатмите са скрити толкова дълбоко в земята, че ние така и не осъзнаваме къде е разковничето на всички проблемите.

Каква в действителност е основната причина? Основната причина за всички проблеми е вашият бог - бог, когото вие произвеждате в своите домове. Опитайте се да се спасите от боговете, които произвеждате в домовете си. Не трябва да се създава Бог у дома - съществуването на такъв Бог е абсолютна измама.

Не ви моля да проектирате Бог. В края на краищата, какво ще проектирате под името на Бога? Преданият на Кришна ще каже, че вижда Бог, скрит в храстите с флейта в ръка, а преданият на Рама, че вижда Бог, който държи в ръце лък и стрели. Всеки вижда Бог по своему. Такова виждане не е нищо друго, освен проектиране на нашите желания и концепции.За да открием истинския Бог, трябва да изчезнем напълно. Трябва да изчезнем заедно с всичките ни концепции и проекции. Тези две неща не могат да вървят ръка за ръка. Докато ти съществуваш като ето, абсолютно невъзможно е да познаеш Бог. Трябва егото да изчезнеш, само тогава е възможно да го преживееш. Аз не мога да отворя вратите в Божественото, докато азът, съществува.

Чух историята за един човек, който се отрекъл от всичко и стигнал пред вратите на Божественото. Отрекъл се от богатства, жени, дом, деца, общество, от всичко, и отричайки се, се озовал пред вратите на Божестве- ното. Но пазачът го спрял и казал:

- Все още не можеш да влезеш. Иди си и наистина остави всичко. Донесъл си със себе своя "аз". Не ни интересува нищо друго, интересува ни само твоя "аз". Не ни е грижа за това, което, според думите ти, си оставил, интересува ни само твоя "аз" - обяснил стражът. - Иди и го остави, след това се върни.

Човекът отговорил:

- Аз нямам нищо. Джобовете ми са празни - нянито пари, нито жени, нито деца. Нищо не притежавам.

- В твоите джобове, както по-рано, е твоят "аз", и го остави. Тези врати са затворени за хора, които носят своя "аз"; за тях вратите винаги са били заворени -казал стражът.

Но как да отхвърлим аза? Азът никога не отпада в резултат на опитите ни да го отхвърлим. Как мога да отхвърля аза? Невъзможно е. Все едно да се опитвам да изкача по въже, което сам държа. Как да отхвърля аза? Дори да отхвърля всичко, азът, както по-рано, си остава. Дори човек да каже: "Аз отхвърлих егото" и това показва, че още продължава да носи своя аз. Човек е егоистичен дори в отхвърлянето на егото. Какво тогава може да се направи? Много трудна ситуация.

Казвам ви - няма нищо трудно, защото не ви моля нищо да отхвърляте. Не ви моля да правите нещо. Азът, егото, става по—силно от всичкото "правене". Просто ви моля да влезете навътре и да търсите аза. Ако го намерите, не е възможно да го отхвърлите. Ако съществува някъде, какво трябва да се отхвърля? А ако не го намерите, тогава няма как да го отхвърлите. Как може да се отхвърли нещо, което не съществува? Затова идете навътре и погледнете има ли някакъв аз? Човек, който се вгледа вътре в себе си, започва гръмко да се смее, защото никъде не може да намери някакъв "аз". Какво остава тогава? Това, което остава, е Бог. Това, което остава с изчезването на аза. Когато самият аз прекрати съществуването си, кой ще създава разделение? Само аз отдевля мен от вас, и вас от мен.

Вижте стената на този дом. Стените пребивават в илюзията, че разделят пространството на две. Пространството никога не се дели на две, пространството е неделимо. Колкото и дебела страна да построиш, пространството в дома ти и пространството извън дома не са две различни неща, те са едно. Колкото и висока да е стената, пространството вътре и извън дома никога не е разделено. Човекът, живеещ в дома, обаче чувства, че е разделил пространството на две - на вътрешно и външно. Но ако стената падне как ще раздели пространството на външно и вътрешно? Как ще го изчисли? Тогава остава само пространство.

По такъв начин ние разделяме и съзнанието на фрагменти, създавайки лъжливите стени на аза. Когато падне стената на аза, аз не започвам да виждам в теб Бог, не. Тогава просто няма да виждам теб, а само Бог. Моля ви, разберете добре тази фина разлика.

Неправилно е да се каже, че ще започна да виждам в теб Бог. Всъщност вече няма да виждам теб, а само Божественото. Няма да видя Бог в някое дърво, а вече няма да виждам дървото, а Божественото. Когато някой казва, че вижда Бога във всеки атом, това е абсолютно погрешно, защото тогава той вижда и Бог и атомите. Не можеш да ги видиш едновременно. Истината за материята е, че всеки атом е Бог, а не, че Бог съществува във всеки атом. Работата не е в това, че някакъв Бог седи свит във всеки атом - всичко, което е, е Бог.

Бог е име, дадено от любовта към Това-Което-Е. Това-Което-Е е истината и влюбвайки се в нея, ние я наричаме Бог. Няма никакво значение с какво име ще я назовем. Затова не те моля да виждаш Бог във всеки; казвам ти - започни да гледаш навътре! Щом започнеш да гледаш навътре, ти изчезваш. А това, което ще видиш след изчезването си, е Бог.