Книга ще ни помогне да разберем: Как да използваме дълбокия сън, пълния покой и да достигаме го извора на живота

И двете са истинни. Когато наричам смъртта най-великата от всички истини, аз обръщам твоето внимание на факта, че явлението смърт има огромна реалност в този живот - в това, което наричаме "живот" и разбираме като "живот"; в термините на човешката личност, която се състои от това, което описвам като "аз". Тази личност ще умре; това, което ние наричаме "живот", също ще умре. Смъртта е неизбежна. Разбира се, ти ще умреш, и аз ще умра, и този живот ще бъде разрушен, превърнат в прах, изтрит. Когато наричам смъртта най-великата от всички истини, искам да ти напомня факта, че всички ще умрем. И когато казвам, че смъртта е абсолютно лъжлива, искам да ти напомня, че вътре в това "аз", вътре в "теб", има някой друг, който никога няма да умре. И че има живот, различен от този, който ти смяташ за живот - живот без смърт. И двете твърдения са истинни; те са истинни едновременно. Приемайки за истина само едното от тях, няма да можеш да възприемеш цялата пълнота на истината. Ако някой казва, че сянката е реална, че тъмнината е реална, той е прав. Тъмнината, както и сянката, съществуват. А ако някой друг каже, че няма тъмнина, също е прав. Ето какво има предвид той: в тъмнината няма позитивно съществуване. И ако те помоля да ми донесеш две опаковки тъмнина, няма да можеш да го направиш. Стаята е изпълнена с тъмнина, но ако те помоля да изхвърлиш тази тъмнина, не можеш да го направиш. Или ако ти кажа:

"Ако тук има тъмнина, моля те, изнеси я " - ти не можеш да го направиш. Защо? Защото тъмнината има негативно съществуване; тъмнината е просто отсъствие на светлина. Макар че тъмнината съществува, тя всъщност представлява отсъствие на светлина. Затова ако някой каже, че няма тъмнина, ще е прав. Има присъствие на светлина и отсъствие на светлина, но няма тъмнина като такава. Ето защо можем да правим със светлината каквото поискаме, но с тъмнината не можем да на правим нищо. Ако искаш да премахнеш тъмнината, трябва да внесеш светлина; ако искаш да внесеш тъмнина, трябва да загасиш светлината. С тъмнината не можеш да направиш нищо непосредствено.

Ти тичаш по пътя. Пред теб се появява твоята сянка и тя бяга заедно с теб. Всеки може да види сянката си, никой не може да я отрече. И все пак, може да се каже, че няма сянка, защото тя няма собствена същност. Сянката съществува, защото твоето тяло препречва пътя на слънчевите лъчи. Когато светлината е препречена от твоето тяло, се формира сянка; когато слънцето преминава над главата ти не се формира никаква сянка, защото нищо не пречи на слънчевите лъчи. Ако направим човешка фигура от стъкло, няма да се появи никаква сянка, защото лъчите ще преминават през стъклото.

Когато светлината срещне препятствие, формира се сянка; сянката е просто отсъствие на светлина. Затова ако човек каже, че сянката съществува, той не греши. Но това е половината истина. По-нататьк той трябва да добави, че сянката не съществува. Тогава истината става пълна. Това означава, че сянката е нещо, което съществува и в същото време не съществува. Но с нашия начин на мислене ние не можем да видим нещо, докато то не бъде разделено на две независими части.

Един човек бил съден за убийство. Убил друг човек и хората, които видели престъплението, се явили като свидетели. Един свидетел казал:

- Престъплението беше извършено на открито и на небето сияеха звезди. Аз видях звездите, както и убийството.

След него излязъл друг очевидец, който казал:

- Престъплението бе извършено в дома, до вратата, край стената. На стената се виждаха петна кръв и тъй като аз стоях до стената, дрехата ми също бе изцапана с кръв. Това убийство бе извършено в къщата.

Съдията бил абсолютно объркан. Как могат и двамата да казват истината? Очевидно единият е лъжец. Убиецът се разсмял. Съдията го попитал какво смешно вижда. Човекът казал:

- Позволете да ви кажа, че и двамата са прави. Къщата не бе довършена, покривът още не беше поставен и отгоре се виждаха звездите. Убийството стана под открито небе, но и до вратата, край стената, върху която се виждат следи от кръв. Къщата бе почти готова, стените бяха издигнати, само покривът не бе довършен. Затова и двамата са прави.

Животът е толкова сложен, че дори неща, които ни изглеждат противоречиви, се оказват правилни. Животът е много сложен. Животът не е такъв, за какъвто го смятаме - той съдържа много противоречия; той е безкраен.

В един смисъл смъртта е най-великата истина - защото така, както живеем, ще стигнем до края; такива, каквито сме, ще умрем, и рамките, които сме създали, също ще бъдат разрушени. Тези, в които виждаме своя свят - жената, мъжът, синът, приятелят - всички те ще умрат. И все пак смъртта е измама, защото има нещо, живеещо вътре в сина, което не е сина и никога няма да умре. Има нещо, обитаващо в бащата, което не е бащата и никога няма да умре. Бащата, разбира се, ще умре, но вътре в него има нещо по-голямо от бащата, отвъд границите на тези отношения - това, което не умира.

Тялото ще умре, но вътре в тялото има нещо, които никога не умира. И двете неща са едновременно истинни. Затова и двете неща трябва да се имат предвид, за да се разбере природата на смъртта.

Трябва да се разберат две неща. Първото - ако нещо се приема за суеверие без щателно търсене и изследване - това е способ за създаване на още по-голямо суеверие, то е проява на много суеверен ум. Един човек вярва, че има привидения и зли духове и ти го наричаш суеверен. Ти вярваш, че нищо подобно не съществува и смяташ себе си за знаещ. Но въпросът е какво е суеверие? Ако някой вярва в привидения и зли духове без да провери дали ги има - това е суеверие. Ако друг вярва безрезервно, че няма нищо подобно - това също е суеверие. Суеверие означава вярване в нещо без увереност в неговата истинност. Ако някой поддържа вярване, противоположно на твоето собствено, това не означава, че само заради това той е суеверен.

Вярващият в Бог може да бъде също така внушаем, както и невярващият. Трябва да разберем определението за суеверие. Суеверие означава сляпо вярване в нещо, без проверка. Руснаците са суеверни атеисти, индийците - суеверни теисти. И едните и другите страдат от сляпа вяра. Руснаците не се интересуват да открият, че Бог няма, те са повярвали, че е така, както индийците не са се опитали да открият, че има Бог, преди да повярват, че така. Затова не изпадай в заблуждението да мислиш, че само теистите са суеверни. И атеистите имат своите суеверия. Странното е, че има и научни суеверия. Звучи противоречиво - как едно суеверие може да бъде научно?

Ако си изучавал геометрия, си се сблъсквал с определението на Евклид, в което се твърди, че една линия има дължина, но няма ширина. Какво може да бъде по-суеверно? В света няма нито една линия без ширина. Децата учат, че точката няма нито дължина, нито ширина и дори най-великите учени работят с това предположение - че точката няма нито дължина, нито ширина. Как точката може да съществува без дължина и ширина?

Всички ние сме свикнали с цифрите от едно до девет. Човек има пълно право да попита - това не е ли суеверие? Защо девет цифри? Нито един учен не може да обясни защо цифрите са девет. Защо не са седем? Какво е лошото в седем? Защо не три? Има математици - един от тях е Лайбниц - които използвали три цифри. Той казвал: след едно, две, три следват десет, единадесет, дванадесет, тринадесет; след това двадесет, двадесет и едно, двадесет и две, двадесет и три. Такава била неговата изчислителна система и той я използвал прекрасно и на всички, които не се съгласявали с него, предлагал да докажат, че греши. Той подложил на съмнение необходимостта от девет цифри. По-късно Айнщайн казал, че не са нужни дори три цифри, човек може да се справи и с две. Само с една цифра ще е трудно, но с две човек може да се справи. Това, че цифрите в математиката са девет, е научно суеверие. Но и математикът не е готов да се предаде, той казва: "Как мога да работя с помалко от девет цифри?" Това също е суеверие; в него няма никакво друго значение.

От научна гледна точка, вярваме в правилността на хиляди неща, но в действителност, те са също суеверия. Учените са много суеверни. В нашия век религиозните суеверия отстъпват, докато научните нарастват. Разликата между тях е само в това, че ако попиташ един религиозен човек, как е достигнал до знанието за Бог, той ще каже, че за това е написано в Гитата, а ако попиташ един учен как е разбрал, че в аритметиката има девет цифри, той ще ти каже, че така е написано в книгата на този и този математик.

Каква е разликата между тях? Един отговор има в Гитата, друг в Корана. Трети се намира в книгите по математика. Къде е разликата? Това показва, какво в действителност се разбира под суеверие. Суеверие означава, че ние вярваме в нещо, без да знаем нищо за него. Приемаме едни неща и отхвърляме много други, без да знаем нищо за тях - това също е суеверие. Да предположим, че в един човек от селото се е вселил дух. Образованите хора ще кажат, че това е суеверие. Нека предположим, че необразованите хора са суеверни - вече сме ги заклеймили като суеверни, защото не са образовани, тези прости хора не са способни да ни предложат никакви аргументи в ползата от своите вярвания. И ето, образованите хора от това село се придържат към мнението, че историята за вселяването на духа в този човек е глупост, но не знаят, че в такъв университет като Харвард в Америка, има отдел, провеждащ изследвания на привиденията и духовете. Този отдел дори разпространява техни фотографии. Те нямат и понятие, че днес някои авторитетни учени се правят задълбочени изследвания на привиденията и духовете, и са получени такива резултати, че рано или късно ще осъзнаят, че точно те, образованите хора, са суеверни, а тези, които те наричат суеверни, може би нищо не са знаели за това, в което са вярвали, но са казвали верни неща.

Ако прочетеш Рийон или Оливър Лодж, ще бъдеш изумен. Оливър Лодж е нобелов лауреат. През целия си живот се е занимавал с изследване на привиденията и духовете. Преди смъртта си оставил документ, в който казва: "Всички истини, които открих в науката, и наполовина не са толкова истински, колкото привиденията и духовете. Но ние не знаем нищо за тях, защото суеверните образовани хора не се интересуват какви открития се правят в света".

Ако човек каже, че може да чете мислите на друг човек, наричаме това суеверие. В Русия, където работят учени, които бихме могли да наречем скрупульозни, има един човек на име Федев. Той е велик руски учен. Седейки си в Москва, той общувал на телепатично ниво без никакви видими усилия с човек, намиращ се на хиляди километри от него в Тбилиси. Експериментът бил проведен научно и признат за коректен. Учените са увлечени от такива изследвания, защото рано или късно те ще бъдат полезни в космическите пътешествия. При механична повреда на космическия кораб, която винаги е възможна, чрез тези средства учените могат да установят контакт с космонавтите. Иначе космическият кораб може да бъде загубен завинаги. Именно по такива съображения руските учени провеждат интензивни изследвания върху телепатията и са постигнали някои потресаващи резултати.

Федев правел своите изследвания с помощта на свой приятел. На хиляди километри от него негов приятел се скрил в храстите на един парк с радиостанция в ръка, поддържайки връзка с Федев. След известно време той информирал Федев, че дошъл човек и седнал на пейка номер десет. Помолил Федев да изпрати на този човек съобщение - нареждане да заспи в продължение на три минути. Човекът бил бодър, пушел и си говорел сам. Федев започнал да ум изпраща послания - същите като това, което правя аз: "Ти се отпускаш, ти се отпуска". От хиляди километри в продължение на три минути Федев интензивно му пращал посланието "Заспи, заспи". Като се концентрирал на пейка номер десет, той изпращал мисълта "Заспи»,заспи", Точно след три минути човекът, седящ на пейката, заспал и цигарата паднала от ръката му. Може .да кажете, че е съвпадения. Може и човекът, седящ на пейката, е бил уморен и затова заспал. Приятелят казал на Федев, че човекът действително заспал, но това може да е съвпадение, поради което помолил Федев да го събуди точно след седем минути. Федев започнал да изпраща посланията да се събуди и точно след седем минути човекът отворил очи и станал. Човекът на пейката бил напълно непознат; той нямал и понятие какво се случва. Приятелят на Федев се приближил до него и го попитал, не е ли почувствал нещо необичайно.

- Да, естествено - казал той. - Бях много озадачен.

Дойдох тук да се срещна с някого, и внезапно усетих, че тялото ми всеки миг ще заспи. Загубих контрол и съм заспал. След това усетих, че някой ми казва "Стани, стани. Стани след седем минути!" Не ми го побира умът. Този човек наистина нямал и понятие какво е станало.

Телепатичното общуване без всякакви помощни средства вече е научна истина. Но образованият човек нарича това суеверие. Може би болният в един град може да бъде излекуван от лекар в друг, отдалечен град - не е толкова трудно. Възможно е също ухапване от змия да бъде изцелено от разстояние хиляди километри - също не е толкова трудно. Има много различни видове суеверия, но запомни, суеверието на образования човек винаги е по-опасно от суеверието на необразования, защото образованият не смята своето суеверие за суеверие. За него то е резултат, до който е стигнал преднамерено. Ти казваш, че трябва да разкъсаме веригата на суеверията. Първо се убеди, че има такава верига, иначе в процеса на разбиването й можеш да счупиш нечии ръце и крака. Ако има такава верига, тя може да бъде разкъсана, но ако няма? Ти трябва да се убедиш, че това, в което вярваш, също е верига, която трябва да бъде разкъсана, а не някакво украшение, което трябва да възстановиш. Всички тези неща изискват много внимателно вглеждане в тях.

Аз съм абсолютно против суеверията. Всички видове суеверия трябва да бъдат унищожени - но това не означава, че съм суеверен по отношение на суеверията. Това не означава, че човек трябва да продължи да ги разрушава без ясното разбиране, че ще се побърка в разкъсването на веригата ако не е внимателен. Такова произволно разрушение също се превръща в суеверие. Всеки век има своите суеверия. Запомни, и суеверията имат мода. Във всеки век суеверията приемат нова форма. Човек отхвърля старите суеверия и приема нови, но никога не се избавя от тях завинаги - просто ги променя и преобразява. Но никога не осъзнава това. Например, някога е съществувало суеверието, че човек, носещ тилак - рисунка на челото - е религиозен. Какво отношение има тилакът към религиозността? Но така бил приеман. И гледали отвисоко на човека, който не носел тилак, като на нерелигиозен. Това старо суеверие вече не е на мода. Сега имаме ново суеверие, равно по глупост на старото. Ако човек носи вратовръзка, смятат го за изтънчен; ако не носи - значи е обикновен. Това е същото, няма никаква разлика. Вратовръзката е заменила тилака, но човекът е останал същият. Каква е разликата?

Вратовръзката с нищо не е по-добра от тилака. Може би дори е по-лоша, защото в поставянето на тилака е имало някакъв смисъл. Вратовръзката в тази страна няма никакъв смисъл, макар че може да има такъв в друга страна. Тя е полезна в студените страни, където предпазва гърлото от простуда. В тази страна човек, който не може да си позволи да пази гърлото си от простуда, очевидно се смята за беден човек. Състоятелният човек може да пази гърлото си с шал. Независимо от това, когато в горещите страни хората си слагат вратовръзки, това изглежда малко плашещо. Започваш да се замисляш, преуспяващ ли е този човек или е просто ненормален!

Да бъдеш преуспяващ не означава да страдаш от жега и да носиш на врата си тази примка. Вратовръзката е примка, възел. Нейното използване в студените страни има смисъл, но в горещите е напълно безсмислено, и все пак човек, който има чувство за собствено достойнство - съдия, адвокат, политик - излиза на улицата с тази примка на шията! И тези хора заклеймяват носещите тилак като суеверни! Възниква въпросът: "А не е ли суеверие и носенето на вратовръзка? Каква научна система прилагате вие, слагайки на врата си тази връзка?" Но тъй като вратовръзката е суеверие на този век, тя е приемлива, а тилакът като суеверие от миналия век, е неприемлив.

Както вече казах, както връзката има някакъв смисъл за хората в студените страни, тилакът също има някакъв смисъл и ако не се вгледаш в него, ще е съвършено неправилно и опасно да го наречеш суеверие, без дори за миг да се замислиш за какво се използва тилакът. Повечето хора го носят от суеверие, но хората, които са го поставили за пръв път, са имали някаква обоснована причина. Фактически, тилакът се нанася в междувеждието, където се намира аджна чакра - третото око. Дори при лека медитация този участък се загрява и бива охлаждан със сандалово дърво. Използването на сандаловото дърво е високо научна техника, която днес е изгубена. Хората вече не се интересуват от тази наука. Днес никой не използва сандаловото дърво, независимо дали знае за аджна чакра или не, дали се занимава с медитация или не.

Странно е да видиш хора, носещи вратовръзки в горещите страни. В студените носенето им има научна основа, както тилакът има научна основа за тези, които медитират върху аджна чакра, защото сандаловото дърво охлажда този участък. При медитацията върху аджна чакра възниква стимулация на тази област и създава се топлина, която трябва да бъде охладена, иначе може да навреди на мозъка. Но ако сме решили да премахнем всички тилаци, ние ще ги отнемем от тези, които ги носят безцелно, но ще ги отнеме и от тези, които са ги поставили осъзнато, а ако те не пожелаят да ги махнат, ще ги наречем суеверни.

Ето какво искам да кажа - няма начин да се определи кое е суеверно и кое не. Фактически, едно и също нещо в едни условия може да бъде суеверно, а в други - научно обосновано. Това, което изглежда научно в определено състояние, може да се окаже ненаучно при друго стечение на обстоятелствата. Например в Тибет има традиция да се миеш веднъж годишно, и това е много рационално, защото в Тибет няма прах, климатът е студен, хората не се изпотяват и не им е нужно да се мият. Ежедневното миене може да навреди на телата им, защото ще ги застави да губят твърде много топлина. А как да я възстановят? Да останеш съблечен в Тибет може да ти струва много скъпо. Ако човек остави тялото си голо само един ден, ще му бъде необходима четиридесет процента повече храна, за да възстанови изразходваните калории. В такова място като Индия, ако човек ходи по улицата без дрехи, го почитат като отшелник. Махавира е бил разумен - той оставал гол, а в такава гореща страна като Индия колкото повече топлина напуска тялото, толкова по-прохладно се чувства човек отвътре. Затова ако последователят на Махавира отиде в Тибет гол, той заслужено ще бъде поставен в лудница. Да се появиш в Тибет в такъв вид би било абсолютно ненаучно, идиотско. Но и това се случва. Когато тибетски лама дойде в Индия, той никога не се мие. Веднъж живеех с тибетски лами в Бодхгая, те воняха толкова ужасно, че да се седи близо до тях.беше мъчение. Когато ги попитах защо са такива, те отвърнаха:

- Ние спазваме правилото да се мием само веднъж годишно.

Тогава направих разграничение между суеверието и науката. Това, което е научно в Тибет, е суеверие в Индия. Тук тибетските лами вонят, не осъзнавайки, че телата им се потят обилно и наоколо има толкова много прах.

Ние нямаме понятие за това, но има няколко страни, в които въобще няма прах. Когато Хрушчов за пръв път дошъл в Индия, го завели в Агра, за да види Тадж Махал, и по пътя той видял прашен вихър. Помолил да спрат колата, излязъл, застанал точно в средата на вихъра и бил много доволен. Казал:

- Толкова ми провървя, никога по-рано не съм имал такъв опит.

Ние не бихме почувствали, че ни е провървяло, ако се окажем сред такова количество прах. Но там, откъдето е той, има сняг, но не и прах. За него това бе вълнуващо преживяване, каквото би било за нас снегът. Какво вълнение усещаме, когато стъпваме по снега в Хималаите. Затова не започвай да разрушаваш неща, вярвайки, че това е верига, без първоначално да си разгледал ситуацията, условията и техния смисъл.

Научният ум винаги се колебае. Човек с научен ум никога не взема прибързани решения, казвайки: "Това е правилно, това е неправилно". Той винаги казва: "Може би това е правилно, но нека го изследвам още малко". Дори в края на изследванията той никога не стига до решение, не произнася окончателна присъда: "Точно така, това е неправилно, унищожете го!"

Животът е толкова тайнствен, че не може да се опише с такива категорични термини. Всичко, което можем да кажем, е: "На този етап ние знаем това и това, и основавайки се на това знание, това и това ни изглежда неправилно" - това е всичко.

Човекът с научен подход ще каже: "Опирайки се на информацията, която ми е достъпна на този етап, това и това днес изглежда неправилно. Независимо от това при получаване на допълнителна информация утре то може да се окаже правилно. Това, което е правилно днес, може да се окаже неправилно утре". Такъв човек никога не взима прибързани решения кое е правилно и кое не. Той продължава да изследва с любознателен и скромен ум. Има радост в това да се придържаш към суеверието, има радост и в това да го разрушаваш. Когато се придържаме към суеверието, ние сме свободни от нуждата да мислим - вярваме в това, в което вярва всеки. Дори не искаме да изясним каква е причината или защо е така. Кой го е грижа за това? Човек просто следва тълпата. Удобно е да имаш суеверия. Има и хора, които са стъпили на пътеката на разрушаването на суеверията и това също е много удобно. Човек, който се бори с тях, изглежда рационален, докато всъщност не е. Не е толкова просто да бъдеш рационален. Да виждаш нещата рационално означава да напрягаш всеки нерв. Такъв човек гледа на нещата толкова напрегнато, че му е трудно да изкаже каквото и да е твърдение. Затова неговите твърдения винаги са относителни. Той казва: "При тези условия в Тибет е уместно да не се миеш, а при други условия да не се миеш в Индия е пълно суеверие." Човек, който мисли рационално, ще говори с подобен език. От друга страна, социалният реформатор въобще не го е грижа за това, което казва - той е загрижен да разрушава, той иска да разрушава определени неща. Аз ти казвам: иди и разрушавай - има много неща, които трябва да бъдат разрушени, но първото, което трябва да бъде разрушено, е лекомислието. Тенденцията да се действа без първоначално да се подложат бъдещите действие на рационално обмисляне, е първото нещо, което трябва да бъде разрушено. Ето какво означава това - ако разрушаваш нещо, без да си го обмислил както трябва, това разрушение няма никаква стойност. Трябва да се създаде тенденция да се мисли рационално, а тенденцията да се вярва без мисъл трябва да бъде разрушена. Това ще ни даде възможност да видим различни контексти, по-дълбоки значения. Тогава ще извършим интензивно проучване. Ще мислим и ще разсъждаваме. И ще обхванем всички възможности.

Психоанализата е много популярна на Запад и интересното е, че психоаналитиците вършат точно същата работа, която са правели по селата добрите стари врачки. В наши дни във Франция има една активна секта, създадена от Кювие. Кювие работи по същите принципи, както врачките, с това изключение, че Кювие е учен и използва научна терминология - всичко останало е едно и също, няма разлика.

Ще се изумите, когато узнаете, че когато садху, обикновеният селски жител без никакви медицински познания, дава на болния в името на Бога щипка пепел - ние наричаме това суеверие - то работи ефективно и процентът на изцеление на хората е същият както при алопатичното лечение. Този еднакъв процент е много интересен. В тази област се провеждат много експерименти.

Уникален експеримент бил проведен в една лондонска болница. Сто пациенти с една и съща болест били разделени на две групи. На петдесет направили обичайните инжекции, а на другите петдесет инжектирали вода. Поразителното било, че процентът на оздравелите и в двете групи бил един и същ. Възниква въпросът: как се е случило така? След този експеримент изследването привлякло много голямо внимание. И станало ясно, че повече от самото лекарство лекува идеята, чувството, че приемаш лекарство. Лекува не толкова самото лекарство, колкото мисълта колко е скъпо и колко е известен лекарят. Лекар без голяма известност няма голям успех в лечението, не защото не владее професията си, а защото не е известен. Известният лекар прави веднага впечатление на пациентите. С впечатляващата му дреха, впечатляващите му инструменти, с неговите преценки, с голямата му кола, с тълпата, стояща на опашка пред кабинета му - ти вече имаш такова впечатление, че е от много малко значение дали той знае какво да ти даде. За да бъдеш известен лекар не е нужно първокласно познаване на медицината, а отлично владеене на рекламата. Въпросът е колко успешно можеш да добиеш известност, защото най-много помага известността, не лекарството. Неотдавнашно медицинско допитване изяснило, че във Франция има около осемдесет хиляди лекари и около сто и шестдесет хиляди знахари. Когато пациентът се умори от практикуващите лекари, накрая го лекува човек, който нищо не знае за медицината. Но такива хора знаят триковете за лечение на пациентите. Именно затова ни обкръжават толкова най-различни "лечители". Помисли си само - толкова "лечители" процъфтяват във века на науката! Помага дори натуропатията - поставянето на мръсна кърпа върху корема, помага грейката с вода, помагат знахарските амулети и дори хомеопатията, представляваща нищо друго освен малки захарни хапчета. Всичко това помага не по-лошо от алопатията.

Затова възниква въпросът: защо пациентите се оправят? Ако в селото знахарят предпише малко прах и пациентът се излекува, тогава ние трябва внимателно да обмислил нужно ли е да разбиваме подобно суеверие. Човек със стетоскоп на шията и голяма кола също може да излекува пациента с научни средства, но и тук работи вълшебството - вълшебството на колата, вълшебството на стетоскопа.

Познавам един знахар. Той няма никакви академични степени и все пак е излекувал много болни, които съм пращал при него - пациенти, признати за нелечими от други лекари. Този човек е съобразителен, той прекрасно познава човешката природа. Фактически, именно този човек е професионален лекар! Ако отидеш да се лекуваш в неговата клиника, диагностиката ще бъде проведена по такъв начин, че половината от болестите ти ще изчезнат още по време на диагностиката. Той е много умен лекар. Другите лекари бледнеят пред него. Той има голяма, много впечатляваща и много сериозна приемна с голяма маса, върху която поставят пациента. Срещу гърдите на пациента виси предмет, който прилича на стетоскоп. Това приспособление е свързано с две прозрачни тръбички, в които има оцветена вода. Когато допре "стетоскопа" до гърдите на пациента, от биенето на сърцето водата в тръбичките се разклаща. Пациентът гледа бълбукащата вода, убеден, че е дошъл при потресаващ лекар - никога по-рано не е виждал такъв лекар. Той използва обикновен стетоскоп, но не го поставя в ушите си, а наблюдава повдигането и спадането на водата в тръбичките и това убеждава пациента, че е необикновен лекар.

Ти никога ли не си се замислял, защо алопатичните лекари пишат рецептите с такъв неразбран почерк? Причината е, че ако можеш да ги прочетеш, би открил, че това е най-обикновено нещо, което можеш да купиш на пазара - затова рецептата се пише толкова изкусно, че да не можеш да я прочетеш. Ако занесеш тази рецепта на същия лекар и той няма да може да разбере какво е написал. И още по-интересно е, че всички названия на лекарствата трябва да бъдат на латински или гръцки. Причината е проста: ако рецептите бяха написани на английски, хинди или гуджарати, ти никога не би платил на лекаря десет или петнадесет рупии за една инжекция, защото щеше да знаеш, че това е екстракт от кимионови семена.

Всичко това са вълшебни трикове. Точно така селският знахар дава на пациента си щипка пепел, но тя не би подействала, ако той изглеждаше като обикновен човек. Ако обаче е в оранжева мантия, пепелта ще има много голям ефект. А ако е известен като честен, добър и правдив, щипката пепел ще бъде още по-ефективна. Ако вече е известно, че за услугите си не взима пари, че никога не докосва пари, действието на пепелта ще бъде главозамайващо. Всъщност, не въздейства пепелта, а други фактори. Оценката на такъв род лекарства изисква внимателно обмисляне, защото, ако осъдим лекарството, ще трябва да го заменим с други, също толкова лъжливи, и това няма да има край.

Необходимо е да накараме хората да мислят рационално, за да не си навличат лъжливи болести. Докато продължават лъжеболестите, ще се появяват и лъжелекари. Ако премахнем старите, лъжливи методи, ще се появят нови. В света има толкова способи за лечение, че е невъзможно да се реши, кой от тях е правилен. Всички те претендират за успех в лечението на болестите. И техните претенции са оправдани - те действително лекуват болестите. Колкото по-дълбоко проникваме в човешката психика, толкова по-ясно става, че болестта съществува някъде в човешкия ум. Дотогава, докато болестта съществува в човешкия ум, ще продължава да съществува и лъжливото лечение. Затова аз не съм толкова загрижен да се разделим с лъжливите методи, колкото да поставим края на болестта в човешкия ум. Ако изчезне болестта в ума, ако се пробуди съзнанието на човека, ако той стане съзнателен, няма да го обсаждат дразнещи проблеми. Ти взимаш пепелта, не защото я разпространява селският знахар - не, причината е в това, че ти искаш тази пепел и заради това този човек я разпространява. Никой сам по себе си не става лидер, просто ти и секунда не можеш да живееш без лидер, затова някой трябва да стане твой лидер. Избавяйки се от един лидер, ще намериш друг - а ако се освободиш и от него, ще си избереш трети. Освобождавайки се от първия лидер трябва да разбереш кого искаш за следваш лидер. Затова лидерите от всички страни прекрасно разбират необходимостта от опозиционни партии. Те знаят, че когато на хората им омръзне един лидер, те автоматично избират друг, а когато им писне от другия, го заменят с първия. Затова по целия свят е разпространена двупартийната политика. Хората навсякъде са еднакви.

По време на последните избори бях в Раджпур. Един мой приятел, стар жител на Раджпур, няколко пъти успешно беше избиран за член на парламента, но сега претърпя поражение. Друг мой приятел, който бе абсолютно неизвестен и едва отскоро се бе установил в Раджпур, бе избран на неговото място. Попитах своя приятел какво се е случило, та е загубил, а никому неизвестен пришълец е спечелил?

- Много е просто - каза той. - Хората са свикнали с мен. Този непознат човек има ново лице, хората още не го познават. Не се безпокой, щом стане известна фигура, ще претърпи поражение. Аз трябва да дочакам отново да ме забравят и тогава ще получа преимущество.

По своята същност въпросът не е в това да отстрани един или друг лидер, да се разделиш с един или друг суверен. Въпросът е в това, да се предизвикат в човека фундаментални промени. Научният ум малко го е грижа за суеверията, но суеверията ще съществуват дотогава, докато умът на човека бъде удовлетворен в своята слепота. Ако човек не е готов да си отвори очите, слепотата е неизбежна.

Нека ви попитам: кой от вас действително иска да отвори очи? Никой не иска да гледа с отворени очи, защото ако очите ни се отворят, ще можем да видим много истини, които не желаем да видим. Именно затова затваряме очи и виждаме само това, което искаме. Отварял ли си някога очи и изследвал ли си внимателно какво е животът? Гледал ли си някога към себе си с отворени очи? Не искаш да го направиш, защото ще видиш ужасяващи неща.

Всеки счита себе си за праведен, за Махатма. Ако отвори очи и погледне внимателно, за свой ужас би открил, че най-великият от грешниците е скрит вътре в его. Той не иска да види това, разбира се, защото тогава трудно ще бъде Махатма и затова затваря очи към амия себе си. Нещо повече, ползва и услугите на други хора, които му помагат да държи очите си затворени - събира около себе си хора, които идват и му казват какъв велик Махатма е и така му помагат за остане сляп.

Има много забележителни трикове как да се заобиколиш от хора; тази област е пълна с невероятни мистификации. Един от триковете по привличане на хора е да крещиш: "Не идвайте при мен! Не искам никакви последователи!"

Този трик оказва потресаващо въздействие върху хората. Те се стичат при този човек. Колкото повече ги отблъсква, за толкова по-велик Махатма го смятат. Обикновено, Махатмата приветства хората, а този размахва пръчка и прогонва всички. Той не проявява никаква заинтересованост към каквото и да е.

Чувал съм за един човек, който с години бродел по плажовете на Калифорния и станал своего рода знаменитост. Неговото представление било следното - той бил толкова прост, че ако му предложат десет долара и монета от десет цента, той весело избирал монетата. Бил толкова невинен. От любопитство един човек отишъл при него пет или шест пъти и все път ги обкръжавала тълпа. Хората питали:

- Баба, какво искаш - това или това?

И той веднага избирал десетте цента, казвайки, че му харесва как сияе монетата. Хората го смятали за много невинен човек. За любопитния било трудно да повярва, че след толкова години човек не може да познае десетдоларовата банкнота! Било твърде наивно! Веднъж вечерта, след като тълпата изчезнала, любопитният се приближил до него и му казал: "Наблюдавам те през последните двадесет години, изумен съм, че тази игра продължава толкова дълго. Нима ти действително не можеш да разпознаеш десетдоларовата банкнота? Човекът се разсмял и отвърнал:

- Познавам я от първия ден, но ако го бях показал, играта веднага щеше да свърши. Като не познавам банкнотите, аз събрах десетцентови монети от хиляди зрители. Ако я бях познал, това щеше да бъде единствената банкнота в ръката ми, защото впоследствие нямаше да получа повече никакви банкноти. Затова ако искам да изкарам достатъчно пари, трябва да отхвърля богатството и банкнотите ще дойдат сами. Аз прекрасно познавам работата си, моята работа върви прекрасно. За един ден аз събирам от тълпата петстотин долара. Тази игра вероятно ще продължи.

Така нареченият Махатма също знае цената на парите, макар че ако заговориш с него за пари, той ще каже, че никога не се е докосвал до тях. Но неговият ученик, който седи до него, събира приношенията и ги поставя в сейфа - защото Махатмата никога не се докосва до пари.

Какво да правиш, ако човек иска да остане сляп? Ще се намери ли някой достатъчно глупав, за да направи нещо с този човек? Човекът на плажа не е в основата на тази история. Вредата се причинява от хората, които идват при него. Именно заради тях човекът играе своята комедия. Ще ви кажа, че ако той не го беше направил, щеше да го направи някой друг. Хората са глупави - където и да са, те ще правят същото, както с този човек. Те искат някой да им измъква парите от ръцете. Затова такива неща ще продължават да се случват. Може да им се сложи край само ако се разруши човешката глупост.

Затова не се безпокой твърде много дали да разрушиш веригата на суеверията, защото ако човекът, който е прикован с тази верига, си остане същият, той ще си направи нова верига. Просто няма да може да живее без нея. Човек от този тип ще създава нови вериги. Всички религии с все сили се опитват да разбият някакви вериги, и всяка религия създава нови - затова всичко си остава по старому. Светът е виждал толкова религии! Всички са били създадени, за да извършат реформи. Всички са провъзгласявали своето намерение да премахнат всички суеверия, но в процеса на разрушаване на суеверията в действителност нищо не се разрушава. Разбира се, тези, които са преситени от старите суеверия, ги заменят с нови и много се радват на промените.

Разумният човек никога в нищо не се вкопчва - дори в някакви вярвания, да не говорим за суеверията. Той живее разумно, не се опира върху нищо. Не създава никакви връзки, защото познава безкрайната радост на живота в свобода. Не създава никакви вериги.

Затова истинският въпрос е как да събудим във всеки индивид достатъчно съзнание, за да създадем в него желание да бъде свободен,, разумен, напълно осъзнат. Ако склонността да живееш сляпо - да бъдеш поеледовател, поддръжник, вярващ - ако тази склонност може да бъде намалена, всички суеверия ще се разпаднат на части. Но в този случай работа не е в това да се разбие един тип суеверия, а суеверията от друг тип да оцелеят - нужно е да се разрушат всички, да си отидат всички. В противен случай винаги ще ги има.

Разберете - нищо не се променя с простата смяна на дрехите. Нека всеки носи каквото харесва. Ако някой иска дреха в охра, защо да го спираме? Ако иска черна - нека. Ето какво трябва да разбере човек - промяната на дрехата не е равна на промяна в живота на човека. Щом това бъде разбрано, няма нужда от смяна на дрехата, защото този човек, който те накара да си смениш дрехата, веднага след това ще ти я смени с друга.

Един санясин с дреха в цвят охра отишъл при Ганди и казал, че много го впечатляват неговите идеи и също иска да служи на страната. Това, което му отговорил Ганди, е многозначително. Той казал:

- Това е прекрасно, но първо трябва да се откажеш от дрехата си с цвят охра, защото това ще попречи на твоята работа. Обикновено хората служат на тези, които носят оранжево, вместо обратното - те да им служат.

Това е истина. Но защо Ганди след като го накарал да свали оранжевата дреха, го накарал и да облече кхади — дреха от домашно тъкан памук?

Тези, които носят кхади, вършат такива неща, каквито дори хората в охра не са правели никога по-рано. Какво се е променило? Хората, носещи кхади, приемат да служат на другите. Бедните хора, облечени в охра, никога не са приемали толкова служене от другите, както тези, които носят кхади. Кхади струват на страната твърде скъпо. Санясинът бил много доволен, че суеверието му относно оранжевата дреха било отхвърленоно сега той носи кхади, сега се е вкопчил в суеверието кхади. Каква е разликата?

Истинският въпрос не е в това да позволиш на хората да отхвърлят едно и да ги заставиш да приемат друго. Въпросът е да достигнеш до разбиране на самата менталност, която продължава да се вкопчва в тези неща. Ганди не е изострил ума на този човек. Той е останал толкова глупав, колкото е бил и преди това. Просто е накарал човека да смени дрехата си и той се е почувствал много щастлив. Но какво се е променило? Винаги така става.

Последните пет хиляди години от историята на човечеството са години на велики бедствия. В своите опити да разрушим суеверията, ние така и не сме променили самия човек. Просто разрушаваме идни суеверия, но след това човек създава нови. Каквото и да му предложат, той се нахвърля върху него:

- Отлично - казва той, - нека бъде така. Ще отхвърля старото суеверие и ще се хвана за новото!

И ние се чувстваме щастливи, защото той е приел "нашето" суеверие.

При мен дойде един млад човек. Денем и нощем говореше за писанията. Знаеше наизуст Упанишадите, Гитата и Ведите. Аз му казах:

- Прекрати с тези глупости. Нищо не печелиш от това!

Той много ми се разсърди, но все пак продължи да идва при мен. Този, който ти се сърди, никога не престава да идва при теб, защото гневът също създава своето рода отношение. Той несъмнено ми се сърдеше, но продължаваше да идва. С времето, слушайки ме все повече и повече, почувства, че нещо в него е докоснато. Веднъж дойде и каза: "Взех накуп Гитата, Упанишадите и Ведите и ги хвърлих в кладенеца".

- Кога съм ти казвал да ги изхвърлиш? - попитах аз.

- Трябваше да освободя рафта, за да създам пространство за твоите книги. Сега съм напълно съгласен с твоите книги - каза той.

- Но това още повече усложнява нещата - казах. - Нищо не се е променило. Аз просто ти предлагах да не се съгласяваш с книгите. Никога не съм те молил да изхвърляш своите и да подредиш моите. Какво променя това?

Така наречените гуру са много доволни, ако човек приеме техните суеверия. Ето как макар че суеверията се променят, човек си остава суеверен. Затова казах на младия човек да изхвърли моите книги в същия кладенец.

- Как така? - каза той. Твърдеше, че никога няма да може да го стори.

- Значи всичко си е останало по старому - каза. - Сега моята книга е станала твоя Гита. Какво е лошото в бедната Гита на Кришна? Ако ти е нужно да носиш нещо със себе си, Гитата беше достатъчна, беше подходяща. Тя беше доста по-дебела от моята книга, придаваше ти достатъчна тежест. Сега какво се промени? Нима някога съм ругал Кришна? Нима някога съм казвал, че Кришна е виновен за нещо?

Винаги е било така - и е така. Човек остава същият, сменят се само играчките му.

- Да, ако някой вземе моята играчка, това е хубаво. Ще се радвам, че накрая някой е възприел моята идея. Намирам удовлетворение в това да виждам, че някой друг е започнал да вярва в мен повече, отколкото в Кришна. Но това не носи никакви промени на човечеството, човечеството никога не може да спечели от това. Какво ни е нужно - да се погрижим за това как да разрушим отвътре тази човешка менталност, която се вкопчва в нещата. Как човек да преодолее своята слепота?

Предлагам ти - не се занимавай с разрушаване на суеверията. Вместо това промени суеверния ум. Промени този ум, който отглежда суеверията, за да може да се роди новият човек. Но това е тежка задача, за това е нужно голямо усилие. Това не е проста работа. За изпълнението на тази задача се изисква научен подход. Не бързай да отричаш съществуването на привиденията и злите духове. Те са много по-реални от теб самия. В тяхното съществуване няма лъжа - но ти трябва да установиш това по пътя на изследванията. И често се случва тези, които се боят от привидения, също да започнат да отричат тяхното съществуване. Те го правят не защото са узнали нещо. Единствената причина е, че искат да представят желаното за действително. Не искат да съществуват привидения, защото ако има привидения, ще ги е страх да ходят по тъмната алея и затова с висок глас продължават да повтарят:

- Няма привидения! Абсолютно! Това е суеверие и ние ще разрушим това суеверие!

Така, на практика те показват, че се боят от привиденията. Ако действително има привидения, това ще им създаде маса проблеми, затова те не трябва да съществуват - това е желанието им. Подобен ум никога не може да застави привиденията да престанат да съществуват. Има привидения, има ги. Дали вярваш в това или не - няма значение. Това, което съществува - съществува, и е най-добре да го изследваш, защото всичко съществуващо неизбежно е свързано с теб по един или друг начин. Затова е по-уместно да ги разбереш, да ги опознаеш, да намериш способ да установиш контакт с тях, да си изясниш как се взаимодейства с тях. Това не е лесна задача. Празното пространство, което виждаш между себе си и някой друг, не е задължително празно. Може би там седи някой. Но идеята че там седи някой може да ни изплаши, затова ние не оставяме празно място, държим се заедно. Винаги се боим от празното пространство и поради това изпълваме стаите си с мебели, календари, изображения на богове и богини, каквото поискаме. Когато сме в празно пространство, в празен дом, ние се плашим. Изпълваме дома с хора, мебели, за да не остане никакво празно пространство. Но дори тогава остава много празно пространство, което не е съвсем празно. И то съществува по собствени закони. Ако човек иска да работи в това направление може да го направи. Човек може систематично да работи над това - става дума за независима наука, в нея има свои закони и методи. Независимо от това, преди да започнете да работите в тази област, никога не казвайте, че тези неща съществуват или не съществуват. По-добре се въздържайте от разсъждения и за известно време оставете настрани своите заключения - просто кажете, че не знаете. Ако те попитат има ли привидения, за научния ум ще бъде характерно да отвърне:

- Не знам, защото още не съм погледнал в тази посока. А и още не съм погледнал в себе си, как тогава да установя дали има привидения? Аз още не мога да открия дори себе си!

Затова никога не бързай да отговориш с "да" или с "не". Този, който ти дава бърз отговор, е подозрителен. Продължавай да мислиш, продължавай да изследваш. Разумният човек винаги отговаря с голяма неохота. Веднъж някой попитал Айнщайн как различава научния човек от суеверния. Айнщайн отвърнал:

- Ако зададете на суеверния човек сто въпроса, той ще ви даде сто отговора, а ако зададете на учения сто въпроса, той ще се обяви за невежа и деветдесет и осем от тях. За останалите два ще каже: "Аз зная малко, но това знание не е всичко, утре то може да се промени".

Запомнете, научният ум е единственият невинен ум. Суеверният ум не е невинен. Но външно той изглежда като своята противоположност. Суеверният ум изглежда много прост, но не е такъв - той е много сложен и коварен. Най-голямото му коварство е в това, че твърди неща, за които нищо не знае. Човек с такъв ум не знае нищо дори за камъка, който лежи пред прага му, но има натрапчивата идея да доказва, че неговият бог е прав, а твоят - не, и дори може да тръгне да убива хора за това. Ако той не може да обясни дори какво е това камък... А ако той не може да докаже, че неговият камък е мюсюлмански или индуистки, как ще може да докаже, че бог е мюсюлмански или индуистки? А той дори убива хора! И запомни, обръщането към насилието показва, че причината на действията се корени в суеверията. В нещата, за които е достъпно знанието, никога не се стига до свади, невъзможно е. Навсякъде, където съществуват конфликти - не се съмнявайте - това е суеверие, защото чрез конфликта суеверният човек се опитва да докаже, че е прав - други средства той няма. Ако човек се хвърли върху мен и допре меч до гърлото ми . "Кажи, че съм прав, или ще ти отрежа главата" - той може да ми отреже главата, разбира се, но това не доказва неговата правота. Никой никога не може да докаже правотата си, отрязвайки нечия глава. Дори ако всички мюсюлмани се съберат и зверски избият всички индуисти, това никога няма да докаже, че са прави - както и обратното. Те просто ще покажат своята глупост, нищо повече. Нима някой е доказал правотата си с меч? Но това е единственото средство, достъпно за суеверния човек. Какви други средства може да използва той, за да ти каже, че нещо е правилно? Той няма никаква концепция, никога не е изследвал, няма никакви доказателства, няма никаква посока. Той знае само едно - правото на силата.

Това правят всички, това прави целият свят. Не казвам, че с такива действия на насилие се занимават само религиозните лидери; политиците по нищо не се отличават от тях. Правотата на Русия или Америка се установява с използването на водородна бомба - очевидно няма други средства. Това е глупост от същия вид. Нима така може да се реши кой от тях е прав? Как може с насилие да се определи кой е прав? Как да се определи дали Маркс е прав или не? С помощта на меча? Хвърляйки водородна бомба. Чия ще бъде тази бомба? Това трябва да се определи с помощта на мисълта, но човек още не е свободен да мисли, още е окован от суеверия.

Затова запомни, настоявам не да се разбиват веригите, а да се разделим със суеверния ум, който ги създава. Ако този ум продължава да съществува, не е важно колко вериги ще разбиеш, той ще създаде нови. И запомни, новите вериги ще са много по-привлекателни, много по-любими, много повече ще искаш да си ги носиш. Запомни завинаги, че новата верига винаги е по-здрава от старата, защото нашето умение да създаваме вериги също е станало по-развито, по-напреднало. Често ми идва на ум, че тези, които се занимават с разбиване на суеверия, преуспяват само в това да снабдяват хората с много по-здрави суеверия в замяна на износените - не правят нищо повече. Именно суеверният ум трябва да бъде отхвърлен, иначе ще продължава да въвежда нови суеверия. Стани рационален и убеди другите също да мислят рационално. Да бъдеш рационален означава да мислиш, да изследваш, да задаваш въпроси. Говори само след като си получил нужния опит и с готовност признавай, че опитът ти не е абсолютна истина и последна инстанция. Утре хората могат да получат други опити. Може би ще трябва да преминеш през различни опити и не може да се каже твърдо, че това, което ти си изпитал като опит, не е било халюцинация. Затова докато твоя опит не бъде потвърден от много опити, по-добре нищо не говори за него. Затова учените, провеждайки експерименти, повтарят опитите хиляди пъти, карайки хиляди други хора да правят същото и едва тогава стигат до някакво заключение. И дори тогава не достигат до окончателен извод. Човек, който иска бързо да стигне до заключението, никога не мисли. Човек, който бърза да достигне до окончателното заключение, неизбежно се изпълва със суеверия. А всички ние много бързаме.

В друг въпрос беше формулирано всичко, което търси цялото човечество и това, което така и не може да открие! Ето въпроса:

Съществува ли Бог? Какво е дмсиватман - индивидуалната душа? Къде е Мокша? Кой е създал небесата? Има ли ад? Защо човек се е появил на земята? В какво е целта на живота?

Той толкова бърза, че иска да знае всичко и веднага. Ако човек бърза толкова много, той задължително става суеверен. За търсенето е нужно огромно търпение, извънредно търпение - ние ще продължаваме да търсим независимо от това, дали ще намерим това, което търсим в един живот. За рационалния човек не е важно постижението, важно е търсенето. За суеверния човек е важно постижението, търсенето няма никакво значение.

Суеверният човек иска да разбере как да стигне. "Къде е Бог?" - пита той. Той не се интересува първо да установи има ли Бог. Не му е интересно да търси Бога, това не е неговата стихия. Той казва: "Намери Го и след това ми Го покажи". Затова и ходи и търси гуру.

И всеки, който търси гуру, неизбежно накрая се оказва суеверен. Не може да се избегне това. Търсенето на гуру го подразбира. "Ти си намерил, сега, моля те, покажи и на нас. Ако ти си намерил, какъв е смисълът и ние да търсим? Ние се прекланяме в краката ти. Моля те, дай ни това, което вече си постигнал". Идеята е някой да положи ръка върху главата ти и да ти даде да реализираш Бога. Затова хората бродят наоколо, получавайки мантри, стават посветени, плащат такси, масажират крака, служат, с надеждата, че това, което е достигнал някой друг, може да стане тяхно. А това никога не може да се случи. То просто свидетелства за суеверен ум. Нечие достижение никога не може да стане твое. Някой друг е тръгнал да търси и е намерил - а ти искаш да го получиш даром? Запомни, ако този човек е искал, то в процеса на търсене навярно е осъзнал, че никой не намира чрез искане, чрез молби. Затова той дори няма да създава ученици. Тези, които искат да станат ученици, просто още не са достигнали до самите себе си. Те се вкопчват в някой друг, висшестоящ гуру. В дългата верига от гуру всеки се надява да получи нещо от другия. Много гуру са вече мъртви, но хората се вкопчват в тях с надеждата, че нещо ще им дадат. Дългата верига от мъртви гуру изчезва в хиляди и милиони години назад, и всички те се вкопчват един в друг с надеждата, че някой нещо ще им даде. Това е признак на суеверен ум.

Ето характеристиката на търсещия, разсъдителен ум:

- Ако има Бог, ще го търся. Ако постигна успех, това ще бъде моя заслуга, мое право по рождение. Ако някога го намеря, това ще стане поради предаността на целия ми живот, поради моята жертва, поради моята медитация. Това ще бъде плод на моето усилие.

И запомни, ако бог действително е достъпен безплатно, рационално мислещият човек ще се откаже от него. Той ще каже:

- Неправилно е да се приема нещо, което не е резултат от моите собствени усилия. Аз ще достигна само със собствените си усилия.

Имай предвид - има определени неща, които могат да се постигнат само чрез собствени усилия. Бог не е вещ, която се продава на пазара, не е стока за ширпотреба, която може да се купи навсякъде. Не е един от предметите, които се продават в универсалните магазини, където можеш да отидеш и да го купиш. Но тези магазини са отворени. Има магазини, има базари, има разпродажби, на които висят табелки: "Тук и достъпна истинската Истина". Дори истината бива истинска и неистинска! На всеки магазин има табела: "Тук живее истинският учител. Всички останали учители са подправени; те живеят някъде другаде. Това е единственият истински магазин. Купувайте от нас! Дайте ни шанс да ви направим услуга!" И когато влезете в един от тези магазини, продавачът не ви позволява лесно да си тръгнете. Цялото това бръщолевене е породено от суеверния ум. Искам да ви кажа: вярвайте в търсенето, не в просенето на милостиня. Ще достигнете Божественото не просейки милостиня, а познавайки. Никога и никъде не вярвайте на това, което казват другите. Може би някой ще достигне, това е възможно, затова не е задължително да не вярвате - това също е суеверие. Нито вярвайте, нито не вярвайте. Ако при вас дойде някой и каже, че е достигнал Божественото, кажете му:

- Поздравявам те! Бог е бил много състрадателен към теб, позволявайки ти да го намериш. Но моля те, бъди любезен и не ми го показвай, позволи ми и аз да го намеря, иначе ще остана инвалид.

Ако те доведат до крайната точка, в която някой вече е пристигнал, ти ще пристигнеш там като инвалид. Краката стават силни когато вървиш. Да достигнеш до крайната точка не е толкова важно. Това, което действително е важно, е че на път пътешественикът става по-силен. Достижението не е толкова важно, колкото трансформацията на този, който е стигнал.

Бог, знанието, мокша - това не са неща от магазин за конфекция. Това е плод от приношението на целия човешки живот, усилията на целия живот и садханата. То е подобно на истинско цвете, което идва от само себе си, а ако ти отидеш на пазара, ще купиш само пластмасови цветя. Те траят дълго. Нужно е само да изтриваш прахта от тях - те траят дълго и създават видимост. Но кого мамят? Пластмасовите цветя могат да измамят другите - хората, които вървят по улицата, могат да си помислят, че цветята на твоя прозорец са истински, но не могат да измамят теб - ти сам си ги донесъл. За да получи истински цветя, човек трябва да посее семената, да положи усилия, да отгледа растението. Тогава цветята разцъфват от само себе си - не ти ги донасят. Опитът да откриеш висшето е подобен на цветето, а садханата - на човека е растението. Грижи се за растението и цветето ще дойде само. А ние все бързаме. Все казваме - "Забрави за растението. Дай ни само цветята!" Понякога, когато децата отиват на изпит в училището, не решават задачите, а преписват отговорите от края на учебника. Макар че отговорът е правилен, той същевременно е и съвършено погрешен. Как отговорът на човек, който не е спазил методиката, може да бъде верен? Неговият отговор и абсолютно правилен, той е написал "5" и тези, които следват методиката, също са написали "5". Но ти виждаш разликата в отговорите, дадени от тези, които са спазили методиката, и тези, които са преписали отговора от края на учебника. И какво значение има, дали са го откраднали от последната страница на учебника или от Гитата или Корана?

И двамата са дали един и същ отговор, но това не е един и същ отговор - има принципна разлика. Въпросът не е в това да намериш отговора, истинският въпрос не е в това да достигнеш до "5", а в това, да се научиш да достигаш до отговора, защото човекът, погледнал в края на учебника, не е научил това. Не е научил математиката. Ако ти си научил нещо от някъде, ако си получил нещо от някого, ако си чул нещо от някого и си се хванал за него - тогава твоят бог е откраднат от последната страница на учебника. Тогава твоят бог е лишен от живот, мъртъв, безполезен, негоден за нищо, не-жив. Живата религия се ражда от преживяването, не чрез кражбата от последната страница на учебника.

Всички ние сме крадци. Ругаем малките деца, предупреждаваме ги да не крадат. Преподавателят обяснява, че неговите студенти не трябва да преписват, но ако беше попитал самия себе си, дали и неговите отговори не са откраднати, щеше да се окаже, че всичките му отговори са крадени.

Така нареченият гуру е крадец, учителят е крадец, ученикът е крадец. Всички отговори в живота са крадени. Човек никога не може да намери мир или блаженство в откраднатите отговори. Той достига блаженството, преминавайки през процес, в който цветята на отговора разцъфтяват отвътре. Те не могат да бъдат заимствани.