Кодекс на Общността I (A7-0441/2011 Докладчик: Louis Michel) 1

Верига за доставкa на материали за земеделските стопанства: структура и последици

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

PE469.984

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2012 г. относно веригата за доставкa на материали за земеделските стопанства: структура и последици (2011/2114(INI)

Европейският парламент,

– като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс¹,

– като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа²,

– като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност³,

– като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно дефицита на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем?⁴,

– като взе предвид предварителния доклад на ОИСР от май 2011 г. относно „Екологосъобразна стратегия за растеж в областта на храните и селското стопанство“⁵,

– като взе предвид данните на Евростат относно индексите на цените на средствата за селскостопанско производство (разходи за материали) и индексите на цените на селскостопанските продукти (цени на продукцията)⁶,

– като взе предвид член 349 от ДФЕС, който установява специфичен режим за най-отдалечените региони,

– като взе предвид третото прогнозно проучване на Постоянния комитет за изследвания в областта на селското стопанство към Европейската комисия (SCAR) относно „Устойчиво потребление и производство на храни в свят на ограничени ресурси“ (февруари 2011 г.)¹,

– като взе предвид общия доклад „Селско стопанство на кръстопът“ на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD),

– като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2008 г., озаглавен „Системи за селскостопанска дейност, използващи малки количества материали: възможност за развитие на устойчиво селско стопанство“²,

– като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2007 г., озаглавен „Последици, възможности и предизвикателства пред модерната биотехнология за Европа“,

– като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2010 г., озаглавен „Кратко изложение на референтни методи за анализ на генетично модифицирани организми“,

– като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2010 г., озаглавен „Въздействия на европейската цел за биогоривата върху селскостопанските пазари и земеползването — оценка на база сравнително моделиране“,

– като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди³,

– като взе предвид законодателните предложения на Комисията относно реформата на Общата селскостопанска политика, представени на 12 октомври 2011 г. (COM(2011)0625, COM(2011)0627, COM(2011)0628, COM(2011)0629, COM(2011)0630, COM(2011)0631), и предложението за Общ регламент за ООП,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0421/2011),

А. като има предвид, че голямото непостоянство при цените на селскостопанските стоки и материалите за земеделските стопанства увеличи несигурността при доходите на стопанствата и при дългосрочните инвестиции от страна на земеделските производители, особено за изолираните региони, планинските региони, островните и най-отдалечените региони, за които факторите разстояние и изолация водят до високи допълнителни разходи, които оказват отрицателно въздействие върху доходите на земеделските производители от тези региони;

Б. като има предвид, че според Евростат общите разходи за материали за земеделските производители от ЕС са се покачили средно с близо 40 % между 2000 и 2010 г., докато изкупните цени на селскостопанската продукция са се увеличили средно с по-малко от 25 %; като има предвид, че увеличението при разходите за материали през последното десетилетие достигна 60 % за енергия и смазочни материали, почти 80 % за синтетични торове и подобрители на почвата, над 30 % за фураж, приблизително 36 % за машини и друго оборудване, почти 30 % за семена и посадъчен материал и близо 13 % за продукти за растителна защита, подчертава необходимостта от улесняване на достъпа на земеделските производители до по-евтини материали, особено от световния пазар;

В. като има предвид, че по-високите цени на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделските производители, основната причина за което е скоростта, с която нарастват производствените им разходи, а също и непрекъснатото увеличаване на разликата между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите;

Г. като има предвид, че по-високите производствени разходи и трудностите при прехвърлянето им надолу по веригата за разпределяне на храни са склонни в краткосрочен план да застрашат оцеляването на определени предприятия, като същевременно подкопават производствената структура в определени държави-членки и по този начин влошават търговския баланс от гледна точка на вноса и зависимостта от променящите се външни пазари;

Д. като има предвид, че понастоящем потребителите също са в неблагоприятно положение, в смисъл че производителите не могат да прехвърлят експоненциалното нарастване на разходите за производствените фактори на големите търговци на едро, които от своя страна го прехвърлят на потребителите със своите огромни маржове на печалба;

Е. като има предвид, че се очаква още да се повиши все по-големият натиск върху цените на материали като резултат от недостига на ресурси, нарастващото търсене на храни от страна на нововъзникващите икономики и политиките, които все повече затрудняват достъпа на европейските земеделски производители до по-евтини фуражи на световния пазар;

Ж. като има предвид, че производството на храни може да бъде сериозно подкопано от редица фактори, включително въздействието на вредители и болести, достъпността на природни ресурси и природните бедствия;

З. като има предвид, че понастоящем селското стопанство на ЕС силно зависи от вноса на материали – главно изкопаеми горива, но също така и фуражи и редки минерали за подобряване на почвата като фосфат, и следователно е уязвимо от увеличението на цените; като има предвид, че това предизвика сериозна загриженост относно конкурентоспособността на земеделските производители на ЕС, по-специално в сектора на животновъдството;

И. като има предвид, че настоящата нестабилност на цените има европейско и световно измерение и следователно е необходимо да се търси конкретно решение на равнището на Общността за хранително-вкусовата верига, предвид стратегическата й роля в Съюза, като същевременно вече се изискват съгласувани действия на равнище Г-20;

Й. като има предвид, че ЕС все повече зависи от производствените фактори, които са необходими, за да се запази селското стопанство в Европа; като има предвид, че по тази причина е необходимо да се отправи призив за бързи действия за намаляване на зависимостта посредством инвестиции и решения на чисто политическо равнище, за да се гарантира по-голяма независимост при осигуряването на хранителни продукти за ЕС;

К. като има предвид, че ЕС силно зависи от вноса на изкопаеми горива; като има предвид, че увеличаването на ефективността на ресурсите играе централна роля в стратегията „Европа 2020“ и Пътната карта на Комисията за ефективно използване на ресурсите в Европа;

Л. като има предвид, че селскостопанската продукция в ЕС зависи основно от петрола и веригата на предлагането на храни силно разчита на наличността и финансовата достъпност на това гориво; като има предвид, че се очаква световното производство на петрол да започне да спада средно с 2–3 % годишно;

М. като има предвид, че увеличението на цените на суровия петрол е неразривно свързано с увеличението на разходите за материали в селското стопанство, което води до по-високи цени на енергията, фуражите и торовете, което от своя страна оказва въздействие върху световното производство на храни;

Н. като има предвид, че производството на торове изцяло зависи от безпроблемните доставки на фосфорит; като има предвид, че цената му през 2007/2008 г. се увеличи с 800 % и доставката му може да достигне върхови стойности до 2033–2035 г., след което ще става все по-дефицитен;

О. като има предвид, че по-специално в сектора на животновъдството разходите също се повишават поради нарастването на фитосанитарните и хигиенни изисквания и изискванията, свързани с хуманното отношение към животните, опазването на околната среда и продоволствената сигурност, в резултат на което конкурентоспособността на европейските производители допълнително ще намалее в сравнение с производителите в трети държави, които не трябва да спазват тези строги изисквания;

П. като има предвид, че ЕС е определил високи стандарти в областта на безопасността на храните и опазването на човешкото здраве и околната среда, което поражда последици за времето и разходите за разработването на нови практики и инструменти нагоре и надолу по хранителната верига;

Р. като има предвид, че потребителите, изправени пред намаляването на своята покупателна способност, все повече избират продукти, чието качество и стандарти за безопасност са по-ниски от тези за продуктите с произход от ЕС, и които не са проследими, особено по отношение на месото;

С. като има предвид, че средно 42 % от общото водоснабдяване в Европа се използва от селското стопанство (Гърция 88 %, Испания 72 %, Португалия 59 %), и като има предвид, че разходите за напояване, канализиране на водата в мочурищата и канализация са се увеличили с цел подобряване на ефективността на технологиите за напояване, и като има предвид, че част от водата, използвана от селското стопанство, се връща към естествения воден цикъл;

Т. като има предвид, че цената на обработваемата земя и разходите за наеми на земи оказват пряко въздействие върху жизнеспособността на селското стопанство и върху способността на младите хора да започнат да се занимават със селско стопанство;

У. като има предвид, че концентрацията на доставчиците на материали за земеделските стопанства на пазара е много голяма, с шест компании, които контролират близо 75 % от пазара за агрохимикали и три компании, контролиращи над 45 % от пазара за семена; като има предвид, че тази концентрация допринася за запазването на високи цени на семената и има съществено отрицателно въздействие върху многообразието на културите, и като има предвид, че участието на земеделските производители в развитието на ценовите тенденции е ограничено; като има предвид, че съществува висока пазарна концентрация не само в посока нагоре, но и в търговията (на дребно) с храни, което поставя селското стопанство под допълнителен натиск по отношение на разходите;

Ф. като има предвид, че жизнеспособността и конкурентоспособността на дребномащабното производство (маловажни култури) са непропорционално засегнати от законодателните и структурните промени в секторите за материали, и като има предвид, че е необходимо да се знае повече за тези промени;

Х. като има предвид, че по-високите цени на горивата, торовете и фуражите представляват основното увеличение в разходите на земеделските производители;

Ц. като има предвид, че в светлината на крайните колебания при цените на селскостопанските продукти по цялата хранителна верига и свързаните с тях финансови спекулации, прозрачността на пазара в посока нагоре по хранителната верига е също от съществено значение за подобряване на конкуренцията и устойчивостта на нестабилността на цените;

Ч. като има предвид, че са необходими дългосрочни инвестиции в по-ефективно управление на материалите и ресурсите, включително енергия, почви и хранителни вещества, водни технологии, семена и агрохимикали, за да се отговори на новите икономически и екологични предизвикателства, включително и в контекста на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че разширяването на услугите и институционалните подобрения и иновации, засягащи използването на материали, нагласите и уменията на земеделските производители, са изключително важни за възприемането на по-ефективни от гледна точка на ресурсите, по-устойчиви и иновативни системи за селскостопанска дейност;

Ш. като има предвид, че ферментирането на каша е желателно от гледна точка на отглеждането на растения и околната среда, като същевременно е необходимо също така да се създават стимули за производство на енергия от биомаса, мярка, която освен това ще допринесе за устойчивото развитие на селското стопанство;

Щ. като има предвид, че в селскостопанската дейност съществува значителен потенциал за икономии на енергия и разходи чрез подобряване на енергийната ефективност, която допълнително може да се подобри посредством местно производство на енергия от възобновяеми източници, което изцяло използва потенциала на възобновяемите източници (по-специално енергията от вятъра и слънцето, биомаса, биогазове, биогорива, използване на отпадъчни продукти и т.н.);

АА. като има предвид, че разнообразяването и периодичната смяна на културите може да допринесе за смекчаване на изменението на климата и да осигури устойчивото използване на синтетични торове и пестициди;

АБ. като има предвид, че производството на протеинови бобови растения в ЕС, както и подобрените производствени системи при условия на естествена паша биха намалили дефицита на протеинови култури в ЕС и зависимостта му от внос на фуражи и биха могли да имат големи икономически ползи за земеделските производители, но това няма да бъде едно универсално за всички решение на множеството съществуващи дисбаланси във веригата за доставка на материали за земеделските стопанства и би могло да доведе и до намаляване на производството на други по-ефективни от гледна точка на ресурсите обработваеми култури;

АВ. като има предвид, че посевният материал, при определени обстоятелства и за специфични видове, може да предоставя алтернатива на семената за търговска цел;

АГ. като има предвид, че неподходящите условия на съхранение и транспорт водят до развалянето и следователно до изхвърлянето на значителни количества селскостопански суровини и загубата им като храна и фураж (ФАО „Загуби на храна и разхищение на храна на глобално равнище“, 2011 г.);

1. Призовава Комисията и държавите-членки да подобрят прозрачността на цените на материали за стопанствата и да гарантират прилагането на правилата за конкуренцията и изпълнението им в посока нагоре и надолу по веригата на доставки на храни;

2. Призовава за по-внимателно изследване и анализ на европейско и световно равнище на основните икономически показатели, които обясняват увеличаващите се цени на храните, преди всичко взаимодействията между колебанията в предлагането и търсенето, както и увеличаващото се взаимодействие между движението на цените на енергията, използваните материали и хранителните стоки;

3. Призовава Комисията да подобри своя анализ на причините за прекомерните колебания на пазара и да се стреми към по-голяма яснота относно взаимодействието между спекулацията и селскостопанските пазари, както и между енергийните пазари и цените на хранителните стоки; подчертава, че това следва да бъде част от усилията за по-добро регулиране и повишаване на прозрачността и качеството на информацията за финансовите пазари на световно равнище и на равнище ЕС, включително предстоящото преразглеждане на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) и Директивата относно пазарната злоупотреба (ДПЗ);

4. Призовава Комисията да насърчава по-ефективни агрономски практики и по-добро и устойчиво управление на селскостопанските ресурси, с цел постигане на стабилно и продуктивно селско стопанство, намаляване на разходите за материали и загубите на хранителни вещества и увеличаване на новаторството, ефективността и ефикасността на ресурсите и устойчивостта в системите за селскостопанска дейност; изразява убеждението, че това следва да се направи в рамките на европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост; подчертава необходимостта от интегриран подход за земеделските производители, който внася равновесие във всички области на селското стопанство (производство, околна среда, рентабилност, социално измерение);

5. Призовава Комисията да продължи да подкрепя устойчивото и продуктивно селско стопанство, за да отговори на предизвикателствата, свързани с околната среда и храните, както и да гарантира запазването на неговата рентабилност и конкурентоспособност на световния пазар;

6. Приветства европейския инструмент за наблюдение на цените на храните, създаден от Евростат, и създаването на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни, който трябва да включва сектора на селскостопанските материали, опериращ нагоре по веригата, и следва да осигурява повече прозрачност относно развитието на цените на материалите и да допринася за подобряването на изкупните цени на селскостопанската продукция; настоява редовните доклади за осъществения напредък и конкретни предложения да се представят на Европейския парламент и да се обсъждат с него;

7. Счита, че първичните производители не могат в пълна степен да се възползват от увеличените производствени цени, тъй като са „притиснати“ между, от една страна, ниските изкупни цени на селскостопанската продукция поради силните позиции на преработвателите и търговците на дребно и високите цени на материалите поради по-голямата концентрация на компании за материали, от друга страна;

8. Призовава Комисията да направи по-добра оценка на въздействието на законодателството на ЕС върху устойчивостта и конкурентоспособността на европейското селско стопанство; смята по-специално, че следва да се обърне внимание на разходите за привеждане в съответствие със законодателството и въздействието му върху наличието на материали, както и върху цените на тези материали;

9. Призовава националните и европейските органи за защита на конкуренцията да разгледат злоупотребите с доминиращото положение на търговци в агробизнеса, търговци на хранителни стоки на дребно и компании за материали, и да прилага антитръстовото законодателство на ЕС, по-специално в сектора на торовете, където земеделските производители са изправени пред огромни трудности при предварителното закупуване на основни торове; счита, че европейските организа защита на конкуренцията (ГД „Конкуренция“ и т.н.) трябва следователно да извършат цялостно секторно проучване за противодействие на всякакви практики, нарушаващи конкуренцията;

10. Подчертава, че всички действия в тази област изискват предварително определение на практиките на злоупотреба, нелоялност и антиконкуренция, което трябва да бъде концептуално обективно и строго, за да се даде възможност за необходимите специфични форми на регулиране и контрол;

11. Настоятелно призовава Комисията да предприеме задълбочено проучване на различията в подхода на 27-те национални органа за защита на конкуренцията и политиките и да насърчава решения, които включват всички партньори във веригата за производство на храни и които предотвратяват доминиращото положение на една или на много малка част от веригата за материали или продукти, което често се случва в ущърб на земеделските производители;

12. Счита, че е необходимо да се въведе система за ефективен контрол на такива практики с административни или съдебни средства и да се създаде механизъм за оценка и контрол на държавите-членки от страна на Комисията, като същевременно се въведат санкции, които да бъдат достатъчно възпиращи и навременни;

13. Подчертава също така необходимостта от система в ЕС за обмен на информация относно добри практики в областта на хранителните вещества, енергията и природните ресурси, както и на управлението на други материали, за да се постигне по-голяма ефективност и ефикасност на материалите;

14. Призовава новата обща селскостопанска политика (ОСП) да включва специфични мерки за подкрепа за по-добро и по-ефективно управление на ресурсите и на устойчивите практики, които намаляват използването и разходите за материали и подобряват способността на земеделските производители да се приспособяват към нестабилността на цените, включително мерки за подкрепа на късите вериги за материали и продоволствени стоки;

15. Приветства по-голямото внимание на Комисията към европейската биоикономика; призовава съществена част от следващата рамкова програма за научни изследвания да бъде заделена за научно-изследователска дейност в областта на ефикасното използване и управлението на материали за стопанствата и подобряване на агрономската ефективност; подчертава, че резултатите от изследванията трябва да се превърнат в практическо увеличаване на селскостопанската продукция посредством обучение и изграждане на капацитет за земеделските производители; подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество между обществения и частния сектор, както и организациите на земеделски производители, в това отношение, като по този начин да се осигуряват практически приложения на място, което би могло да подобри и модернизира сектора;

16. Призовава Комисията и държавите-членки да разгледат допълнително ролята, която организациите на производителите и на кооперативите биха могли да имат при организирането на колективно закупуване на материали за стопанствата с оглед укрепване на преговорните позиции на земеделските производители по отношение на други свързани промишлености нагоре по-веригата на доставки;

17. Призовава Комисията по-добре да информира земеделските производители и потребителите относно необходимостта от по-ефективно управление на енергията, водата и природните ресурси по цялата хранителна верига, за да се намали значително разхищението на ресурси и храни;

18. Признава, че устойчивото развитие е един от основните приоритети на стратегията „Европа 2020“ и че зависимостта на ЕС от изкопаемите горива ни излага на сътресенията на тези пазари; отново посочва необходимостта от заместване на тази зависимост от изчерпаеми ресурси с достатъчно сериозни алтернативи, като се има предвид равновесието между поддържане на производството на храни и насърчаване на производството на енергия;

Енергия

19. Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават инвестициите в енергоспестяващо производство на енергия в стопанствата или в партньорски проекти на местно равнище, както и на производството на енергия и от възобновяеми енергийни източници (енергия от вятъра, слънцето, биогазове, геотермална енергия и т.н.), с подкрепата на местни участници и със специален акцент върху използването на отпадъци и странични продукти;

20. Подчертава значението на преработката на тор, който е не само източник на възобновяема енергия, но оказва също така по-малко въздействие върху околната среда и е заместител на изкуствените торове под формата на минерален концентрат; призовава Комисията, с оглед на това торът да се разглежда като източник на енергия, преработеният тор да се признае като заместител на изкуствения тор в Директивата за нитратите;

21. Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че обществените мерки за подкрепа на биомаса и биогорива, включително биогаз, не допринасят за неустойчива конкуренция за ресурсите между производството на храна и на енергия, което трябва да бъде организирано устойчиво;

22. Призовава Комисията и държавите-членки да спомогнат да се генерира нов доход за земеделските производители чрез улесняване на включването на енергията и топлината, произведени от възобновяеми източници на стопанствата, в частни и обществени енергийни системи и мрежи;

23. Счита, че в целия ЕС следва да се прилагат ефективни мерки за спестяване и за управление на енергия в стопанствата и на местно равнище чрез програми за развитие на селските райони и незадължителните мерки за повишаване на екологосъобразността в рамките на бъдещата ОСП;

24. Призовава Комисията да анализира разходите за енергия в различните съществуващи системи от земеделски стопанства и свързаните с тях доставчици на материали, преработвателна промишленост и дистрибуторски системи във връзка с производителността и продукцията, като отчита енергийната ефективност и използването на устойчиви енергийни източници, за да предостави отговор на новите предизвикателства;