Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

Оригиналната концепция на съвременните тулисти била из­ключително незряла и наивна. По-съвършените версии на ле­гендата за Туле постепенно били доразработени от Дитрих Екарт и генерал Карл Хаусхофер, а впоследствие били доукрасени и разширени под наставленията на райхсфюрера Хайнрих Химлер, който оказвал силен натиск върху голяма част от академич­ната общност да подпомогне с професионализма си налагането на мита за превъзходството на германската раса.

„В дълбините на подсъзнанието си всеки германец е стъпил с единия си крак на Атлантида, където търси по-добра родина и по-добро наследство", пише Херман Раушнинг, когато се опитва да обясни защо германците толкова лесно възприемат расистки идеологии.

Идеята за „отечеството" била силно преувеличена в съзнани­ето на Адолф Хитлер още в детството му поради силната му при­вързаност към тевтонската митология. Във Виена той дори пи­шел кървави драми за епичните герои от Еда, защото вярвал, че техните дела продължават да живеят в германската кръв, която тече във вените му. Сега с помощта на новите си съмишленици от обществото „Туле" той се потопил в света на космологията и магията, който бил вдъхновил възраждането на Туле през двай­сети век.

Легендата за Туле, древна колкото германската раса, била ин­терпретирана по стотици различни начини от самото общество „Туле". С помощта на Екарт Хитлер скоро разбрал разликата меж­ду несръчната пропаганда, която обществото бълвало за масова употреба и за периферните си звена, и тайния вътрешен кръг, който преминавал през по-висшите нива на инициация чрез прак­тикуването на ритуална магия.

Пауълс и Бергер, които не успели да направят разграничението между явната пропаганда, предназначена за масите, и по-дълбинното тайно знание на най-вътрешното ядро членове на общество­то „Туле" и непрекъснато бъркали едното с другото, са написали един цветист откъс за Туле в своя бестселър „Зората на магията":

„Туле би трябвало да бъде остров, изчезнал някъде в далечния Север. Близо до Гренландия? Или до Лабрадор? Туле, както и Ат­лантида, се смята за магически център на една изчезнала циви­лизация. Екарт и неговите приятели вярват, че не всички тайни на Туле са безвъзвратно изгубени. Същества, заемащи междинно положение между хората и други разумни същества от отвъдно­то, щели да предоставят на разположение на посветените запас от сили, с чиято помощ Германия отново щяла да доминира над света и да бъде люлката на зараждащата се раса от Свръхчовеци като резултат от мутацията на човешкия род. Един ден нейните легиони щели да започнат да унищожават всичко, което се изпре­чи на пътя им за осъществяването на духовната съдба на Европа, а техните водачи щели да бъдат хора, които знаят всичко, черпей­ки сила от самия извор на енергията и направлявани от великите създания от древността. Това е митът, върху който почива арий­ската доктрина на Екарт и Розенберг и която тези „пророци" на някаква магическа разновидност на социализма втьлпили във въз­приемчивия за подобни неща ум на Хитлер".

Ядрото на обществото „Туле" се състояло от сатанисти, кои­то практикували черна магия. Това ще рече, че те се стремели единствено към възвисяване на съзнанието си, посредством из­вършването на различни ритуали, до състояние на познание на злото и на нечовешкия по природа вселенски разум и към пости­гане на средство за общуване с този разум. Един от основните адепти на този кръг бил Дитрих Екарт.

Въпреки че най-значимото ранно проявление на възраждане­то на древната магия в съвременната епоха се осъществило в Англия, тъкмо западното съзнание среща почти непреодолими трудности да приеме съществуването на коя да е магия като не­що реално. Вероятно това се дължи на факта, че основната кон­цепция зад всички магически практики се гради върху вярата в тъждеството между човека и вселената, т.е. между микрокосмо­са и макрокосмоса. Пусналият здрави корени в материализма за­паден разсъдък смята подобен начин на мислене за съвършено ненаучен и средностатистическият англичанин, поне сред по-ста­рите поколения, подобно на Шекспировия Хамлет, не може да стигне по-далеч от това да повярва в съществуването на духове.

Противоположното схващане на германците по този въпрос е отразено в първите редове на посвещението в Гьотевия „Фауст":

Кръжите близо, образи менливи,

привлекли нявга погледа стъмен.

Сега да ви запазя ли? Дали ви

сърцето помни с онзи блян блажен?

Стьлпявайте се, властвайте мъгливи,

от влажни пари раснейки край мен!

Гръдта потръпва, млада и щастлива,

от дъх вълшебен, който ви залива.

Германската душа е пропита с разбирането за взаимодейст­вието между небето и земята, което се явява в самата сърцевина на тевтонската митология и в историята на германската литера­тура и философия. Подобна вяра в магическото съответствие между макро- и микрокосмоса достига кулминацията си в твор­бите на Гьоте и най-вече в неговия „Фауст":
(Той разтваря книгата и вижда знака на Макрокосмоса.)

През всички сетива от тази гледка

тече блаженство като водопад.

Възторгът от живота - свят и млад -

пламти във всеки нерв и всяка клетка.

Изписа тези знаци някой бог,

които вътрешния бяс смиряват

и с радост бедното сърце даряват,

а силите природни в най-дълбок

и тайнствен порив вредом проясняват.

Не съм ли бог? Във чистите черти

творящата природа на всемира

пред моята душа се разпростира...
(Той разглежда знака.)

Как всичко в цяло се тъче,

едно към друго се влече.

Небесни сили качват се и слизат

и си подават златните ведра.

С крила, дъхтящи благодат, пронизват

от небесата земните недра

и хармонично екнат във всемира.

В разбирането на Гьоте за света, който има магическа приро­да, и духовното, и физическото съществуване на човека са свър­зани с цялата вселена на звездите, слънцето и планетите. Точно както човекът не се свежда само до физическото си тяло, което Гьоте разглежда като дреха на душата и духа, звездите не се смя­тат просто за безсмислена маса в рамките на триизмерния прос­транствен континиум. Гьоте възприема небесните тела по-скоро като външни, физически прояви на духовни същества - като фор­ми на по-висш, надчовешки интелект, - които излъчват духовни сили в рамките на съществуващите си орбити.

Нито инициираните в древното тайнствено познание, нито съвременните окултисти разглеждат макрокосмоса в понятия­та на времето и пространството, а по-скоро като сфери на транс-ценденталното съзнание. Адептите на ритуалната магия - как­то на бялата, така и на черната - търсят възможност за разши­ряване на съзнанието в така наречената от тях „астрална светли­на" на планетарните сфери. Целта на техните ритуали е да кана­лизират космическите сили или да събудят „отражението" на те­зи сили в дълбините на собственото си същество. За постигане­то на тази цел в ритуалите се използва цял набор от знаци, сим­воли, форми и цветове, целящи да насочат магьосника към об­щуване с конкретните сили, на които той се опитва да служи.

Следващият основен принцип на западната магия е вярата, че правилно възпитаваната човешка воля на практика е спо­собна на всичко. Един цитат от трудовете на великия теолог от седемнайсети век Джоузеф Гленвил предлага прекрасно обоб­щение на тази доктрина: „Волята се помещава в нещо, което не умира. Кой познава тайнството на волята и нейната мощ? За­щото Бог е велика воля, чиято сила е толкова могъща, че про­никва всичко съществуващо. Човек не се предава напълно до­ри на ангелите или на смъртта, освен поради немощта на сла­бата си воля.

Ето защо зад всички магически ритуали стои тренираната во­ля на магьосника. Всички останали средства на магията - светилници, цветове, кръгове, триъгълници, аромати - са просто помощни средства за концентриране на волята на магьосника в един пламтящ поток от чиста енергия".⁸⁵

В светлината на това кратко обобщение за значението и це­лите на ритуалната магия ще стане ясно как Адолф Хитлер ве­че бил прекрачил прага на осъзнаването на силата на магията през годините, които прекарал във Виена, когато не само пос­тигнал по-високи нива на съзнанието, но и отметнал булото на сетивата, за да общува директно с Антидуха, свързван с копие­то на Лонгин. Нещо повече, докато лежал, ослепен от действи­ето на иприта и изпаднал по принуда в транс в болницата в Пасвалк през ноември 1918 година, той получил непосредствени познания за съответствията между вселената и физическите и физиологични процеси в собственото си тяло. Поел по пътя на самоинициирането, Хитлер вече бил превърнал постулати-те на бъдещите магьосници в свой непосредствен опит с реша­ващо значение.

Разновидността на ритуалната магия, в която Дитрих Екарт посветил Хитлер, била сходна и отчасти произлизала от отблъс­кващите сексуални практики на Алистър Кроули.

Ложата на Алистър Кроули била крайни­ят продукт на един кратък и доста съмнителен ренесанс на аст­рологичната и церемониалната магия в Англия през втората по­ловина на деветнайсети век.

Корените на тази будеща удивление повторна поява на сред­новековната магия сред членовете на викторианското общество могат да бъдат проследени до един франкмасон на име Робърт Уентуърт Литьл, който основал Societas Rosicruciana през 1865 година. Мотивът му за включване на древната традиция на розенкройцерите и на новите ритуали във франкмасонството бил да се въведе свеж и жизнен импулс в ритуали, които отдавна били изгубили първоначалното си значение и сила в лабиринта от мъртви символи. Но онова, което Литьл не могъл да предви­ди, бил фактът, че по-новите членове на ложата му ще поставят началото на нови разклонения и движения, които не се придър­жат към високите нравствени традиции на франкмасонството. Такова отклоняващо се движение било „Златната зора", от което нацистите косвено почерпили вдъхновение за своя собствен вид окултизъм.

„Златната зора" била основана под булото на тайнствеността. До ден днешен все още се разпространяват безброй различни версии за нейното възникване. Едно нещо е сигурно - общест­вото възникнало след случайното откриване на документи от из­точник в Нюрнберг, които съдържали описанието на неизвестни До този момент и силно въздействащи ритуали на посвещение.

„Златната зора" се изправила пред сериозна бариера за разви­тието си през 1892 година. Орденът придобил първоначалния си устав и ритуалите за първите пет степени от родствената си ло­жа в Германия, с която водел огромна по обем кореспонденция. Но нито един член на „Златната зора" не бил посещавал герман­ската ложа, нито се бил срещал с някой от членовете й. Ентуси­азираните бъдещи магьосници вече били поели по опасен път. Всички се вцепенили, когато Нюрнбергската ложа отказала да предаде на адептите четирите възходящи степени, които водели директно към общуването с йерархиите на по-висшия разум.

Вероятно „Златната зора" щяла да стигне до тих и недраматичен край, ако някой си Самюъл Лидел Мадърс не предложил помощта си на своите събратя магьосници. На едно общо събра­ние на ложата Мадърс съобщил на смаяната си аудитория, че лично е установил връзка със силите, които на свой ред са му дали необходимите степени и ритуали за Второто йерархично ниво. Но той не бил във връзка с небесните селения, а с група Свръхчовеци - „Тайните ръководители на третата йерархия".

Мадърс, син на лондонски чиновник, бил завършил средно училище, но постепенно си изградил репутацията на човек, вещ в окултните дела. Въпреки богатия си интелект и широките си окултни познания обаче, той никога не се радвал на симпатия от страна на останалите членове. Макар да притежавал безспорни спиритуалистки качества, колегите му се питали дали могат да му имат доверие, когато става въпрос за нещо толкова съществе­но. Въпреки това, когато смайващото му признание било подло­жено на гласуване, новите ритуали и тяхната автентичност били приети с огромно мнозинство.

Както и повечето от присъстващите, Мадърс бил повлиян от „Тайното учение" на госпожа Блаватска. И най-вече от възвише­ното й описание на „могъщите закрилници на Вечните мисте­рии, на Великата бяла ложа от Върховни адепти". Тези Върхов­ни адепти, които действали невидимо зад променящия се исторически декор, били предполагаемите Свръхчовеци, с които Ма­дърс бил установил връзка. Но ако се вгледаме в неговото опи­сание на Върховните адепти, намираме поразителна прилика с безстрашния и жесток дух, който Адолф Хитлер зърнал за пръв път, докато стоял пред Копието на съдбата.

„Що се отнася до тайните водачи на ордена, които споменах и от които получих мъдростта на Второто ниво, която ви преда­дох, за тях не мога да ви кажа нищо - заявил Мадърс. - Не знам дори земните им имена, а и рядко съм ги виждал във физически­те им тела... Срещите с тях ми показаха колко трудно е за един смъртен, колкото и да е напреднал, да поддържа присъствието им... Не искам да кажа, че по време на редките си срещи с тях съм изпитвал същата силна физическа угнетеност, която съпро­вожда загубата на магнетизъм, а тъкмо обратното - усещането беше за контакт с толкова страховита сила, че мога да я сравня единствено с продължителното въздействие на усещането, кое­то човек изпитва, когато по време на буря близо до него падне мълния, съчетано със затруднено дишане като под полузадушаващото въздействие на етера. Не бих могъл да си представя, че един по-неопитен посветен би бил способен да понесе подобно напрежение дори за пет минути, без да умре... Нервното изто­щение след всяка среща е ужасно и е съпроводено от студена пот и кървене от носа, устата и ушите".

Мадърс впоследствие станал наставник на един от най-по­зорните „черни магьосници" на двайсети век - Алистър Кроули. Кроули чул за пръв път за „Златната зора" още докато бил сту­дент в началните курсове в Кеймбридж. Присъединил се към ор­дена през 1898 година. Напредъкът му през предварителните нива бил бърз и уверен, но категорично му бил отказан достъп до ни­вото на адептите поради лошата му репутация. Когато Мадърс, който бързо забелязал потенциала на Кроули, го инициирал в парижкия храм на ордена, това предизвикало сериозните трусо­ве, довели до бързото разпадане на „Златната зора".

Когато Алистър Кроули основал собствената си ложа, той бързо се отказал от аматьорските техники на кул­та и започнал съвсем сериозно да следва резултатната практика на черната магия в нова и по-ефикасна разновидност. В сравне­ние с Кроули всички членове на „Златната зора" могат да бъдат оприличени на нищо неподозиращи марионетки, които играят церемониална шарада.

Кроули бързо открил пътя към черната магия, практикувана от Клингзор хиляда години по-рано. Проучванията му се съсредото­чили върху всички разновидности на постиганото по сексуален път просветление и през 1912 година той вече се бил издигнал до дванайсетата степен на една фалшива и тайна ложа в Берлин, която се занимавала предимно със сексуална магия.

Напредвайки през автосексуалната магия - разновидност на магическата мастурбация, - той се издигнал до най-висшите сте­пени, където централното място в ритуала се падало на сексуал­ния акт, а участниците пиели „еликсира на живота", приготвян от смесването на мъжките и женските секрети.⁸⁷

Когато Кроули основал „Абатството на Туле" в Сицилия, той вече участвал в много по-перверзни и крайно садистични сексу­ални практики. Ритуалите му включвали животински жертво­приношения, хетеросексуални оргии, кървави мъчения и содомия, защото той бил установил, че практикуването на най-са­дистичните ритуали събужда проницателни видения за делата на Злия разум и дарява феноменални магически способности. Той вече следвал стъпките на средновековния Ландулф II от Капуа, Клингзор на Антиграала, „който доминирал всички духо­ве" - добри или лоши - от своето убежище в Замъка на чудесата. По време на едно свое среднощно посещение в замъка в Калот Енболот Кроули за пръв път призовал Антихриста, Звяра на от­кровението, призоваван от Ернст Прецше и от Гуидо фон Лист във Виена, същия апокалиптичен дух, който се явявал на Дит-рих Екарт и на Алфред Розенберг по време на спиритичните се­анси на обществото „Туле" в Мюнхен.

Рихард Вагнер е описал сцената, в която Клингзор, заобиколен от красивите феи на цветята в своите вълшебни градини, извърш­ва ритуалите на астрологическата магия, извор на силата му.

По време на едно свое посещение в Сицилия Дитрих Екарт потърсил местонахождението на замъка на Клингзор, който Волфрам фон Ешенбах нарича Калот Енболот, а други средновеков­ни рицарски романи назовават Замък на чу­десата.

На възвишенията на Монте Кастело в Югозападна Сицилия той открил изоставения храм на Ерикс, където древните жрици някога закриляли оракула на Венера, богинята на любовта. Екарт разпознал тази обител в дебрите на планината като Калат ал Белут, Крепостта на дъбовете, която през 840 година била завладя­на от войските на арабския султан Абу Икал Аглаб ибн Ибра-хим, който завзел Палермо и наложил на острова африканското мохамеданство.

Според средновековния летописец Ехемперт това била кре­постта, в която избягал Ландулф II, когато бил разкрит загово­рът му с настъпващите мюсюлмани. Там, потънал в отчаяние, след като бил кастриран от съпруга и братята на една дама от благородно потекло, която бил изнасилил, Ландулф извършвал сатанинските обреди на арабската звездна магия, която терори­зирала Южна Европа и променила хода на историята през деве­ти век.

Няма съмнение, че Дитрих Екарт провел задълбочено изслед­ване на приликите между сексуалната магия на Кроули и „ас­трологичната магия" на Ландулф П. Макар въздействащата и ефи­касна магия на Кроули да предизвиквала проявлението на мно­жество зли духове и да поставяла във властта му могъщи сили, всички хора, участвали в ритуалите, оставали напълно невредими. Нямало нито една невинна и принудена да действа против волята си жертва. За разлика от нея обредите на Ландулф II включвали човешки жертвоприношения.

Ако легендите за тези мрачни векове от европейската исто­рия са достоверни, ритуалите в Калот Енболот включвали ужас­ни мъчения, като разпаряне на корема на жертвата и изтръгване на вътрешностите, набиване на кол, преди да бъдат изкормени, и призоваването на духовете на мрака (Инкуби) да изнасилят мла­ди девици, отвлечени от семействата им.

Всеки един от тези отвратителни ритуали се определял от ви­да и мястото в йерархията на призованите сатанински духове, спрямо които се тълкували и астрологическите знаци и симво­ли. Посредством подобни отблъскващи средства този Клингзор от девети век отварял центровете на астралните тела на своите последователи за визия на макрокосмоса и ги дарявал с власт над всички царства на духовете на стихиите между земята и не­бето.

Добре известен факт е, че наред с всичко останало общество­то „Туле" било „общество на палачи". Съществуват подробни писмени свидетелства, че обществото „Туле" провеждало собс­твени тайни съдебни процеси, на които били осъдени много не­винни хора. Дейността му била известна на полицейските влас­ти, защото по онова време много полицейски служители били или членове, или симпатизанти на обществото. Например Понер, началникът на полицията в Мюнхен, бил от кръга на най-вътрешните приближени на Екарт. Професор Алан Бълок цити­ра прочутия отговор на Понер, когато официално го попитали дали е осведомен за съществуването на групите за политически убийства в Бавария: „Да, но броят им не е достатъчен!" Добре осведомени за тези убийства и париращи всеки опит да бъдат доказани, а виновниците - арестувани, били и заместник-началникът на полицията Вилхелм Фрик, впоследствие министър на вътрешните работи на Хитлер и за известно време непосредст­вен началник на Хайнрих Химлер, и министърът на правосъди­ето на Бавария Франц Гюртнер, награден за сътрудничеството си с нацистите с поста министър на правосъдието на Третия райх.

В периода между 1919 и 1923 година били извършени повече от 300 политически убийства, а освен това огромен брой хора от Мюнхен и околностите му били обявени за изчезнали при зага­дъчни обстоятелства. Тъкмо сред тези изчезнали хора, повечето от които били или комунисти, или евреи, трябва да търсим „при­несените в жертва", които били убити по време на ритуалите на „астрологичната магия" на Дитрих Екарт и на най-вътрешния кръг членове на обществото „Туле".

Макар вече да са публикувани много книги, изказващи пред­положението, че действително са извършвани такива ритуали, не съществуват категорични и неопровержими доказателства, че злочестите жертви са били измъчвани и убивани като част от магически обреди на посвещението. Съществуват обаче свиде­телства от друг вид посветени в мистериите личности, които са имали възможността да бъдат очевидци на тези ритуали в по-висша форма на съзнанието си, известна сред окултистите като астрална проекция.

Херман Раушнинг, нацисткият лидер, избягал на Запад, е чо­векът, който най-ясно от всички успял да съзре в Хитлер прояв­лението на един Клингзор на двайсети век:

„Хитлер е преди всичко воняща клоака от потисната и проти­воестествена сексуалност, която изпълва и омърсява атмосфера­та около себе си като зловредна еманация. Нищо, свързано с не­го, не е нормално. Тайни връзки, заместители и символи, неискрени чувства и скрита лъст - нищо в този човек и около него не е естествено и искрено, нищо не притежава откритостта на природ­ния инстинкт. „О, само ако Хитлер знаеше какво представлява до­пирът до свежо и истинско женско тяло!", възклицава Форстер, един от областните лидери на Хитлер".

„хитлер твори", херман раушнинг

Раушнинг описва първото си посещение при Хитлер в пла­нинското му убежище Барбароса и онова, което видял там. След като прекосил една скалиста клисура и се качил на неколкостотин метра височина с нещо като асансьор, той влязъл в постройката от стъкло, сгушена сред снежните възвишения на Бавария. Но когато прекрачил прага на тази светая светих на Хитлер, той се изправил срещу чудовищно противоречие, което го смаяло и ужасило.

Високо над цялата земя, много над света на обикновените смъртни, Хитлер „седеше на своя трон, загледан във вечността и предизвикващ своята епоха". Но по стените на това орлово гнез­до, където Хитлер мечтаел да завладее целия свят, сгърчен в прис­тъпите на омраза и на крачка от умопомрачението, висели сним­ки на голи жени в неприлични пози, неприкриващи нищо фото­графии без каквато и да било художествена стойност или внуше­ние и онагледяващи най-отблъскващите сексуални отклонения.

Освен Раушнинг, нито един от останалите биографи на Хит­лер не е имал възможността да прозре до каква степен сексуал­ната перверзия е обсебила живота на фюрера. Те се занимават с въпроса съвсем повърхностно под заглавия като „Импотентен ли е бил Хитлер?" или „Отношението на Хитлер към жените". Нито един от тях не е успял да разбере каква чудовищна сексу­ална перверзия е стояла в самата сърцевина на цялото му същес­твуване, била е извор на способностите му на медиум и прорицател, както и мотивът зад всяко действие, посредством което той осъществявал садистичното си отмъщение срещу човечест­вото.

В „Парсифал" (книга VIII) Волфрам фон Ешенбах описва как кастрирането на Клингзор, когато бил все още млад мъж, довело до появата на подобна сексуална перверзия, горчива омраза към всички хора и ненаситна жажда за мъст чрез придобиването на магически способности:

„Никой не е доживял до старини с такава женска чест. Тук са атрибутите му, господарю, но нищожни са на вид в сравнение с властта, която още има нашир и надлъж... Ще ви кажа какъв е той: изпитва омраза към мнозина. Земята му се зове Тера де Лабур, а той е потомък на човек, който също умеел да върши смайващи неща - Виргилий от Неапол.

Ще ви разкажа за Клингзор. Столицата му е Капуа. Той поел по пътя към славата и усилията му били възнаградени. Всички го­ворели за херцог Клингзор - и мъже, и жени, - докато не изпаднал в немилост. Сицилия имала благороден крал на име Иберт, а Иблис била неговата съпруга - най-прелестната жена, която ня­кога е сукала майчино мляко. Клингзор бил неин верен слуга, до­като тя не го възнаградила с любовта си. За това му деяние кра­лят го лишил от мъжественост. За да ви открия тайната му, ще трябва да ви помоля за извинение, защото е срамота да ви раз­казвам такива неща. Един замах на ножа, и Клингзор станал евнух...

А после тя му разказала още. В прочутия замък Калот Енболот той се превърнал в посмешище за всички. Кралят заварил Клингзор и съпругата си, която спяла в обятията му. Тъй като бил осквернил брачното му ложе, херцогът трябвало да заплати ви­сока цена и ръката на краля отнела мъжествеността му. Той го обе­зобразил така, че никога вече да не е способен да достави насла­да на жена. Но това станало причина за страданията на мнозина.

Не в земята на Персия, а в град, наречен Персида, за пръв път била изобретена магията. Там отишъл Клингзор и оттам донесъл вълшебното изкуство да постига всичко, което пожелае.

Поради позора, нанесен на тялото му, той никога вече не из­питал добро чувство към никого, бил той мъж или жена, а когато успеел да ограби радостта им, особено на уважаваните и почита­ни хора, това му доставяло наслада".

Няма съмнение, че Адолф Хитлер бил импотентен точно ка­то Клингзор, който бил „лишен от мъжественост", защото и той не бил в състояние да стигне до кулминация в нормален сексуа­лен акт. Макар Адолф Хитлер да имал само един тестикул, как­то забелязал доктор Щайн, докато двамата се къпели в Дунав, и както впоследствие било потвърдено от руски лекари при ексхумацията на обгорелия труп на Хитлер до берлинския бункер през 1945 година, няма причина да се смята, че той бил физически неспособен да извършва нормален полов акт.

Импотентността му има по-скоро дълбоки психологически основания. Той познавал сексуалното задоволяване само чрез крайностите на садизма и мазохизма, а плътска наслада му дос­тавяло единствено причиняването на болка на другите или пре­живяването на болка от самия него. През годините му във Вие­на той бленувал романтично за любимата си в Линц, с която така и не се опитал да установи нормални отношения. За раз­лика от това нереалистично онаниране, той тайно се промък­вал в къщите с червени фенери, за да бъде завързан и нашибан с камшик от всяка проститутка, която искала да спечели някол­ко мизерни халера.

Твърди се, че известно време Адолф Хитлер бил истински влюбен в племенницата си Гели Раубал, която довел от Виена да живее с него във вила Вахенфелд на Оберзалцберг над Берхтес-гаден. Но дали това може да се нарече любов, след като вниманието от негова страна в крайна сметка предизвикало трагична­та смърт на момичето?

След шест месеца, през които отношенията им изглеждали хармонични, Хитлер я настанил в един луксозен апартамент на Принцрегентенщрасе в Мюнхен, където връзката им станала по- интимна, но последвал незабавен разрив.

Хитлер изпитвал безумна ревност и обвинявал Раубал във връзки с други мъже, включително и с бившия затворник Емил Маурис, негов бодигард и шофьор. От една страна, той тиранич­но обсебил всяка страна от живота й и дори не й позволявал да разговаря с никого. От друга, копнеел да бъде неин роб в сексу­алните им отношения и я умолявал да го малтретира физически и да прави с него каквото си пожелае. Веднъж проявил неблаго­разумието да й напише писмо в този дух, което впоследствие станало всеобщо достояние и предизвикало печалния край на| всички, които имали нещастието да го прочетат.

Най-накрая, когато Гели Раубал се намирала на прага на пълния психически срив и умолявала Хитлер да й позволи да се върне у дома във Виена, той я заключил в стаята й, където се предполага, че тя се застреляла. Макар заключението на съдебния лекар да гласяло „самоубийство", дори високопоставени нацисти смятат, че Хитлер я е убил в пристъп на ярост или че убийс­твото е дело на Хайнрих Химлер, защото дори самото съществуване на тази жена представлявало заплаха за партията.

Всеобщо достояние е фактът, че цялата връзка на Хитлер с Ева Браун, една суетна и глупава жена, се подчинявала повече или по-малко на същия модел. Тя се подчинявала на тиранията му във всяко отношение, освен в спалнята, където била всевластната господарка на въргалящия се в краката й роб.

Раушнинг описва как веднъж присъствал, когато една дално­видна жена от обкръжението на Адолф Хитлер предупредител­но му казала: „Майн фюрер, не се докосвайте до черната магия! Все още пред вас са открити и бялата, и черната магия. Но избе­рете ли черната, тя ще властва над съдбата ви. Ще ви държи в плен. Не избирайте бързия и лесен успех. Пред вас лежи въз­можността да властвате над множество чисти духове. Не допус­кайте да бъдете отклонен от истинския си път от духовете на тленното, които ще ви отнемат съзидателната сила".

Раушнинг много добре знаел, че Хитлер се е оставил във власт­та на сили, които са го овладели напълно - „силите на тъмата и на разрушителното насилие"! В това отношение проникновено­то разбиране на Раушнинг за вътрешния свят на Хитлер е едно­временно задълбочено и значимо.

„Той си въобразяваше, че все още има свободата да избира, но от много време беше роб на магия, която може добре да бъде опи­сана не само метафорично, но и буквално като служба на злите сили. Вместо един човек, който стъпка по стъпка се измъква от неизвестността на младостта си и отърсвайки се от ненужното, поема нагоре, ние виждахме развитието на човек, обладан от злите духове, една безпомощна жертва на силите на мрака... Причина­та да поеме по пътя към бездната се криеше в непостоянството на волята му".

Макар Раушнинг да съзирал, че Хитлер развива способности на голям магьосник, самият той не разбирал нищо от черна ма­гия и никога не бил членувал в тайния вътрешен кръг, в който била практикувана тя. В едно от късните му интервюта с Адолф Хитлер фюрерът заявил, че нацистката партия ще сложи край на средновековието. „Интелектът е станал твърде своеволен и се е превърнал в болестта на живота - казал му Хитлер. - Намираме се пред прага на огромна революция в моралните ценности и духовната ориентация на човека. Наближава нова ера на маги­ческото тълкуване на света, тълкуване посредством волята, а не посредством интелекта".

При друг случай Хитлер открито обсъждал проблема с франкмасонството и ритуалите на церемониалната магия. И макар Раушнинг да не бил в състояние да прозре дълбината на казаното от фюрера, той въпреки това прилежно записал думите му в днев­ника си.

Хитлер явно смятал, че традиционното франкмасонство до голяма степен е западнало до „един безобиден съюз с цел взаим­на защита на интересите". „Но има един опасен елемент - казал той, - който съм откраднал от тях. Те са разработили езотерична доктрина - не просто са я формулирали, но и са я приложили посредством символите и тайнствените обреди... Което ще рече, без да напрягат ума си, а въздействайки направо върху въобра­жението чрез символите на магическия култ. Това е опасният елемент, който заимствах от тях. Не разбираш ли, че нашата пар­тия трябва да е точно такава! Един орден - ето това трябва да е. Един йерархичен орден на светското свещеничество".

Раушнинг наистина е единственият истински биограф на Адолф Хитлер. Когато чете книгите му „Хитлер говори" и „Звя­рът от бездната", човек остава поразен от приликата между не­говите описания на Хитлер и на откъсите за Ландулф от Капуа от летописите на средновековния летописец Ехемперт. Сравня­вайки двата документа, разделени от период от хиляда години, човек остава смаян от приликите в характера, живота и нагласа­та на германския фюрер и средновековния Клингзор, за чието превъплъщение се смятал Хитлер.

„Хитлер обичаше да го виждат с камшик за езда в ръка, но пос­ле се отказа от този навик. Качествата, които символизираше то­зи предмет, останаха - високомерие, арогантност, жестокост и су­ета.

Хитлер се изпълваше с негодувание срещу много неща. Слу­чайно изпусната дума или някаква асоциация можеха да го вбе­сят във всеки един момент. Той беше не просто чувствителен, а жесток и отмъстителен. Живееше в изпълнен с неискреност свят, в който мамеше другите и самия себе си. Той бе напълно лишен от великодушие. Омразата за него беше като вино, тя го опива­ше. Макар да бе жесток и отмъстителен, той бе също и сантимен­тален - позната смес. Обичаше канарчетата си и плака, когато ед­ното от тях умря. Но някои хора, на които имаше зъб, са били из­мъчвани до смърт по ужасяващ начин. Притежаваше инстинкта на садист, който изпитва сексуална възбуда, когато измъчва дру­ги хора".

Дори когато хвали някого, той е толкова егоцентричен, че по този начин възхвалява единствено себе си... До такава степен е убеден, че е едва ли не бог, че се наслаждава дори на най-дребна­та възхвала и на най-неумелото ласкателство... Зависим е от бла­горазположението на хората около себе си и дължи самоувере­ността си на насърчения от страна на жени. Предпочита най-вече жените, склонни към истерия".

„Като първо и най-важно условие за успеха си смята подроб­ната информираност за слабостите и пороците на всеки от съпер­ниците си... Убеден е, че ще постигне успех само ако непрекъс­нато покварява влиятелните и управляващите класи. Не се инте­ресува от това, че хората го заклеймяват като кръвожаден тира­нин, защото смята, че всяка власт в основата си е тиранична. Про­вежда сурова политика посредством откровено безмилостно на­силие и не вижда причина да не използва каквато и да е лъжа или подъл трик. Той съвсем преднамерено прибягва до властта във време, когато в чужбина все още са подвластни на илюзията за силите, които движат историята...

„Ние сме будни - обича да казва той, - останалите нека да спят".

Откъси от „хитлер говори" и „Звярът от бездната " на херман раушнинг

ДЕМОНИЧНИЯТ МАЙСТЕРЗИНГЕР

„Една вечер - спомня си Ханиш - Адолф Хитлер отиде на кино, за да гледа „Тунелът" по Келерман. В този филм се разказ­ва за появата на един агитатор, който вдига на бунт работниците със силата на своите речи. Хитлер направо откачи. Филмът му направи толкова силно впечатление, че след това дни наред го­вореше само за силата на словото".

Дори като момче Хитлер много обичал да слуша разкази за великите оратори в историята. Аугуст Кубицек споменава как въздействието на ораторите, илюстрирано толкова драматично във Вагнеровата опера „Риенци", накарало Хитлер да направи развълнуваното признание, че е убеден как един ден и той ще очарова масите с вълшебната сила на словото.

В „Моята борба" Хитлер говори за значението на ораторско­то умение. „Силата, която винаги е задвижвала най-влиятелните религии и най-мощните лавини в историята още от незапомне­ни времена, е магията на изреченото слово. Широките народни маси могат да бъдат трогнати единствено посредством силата на словото. Всички велики и популярни движения, вулканични из­бухвания на човешките страсти и чувства са резултат от факела на словото, разпален сред масите..."

Хитлер дори почти разкрива част от магическата си техника, когато говори за преодоляването на емоционалната съпротива на тълпата. Той твърди, че това не може да бъде постигнато със силата на аргументите, а посредством призоваването на „скрити сили". „Той винаги следваше състоянието на огромните маси хора по такъв начин, че животрептящата емоция на слушателите му подсказваше подходящата дума, от която имаше нужда, а тя на свой ред уцелваше право в сърцето аудиторията".

Ото Щрасер, който също бил блестящ оратор, но никога не е бил част от ядрото на нацистката йерархия, е доловил нещо от магическата сила, която се крие зад способността на Хитлер да предава на слушателите си своите най-бурни страсти:

„Хитлер откликва на вибрациите на човешкото сърце с пре­цизността на сеизмограф или може би на радиоприемник, която му дава възможност, каквато никое съзнателно умение не е в със­тояние да му даде, да се превръща във високоговорител, оповес­тяващ най-съкровените желания, най-трудно признаваните инс­тинкти, страданията и личния бунт на цяла една нация".

Щрасер не цени високо интелектуалните аргументи на Хит­лер, извлечени от прочетените, ала недобре разбрани от него кни­ги. „Но нека го оставим да отхвърля патериците и смело да прис­тъпва напред, говорейки за духа, който го движи, когато тутакси се преобразява в един от най-великите диктатори на века.., Адолф Хитлер влиза в някаква зала. Подушва въздуха. Известно време се ориентира, опипва почвата, усеща атмосферата. И изведнъж от устата му бликват думите. Насочват се като стрела към мишената си, намират отворената рана на всеки слушател в залата} изразяват най-съкровените му копнения и му казват онова, кое иска да чуе".

Професор Алан Бълок вероятно се приближава много повече до истината, отколкото сам осъзнава, когато пише: „Способността, му да очарова слушателите си бива оприличавана на умения на африканските лечители или на азиатските шамани. Други сравняват с чувствеността на медиум и с магнетизма на хипнотизатор". Но външното наблюдение само по себе си не е в състояние да разкрие магическите способности, с които Адолф Хитлер запалвал факела на словото в сърцата на обикновените хора за да ги вдъхнови и да ги убеди да последват расистката кауза на нацистите.

Ясновидските способности на Адолф Хитлер, резултат от ритуалното „отваряне" на визионерските му центрове, са атавистични по природа. Това ще рече, че той не е бил способен да контролира или да насочва виденията си. Усещанията му също не са били непосредствено свързани с духовните реалности, които се намират в сърцевината на феноменалния свят. Активирането на центровете в астралното тяло на Хитлер е ставало неволно, когато той сам е довеждал психиката си до състояние на необуздана емоционална възбуда. Вероятно би било донякъде основателно да сравним виденията му с най-дълбинните пътешествия на съзнанието, предизвикани от мескалина или ЛСД, които субектът бива въвлечен в динамичен континиум от непрекъснато променящи се форми и цветове, докато всяка чакра, дава своя специфичен принос към цялостното трансцендентно изживяване.

В следването на истинския път към Граала тези центрове се развиват посредством практикуването на медитация, по време на която пречистените чувства и мисли подхранват пробудени и разцъфващи „органи" на виденията по същия начин, както слънцето и водата подхранват развитието на растението от семето Очевидното сравнение между разцъфването на тези чакри и законите за природното развитие, проявяващи се в цъфтежа на цве­тята, са вдъхновили древните мислители да нарекат тези органи на ясновидството „лотоси".

Въпросните дремещи способности биват разбудени от разви­ването на специфични умения, от придобиването на нравствени качества и овладяването на тайните процеси в човешката душа. Всеки център дава плод в резултат на придобиването на опреде­лен брой атрибутивни свойства. Например будисткият Осмостепенен път води към придобиването на осем качества, благодаре­ние на които осмолистният лотос, асоцииран с щитовидната жле­за, разцъфва и предизвиква видения.

Всеки от тези органи, разположен в една от седемте ендок­ринни жлези, предизвиква различен тип видения. Например чакрата, разположена в тимуса, позволява появата на видения за про­менящите се чувства и нагласи на другите хора, а десетолистният лотос, разположен в слънчевия сплит, отваря листенцата си за визии, свързани с дарбите и способностите, и позволява об­щуване с духовните същества. Други центрове разкриват скри­тите мотиви и помисли на околните и животът на напълно не­познат човек се превръща в разтворена книга.

Описахме накратко осъдителния и напълно непозволен на­чин, по който тези центрове на астралното тяло на Адолф Хит­лер са били отворени с помощта на противни и садистични ри­туали под наставленията на Дитрих Екарт и на най-вътрешния кръг привърженици на обществото „Туле". Няма съмнение, че по време на хипнотичните риторични полети на Хитлер тези ла­тентни способности са били разбудени и той досущ като вдъх­новен флейтист от Хамелин е бил способен инстинктивно да зав­ладява аудиторията си, да се превръща в ориенталски шаман, крещящ своите смъртоносни мантри, за да възпламени слуша­телите си в експлозия от неконтролируеми емоции подобно на субуди