Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

Но в лабиринта на разширеното му съзнание, което прехвър­ляло мостове през столетията, той продължавал да съхранява идентичността на своята личност от двайсети век като върховен главнокомандващ. Генералът с удивление наблюдавал как тези два живота, разделени от хиляда години европейска история, ся­каш прилягат точно един към друг в живата мозайка от причини и следствия.

Струвало му се, че събитията от живота на този августейши папа са преплетени по силата на някакъв закон за магическа метаморфоза в последователността от събития и лични отно­шения в собствения му живот в съвременността. Още по-учу­ден останал от откритието, че повечето от лицата на кардина­лите и архиепископите около този прочут първосвещеник в Рим се появяват отново като лица на най-близките му колеги в Ге­нералния щаб!

Една от средновековните личности, които разпознал без ни най-малко колебание, бил известният му чичо, прочутият фелдмаршал, основал Генералния щаб и постигнал съкрушителната победа над французите през 1870 година. Но чичо му не изглеж­дал такъв, какъвто си го спомнял, в униформата на немската ар­мия, а носел одеянията на средновековен папа.

Излишно е да споменаваме, че между двете лица, разделени от десет столетия, имало и известни различия, ала самият акт на разпознаването произтичал от появата на още по-висши спо­собности, които разголвали тайните на кармичното трансфор­миране на човешката физиономия. По този начин той успял да идентифицира чичо си като папа Лъв IV, великия папа воин, организирал отбраната на Рим и повел собствените си войници на битка.

Още повече го удивила появата на високия, слаб и зъл гене­рал Фон Шлифен като папа Бенедикт II, който през целия си жи­вот кроял планове как да балансира между враждебните сили на изток и на запад, убеждавайки Каролингите да спазват клетвата си и да бранят папския престол.

След оттеглянето си от военна служба през 1914 година Мол-ке подробно описал това свое трансцендентално преживяване, което според него било истинско изживяване на предишен негов живот на земята и проникновение във вътрешните закони на кармата и на инкарнацията.

Когато разполагал с достатъчно време да обмисли значени­ето на всичко, което му било разкрито при неочакваното пов­дигане на булото на времето, му се сторило напълно ирационално един прочут папа, посветил себе си на служене на Римо­католическата църква, да се прероди като върховен главноко­мандващ армия, също толкова отдадена на идеята да поведе война срещу враговете на родината. Нищо не можел да проу­мее. Но след много месеци, прекарани в опити да разгадае мис­терията, той най-сетне започнал да открива рационални осно­вания за паралелите между действията на цяла поредица сред­новековни папи през девети век и много от командващите гер­манския Генерален щаб и елитни офицери през деветнайсети и двайсети век.

Открил ключа към кармичните връзки между тези две групи личности, разделени от хиляда години, бил принуден да се отка­же от идеята, че религията е значим фактор. Вместо това потър­сил аналогия в отношението на средновековните свещенослу­жители към съвременните им събития и ежедневните дейности на офицерите от щаба. Например неща като традиции, навици, вид на личните отношения, поведението и жестовете.

Забелязал, че офицерите от щаба живеят почти същия уеди­нен живот извън потока на ежедневието около тях. И осъзнал, че в редица отношения те са толкова откъснати от живота, колкото римските свещеници, посветили живота си на задълженията на папи и кардинали и насочили цялото си внимание единствено към установяването на земята на еквивалент на върховния рели­гиозен порядък.

Подобно на висшите свещеници, всички офицери от Генерал­ния щаб били високомерно откъснати и равнодушни към поква­рата на мирския живот и не обръщали никакво внимание на случ­ващото се около тях - на неща като великата промишлена екс­панзия в съвременна Германия и новата вълна на буржоазен прос­перитет.

По модела на висшия папски пример те също успявали да съчетаят противоположните принципи на абсолютна авторитарност и най-либералната форма на демокрация. И те като римс­ките свещеници смятали ранга за нещо не толкова важно, колко­то интелигентността или неповторимия талант. Всички чинове, от най-висшите генерали до най-нископоставените капитани, се събирали да спорят свободно и често разгорещено, докато не се вземело някакво решение. И макар от по-нисшите чинове да се очаквало да изпълняват заповедите незабавно и без да ги поста­вят под въпрос, от тях се изисквало и честно и без излишно ра­болепие да съветват командирите си, както правели среднове­ковните прелати в Рим.

Най-силно впечатление на Молтке направила приликата меж­ду основната мисия на папите от девети век и съвременните ге­нерали от щаба. Той смятал, че основната задача на папите е била да балансират между силите на Изтока и Запада, които неп­рекъснато застрашавали съществуването на Рим. Досущ като по­редицата от папи през девети век, веригата главнокомандващи също имали една основна задача, предавана от поколение на по­коление. Те се опитвали да бранят съдбата на Централна Евро­па, непрекъснато застрашаваната зона между двете противопо­ложни и потенциално враждебни цивилизации на Изтока и За­пада. Животът на върховния главнокомандващ и на непосредст­вените му подчинени се въртял около изпълнението на генерал­ния план на Шлифен, който очаквал войната да се води на два фронта - една титанична битка, в която на карта била заложена съдбата на отечеството.

Предубеден от факта, че изводите на Молтке се основават на собствените му трансцендентални видения, читателят може да намери съдържанието им за не толкова достоверно. Вероятно на този етап е уместно да споменем, че германският главнокоманд­ващ бил човек, известен със своята добросъвестност и честност, който гневно отхвърлял всякакви форми на необосновани спе­кулации, а любовта му към истината и педантичното му отноше­ние към подробностите предизвиквали уважение у мнозина. Са­мият той твърдял, че през цялото време, докато съзнанието му било с разширени граници, възприятията му били по-остри и по­ясни, отколкото ежедневните, свойствени за света на феномени­те, и че усещането му за истина и реалност било по-наситено от всичко, което бил преживявал до този момент.⁷⁸

Фокусът, който имал смислово организиращо значение за бо­гатата и широко разгърната палитра от трансцендентални прежи­вявания на Хелмут фон Молтке, било Копието на съдбата. Ня­колко месеца преди това по време на едно свое посещение във Виена той посетил съкровищницата, за да го види.

По онова време висшият военен бил на двустранна среща меж­ду генералите от щабовете на германската и на австрийската ар­мия. Посещението му в Хофбург било уредено, за да може да види отблизо свещеното копие, чрез което Хустън Стюарт Чембърлейн подтиквал кайзера Вилхелм към блянове за световно господство.

Влязъл в залата със съкровищата, придружаван от австрийс­кия началник-щаб генерал Конрад фон Хоцендорф, негов прия­тел от дълги години. Докато двамата мъже вървели по пътеките и разглеждали държавните съкровища на Хабсбургите, те про­дължавали да обсъждат критичното международно положение, надпреварата във въоръжаването и вероятността от избухването на война. Хоцендорф изразил мнението си, че политиката по от­ношение на Великобритания, Франция и Русия демонстрира недвусмислено намерение за доминиране на немскоезичните на­роди и че войната е неизбежна.

В този момент, когато двамата генерали стояли пред Копието на съдбата, Молтке казал: „Явно сме обречени на война, но вся­ко забавяне за нещастие ще намали шансовете ни за успех".

Копието дълбоко го впечатлило. Но в сърцето му се събуди­ли не само християнски чувства като благоговение и състрада­ние към върховната саможертва на Исус Христос. Копието ся­каш довело до прага на съзнанието му странни спомени и оста­нали без отговори някои въпроси. По-късно споделил със съпру­гата си Елиза фон Молтке своята увереност, че в гвоздея, поло­жен в острието на копието, се крие отговорът на загадката, свър­зана с понятията съдба и свободна воля.

А сега, намирайки се в трансценденталното състояние на пре­живяване на живота на папа Николай I, той с удивление устано­вил, че същият сблъсък между двете противоположни катего­рии — съдба и свободна воля — е занимавал мислите и на средно­вековния свещенослужител.

В разгорещените дискусии за начина, по който човек отразя­ва Светата Троица - Бог-Отец, Син и Светия Дух, - папа Нико­лай I стигнал до заключението, че човешката съдба е предопре­делена по необходимост от Бог-Отец, а възможността човек да бъде свободен произтича от жертвената обич на Сина. Според Николай I човек изпада в грях и заблуда, когато не успее да про­умее как в човешката съдба се преплитат предопределението и свободата, и постига блаженство едва когато открие, че отреде­ното му от Бога предопределение и човешката свобода заедно управляват личната му съдба.

В зенита на трансценденталното си видение генерал Молтке схванал истинското значение на Копието на съдбата, което в то­зи момент му се явило под формата на могъщ апокалиптичен символ.

Той осъзнал, че острието представлява съдбата, че то е зако­нът на моралната причина и следствие, трансформиращи слу­чилото се през предишните векове в нов модел на световните събития. Открил и това, че затвореният в острието на копието гвоздей символизира съдбата на всеки отделен човек, която е неразривно свързана с тъканта на историческия процес. Единственото измерение на свободата се криело в мотивите и в на­чина, по който всеки индивид реагира на предопределената му съдба. Освен това, когато е обгърната от християнска обич, вся­ка лична съдба съдържа в себе си същите възможности, които трасират пътя към постигането на човешкото самопознание като цяло.

Загледан в бъдещето, още през девети век Николай I можел да предвиди налагането на съвременния материализъм като след­ствие от една съдбовна предопределеност на западното общест­во, което, намирайки се на определен етап от развитието на чо­вешкото съзнание, щяло да затъва още по-дълбоко в триизмер­ния свят на сетивата.

Кардинал Анастасий (Библиотекар), негов приятел и съвет­ник, смятал, че само посредством подобно падение западният човек може да се превърне в силна и независима личност и да развие в себе си аналитичните умения на интелекта, за да поко­ри природата с помощта на науката. Но цената на такъв научен мироглед, който щял да доведе до епохата на машините, щяла да бъде твърде висока. Това означавало пълното откъсване на чо­века от познанието за духовните светове и отстъплението му от откровенията в евангелията.

И Николай, и Анастасий предричали времето, когато душев­ните копнения на всеки човек от бъдещата епоха на материализ­ма още веднъж ще подтикнат хората да подирят свободата на духа. Точно тези съображения в крайна сметка убедили папа Ни­колай I да заличи индивидуалния човешки дух от първоначално­то човешко триединство.

Анастасий, надарен с визията за духовните светове, бил в със­тояние да види как злите духове са изпратени от макрокосмоса в душите на хората. Както и това, че тези духове от втората йерар­хия на Троицата на злото временно ще изкушат човека да повяр­ва в заблудата, че физическият свят е единствената реалност.

След смъртта на Молтке доктор Рудолф Щайнер, човек със забележителни спиритуалистични дарби, който можел във все­ки един момент да чете направо от Космическата хроника, пот­върдил верността на виденията на генерала. В писмо до доктор Валтер Йоханес Щайн Елиза фон Молтке дала съгласието си то­ва потвърждение да бъде публикувано.
Фриденау,

З декември 1927 г.

Уважаеми доктор Щайн,

На драго сърце ви предоставям следните бележки за вашата книга:

Писмо от доктор Рудолф Щайнер от 28 юли 1918 г. до Елиза фон Молтке относно папа Николай и неговия съветник:

През девети век съветникът стоял до папа Николай и двамата разглеждали картата на Европа. По онова време Николай имал не­леката задача да схване идеите, които щели да разделят Изтока и Запада. В това откъсване били замесени много хора... В своите проучвания съветникът потвърдил този факт. Но в същото време човекът все още се намирал близо до духовните светове. Никой не се изненадвал, че духовните същества идват и си отиват. Но жителите на Средна и Западна Европа се откъсвали от духовни­те йерархии, защото още тогава трябвало да се подготвят за ма­териализма. Според Николай и неговия съветник през девети век все още можело да се долови силно духовно влияние. Съветни­кът често казвал: „Духовете ще се оттеглят от Европа, ала впос­ледствие европейците ще закопнеят за тях. Европейците ще съз­дадат машините и останалите си изобретения без помощта на ду­ховете. В това отношение ще станат велики. Поради това те, не­зависимо от всичко, ще отгледат в собствената си утроба запад­ния човек, който ще изведе до възход културата на Ариман⁷⁹ и след това ще заеме тяхното място.

Елиза фон Молтке

Фриденау,

10 декември 1927 г.

Уважаеми доктор Щайн,

На драго сърце ви изпращам следните бележки, които да из­ползвате в книгата си:

Разговор между папа Николай I и неговия съветник, кардина­ла, станал достояние на Елиза фон Молтке благодарение на док­тор Рудолф Щайнер на 17 юни 1924 г.

Папата: Ще изгубим ли онова, което ни дари с духовност, ко­гато Евангелието на Разпнатия доведе небесата долу на земята?

Кардиналът: Онова, което е остаряло, трябва да изсъхне; Смъртта е просто нов живот. Виждам как от упадъка на Азия за­почва изгревът на Европа.

Папата: Решението ще бъде трудно.

Кардиналът: Но това е волята на по-висшите духове, за да мо­же Ариман да намери правилния път към духовния живот, който ще заблести от франките на изток. Северната светлина ми каза същото, когато една нощ през лятото сред скалите в родното си място чух гласа на Гавриил, който ще предизвика създаването на една нова Европа.

Папата: Сигурен ли си?

Кардиналът: Казаното от висшите духове е единственото си­гурно нещо. Сигурен съм, че те говорят ясно.

Папата: Дано да говорят ясно! Но знам и това, че следващите векове ще тегнат силно върху душите ни.

Елиза фон Молтке

В трансценденталното видение на генерал Молтке се очер­тала широка панорама, обемаща хиляда години от европейска­та история и илюстрираща как в резултат на папското отхвър­ляне на индивидуалния дух, което самият той бил извършил в едно от предишните си прераждания, човечеството стъпка по стъпка е вървяло на практика към затваряне във феноменалния свят на измеримостите и числата, а съществуването на човеш­ката душа се е превърнало в спорен и поставян под съмнение въпрос.

Той видял как дълбока летаргия обхваща земята по време на материализма на осемнайсети и деветнайсети век и духовните корени на човечеството биват забравени, а потокът на продъл­жилата и след това еволюция се счита за сляпо следствие от ево­люционната теория на Дарвин. Изпаднали в невъзможност да открият обратния път към разпознаването на Духа, масите биват заблудени, че патриотизмът е най-висшият идеал. И тъкмо по­ради такава изопачена национална гордост армиите на отделни­те нации в онзи момент в началото на двайсети век се готвели да започнат взаимното си изтребление.

Когато командващият Генералния щаб дошъл в съзнание, той се озовал лице в лице с един военен лекар, който го преглеждал. Макар привидно генералът да бил в безсъзнание в продължение на девет минути, не било установено по-сериозно заболяване от физически колапс, дължащ се на прекомерно силния стрес и пре­умората.

Офицерите от щаба отново се втурнали да изпълняват задъл­женията си, изразявайки облекчението си, че главнокомандва­щият им се нуждае единствено от хубав сън, преди да се върне на поста си. Единствено генерал Молтке знаел за ужасната ди­лема, пред която бил изправен.

Той оглавявал най-великата бойна сила, известна някога на света. Два милиона дисциплинирани мъже били извозвани съг­ласно стриктен план към границите на Германия, за да бъдат хвърлени в унищожителни сражения срещу милиони други дис­циплинирани воини от френската, руската и британската армия. Най-големият страх в сърцата на всички тези хора от различни народи бил един и същ - ужасът да не би у тях да се пробуди индивидуалният дух и да ги доведе до прозрението, че лелеяни-те патриотични идеали не са нищо повече от мъртва пелена от мечти.

А най-лошото от всичко било, че за да се изпълни замисълът на съдбата, трябвало да се мине през един продължителен кош­мар от смърт и осакатяване в ада на окопната война. Защото глав­нокомандващият армията изпитвал дълбок страх, че само една безпрецедентна по мащабите си продължителна война, предиз­викваща неизмеримо страдание, ще успее да отвори очите на човечеството за огромната фалшификация на неговите убежде­ния и ценности.
ДЕСЕТА ГЛАВА

СВЕТКАВИЧНА ВОЙНА В ИМЕТО НА МИЛОСЪРДИЕТО

Но в същото време било немислимо да напусне поста главно­командващ в толкова кризисен момент. В продължение на две години стратегията, тактиката и всички операции по мобилиза­цията на германската армия били насочвани така, че тя да успее да нанесе победоносен удар с помощта на плана на Шлифен. И тъй като самият генерал Молтке бил добавил към плана, че този светкавичен удар трябва да мине през Белгия, и бил обмислил всяка подробност, нямало никакво съмнение, че негов дълг бил да продължи да държи командването в свои ръце.

Според плана на Шлифен Париж трябвало да падне, а об­градената по фланговете френска армия трябвало да капитули­ра на трийсет и шестия ден след първата заповед за мобилиза­ция. Ако генералът успеел да поеме инициативата с желязна воля и безмилостна решимост, все още било възможно да избегне войната на изтощение, която щяла да струва милиони чо­вешки жертви.

В името на милосърдието той решил да проведе светкавична война.

След като взел това решение, генерал Молтке с удивление установил, че духовното му просветление по никакъв начин не е променило личната му съдба. Всичко продължавало, както и до­тогава, различни били само личните му мотиви за действие. Ето как се оказало, че той действа донякъде по сходен начин с няко­гашния центурион Лонгин, който също изпълнил воинския си дълг, тласкан от милосърдие.

Бруталната и здрава простота на плана на Шлифен действала със страховита сила, докато германската армия си пробивала път през самото сърце на Белгия към Франция. Докато минимална по численост сила задържала руснаците на Източния фронт, по-голямата част от германските бойни части настъпвали във всич­ки посоки, въртейки се около град Мец като огромна косачка. Най-вдясно армията на генерал Фон Клук преминала през Мар­на и заела позиции близо до Париж.

„Победата по разписание" изглеждала несъмнена. Генерал Фон Молтке разпространил следното комюнике: „Врагът, раз-громен по цялата фронтова линия, е в пълно отстъпление и не е способен да отвърне със сериозна съпротива на германското нас­тъпление".

И тогава в рамките само на един ден се случила тайнствената поредица от недоразумения и събития, които щели да оставят своя кървав отпечатък върху историята.

Генерал Фон Шлифен мечтаел да повтори прочутата битка на Ханибал при Кана. Но мечтите му не успели да се осъществят, защото дясното крило на германските армии не успяло да об­гради френските и британските военни сили.

Генерал Клук, суетен и авантюристично настроен човек, кой­то обичал да се сравнява с хунския вожд Атила, не се подчинил на заповедите. Подмамен от личната слава, той се изкушил да нападне открития фланг на отстъпващата френска армия и обър­нал срещу Париж, вместо да заобиколи. Допуснатата от него так­тическа грешка не само отворила опасна празнина между нап­редващите германски колони, но и изложила оголения тил на собствената му войска на яростна контраатака от страна на по-гъвкавите френски и британски военни подразделения.

Германските военни части били изтощени след дългия си по­ход, припасите не достигали, а тактическото положение се ока­зало доста объркано. Генерал Молтке изведнъж почувствал от­чаяна нужда от запасни войници, които да запълнят зловещата празнина между движещите се напосоки войски. Но в този мо­мент той вече не разполагал с този резерв, защото в пристъп на самонадеяност ги бил изпратил на Източния фронт, за да се спра­вят с опасна наглед ситуация срещу руснаците.

От щабквартирата си в Люксембург, намираща се на около триста километра от битката, Молтке изпратил един полковник от Генералния щаб, за да оцени тактическата позиция на Клук, и донякъде неразумно му дал пълна власт да даде заповед за атака или за отстъпление.

Офицерът, натоварен с тази отговорна задача, полковник Хентше, получил изненадваща бъбречна криза, която явно сериозно попречила на правилната му преценка. Вместо да вземе очевид­ното решение и да нареди незабавно настъпление в съответст­вие с първоначалния план, той препоръчал временно оттегляне през Марна с цел кратко прегрупиране и подготовка за послед­ния щурм.

Това била повратната точка на войната. Стопила се всякаква надежда за светкавична победа. Френската съпротива някак чу­додейно укрепнала и французите се сражавали сърцато и смело. След бързия пробив до крайбрежието смъртоносната безизхо­дица на окопната война се разпространила като гангрена през цялата територия на Франция. Съвременните оръжия се оказали три пъти по-ефикасни в отбрана, отколкото в нападение, а вой­ната на взаимно изтощение била подета с непознато до този мо­мент ожесточение.

Това било началото на четири години смъртоносни сражения в надупчените от снаряди полета и обезлистените гори на Флан­дрия. Единствената надежда за войниците от всички национал­ности, които оцелели в това мъртво време, била отчаяната вяра, че водят сражение, което ще сложи край на всички войни.

Капанът бил заложен. Човечеството щяло да изпие горчивата чаша на съдбата и да научи онова, което отказвало да чуе, докато все още разполагало със свобода да промени своята участ. Ми­лиони хора, дистанцирали се от политическите събития в стра­ната, сега били изправени лице в лице със страховитите военни действия, в които за един ден загивали стотици хиляди, за да спечелят територия от десетина метра и да заменят един пълен с плъхове окоп с друг.

Генерал Молтке, един съсипан човек, свален от поста си на главнокомандващ, оплаквал съдбата на света, в който единстве­но клане в такива невъобразими мащаби се оказвало способно да пробуди човечеството и да го накара да разпознае Духа.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА

ПОУКАТА ОТ РАВНОСМЕТКАТА: ПАНОРАМА НА БЪДЕЩЕТО

Генерал Фон Молтке се превърнал в изкупителна жертва не само за провала на плана на Шлифен, но и за разразилата се впо­следствие лудост на окопната война.

Членовете на щаба му забелязали как докладите за първите продължителни и успешни настъпления в Белгия и Франция из­викват сълзи на радост в очите му. „Изглеждаше съсипан, очите му гледаха налудничаво, а по лицето му се бяха появили дълбо­ки бръчки - разказва полковник Ерик Лудендорф след посеще­нието си в щаба на Молтке. - Нищо в унилото му изражение не предполагаше един устремен към победа главнокомандващ".

Останалите генерали, които не подозирали новите измерения на християнско съзнание, зародило се у него, тълкували това му поведение като сигурен признак, че всички съмнения и цялата нерешителност, свойствени за него по времето, когато за пръв път получил предложение да стане главнокомандващ, отново са се върнали. Каква полза, питали се те, от командир, изгубил вя­ра в собствената си щастлива звезда, от човек, който е толкова чувствителен, че се измъчва от вероятността да предизвика стра­дание, вместо да го приема като следствие от решенията по вре­ме на война?

Заменен от генерал Ерик фон Фалкенхайн, Молтке не напра­вил никакъв опит да се защити от обвиненията, които целели да го превърнат в единствения виновник за възникналото безизходно положение, което той отгоре на всичко бил успял да предвиди и се опитал да предотврати.

Едва след смъртта си през 1916 година той дал истинското обяснение за всичко случило се и го описал от една много по-извисена гледна точка, откъдето без всякакви лични предубеж­дения можел да съзре истинските причини за провала на плана на Шлифен.

Смъртта не прекъснала тясната връзка между генерала и не­говата съпруга. Елиза фон Молтке, която до този момент също била успяла да развие у себе си по-висши способности, продъл­жила да поддържа тясна духовна връзка с него. И тъкмо по си­лата на „вдъхновението", което свети Павел нарича „говорене на разни езици", покойният генерал успявал чрез нея да говори от по-висши нива на времето и съзнанието.

Много от близките приятели на семейство Молтке редовно се събирали, за да чуят неговите разкази за онова, което е успял да прочете от Космическата хроника, да различи върху извечния гоблен на съдбините на света, където минало, настояще и бъде­ще са неразривно свързани.

Елиза фон Молтке настоявала, че общуването между нея и съпруга й няма характера на опосредстваната от медиумите връз­ка. Според нейното обобщение за тогавашния спиритуализъм медиумите, намиращи се в транс, не съзнавали извършващата се чрез тях комуникация. Тя смятала, че в редица случаи това е рав­носилно на обсебване от демонични сили, защото тези медиуми не били в състояние да идентифицират природата на силата, ко­ято завладява съзнанието и тялото им. За разлика от тях, тя твър­дяла, че когато съпругът й общува с другите посредством ней­ното посредничество, тя съхранява обичайното си ежедневно съз­нание. Макар думите му да били изричани с нейния глас, кръгът от слушатели не изпитвал никакво съмнение, че начинът и сти­лът на посланието са характерни за покойния началник-щаб.

Тези откровения, записани през 1916 година, съдържат про­роческата визия на генерал Молтке за събития от следващите десетилетия на двайсети век. Загърнал себе си в мантията на космическото прозрение, той описвал какво вижда като съдба на Европа за периода между 1916 и 2000 година.

Описвал как през двайсети век предстои да бъде направена още една гигантска крачка в еволюцията на човешкото съзна­ние, когато милиони мъже и жени ще започнат да усещат в себе си зараждането на лична духовна идентичност (по-висша същ­ност), а заедно с нея - и ново усещане за нравствена свобода и равенство, което ще надхвърля всякакви изпълнени с предраз­съдъци разновидности на национализма.

Подробно описвал как Германия ще изгуби войната и услови­ята, които ще възникнат като равносметка от нея под сянката на Версайския мирен договор. Той предрекъл как работническата класа ще прогледне за истината, че войната е била водена срещу нейните интереси и интересите на човечеството като цяло. И как болшинството от ветераните от германската армия ще осъз­наят, че не са били нищо повече от разменни пешки в една без­смислена война, в която са били принудени да участват от поли­тиката на сила на Запада, от самия кайзер и от пруските богаташи.

Можел да види как сцените на ужасното клане в окопите ще докажат пълното безсмислие на изопачения патриотизъм и на сляпата вярност към лидерите на нацията.

Той предрекъл и падането на Романови, на Хохенцолерн и на други велики династии, задържали се на власт в продължение на хиляда години, но пометени от нови идеологии с междуна­родни мащаби - фашизма и комунизма.

Генералът предрекъл в най-големи подробности как Ленин ще установи комунистически режим в Русия и как нацизмът ще се надигне в Германия. Вероятно най-убедителният аспект на тези потресаващи пророчества, изречени от устата на Елиза фон Молтке, бил назоваването на Хитлер като бъдещия фюрер на Третия райх, защото по онова време той бил неизвестен и съв­сем незначителен куриер в полка на Лист на Западния фронт.

Назоваването на неизвестния тогава Хитлер като бъдещ дик­татор на нацистка Германия и точната визия на цялата последо­вателност от събития, ловки политически маневри и расистки доктрини, чрез които той щял да дойде на власт, не били резул­тат от някаква необяснима и призрачна игра на догадки от от­въдното. Откровенията, получени от Елиза фон Молтке, нямали нищо общо със сензационните предсказания на една съвремен­на „пророчица" от Ню Йорк, която, бидейки мистериозен гово­рител на някакви неопределени сили, била способна да предска­же трагичното убийство на президента Кенеди.

Подробните предсказания, описващи в изумителни детайли настъплението на режима на Хитлер, Хелмут фон Молтке съзи­рал като неразделна част от огромна перспектива, обхващаща и миналата, и бъдещата съдба на Европа като прояви на един ги­гантски „организъм на времето", който прекрачвал през векове­те от средновековието до наши дни.

В рамките на този времеви организъм той съзирал как съби­тията, които предстояло да се случат през XX век, се оказват кармичните метаморфози на историческа драма, поставена хи­ляда години преди това. Способен бил да види как същите воде­щи личности, сблъскали се една с друга в борбата да направля­ват съдбата на Европа за добро или за зло през девети и десети век, отново се появяват на земята, за да се справят с нравствени­те последици от предишните си деяния.

Направените от Молтке Мitteilungen (съобщения) са изключително под­робни и възлизат на неколкостотин напечатани страници, фото­копия от които все още продължават да обикалят из тайните об­щества на Граала в съвременна Германия. Те съдържат назоваване и описание на миналите прераждания на най-важните фи­гури от световната политическа сцена през двайсети век. Ще се ограничим само с четири от споменатите от него личности, кои­то попадат в контекста на нашата история за копието на Лонгин и за ролята, която то имало за промяната на хода на историята през двайсети век: Адолф Хитлер, кайзер Вилхелм, Хустън Стю-арт Чембърлейн и генерал Ерик Лудендорф.

Фон Молтке нарекъл Адолф Хитлер преродения Ландулф от Капуа, разпопения и отлъчен от църквата архиепископ, който на­мерил убежище в Калот Енболот в Сицилия, откъдето използвал най-страховитите си способности в областта на черната магия -същата персона ала Клингзор, която самият Хитлер вярвал, че е бил в някое от предишните си прераждания. Генералът описва как чудовищните практики на черната магия, разпространени сред кръ­га от последователите му, сред които доминираща фигура бил гра­фът на Тера де Лабур, ще се пръкнат отново под формата на демо­ничния окултизъм, завладял ядрото на нацистката партия.

Виденията му за шеметната кариера на Хитлер, която ще го отведе от неизвестността към върховете на властта и към мо­ралното падение, включвали и потресаващото предсказание, че той ще бъде следващият човек, който ще предяви претенции към копието на Лонгин, принадлежало на отмиращата династия на Хабсбургите, и ще започне световна война с това копие като та­лисман на властта - война, която ще донесе на Германия нравс­твена разруха и ще я превърне в купчина димящи руини!

жүктеу/скачать 1.77 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: