Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпо­койство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта и, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че те чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите за да не им действа светлината.

Във всички разглеждани въпроси трябва да имаме яс­нота, че въздействия от такъв род имат място навсякъде, но е недопустимо да ги сравняваме с въздействията, влияещи на хората. Иначе всичко ще ни се струва антропоморфно и няма да можем да си представим нищо по-различно от следното: ако човек вижда, значи и животното вижда. Но това не може да се твърди априорно. На вас, може би, ви се е случвало да видите следната картина, поне този, който е наблюдателен, би могъл да я види: представете си кухня, където е малко топло от печката. Котката, която охотно седи край топлата печка, свита на кълбо спи със затворени очи. Но ако някъде под шкафа има мишка, която котката съвсем не може да види с очи, и тази мишка изпълзи навън, котката внезапно, без да отваря очи, се хвърля към нея, при това мога да ви гарантирам, че тя ще се хвърли право върху мишката, и преди да успеете докрай да разберете какво става, котката вече върви с мишката в зъбите.

Вие господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите и са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието, например, играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химиче­ска активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориенти­раме толкова бързо. Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух. Това, за което би трябвало да се говори по отношение на котката, е нейното ужасно фино обоняния, което при нея е свързано с четинестите й мустачки. Това много фино обоняния е свързано с тях, защото във всяко косъмче има канал, а вътре в косъмчето (изобразява го на рисунка) има вещество, и това вещество претърпява химическо изменение в присъствието на мишката. Ако няма мишка, това ве­щество има определени химически свойства. Ако някъде наоколо, а може и по-далеч, има мишка, котката в възприема благодарение на химическата реакция, ставаща в мустаците, разположен на муцуната и. Веднъж вече ви казах за хора, които живеят на четвъртия етаж и могат да се разболеят от това, че долу, в мазето се намира някакво вещество, например, елда, тъй като те я възприемат.

Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно, с примера за полицейските кучета: без него, тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета — кучето също има такива — химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.

И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вку­с, на степента на така наречените химически сетива.

Вървим по-нататък: вие предполагате, че младите пчели не жилят. Това е лесно да се обясни: при младите пчели про­сто няма още орган, който жили, защото цялата им вътрешна организация още не се е формирала окончателно. Това се появява едва в определена възраст. Тук няма нищо особено и то не противоречи на това, което казах.

Господин Мюлер пита за изкуственото подхранване. Той взема четири литра вода, пет кило­грама захар, добавя мащерка, чай от лайка и щипка сол. Как може да подейства това?

Доктор Щайнер: за това трябва да имаме отделен разговор — по причина, че на принци­пите, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати. Не всички, но определена част от нашите лекарствени препарати се ос­новават на това.

Ако вие подхранвате пчелите със захар, това, разбира се, за нищо не става, тъй като пчелите по природа се хранят не със захар, а с нектар и прашец, цветен прашец.

Що за пчели са тези, които преработват в себе си захарта в мед, че и в голямо количество? Това трябва да бъдат силни пчели, най-полезните. Слабите пчели не можеш да ги заставиш да преработват захар в мед вътре в своя организъм. От тях ползата ще бъде малка.

Но, както казах неотдавна, тези неща стават по-понятни, тъй като вие използвате като добавка чай от лайка: така вие частично освобождавате пчелата от това, което иначе ще и се наложи да изпълни в своя организъм. Когато вие смесвате захарта с чай от лайка, субстанцията на лайката започва да изпълнява функцията, която в растението води до образуване на мед. Веществото, съдържащо се в чая от лайка, се съдържа не само в самата лайка, но и във всяко медоносно растение. Но, разбира се, лайката съдържа това вещество в много висока степен и затова не трябва да се използва в качеството и на медоносно растение. Ако вземете рас­тение, в него присъства много от така нареченото нишесте; това нишесте има постоянна тенденция към захарообразуване. Сокът от лайка въздейства на намиращото се в растението нишесте така, че той управлява в него процеса на прехода от захарен сироп към мед. Ако давате чай от лайка като подхранка, с това вие поддържате процеса на медообразуване. Вие придавате на захарта родство с меда, когато добавяте чай от лайка.

Същото правим и с нашите лекарства. Имайки работа с някакъв метал, него не следва да го предписваме на пациента непосредствено, тъй като той ще бъде просто изхвърлен в процеса на храносмилане; трябва да смеси с компонент, осигуряващ лесното му усвояване. Така е и с чая от лайка, който вие добавяте към захарта.

Солта трябва да се добавя поради това, че тя въобще способства за преработката на компоненти, които иначе биха останали непреработени. Инстинктивно човек си добавя сол в супата и т.н., тъй като солта притежава свойството бързо да се разпространява по цялото тяло и да способства за преработката на храната.
ЛЕКЦИЯ ДЕСЕТА

Дорнах, 1 декември 1923 г.

Господа! Господин Мюлер ми даде още един брой на вестник «Швейцарско пчеларство» и там има статия, в която се описват опити по медотерапия: «Нашите по-нататъшни експерименти при провеждането на курса по медотерапия в детски дом Фрауенфелдер, Амден», доктор Паули Емерих, Веезен, вестник «Швейцарско пчеларство» брой 3, март 1923 г.

Прочитат се отделни пасажи.

Би било много интересно да направим днес няколко забележки по повод на тази статия. Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това — както е описано — медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата. Медът са го давали в не много горещо мляко, в мляко, което не е кипнато, но е пастьоризирано при температура по-ниска, от температурата на кипене.

Авторът констатира отлични резултати. Дейст­вително, резултатите, получени от автора на статията, са много радващи: съдържанието на червени кръвни телца в кръвта на децата силно е нараснало. Така например, имало е две деца, братче и сестриче. При по-малкото от тях, както показвали изследванията, съдържанието на хемоглобин в кръвта е било само 53%. При изписването, тоест след провеждане на курса по медотерапия, съдържанието на хемогло­бина в кръвта се е увеличило до 82%. При по-голямото дете хемоглобинът в началото е бил 70%, а накрая — 78%. Покачил се е макар и малко, но все пак се е покачил.

По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова лошо, но не е толкова силно, както в първия случай.

Авторът описва тук много интересни случаи. Сега при описанието на тези експерименти ще ви помоля да обърнете внимание на възрастта на децата-пациенти. Въобще, при въздействието на едни или други вещества върху човека, съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лаборатор­ния експеримент; провеждайки диетологичен или ме­дицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също както и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.

Момчето е на единадесет години; в течение на осем седмици се е провеждал курс по медотерапия: отбелязано е съществено подобрение на състоянието на жлезите му. При наличие на катар на горната част на белия дроб е настъпило подобрение, а съдържанието на хемоглобина, който игра­е доста съществена роля, е нараснало от 53% до 75%. Втори случай: също единадесетгодишно момче. При него е отбелязано повишение от 55% до 74%. Следва четири­надесетгодишна девойка — отбелязано е повишение от 70% до 80%. По-нататъшните случаи на нарастване няма да ги чета, те навсякъде са доста значителни. Авторът отбелязва също наддаване на тегло; това е показател, че децата са укрепнали. Описано е десетгодишно момиче, още едно десетгодишно момиче, тринадесетгодишно момче, седемгодишно момиче, единадесетгодишно момче, осемгодишно момче, дванадесетгодишно момче, деветгодишно момче и момче на седем години. Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът медотера­пия им дава необичайно много.

Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефективност на курса по медотерапия за тези деца. При това тя съ­общава нещо много интересно. Тя съобщава нещо, което макар и да е във висша степен предразсъдъчно, все още широко се прилага в науката.

Какво прави представителя на науката, ако иска да ус­танови, колко хранителен се явява един или друг продукт? Представителят на науката разла­га този конкретен хранителен продукт, това хранително средство, и изследва, какъв процент от едни или други ве­щества се съдържат в него. Ето какво прави науката.

Става следното: един ученик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге (17), ученик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко. При мишките всичко вървяло добре: те отлично се развивали, докато се хранели с мляко. И ето, че той прави друг експеримент; той казва: млякото се състои от казеин, тоест белтъчно вещество, от мазнина, захар и соли. Той разсъждава: с мляко мишките се развиваха отлично; млякото се състои от казеин, мазнина, захар и соли; така че на една група мишки ще давам ка­зеин, мазнина, захар и сол, защото всичко това се съдържа в млякото. Станало така, че след няколко дни, мишките, на които почнал да дава казеин, мазнина, захар и сол, умрели! Те получавали същото, но умрели.( тук се имат предвид резултатите от опитите, проведени през 1912 година. Химическият състав на витамините и видовете им били тогава съвсем не­известни. Р. Щайнер полемизира преди всичко със съществуващата тогава гледна точка, съгласно която витамините са «матери­алните носители на жизнените сили». Съгласно съвременните представи, витамините са необходими компоненти на храната, обезпечаващи нормалното протичане на биохимичните процеси в организма.) Виждате, че сместа от вещества още нищо не значи. Тук роля играе нещо друго — това трябваше да кажат тези господа.

Та какво си казали тези господа? Тези господа си каза­ли: материята, веществото, трябва да е навсякъде. Където нещо става, трябва да има материя.

Но веществата, съдържащи се в казеина, мазнината, захарта и солта са неефективни! И си казват: тук трябва да се съдържа вещество в много малко количество, така че химическият анализ не може да го открие. И това вещество тези хора нарекли витамин. Вита — това е живот, така че витамин означава —правещ живот.

На Хайнрих Хайне(18) веднъж му се приискало да се пошегува и той казал: има хора, които искат да обяснят, как се появява бедността. Най-просто, разбира се, е да кажем: бедността възниква от нищетата. Тук просто има друга дума, но така нищо не е обяснено.

Веднъж бях в едно общество, където се говореше, как възниква комичното и в редица от присъстващите се появиха прекрасни мисли за това, откъде се взема то и поради какво се смеем. Един човек излезе на сцената, за да знаят всички, че наистина има какво да каже! И той изнесе своята гледна точка за комичното, като каза: безусловно, комичното възниква, защото човек има vis comica, ко­мична сила. Vis comica: vis — това значи сила, comica — ко­мична. Човек има комични сили. Ето откъде се взема комичното. Това е същото, ако някой каже за икономиката: откъде се вземат парите? Парите възникват благодарение на силата, образуваща пари. Но така нищо не се обяснява.

Ако става дума за националната икономика, веднага става видно, колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, обра­зуваща пари. Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита, откъде в млякото са жизнен­ите сили? — и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва. Мисли се, че са казани много значителни неща, докато, всъщност, нищо не е казано.

Това е, което в съвременните научни търсения предизвиква безпокойство. Едни хора смятат, че имат какво да кажат, високопарно възвестяват нещо, а други хора им вярват за всичко. Но ако в хода на мировата исто­рия всичко това продължи и по-нататък, то ще доведе до там, че всичко ще дойде до упадък, всичко ще загине. Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и разго­ворите. Думите трябва да съответстват на това, което всъщност е. Преди действително още е имало наука, не­посредствено свързана с практиката. Днес науката въобще повече не познава практиката. Тя оплита словес­на паяжина. И всичко това е, за да се присъедини още един нов авторитет към старите авторитети.

Като се замислим, до неотдавна не съществуваха толкова много списания по специални теми, както днес. В тях се правят съобщения за това, какво е станало, например, в областта на пчеларството и какви успехи е постигнало то. Това ми напомня за моята младост. Трябва да се знае, по какъв начин тогава се съобщаваше за такива неща, като успехите в пчеларството. Тогава един разказваше на друг, какво самият той е научил от опита си и веднага можеше да се почувства, наистина ли има такъв опит или само си дрънка. Защото едно е, когато някой слуша, какво му казва другият. Тогава може да се забележи, наистина ли той знае или само повтаря след някой. За мнозина печатното слово стана безпрекословен ав­торитет и ако нещо е публикувано, хората вярват, че има нещо в него.

Но в тази статия има още нещо. Тази жена, лекарят, е постигнала със своите курсове по медолечение такива успех­и, които наистина са достойни за благословия. Това, което е успяла да осъществи на практика, е отлично. Но тя разсъждава за това в духа на науката и, всъщност, до никъде не може да стигне. Тя казва: «Би било твърде жела­телно, резултатите от нашите експерименти да станат известни в по-широки кръгове, а главното е, подрастващите да получават повече мед... Отначало нашите съ­общения представляваха само резултати от нашия практически опит, но ние не се съмняваме, че с по-нататъшното разработване на учението за витамините, а също на фармакологията и физиологията, ще бъде отделено нужното вни­мание на проблема за въздействието на меда върху организма».

Авторът на статията казва същото и в началото: «Имам също намерение, да направя в последствие съобщение за това, в какво от медицинска гледна точка се състои действието на медотерапията... Нашите успехи ни насърчават да проследим по-дълбоките връзки. Макар и да знам, че още дълго няма да успеем да проникнем в същността на този въпрос, въпреки това ми се иска още сега, на основата на нашия опит и резултатите от изследванията да осветим направленията, по които, по мое мнение, трябва да се развиват по-нататъшните изследвания».

По такъв начин, от собствените и думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не по­зволява все пак да се проникне в същността на въпроса». Хайде точно да обмислим следното: дайте да видим, на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо. Те ни показват, че действието на меда е особено силно — и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, — особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигна­ли възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст. И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда. Но експериментално е установено и следното: екс­периментите са показали, че най-добре медът действа на децата тогава, когато им го дават в не много горещо мляко. Ако се употребява смес от мед и мляко, това особено силно действа на децата.

Ако отидем по-нататък, че открием, че медът има значение и за по-малките деца. Но в този случай трябва да се дава малко мед; повече мляко и малко мед. На възрастните хора помага главно медът, а не млякото. Благоприятни резултати при стари хора могат да се по­лучат, ако им бъде предписан мед въобще без мляко.

Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредст­вено следва от експериментите. Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общест­веност. Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.

Понякога природата говори на език, лесно достъпен за разбиране. Това, което тя изрича, може да се забележи, ако достатъчно просто се разглеждат простите неща. Който знае, че природата действа много мъдро, на него не му трябват много доказателства за това, че млякото е най-полезно от всичко именно за децата и подрастващите. В противен случай от женските гърди би текло не мляко, а мед, което, впрочем, не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно, отделяното от гърдите на жените да е мед. Трябва само да се отнасяме към тези неща по-просто. Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, — а трябва да се каже така: в този факт, задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подрастването на детето.

Но ние не трябва да си създаваме представи, които са само словесна игра и да си казваме, че бедността произлиза от нищетата, коми­чното — от vis comica, от «комичната сила», а животворната сила на меда — от витамините, които се съдържат в него; не, ние трябва да прозираме дей­ствителността. Тук ще ви кажа следното: да съпоста­вим това, което вече отдавна ни е известно от тези лекции, за да погледнем нещата по правилния начин.

Виждате ли, господа, ако се качите високо в планината, там, където високопланинският масив се състои от най-твърдите скални породи, там, където навън се проявяват едни от най-твърдите земни образувания, ще намерите кристалите на кварца. Те са много красиви. Ще намерите все­възможни кристали. Спомнете си, рисувал съм ви тези кристали на кварца: ето как изглеждат (виж рисунка 13).

Рисунка 13

Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това? Това значи, че Земята да­ва възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие. И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.

Виждате ли, в човека ги има всички сили — винаги ви казвам това, — които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези си­ли от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.

Сега ще кажете: «Дявол да го вземе! Що за глупости ни дрънкат!» Кварцът, който сте откривали горе в планината, сам по себе си е много твърд.

От него могат да ти излязат цицини; самият кварц няма да се счупи, но главата на човек е напълно възможно да се пробие, ако се случи да се чукнеш в него. В кварца най-много от всичко се обръща внимание на неговата твърдост. Но телата не навсякъде остават такива, каквито ги срещаме тук или там. В човека го има същият този кварц, но в по-течна форма. Защо?

Рисунка 14

Виждате ли, може да се наблюдава — само че това наблюде­ние трябва да се провежда по правилен начин и с помо­щта на вътрешното зрение, — как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (виж рисунка 14). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага като, например, кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца. Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се пре­кратява. На процеса на формиране на кварца не му се предос­тавя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на квар­ца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати. Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние по­стоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали, — искаме да ги изградим, но работата не стига до там, процесът се прекъсва. Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.