Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Значи, господа, съвсем не напразно солим храната си. Ние солим храната си, тъй като винаги отделяме твърде малко собствена сол. Така ние привеждаме в порядък своята връзка с природата. И така, ние виждаме: влиянието на Марс по правилен начин трябва да се съчетава с влиянието на Меркурий. Тогава нашата воля по правилен начин ще се сблъсква в нашите телесни членове с това, което в тези наши членове се нуждае от желязо и между другото за това, да можем да използваме нашите телесни членове в съответствие с умелата свободна воля.

С примера за малокръвната, страдаща от хлороза девойка, вие вече видяхте: тук неправилно се съчетава това, което идва от стомаха, това, което е свързано със солната ки­селина, и това, което постъпва тук като храна. Те не могат по правилен начин да се стиковат. Тук, разбира се, е необходимо да се изследва, не е ли някакъв специфичен случай, когато желязото е твърде малко. Разбира се, че това също може да бъде, това също може да стане причина за хлорозата. Но причина за хлорозата може да стане също и недостигът на хлор. Все пак в болшин­ството от случаите това не е така; в болшинството от случаите тези два компонента не могат по правилен начин да се стиковат един с друг. Марс и Меркурий не могат да се стиковат в човека. Такава е в повечето от случаите причината за хлорозата.

В съвременната медицина съществува, например, следното: хората навсякъде предполагат единствената причина, но болестите могат да изглеждат външно съвсем еднакво, а вътрешно да бъдат съвсем различни! Така че ако младата девойка има хлороза, трябва не само да се пита: не и ли е много малко желязото и не и ли е малко хлора? — а трябва също да се запитаме: може пък те да не могат хармонично да се съчетаят помежду си? Ако младата девойка има твърде малко желязо, тогава е необходимо да се обърне внимание на това, желязото по правилен начин да постъпва в нея. Защото ако вкарвате желязото в стомаха, както това често става, първо трябва да активизирате способността на хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще ос­тане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в организма на човека. Следователно, първо трябва да намерим път към това, да внесем в човека влиянието на Меркурий, влиянието на хлора.

И при това е много важно, желязото да се дава не про­сто като желязо, а да си казваме: аз трябва да вкарам това желязо в стомаха така, че там то да бъде прието по някакъв начин от хлора. Но за това трябва да се приготви препарат, например, от спанак. Може да се направи лекарство и от други вещества, да кажем, от семена на анасон и така нататък; при това, основно е необходимо, спанакът да се използва не в своя натурален вид — така той също може да влезе в употреба, даже ако просто го изядете, — но лекар­ството следва да се изготви от желязото, съдържащо се в спанака. Разпределеността, концентрацията на желязо в спанака е такава, че представлява сила, която може да донесе това желязо до кръвта. Така че в случай на установяване на недостиг на желязо, трябва да се опита да се вкара желязото в кръвта по гореуказания начин.

Но хлороза може също да се предизвика от това, че в стомаха се отлага твърде малко мазнина за да се изработва хлор. Един от естествоизпитателите забелязал, че при хлороза се изработва твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза. Но посочените взаимодействия не са известни на хората. Не следва да се опитваме просто да вкараме солна киселина в стомаха, защото нея може да я има там напълно достатъчно, особено ако се внася отвън. Става дума, стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор. На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън! И за това е необхо­димо да се вкара в стомаха нещо, приготвено от мед в резултат на определена преработка. Тогава в стомаха отново ще се появи склонност да образува хлор. Вие, следователно, виждате, че навсякъде трябва щателно да се гледа на тези неща. Но в по-голямата част от случаите при хлороза се проявява не недостиг на желязо, не недостиг на хлор, а невъзможност за хармоничното им съчетаване едно с друго. Марс и Меркурий не могат да се съчетаят хармонично в човека.

Виждате ли, господа, във Вселената между Мер­курий и Марс стои Слънцето (виж рисунка 9). Също както Марс има родство с желязото, така и Меркурий има родство с живака или медта. Ако на човек при недостиг на хлор му е необходимо влиянието на Меркурий, а при недостиг на желязо — влиянието на Мар­с, в случая, когато те не могат хармонично да се съчетаят помежду си, е необходимо да се уси­ли в човека слънчевата сила, тъй като Слънцето се намира между тях. Слънчевата сила в човека е това което съединява заедно хлора и желязото. Тази сила може да се разпали, като се дава на човек злато в много незначителни количества. Ако се опита да се проведе курс на лечение със злато — разбира се, използвайки злато, приготвено по особен начин, иначе то отново ще остане в стомаха, — може да се свържат заедно Марс и Меркурий.

Рисунка 9

И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида. Безполезно е да се лекува болестта просто според името и; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например, от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне — за да се свържат заедно едното и другото. Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, то нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво. Но това е все едно, за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода но­жче. Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хло­ра, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма. Но хората често смесват всичко заедно, нали така? Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също. А има хора, които гръмоглас­но заявяват на света: анемията си е анемия. Но това е същата безсмислица, както ако кажем: подправката си е подправка. Защото ако хлороза, причината за която е дисхармония, се лекува с желязо, се прави същото, което прави този, който соли кафето си.

Виждате ли, господа, тук вие имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което е съвсем не така близко, като собствения нос. Работата фактически ­стои така: разстояние, равно по дължина на собствения но­с, науката вече е изминала; защото когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. В живота, обаче, не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изсле­двания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се гово­ри за Марс, но не преди това. По същия начин стои работата и с другите планети. И ние бихме могли, например, да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хло­розата — когато желязото не се усвоява, — тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин. Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс.

Виждате, господа, че има случаи, когато при млада девойка при съзряването се появява хлороза. Това сочи, че вътре има някакви нарушения. Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето. Но има юноши — както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките вътре в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, гласът става по-груб. И така, има юноши, при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост. Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките, — при юношите, впрочем, също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения. И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Впрочем, не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, то може да се окаже, че това влияние на Марс може да се усили, използвайки злато, Aurum. Виждате, че периодът на полово съзряване при подрастващите се проявява различно: при момичетата се открива, че те в по-голяма степен се намират под влиянието на Меркурий, а при момчетата — че те се намират в по-голяма степен под влиянието на Марс и имат склонност към пресипналост; ако те не хриптят постоянно, във всеки слу­чай, всяка зима тази пресипналост се появява.

Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука. Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща. Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концен­трация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо. Става дума и за други подобни неща. Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението и със света на звездите. Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека. Това е много важно.

Следващата сряда ще се заемем с нещо, което най-тясно се отнася към това. Може и нещо друго да ви хрумне, нещо, което бихте искали да научите в тази връзка. Бихте могли да поставите следните въпроси: как се съотнасят храненето на народа и здравето му? Може да обърнете внимание на едно или друго свързано с избухванията на епидемии, разпространяващи се сред народа и така нататък. Бихме могли да поговорим тогава за това. Така че помислете за това! Може би, до следващата сряда ще измислите нещо, което искате да научите във връзка с въпросите за храненето.
ЛЕКЦИЯ СЕДМА

Дорнах, 31 октомври 1923 г.

Добро утро! Измислихте ли нещо?

Дали е вредно за човека, ако в стаята има растения?

Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми. В Щутгартската клиника(10) ние също имаме, например, един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден — защото трябва да се разсъждава само на осно­вата на случаите, с които ние вече сме се запознали, — трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт — грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключител­но сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това, как би следва­ло да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит, всъщност, се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полио­миелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно, съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в поне­делник умря. Следователно, при известни обстоя­телства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост това, че той може да прерасне в много тежка епидемия.

Също както и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време. Работата стои така: откакто в нашия Биологи­чен Институт в Щутгарт успяхме да докажем нали­чието на въздействието на вещества в нищожни концентрации(11), оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публика­циите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.

Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество дейст­ва. Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е., образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по де­сет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, ние получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100. Ако продължите разреждането, ако, следователно, вземете същото количество получен разтво­р и отново добавите девет части вода, то ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция. Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е число с осемнадесет нули. Ето как разреждахме, че и повече.

Както можете да си представите, тук остават само следи от изходната субстанция, така става дума вече не за това, колко изходна субстанция се съдържа там, а за това, как тази субстанция действа като сред­ство, получено с помощта на разреждане. Това средство, получено с помощта на разреждане (потенциране), действа съвсем различно. Такова разреждане се правеше в Щутгарт. Не всеки ще успее с лекота да направи същото. Най-добре това успя да направи германската валута (има се предвид инфлацията от онова време — бел.на прев.), но не на всеки това ще се удаде. Разреждането може да бъде направено с най-различни ве­щества. Ние продължихме нашите експерименти, вземайки малки саксийки за цветя, и добавихме там това, което получихме; отначало обикновена вода, с обикновен състав, след това тази, в която имаше една десета част, след това — ед­на стотна част, след това — хилядна част, после — една десетохилядна, стохилядна и така нататък до една трилионна част. Ето какво направихме. След това поставихме в тези саксийки семена, пшеничени зърна. Пшеничните зърна покълнаха (изобразява го на рисунка), и при наличието на разредено вещество, то растеше по-добре, отколкото без него! Всичко това продължи. Виждате ли, при по-високи степени на разреждане винаги се получаваше по-ускорен ръст; едно, две, три, четири, пет, и така нататък, докато не достигна до дванадесета степен на разреждане. На дванадесетата степен на разреждане процесът тръгна в обратна посока, растежът ставаше все по-малък. След това той отново нарастваше, а после отново отиваше надолу.

Следователно, по такъв начин беше открито въздействието на нищожни количества вещество. Въздействието на нищожни количества вещество носеше ритмичен характер — ето кое е забележително, както виждате! Според разреждането отначало се достигаше при определено разреждане максимален ръст, след това той отново се понижаваше, след това отново се повишаваше; това ставаше ритмично. Така става видно: ако растението израства от Земята, то върху него оказва въздействие нещо такова, което ритмично действа от обкръжаващата среда, при това даже и след като растението е отраснало и заредило с веществото. Тук въздействие оказва земната обкръжаваща среда, това ясно е видно.

Е, ако е ясно, как действат нищожни количе­ства, то не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин! Разбира се, за цялата Земя такава кон­центрация е много малка, но, въпреки това, и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот. И то пак преминава в съдържанието на хранителните продук­ти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно, може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото вре­ме. Разбира се, грубата материалисти­ческа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята? Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека има нищожна концентрация, но то действа.

Виждате ли, господа, сега би било добре да поговорим за растенията като цяло. Здравето на човека силно зависи от растежа на растенията и затова трябва да се знае какво, собствено, е действено в растежа на растенията. Именно това силно ме занимаваше във връзка с проблема за детския полиомиелит, при което изпъкна това, че тук трябва да се занимаваме с лечението на целия човек. Това и трябва да послужи за опорна точка за всевъзможните лечеб­ни средства за детския полиомиелит. А те, вероятно, имат голямо значение, тъй като проблема за детския полиомиелит може да стане в бъдеще доста болез­нен. Това, разбира се, е такъв въпрос, който изисква задълбочен подход, затова и се занимавах с него. Вероятно, трябва да бъдат намерени лечебни средства на основата на содени вани, приемане на арсеново желязо и едно специфично вещество, извлечено от мозъка, от задната част на мозъка на животните. И така, трябва да се дава много сложен лекарствен препарат при детския полиомиелит. Виждате ли, тук имаме работа с такова заболяване, което се причинява от много скрити причини, затова и се налага да се лекува по доста сложен начин. Това нещо днес е крайно актуал­но и е добре, ако вие си съставите ясна представа, как става растежа на растенията като цяло.

Рисунка 10

Ето така растението израства от земната почва. Днес искам да го изобразя така, че да съответства на въпроса, зададен от господин Долингер (виж рисунка 10). От зародиша израства корена. Хайде отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, то ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от самосебе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува, всъщност, само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига — това, което обозначих тук с червено, — този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни со­ли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървеси­ната на ствола на дървото, то там вие имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо­съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.

Какво, собствено, става тук? Виждате ли, тук при издигането твърдото, земното, става течно, ние тук имаме издигащо се земно-течно начало. Това земно-течно начало се издига тук, то пред­ставлява втвърденото, земно-течно вещество. Течното след това се изпарява, а земното остава. Това, което остава тук като земно, то е и дървесината. Ако тук сокът се издига нагоре, то той не възниква тук (показва се на рисунката); този сок, който тук се издига нагоре в дървесината, да го наречем дървесен сок — той, всъщност, се съдържа в цялата Земя, така че цялата Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което той е в дървото, той става само в дървото. В Земята той, собствено, е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, той приема химиче­ски характер, тук той има само химически сили.

Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо. Така че дървесният сок час­тично умира, когато се издига в дървото.

Ако не ставаше нищо друго, то растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух — а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок — заедно с това, което той е произвел, — преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното на­чало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращия жизнен сок. В стволът животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че ние трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа. Ето защо вие можете също да наблюдавате такава спирала, на която поред се разполагат листата. Така че жизненият сок, собствено, кръжи наоколо. Той взема начало от този течно-въздушен елемент, в който преминава расте­нието, когато то израства от земно-течния елемент.