Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Ако човек не може да понася меда, трябва отначало да се определи, къде е причината. Тук не следва да се мисли, че може да бъде намерено едно общо средст­во; тук трябва да се лекува това, което е предизвикало прекомерното втвърдяване на тялото. Може да се посочи като пример такъв случай.

Да допуснем, че човек не може да понася мед; при него се появява разстройство на стомаха. Да се запитаме: дали разстройството на стомаха при този човек при употребата на мед не възниква защото, да кажем, има пред­разположеност към склероза на съдовете на главния мозък, иначе казано, към калциране на вените, артериите и съдовете на главата? Тогава е възможно, той, достигайки известна възраст в своя живот, да не понася меда. В такъв случай този пациент би следвало да се лекува с препарати, съдържащи фосфор. Ако се удаде да се излекува основното заболяване, той ще понася меда.

Но може да се окаже, че причината за непоносимостта при някой човек са белите му дробове. Тогава следва да се предпишат не фосфорсъдържащи препарати, а пре­парати, съдържащи сяра. Ето, какво мога да отговоря на този въпрос. Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него? — а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест. Здравият човек може да понася мед. Ако не понася мед, той е болен. Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.

Непоносимост към меда е, разбира се, не толкова сериозно, както в случай, че някой не може да понася захар, ако има захарен диабет, захарна болест. Това, разбира се, е много по-лошо, от непоносимостта към меда. Макар че това също е болест и трябва да се лекува този човек.

Предлага се въпрос: Както и болшинството насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опит­ните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно те въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от кероси­новата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?

Господин Мюлер казва, че и той е забелязвал същото.

Доктор Щайнер: Е, господа, вие сте виждали още в ста­рия Гьотеанум, че куполът беше изрисуван с различни бои. Тези бои се произвеждаха от чисти растителни компоненти. И това изготвяне на бои от различни растителни субстанции имаше за следствие, че още щом куполът се осветяваше от слънчевата светлина, още щом тези същите бои се подложеха на въздействието на слънчевата светлина — това явление продължаваше доста дълго, може би месеци или години, — цветовете почнаха да потъмняват. Вътре вече не можеше да се види това, което беше нарисувано. А когато се запалваше електрическото осветление, те отново ставаха видни. Затова при работа с тези бои ставаше така, че художникът, който работеше при слънчево осветление, отначало въобще не можеше да ги използва. На слънчева светлина те съвсем се променяха. И, напротив, при електрическа светлина запазваха предишния си вид.

Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно, от електрическата светлина; вие току що казахте, че пчелите забелязват това. Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава. Вслед­ствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина. След това, разбира се, те идват на себе си.

Това е, което исках да кажа по въпроса.

Предлага се въпрос: Какво е влиянието на зна­ците от Зодиака върху производството на мед? Сред селяните се отдава голямо значение на това, сеитбата на семена да става при Луна в Близнаци и така нататък. Думата е, съжденията за отделните знаци от Зодиака на чисто външни признаци ли се основават или тук има по-дълбока основа?

Доктор Щайнер: Разбира се, с тези неща никой днес не се занимава на научно ниво. А това е необходимо. Върху пчелния кошер като такъв влияе това, което ви казах. Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг. Самите пчели зависят, разбира се, и от това, което те намират в растенията. Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват. А това значи, че всички тези неща не са паднали просто от тавана; макар днес те и да се поднасят в диле­тантска интерпретация. Всичко това трябва да бъде постав­ено на научна основа и по този начин да бъде задълбочено.

За днес времето ни свърши. В събота в девет часа ще се заемем с това, за което би следвало още да поговорим. Мисля, че имате на сърце още доста неща. Пчеларството е нещо толкова прекрасно и полезно, че колкото и да питаш за него, няма да е достатъчно. Питайте се един друг, питайте господин Мюлер и мен. Мисля, че ще ни се удаде да намерим деликатно, меко решение на всички противоречия. Защото на нас не ни отива да жилим като пчелите, ние можем да се разберем по-деликатно. Но трябва с пълна откровеност да изказваме всички наши въпроси.

Относно болестите при пчелите, той смята, че по-рано те не са били така силни, като сега, когато експлоа­тацията се е увеличила.

Можем да предположим следното: поносимостта при хората е различна, тя не е една и съща при всички. Може да има хора, които именно поради употребата на восък, да добият стомашно заболяване и те трябва да се откажат от това. Но може да има също и хора, които съвсем безпроблемно да преработват восъка и остатъците да се изхвърлят с изпражненията. При последните би могло, във всеки случай, да се говори за това, че благодарение на яденето на восък, медът остава колкото се може по-дълго заедно с восъка; остава заедно с восъка и тогава, когато восъкът се намира вече в тялото на човека: вследствие от това медът участва предимно в чревното храносмилане, в процеса на храносмилане, извършващ се в червата. Докато в противен случай медът участва в процеса на храносмилане вече извън червата, в лимфните съдове и така нататък. Тук може да се каже: това непосредствено зависи от състоянието на здравето на човека. Има такива хора, при които храносмилането се осъществява в по-голямата си част в червата, а при други то се осъществява предимно в лимфната система. Тук не може да се твърди, че първото е добро, а второто лошо; направ­лението на този процес зависи от конкретния човек. За това би могло да се говори с увереност само тогава, когато на определена група хора дават да ядат мед с питите, а на друга група — без пити, и после ги изследват, как тези неща се съотнасят едно с друго.

С болестите при пчелите работата стои също както с бо­лестите изобщо; трябва да се вземе предвид и това, за което говори господин Мюлер. При хората също се случва така: по-рано някои неща се игнорираха, а сега усилено ги преподават; и така, при хората също, както вие казахте, не се обръщаше внимание на това, на което сега се отделя внимание.

Но тук играе съпътстваща роля и нещо по същество друго. Предишният пчелар е притежавал много инстинкти. Той е правил много неща, без да може да каже защо. И за да може удовлетворително да се отговори на това «защо?», е необходимо много основно задълбочаване в предмета. А това някак не се удава на съвременното познание. Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия направена от дърво. Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно. Сламата поема от въздуха съвсем други веще­ства, отколкото абстрактното дърво. Така че има разлика в чисто външното боравене.

Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен инстинкт. Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни. Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място. Климатичните условия се отчитат, но не съвсем.

Господин Мюлер казва, че той ги отчита и то много. Неговите кошери се намират на възвишение, където почти не се обдухват от северния вятър, а само малко от източния и другите.

Доктор Щайнер: дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата. Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа. Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван. Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок и второ — хемолимфата. Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея и червеникава хе­молимфа, която също е съставна част от пче­лата. Това са двете най-съществени части, от които се състои пчелата. Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реак­ция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват наруше­ния в процеса на образуване на мед. Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и така нататък.

В случай на заболяванията, които по волята Божия се появиха сред пчелите като нови, много съществена роля играе правилното въздействие на правилното съотношение между стомашния сок и хемолимфата. Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, както по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва, какво действа на хемолимфата, на пчелната кръв, най- благоприятно. Тук, веро­ятно, може да се говори за това, че в бъдеще пчеларите ще трябва да следят, при пчелите всичко да бъде нормал­но с образуването на кръвта. Но за това, по-нататък.

Има години, когато се вижда, че пчелите събират нектар почти изключително от дърветата, нали така? В такива години цветовете на цветята стават много опасни за пчелите. В тези години пчелите по-лесно заболяват, отколкото в други години. В този случай е добре, в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия — тук не трябва много — и изкуствено да развъжда там такива рас­тения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например, през май. Тогава те сами ще я намерят, ако посочените растения, необходими им през май, са се развили в природата лошо или въобще ги няма.

Изкуственото растениевъдство около кошерите по такъв начин ще стане спомагателно средство, за да се справяме напълно надеждно с такива болести. Препоръчвам такива неща. Това е само предложение, но към него можете да се отнесете с пълно доверие, тъй като то е взето от знанието за природата на пчелите. То ще донесе много добри плодове на пчеларя, ако той пробва. Ще видите: благодарение на това, болестите при пчелите ще се преодоляват. Но преди да се прилага това на практика, следва да се отчетат всички взаимовръзки.

Не трябва да се мисли механично, трябва ясно да си пред­ставяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена лока­лизация. Това е необходимо да се отчита. В противен случай, макар и да е възможно да се постигне бърз успех, той няма да бъде продължителен.

Има ли още нещо, за което искате да попитате или събралите се господа са склонни само да ядат мед, но не и да дискутират по темата прекалено мно­го? Може би на някой ще му хрумне нещо?!

Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите. Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени, колко важна е употребата на мед. За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полез­но, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профилактика. Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето. Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на про­цеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на един период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И така нататък. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и ,преди всичко, би се повишила работоспособността им и физическите възможности на човека. Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от самосебе си. Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит. И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-ме­дицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.

Обаче е време да се осъзнае, че движейки се в това направ­ление, може да се оказва изключително благотворно влияние; мисля, че ако вземем предвид, как, занимавайки се с духовната наука, може да се стига до откриване на гореописаните неща, хората ще почнат истински да насочват погледа си към духа, да се обръщат към духа в много по-голяма степен, отколкото го правят сега, когато ги съветват: трябва да се молите и ще ви се даде едно или друго. Това се научава от духа. Да, господа, нещата, които могат да бъдат по­знати само от духа и които са неизвестни на съвремен­ната наука, са именно такива, че да може да се знае: в определено време — говорим за брачния период — меда може да бъде най-полезен и така нататък.

Казвам, че има нещо чудно в това, че отвсякъде в природата пчелите извличат и преработват в себе си този мед, толкова полезен за живота. Ще разберете, на какво се основава това възникване на меда като цяло, ако ви опиша, как тече подобен процес, но в съвсем друга форма, при съседите и родствениците на пчелите, а именно при осите. Но от осите не може да се получи толкова пло­дотворен мед за човека, макар че това, което осите приготвят, също може да намери широко приложение в медицината. Но това, което правят осите, — то е съвсем друго от това, над което работят пчелите. По късно, следващия път, ще ви разкажа за мравките. Сега ще разгледаме един определен вид оси.

Има оси (24), отличително свойство на които е, че те отлагат яйцата си на различни места: върху растения, върху дървета, например по листата и кората им. Има даже такива, които отлагат яйцата си в цветовете на дърветата. Това изглежда така (рисунка 19): тук е клончето, тук, да допуснем — дъбовият лист, и тук, на дъбовия лист, осата отлага своето яйце с помощта на яйцеполагало — което е кухо вътре. Какво става сега? Сега на мястото, където е било отложено яйцето на осата, става изменение: цялата тъкан на листа около яйцето на осата се завива като кълбо.

Рисунка 19

Листът би растял съвсем иначе, ако не беше отложено това яйце. Е, добре. Сега да видим, какво става благодарение на това, че е отложено яйцето. Става това, че вегетативното развитие на растението съвсем се изменя и около яйцето на осата, израствайки от листа, се появява така наречените мастилени орехчета.

Това са същите кафеникави мастилени орехчета, които срещате по дърветата. Защо се появяват те? Те се появяват поради това, че на мястото осата е отложила своето яйце и около яйцето се е образувала сега тази видоизменена растителна тъкан, растителна субстанция. Тя напълно обкръжава яйцето. Това яйце на оса би загинало, ако би било отложено някъде другаде. То може да се развие само благодарение на това, че отначало около яйцето се намира посочената защитна субстанция, която осата-орехотворка похищава от растител­ната субстанция. Тя я взема за себе си.

Виждате, че пчелата, която отлага яйцата си в пити, се появява от личинка и така нататък, превръща се в пчела, похищава растителната субстанция и я преработва в самата себе си. При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата и субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност — отнемане на субстанция от растението, след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека, яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка. При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията. Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка — бел.на прев.), която по-късно излиза с плацентата.