Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че вие се приближавате към дървото, — тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората — а така отделям и листата, — но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем, всъщност, да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, то дървото в земята се обновява. Когато след това, през пролетта, жизненият сок отново кръжи наоколо, дърво всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизненият сок действа течно-въздушният елемент.
Но с това работата не приключва; сега, докато това става, между кората, през която още преминава жизненият сок и дървесината, се образува нов растителен слой; и тук аз вече не мога повече да кажа, че него го образува сокът. Казах: дървесен сок, жизнен сок, но тук вече не мога да кажа, че сокът образува, тъй като това, което тук възниква, е съвсем плътно. Това се нарича камбий. Той се образува вътре — между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), то камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае. Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент. Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот. Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван — камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, — но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, образуват, на свой ред, вещество, приличащо на гума, което, на свой ред, действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, вие имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че в този камбий, вътре, вече възниква облика на следващото растение. Този облик преминава след това в семето и благодарение на това ще се роди следващото растение; така че звездите по околен път чрез камбия произвеждат новото растение. Следователно, растението не се създава просто от семе — това значи, че то макар и да бъде произведено от семе, самото семе трябва предварително да изпита въздействие от страна на камбия, а това значи — да изпита въздействие от цялото небе.
Виждате, че това е нещо удивително: когато държите в ръцете си семе от растение, малкото, скромно, подобно на прашинка семенце е могло да се появи само благодарение на това, че камбият — вече не в течна, а в сгъстена среда — подражава на цялото растение, имитира го. И този облик, който се появява тук вътре, в камбия — обликът на новото растение, — той пренася силата в семето и оттук тогава в семето възниква сила, която под влияние на Земята дава възможност на новото растение да расте нагоре.
Така че вие виждате, господа; чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това, как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той, собствено, е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучука се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така, той придава форма на камбия. Камбият е още по-плътен, почти твърд, но е още достатъчно мек за да приеме формата, която му се дава от звездите.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, то стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина — остава си тревно стъбло — вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре — тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, вие виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват, само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия, — тук, всъщност, се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос, се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Вие виждате, как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух. Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма. След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин. Така че в растящото растение може да се види пътя, по който се изгражда целият растителен свят, излизайки от Земята и преминавайки през смъртта към живия дух.
Дървесен сок Земя Химическо начало
Жизнен сок Обкръжение на Земята Жизнено начало
Камбий Звезди Дух
В Щутгарт се предприемаха и други експерименти. Тези неща са във висша степен поучителни. Вместо да се изследва само растежа, което само по себе си е важно, особено ако експериментите се провеждат с високи степени на разреждане — даже до една трилионна част, това само по себе си е интересно, но освен него може да се прави и следното. Взема се в много разреден вид, по описания начин доведен до нищожна концентрация метал, например, взема се мед, разрежда се до такова състояние, в което медта може да присъства в разтвора. Сега се слага полученото в саксия. Вътре в нея има пръст. В тази пръст се добавя медта като своего рода тор. Край тази саксия има още една, в която има чиста пръст, такава, която не е наторена с мед. Пръстта си остава същата, само че без мед. Вземат се съвсем еднакви растения — растенията трябва да бъдат съвсем еднакви и на ръст, — посажда се едното растение в пръстта, наторена с мед, а другото растение се засажда в пръстта, която не съдържа мед. Интересното при това е, че при употреба на мед с високо разреждане, по краищата на листата се появяват бръчки, докато преди те са били заоблени и не са имали бръчки. Във връзка с това трябва да се взема еднаква почва, тъй като в много случаи тя още до експеримента е съдържала в себе си мед. Трябва да се взема еднаква почва — мед се добавя в нея само един път, — и трябва да се вземат еднакви растения, за да може точно да се сравнява.
Взема се трето растение, слага се в трети съд със същата тази пръст, но вместо мед се добавя олово. В този случай листата вече не се набръчкват, а направо изсъхват и опадват, те в края на краищата повяхват и опадват, ако се внесе олово. Сега получаваме особено интересна картинка. Тези изследвания бяха направени в Щутгарт и те много нагледно показаха тези неща: когато една до друга стояха всичките саксии, беше видно, как действат веществата в почвата на растенията.
Сега повече няма да се учудвате, ако някъде видите растителни форми със сбръчкани листа. Ако на това място копнем в земята, може и да намерим следи от мед, а ако листата са леко съхнещи по краищата, то вземайки проби от земята, ще намерите незначителни следи от олово.
Погледнете, например, известното растение, което се нарича полски хвощ (Eqvisentum arvense), с който чистят тенджерите. Това растение расте по такива места, където в почвата се съдържа кремък, силиций: затова тези растения имат такова твърдо силикатно стъбло. Така вие можете да разбирате растителните форми, ориентирайки се по почвата.
Но вие можете да разберете и това, какво значение има внасянето в почвата на съвсем малко количество от някое вещество. Разбира се, гробището може и да е разположено някъде далеч, но Земята навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата. И ако се проведат експерименти по установяване действието на малките дози, за които току що ви говорих, то ще се наложи да кажем: това, което в малки дози се разсейва в почвата, след това го изяждаме с храната си! И то запазва силата си, ако живее в растителните форми. Какво става по-нататък? Представете си, че съм получил растителни форми, израснали на почви, съдържащи олово. Хората ще кажат: днес олово вече не се появява. Но именно в почвата се появява олово, особено ако в почвата са внесени разлагащите се останки на живи същества. Тогава в почвата се появява олово. И тук израстват растения — можем да го кажем направо: израстват растения, съдържащи олово. Прекрасно. Но ако сме употребили за храна тези растения, съдържащи олово, те ще действат съвсем различно, отколкото когато ядем растения, несъдържащи олово. Ако ядем растения, съдържащи олово, то това действа така, че нашият малък мозък, разположен в задната част на главата изсъхва, става по сух, отколкото е обикновено.
Сега вие установихте връзката между почвата и малкия мозък. Може да има растения, които просто поради свойствата на почвата, поради това, че в земята някъде нещо е внесено, нещо се е разпространило, са способни да изсушат малкия мозък. А в този момент, господа, когато нашият малък мозък не притежава пълната си сила, ние ставаме несръчни. Ако нещо става с малкия мозък, ние ставаме несръчни, ние не можем повече синхронизирано да движим ръцете и краката си и ако това се засили, то нашите телесни членове се оказват парализирани.
Виждате ли, господа, такъв е пътят от почвата до парализата при човека. Човек изяжда растението и ако по краищата на листата му се забелязва умиране, ако то е станало такова, каквото ви го описах, малкият мозък на такъв човек е подложен на изсъхване. В ежедневието това не се забелязва веднага, но при човека тогава може да се влоши ориентировката; ако действието се усили, настъпва парализа. Това става така, че преди всичко човек губи ориентация; в главата настъпват нарушения и човек не може да се ориентира — причината е изсъхването на малкия мозък, — при това процесът обхваща всички мускули, които горе в главата ги управлява малка жлеза, епифизата. А по-точно, неговата част, отговаряща за зрението. Става това, че човек просто заболява от грип. Ако парализата се развива по-нататък, грипът преминава в обща парализа на човека. Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва. Оттук вие виждате, как за поддържане здравето на човека е необходимо да се притежават многостранни знания. Тук са недостатъчни всевъзможните речи за това, как трябва да бъде едно или друго! Защото ако не се знае, откъде в организма на хората прониква смъртоносното влияние, даже добрите учреждения едва ли ще помогнат на хората. Защото всичко това, което действа в растенията и от растенията преминава в човека, намирайки се в човека, също има голямо значение.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението, е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук вие отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечният сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът — това е, така да се каже, втвърдения млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, то те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо паралича е особено чест при децата. Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област. Съвместната работа трябва да е навсякъде. Не трябва да се затваряме в една отделна наука. Днес едни хора се занимават само с животни, други — това са антрополозите — само с човека, нали така? След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите — камъните, геолозите — цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори, — та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Никой, всъщност, не знае, как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието. А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и така нататък; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко. Да, ако няма стремеж да се стане човек, който може да събере и обедини цялото знание, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното знание.
Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае, как да реже метали, друг — как да ги лее и така нататък. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае, как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, то нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината, например, нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познава и метеорологията, въздуха, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае, какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин, заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
Ето какво трябваше да кажем за това, откъде се появяват такива привидно непонятни заболявания. Причината им се крие в земната почва.
ЗА ПЧЕЛИТЕ
СЪОБЩЕНИЕ
във връзка с доклада на г.Мюлер за пчелите
Дорнах, 10 ноември 1923 г.
Доктор Щайнер: Както виждаме, днес вече е много късно, за да правим представление на нашите евритмисти, които трябва да направят много неща. Би трябвало да ви кажа още нещо за това, което съдейства за дългосрочната продуктивност в отглеждането на пчели. Може би, от казаното от господин Мюлер вие вече забелязахте, че с изкуствените методи при развъждането на пчели, не всичко е наред. Би било интересно да се обсъдят именно такива понятни неща и да се попита господин Мюлер, не очаква ли твърде много той от това развъждане на пчели-майки?
Господин Мюлер отговаря: Да, в известно отношение това е многообещаващо. Ако семейството се остави само на себе си, без да се грижим всестранно за него, може да се окаже, че то ще стане нежизнеспособно. Недостатъците постепенно се увеличават, а достойнствата намаляват.
Доктор Щайнер: Колко дълго се използват изкуствените методи при развъждане на пчели?
Господин Мюлер: това продължава от дванадесет до петнадесет години.
Доктор Щайнер: Работата стои така — и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, — че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчелите-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благоприятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко помалко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
ЛЕКЦИЯ ОСМА(12)
Дорнах, 26 ноември 1923 г.
Добро утро, господа! Канех се да направя някои бележки към изказването на господин Мюлер, които биха могли да бъдат интересни за вас, макар, разбира се, още да не е време да се внедряват такива неща в практиката на пчеларството. За самата практика на пчеларството трябва да се каже съвсем малко, даже почти нищо, тъй като господин Мюлер много добре ви разказа като цяло за всичко, което днес тук се прави.
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло. Пчеларят, от самосебе си се разбира, се интересува преди всичко от това, какво трябва да прави. Всъщност, всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
Да погледнем тези неща малко по-широко. Виждате, че пчелите могат — това можахте да видите от лекцията, изнесена от господин Мюлер, — могат да събират нектара, съдържащ се в растенията. Те събират именно нектар, а ние, хората, отнемаме от тях известна част от това, което те са събрали в своя кошер, и то не много голяма част. Може да се каже, че човек отнема около двадесет процента. Толкова примерно представлява частта, която човек отнема от пчелите.
Но, освен това, пчелите с цялото си телце, с целия си корпус прибират от растенията цветния прашец. И така, пчелите прибират от растенията именно това, което се съдържа в тези растения много малко и което е много трудно да се набави. Много малко количество цветен прашец — той и така е сравнително малко, — пчелите събират с власинки, покриващи задните им крачка; това количество се изразходва в кошера за храна. Така че пчелата е такова животно, което извлича вещества, разпределени в природата в много малки дози и ги използва в собствения си дом.
Сега нататък: след това пчелите — на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, — след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък — защото този восък те произвеждат сами — и правят малки отделни клетки за да снасят яйца и да складират запасите си. Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал. Самата клетка изглежда така: отгоре тя е шестоъгълна, а отстрани — ето такава (виж рисунка 11). От другата страна тя е запечатана. Вътре в нея може да бъде отложено яйце или хранителен запас. Едната клетка е построена до другата. Те много добре са стиковани една с друга, така че в пчелните пити посредством тези разположени една до друга килийки — така се наричат — пространството се използва напълно.
Достарыңызбен бөлісу: |