34.«… вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи, Xylocopa violacea»— виж Брем,т.3,стр.484 и 485.
«Със силно жужене презимувалата самка лети около дъсчени стени и стълбове, избирайки подходящо място за своето потомство. Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на дърво с отделена кора и подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа. Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу. Тресчиците тя изхвърля навън и отива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се оформи равномерен, подобен на тръба проход, който може да бъде дълъг до един фут, а долу отново малко се извива навън. Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да набере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини. Първата килийка се затваря и по този начин се образува под за втората, горестояща. В нея се складира същата порция храна и отново се отлага яйце. По такъв начин, без да прекъсва, тя строи по-нататък, докато цялото пространство не се окаже запълнено от колония клетки. След няколко дни се излюпва млада личинка, тя лежи свита и в течение на три седмици расте, запълвайки кухината на килийката. След това тя се завива в пашкул. Тъй като тя е най-отдолу и най-старша, се развива преди всички, след това следва втората, а най-горната е последна. Ще чака ли първата, докато последната сестра не съзрее и не прокара път от затвора? Не, тя се гъне и движи напред, в съответствие с извивките на пространството. Тя достига края на извивката, който е запълнен с тресчици и прегризва финия слой, отделящ я от топлия въздух. Тази, която се излюпва втора, следва първата, докато цялата тази компания към края на юли или началото на август не излети навън и гнездо не опустее».
35. «...по време на Рождественските игри» — при Рождественските игри в Оберуфер, виж «Рождественски игри при древните народи. Играта в Оберуфер. При участието на Карл Юлиус Шредер сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните народи», СС, библ. №274
цветни дъски към цикъла лекции за работниците на ГЬОТЕАНУМА
ЧОВЕКЪТ И СВЕТА
ДЕЙСТВИЕ НА ДУХА В ПРИРОДАТА
ЗА ПЧЕЛИТЕ
При разшифровката на стенограмите не винаги се е удавало точно да се възстанови на кой именно фрагмент от изобразената на дъската рисунка се позовава докладчикът. Затова текстът съдържа места, където би трябвало да има илюстрация, която, обаче, отсъства.
Запазили са се оригиналните рисунки и надписи, направени от Рудолф Щайнер по време на тези беседи-лекции: по онова време е било прието да се покрива дъската с черна хартия. Репродукциите на всички запазени «дъски» са поместени в отделно многотомно издание Rudolf Steiner «Wandtafelzeichnungen zum Vortragswerk» (Rudolf Steiner Verlag, Дорнах, Швейцария).
Даже при повърхностно сравнение на посочените репродукции със стандартните илюстрации в изданията на трудовете на Рудолф Щайнер става очевидна определената бедност и непълнота на вторите. Освен това, отчитайки личността на лектора, предмета на докладите и обстоятелствата, при които са се правели рисунките, може да се предположи, че съзерцанието на репродукциите като цяло, а не просто на техните черно-бели фрагменти, може да даде на читателя нещо повече.
Изхождайки от казаното, издателството е счело за целесъобразно да помести в настоящата публикация и фрагменти (както те са дадени в оригинала), и подборка от репродукции на дъските.
Достарыңызбен бөлісу: |