Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| янския социализъм. Това е доста озадачаващо, но пък и важно обстоятелство,
особено като се има предвид огромното историческо наследство и на Запада, и на Изтока - в лицето на Русия, относно подобни църковни дискусии и полемики. Изобщо не поставям въпросите за огромното влияние в Латинска Америка на миксовете на католицизма с революционния марксизъм, родили и прославили глобално известната теология на свободата, революцията и народната църква. Вместо подобни неординерни за традициите на БПЦ изяви, нашите православни клирове от самото начало на злополучния „демократичен преход“ изцяло са се ангажирани с прокламирането или поддържането на антикомунистическа про- паганда, с критика, охулване, стигматизация, или демонизация на социализма. В този контекст не може да се очакват първоначални импулси и ориентации към обществено прокламиране, или дори мащабна популяризация на идеите за кон- сервативния социализъм, пък бил той и с православни контури и консистенции. Тази специфична идейна „порта“ е изцяло, вероятно и за много продължително в пространствата на историческото време, захлопната, тъй че от нея не може да се очаква каквато да било помощ за рекламиране на такъв вид социализъм. А при контрастно очертаваща се липса на външен - теологически и църковен - из- начален тласък - независимо от видимо разрастващите се тенденции на отчуж- дение от историческите материалистически традиции на партията, - едва ли мо- 244 же да се очаква (в скоро време) формиране или развитие на солидни предпос- тавки и условия за инфилтрация в идейното й тяло на визии за консервативния социализъм, подобно на станалото в други страни, народи и даже партии. По-скоро е възможно (практически) да се осъществи друг исторически ва- риант, който да е свързан с ескалиращо омаломощаване, накрая и с публично забележима агония и даже смърт на социалистическата партия, както, впрочем, стана и с редица други такива партии, при това не само от бившите държави и общества от някогашния европейски социалистически лагер, но и с такива от за- падноевропейските богати, развити и до преди известно време смятани за мо- гъщи, или вечни доминанти в историческото развитие на света и човечеството. Както, примерно, стана с Френската социалистическа партия, с гръцката Сириза и испанската Подемос, които преди време триумфираха в общества с традици- онно висока религиозност, но и с мащабна публична значимост на християнски- те църкви. Никоя от тях не потърси упование или спасение от гибелта си във ви- зиите на християнския социализъм - бил той католически, или православен. А в този контекст у нас, в България, е далеч по-малко вероятно или практически не- имоверно трудно мислимо, още по-малко и практически осъществимо, спасение- то на БСП от връхлитащите я гибелни опасности да разчита на спешно, ради- кално и мащабно преориентиране към консервативния социализъм. С оглед и на ескалиращо спадащата електорална подкрепа за БСП, едва ли историческа па- нация от нейното очевадно сриване и губене на публичен авторитет, доверие и социална подкрепа може/трябва да е каузата на консервативния социализъм. В условията на съзнателно, целенасочено, дълготрайно инспириран, а и солидно инжектиран в тялото на българското общество духовен и най-вече мо- рален нихилизъм е малко вероятно идейно-програмната и реално-практическа- та „есхатология“ на социалистическата партия да разчита, при това съдбоносно на идеите, ценностите или на визионерствата на консервативния социализъм. Ето защо, видяна, описана и интерпретирана дори само в тези специфични кон- тексти, за които (тук и досега) стана дума, перспективата за инфилтрацията, а и популяризацията на този особен вид социализъм е вече предварително исто- рически, даже априорно обречена и практически невъзможна за реален успех. А тази времево авансирана присъда е обусловена и от още няколко много съще- ствени обстоятелства. Първото от тях е, че нееднократно публично анонсирани- те от К. Нинова опции за консервативния социализъм фундаментално и ради- 245 кално противостоят на генералната историческа и програмна ориентация на БСП към демократически социализъм. Всъщност, тези анонси реално представля- ват кардинална подмяна на въпросната ориентация с тази на консервативния социализъм. Проблемът в случая е, че за разлика от демократичния социализъм, който се базира върху ценностите и принципите на демокрацията, консерватив- ният социализъм, подобно на всяка друга разновидност на консерватизма, при- тежава, разпространява и явно, или завоалирано афишира определени съще- ствени подозрения към демокрацията въобще, към нейната роля и значимост в и за държавния и обществения живот на конкретно взетата страна. Освен това демократическият социализъм въобще не е предубеден негативно към ролята и значението на парламентаризма, докато консервативният - тъкмо обратното, - притежава и демонстрира - повече, или по-малко афиширано - такива функции. Друг е вече проблемът, че идейните опции или рекламираното социално инже- нерство на консервативния социализъм обикновено „изгряват“ в тежки и сложни обществено-исторически периоди, ситуации на остри, хронични кризи и др. пр., в които парламентите и парламентаризмът са публично дискредитирани и т.н. Второто съществено обстоятелство засяга проблема с негативното отно- шение на консервативния социализъм към корелациите му с универсализма. В отличие от либерализма, социализма, анархизма и комунизма, притежаващи и солидно защитаващи определени каузи или модалности на идейно-ценностнен универсализъм, консервативният социализъм е изначално и феноменално, а и функционално антагонистично настроен към всякакви типове универсализъм. И неслучайно А. Дугин категорично подчертава, че „земният рай“, който е страстно прокламиран, а и неистово реализиран от социал-консерваторите, винаги е дъл- боко национален и уникален по своята природа и феноменология. 250 В подобна категорична позиция, обаче, се съдържа определено иманентно противоречие, доколкото, прокламирайки и защитавайки винаги, а и с всички средства тради- ционализма, консервативният социализъм де факто (макар неафиширано, или завоалирано) прокарва и дискретно налага известен универсализъм, който го обслужва инструментално. Защото апологията и задължителното базиране на традиционализма може в известен контекст да бъде възприето, а и оценено като 250 Виж подр.: Дугин, А. Консерватизм как явление: возможна ли общая теория // Философия права, 2009, № 4, с. 11. 246 опосредствано, или прикрито депозиране на универсализма на традициите, по- друг вече е въпросът кои или какви са те, а как те следва да се отстояват и т.н. В този ракурс, обаче, е възможна и напълно реална много сериозна коли- зия на консервативния социализъм с традиционализма, понеже идеологическо- то постулиране и апологетизиране на традиционализма по никой начин не е пря- ко, солидно и достатъчно аргументирано спрямо началната точка от генеалогич- ната биография, но и идентичност на традициите, които следва да бъдат фунда- менти и сакрални критерии, както и граници за смислово-функционалния профил и историческия ангажимент на въпросния консервативен социализъм. А това доста ясно проличава и в афишираната от К. Нинова опция за този вид социа- лизъм, в която изобщо не се депозира, нито конкретизира кои, защо и какви бъл- гарски национални традиции следва да са органични в, или за неговата основа. Освен това прокламираният от К. Нинова консервативен социализъм не е сериозно, а и достатъчно солидно обоснован и спрямо неговото отношение към другите три генерални модалности на консерватизма 251 - фундаменталния или традиционалисткия, либералния и революционния консервативни типове. А на политолозите е добре известно, че всеки от тези четири модалности на консер- ватизма притежава и практически отстоява доста различни функции към някои много съществени проблеми, или феномени, каквито са традициите, иновации- те, модернизациите, прогресът, или регресът в държавата и в обществото, и пр. Например, ако за традиционалисткия консерватизъм обществено-истори- ческото развитие обикновено се представя и тълкува като ескалираща и мулти- плицираща се по своите опасни и вредни последици тенденция към всеобщ или поне към многостранен упадък, разложение, ентропия в и на живота на соци- ума, или като процес на линейно развитие на историческото време и битие, то иконографията, контекстуалността и функционалните опции на консервативния социализъм притежават доста по-различни, но и по-сложни корелации с темата за упадъка, разложението, ентропията и еднолинейността на историята. Освен това ако за фундаменталния консерватизъм традициите се възприемат и оце- няват като изначална и сакрална даденост, но и деонтология, то за консерва- социализъм не всички традиции са описвани, или третирани като примордиално 251 За тях виж подр.: Демин, И. Границы консерватизма и консерватизм границ. - В: Диагностика совре- менности: глобальные вызовы - индивидуальные ответы. Самара, Самарская гуманитарная академия. 2018, с. 161-173. 247 значими и иманентно свещени за конкретния субект - партия, държава, граждан- ско общество, нация и т.н. Сакрални за него могат да и реално са единствено определени типове национални традиции, а не всички такива, които се отнасят, или принадлежат към цялостната историческа биография на нацията. В случая с анонсирания от К. Нинова консервативен социализъм, обаче, изобщо не става ясно кои и защо отделни национални традиции следва да бъдат избрани, фаво- ризирани, сакрализирани и употребени в този исторически проект. (Изключение правят анонсираните и акцентираните от нея български национални традиции в областта на семейно-брачните и междуполовите отношения, при това единстве- но в контекста на основателната критична вълна срещу джендър-идеологията.) А подобна неизясненост и аморфност спрямо въпросните традиции определено навява доста сериозна размисли, съмнения, или подозрения към този проект. На всичко отгоре е добре известно и друго (много важно) обстоятелство: традиционалисткият консерватизъм е принципно и функционално противостоящ, или негативно, критично ориентиран и деструктивно ангажиран спрямо прогре- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|