Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

84 
нието на която роля той неизбежно следва да се покаже и докаже като много по-
властен, по-могъщ, а и по-талантлив от самото Божество. Защото чрез визията 
си и нейното практическо осъществяване монархът фактически коригира онова, 
което преди него Господ е сътворил и узаконил в грешната земя. А тези заклю-
чения едва ли могат да са позволени за истински вярващия човек.) По този начин 
несправедливото и неравноправно общество се представя и репродуцира като 
единствено възможно и исторически реално. Така вече правовото неравенство, 
базирано на господството на частните интереси на властващата класа, спомага, 
обяснява и оправдава трансфера на държавната власт в ръцете на господства-
щата класа, която експоатира държавата в своя изгода. А когато вече и конститу-
цията регламентира и защитава правата и свободите на господстващата класа в 
ущърб на зависимите и подчинените й други класи, тогава вече неравенствата и 
несправедливостите в обществото и държавата растат неудържимо и неминуе-
мо дискредитират такъв държавен строй и господстващата в него класа, отъжде-
ствила с държавата и самообожествила се заради своята огромна собственост. 
(
И тук отново се изниква един нов, пореден коварен въпрос: ако собствеността и 
господството са причина, средство и гаранция за подобно отъждествяване и да-
же самообожествяване на господстващата класа с държавата, не се ли отнася 
такава одиозна логика и за конституционния монарх, защото той по презумпция 
е, или би следвало да бъде най-богатият и най-солидно притежаващият всевъз-
можни инструменти за господство над поданиците си субект? И, ако отговорът е 
положителен, значи, че монархът се оказва в твърде неизгодната за него публич-
на роля на най-големия виновник за съществуващите неравенства и несправед-
ливости в подвластната му държавата и обществото.) Но като неистов апологет 
на класовите помирения, компромиси и разбирателства, Лоренц фон Щайн упо-
рито лансира и всячески отстоява тезата, че исторически и всекидневно битува-
щите сред обществото и народа възгледи, че богатите и господстващите класи 
са изключително жестоки, коравосърдечни, безчувствени, егоистични и готови на 
всякакви коварства, мерзости, грехове и престъпления, за да защитят и увеличат 
по всевъзможни начини и с всички - законни, или дори незаконни - средства соб-
ствеността и властта си, не са верни и не бива да се приемат за коректни, защото 
са изградени на основата само на всевъзможни предразсъдъци, предубеждения 

85 
и опасни стереотипи.
74
В упоритостта си на всяка цена да оправдае имащите кла-
си, той дори стига до абсурда, че моралната правда на богатите и господстващи 
класи се базирала на принципа, който произвежда и легализира неправдите им. 
Нещо повече: фон Щайн твърди, че положението на висшите класи не е 
само по себе си неправда, а е творение и символ на техните личности и успехи, 
на огромния им труд, докато окаяното положение на нисшите или зависимите от 
тях класи е плод на естествената логика на историята и развитието на общест-
вото, а и са в противоречие с „висшия принцип за съвършенство“ на човека без 
да са в противоречие със стандарта на висшите класи; този принцип не бива да 
се реализира чрез ощетяване на господстващите класи, защото реално влиза в 
противоречие само там и тогава, когато и където тези класи по някакъв начин се 
опитват да присвоят собствеността на и подчинят на себе си нисшите класи.
75
С подобни тези Лоренц фон Щайн за пореден път изпада в крайно неиз-
годно от теоретическа гледна точка за него положение. Защото на основната си 
парадигма за описваната и тълкуваната в неговия дискурс човешка природа - 
имаща неизлечимо желание да присвоява и подчинява колкото повече и каквото 
си поиска, - в този случай и текст той противопоставя висшия принцип за съвър-
шенство на човека, който предполага, или изисква определено редуциране, или 
поне смекчаване на тази му неистова страст към имането и господстването. Тък-
мо в подобни сюблимни моменти се появява и всемогъщата, но и филантропично 
настроена фигура на конституционно и социално-ангажирания монарх, който по-
вече от всеки друг (в държавата и обществото) е не само способен, а и задължен 
да се справи с решаването на този изключително сложен и трудно решим ребус. 
Отново повтарям, че в такава роля монархът се оказва много по-силен, по-
могъщ във властово отношение от Бога, който е сътворил всевъзможните нера-
венства и несправедливости в земния свят, а и оставил без наказания богатите. 
Тук и сега, на земята, в пределите на конкретната държава и нейното общество 
конституционно и социално-ангажираният монарх е призован и призван да реши 
проблемите, дилемите и колизиите, които Бог е създал и позволил. А разрешава-
нето на тези сложни и трудни ребуси е невъзможно без да се отчете неиз-бежна-
та фатална роля, значимост на собствеността и на обслужващото я господство. 
Очевидно е, че Лоренц фон Щайн се върти в „омагьосан кръг“, от който не може 
74
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LⅤⅡⅠ. 
75
Пак там, с. LⅠⅩ. 

86 
да се спаси или да излезе по никакъв начин, ако продължава да отстоява упорито 
тезата си за съдбовната необходимост и полезност на собствеността и на об-
служващото я господство над други хора. Колкото и да се опитва да дезавуира, 
дискредитира или стигматизира парадигмите на марксизма, или тези на анархиз-
ма, категорично постулиращи радикални отношения спрямо собствеността и кла-
совите господства, фон Щайн е напълно безпомощен, защото чрез идеите си не 
е в състояние да се откъсне от гравитационното поле/привличане на собстве-
ността и господството, които за него са абсолютно и непреодолимо sine qua non.
В случая неволно ставаме свидетели на потресаващо антихуманна идея - 
че съвършенството на човека е възможно и практически достижимо, само ако се 
основава на притежанието на частна собственост. Без нея то е абсолютно 
невъзможно, или е публично невалидно за господстващите (в социума) нагласи.
Вече споменах, че фон Щайн е непоклатим в тезата си, че вертикалната 
мобилност на класите в държавата и обществото е възможна само ако е пред-
шествана от сдобиване на имущество, богатство, защото без тях никаква само-
стоятелност не е възможна, или реална.
76
Това означава, че и съвършенството 
на човека е практически невъзможно без присъствието и влиянието на собстве-
ността, която се оказва негова фатална, или даже изобщо неотвратима съдба. 
Странно и озадачаващо е обстоятелството, че фон Щайн въобще не се 
опитва да проумее доводите и аргументите на идейните си опонети и съперници. 
А историята на цивилизацията и културата е пълна с многобройни примери на 
гении или таланти в отделни науки, или изкуства, които, обаче, не са притежа-
вали много, или даже са нямали в даден момент нищо друго освен безценните 
съкровища на личните си ярки таланти. Но ако всичко в духовния и материалния 
живот на човека се върти само около и се подчинява на собствеността и господ-
ството, тогава човек няма изгледи да притежава особено добра житейска съдба, 
особено ако не произхожда или не принадлежи към богатите и овластени класи. 
Каква по-окаяна съдба може да се стовари върху човека от тази, която ни 
описва и утвърждава като неизбежна и непроменима Лоренц фон Щайн! А той е 
безапелационен в идейните си позиции. На всичко отгоре фаталната сянка на 
Собствеността не пада единствено върху човека, но и върху обществото и дър-
жавата, които също се оказват нейни пленници, заложници. Не случайно видният 
76
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХⅤⅡ. 

87 
мислител категорично подчертава, че докато не стане това предшестващо сдо-
биване на човека със собственост, дотогава никакъв стремеж да се измени биту-
ващия порядък в държавата и в обществото - колкото и последният да изглежда 
като враждебен, опасен за свободата или като противоречащ на идеята за лич-
ността - не е възможен, а е реален само в качеството му на социална илюзия, 
или на политическа утопия, а и на страшно престъпление.
77
А за да се подредят 
„рамо до рамо“, в обща редица илюзиите, утопиите и престъпленията, е необи-
чайна, за да не кажем и изумяваща теза за капацитет от ранга на Л. фон Щайн! 
Понеже той директно, без всякакви условности или уговорки отбелязва, че ако 
зависимите класи не придобият действителни елементи на свободата, които са 
невъзможни без собствеността, никакъв закон или власт в света не са в състоя-
ние да им ги осигурят и да гарантират свободата им.
78
А по-горе вече отбелязах 
и коментирах тезата на фон Щайн, че законът е роден от и е задължен да служи 
вярно и всеотдайно на собствеността. Сега обаче се оказва, че в подобна окаяна 
ситуация попадат и човешките свободи и права, които също не могат, или трябва 
да се откъсват и противопоставят на частната собственост и произведените, а и 
обслужващите я разнообразни видове господства в държавата и обществото. И 
това е така, понеже, според фон Щайн, всеки закон и всяка власт могат да са 
реални и значими само ако са обвързани беусловно и безостатъчно със собстве-
ността, ако са й подчинени. Всички други закони или власти, пренебрегващи, или 
отричащи тази фатална корелация, са невалидни, нереални, неистински и край-
но зловредни. Така стойност и историческа роля придобиват единствено закони 
и конституции, прославящи и гарантиращи вечността и господството на частната 
собственост, издигащи я на пиедестал като свещенна и най-висша ценност, от 
която всичко друго може/следва да зависи, но пък и трябва да й се подчинява. 
Патетиката на фон Щайн не се отнася само до безграничната възхвала на 
собствеността, а и до заклеймяването на всички идеологически, или научни тео-
рии, доктрини и концепции, нежелаещи да приемат оракулските идеи за везде-
същността и всемогъществото на собствеността. Затова всички идеологически 
визионерства и политически опити да се измени света и порядъка в държавата и 
обществото без присъствието, ролята и влиянието на собствеността се оказват 
безсмислени, кухи, практически безпомощни за променят нещо във „вечния ред“. 
77
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХⅤⅡ. 
78
Пак там. 

88 
Според Л. фон Щайн, те са предварително обречени да бъдат causa perduta. А в 
този контекст е ясно, че стрелите на критиката или иносказанията на видния 
аристократ-мислител са насочени към либерализма, социализма, комунизма и 
анархизма, които предлагат на най-висшия пиедестал да се поставят други цен-
ности, на които собствеността трябва да служи безпрекословно и докрай, или да 
бъде изведена от обръщание в публичния и частния живот на хората. В първия 
случай идеите на фон Щайн се отнасят до либерализма, във вторият - до социа-
лизма, комунизма и анархизма, имащи доста по-радикални мнения за ролята и 
значението на собствеността в историята, живота, практиката на хората. Върху 
основата на подобни доводи или аргументи, Лоренц фон Щайн развива визията 
си за социалната държава, имаща право на живот само ако е посветена изцяло 
на защитата и пребъдността на собствеността и на обслужващите я господства. 
Аналогична е версията и му за правовата държава, която има право на 
живот единствено ако гарантира свещенността и вечността на собствеността. 
По-горе видяхме и разбрахме, че закони и конституции, които се изправят срещу 
частната собственост, са невъзможни, или са безплодни илюзии, дори трябва да 
се считат и за ужасяващи престъпления, които непременно трябва да бъдат на-
казани с цялата сила и жестокост на законите, които я защитават и прославят.
Частната собственост обаче може да играе не само тези отрицателни и 
потресаващи човешките сетива и разсъдъци роли, защото може да се представи 
и докаже в обратна - позитивна - роля, когато и където тя се превърне в ключов 
фактор за социалната мобилност на хората, за класовия им алпинизъм от една 
към друга - по-висша - класа, а и, заедно с това, да гарантира хармоничното раз-
витие само на подобни социални типове. Естествено, в контекста на неговата 
логика обществото е неспособно да създаде и гарантира нормално конструиране 
и функциониране на особени ескалатори, или асансьори за социалната мобил-
ност на поданиците на държавата. А е съвсем очевидно и понятно, съгласно ло-
гиката и дискурсивността на Л. фон Щайн, че тези ескалатори, или асансьори 
могат да са творения само на държавата, по-точно на конститиционно и социал-
но-ангажирания монарх. Не случайно фон Щайн е ясен и категоричен в тезата 
си, че ако собствеността е абсолютното условие, без което е немислимо и дори 
невъзможно каквото и да е възвисяване на нисшите класи, или преодоляването 
на техните несвободи в обществото и държавата, то става очевидно и понятно, 
че за мирното и трайното постигане на тази значима цел, е необходимо преди 

89 
всичко на нисшите класи да се предоставят известни възможности, условия, а и 
средства за придобиване на собственост, чрез която те да изменят живота си.
79
А тези опции може да се предоставят на неимущите само от държавата. Затова 
на тази велика кауза трябва да се посветят изцяло социалната политика и со-

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: