Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Четверикова
- Крол
| система, в която едни са винаги божествено благословени, а други - божествено
отхвърлени. 67 А кастите, кастовото устройство и управление на държавата озна- чават винаги само едно: че несправедливото и неравноправното обществото е победило, но и подчинило на себе си държавата, която се е превърнала в изпъл- нител на желанията, интересите и волята - обаче не на цялото общество, или на целия народ, а само и единствено - на господстващите класи, или съсловия. Въпреки че в нашата бурна и преломна историческа съвременност идеите на Лоренц фон Щайн не са много известни, особено на политиците, те след по- вече от век и половина доказват проницателността си относно наличието, а и господството на кастова система и в постмодерното време, но и общество. 68 А 67 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LⅠ. 68 В условията на съвременното (често определяно и като неофеодално, или постмодерно) общество касто- востта съвсем не е теоретически и практически невъзможен, а - точно обратното, - напълно реален социа- лен феномен. Освен това тя не е само азиатски феномен, но и такъв, който е характерен и за други конти- ненти, цивилизации, култури, даже за най-могъщи и развити в даден исторически период държави. Както интригуващо и солидно аргументирано показва Изабел Уилкерсон, между древна Индия, Третият райх на Хитлер и съвременния хегемон на глобалния свят - САЩ, има много интересни сходства или съществени прилики, които се отнасят най-вече до съществуването и ефективното действие в тези държави и общества на много добре развита кастова система и властова йерархия, а и на особен кастов нарцисизъм, а и цинизъм на господстващите класи (срав.: Уилкерсон, И. Касты. Истоки неравенства в ⅩⅪ веке. М., Эксмо, 2022). Затова и все по-често изследователи както от Запада, така от Изтока лансират сериозни тези, доводи и ар- гументи, че съвременната държава и нейното разслоено общество все повече придобиват вид на съсловно- кастова структура. Такива предположения или даже обвинения се отправят както за САЩ, така за Русия, или за Китай, но също и за редица водещи западно-европейски страни. Освен всичко друго този щекотлив проблем в нашата дигитална съвременност и реалност придобива и съответно цифрово измерение и обяс- нение. Например, Антонио Гарсия Мартинес - бивш сътрудник на Facebook и в момента активно пишеш материали за авторитетни ай-ти списания и блогове - уверено подчертава, че в Сан Франциско ай-ти общ- ността вече е отчетливо диверсифицирана на 4 отделни касти, като преходът от една в друга е почти невъз- можен. Първата каста е на инвеститорите и собствениците на капиталите, или на фирмите. Тя се нарича вътрешен кръг и е строго изолирана, даже непристъпна за достъп отвен без съответно позволение отвътре. Втората се назовава вътрешен кръг и се гради от много висококвалифицирани ай-ти специалисти, които срещу високи възнаграждения работят за своите предприемачи или собственици на ай-ти компаниите. Тре- тата се състои от включените лица в сервизния, поддържащия блок, които също могат да са ай-ти специа- листи, но са без особено висока специализирана квалификация. Четвъртата каста се композира изцяло от наричаните според валидната за нашата съвременност и политическа коректност маргинални слоеве, по- точно от лумпените, бездомниците, клошарите, лишените от дом, работа и редовно заплащане, или от пра- во на отпускане на необходимите им банкови заеми и ипотеки - те изграждат кастата на „недокосваемите“, подобно на най-нисшата каста в Индия, тъй като са разположени най-дълбоко в (т.е. в подземията на) йе- рархичната кастова система и са презирани от другите хора, или пък към които е адресирана фалшивата и лицемерна буржоазна филантропия (https://nvdaily.ru/info/173707.html). Проблемът с кастовото разделение на съвременните общества не произтича обаче единствено от въвеждането на новите високи технологии и техните влияния върху процесите и събитията в държавата и обществото, върху публичния и частния жи- вот на хората. Преди тях той е солидно и многостранно обусловен от доста сериозното и даже есксалиращо разделение на днешните общества, в които все по-често и по-мощно господстват олигархиите. Не случай- но, например за съвременна Русия, широко известната Олга Четверикова публикува няколко свои попу- лярни сред читателската аудитория материала, в които, от една страна, показа как днешна олигархична Русия на практика вече е въвела своя особена кастова система, а и - от друга страна, - как ориентирането и форсирането на образованието на децата, подрастващите и младежта чрез дигитализацията на обучение- 82 това безправно, несвободно и безскрупулно експлоататорско общество Л. фон Щайн нарича абсолютно, защото в и чрез него е очевидно и реално отъждест- вяването на господстващата класа с държавата, с нейните функции и закони, с прерогативите и ангажиментите, които трябва да има към поданиците си, но кои- то са в пълна зависимост и подчинение от интересите на господстващата класа, превърнала държавата, а и нейните институции в свои одиозни оръдия. 69 ( Вече съзряхме и разбрахме, че господстващите класи не само искат, но и всячески се опитват да се сравнят с божествено покровителствани или специално избрани, но и като отъждествяващи своите интереси с тези на държавата. Така се оказва, че самообожествяващите се господстващи класи/съсловия привеждат като до- пълнителен аргумент сходството или тъждеството между техните с тези на дър- жавата интереси.) Доколкото грандиозните изменения на обществото и държава- та не протичат в рамките на едно човешко поколение, а винаги са разпростряни в биографиите на няколко генерации, дотолкова и хората не са в състояние лес- но, бързо и вярно да се ориентират в органиката и механиката на историческите процеси. 70 Затова угриженият и затънал в своите проблеми човек не винаги раз- бира своевременно, ясно и напълно какво започва, става в, или около неговия жизнен свят, поради което може да бъде лесно заблуждаван и каран да понася неимоверно тежки изпитания, мъки и страдания, които други му причиняват, но то и живота на хората дискретно, но неотвратимо утвърждават и по своему легитимират подобно кастово разделение. В този контекст тя дори говори/пише за обусловени и легитимирани чрез дигатализацията на живота в държавата и обществото концентрационни лагери, в които хората са лишени от много права, даже са подложени на гнета на съвършенно нов, исторически непознат досега дигитален тоталитаризъм (виж подр.: Четверикова, О. Разрушения будущето: кто и как уничтожает суверенное образование в сов- ременной России. М., 2015, а също от нея и: Цифровый тоталитаризм. М., Книжный мир, 2019). А в днешна България, която в своя злополучен „демократичен преход“ се пръвръща в неоколониална, компрадорска, примитивно капиталистическа страна от бананов, латиноамерикански тип, или е ярък символ на безумията и безчовечността на периферния капитализъм, също релефно демонстрира отвратителни и гибелни за на- рода и обществото социални разслоения, формирането и безскрупулната легитимация на своеобразна кас- това система, уподобявана у нас с местен, регионален или национален феодализъм. А това не е изненадва- що, тъй като постмодерността е вдигнала бариерите пред и е дала „зелена карта“ за свободно и безкон- тролно движение по магистралата на Историята на особен съвременен неофеодализъм, на Ново средно- вековие. В този аспект, обаче, е крайно необходимо и даже задължително да се отбележи, че каквито и ва- рианти на кастова диференциация на съвременното общество да съществуват, при всички случаи те са без- спорен индикатор за реалното наличие и своеобразното действие на особено съвременно затворено обще- ство, което няма абсолютно нищо общо с иначе гръмогласно прокламираното „отворено общество“ (в По- пърова контекстуалност или семантика) в западния свят, или пък дори и като изкусително благоприятна историческа перспектива за развитието на социума. Не случайно кастовото разделение на обществото и кастовите йерархии в държавата вече се описват и тълкуват не като извънредноопасни и крайно зловредни, а - тъкмо обратно - като позитивни и многообещаващи феномени, но и инструменти, стимулиращи и гаран- тиращи бъдещето на държавите, обществата и нациите, в които те господстват (виж подр-: Крол, А. Теория каст и ролей. М., Эксмо, 2020). 69 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LⅠ. 70 Пак там, с. LⅠⅠ. 83 го убеждават, че той сам, или единствен носи цялата вина за окаяната си съдба. ( По-късно, през 1921 г., Валтер Бенямин ще напише своя уникален труд за ка- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|