Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Штейн
| политическата реформа, която по преумпция се осъществява от най-добрата,
най-интелигентната и най-способната част от населението на държавата, или от нейните най-извисени по върховете на йерархията в държавата и обществото класи и съсловия, както преди това ни уверяваше, или убеждаваше фон Щайн, неизбежно трябва да стигнем и до печалния извод, че такава селекция на обра- зовани личности/елити по върховете на държавата е сигурна гаранция за гибел- та на властовия режим. Но погледната и оценена в такава смислова или интер- претативна оптическа перспектива, каузата на Лоренц фон Щайн за решаването на „социалния/работническия въпрос“, фактически, пък и без той сам да го желае или мисли, реално се превръща в дискретна, или даже и в публично неафиши- рана, неогласена смъртна присъда за такава държава, която е предопределена. Фаворизирането на реформите от Л. фон Щайн се обосновава и аргумен- тира с доста елементарни подходи и средства. Според него, политическите ре- форми са най-краткият и допустим път за официалното признаване и повиша- ване на правата и свободите на нисшите, или на зависимите социални класи; те са и най-доброто средство за поддържане на неразположенията на народа към революции. 109 Обаче, подобна трактовка не е в състояние да обясни защо в мно- го исторически ситуации възникват масови безредици, неподчинения, съпроти- ви, яростни стълкновения на различни части на народа с представителите на властта в държавата при опитите да се наложат определени политически рефор- ми, които са хвалени от управляващите, но които народът убедено смята, че са в ущърб на неговите интереси и блага, а затова и те трябва да бъдат отменени. 109 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. LХХⅠⅩ. 109 Фон Щайн депозира и друга - разобличителна или пагубна за него - теза. Според нея, в и чрез революцията нисшите класи желаят и се опитват да свалят от пиедесталите и троновете на властта господстващата класа, или да я прину- дят сама да употреби властта си за собствената си гибел, или еднолично да под- несе съдбата, интересите, благата си като жертвени дарове на своите врагове. 110 Безспорен факт е, че историята познава много случаи, в които народните маси въстават или се включват активно в революционни баталии, метежи, бунто- ве и всевъзможни размирици в държавата, когато считат, че реформите, които властта замисля, или се опитва на наложи, са в щета на техните интереси. А това реално означава, че господстващата класа не притежава достатъчно интелект и проницателност, за да предвиди до какви трагични последици може да стигне (с реформаторската си дейност), или че е дотолкова аморална, корумпирана и без- разсъдна, че изобщо не се интересува от подобни фатални възможности, а е заслепена от ненаситна лакомия да увеличи своите изгоди, печалби или облаги. На когото от тези два варианта да се заложи, със сигурност ще се стигне и до печалното заключение, че нито разумът на господстващата класа е толкова голям, или безспорен, нито че моралът й е на такава висота, че да впечатлява, или трогва народа, а и да поражда у него респект, или даже примирение с оди- озното й статукво. В края на краищата, тази идея на Л. фон Щайн дискретно от- вежда и до някои от генералните идеи и прозрения на Вилфредо Парето, според когото ламтежът за богатства, привилегии, охолства на господстващите олигархии неизбежно ги води към ешафодите на бунтовете, метежите и револю- циите на гневните маси. И дори може да се твърди, че Парето 111 е много по- проницателен и по-далновиден от фон Щайн, въпреки и независимо от факта, че изобщо не залага на „козовете“ на монархията, нито още по-малко на тези за социалната държава, която да работи целенасочено в интерес, полза на народа. Разобличителните признания на Лоренц фон Щайн за източниците или стимулаторите на революционните вакханалии се разкриват още по-контрестно и в твърдението му, че господстващите класи всячески и упорито се съпротив- ляват на всяко намерение, или на всеки опит да бъдат ограничени, или отнети 110 Срав.: Штейн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХХⅩ. 111 Виж подр.: Мизов, М. Вилфредо Парето за политиката. В 2 тома. С., Авангард Прима, 2020; Парето, В. Компендиум по общей социологии. 2-е изд. М., ИД ВШЭ, 2008; Социалистические системы. М., Директ- Ме-диа, 2007; Трансформация демократии. М., ИД Территория будущего, 2011. 110 изключителните им права и притежанията им на огромни блага, заради което са и склонни към, но и активно поддържат всеки реформизъм, който солидно гаран- тира, или пък временно циментира техните публични статуси, особено този, реформизъм, който чрез силата на законите може да осигурява господстващото им положение, а пък и да го възпроизвежда в историческа перспектива. 112 Като превенция срещу евентуалното възникване на революционна ситуа- ция или събитийност, фон Щайн депозира необходимостта от увеличаване на менталната свобода и образованието на нисшите, или зависимите класи, както и от прехвърляне на известна част от държавните богатства в тяхно разположе- ние. Подобни актове, според него, са материално начало на мащабно преобра- зуването на държавата, защото в противен случай, ако такива реформи не се ре- ализират, неизбежно се стига и до материалното начало на революцията на не- удовлетворените и силнозависимите в обществото и държавата класи. 113 А едва ли може да има по-ясно и по-категорично признание на фон Щайн, че всички ре- форми са всъщност стратегическо обезопасяване на господството на бога- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|