Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| тите класи чрез властта в държавата и обществото, че те могат да се третират
и като важно оръдие за удължаване на мандата на господството, собствеността. Видният немски мислител продължава неуморни и неосъзнато да се зап- лита в поредни нови противоречия, или да лансира тези, които, при едно по-вни- мателно и многостранно осмисляне и преценяване, са в негов ущърб. Например, той откровено признава, че революцията е съвършено естествено и необходимо събитие, щом зависимите или нисшите класи са придобили вече достатъчно съз- нателност и образование, материални и умствени богатства, чрез които изискват да бъдат смятани за равноправни с висшите/господстващите класи, или когато последните не искат официално да признаят аспирациите и очакванията на нис- шите класи, а държат на всяка цена неравенствата да се запазят и солидно га- рантират. 114 И тук в пълен разрез с фактите и доказателствата на историята фон Щайн лансира крайно несъстоятелни постановки, като, например, тази, че тъй като противоречат на държавното и общественото право, революциите са обре- чени на неуспех, или че единствената неизбежна последица от тяхното осъще- ствяване е, че господството над въстаналите маси неизбежно става още по-го- 112 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. LХХⅩ. 113 Пак там, с. LХХⅩ. 114 Пак там, с. LХХⅩⅡ. 111 лямо и опасно. 115 А не бива ли в този случай и за този негов текст отново да си припомним за типичната му алергия към абстрактни теоритизации. Нали в извес- тен смисъл държавното и общественото право са именно такива формални, абс- трактни конструкции, които не винаги се спазват, или пък са огледални изображе- ния в историята и социалната практика на съответни властови и др. корелации! Впрочем, току-що визираната постановка на Л. фон Щайн е достатъчно красноречива и относно перфидността, или даже перверзността на използването на ограничените реформи, чрез които може/трябва да се подобри образовател- ният и материалният статус на нисшите и зависимите социални класи. Защото подобни реформи целят дискретно и публично неоповестено само едно нещо - не истинско или реално равнопоставяне, нито ефективна равноправност между поданиците на държавата, а единствено формално, или дори показно, витринно равенство, което да заблуждава, или да отвежда зависимите класи встрани от революционните опции, които заплашват статуквото и богатствата на „силните“. Едва ли е необходимо (тук и сега) да визирам примери за революции в ис- торията на човечеството, които не само, че са победили, но освен това са и пре- махнали старите господства над неимуществените, силно зависимите, или нис- шите класи, макар и само в известна степен, форма, или времеви диапазон. В крайна сметка, Лоренц фон Щайн има нелоши познания както за успехите на Ве- ликата френска буржоазна революция от 1789 г., така и за отгласите им десети- летия по-късно, или дори и за по-близките му демократични революции от 1844 г. в Европа. Вероятно затова последиците от революциите толкова много го тре- вожат и плашат. Дори нещо повече: фон Щайн с явно самодоволство пише, че априорният исторически трагизъм и неизбежната обреченост на всяка револю- ция се дължат на скрито в нея противоречие, според което революцията провъз- гласява и обещава равенство за всички, а реално облагодетелства само онази част от нейните участници, които са способни да превземат властта и богатства- та на господстващите класи от старите и рухнали (от революцията) режими. 116 А това е недалновиден и безпочвен аргумент, понеже може да се обърне и срещу фаворизираната от Л. фон Щайн господстваща класа. Защото не всички пред- ставители на аристокрацията (или на едрата буржоазия) имат равни права и въз- можности да експлоатират властовите ресурси в държавата, а само част от тях, 115 Пак там. 116 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. LХХⅩⅡⅠ. 112 което е аналогично и на облажилите се в революциите. Освен това фон Щайн умишлено премълчава множеството факти за кървави преврати в монархични страни, когато богатствата и властта на едни фамилии или котерии се превземат с брутални/коварни средства от други такива, при които ужасни сюжети се разиг- рават и събития, аналогични с онези при революциите. Но още по-несъстоятелна е тезата му, че всяка революция (при завършването си) неизбежно води към тър- сене и намиране на враговете си в средите на онези маси, които са били инициа- тори, или съучастници в нейната подготовка, организация и цялостен развой. 117 Вероятно, в този казус и текст фон Щайн деликатно напомня за знамени- тото и горчиво признание от кървавите времена, но и реалности на Великата Френска буржоазна революция от 1789 г., че „революцията изяжда своите деца“. Изумително е, че в неистовите си стремежи и опити на всяка цена да опо- зори и стигматизира революциите, Л. фон Щайн не осъзнава, че критиките му срещу тях имат бумерангов ефект спрямо фаворизираните от него класи. Защото всички доводи и аргументи, които ентусиазирано и категорично лансира против революциите, могат и да се обърнат - при това и без особени умствени усилия, или сложни логически спекулации, - и срещу господстващите класи. Като пример ще визирам само тезата на фон Щайн, че във всяко революционно движение на зависимите или нисшите класи онази част от тях, която успее да превземе корми- лото на властта в държавата и да си присвои огромна част от нейните богатства, винаги ще се стреми да ги узакони и гарантира чрез изгодна за нея революци- онна конституция. А нима такъв сценарий е органично чужд на или исторически непознат и при висшите класи, част от които се оказват по-способни и по-агресив- ни, при което не само завземат чуждите богатства, но са готови и способни да пожертват дори и части от своята класа за своите изгоди. Кога и къде, например, едрата буржоазия е била съгласна и готова на реформи, които сериозно да още- тят нейните интереси и статуси, за да подсилят интересите и статуса на сред- ната, или на дребната! Само в един-единствен случай, когато едрата буржоазия е фатално застрашена от последните! А това вече показва, че уравннението на фон Щайн е общовалидно, приложимо и за нисшите, а и за висшите класи. И че въпросът опира само до обстоятелствата, детайлите на ситуацията или потай- ностите на заговорите, а и до манталитетите и маниерите на вражуващите класи. 117 Срав.: Пак там, с. LХХⅩⅡⅠ. 113 В стремежите и опитите си всячески да дискредитира революцията Л. фон Щайн стига до абсурди. Например, той прави мащабни разграничения между възмущението, въстанието, бунта, метежа, революцията и преврата, като дори смята последните две - революцията и държавния преврат, - не само за сходни, но и за въстание на вече придобилите собственост, богатства и значима власт по-нископоставени класи срещу държавата, която не желае да признае естестве- ните, политическите и обществените им права, базирани на техния статус. 118 Подобна вулгарна, меркантилна, комерсиална и семпла дешифровка на истинската природа на революциите, каквато в този случай дава фон Щайн, оче- видно няма нищо общо с патетиката му за социалните необходимости и ползи от реформи в образователния и имуществения ценз на зависимите нисши класи. Защото образоването, придобиването на собственост и социалният алпинизъм на личността се оказват завоалирани начини и превърнати форми за грабеж на чужда собственост, а и за господство над онези, които са се оказали губещи в жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|