Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| бодата е присъща на държавата, а несвободата - на обществото; че битува-
щите в обществото нрави и порядки са символи и въплъщения на господства и зависимости от различен произход, характер и функционален ангажимент. Зато- ва присвояването от личността на образователен ценз е символ и въплъщение на неизбежни и важни нейни противоречия с обществената система, но пък са в унисон с тежненията, ценностите и принципите, които господстват в държавата. 94 В тези натрапчиво повтарящи се аналитични схеми има нещо интересно: придобиването на духовни богатства не е лека, нито бърза работа, а трудна, сложна и дълготрайна съзнателна дейност, която винаги започва отново и от- ново. Сякаш фон Щайн не иска „да изплюе камъчето“ на истината, а именно, че с подобни логики и техники на „освобождаването на човешката личност“ тя всъщ- ност се (а и няма как да не се) върти в някакъв омагьосан кръг, от който няма излизане или спасение, защото какво друго следва да означава споменатото от него вечно започване. Но още по-абстрактна, пък и чужда на истината е друга 93 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХХⅠⅠ. 94 Пак там, с. LХХⅠⅠ. 99 негова постановка, според която образованието е необходимо условие за при- добиване на материални богатства. 95 Сякаш изтъкнатият аристократ напълно забравя, че историята познава твърде много монарси или други владетели, които са притежавали, а и присвоявали изумителни богатства, в т.ч. материални, без, обаче, изобщо да са имали каквото и да било сносно, а няко даже никакво обра- зование. И - обратното, - историята познава твърде много случаи и персонажи, които не са притежавали особено големи богатства, даже са нямали такива изоб- що, но въпреки това са оставили завинаги имената си в пантеона на вечната памет заради своите постижения в определени жизнени сфери - наука, култура и т.н. И нещо повече даже: Историята крие в неимоверно богатите си съкровищ- ници много примери и спомени за велики творци, които не са имали институци- онално образование, но са се самообразовали и духовно възвисили дотолкова, че са оставили след себе си открития, творби и паметови следи, чиято исто- рическа дълготрайност като че ли дори (може да) граничи и с вечността. Едва ли някой просветен човек ще се осмели да твърди, че Леонардо да Винчи и Уйлям Шекспир са били много богати, въпреки че и двамата са оста-ви- ли завинаги своите имена и творби в историята на културата и изкуствата. И не са само те, защото списъкът на подобни „безсмъртни“ творци е прекалено голям. Вероятно, Лоренц фон Щайн усеща в какъв опасен капан попада с такива идеи, доводи и аргументи. Затова веднага се опитва да се измъкне от тях, като излага демагогски и популистки прийоми, чрез които да отвлече вниманието и отклони критиките към неговите тези, доводи и аргумети. Неслучайно той гръмко оповестява, че образованието на народа би следвало неизбежно да има само една главна цел - придобиването на материални богатства. 96 А това е доста странен подход или теоретически прийом, особено на творец като Л. фон Щайн, който всячески се опитва да разобличи меркантилизма на либералната идеоло- гия и практика в различни жизнени сфери на човека. Защото освен всичко друго, въпросната му теза е несъмнен символ и одиозно въплъщение на двойно счето- водство: това, което той яростно критикува у другите, не порицава у себе си, а даже и нещо повече - фаворизира, толерира, или дори го и глорифицира. И няма как да е иначе, след като фаворизацията както на частната собственост, така и на господството са фундаментални атрибутивности във визията на фон Щайн. 95 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХХⅠⅠ. 96 Пак там, с. LХХⅠⅠ. 100 Подобна теза, обаче, неизбежно предизвиква и редица въпроси. Първият е, че след като свободата е превърната форма на господство, защо хората се борят за нея срещу разнообразните видове господства в държавата и социума? Вторият е: ако господството е скрита форма на свободата, защо съществуват такива форми на господство, които се основават на ред крайни ограничения на свободата, дори и на нейното публично стигматизиране, или даже репресиране, ако тя противоречи на установения порядък в държавата и обществото, както, например, става в тираничните политически режими и управления. Третият се отнася до безсмисленността и даже вредността за едно и също нещо да се използват различни понятия. А в този контекст поредицата от такива - немало- важни - въпроси може да продължи и още. Обаче, смятам, че и фиксираните тук са напълно достатъчни, за да се проумее и да стане напълно ясно, че тезата на Лоренц фон Щайн не издържа на по-сериозни критични и теоретически атаки. Л. фон Щайн не само фанатично вярва, но и страстно прокламира верую- то, че докато намеренията или желанията на обществото и държавата съвпадат, не съществуват проблеми, опасности, конфликти, колизии, или даже кризи в жи- вота им. Проблемите, трудностите и усложненията, обаче, започват, когато лич- ностите се разминават в своите желания и намерения, в претенциите, или очак- ванията си. А най-опасно става, когато личностите осъзнаят, че могат да наложат волята си над обществото и държавата, чрез които да си възвърнат загубените свободи, но, успоредно с това, създават и умножават редица други нови несво- боди. (Това е много опасна, даже и еретическа мисъл на фон Щайн, понеже тя, от една страна, тотално разобличава дискретните му опции, но и - от друга стра- на, - фактически означава, че осъзнаването на личността извън рамките на уста- новените порядки в държавата може да води и до антидържавни настроения, а и реакции, които възкресяват ограничените или отнетите от държавата права и свободи, или да създават нови такива, които, обаче, се оказват особен контра- пункт, отрицание и публично остракиране на изобретените и наложените от дър- жавата „свободи“.) Защото подобни техни „завоевания“ могат и да са в разрез с исторически доказаните, многократно използваните и утвърдилите се вече в об- ществените практики ценности, норми и принципи. Още повече, че различните движения за свободи, според фон Щайн, винаги започват своя исторически път от обществото, а не от държавата. Те обаче се зараждат или развиват в недрата на обществените нрави, порядки, условия и реалности. А това изразява първият 101 принцип в и за историята на обществените свободи. 97 Освен това обществени- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|