Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| те порядки обуславят и дефиират тези в държавата. А подобна констатация
отново поставя в крайно неудобно положение авансирания (преди това) приори- тет, както и зависимостта на обществото изцяло от волята на държавата. И за да се синхронизират държавната конституция и общественото право, има само два основни начина - реформата или революцията, които променят не само об- ществото, а и държавата. Но от позицията на такъв обществено-исторически сценарий, покушението на общество над държавата винаги е органично свърза- но с дезавуиране, дискредитация и елиминация на утвърдените от нея права и свободи, които най-често са смятани от обществото за недостатъчни, фалшиви или вредни. Затова и всяка реформа, или революция изменя, но и съобразява началата в държавното право с тези, които са адресирани и желани от обществе- ното такова. И тези зависимости, или процеси са безусловни, но и безгранични, понеже са валидни единствено дотогава, докогато исторически съществуват об- ществото и държавата. Последните, обаче, според възгледите на Лоренц фон Щайн, са абсолютно - теоретически, а и практически - невъзможни без ролята на собствеността и произтичащите от нея господства! А в защитата и апологията на собствеността фон Щайн отива до изумителни крайности, твърдейки, че само тя може да предложи и гарантира желаната от човека степен и форма на развитие и усъвършенстване, каквито обикновено не достигат на хората с по-нисш имуще- ствен статус, или с по-долна социално-класово йерархична позиция в разно- етажните и многослойни пирамиди на обществото и на неговата държавата. 98 В очевадната си защита на господстващите класи Лоренц фон Щайн дори стига и до направо абсурдни твърдения, отбелязвайки, че нисшите класи никога не са мислили да се оплакват от факта, че воденето на държавните работи е по- верено в ръцете на най-добрите личности от най-изявените класи, или съсло- вия. 99 А в този ракурс едва ли е необходимо да визирам и обяснявам, че подобен наивитет, или такава фрапираща заблуда, какъвито видният немски мислител демонстрира, неизбежно го поставят в крайно деликатна, може да се каже/пише траги-комична ситуация. Защото подминава и омало-важава фактите, че всички недоволства, протести, съпротиви, бунтове, метежи и революции в обществото 97 Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. ХLⅡⅠ. 98 Пак там, с. ХLⅠⅤ. 99 Пак там, с. ХLⅤ. 102 и държавата винаги са израз на определено противоречие, неразбиране несъг- ласие с и оборване на валидността на подобен модус на описание и трактовка на властовите процеси и зависимости в обществото и държавата. И тази предна- мереност на видния немски мислител се разобличава още повече, когато и къде- то той упорито отстоява възгледа, че държавното господство на висшите класи има свои дълбоки, непоко-лебими основания в същността на държавата 100 . Този възглед като че ли фактически исторически увековечава и социално-нравствено оправдава класовото господство. Но предусещайки, че такова становище неиз- бежно ще провокира несъгласия и критики, Л. фон Щайн веднага се опитва да компенсира, или да прикрие „ахилесовите си пети“, като допълва идейната си по- зиция с аргументите, че подобно господство трябва да има определени рамки, форми и степени, които обществото, на свой ред, трябва да бъде склонно да въз- приеме, оцени и най-прилежно спазва в живота и практиката на своите членове. Изглежда абсурдна, или даже като пародоксална тезата, според която „на кормилото“ на държавното управление стоят най-добрите и най-способните личности, които, естествено, трябва да са по произход или принадлежност от най-висшите класи, или от най-изявените съсловия, но въпреки това работите в държавата и обществото вървят не към добро, а обикновено към лошо, не удов- летворяват, нито успокояват психиката, или съзнанието на поданиците, особено на тези, които са родом или принадлежат към зависимите, или нисшите класи. Единственият спасителен вариант в подобна крайно заплетена ситуация е да се представят нисшите и зависимите класи като съвършено неспособни, дори увре- дени в психично или ментално отношение, след като изобщо не са в състояние да проумеят, че живеят във възможно най-добрия свят. А това, естествено, е без- спорно унизително, обидно или даже оскърбително за тези класи. Но логиката на Л. фон Щайн не само допуска, но и легитимира подобни инвективни актове. Странната и перфидната теоретическа логика на фон Щайн, че в основата на духовното обогатяване/усъвършенстване на личността се крие ламтежът й към материални богатства, се оказва единственият магически ключ, способен да отвори мистериозните катинари на загадките на генеалогията и феноменоло- гията на политическите движения. Ако човек се стреми и бори всячески, за да придобие известна частна собственост, то е защото природата му го налага, или 100 Срав.: Штейн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХⅠⅤ. 103 понеже е непреодолима присъщата му генерална и фатална потребност - да господства над материята, в т.ч. над материалното в обкръжаващата го - природ- на, а и социална - действителност. В този ракурс визионерството на фон Щайн за консервативния социализъм не би трябвало да има каквито и да било адепти от средите на екологически ориентираните и ангажираните съвременни индиви- ди, или социални общности. Нещо повече, историческият залез на изкусителната опция, че човек непременно трябва да господства над природата (т.е. над мате- рията), е не само вече произнесена, но и в твърде много случаи даже е реално приведена в изпълнение присъда и то доста нагледно, т.е. публично. А по този повод следва да се отбележи, че дискретно прокарваната от фон Щайн визия, че човекът е венец на Божието творение, че следва да бъде господар не само над Природата, а и в Обществото на себеподобните си, е очевидно погрешна. Впрочем, такива идеи, концепции, доктрини или теории след определено истори- ческо време и в съвсем различни обществени реалности, нрави и условия ще бъде вече и теоретически символно развенчана, аргументирано изобличена. 101 Съвременните философски, антропологически, културологически или до- ри юридически дискурси, сериозно и многопланово ангажирани с тезата за при- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|