Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Състояние на регионалната икономика и тенденции
жүктеу/скачать 7.45 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- 1.2.2. Структура на икономиката
- 1.2.4. Икономическа активност и производителност на труда
- 1.2.5. Иновации и технологично развитие, изследвания и развойна дейност
- 1.2.6. Предприемачество
- 1.2.7. Туризъм
1.2. Състояние на регионалната икономика и тенденцииВ резултат на икономическата криза, от 2009 г. започна процес на икономически спад за страната, но ЮЗР съумява да запази, макар и минимален, растеж. Tенденцията се запазва благодарение на голямата концентрация и възпроизводствен потенциал на финансови, материални и човешки ресурси в София. Усилващи ефекти на посочения фактор играят транспортната обслуженост (възловото разположение на района по направленията на ЕТК), високата степен на изграденост на социалната и инженерната инфраструктури. По данни на Евростат за 2009 г., БВП на България отбелязва спад от 5,5% в реално изражение (-4,2% за ЕС-27). Година по-късно (2010 г.), националната икономика регистрира колеблив обрат към положителен темп на развитие - 0,4%. Очаква се започналият слаб растеж да продължи, като прогнозните данни на Евростат за БВП на България за 2012 г. и 2013 г. възлизат съответно на 1,4% и 3%. По базови икономически показатели (БВП, БДС, ПЧИ) през целия период 2007-2010 г. ЮЗР запазва водещото си място сред останалите райони от ниво 2 в страната.
Стойността на произведения брутен вътрешен продукт по текущи цени в Югозападен район през 2010 г. възлиза на 33 974 млн. лв., което представлява нарастване с 23,6% спрямо 2007 г. (27 486 млн. лв.) Нарастването за 2009 г. спрямо 2008 г. е минимално (1,6%), а за 2010 г. спрямо предходната година – 4,3%, което е положителен сигнал за начало на постепенно стабилизиране на регионалната икономика. Относителният дял на ЮЗР в общата стойност на БВП на страната значително надвишава този на останалите райони от ниво 2 и в годините след 2007 г. се характеризира с постепенно нарастване - от 45,7% през 2007 г. до 48,2% през 2010 г. През 2009 г. област София (столица) произвежда 82% от БВП на района и 39% от националния БВП, докато за останалите области от района относителният дял в националния БВП е в рамките на 1-3,5 %. 
Карта 2: БВП по области от ЮЗР като относителен дял от страната за 2010 г. - % По показателя БВП на глава от населението за 2010 г., ЮЗР изпреварва с над два пъти следващия от останалите райони – Югоизточния. Стойността на БВП на човек в ЮЗР е 16 078 лв. при среден показател за страната от 9 359 лв. По разглеждания показател всички останали райони са на равнище под средното за страната. ЮЗР е единственият район в страната, при който БВП на глава от населението през периода 2007-2010 г. регистрира непрекъснато нарастване – с 23,8% за 2010 г. спрямо 2007 г. и с 4,4% спрямо 2009 г. Графика 1: БВП на човек от населението по райони от ниво 2 за периода 2007-2010 г. – лв. 
Източник: НСИ Област София (столица) е с най-висока стойност по показателя БВП на глава от населението през 2010 г. - 22 486 лв. и изпреварва значително останалите области от ЮЗР. Най-големите вътрешнорегионални неравенства по отношение на изследвания показател са в ЮЗР, като областите Перник и Кюстендил са с най-ниски стойности на БВП на човек в района – съответно 5 666 лв. и 5 700 лв. Всяка от тях произвежда 4 пъти по-малко БВП на човек спрямо област София (столица). Графика 2: БВП на човек от населението по области от ЮЗР за периода 2007-2010 г. – лв. 
Източник: НСИ В сравнение с регионите в ЕС-27, Югозападният район се намира в по-благоприятно състояние, отколкото останалите български райони, но все още достигнатата степен на икономическо развитие е под средното равнище в ЕС. За 2009 г. БВП на глава от населението по покупателна способност в района възлиза на 75% от средната стойност за ЕС-27 в сравнение със 73% през 2008 г. и 67% през 2007 г. И този резултат се дължи основно на столицата, утвърдила се като национален бизнес център с най-висока концентрация и обеми на икономически дейности. Стойностите на останалите райони се движат в границите от 27% (СЗР) до 36% (СИР и ЮИР). За сравнение стойността за страната средно през 2009 г. се запазва на същото ниво като през 2008 г. – 44%, а нарастването за 2008 г. спрямо 2007 г. е с 4%. За целите на анализа е направена съпоставка на ЮЗР с другите райони от ниво 2 в страната по показателя БВП по текущи цени, като е изключена стойността на област София (столица). Само столицата формира дял, превъзхождащ 3 пъти заемащия второто място сред районите от ниво 2 в страната ЮЦР. В този статистически експеримент, останалата част от ЮЗР (четирите области – Благоевград, Перник, Кюстендил и Софийска) заема трета позиция от „дъното” нагоре, над СЗР и СЦР. Графика 3: БВП по райони от ниво 2 и по райони с изключен от ЮЗР гр.София – млн.лв.  
Източник: НСИ Отчитайки и факта, че ЮЗР без София (столица) има население (834 хил. д.), близо до това на най-малкия район от ниво 2 (СЗР – 847 хил. д.), може да се направи изводът, че София може да съществува като седма статистическа единица от ниво 2 и същевременно да бъде с директно управляемо развитие, за разлика от останалите. 1.2.2. Структура на икономикатаВ абсолютна стойност през 2010 г. се наблюдава нарастване на БДС на ЮЗР с 26,7% спрямо 2007 г. (най-висок темп на нарастване в сравнение с останалите райони в страната). След 2008 г. темпът на нарастване на БДС в района значително се забавя, като за 2010 г. на годишна база спрямо предходната 2009 г. е 4,6%. Подобна е тенденцията за страната като цяло, като нарастването за 2010 г. спрямо 2007 г. възлиза на 20%, а спрямо 2009 г. – на 3,4%. Долната фигура представя динамиката и обема на брутната добавена стойност по райони: Графика 4: БДС по райони от ниво 2 за периода 2006-2010 г. - млн. лв. 
Източник: НСИ Относителният дял на ЮЗР в БДС на страната през годините в периода 2007-2010 г. непрекъснато нараства (от 45,7% през 2007 г. до 48,2% през 2010 г.), като и през 2010 г. районът запазва водещото си място сред районите от ниво 2. По отношение на приноса на отделните райони в секторната БДС на национално равнище през 2010 г., в най-големия сектор – услугите, ЮЗР създава 55,7% от БДС на страната. По-равномерно е регионалното разпределение на БДС в индустрията (дял от 36,8% на ЮЗР). Най-равномерно разпределение и най-ниска концентрация има в сектора на селското и горско стопанство, където през 2010 г. ЮЗР създава 15%. Промените в икономическата структура на ЮЗР следват тенденциите на развитите икономики. Силно преобладаващият дял на услугите продължава да нараства за сметка на свиващите се сектори на индустрията и селското стопанство. През 2010 г. в сектора на услугите се формират 76% от съвкупната добавена стойност в района (72,1% през 2007 г.) В сектора на индустрията се произвеждат 22,5% от регионалната добавена стойност (25,8% за 2007 г.), а приносът на сектора на селското и горско стопанство е само 1,5% - най-нисък от всички райони от ниво 2 (2% за 2007 г.) За сравнение средно за страната секторът на услугите формира 65,6% от БДС, секторът на индустрията – 29,5% и този на селското и горското стопанство – 4,9%. През 2010 г. най-голяма уязвимост от кризата в ЮЗР показват индустрията, която се е свила с 3% и селското стопанство – с 0,5%, за сметка на 4-процентно увеличение на услугите.
Тенденцията на нарастването на обема на преките чуждестранни инвестиции в страната през периода 2007-2008 г. се усеща особено силно в Югозападния район - увеличава се делът на ПЧИ в сектори като търговия и транспортни услуги, строителство, банково и застрахователно дело, хотелиерство и туристически дейности. Водеща област по привличане на ПЧИ е област София (столица). Вследствие на кризата, тенденцията на нарастване е прекъсната и през 2009 г. номиналната стойност на направените ПЧИ в ЮЗР възлиза на 1 019,4 млн. евро, което представлява намаление спрямо 2008 г. с 58,4% (за 2008 г. – 2 448,5 млн. евро). За сравнение, за страната средно спадът на ПЧИ за 2009 г. спрямо 2008 г. е с 68,7%, като единствено в ЮИР сред районите от ниво 2 се наблюдава увеличение на инвестициите (с 30,4%). През 2010 г. спадът в обема на преките чуждестранни инвестиции в ЮЗР продължава (422,6 млн. евро) и привлечените в района инвестиции намаляват с още 58,5% в сравнение с 2009 г. За разлика от ЮЗР, за страната средно през 2010 г. се регистрира нарастване на ПЧИ спрямо предходната 2009 г. – с 33,1%. Това се дължи предимно на приноса на Южен централен и Югоизточен район, където размерът на преките чуждестранни инвестиции през 2010 г. на годишна база се увеличава съответно 8 пъти и 3 пъти.
В случай че за целите на анализа направим съпоставка на ЮЗР с другите райони от ниво 2 в страната по показателя ПЧИ, като изключим стойността за област София (столица), мястото на ЮЗР в структурата на разпределение на ПЧИ в страната (със стойност от 1 828, 7 млн. евро ПЧИ с натрупване за 2010 г.) няма да е челно, а трето – след Югоизточен и Североизточен район. В такъв случай относителният дял на ПЧИ, привлечени в ЮЗР от всички ПЧИ за страната за 2010 г. ще възлиза на 8,3%, а делът само на област София (столица) на 56,4%. 1.2.4. Икономическа активност и производителност на трудаПо показателя икономическа активност на лицата на 15 и повече навършени години през периода 2005-2011 г. ЮЗР е лидер сред останалите райони от ниво 2 с около 5% над средната за страната стойност. След положителна тенденция на нарастване и достигане на пикова стойност през 2008 г. (59,1%), този показател започва да се понижава, достигайки най-ниската си стойност - 56,8% през 2011 г. Подобна е тенденцията и за останалите райони от ниво 2. На вътрешнорегионално ниво за периода 2008-2010 г. се наблюдава намаляване на икономическата активност във всички области в района. Отрицателната тенденция на намаление е прекъсната през 2011 г., но само в областите Перник, Кюстендил и Благоевград, където коефициентът на икономическа активност нараства. За целия период 2008-2010 г. намалението по разглеждания показател е най-слабо в област Благоевград, където за 2011 г. икономическата активност (58,6%) дори надвишава стойността от 2008 г. (58,3%). В област София (столица) икономическата активност през 2008-2009 г. е на ниво около 63%, като за 2010 г. и 2011 г. се реализира спад съответно до 61,5% и 59,3%. В Софийска област за трите години – 2008, 2009 и 2010 г. се наблюдава слабо нарастване по разглеждания показател, като за 2011 г. коефициентът на икономическа активност спада с 1,7% на годишна база (до 49,6%) - най-ниската стойност в сравнение с останалите 4 области през 2011 г. В област Кюстендил коефициентът на икономическа активност намалява в най-голяма степен през 2009 г. на годишна база спрямо 2008 г. (с 4%). За 2011 г. се реализира покачване с 0,6% (51,1%) спрямо стойността от 2010 г. (49,5%). В област Перник през целия разглеждан период коефициентът на икономическа активност се колебае в рамките на около 49-51%, като нарастването за 2011 г. (49,8%) на годишна база е с 0,8%. Графика 8: Икономическа активност в ЮЗР, сравнена с националната за периода 2005-2011 г. – % 
Източник: НСИ По производителност на труда, България достига 41,5% от средното равнище на ЕС. По този показател, страната ни изостава от Румъния (47,4% от ЕС-27). Положителен факт е, че дори в условията на криза, нивото на производителността на труда нараства в посока към средноевропейското. Графика 9: Производителност на труда в България, сравнена с ЕС-27 
Източник: НСИ 1.2.5. Иновации и технологично развитие, изследвания и развойна дейностРазходите за научно-изследователска и развойна дейност в ЮЗР в годините през периода 2007-2010 г. бележат тенденция на нарастване. Стойността им през 2010 г. възлиза на 349,9 млн. лв., което представлява 83% от всички разходи за НИРД на страната. Нарастването за 2010 г. спрямо 2007 г. е с 60,4%, а спрямо предходната 2009 г. - с 21,4%. Динамиката на научно-изследователските разходи средно за страната следва същата тенденция, като нарастването е по-ниско от това за района - за 2010 г. спрямо 2007 г. - с 54,4%, а спрямо предходната 2009 г. – с 16,8%. Изходната позиция на България по показателя разходи за НИРД като % от БВП е незавидна. Въпреки нарастването в абсолютна стойност на научно-изследователските разходи, през последните години делът на общите национални разходи за НИРД от БВП за страната е почти постоянен (около 0,45-0,53%). Закономерно, поетият национален ангажимент по „Европа 2020” е два пъти по-нисък (1,5%) от зададения за ЕС-27 – поне 3%. Още по-тревожна е картината по този показател на ниво райони. Към края на 2010 г. ЮЗР е водещ с 1,03%, а СЗР и СЦР едва регистрират НИРД със символичните 0,13%. Графика 10: Дял на инвестициите в НИРД от БВП за периода 2007-2010 г. - % 
Източник: НСИ От около 20 000 заети в сектора на научните изследвания през 2010 г., близо 14 000 (64%) се намират в ЮЗР. През същата година, 85% (25 909 бр.) от предприятията в ЮЗР с над 9 заети, имат достъп до интернет, а 60,7% (18 470 бр.) от тях са с достъп до широколентов интернет. Значителен потенциал за развитие на иновациите има в София и Благоевград, предвид концентрацията на висши учебни заведения и голям брой студенти в тези центрове. 1.2.6. ПредприемачествоСтруктурата на предприятията по големина в зависимост от броя на заетите лица в ЮЗР в периода 2007-2011 г. показва висока степен на инертност. Постоянен дял от около 90% представляват микропредприятията с персонал до 9 души. Малките предприятия съставляват 7-9,5%, средните – около 1-2%, а големите (с персонал над 250 души) са под един процент. Тази структура е почти еднаква по райони от ниво 2. През така разглеждания период общият брой на предприятията в Югозападен район нараства, като най-голямо е нарастването за 2009 г. спрямо 2008 г. – с 24,3%. Нарастването за 2011 г. и за 2010 г. на годишна база спрямо предходната година се дължи на нарастване броя на микропредприятията и е символично – с около 0,7%. За разлика от броя на микропредприятията, броят на малките, средните и големите предприятия в района намалява. За сравнение, средно за страната след 2009 г. броят на предприятията намалява – с 0,5% за 2010 г. спрямо 2009 г. и с 0,3% за 2011 г. спрямо 2010 г. Най-голяма концентрация от всички предприятия сред районите от ниво 2 в страната има в ЮЗР - 37% до 44% от различните групи по големина предприятия през 2011 г. На последно място, с най-ниска концентрация на предприятия е СЗР – със 7-9%. Динамиката на рентабилността на продажбите е в много близка зависимост от големината на съответното предприятие. През 2007-2009 г. тя намалява във всички групи. Най-силно това става в групата на най-малките и на най-големите предприятия. Най-стабилни са малките и средните предприятия. Приходите от дейността на нефинансовите предприятия за 2011 г. в ЮЗР са 119 461, 3 млн. лв., което представлява нарастване с 10,4% спрямо 2010 г. и е близко до стойността от 2008 г. (121 999,5 млн. лв.). Нарастването е значително по-голямо в сравнение с това, реализирано през 2010 г. спрямо 2009 г. – 0,2%. Нарастването по този показател на годишна база средно за страната за 2011 г. е сходно - 10,8%, а за 2010 г. възлиза на 2,1%. И през 2011 г. ЮЗР запазва първото си място по приходи от дейността на предприятията в страната с 52,1% от всички приходи от нефинансовите предприятия. Придобитите дълготрайни материални активи от предприятията в ЮЗР през 2011 г. се увеличават с по-малко от 0,1% спрямо предходната година. За сравнение за 2010 г. спрямо 2009 г. се реализира намаление с близо 2%. През 2011 г., за първи от 2008 г. насам се регистрира увеличение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, както за ЮЗР, така и за страната. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката на страната през 2011 г. възлизат на 17 913,1 млн. лв. или с 10,5% повече в сравнение с 2010 г. (16 218,3 млн. лв.) В ЮЗР разходите за придобиване на дълготрайни материални активи през 2011 г. са 9 539,3 млн. лв., което е с 9,5% повече в сравнение с 2010 г. – 8 708,5 млн. лв. Най-голям обем инвестиции в ДМА за ЮЗР през 2011 г. се отчитат в икономическата дейност „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” – 26,7% от общите за района, следвани от инвестиции в „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” с 21,1% и „Операции с недвижими имоти” с 18,7%. Регионалните клъстери в страната бяха изкуствено създадени и много от тях не извършват никаква дейност след прекратяване на проектите, в рамките, на които те бяха организирани. През последните години се правят опити за съживяването им. Общините Панагюрище, Пирдоп, Златица, Мирково, Челопеч и Стрелча участват в клъстер „Средногорие мед”, сформиран на индустриално-регионален принцип, коопериращ интересите и възможностите на участващите фирми в сектора и местните власти за повишаване на конкурентоспособността и потенциала на икономиката на Средногорието. Предприятия от община Разлог участват в клъстер „Мебелна и дървопреработваща промишленост”, обединяващи предимно микро и малки предприятия от страната в съответния сектор. На територията на ЮЗР в общините София, Кюстендил, Дупница, Благоевград, Белица, Кресна, Петрич и Сандански функционира клъстер „Интер мода трейдинг”, организиран на индустриално-географски принцип. Той обхваща производителите на облекло от региона и развива своята дейност на основата на географски свързана концентрация от сходни, взаимнообвързани или допълващи се фирми-съдружници. 1.2.7. ТуризъмПотенциалът и приносът на ЮЗР към туристическия сектор на България са значителни. През последните 5 години районът трайно разполага с 13-14% от леглата и реализира 13-15% от нощувките, запазвайки третата си позиция след черноморските райони - ЮИР и СИР. Туристическата инфраструктура е концентрирана в столицата, в останалите областни градове, в планинските и балнеоложките курорти. Извън София, най-развити и обновени са курортите Боровец, Банско и Сандански. Те предлагат целогодишно настаняване и разполагат с инфраструктура за ски туризъм, която е в процес на обновяване и развитие. Извън курортите, настанителната база е представена от множество семейни хотели, къщи и стаи за гости, докато планинските хижи и заслони са в лошо състояние. В Националните и Природните паркове е изградена посетителска инфраструктура по маршрутите за екотуризъм. На фона на богатите комплекси от природно и културно наследство в ЮЗР изпъква уникалният ресурс от минерални води, чиито потенциал още не е изцяло усвоен. Минерални извори има във всички области от района: - в област София – гр. София и гр. Банкя; - в област Кюстендил – гр.Кюстендил, гр.Сапарева баня; - в област Перник – гр.Перник и с.Рударци (общ. Перник); - в област Софийска – гр.Долна баня, с.Белчински бани (общ. Самоков); - в област Благоевград – гр.Благоевград, гр.Сандански, гр.Добринище (общ.Банско), с.Елешница и с.Баня (общ. Разлог); районът на Рупите. Особено подходящо е стимулирането на балнеологията и спа-туризма в София, където може да бъде комибиниран с възможностите, които столицата предлага за бизнес и конгресен туризъм.
Реализираните нощувки в средствата за подслон в района през 2009 г. (2 332 хил. бр.) намаляват със 17% в сравнение с предходната 2008 г. при намаление средно за страната от 16%. Намаление се регистрира във всички райони от ниво 2 в страната. Нарастване се реализира за 2010 г. и за 2011 г. – съответно с 1,9% и с 2,3% на годишна база спрямо предходната година. Слабото нарастване не може да компенсира спадът от 2009 г. и реализираните нощувки в ЮЗР през 2011 г. са с 9% по-малко от тези през 2007 г. За сравнение реализираните нощувки за страната средно през 2011 г. са с 4,3% повече от тези през 2007 г., което се дължи на увеличението на броя на нощувките в ЮИР и СИР. През периода 2008-2010 г. приходите от нощувки в ЮЗР намаляват. Тази отрицателна тенденция е прекъсната през 2011 г., когато се регистрира, макар и слабо, нарастване с 0,8% спрямо 2010 г. (140 698 хил. лв.) Реализираните приходи от нощувки в района през 2011 г. (141 891 хил. лв.) са все още далеч по-малко от стойността им през 2008 г. (175 274 хил. лв.) Средно за страната, след спада през 2009 г., през следващите 2010 г. и 2011 г. приходите от нощувки нарастват – съответно с 4% и с 12% на база на предходната година. Стойността им през 2011 г. (733 053 хил. лв.) почти достига тази през 2008 г. (740 999 хил. лв.), което се дължи преди всичко на силно нарасналия обем на приходите от нощувки в ЮИР и СИР. Делът на приходите от нощувки, реализирани в ЮЗР от общия размер на приходите за страната през 2011 г. е 19,4%, като районът запазва третото си място сред районите от ниво 2 след ЮИР и СИР. Най-голям принос в туризма на ЮЗР има област София (столица) с дял 48,3% от реализираните нощувки и 66,4% от приходите от нощувки в района през 2011 г., следвана от област Благоевград – съответно с 31% и 23,1%. Най-нисък е делът на област Перник – 0,7% от реализираните нощувки и 0,3% от приходите от нощувки в района. През периода 2008-2010 г. броят на реализираните нощувки в петте области в ЮЗР като цяло намалява, но през 2011 г. се отбелязва слабо повишение спрямо предходната година. Единствено в област Перник намалението продължава и през 2011 г. По отношение на показателя приходи от нощувки през годините 2008-2010 г. тенденцията на вътрешнорегионално ниво е сходна. Нарастване на приходите от нощувки през 2011 г. се регистрира единствено в областите Благоевград и Кюстендил. Изводи и заключения:
жүктеу/скачать 7.45 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
