Никол данева



бет8/44
Дата27.06.2016
өлшемі2.72 Mb.
#162529
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   44
- Какъв е този митинг тогава?
- Заради новия рудник. Нали откриха злато... Те някои и по-преди говореха, че го имало в реката, ама ние много не вярвахме. Други пък казват, че и по-рано, много отдавна, вадели тук злато, и сега щели отново да го копаят, ама по нов начин. Някак си отгоре, без да слизат под земята... И казват, че всичко наоколо щяло да се съсипе. И почвата, и тютюна... И за хората щяло да бъде отровно...
Двете сестри се спогледаха.
- Къде е златото? – попита Мария.
- Ами... казват, че на много места го имало, знам ли отде ще почнат... – вдигна рамене момичето и си тръгна.
Гледайки след нея, Магдалена замислено проговори:
- Това не ми харесва...
- На никой нормален човек не би му харесало. Освен на тези, които печелят от цялата тази работа – отвърна Александър.
- И как ще го вадят златото по този нов способ? Ти знаеш ли, чувал ли си?
- Не е толкова нов. Нарича се цианидно излужване.
- Цианидно ли? Цианидът не е ли отрова? Но това наистина е... О-о-о, ето защо се страхуват...
- И са прави. При този метод се използва натриев цианид, изключително високотоксично вещество. Достатъчна е само една чаена лъжичка 2% разтвор, за да убие човек. А рибите загиват при още по-ниска концентрация. За тях е особено вредно, защото често отпадните води проникват в реките.
- Какви отпадни води? Как изобщо го вадят златото, щом няма да копаят галерии?
- Не им е изгодно да копаят, иска се техника, приспособления... А по този метод извличат и най-малките прашинки от най-нискокачествената руда. Прилагат го при стари мини, където по традиционния способ вече е било извадено основното количество злато, защото е бил следван дамарът. Така от един тон златоносна скална маса по този начин добиват около 2 грама злато. После го прилагат и за новите разработки.
- Ама това е адски нерентабилно!
- Права си, Маги... И адски съсипващо. Знаете ли как изглежда земята при този вид рудници? Лунен пейзаж е слабо определение... Изкопават се едни огромни ями, широки по няколко километра, натрошава се скалната маса и се струпва на купчини, върху които се изсипва цианидният разтвор. Той се процежда надолу по рудата и влиза в съединение със златото, дори и с най-малките частички, дори с невидимите за човешко око прашинки. Този отровно-златен разтвор се отвежда в изкуствени езера, откъдето постъпва в преработващи съоръжения, които разделят златото от цианида.
- Звучи ужасно... Отровно злато... – промърмори Мария.
- И отровно отношение към природата! – допълни Магдалена. - Направо е... варварско!
- Меко казано. Освен това, никак не са рядкост и авариите. Цианидът често се разлива от езерата, от съоръженията, при транспортирането... Самото излужване понякога е неуспешно. И навсякъде, където се прилага този метод, хората протестират, не искат да се съсипва земята им – също като тук. Но кой ли ги слуша, щом играе парата!...
- Ами да идем да ги чуем! – надигнаха се момичетата.
- Да идем – съгласи се Александър.
Тримата станаха и се отправиха към площада. И у тримата изведнъж се бе пробудил интерес към минното дело в този район. Щом щяха да влизат в стария рудник и да се запознават с уменията на древните, трябваше да знаят повече и за новите планове за експлоатацията му.
Тълпата бе огромна, всичко наоколо бе почерняло от народ. Или по-скоро трябваше да се кажи побеляло, тъй като заради жегите повечето хора бяха предпочели светли дрехи, а селските жени от турски произход носеха традиционните си бели шамии. Мнозина се криеха под сянката на чадъри, вееха си със сгънати вестници, разхлаждаха се с напитки, имаше и много детски колички. Бяха открити няколко пункта за събиране на подписи, край които се извиваха опашки. Пак там се раздаваха и хартиени лентички с трикольора, допълнен с надписи на български и английски, призоваващи за Родопи без цианидно замърсяване. На трибуната бяха застанали членове на инициативния комитет, някакви природозащитници, хора от местните структури. Всички бяха окичени с протестните ленти.
- ...и накрая, привършвайки, ще ви напомня защо сме се събрали сега тук! – провъзгласи поредният оратор, а гласът му гърмеше над площада, подет от високоговорителите, и прекъсван периодично от скандиранията на тълпата. - Всички ние, които милеем за чистотата на въздуха, който дишат децата ни, за чистотата на водата, която пием, за чистотата на земята, която ни храни – всички ние трябва да се включим и да заявим ясно нашия протест! Защото ако искаме да живеем тук и сега, тъй като животът е в настоящия момент, трябва да мислим за нашето утре, за бъдещето и да не допуснем шепа корумпирани чиновници да ни го отнемат! Шепа блюдолизци, които са купени от концесионера! Защото достатъчно вече бе говорено за техните престъпления по служба, както и за данните, с които разполагаме... И от които следва, че проектът, представен от концесионера, е чиста проба въздух под налягане!
- У-у-у!... – мина като приливна вълна над главите многохилядният възглас, разбивайки се в трибуната. Като понесена на гребена му, речта на оратора набираше все повече ярост.
- Не са направени задължителните оценки на въздействието върху околната среда и мерките за опазване на земните недра! Не са посочени действителните данни за обема, техническите и технологичните решения! Няма разчет за безопасността и здравето на работещите! Как тогава, питаме ние, на концесионера му се предлагат тези незначителни такси и данъци? Как?! Как става така, че само срещу 37 милиона долара концесионерът ще придобие злато и мед за над 3,8 милиарда долара?! Или сто пъти повече по цени на металите по Лондонската борса! Какво е това, ако не чиста проба подарък, мили хора?! Подарък за концесионера и грабеж от всички нас, които сме се събрали тук!... Грабеж, одобрен от държавните органи!...
- У-у-у!... Мафия! Ма-фи-я! – раздадоха се викове и скандирания, подсилени с пищялки, свирки и кречетала.
- И защо тогава, питаме се ние, да не бъде подведено нарочно общественото мнение? Защо да не ни бъдат обещани инвестиции в инфраструктурата, които на този фон са като детска залъгалка? Примамват ни като някакви туземци, на които им носят шарени топчета и свирки!
- У-у-у!
- И не е само това! – размаха ръце ораторът, въдворявайки тишина, за да може да продължи. - Концесионерът желае да добива и иска да добива селективно само в богатите рудни тела! Само там, където е налице високо съдържание на злато и мед, без големи разходи за добиване и преработка на рудата, без оптималното й извличане от земните недра! Защото ако доказаните запаси са над 60 милиона тона руда или като стокова продукция това прави над 6,8 милиарда долара, те се готвят да извлекат само половината! Или загубата за държавата, за всички нас, от изоставените и загробени руди, които никога няма да могат повече да се добият ефективно, ще възлиза на 3 милиарда долара! Три милиарда!... Нещо повече, дами и господа, мили хора! Министерството е одобрило запаси за около 23 милиона тона руда, както е изгодно на концесионера, като крие действителните стойности! Въпреки огромните проучвателни работи, извършени – забележете! - с държавни средства! Въпреки, че са доказани многократно по-големи запаси! Никъде по света не се проектират такива огромни мощности за добив само на толкова малко руда!
- Мафия! У-у-у-у! Ма-фи-я!
- Как при тези огромни печалби и продажна администрация да им вярваме на представения ДОВОС*? Един доклад, явно съшит с бели конци и разтегнат според мерките им на алчност! Как да им вярваме, когато ни убеждават, че технологията на цианидно излужване и хвостохранилищата нямало да създаде опасност?! Как да им вярваме, като примерът в Румъния е съвсем пресен? Аварията в Бае Маре през 2000-та унищожи растителния и животинския свят по течението на няколко реки с обща дължина 700 километра! Мъртвата риба в река Тиса надхвърли 1200 тона! Цианидно отравяне е било замерено дори в делтата на Дунав, четири седмици след инцидента! И какво да кажем за взетите мерки? Съвсем наскоро там имаше ново изпускане от „безопасното” им хвостохранилище? При евентуална авария тук над 100 селища по реката ще останат без питейна вода! Над 950 000 дка плодородни земи, напоявани от язовира, ще бъдат безвъзвратно замърсени! И десетки години няма да могат да се поливат и да дават продукция! И за какво, питаме ние, каква ще е ползата за държавата и за всички нас, мили хора?! Каква ще ни е ползата, след като цялата печалба ще се изнесе в чужбина, в нечии джобове и офшорни каси!? За нас ще останат само отровената вода, мъртвата земя, замърсеният въздух!...
Забележка под линия: Доклад за оценка на въздействието върху околната среда
- У-у-у!... Мафия! Мафия!
- Ето защо ние твърдим, че законът за подземните богатства е сътворен с една цел - природните ресурси да станат собственост на организираната престъпност в България! И в подкрепа на това наше твърдение прилагаме всички събрани от нас факти за нарушаване на законността при отдаването на концесии за добив и разрешителни за търсене и проучване! – ораторът размаха купчина листа, а тълпата му отговори с нови скандирания. – Които факти заедно с подписката ще внесем в Прокуратурата, ще изпратим на Президента и ще я депозираме в Парламента! Призоваваме и се надяваме, че спрямо виновните ще бъде приложен законът за вредителство, осъществено от организираната престъпност! Защото виновните лица трябва да бъдат съдени и осъдени! Трябва да бъде започнато съдебно дирене на фирмата, дала неверни данни за находището под Ада тепе...
- У-у-у!
- Докато не е станало късно трябва да бъде преразгледана приватизационната сделка! Трябва да се спре процедурата по даване на ДОВОС! Трябва да бъдат разследвани всички сведения за престъпления на държавни служители при отдаване на концесии за проучване и добив на подземни богатства! В тази страна има Конституция и тя трябва да се спазва от всички!
- Мафия! Мафия! У-у-у-у!...
- Трябва да бъде изготвен законопроект, забраняващ използването на цианиди при излужване на полезни компоненти, който закон да действа на територията на цяла България и да затваря вратичките за организираната корупционна дейност, за тази плъзнала като зараза отрова, стигаща до най-високите етажи на властта! И защо, питаме ние, да не вземем пример от съседна Турция? Там парламентът забрани разработването на златодобивни мини в близост до значими археологически обекти! Така трябва да стане и у нас. Ние не желаем да продаваме живота и бъдещето си, да унищожаваме миналото си! Ние не желаем наново да бъдем заробвани!*...
Забележка под линия: Използвани са моменти от Становището на Коалиция от природозащитни организации - Федерация на природозащитни сдружения "Зелени Балкани", Екологично сдружение "За Земята", "Еко Клуб 2000", инициативни комитети и др., публикувано на 18.01.2006г. в сайта Cyanide Free Rhodopi.
Тук ораторът май малко прекали. Май не беше тукашен, иначе нямаше да допусне толкова непростителна грешка. А точно в този момент пропя и часовникът. Над площада се понесе възпламенителната възрожденска песен „Стани, стани юнак балкански” и всеки момент сред тълпата можеше да припламне искра. За да пресече в зародиш надигащото се недоволство, излизащо от средите на българските турци, микрофонът бе поет от местния лидер на ДПС. Всъщност едни от най-засегнатите щяха да бъдат именно те, жителите на бедните турски селца и махали, чийто поминък зависеше от тютюневата реколта, и той се зае по-достъпно да им опише какво точно ги очаква.
Близначките и Александър послушаха още малко, после тръгнаха към хотела. Трябваше добре да се подготвят за експедицията в рудника, чиято тайна може би скоро щеше да излезе наяве, ако там почнеха разработките. Или пък щеше да бъде безвъзвратно загубена...


Второ явление

Гледката от върха караше младия мъж да се чувства също тъй богоизбран като Мойсей, и също като него той сякаш дочуваше словата на Твореца, посочил пътя на племето му към Обетованата земя...
Времената на пророците отдавна бяха отминали и Бог от столетия вече не говореше чрез устата им. Народът, сключил ненарушимия завет с Господа на Силите, се питаше защо Той се е отвърнал от тях, защо бе допуснал преди столетия да бъде разрушен Храмът, да бъде поругана Светая Светих и кога най-сетне ще се сбъднат пророчествата. Всички чакаха обявеното в тях идване на новия цар от свещения Давидов род, който да провъзгласи свободата им, да премахне всяка несправедливост и да въведе истинското Божие Царство на земята... Всички вярваха, че това време е близо, тъй като и Храмът наскоро бе възстановен от цар Ирод, още по-величествен и по-богоугоден*.
Забележка под линия: *Първият Храм, построен в Йерусалим през 10 век пр.Хр. от цар Соломон по планове на баща му цар Давид, е разрушен през 589 г.пр.Хр. при поробването на евреите от цар Навуходоносор, строежът на Втория Храм е бил започнат през 20 г.пр.Хр. от цар Ирод Велики.
Вярваше в това и малкият Йешуа, когато дойде време да бъде запознат с историята на своето семейство и да изживее първото си откровение. Беше най-тъжният ден в живота му, но и най-обещаващият, защото като някакъв лъч през облачен ден споходилите го картини събудиха надежда за бъдещето...
...В онзи ден баща му умираше. Бе боледувал дълго и тежко, но духът му бе светъл и той гаснеше пред очите на близките си тихо, кротко и без да роптае, като забравена в ъгъла свещ. Когато дойде мигът да се сбогуват с него, малкият Йешуа бе обладан от нещо като видение. По желание на болния извадиха и сложиха на одъра му една стара бронзова кутия, семейна реликва, в която се съхраняваше пазен като най-безценно съкровище свитък, предаван от баща на син от самото начало на техния род. С треперещи ръце умиращият го извади отвътре, и тогава се видя, че прародител им бе самият цар Давид... А като следващ пазител на реликвата, малко преди да издъхне, баща му посочи Йешуа. Това бе странно, защото Яков бе най-големият от синовете и според правилата трябваше той да наследи грижата за ковчежето, беше си направо плашещо това, което стана, и отговорността, която му възложиха, съвсем по друг начин си бе представял Йешуа своя живот... И когато държеше кутията, пред очите му изникна картина на възторжени тълпи, слушащи го в захлас и величаещи го като някой, какъвто не би могъл да бъде... Защото друго искаше той. Израснал в скромност, бе далеч от идеята за царски задължения, почести и отговорности, а и времената се бяха променили, всичко това в съзнанието му бе не само неосъществимо, но и безкрайно далечно, ненужно, дори безсмислено... От малък го впечатляваха най-вече мъките и бедите хорски, а през дългите месеци на неизлечимата болест, когато гледаше безпомощно баща си да крее ден след ден, се бе замислил по-сериозно за безкрайното страдание, изпълващо жизнения път на всекиго, без оглед на слава, имоти, пол или възраст. Искаше някак да помогне, да успее някак да намали това страдание, да помогне не само на близките си, но и на всички хора, на всички човеци... А покрай голямата своя мъка бе разбрал, че ключът към мира в душата човешка се крие у всекиго в сърцето, и ако той е изгубен, никой владетел не може да го намери, нито да го изкове наново.
Но волята на умиращия беше свята. И когато поотрасна, вече имаше яснота, че би могъл наистина да стори туй, което баща му очакваше от него, наистина да продължи традицията и да бъде достоен потомък на Давидовото коляно, но не като цар на хората, а като техен Учител, също като онзи боговдъхновен певец от земята на траките, онзи Орфей...
Виждаше се призван за тази мисия, трябваше добре да се подготви за нея, а от момента, когато откри вазите, знаеше, че има още една важна тайна, която е длъжен да разбули, ако иска успешно да се справи със задачата си. По някакъв начин предусещаше, че е много важно да разбере що за кръст бе изобразен върху плочките от кратерите, онзи кръст, за който свитъците и пергаментите в Библиотеката мълчаха... И започна да задава въпроси. На майка си, на по-големия си брат, на учителите, на книжниците от синагогата, а с тия последните дори влизаше в спор. Защото отговорите им го задоволиха само донегде, той продължи да пита, а роднините не знаеха какво да кажат за това негово поведение, и тогава се видяха с него в чудо, и го пратиха при един далечен сродник, човек начетен, издигнат и най-мъдър в очите на цялата тамошна околия.
И след като му говори дълго и обстойно, този достоен мъж реши да го поучи, че напразно се е загрижил тъй за простолюдието, за онези презрени ам ха-арец, каза той, които са една сган, и паплач, и ако все още не са ни избили, то е само защото се нуждаят от нас, за да им даваме работа и препитание. Защото враждебността им към нас е тъй огромна, че когато и да претрепе човек един такъв, все ще е късно, един такъв може да бъде разкъсан на парчета като риба, без да се носи наказание за стореното, и на такъв простолюдин никой уважаващ себе си човек не трябва нито да разчита, нито да му вярва, нито да го приема като свидетел, нито да споделя с него тайна, нито да му казва, ако е загубил нещо, нито да му поверява сирак, нито дори да тръгва на път с такъв, защото тъй е казано и в Талмуда.* А този, който дава дъщеря си на простолюдин, ще стори по-добре, ако я хвърли окована на лъвовете, отколкото да я обрече на участта да спи с нея един толкова прост човек, който ще да я обладава брутално и безсрамно. А и от брак с дъщеря на ам ха-арец трябва да се бяга като от огън, защото и за дъщерите им е казано: проклет да е този, който спи с крава. Затова човек трябва много да внимава с избора си на жена, и ако не може да си подсигури дъщерята на книжник, добре ще стори да си продаде покъщнината, но да се обвърже с дъщеря на виден човек, ако не управител на синагога, то може и събирач на милостиня, ако ли и в това не сполучи, то поне да е дъщеря на учител...
Забележка под линия: *Класически сборник на еврейската ученост от периода 600г.пр.Хр.-500г.сл.Хр. Съставен е въз основа на Стария Завет и на древни юдейски предания, съдържа тълкувания, разсъждения, напътствия и различни сведения.
Тъй говореше този достопочтен талмудист, а младежът бе изслушал поученията му с почитта, която се дължеше на старите и книжниците, но си бе тръгнал с още по-голям смут в душата и в мислите. Бе благодарил и се бе върнал у дома, а въпросите му станаха още по-парливи...
И ето сега, години по-късно, вече възмъжал и преди да поеме по предначертания си път, Лъчистоокия бе сдържал и второто обещание, което бе дал пред себе си. Бе изчакал по-малките му братя и сестри да поотраснат, за да няма твърде много грижи майка му, и бе напуснал родния дом. Но вместо да се ожени, както се полагаше според законите на народа му, и както бе посъветван от своя виден сродник, той бе тръгнал към неизвестността. Бе дошъл в свещената планина Родопа, на онова място, за което бе научил в александрийските папируси, за да разкрие тайната, която му се изплъзваше.
Бе пътувал дълго. Бе видял много...
...Напускайки родните места, бе стигнал сравнително бързо до земите на Тир и Сидон, където магистралата, носеща красивото име Виа Марис, поемаше по крайбрежната ивица. Големият пристанищен град го впечатли не по-малко от Александрия. Научи интересни неща от историята му, чу и за славния храм на финикийците, където се извършвали чудеса... Остана в Тир толкова време, колкото му бе необходимо, за да намери подходящи спътници, като пренебрегна открилата се пред него възможност да пътува с търговски кораб. Щеше да му спести много време и усилия, но той предпочете да се присъедини с магаренцето си към един неголям керван. Искаше да види не само повече нови места, но и да опознае живота на повече хора, да открие общото в разнообразието им, да потърси човешкото и доброто дори у презрените ам ха-арец, защото вярваше, че у всекиго го има...
Насочвайки се по римския път все на север и северозапад, премина през цветущи градове и през бедни селища, пръснати в пустинни местности, срещна се с много хора, които въпреки разликите във вярванията и обичаите си, бяха все пак толкова еднакви в страданията, стремежите и желанията си... Най-сетне стигна проливите и излезе при град Бизантиум на друг път, Виа Егнациа. Той пък се извиваше като змия, следваща залязващото слънце, все на запад, гонейки Виа Апиа – най-главната от всички магистрали, водеща към Рим, провъзгласения за столица на света град, откъдето идваха толкова беди за народа му...
На новите господари не можеше обаче да им се отрече едно важно умение – организираха изключително добре всичко, с което се захващаха, пък било то строителство, или правораздаване. Римските пътища бяха добре изградени и добре означени, поддържани, безопасни и снабдени през определени разстояния не само с охранителни постове, кладенци и страноприемници, а дори и с такова удобство, като крайпътни слънчеви часовници, та човек да си направи сметката къде е и колко му остава да върви. Пътуването по тях бе бързо и дните се нижеха по тях неусетно, ала дотам, където отиваше, тези магистрали все още не бяха успели да стигнат...
И след Бизантиум, като прекоси за няколко дни приграничната провинция Европа, наложи му се да слезе от удобната Виа Егнациа и да поеме по неизвестни и неохраняеми пътища. В една от последните римски страноприемници бе разпитал накъде да продължи, бе случил на разбрани и разговорливи спътници, които дори се впуснаха в различни истории за прорицалището, което търсеше. Така научи, че дотам води друг, местен път, прокаран от онези странни и диви племена, онези варвари, траките, дето са дотолкова необуздани и непредвидими, че все още се опъват на легионите ни, ама и туй ще е до време, да закриля Юпитер нашия божествен император, но няма как, трябва да признаем: вещи са в предсказанията, по-вещи дори и от Делфийския оракул, тъй заявиха събеседниците му. По него, по този път, казаха те, бил минал онзи македонец Александър, дето незаслужено му викат Великия, щото със смъртта му и империята му се разпаднала, та минал той, казват, точно оттам, когато принесъл върху варварския олтар жертва, за да научи и изпита съдбата си на завоевател, и така и станало, както му предрекли там жреците, макар походите му да завършили безславно, колкото и далеч да бил стигнал, чак до Индия и Вавилон, защото там си и погинал в разцвета на силите, защото не може никой да се мери с нас, слава на легионите ни... Затова и бащата на нашия цезар, божествения Октавиан Август, пак там заслужено получил известие за бляскавото бъдеще на сина си, който наистина стана, както всички знаем, първият наш император, и укрепи всичките ни граници, и разби пиратите в моретата, и макар да минаха трийсет години оттогава, още се помни как победи Антоний, дето се бил залюбил с онази египетска царица Клеопатра, била опасна жена, казват, и тъй присъедини към империята ни Египет, и създаде гвардията, и добри заплати ни даде, че и земи ни даде, на нас, ветераните, да възхвалим цезаря и Юпитер за това, и да пием за негово здраве, за здравето на Божествения Август, щото, казват, бил на смъртно легло, заявиха те и надигнаха отново чашите...
Йешуа им благодари и в ранни зори тръгна към неизвестността. Тесният път се виеше сред планината, навлизайки все по-навътре в дебрите й. Младият мъж напредваше, изпращан добре от случайно срещнати зверове и хора, и учудвайки се все повече на някакво недоловимо със съзнанието, но силно и ярко усещане за нещо прастаро и първично, нещо волно и витаещо в самия въздух, пропит с горски аромати. Тази загадъчна земя наистина бе все още свободна, все още неподвластна на новите римски порядки... Земя, която не бе успял да покори никой, нито онзи войнолюбец, Александър Македонски, нито дори свирепите римски легиони, които тя някак успяваше да държи далеч от древното си сърце*. А може би в това се криеше и една от причините, тласкаща го да разбере кое даваше несломимата сила на тези хора, пък били те и идолопоклонници...
Забележка под линия: *Населената с траки Родопа последна от тракийските земи става римска провинция, като до 45 г.сл.Хр. е все още независимо царство.
Помнеше думите на елините, че в онези мистерии не допускали чужденци, и се бе подготвил да склони жреците с красноречието си. Още като дете бе открил, че притежава такъв Божи дар, а и времето, прекарано в Библиотеката, не бе отишло даром. Освен това го бе доразвил, използвайки всеки удобен момент и пробвайки го както върху връстниците си, така и върху мъдреците, тълкуващи Писанието... Като допълнение към него притежаваше рядката способност изключително бързо да усвоява всеки нов език, затова се надяваше скоро да може да говори свободно с тукашните хора на тяхното странно, гърлено наречие. Дори бе научил по време на пътуването си няколко фрази, с които да впечатли жреците и да ги накара да го допуснат в лоното на прорицалището...


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   44




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет